Диагнозата "луда крава" хипотетична за болен от Кърджали
Централни медии разгласиха тревожни догадки за пациент, който девет месеца е бил под грижите на невролога д-р Господинов от областния град
Диагнозата "луда крава" хипотетична за болен от Кърджали
Симптоми, подобни на страшната болест, се срещат при много неврологични заболявания
Снежана ГОРАНОВА
Пациентът на неврологичната столична клиника "Св. Наум" - 41-годишният мъж П.П., е от Кърджали, потвърдиха от Диагностично-консултативния център в областния град. Вчера централните медии разгласиха в страната тревожни догадки за болен от човешкия вариант на "луда крава". Видни медици изказаха противоречиви мнения за случая с кърджалиеца П.П. Той е изпратен в клиниката от невролога д-р Милко Господинов от Диагностично-консултативния център за серологични и вирусологични изследвания, тъй като те не могат да се направят в Кърджали.
За първи път болният е потърсил помощ в кабинета на д-р Господинов през октомври 2000 г. Всичко сме изследвали. На пациента е направен скенер на главата и на гръбначния стълб. Кръвната му картина е нормална. Във ВМИ - Пловдив доц. Чалъкова направи и електромиография. Изяснено е, че става дума за увреждания на съдовете на мозъка, което води до смущения на двигателни функции, координация, епилептични припадъци и пропуски в запаметяването.
Той е изпратен в клиниката "Св. Наум" при проф. Стефка Янчева след магнитнорезонансно изследване, което сочи увреждане на малки и по-големи кръвоносни съдове в мозъка, каза д-р Господинов. Преди това през май на пациента, който многократно е отказвал хоспитализация в Кърджали, е предложена консултация с проф. Щеков в Александровска болница. Но тя не се е осъществила.
Въз основа на направените изследвания в Кърджали, Пловдив и София лекарският екип в областния град стигнал до определени заключения. На първо място сметнахме, че се касае за някоя от формите на мозъчен васкулит - увреждане на съдовете на мозъка от възпаление. Предположихме, че е възможен и енцефалит с неясен произход, който протича бавно или си имахме работа с фронтотемпорална атрофия, която е с проблеми в паметта. Мислехме и за множествена склероза, но този вариант беше отхвърлен, сподели д-р Господинов.
Със същите симптоми, които има нашият пациент, протичат много други неврологични заболявания, каза д-р Живко Райчев, управител на Диагностично-консултативния център в Кърджали. Той смята, че паниката е излишна, а невролозите в областния град са добре подготвени и запознати с излязлата литература досега за човешкия вариант на "луда крава". И според него дигнозата "луда крава" в случая с болния от Кърджали е хипотетична.
Днес българи и гърци заедно на Маказа
Съборът на гранична пирамида 31 става традиционен
Днес българи и гърци заедно на Маказа
Днес на гранична пирамида Nо 31 ще се проведе станалият вече традиционен българо-гръцки събор. На самата бразда ще се съберат хора от двете страни. Официални гости и организатори са кметовете на Кърджали и Кирково Румен Димитров и Валентин Манев, изпълнителният директор на Стопанска камара Васил Байданов, главният редактор на вестник "Нов живот" Иван Бунков, началникът на граничния сектор в Момчилград полковник Христо Стоянов, председателят на клуб "Елада" Васил Анастасовски. От Гърция се очакват групи от Кринидис и Комотини.
Надеждите на организаторите на Събор-31 са, че чрез него ще се оживят надеждите за продължаване на международния път Е-85 от Кърджали през Маказа до Комотини и Виа Егнатия. Той е шанс за икономическо оживление на района, за привличане на чуждестранни инвестиции и решаване на острите социални проблеми в Източните Родопи чрез гарантиране поминък на местните жители.
Ивелина Балчева: Страдаме без красотата
Известната в България и на Балканите певица поведе еньовденско хоро под Перперикон по време на Международния театрален фестивал в Кърджали
Ивелина Балчева: Страдаме без красотата
Опитваме се да я създадем по изкуствен начин, но после откриваме, че сме загубили смисъла на живота
Разговора води:
Тонка ГОГОВА
Голямата певица Ивелина Балчева спечели сърцата на кърджалийци с прекрасното си излъчване, с прекрасните си песни и с красивото еньовденско хоро, което поведе на хепънинга на Перперикон по време на Първия международен театрален фестивал.
- Напоследък интересът към вашите песни е все по-голям.
- Не може да се каже, че ме канят много често на концерти. Радвам се, че едно от тези места е Кърджали. Това е първото ми идване тук в последните пет години.
- Как си подбирате репертоара, той е доста разнообразен?
- Когато правим концерти, независимо дали с Огнян Видев или сама, имаме предвид, че ще дойде разнообразна публика с разнопосочни интереси. Не искаме да им налагаме конкретен стил. Песните, които са характерни за моя стил, са дълги, пространствени, тежки за изпълнение, предназначени за конкретен вид медитация. Но от изпълнителя зависи как ще подаде този тип медитация на публиката. В крайна сметка това е много изморително. Затова подбираме по-лек материал, за да се чувстваме по-свободни на сцената, по-свободно да изразяваме своите емоции.
- Репертоарът ви е доста интернационален?
- Най-общо казано, това е световна музика, от всякакви народи, но в нова стилистика, която предполага влизането в 21 век. Не пренебрегваме традиционното. Започваме с типичен руски романс и продължаваме в една фриволност, характерна за джаза. В други песни тази фриволност идва от ню ейфа или ню ейча - най-общо, това са стилове на освободеността в музиката. Имаме и строго традиционни песни, които са познати и много обичани от хората. Стремим се да ги поднесем максимално близко до познатата форма, но в същото време да изразим своите емоции.
- Случвало ли ви се е да сте в противоречие с публиката, тя да не приема това, каквото пеете?
- Аз съм човек, който много добре усеща това. А и след всеки концерт си правя равносметка какви фалове е имало. Случвало се и да се наложи в момента да реагирам, ако усетя, че се отделят някакви студени кристали от публиката. Веднага променям музикалния материал. Аз съм човек, който не крие нищо от публиката. Питам ги какво биха искали да чуят. Хората обичат искреността. А ние трябва винаги да имаме предвид, че в публиката ги има и двете крайности - тези, които обичат напудрените кукли, които напомнят момичетата около пилоните и другата крайност - изпълнителят да е много близо до публиката духовно, човешки. Да може изпълнителят да изкаже онова, което го вълнува. Това ще вълнува и хората, защото ни обединяват вечните общочовешки неща. Това е да сме живи, да сме здрави, да сме обичани, да дойде по-късно смъртта при нас, да опознаем живота, да имаме възможност да мечтаем, да не губим въображението си, да не губим топлината между нас, да премахваме злобата, на лошото да обръщаме гръб. Изобщо не бива да употребяваме думата лошо, защото и думите влияят. Дънов казва, може да кажем, че нещо не е хубаво, но не, че е лошо.
- С песните си, с цялото си излъчване внушавате идеята за някаква ваша си философия?
- Никога не съм си мислила, че с музиката си създавам някакъв тип гледна точка, някаква философия. Но преди 5 години имах среща с едни мои приятели, които направиха книгата "Азът на българите". Те ми подариха няколко екземпляра от нея. След това ми подариха "Шестата раса и българите". И така започна една поредица от книги, които те все ми подаряват. След това последва Дънов. За първи път изпитах такова удоволствие от четенето. По няколко пъти ги препрочитах и открих колко много грешки съм допуснала в живота си и в отношенията с хората. Това на някого може да му се стори и налудничаво, но като че ли други вибрации осениха енергийното поле, което носех. Осъзнах, че ние, хората, страшно много страдаме от това, че сме откъснати от истински красивите неща. Опитваме се да създаваме по изкуствен начин прекрасното и красивото. Въобразяваме си, че това е хубавото жилище, което някой си е купил, или модерните мебели, или скъп накит. Залагаме на материалните неща. А всъщност човек може да живее в празна стая само с един матрак на пода, където да спи. Но през останалото време да твори, духът му да лети като птица. Точно в такъв план прозрях от колко много неща мога да се освободя. Важно е човек да остане близо до природата.
- Как се чувствахте на Перперикон край Кърджали?
- С огромно удоволствие пях там, защото като погледнеш планината, небето, хората, насядали близо един до друг, разбираш, ние сме братя, деца на майката Природа. Тя разбира децата си и те се разбират помежду си. А ние сме се затворили между панелите. И полудяваме от това непрекъснато да се съобразяваме със снобщината. Защото си заобиколен от Матрицата на новия технологичен век на глобализацията, подвластни сме му. Когато правя концерт в зала, се опитвам да си представя, че съм някъде навън, сред природата. Страхувам се от концертите в зала, защото на тях хората идват с друга настройка, с някакъв душевен аристократизъм в очакванията си. И са много взискателни. Докато природата ти дава свобода. Всички са склонни да прощават за фриволността на душата.
- Поведохте на Перперикон хоро, на което се наловиха всички, без разлика на етнос и религия.
- Много се радвам. Стана много хубаво хоро. Последвах съвета на една голяма жена и моя приятелка - биоенерготерапевтката Мария Мандаджиева. В една от книгите си тя пише, че българите са много силни, защото когато хората са хванати за ръце, образуват биоелектрична верига, в която се наслагват биополетата им. Най-добре се получава, когато човек танцува и пее, защото тогава няма лоши мисли. На Перперикон се получи паневритмията на Дънов. Еньовденското слънце посрещнахме, когато вече се беше качило нависоко, след като сутринта се беше окъпало в морето. А в ранния следобед св. Еньо, съпроводен от песните ни, тръгна с деветте си кожуха да моли Бог зимата да дайде навреме - така е според народните вярвания. Беше един много щастлив за мене ден, защото с хорото, с тази паневритмия, постигнахме един всеобщ космичен ритъм на природата и човека, подчинен на хармонията, на позитивизма.
- Как си обяснявате, че сега, в края на 20 и началото на 21 век се възражда интересът към езотиричното, характерен за началото на миналия век?
- Според мен, колкото и да се развива технологично една цивилизация, тя постига своя връх. Оттам насетне следва голямо натрупване на материалното и човек чувства, че няма накъде повече. Започва да се пита за смисъла на живота. Защото вижда, че колкото и да напредва науката и да трупаме технологии, сякаш тъпчем на едно място. Виждаш, че благополучието не може да задоволи глада на душата. Тогава се обръща към другата алтернатива, като един знак за спасение. Защото ако се обърнеш към земята, към езотеричното, започваш от нулата. Трябва да посееш зрънцето, да го изчакаш да порасне, да го откъснеш, говоря метафорично. Така започваш отново да изграждаш смисъла на живота си. Това наскоро го прочетох в една книга и много ме потресе, защото точно така съм се чувствала, без да го съзнавам. До 25-та си година не съм се замисляла за смисъла на живота. Тогава винаги има стремежи, въображение, човек се чувства силен, устремен да изпълни някаква своя възвишена мечта. После става така влизаш в сивия поток на живота. Приемаш кръвообращението на този сив поток и неминуемо след 10-15 години си задаваш въпроса, направих каквото можах, оттук насетне какво и изобщо какъв е смисълът от усилията ми. Защото всичко е било в сферата на материалното. Възникват дилемите за чисто човешките неща - за качеството на живота - дали е това, което сме искали. Не са ли безсмислени повечето неща, които сме искали. Това явно става и с човечеството като цяло във времето на глобализацията и свръхтехнологиите. Знае се, че всяка цивилизация, достигайки върха си, рухва, точно от това, което е създала. Защото е просто материално, а се губи духовното.
- Известно е, че в края на 30-те години на 20 век, когато интересът към езотеричното е много висок, започва най-страшната война. Дали няма да се повтори този цикъл?
- Възможно е, ако съдим от войните, които бушуват около нас в последните години. Аз съм много обезпокоена от тези малки войни, които политиците наричат тихи. Минават едва ли не мимоходом покарай ушите на големите сили. А в същото време с тези конфликти се решават глобални интереси. Точно интересите на въпросните големи сили. За сметка на тяхното благополучие хора страдат и загиват. Глобалните интереси за пореден път доказват, че за тях човешкия живот няма стойност.
- Жалкото е, че човечеството май не може да противостои по никакъв начин на шепата управляващи с техните глобални интереси.
- Не може, защото когато се говори за глобализация, повечето от хората, в това число и аз, я разбират като дългоочакваното човешко единство. Наслушахме се на лозунги и красиви думи за интегриране, за това как ще се решат проблемите чрез него. А говорейки за това, се върши съвсем друго. В определени страни и зони общностите се делят, структурират се умишлено. Говори се за права, свободи, като целенасочено се набляга на определени хора и зони. Уж в името на интеграцията цели страни и региони се отделят, и те страдат от това. Хората не могат да го осъзнаят от раз, защото си игрят с чувствата им. Цял един свят се манипулира заради еднолични интереси, които обаче се измерват с глобални амбиции. Ако хората бъдат оставени, могат да интегрират интересите си. Всички носим червена кръв. Нямат значение външните различия. Но когато човек бъде наранен, събужда се сатанинското у него. Луциферианците много добре го знаят. И се плащат много пари, за да бъдат убити босненци някъде, другаде македонци, на трето място да бъдат засегнати кюрдски интереси. Целта е да се предизвика озлобление между хората. Даже и религията се използва за тези античовешки цели да се противопоставят хората. Моята молба е, доколкото е възможно, да не се поддаваме на провокации.
- Само че е много трудно да се различи провокацията.
- Така е. Мисля си, че ако някой нарани моето дете, първото чувство, което ще възникне у мен, ще е да отмъстя. Винаги съм си задавала въпроса как би могло да се избегне този момент на лудост. Защото твоята агресивност ще предизвика като верижна реакция ответна агресивност. Ако човек успее да преглътне мъката и отчаянието и намери сили да отиде при извършителя, за да го попита защо го е направил, може би е възможно да се намери начин да се спре всичко. Но за нещо подобно е необходима невероятна сила, каквато не знам дали притежава някой.
- Вие сте обиколила доста страни.
- Обиколих всички балкански държави. След разделението не съм ходила в Босна. Много често ходя в Египет. Имах възможност да посетя коптска църква, Бялата джамия, много красиво място. Там видях испанци, американци, англичани, които влизат, сядат под купола и се молят. Защото Бог е един. Няма значение как го наричаш. Важното е да не се използва името му да се сее мъст и зло, както неведнъж се прави.
- След като сте обиколила едни от огнищата на най-древните цивилизации, успяхте ли да намерите корените на българската музика?
- Мисля, че са си чисто наши. Те са в орфическата музика още 15-14 век преди н.е. Още авторът на "Веда словена" Веркович събира песни в "Родопеада", която е по-дълга от "Илиада" на Омир. За съжаление, нищо не достига от нея до нас. Не мисля, че това е мистификация, каквото мнение съществува за "Веда словена", защото по проучванията на един голям българин и родопчанин от Смолян Никола Гигов се оказва, че в Родопите на различни места са открити три сандъчета с древни писания и песни, които са носели много силно орфическо послание. Но са изчезнали. Двете са били изгорени, а третото не може да бъде открито. Има и една хипотеза на арменски историци, че в тяхна пещера са открити скрижали върху материал, подобен на кожа. При разчитането се оказало, че е музика, много близка до орфическата. Даже е възможно да се окаже, че там се крият корените на тази музика. Доколкото знам, тези записи се пазят, но съвсем съзнателно не се разкрива къде се намират, докато му дойде времето. Те сигурно ще преобърнат много неща в историята, както би направила и "Родопеада"-та, ако бъде открита. Защото се оказва, че в песните, събрани от Веркович, има смесица от родопския епос, македонския епос и още няколко. Това е основанието ми да мисля, че корените на нашите песни са в песните на Орфей. Няма съмнение, че той е бил реален човек, а не мит. Той е написал много книги, в които е събрал познания за света - космоса, земята, билките, магиите. Но всичко е унищожено след като е бил убит. Тогава гърците го превръщат в мит - защото нищо не е останало от трудовете му. Трябва тепърва да откриваме късчетата от неговите знания. Казвам си, че искам да мина по стъпките му не там, където е живял, а където е оставил следи. Тези места можем да научим от книгата на Никола Гигов "Орфей и Европа". След като я прочетох, представата ми за българската народна песен се преобърна напълно. Авторът 40 г. е събирал материали, преди да я напише. От нея разбираме, че Орфей дава първите идеи на хуманизма, а траките дават името на Европа, към която сега се стремим.
Наши радиолюбители се състезават в Европейски шампионат
Клуб "Портолагос" навършва 2 години
Наши радиолюбители се състезават в Европейски шампионат
Европейски УКВ полеви шампионат събира радиолюбители от клуб "Портолагос" и техни колеги от Стара Загора, Хасково и Сливен, които също работят от името на клуба на връх Иванци. Масовото участие в състезанието се посвещава на 75 години от създаването на радиолюбителското движение в България и 2 години от учредяването на радиоклуб "Портолагос" с председател Васил Байданов. Навъшват се и 2 години от участието на доброволния отряд на клуба в осъществяване на радиовръзки с Турция след катастрофалното земетресение.
Десетчленният екип е оборудван с палатки, апаратура и антени, а участието е обезпечено от кърджалийски фирми. Организатори на състезанието са радиолюбителските федерации на европейските страни.
На 8 юли УС на радиоклуба е поканил журналисти, които ще бъдат запознати с неговата дейност. Онези от тях, които отразяваха акциите в Турция след земетресението, ще бъдат наградени с грамоти.
Клубът има вече натрупан опит в изграждането на комуникации при аварийни ситуации. На тази база е създадена и Регионална радиолюбителска система, която да подпомага местните органи и гражданска защита при природни бедствия и аварии. По този повод радиоклубът е инициирал идеен проект съвместно със Стопанска камара и американска фондация за регионално развитие от град Атланта на стойност 110 хил. щ.д. Средствата ще бъдат използвани за техническо оборудване на системата.
Сортовата чистота при тютюна нарушена
Картината на полето е шарена, в една нива едни растения от табака са изцъфтели, а други продължават да се развиват
Сортовата чистота при тютюна нарушена
За това алармират производители от районите на Аврен, Токачка и Гулийка
Валери НЕДЯЛКОВ
Сортовата чистота при тютюна през това лято е нарушена. За това алармират в стопанския отдел на община Крумовград производители от районите на Аврен, Токачка и Гулийка. В една нива могат да се видят тютюневи растения, които отдавна са изцъфтели, както и такива, които продължават да се развиват, независимо че са засяти по едно и също време и за един сорт. Има и случаи между растенията от произход "Крумовград" се срещат и растения от произход "Джебел", твърдят от стопанския отдел.
Според едни производители това се дължи на механично смесване на семената, а други предполагат, че има кръстосано опрашване.
Както е известно, семената се раздават на производителите безплатно от фонд "Тютюн", който възлага производството им на научни институти и центрове, занимаващи се с проблемите на отглеждането и селекцията на тютюна.
Производителите нямат информация в какви семепроизводствени участъци са добити семената, как са прибирани, транспортирани и съхранявани.
Стопани, които са си направили собствен подбор на семена, нямат проблеми със сортовата чистота. Те са взели безплатни семена, но са предпочели да засеят собствените.
Пропуските не трябва да се подценяват. Виновните за допусната бъркотия със семената трябва да понесат своята отговорност, смятат от община Крумовград.
Търсят пробив на пазара с екологично чисто месо
Животновъдството е единствената алтернатива на тютюна за родопчани
Търсят пробив на пазара с екологично чисто месо
В частните стопанства в Крумовградско се отглеждат около 6000 телета
Валери КОВАЧЕВ
Животновъдството е голям резерв за препитанието на населението в Крумовградско. Засега то единствено може да бъде донякъде алтернатива на тютюна. Билкарството, за което през последните години почна да се шуми повече, може да даде хляб на ограничен брой селски стопани. По думите на кмета на общината инж. Ахмед Юмер в района паралелно с 2000 т тютюн, годишно може да се произведат и 1000 т говеждо месо.
В общината има над 10 000 говеда, като около 6000 от тях са телета. Отделни семейства имат по 12-13 едри животни. Голям проблем за хората е пазарът. Ако се раздвижи, животновъдството ще живне.
В Крумовградско няма нито една кланица. Съществуващата, която последно е била стопанисвана от частен наемател, е затворена. Не отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания. Макар че условията в нея са били лоши, все пак това е било регламентирано място за клане. Коленето на животни не е спряло, не е трудно да се разбере, че това става по частни дворове, което никак не е желателно.
Вероятно скоро няма да има кланица в Крумовградско. Нито един предприемач, местен или външен, не е проявил интерес. Причината е, че са нужни големи инвестиции, които трудно се възвръщат. Компромиси в евентуалното изграждане на кланица няма да има. Тя трябва да отговаря на всички съвременни изисквания, съобразени с Европейския съюз. Общината е готова да покаже място за кланица, стига да се появят мераклии да строят.
Месото, което се произвежда в Крумовградско, е екологично чисто. Това трябва да бъде основен коз на местните животновъди за пробив на вътрешния и външния пазар, категоричен е кметът. Продукция от района може да се предлага в големите градове на страната, като София, Пловдив, Русе, както и по черноморските курорти през летните месеци, когато почиват стотици хиляди туристи. Инж. Ахмед Юмер е разговарял по този въпрос с колегата си от Поморие. Трябва да се търсят ниши за включване във веригата. Дневно по 5-6 тона месо да се пласира, ще бъде успех.
Пазарът за месо от района във вътрешността на страната е ограничен, защото там цените на телешкото и говеждото са по-ниски, заради задоволеността със собствени фуражи. Себестойността на месото там е по-ниска.
Говедата в Крумовградско дават по-малко количество месо, но е много по-вкусно, защото по-голямата част от годината животните са навън по пасищата. Тревното разнообразие е голямо. Стопани от района се шегуват, че месото от вътрешността на страната е с вкус на слама.
Не е случайно, че телешкото месо от Кърджалийско са цени толкова много в съседна Турция. Нашите изселници добре познават вкуса му. Знаят как тук се отглеждат животните. Познатата куфарна търговия с месо обаче е рискована.
Ако се отворят пазарите, от говеждо месо стокооборотът в Крумовградско годишно ще бъде между 800 000 и 1 000 000 лв., прогнозира кметът.
Шахинлер холдинг ще инвестира в Кърджали
Шефове на еднd от най-големите в света текстилни групировки проучват условията за бизнес в областния град
Шахинлер холдинг ще инвестира в Кърджали
Интересуват се от конфекция, хранително-вкусова промишленост, туризъм
Филип ХОРОЗОВ
Георги КУЛОВ
Един от най-големите текстилни холдинги в света - Шахинлер холдинг, ще инвестира в Кърджали. Това съобщи за "Нов живот" генералният директор Фарук Гьокчай. От два месеца специалисти от текстилния гигант проучват условията за бизнес в Кърджалийска област. Според другия генерален директор на холдинга Неджми Шансуар в началото на следващата година в столицата на Източните Родопи - Кърджали, ще бъдат открити 400 работни места. От Шахинлер холдинг имат намерение офисът им за България да бъде базиран в областния град. За целта ходлингът е регистрирал фирма "Шахинлер-България".
Срещнахме се с кмета на Кърджали г-н Румен Димитров и с шефовете на Стопанската камара и Търговско-промишлената палата. Те приветстваха нашите намерения, каза още Фарук Гьокчай. Неджми Шансуар каза, че първите стъпки на "Шахинлер-България" е да възложи на кърджалийски текстилни фирми поръчки на ишлеме. Впоследствие ще се изгради и фабрика. Смятаме да инвестираме в България над 10 милиона долара, подчерта Неджми Шансуар.
Холдинг Шахинлер е една от най-големите световни текстилни фирми, твърди основателят и председател на Управителния съвет Кемал Шахин.
Произвеждаме готови облекла за всички възрасти. По производство на детски облекла сме на четвърто място в света, а в Германия заемаме първо място, казва още Кемал Шахин.
Според него в холдинга работят 11 000 души. Главната стратегия на групировката е да инвестира в хората. Ние сме холдинг, в който работят представители на почти всички европейски националности, пояснява Фарук Гьокчай.
Основите на европейската инвазия на фирмата са положени през 1998 г. В европейската свободна зона започнаха да вършат работа седем наши фабрики, в които работят 1500 души, казва Кемал Шахин. Само през 2000 г. търговската ни дейност в Европа достигна 100 милиона долара. Общата печалба за миналата година е около 2 милиарда марки, сподели Неджми Шансуар.
Неджми Шансуар е човекът, който налага на световните пазари основната търговска марка на холдинга - "Адесса". Общият брой на магазините по света е 370. Само складовете в Европа са 360. Неджми Шансуар каза за "Нов живот", че фирмата има магазини в Австрия и Швейцария, които е открила наскоро. С проучвателна цел магазини са отворени и в Холандия, Словения и Турция.
"Шахинлер холдинг" произвежда и дънкови облекла. Водеща е фирмата "Билкон Жеанс". Тя е създадена през 1994 г. Произвежда и изнася за европейските страни дрехи от дънкови платове. Произвеждат се детски, дамски и мъжки панталони. От 1999 г. заедно с памучните платове са започнали производство на полиестерни и найлонови продукти.
Марките "Но респект", "Жефери" и "МТВ" са патент на "Билконт Жеанс". Месечният производствен капацитет за тези стоки е 250 000 чифта.
Холдинг "Шахинлер" извън текстилната промишленост постигна успехи и в останалите отрасли на икономиката, е мнението на Кемал Шахин. Според него енергийната фирма на холдинга е произвела електроенергия за 140 милиона киловатчаса. Инвестициите в тази област ще бъдат увеличени двойно. Групировката има интереси и в туризма. Комплексът в Белок - Анталия е с 350 легла. Сериозно предимство имаме в областта на Интранет и Интернет, казва още шефът на холдинга.
Въпреки че сме най-силни в текстила - от производството на платове до конфекцията, ние смятаме да проучим и други възможности за инвестиции в Кърджалийско, каза Фарук Гьокчай. За Шахинлер холдинг интерес представлява хранително-вкусовата промишленост.
