БСП иска вечерен час в Кърджали
Лидерът на социалистите в областния град настоява ученици да бъдат допускани в заведения до 23 часа
БСП иска вечерен час в Кърджали
Местният парламент ще обсъди идеята на Милко Багдасаров на 27 април
Георги КУЛОВ
Лидерът на БСП в Кърджали Милко Багдасаров внесе вчера на Председателския съвет на местния парламент предложение да бъде въведен вечерен час за учениците. Багдасаров настоява то да бъде гласувано на насрочената за 27 април сесия на Общинския съвет в Кърджали.
Смятам, че трябва да се внесат допълнения към Наредба Nо 1, която касае опазването на обществения ред в общината, заяви за "Нов живот" червеният лидер. Според него учениците трябва да бъдат допускани в питейни заведения до 11 часа. Не трябва да им се сервира алкохол, смята Багдасаров. Според него ограниченията трябва да се отнасят само за делнични дни. Традиционните петъчни дискотеки за ученици не трябвало да се отменят.
Багдасаров смята, че на съдържателите на барове и ресторанти, както и на учениците, които бъдат хванати в нарушение на ограниченията, трябва да се налагат санкции. Така е в развитите европейски демокрации, твърди лидерът на социалистите в Кърджали.
Съветниците от ДПС нямат изработена позиция по предложението на Багдасаров. Аз приемам по принцип идеята, но тя подлежи на сериозно обсъждане в Постоянната комисия по образование, култура и спорт на Общинския съвет, заяви председателят на местния парламент и лидер на ОбС на ДПС Сейфи Неджиб.
Съветниците от ОДС считат, че предложението за вечерен час не трябва да ограничава правата на учениците. Смятаме, че идеята ще узрее, докато влезе в дневния ред на предстоящата сесия, заяви шефът на групата съветници на ОДС Димитър Печилков. Негови колеги изказаха опасенията, че ако настъпи промяна в Наредбата за обществения ред, полицията ще трябва да санкционира учениците, което според тях намирисвало на полицейщина.
Общината ще изготви свое становище по предложението на Багдасаров, но смятаме, че е необходимо то да бъде предмет на широк обществен дебат. Искаме да опазим живота и здравето на децата, а не да ги ограничаваме, подчерта секретарят на общинската администрация Иван Муцевски.
От Инспектората по образованието на МОН в Кърджали отказаха коментар по темата. Експертите се оправдаха, че техният началник отсъства и те не могат да коментират предложение, направено от политическа сила.
Ардинци се включват в местното самоуправление
Отчет на Общинския съвет за 2000 г. Ардинци се включват в местното самоуправление
Веса ГАВАЗОВА
123 решения е приел Общинският съвет в Ардинска община за миналата година, стана ясно от отчета на последното заседание на съветниците. По-голяма част от тях касаят бюджета, общинската собственост, здравеопазване и образование, приватизацията, строителството и благоустрояването. По-малко решения са вземани по отношение околна среда, транспорт, телекомуникации, спорт и култура.
Последователно и системно се е работило по въпросите на водоснабдяването и канализацията както на общинския център, така и на отделните населени места, като за тази цел са били изразходвани от бюджета близо 200 000 лева, съответно за водоснабдяване - 120 209 лв., а за канализация 69 893 лв. В обектите са вложени и средства, отпуснати като заем от Световната банка и неправителствени организации по съответни програми.
Само две са решенията на законотворческия орган на общината, които администрацията не е изпълнила, и те са свързани с отдаването на терен от 30 дка общинска земя за строителството на каскада "Горна Арда" по независещи от нея причини, става ясно от отчета.
Председателят на ОбС Айкъс Исмаилова и кметът Мехмед Дикме отбелязоха настъпилия синхрон в работата им и изказаха мнение, че в Ардинска община вече има условия за включването на гражданите в местното самоуправление.
Басейновият съвет за река Върбица е след дъжд качулка
Лично мнение
Басейновият съвет за река Върбица е след дъжд качулка
Момчил ПЕТРОВ
Невежеството ни е умъртвило река Върбица и закъснелите грижи оправдават навика ни да плачем за мъртвите, а да тъпчем живите.
Преди много лета реката си течеше бистра и безгрижна. Пасажи от игрива мряна плуваха, а напролет рибата ставаше колкото водата.
Ние, хлапетата, загаряхме по златистия пясък, а вода пиехме направо от Върбица. Във вировете оглеждахме замъжаването си, а на метър-два дъното на реката се виждаше чисто като детството ни.
Имах щастието да израсна край реката, а сега имам нещастието да я гледам мъртва. Върбица беше оцелявала хилядолетия, но беше убита от невежеството ни за десетилетия. Човекът побърза да изсипе в нея първо туземщината си, подир разля индустриалната си некомпетентност, а накрая пусна булдозерите да ограбят пясъка до шушка.
В реката вече не тече вода, а някаква бърканица, наподобаваща мътилката в главите ни. Бреговете й са голи до скала, а речните камъни наподобават на лаборатория. Променил се е и животинският свят, а много от видовете отмряха завинаги. Появилите се дегенерати от химията в реката доизяждат останалата капка живец и те умират. Няма и помен от ятата скални лястовици, скалните орли и соколи, черният щъркел, кракрата и големите стада от буболечки, насекоми, червеи и други. Разко се е променила и растителността по бреговете на реката. Няма я вече дивата мента да пръска аромата си, с нея си отиде и речната лютица, речната коприва, речната сладица и много други. По бреговете на реката вече не бродят големите стада овце, кози, говеда и други животни. Прогнили и самотни са корубестите върби, под чиито сенки нищо не пладнува. Загубиха се и людете, що я чистеха от дърветата, клоните и наносите. Няма я и детската глъчка. Заменили са я прегладнелите гларуси - нашественици.
Направеното от хилядолетия и унищожено за две-три десетилетия не може да бъде възстановено, защото:
/Тях Господ ги е сътворил в един ден, а ние ги унищожихме/.
Но е възможно и реално с парите на Сдружението да се излюпят нови чиновници-готованци. Възможно е да се обзаведет нови кабинети иканцеларии, да се купят служебни коли, да се харчат служебни пари и да се пътува по света със служебни командировки.
Това знаем, това можем.
В Малкоч, на 2 км от Европейската общност
От тук по-мъдро се гледало на живота, според Хабиб Мехмед, кметски наместник на крайграничното село
В Малкоч, на 2 км от Европейската общност
За разлика от другаде тук не чух оплакване, а имането им беше на ръба с нямането
Филип ХОРОЗОВ
Пиша тези редове два дни след падането на визите за пътуване отвъд Шенгенската стена. Не бях в групата на външната министърка, която отиде до Солун само с обикновен български паспорт. Бях доста по на изток. Вървейки по поречието на река Кесебирска, наблюдавах телените заграждения отдясно, наречени кльон, а отляво шарени нивички, приличащи на посърнали забрадки. Преди нас някой беше минал и подрязал дивачките, а после ги беше ашладисал - да дават плод някой ден, в някоя далечна година, когато тези гранични заграждения ще се разпаднат от самосебе си и човек ще може да ходи без проблеми при съседите в отсрещното гръцко село Сранджина... На 75 км на юг от Кърджали човек мислено може да се докосне до Европейската общност. На 2 км на север от Гърция е нашенската действителност - село Малкоч. Сега, когато няма големи дъждове, лесно се минава през рекичката, но тръгнат ли водите, реката става страшна, казва домакинът ни бай Хюсеин Магазинера. Той е и кръчмар, и представител на кооперацията, и човекът, при когото можеш да отидеш ей така, за да се разтушиш, дето се казва. Водите се качвали до самите стени на магазина и крайбрежните къщи на Малкоч. "Докато не спаднат, гледаме България от прозорците си", допълва бай Хюсеин.
Ще запитате сигурно защо след думите за повея от близостта до Европейската общност подкарваме приказка за реката, минаваща през селото. Да кажем, че е за строящия се тук прословут мост от 1993 г. досега. Той ще е готов в средата на май. Тогава ще го покрият с полагаща се тържественост. В момента смолянска строителна фирма е струпала техниката си около съоръжението, като на пусков обект, казано по някогашните незабравими клишета.
50-метровият мост е бъдещата връзка на българското село Малкоч с България. За това си мисля, че явно и тази рекичка е имал предвид поетът, когато е писал: "Нашата рекичка може да я прецапаш, но не и да я прескочиш... " Според последни изчисления за 8-годишното строителство на моста са дадени 500 000 лева. С тези пари, казват в Малкоч, ако ни ги бяха дали на ръка, можехме да преместим къщите си отсреща. Отгоре на всичко явно мостът не е бил проектиран за Малкоч и за тази река, защото е широк като за малка магистрала, а пътят, идващ от Тихомир до тук, се извива като конец на едно платно. Питам: Преди това защо не са построили моста? Въпросът ми увисва. Сигурно са чакали да се махнем от тези места, отронва някой, когото трудно запомних. Може би искаше да каже, че сме на границата все пак, а до преди 10 години, за да стигнеш до Малкоч, трябваше да имаш открити листове, познати и обаждания.
Но тъй като се намирахме в април на 2001 година, майорът от местната гранична полиция се "заканваше" да научи кмета как да подрязва дръвчетата пред държавното учреждение. Хората в Малкоч много обичали да сеят дръвчета, но не умеели да ги поддържат, ми казва казанлъчанинът майор.
Хабиб Мехмед, почти момче, четвъртокурсник - задочник в Пловдивския университет, е стопанин на селото. Не съм кмет, а съм наместник, ни поправя той. Защото имал 460 жители, а му трябвали според изискванията 500 човека, за да е "цял кмет". Някой му казва, че и за тази работа си има колай. Ако се разбере с "Енергото" за спиране на тока за една седмица, тогава хората нямало да гледат телевизия, а щели да вършат по-полезни неща в нощите. Шега е, но не чак толкова, защото ще излезе, че за отрицателния прираст на населението накрая ще опере пешкира пак телевизията.
Сериозните неща, които говори наместникът Хабиб, наистина ме озадачават. Разбрахте вече за цифрата на живеещите тук, но другото е, че повечето от половината от жителите на Малкоч са млади хора. Само 5 семейства са емигрирали в последните 10 години. А с какво преживяват ли? С тютюна от същите нивички, за които казах, че са запилени по баири и дерета като "посърнали кърпички". И тази година от 370 декара земя ще се прехранват 90 семейства. Към гръцко не поглеждате ли, оттатък сигурно имате познати, роднини? Не поглеждали. Пускали добитъка навътре в кльона, вечер го прибирали. Пък от другата страна съседите били мобилизирали запасни войни и полицаи, за да следят за преминалите границата незаконно работници. Сега ще е по-трудно, отсичат хората на Малкоч, защото уж става по-лесно, а няма да е. Ще искат пари за всеки ден престой. Според местните хора двете държави трябвало да решат проблема с хората около границата. Те трябвало да минават свободно, да работят и да се връщат вечер по домовете си.
Колко му е от нас до тях - има няма 3 километра. Над 40 коли са гарирани на "удобни" около селото места.
Не се оплакват. Сигурно от Малкоч по-мъдро се гледа на живота. Поне по моему е така. Имаме си училище, казват, докторски пункт, където два пъти в седмицата идва лекар от Тихомир, магазин за наши си нужди, кръчма за вечерите... Само дето не ни стигат телефоните - в двете махали общият им брой е седем. И пощаджията не идвал от Нова година насам. Всекидневника, за който е абониран, кметът е получавал, когато му се отдаде път към Тихомир... Започва да ръми. Бързаме, но не ни пускат. Ще хапнем каквото Господ е дал, казват. След това сме можели да тръгваме. Салам "Камчия", маслинки, хляб. Над масата ни се надвесва момче, за да ни пита дали не сме от Гледка. Искал да разбере как са хазаите му. Бил завършил електрониката, върнал се - трябвало да помага на самотната си майка.
Това е. Един малък ден в Малкоч. На 75 км от Кърджали. До самата граница. На 2 км от Европейската общност. Повея от тази общност не знам какъв е, но оня старец упорито продължаваше да присажда безбройните дивачки около кльона. А много на запад безвизовият режим влизаше вече в репортажите като реалност, когато ние помахахме на птиците в Малкоч, летящи на юг. До вечерта те сигурно щяха да стигнат до Бялото море... Главозамайващ избор за Великден в Кърджали
Християните са в трескава надпревара за посрещането на големия християнски празник Възкресение Христово
Главозамайващ избор за Великден в Кърджали
Козунаци, сладки, бои и яйца продават навсякъде, всекиму според вкуса и джоба
Тонка ГОГОВА
Голямо разнообразие от козунаци и сладкиши залива магазините в Кърджали срещу Великден. Ако тръгне човек да избира, ще е доста затруднен. Най-дефицитни са опаковките по 1 кг. великденски курабийки с цена по 2.50 - 2.70 лв. - тях първи разграбват. Едно, че са традиционни за празника и друго - заради изключително изгодната цена. Толкова струват само продуктите за опичането на курабийки в домашни условия, без да броим труда.
Сега разнообразието на дребните сладки е двойно по-голямо. Като се започне от разфасовки от 200 гр., с цена между 0.80 до 1.50 лв. до опаковки по 1 кг с цена между 3 и 4 лв. - с шоколад, захарни и шоколадови пръчици, с глазура, фондан, с ядки и стафиди.
Към тях трябва да прибавим и известните с качествата и вкуса си гръцки сладки, макар и произведени в Кърджали. Към това можем да притурим и голямо разнообразие вносни сладкиши - турски, гръцки и даже западняшки. Има и вносни козунаци, но са скъпички - близо 5 лв. Иначе нашенските, според грамажа, производителя и магазина са от 0.70 - 0.80 лв. до 1.50 - 1.70 лв. По-заетите домакини ще боядисват яйцата в събота. Няма да бъдат затруднени в намирането на яйца и бои.
Цените са от 0.15 лв. до 0.20 лв., но най-често между 0.17 - 0.18 лв. Боите, които се предлагат, са на същите цени - 4 цвята от 0.15 до 0.20 лв. комплекта, според магазина, където се предлагат. Някъде могат да се намерят и пакетчета с добавка към оцветяването. Това е вещество, което се изсипва във водата при варенето на яйцата. Като изсъхнат върху тях избиват кристалчета, които се запазват при оцветяването. Цената на добавката е между 0.20 - 0.25 лв. Депутатите излизат във ваканция, какво им пожелавате?
АНКЕТА "НОВ ЖИВОТ"
Депутатите излизат във ваканция, какво им пожелавате?
Георги ГЕОРГИЕВ, учител
Въпросът ви ме кара да се смея. Много от обещанията им не се случиха в обществото. А се тръби, че много са работили. И с просто око се вижда колко хора в България живеят добре и колко повече са зле, за съжаление.
Петя ТЕНЕВА, млада майка
Младите майки са онеправдани, не съжалявам, че им го казвам в навечерието на ваканцията. Страшно е да раждаш сега. Родих без лекар. Трябваше да платя 150 лв., но в момента на раждането нямаше на кого да ги дам, защото не намерих лекар. Разочарована съм. Подали сме документи за зелена карта.
Юзджан ФАХРИ, готвач
Да си прекарат приятно великденската ваканция, въпреки че някои от тях си свършиха работата, а другите не.
Ангелина ЖЕЛЕВА, контрольор в "Горубсо"
Факт е, че в последните дни набързо приеха закони, които искат много мислене и време. Дори спешно поправиха избирателния закон. Според мен не си свършиха добре работата преди последната великденска ваканция на този парламент.
Мердун РАШИД, търговец
Не знам какво да им пожелая. Не съм живял в България, защото не си намерих работа. Изкарвам прехраната си в Германия, но там продължават да пристигат масово от страната ни млади хора, за да работят, а това е тъжно.
Един от най-добрите църковни певци гост на Кърджали
Димитър Петрички води службата за Великден в църквата "Св. Георги"
Един от най-добрите църковни певци гост на Кърджали
Николай СТОЕВ
За Великден в Кърджали пристига един от най-добрите църковни певци, ако не и най-добрият, Димитър Петрички, каза за "Нов живот" енорийският свещеник в храма "Св. Георги" отец Петър.
В сряда той беше в София, за да покани специално певеца. Димитър Петрички идва със съдействието на декана на богословския факултет към Софийския университет проф. Иван Желев.
Димитър Петрички е роден в Петрич. Завършва богословие в България, в момента специализира в Атинския университет, където е специализирал и деканът на факултета Иван Желев. Димитър Петрички е пял на църковни богослужения в атонските манастири и в Синайския манастир в Египет.
По думите на големите капацитети по църковна музика в България - Димитър Димитров, главен художествен ръководител и диригент на хора на "Св. Александър Невски", и на Иван Праматаров, помощник диригент на "Йоан Кукузел", Димитър Петрички има ангелски глас.
Това е моят дар за християните в Кърджали, каза отец Петър за "Нов живот".
Издават удостоверения за купени акции от 15 търг
От Центъра за масова приватизация загрижени за регистрацията на участниците в раздържавяването
Издават удостоверения за купени акции от 15 търг
За физическо лице то струва 1 лв., юридическите лица плащат 10 лева
Снежана ГОРАНОВА
От Центъра за масова приватизация започват да издават удостоверения за придобити акции от граждани и юридически лица след участие в търгове за раздържавяване. Документът ще се получава от Регионалните центрове за масова приватизация в района на регистрацията на участника, в случая в Кърджали. Удостоверението е мярка срещу онези дружества, в които отказват да впишат в Книгата за акционери имената на хората, които са платили вече за ценни книжа и притежават дял. Досега в Кърджалийска област няма такива случаи.
На никого от хората, закупили акции, не е отказано записване в Книгата на акционерите, каза за "Нов живот" регионалният координатор на Центъра за масова приватизация инж. Константин Самушев. При отказ за вписване лицата могат да поискат съдебна защита по Търговския закон и да потърсят помощ от Държавната комисия по ценни книжа, която може да наложи санкции на дружеството нарушител, уточни Самушев.
Удостоверението се издава на името на участника в централизирания търг и съдържа номера на талона за регистрация, броя на заплатените и придобити акции от съответното предприятие. За индивидуален участник в търга документът струва 1 лв., за юридическо лице - 10 лв. Чевръсти пръсти
Чевръсти пръсти
16-годишен с 25 кражби отива на прокурор
4 преписки срещу 16-годишния К.А. внесе РПУ-Кърджали в Районната прокуратура с мнение за образуване на предварително производство, съобщиха вчера от РДВР-Кърджали.
Материалите касаят кражби, извършени от момчето, в рамките на един месец. На 8 март той задига от кафе-аперитив на ул. "Бистрица" кутия със 100 лв. на монети. В края на март открадва стек с мастика "Пещера" от склад в "Търговия на едро". Тогава момчето е задържано и по-късно пуснато. На 2 април той отново задига 122 лв. от барплота в клуба на пенсионера на бул. "България". Само 5 дни по-късно е автор на кражба на дамско портмоне с 210 марки, 200 лв. и 2 златни пръстена. От началото на годината, досега е 25 кражби.
