Будител български
Будител български
Днес почитаме Паисий Хилендарски
Николай СТОЕВ
В календара на Българската православна църква срещу датата 19 юни е отбелязано да се чества паметта на Паисий Хилендарски, будител български.
Едва ли има българин, чието сърце да не трепне при споменаването на името на Паисий Хилендарски и едва ли може нещо повече да се добави към неговото дело, изследвано от най-големите български учени и от писаното за Паисия от Димитър Талев и Иван Вазов. Но ние сме длъжни на този ден да си спомним накратко житието на "тъмния и бледен монах, който под лампа жумеща пишеше приведен".
Роден в Банско през 1722 година Паисий, според Димитър Талев светското му име било Пенчо, получава най-напред образованието си в Рилския манастир. След това отива в Атон, в Хилендарския манастир, където брат му Лаврентий е игумен. В началото Пасий се главява като аргатин в манастирските земи, по-късно решава да стане послушник и да поеме пътя на монашеското поприще.
Видял и преживял надменното и презрително отношения на другите монаси - не само гръцки, но и руски, грузински към българските братя, а след това и видял при обиколките си из страната като таксидиот, невежеството на народа, който забравил историята си, Паисий написал "История славянобългарска" за полза на българския народ.
Сам тръгнал да я разнася и да търси грамотни българи да я препишат. Не се знае колко преписа има историята, до нас е достигнал само преписа на Софроний Врачански, тогава още котленски поп Стойко Владиславов. С историята си Паисий запалил пожара на познанието сред българския народ. Затова и Българската православна църква заслужено му определя званието будител български. След него вече тръгват хиляди - учители, писатели, иконописци. За да се наложи в първия ден на месец ноември да честваме всички будители заедно. Но нека на този ден не забравяме, че Паисий Хилендарски е първият.
Вежди Рашидов: Турчин монархист трудно може да стане
Високата интелигентност е много по-силно оръжие от агресивността, твърди пред "Нов живот" световноизвестният кърджалийски скулптор
Вежди Рашидов: Турчин монархист трудно може да стане
Народът еА уморен от дивотиите на всички управници, които наблюдава и изстрадва
Интервюто взе: Никола КЕСАРОВСКИ
Пред мен е Вежди Рашидов, кърджалиец, творец, който не се нуждае от представяне. И все пак, събрано в седем думи: световно известен скулптор с ярка гражданска позиция. Срещам го на пресконференция, организирана от коалиция "Национално движение Симеон II" в Кърджали и макар току-що пристигнал от София, в минутите преди закъснелия обяд, с характерната си енергичност веднага се отзовава на поканата за разговор. И пак беше подръка, разбира се, с обичайния си остър, та чак пиперлив език... - Поводът за посещението ти в Кърджали?
- Сега, след като вече съм отказал на четири партии да бъда водещ на техните изборни листи, поводът да дойда в родния си град е да видя гробовете на моите родители и второ, само с присъствието си, разбира се, без да имам амбицията активно да участвам, е да покажа подкрепата си, за първи път, на царското движение - по простата причина, че то има послания, които се покриват с моите представи. Тези послания са дългоочаквани, винаги са касаели едно гражданско общество.
Вече много пъти ми задават въпроса дали съм монархист. Не съм. Турчин монархист трудно може да стане. Но проблемът не е до монархия, много пъти съм повтарял една фраза, която е точна и вярна: за мен е все едно дали един управник ще се казва президент или цар, достатъчно е държавата ми да добрува. Защото самото наименование и предназначение на службата няма никакво значение, ако един народ не битува добре. Така че първото нещо, което за мене е абсолютно, това е, че темата за монархията е занимавка за хора, които имат повече свободно време. Какъв е проблемът? Ако ще да е султан - стига народът ми да живее добре в крайна сметка.
За мен по-важно е друго във връзка със Симеон Втори. Царя го познавам отдавна, добри приятели сме. Аз много му благодаря, че бях първият интелектуалец заедно със Стефан Цанев, който той покани във "Врана", защото когото той кани във "Врана", това изразява отношение, това е въпрос на внимание, на уважение, и на преценка, разбира се, реална, негова. Второ, аз дълбоко уважавам този човек заради високата му култура и интелигентност, което за нашия народ е много необходимо да има един негов лидер - един високо квалифициран и интелигентен човек... Уморени сме от простотия и от простащина. Важно е вече най-после да има един елегантен и интересен човек, който наистина да промени начина на политическото поведение на обществото. Да минем към някакъв по-диалогичен начин на взаимоотношения. Хората са уморени от вулгарност, хората са уморени от лъжи. Обществото има малко нужда да се успокои. Така че първото нещо, от което имаме нужда, е да водим диалог. Явно при Симеон това вече е станало "професионална" деформация, защото е възпитан от дете да бъде държавник. Което е прекрасно, разбира се. Казвал съм го и друг път: по-добре аристократ от Мадрид, отколкото простак от околовръстния път, от Драгалевци. И наистина е така, защото един народ е конгломерат, който не може само със сопата да го направляваш като стадо овце, той си има своите специфичности и иска друг подход, нов... Но другото, което е най-интересното, е че първо, обществото страхотно се е уморило от всякакви идеи - от сини идеи, от червени идеи, от зелени, кафяви... И ето идва царят, и за първи път с целия си ум и разум, и хитрост, поставя една друга дилема - националната идея. Все пак всички живеем в тази България, нали, и всички работим доколкото знам не за сини идеи или червени идеи, а за националната идея, за българската идея. Все пак ни интересува какво става в цяла България, а не само в централите партийни... Това беше шокиращо и изненада за партийните централи, защото никой не беше поставял националната идея над всичко... Аз винаги съм се смятал за български художник от национален мащаб, а не партиен художник. Устоях през годините да не се прилепя към някоя партия, за да ползвам лични дивиденти, а да си бъда един национален художник с цялото си самочувствие на български гражданин, какъв е проблемът? Аз затова и понесох своя бой от партийните централи, особено през последните години... И друго нещо. Прекалено много омраза има в българското общество. Не съм виждал такава омраза между българи и българи, говоря примерно на партийни принципи... Мен ме изненадва как вместо да се обичат, да бъдат един цялостен екип на един качествен народ, те не могат да се гледат помежду си! Какво ги разделя, какво те разделят?... И накрая другото послание на царя, което е прекрасно, е: не на реваншизма, не на конфронтацията - това са все послания, които са много общонационални. Нека не се лъжем, първата му стъпка ще бъде, че той ще обедини българската църква. Което е един много сериозен исторически акт. Това предстои и той ще го направи, защото това е много необходимо за българския народ - мисля, че народът е прекалено уморен от дивотиите на всички управници, които наблюдава и изстрадва... Другият въпрос е, че отпадат една цяла камара дилеми като Европейския съюз и НАТО. Значи Европейският съюз, или падането на визите да го кажем на този етап, не е патент само на управниците, то е патент, който целият народ плати с реформата и с валутния борд, с гладуването си, тоя народ плати това падане на визите, той също има достойния си принос.
- Предполагам, че това, което ми каза дотук за царя, не е само по влиянието на близостта ти със Снежа Бахарова, която участва в предизборната листа на НДС II за Кърджалийска област... - Ще бъда откровен, че аз съм причината Снежа Бахарова да се съгласи да участва в тази листа. Не за друго, а защото тя е един доста добър лекар. Това, че ми е приятелка, няма никакво значение - значи ли, че не трябва да прави фондация жената на Иван Костов, например... Снежа е 10-годишен професионалист, аз не знам преди парламента Екатерина Михайлова какво е работила, но за Снежа се знае, че за 10 години е лекувала доста народ и то в "Пирогов" - месомелачката на София. Ами има здравна реформа, има проблеми, аз скоро погребах баща си, беше в кърджалийската болница, и знам драмата на болницата каква е, на лекарите, на болните, идвах да го гледам... Унизително е един човек цял живот да се е трудил за благото на една държава и накрая да няма половин аспирин тя да му даде... Тук е без значение етносът - както умираше бай Хасан, така умираше в безизходица и бай Петър, да речем, условно казано... Това е драмата, здравната реформа предстои в България да бъде донаправена, трагично е положението на българската медицина на този етап, и мисля, че Снежа Бахарова би била полезна... Разбира се, всеки човек, който е честен и почтен, би бил полезен за всички каузи, които касаят оцеляването на българите... Тя е интелигентен човек, защо да не участва? Аз не виждам никаква причина... А идването ми тук сега е не заради нея. Идването ми е, за да подкрепя с мълчаливото си присъствие царското движение, да подкрепя националната кауза. Тя за мене е по-важна.
- Застанах пред теб като пред скулптор, ти кривна към политиката... - Всичко е политика.
- Добре, но за да свършим все пак с нея... Неагресивността на царското движение в предизборната кампания е един стил, който те налагат и това се вижда добре. Мислиш ли, че в тази тяхна неагресивност има някаква уязвимост за самото царско движение?
- Високата интелигентност понякога е много по-силно оръжие, отколкото агресивния простак. Значи: неагресивността е доста сериозна дистанция, в която интелигентният човек поставя опонента. Нервниченето на Костов идва точно от това, че той е агресивен човек, който, като види срещу себе си един човек неагресивен, става слаб. Рицарите се бият, когато и двамата са агресивни. Но когато единият е неагресивен, бие се само единият с въздуха, а другият му направлява движенията. Много е валидно за играта конфу - когато по-интелигентният ползва силата на другия. Костов си е това, просто ние не сме свикнали друг тип възпитание да възприемаме, това е друг тип европейско поведение. А не селска простащина, която досега проповядвахме - и биеме, и лъжеме, и говориме, и псуваме. И по едно време се появява един човек, който казва: ние сега всичко това ще ви го кажеме, без да ви псуваме и да ви биеме, и ще ви боли повече, отколкото ако ви ударим. Това се получава в момента... - Ти скоро беше в Япония... Да сменим темата и да си дойдем на приказката. Свърши ли там това, за което отиде?
- Аз в Япония ходя пети път, работил съм там почти 6-7 месеца, имам много приятели там, и освен приятели, разбира се, имам и бизнесвзаимоотношения, с галерии и с доста големи магнати богати, които продължават да строят. И това, че ме харесват и искат нещо да работя за тях - това е прекрасно, защото то е моята професия, аз това трябва да правя. И свърших работа, сега имам нови възложени проекти, докато тука управляващите четири години, като почнеме от Кърджали чак до "Ключа на София" в София, все ме наказват, като наказателен вот искат да ми покажат, че аз хляб няма да ям в Родината. Но ето, оказва се, че в Япония мога да направя 3-метрова скулптура в една супермодерна клиника в Хаяма. Разбира се, подготвям си и изложбата за там, имам заявка за това, и така е по света. Най-странното е, че на мен например, кое ми става тъжно - казвайки го, едновременно много е смешно и е много тъжно - докато тук непрекъснато съм подложен на някаква компроматна война, в Турция се подготвя честването на моята 50-годишнина, която е сега. Тези неща малко трогват вниманието. Може ли в собствената ми държава непрекъснато да съм в лайната на блатото, а хора, при които съм ходил на две години един път, да имат вниманието да ми честват юбилея. Това са болните неща, от това човек се измъчва малко и му става болно... То е трудна тема за обяснение... - Дано е до време всичко това... А на последната среща на Иван Костов с интелектуалци, беше ли ти на нея и какво мислиш за този род срещи?
- Не. За рождения му ден бях канен, не приех поканата, а този път въобще не бях поканен, защото вече ясно сме се разграничили кои сме врагове и кои - приятели. На срещата се знае кои бяха - това бе поредната хайка не за вълци, а хайка за интелектуалци на Иван Костов. Ами, нека си я проведе... Само че унизително е за едно цяло управление цялата културна национална политика да е сведена до един ученически конкурс за есе. Това не се е случвало в историята на България. Аз съм живял и съм расъл в студентските си години от тракийските съкровища до най-ценните български имена от всички области на изкуството... Тъй че това сега е ниско падение и то доста ниско падение на националната ни културна политика. Тя е един вид за предизборния кьорфишек и, за съжаление, докато пред "Александър Невски" всички му дадохме доверието си и се снимахме с управляващите, сега останаха една шепа хора и то доста ненужна. Един-двама, които вече поради роднински връзки, свързани с управляващите, са там, всичко останало е доста непознато, за съжаление. А някой бърка страхотно, като мисли, че се е появила нова интелигенция. Духовната сфера подменят сега с директиви, най-голямата грешка, защото интелектуалците се раждат на хиляда един, тъй е с големите таланти... И както забелязваме, най-хитрите наши интелектуалци, като Радичков, Светлин Русев, виждайки, че загубата наближава, вече се отдръпнаха и не отидоха и на тази среща. Но това вече е апаратна стратегия... - Какво очакваш да си говорим тогава, след изборите? Така, една прогноза малка... - След изборите ми се иска този реваншизъм и този болшевишки начин на поведение да изчезнат и хората да се успокоят, и да има повече диалог между тях... А пътят отново ще бъде труден, тъй че няма какво да си правим илюзии при сегашната тежка криза, непоправимите неща са толкова много, но хората трябва да бъдат спокойни... Трябва.
Интервюто е взето в Кърджали преди изборите.
"Пневматика-Серта" стъпи на пазара в Канада и Америка
За 3 г. производството на машиностроителна фирма в областния център скочи от 3 на 10 млн. лв. "Пневматика-Серта" стъпи на пазара в Канада и Америка
Холандска фирма продава хидравлични цилиндри от Кърджали
Снежана ГОРАНОВА
Чрез "Булмак" в Германия холандската фирма "Щертил" всеки месец изнася над 300 хидравлични цилиндри за Канада и Америка, произведени в "Пневматика-Серта" - Кърджали. Ще продължим да работим за тях, каза за "Нов живот" зам.-изпълнителният директор на кърджалийската фирма инж. Вълчо Петков.
С разширяване на доставките за фирмите "Серта" и "Холцма" във Франция и за "Палфингер" в Австрия се създават условия за стабилно технологично и финансово развитие на кърджалийското дружество. Още през тази година производството за австрийската фирма ще стане около 2 000 000 лв. През 2000-та то е било за 950 000 лв., каза инж. Петков. В машиностроителното предприятие са готови складовете за уплътнения и стоманени тръби на консигнация от "Серта" и IGR.
Преди една година "Серта" увеличи капитала на кърджалийското дружество от 139 700 лв. на 211 610 лв. Инвестицията на французите е над 4 800 000 франка. От тях над 700 000 лв. са използвани вече за технологично оборудване. Французите продължават да инвестират в оборудването на фирмата - основно в мерителни и по-малко за закупуване на режещи инструменти. Голяма част от новите инвестиции трябва да се използват и като оборотни средства. Повишаването на производството го изисква. Предстои да се реши и въпросът, свързан с боядисването на детайлите, каза инж. Петков.
