Немски благородници кръстиха болницата в Девин
Немски благородници миналия понеделник дадоха името си на Районната болница в Девин. Занапред здравното заведение, обслужващо Девинска, Боринска и Доспатска община, ще се казва "Д-р Юстус и Мария-Луиза Вартбург". В присъствието на кръстницата ритуалът по даването на име бе осъществен от отец Тодор Веселинов от с. Широка лъка. След посещението на Триградското ждрело и други местни забележителности, семейство Вартбург обещали да финансират и други сфери на икономиката и туризма в Девинско. Двамата кръстници откриха и специална банкова сметка за дарения, съобщи кметицата Силвия Юрукова, но не уточни сумата, дадена за болницата. Семейството на д-р Юстус Вартбург е известно не само в Германия, тъй като неговият дядо бил Нобелов лауреат и съратник на самия Айнщайн, каза д-р Вартбург.
Самият д-р Вартбург е адвокат на фамилията Ротшилд и председател на адвокатската колегия в Хамбург. Съпругата му е депутат в Съвета на Европа и член на Комисията за развитие на Източна Европа. Тя е и личен съветник на Клаус Кинкел.
Основният проблем, който срещаме, е
Г-н Виджиланте, защо избрахте Девин за своя следващ проект?
Имахме контакти с различни градове в страната, но в Родопите нямахме нито един, а искахме да присъстваме и тук. След проучване установихме, че в Девин има условия за създаване на такъв проект, както и остра нужда от него. Когато дойдохме тук, получихме голяма подкрепа от местните институции и общината. Огромно съдействие ни оказа и Българският женски съюз, който също ни насочи към този район.
Какво ви накара да насочите дейността на вашия бизнес център конкретно към жените?
Насочихме се към жените, тъй като безработицата сред тях е особено висока. Поради това решихме да насърчим жените-предприемачи. Те имат същите способности и умения, както мъжете, дори що се отнася за малките и средни предприятия те може би са по-добри. Доколкото разбирам, центърът в Девин няма да оказва помощ само на бизнес дамите от региона, но и на всички малки и средни предприятия, като ще има преференциална подкрепа за жените-предприемачи.
Успехите, постигнати в центровете, включени във вашата програма?
Такива центрове изградихме в Разлог - бизнес център Места, във Видин, център, който вече функционира, в Гоце Делчев ще създаваме бизнес инкубатор и последният ни център е в Благоевград. Резултатите от дейността им е много добра. Например този в Разлог съществува от 3 години. Само през първата година той спомогна за създаване на 200 работни места и оказа помощ на около 600 малки и средни предприятия.
Нещо много важно в работата на тези бизнес-центрове е спазването на един основен принцип: услугите, които оказваме, да не бъдат напълно безплатни за фирмите. Бизнесмените трябва да плащат за тях, макар и минимална цена. Желанието ни е да накараме предприемачите да поемат отговорност за това, което получават като помощ. Още повече, че целта на нашето начинание е в по-следващия си етап бизнес центровете да започнат самостоятелно да се самофинансират, след като ние сме ги субсидирали в началото.
Разбрах, че сте дълго време в България. Проблемите, които срещате от наша страна при осъществяването на вашите проекти?
Да, от 2 години съм тук. Основният проблем, който срещаме, е недоразвитият начин на мислене на българските предприемачи. У вас бизнесмените нямат този начин на мислене, който имат техните колеги на Запад. В този смисъл ми се струва, че България трябва да премине през три основни прехода. Първият - към пазарна икономика. Вторият е към демокрация с участие на самото общество, както и децентрализация. Третият преход е промяната в манталитета на българина. Това е много сложна и трудна задача и ми се струва, че дейността на такива центрове, като този в Девин, ще помогне за превъзмогването на вашия начин на мислене.
Мнението ви за центъра, който се открива днес?
Смятам, че офисът е много красив и трябва да благодарим на общината за него. Ние вече сме наели хора, които ще работят в бизнес центъра със съдействието на центъра в Места и международната експертка от Румъния Мария-Моника Дойчу. Надяваме се чрез такова регионално сътрудничество за в бъдеще да се избягват конфликти не само между отделните региони, но и между страните. Така се намаляват шансовете за съперничество.
Ще съдейства ли девинският център за приобщаването ни към Европа?
С подпомагането на малки и средни предприятия ще ви съдействаме да създадете контакти с международни фирми от европейски мащаб. Така ще се приобщи България към Европейския съюз. Центърът в Места ще подпомогне засилването на контактите на местните фирми с подобни от Германия, Австрия и Гърция. Да се надяваме, че и вашият център ще достигне това ниво.
Още двама напуснаха РДВР - Смолян
Старши лейт. Тодор Чаталбашев и ст.лейт. Васил Василев от РДВР - Смолян, са подали рапорти за освобождаване от служба. В мотивите си топченгетата са посочили, че не са съгласни с методите и стила на работа на регионалния директор полк. Савов, както и с дейността на цялото ръководство.
Двамата полицаи служат в РЗ БОП и са с по 5-годишен стаж. Според запознати с кадровите рокади в РДВР, тази тяхна стъпка оголва изцяло службата, към която принадлежат.
Поправка в закона за горите иска комитет
Да се връщат горите в идеални граници на собствениците им, членували в кооперации, искат бъдещите горовладелци. За целта те създали инициативен комитет, който съвместно с Регионалното управление на горите и поземлените комисии в Смолянско са изпратили предложение за промяна на Закона за възстановяване на горите до Народното събрание и Министерството на земеделието. Според сегашното законодателство горите се връщат в реални граници, но при дребните собственици се знаят само границите на целия ревир и това създава проблем. За да се върнат имотите на бъдещите горовладелци, трябва да се възстановят кооперациите, но за да бъдат възстановени пък те, необходимо е собствениците да притежават гори. Така се заплита юридически казус, от който засега изходът е промяна в закона. Само в Смолянско кооперациите са 70, като най-много - 18, са в Чепеларе, каза главният специалист от Регионалното управление на горите Стефан Беров.
Според законодателството до 9 септември 1944 г. дребните собственици трябвало да участват в кооперации, а едрите земеделци да назначават лесничеи за по-доброто стопанисване на техните имоти.
В пампоровското лесничейство вече е получен факс, който съдържа новите проекторешения за промени в закона. Една от точките дава право на обезщетение на всички горовладелци, в чийто земи са извършвани сечи след ноември 1987 г. Преди 38 години Смолян, Райково и Устово се сливат
На 18 юни 1960 г. с Указ 227 на Президиума на Народното събрание се постановява сливането на градовете Смолян, Устово и село Райково в един град с наименование Смолян. Решението е обнародвано в Държавен вестник на 21 юни 1960 г. Тогава трите селища общо са наброявали 11 200 души, едва след 30 години цифрата стига до 38 000. Не си спомням тогава в чест на сливането на трите населени места да имаше празник, връща се във времето назад Ангел Сарандалиев, тогавашен завеждащ "Капитални вложения" при ОНС - Смолян. Направихме общ градоустройствен план и трите селища станаха отделни квартали.
Обмисляше се вариант центърът на Смолян да бъде неутрална територия. Още тогава се предложи сегашният нов център да бъде възловата точка на града. Това не се прие, тъй като надделя мнението на група ръководни дейци от бившето градче Смолян начело с Никола Палагачев, който почина преди време във Виена, обясни Сарандалиев. При тези обстоятелства за център на така образувания град се избрал да бъде сегашният стар център, който веднага се реконструирал за целта.
От трите квартала само Райково винаги си е било село. Квартал Устово е бил признат за град с постановление на МС от 6 април 1946 г. Смолян (Пашмакли) е бил винаги град, още през турско, когато тогавашната османска власт го предпочела за административен център. След 1934 г. гр. Пашмакли се преименува на Смолян, във връзка с излезлия указ за промяна на турските имена на селищата.
