ПОВРЕДАТА НЕ Е ВЪВ ВАШИЯ ТЕЛЕВИЗОР
Тодор МУХТАРОВ
ПОВРЕДАТА НЕ Е ВЪВ ВАШИЯ ТЕЛЕВИЗОР
Вестникарска информация не ми излиза от главата - 92 на сто от българите били невротизирани. Съобщението е ланско. Може лудналите да са по-много.
Надявах се някой дебело да подчертае медицинското заключение и го поднесе като дневен ред на Правителство, Парламент, партии... Нали всички декларират, че сън не ги хваща от грижи за народа.
Работа на Здравното министерство е да проследи историята на заболяването и предложи лечение. Аз ще се доверя на народната медицина.
Болни за власт народ разболяват
Чумата се зададе още през време на "Великото". Депутат предложи да закрием страницата на миналото. Не го ли сторим, ще се озлобим, разделим и ще забавим реформата. Реплекираха го: Не! Ще прочетем страницата, тогава ще я затворим.
Кой ще ти затвори страница от миналото, осигуряваща бъдеще.
Оттогава се завихри касапското хоро. Първи се хванаха на него джелати на човешката душа. Не криеха камъни в пазвите си. Същата работа вършеха свити в джоба компромати, досиета, списъци... Къде се е чуло и видяло зло да се победи със зли езици!?
Острият език може да ти изпили само нервите.
В дублиращи парламенти се превърнаха кръчми, кафенета, къщи... На сватби не викаме вече "Горчиво". На сватбарски трапези се излива горчилка.
Нация може да се опикае и с езика си. Чак от Испания дон Хуан Карлос ни посъветва да спрем с конфронтацията. И призна - когато дошъл на власт, забранил да се говори за Франко. Испанецът предвидил какво ще стане с испанците, ако ги остави да ровят кокалите на главореза.
В отговор колегата му Желю окоси Боянските ливади и призова за помирение. Съидейници го нарекоха предател.
Изпуснеш ли злия дух от бутилката, знае се къде ще влезе - 92 процента от българите са невротизирани.
За съжаление, от бутилката се разля и мастило. Средствата за масово осведомяване се превърнаха в средства за масово оплюване.
Масов спор - нездрав народ
Обвиняват вестниците, че разпалват огъня. Вестниците са частници, ако имат грях, да си го берат. Какво направиха държавните медии за гасене на пожара? Кани ли националната теливизия мъдри, авторитетни, независими събеседници, които да укротяват страстите български? Канят се абонирани за микрофона социолози, политолози, политици... Когато едни и същи лица са в кадър, виждаш и кой е зад кадъра.
Телевизията развъди и друг бацил - родените да подражават. Спомнете си само коматевската история. Отличници от пловдивски училища направили от американски филми свое филмче. На него прекопирали най-добрите начини да убиеш, откраднеш, изнасилиш. Младежите ще карат младини по затворите. На свобода са тези, които им предодаха уроците. "Убийци на децата ни" нарече Хайтов Националната телевизия!
От радиото ли да чакаме спокойни гласове? Пуснат ли сигнала на "Хоризонт", чувам гонг за ринг свободен. В нокдаун е назначеният директор, двама са освидетелствани за побой, останалите продължават свободната борба в името на свободното слово.
Ще ме попитате: Че кой те кара да слушаш радио и гледаш телевизия? И аз това се питам. Питах една неделя и комшия, който отиваше на нивата. В торбичка, до арпажика, мушнал и транзистор. Щял да слуша "Неделя 150"!
От скука ли носим болестта със себе си?
Не вярвам. Всеки е опрял ухо до радио, телевизор - дано покрай демонстриращите дар слово чуем и най-големия дар Божи - разума.
Музиката докосва душата на богомолеца
Професионален прочит
Музиката докосва душата на богомолеца
Орлина Андреева-ВЕЛЧЕВА
Що е църковна музика? Бърза енциклопедична справка показва, че това е музика на християнската църква, предназначена за съпровод на богослужението или в т.нар. "извънслужебни часове". Оттук идват двата термина - култова и духовна музика.
След разпада на Римската империя до 14-15 в. в двата клона на християнството музиката е само вокална.
Източно-православната църква има историческия малшанс да попадне под ятагана на османлиите, да се разкъсва от вътрешни раздори и да спре развитието си за много векове. Не създава инструментална музика, но не защото канонът изрично забранява, а поради лошо стечение на историческите обстоятелства.
За католическата църква този период е благодатен. Създава се съвременното линейно нотно писмо, както и съвременната темперация /т.е. установяването на точната височина на музикалните тонове/. Средата на 16 и началото на 17 в. бележи едно от най-високите постижения на църковната музика - раждането на самостоятелна инструментална литература, необходима както за целите на богослужението, така и за приобщаването на максимален брой поклонници. В края на краищата църквата е еднакво достъпна и за богатия, и за бедния, а инструменталната музика няма нужда от превод и разяснения. Тя идва от сърцето и докосва душата на богомолеца повече от всякакви думи на какъвто и да е език. Може би именно на инструменталната музика се дължи огромното влияние на западната църква с всичките й разклонения върху съзнанието и мирогледа на толкова много страни и култури до днес.
Петър Филипов: Трудът на един "духач" е по-тежък от този на миньора
През класа по кларинет на Маестрото са минали Иво Папазов, Нешко Нешев, Ибрама и още десетки имена
Петър Филипов: Трудът на един "духач" е по-тежък от този на миньора
Върхът се постига при съчетание на най-доброто - работа, дисциплина и талант
Интервюто взе: Филип ХОРОЗОВ
Петър Филипов е габровец по рождение. Единият от дядовците му е основал първия духов оркестър в балканския град, а другият - Филип Певеца, е бил водач на църковния хор в Горна Оряховица. Петър Филипов идва в Кърджали през 1953 г. Преди това започва да свири на кларинет в Априловската гимназия. От 1960 г. е оркестрант към Естрадния театър. През 1961 г. създава първия клас по кларинет. Досега е диригент на детския оркестър и музикалната школа към Дома на културата в Кърджали. Подготвил е над 100 кларинетисти. Иво Папазов, Адема, Нешко Нешев са сред неговите ученици. Десетки други се занимават с класическа музика, представители са на различни професии, но пътят им е минал през очите на Маестрото.
- Какво значат за вас годините, изкарани в Кърджали? Ако не е тайна, колко ученика сте имали досега?
- В Кърджали дойдох на 20 г. Годината беше 1953 г., месецът ноември. Шест години бях счетоводител в "Горубсо". През 1960 г. започнах кариерата си като оркестрант в Естрадния театър, на следващата постъпих в Школата за музика към Дома на културата, където създадох класа по кларинет. В оперетата свиря още от първата й постановка - "Запорожец отвъд Дунава".
От 48 години живея в Кърджали, което значи, че две трети от моя живот е минал тук. Считам се за кърджалиец. Само в класа по кларинет съм подготвил над сто ученика. Повечето сега са утвърдени музиканти с име, образование и положение в обществото. Скъп и труден инструмент е кларинетът. След 10-годишна възраст приемах моите ученици. Дихателната система на кандидата трябва да е укрепнала. А за това колко години може да свири един човек на този инструмент - зависи от самия музикант. Аз престанах преди три години заради една бронхопневмония. Преди това "надувах" 45 години.
- Кажете ми нещо за дисциплината на музиканта - покрай всекидневните репетиции губи ли той нещо от себе си?
- Дисциплината е от изключително значение за музиканта изпълнител. Много често давам пример с полския композитор Ингац Падеревски. Даже когато е бил премиер на Полша и е пътувал по дипломатически визити в чужбина, той е носел със себе си дървена клавиатура, беззвучна. Когато го питали защо я носи, той отговарял, че няма да е цял живот политик и ако не репетира постоянно, ще го усетят на втория ден специалистите, а на третия - зрителите.
Затова съм убеден, че един музикант, репетирал и свирил от пет-шест-годишна възраст цял живот, спре ли за един месец, се погубва. По отношение на репетициите при духовите инструменти не трябва да се злоупотребява. Трудът на един духач е по-тежък от този на миньора. Изразходва се огромна физическа и психическа енергия. Една активна творческа личност не може да е извън живота. Музикантът също е пълноценна личност, но за разлика от другите хора, него цял живот го изпитват. Слагам точка на отговора си, като казвам, че при нас е наложително да има суперголяма дисциплина - индивидуална и обща!
- Напоследък ме вълнува един друг въпрос. С вашия оркестър бихте ли свирили в църковен храм? Може ли музиката да го оскверни?
- Не само бих свирил, защото е гордост за един музикант да свири в храм. Всички произведения на големите композитори са свързани и създадени за изпълнение в храмове и катедрали. Акустиката, иконите, атмосферата правят музиката в храма. Шестте концерта на нашия детски оркестър във Франция бяха в катедрали. Изпитвал съм най-възвишени чувства, когато съм слушал как звучат нашите изпълнения на такива места. Препоръчвам ви да чуете "Аве Мария" в църква или в катедрала.
- В един наш разговор спомена, че само от квартал "Боровец" броят на твоите ученици е около сто. Помниш ли всичките си възпитаници и къде са те сега?
- Мои ученици са Иво Папазов, племенникът му Нешко Нешев, Адем, солистът на оркестър "Козарите", и много други. Това са едната част, които се отдадоха на народната музика. От нашия оркестър излязоха много музиканти, които завършиха консерватории. Имаме концертмайстори в Холандия, Турция, Германия. Почти в целия свят имаме наши възпитаници. Други са лекари, юристи, инженери, но те си остават верни приятели и познавачи на музиката.
- Съжалява ли Петър Филипов за годините, отдадени на музиката, и каква е неговата реакция на сентенцията, че от всяко дърво свирка не става?
- Не съжалявам. Ако се преродя втори път, ще гоня стабилно музикално образование. Мен ме възпря заболяването ми от костна туберкулоза в най-младите години. Невероятна професия е да си музикант, която за жалост у нас не е оценена. Особено сега хората трудно се прехранват. Поначало музикантите у нас не са добри към себе си. В нашата гилдия огромна енергия се хаби за професионалната злоба.
По отношение на споменатата сентенция ще кажа, че върхът се постига при съчетание на най-доброто - работа, дисциплина и талант. И чувството за вътрешен контрол.
Пламен Джуров: Музиката е божественото у човека
Отдавна на Запад е традиция да се изнасят концерти в църкви, от години тази практика е навлязла и у нас
Пламен Джуров: Музиката е божественото у човека
Тя е приета еднакво добре и в църковния храм, и в концертните зали, твърди маестрото
Тонка ГОГОВА
"Божественото в човека, човешкото в Бога - това са посоки на творческо мислене на поколения композитори, които кристализират в опуси с психологическа сила и безупречна форма, приети еднакво добре в църковния храм и в концертната зала". Това е написал в програмата за концерт на именития Камерен ансамбъл "Софийски солисти" диригентът му Пламен Джуров. Както в София, така и в много градове в страната е възприета станалата вече традиционна в Европа практика да се изнасят концерти от класическа музика - вокална и инструментална, в църкви. Ансамбъл "Софийски солисти" има поредици от концерти в църквата "Света София" - византийска базилика, по-стара с няколко века от възстановената кърджалийска църква "Св. Йоан Предтеча". Класически произведения звучат и в храма "Св. Великомъченица Параскева". През миналата година цикълът концерти на "Софийски солисти" беше "Бах и неговото време". Включваха произведения на барокови композитори, в които се преплита естествено светската и църковната музика. Можем отново да цитираме маестро Пламен Джуров. "В 12-те кончерти гросси на Корели си дават среща всички тежнения на времето - старо и ново, ренесанс и барок, религиозна възвишеност и светски блясък". Написаното отново вземаме от програма на концерт - изнесения на 13 декември 2000 г. в църквата "Св. София". В него са прозвучали още Токата и фуга в ре минор на Бах в уникален вариант за струнен оркестър, преоркестрирана от Любомир Мицев. Следващото произведение е "Коледен концерт" на Корели от цикъла 12 кончерти гросси и един непознат за публиката църковен мотет на Вивалди - "В бурното гневно море". За това произведение Пламен Джуров пише: "В него лесно се открива индивидуалният почерк на автора, характерен и за светските му опуси, добре познати на българския слушател."
Тези думи за пореден път подчертават очевидния факт, че в класическата музика сакралното и светското се преплитат по един естествено благороден и елегантен начин.
В потвърждение на казаното ще цитирам откъси от програмата на един концерт от 7 февруари тази година - "Musica - Sacra&Profana" /сакрална и светска/. "Повече от десет века тези две страни на музикалното изкуство са в непрекъснато взаимодействие и обогатяване", пише Пламен Джуров. В програмата са включени типично светската "Малка нощна музика" на Моцарт, "Псалм" на Менделсон, "Литании за Черната дева" на Франсис Поленк и Интродукция и алегро на Едуард Елгар. Вижда се и от заглавието на концерта и от произведенията в него, че той е жива илюстрация на връзката между религиозното и светското в класическата музика.
Досега говорихме главно за западна музика, защото някои от противниците на идеята да се изнасят концерти в църква изтъкват аргумента, че в православния ритуал е канонична само вокалната.
В църквата "Св. Вмчц. Параскева" в София тази година за четвърти път ще се проведе Международният фестивал на православната музика "Хвалите Господа", чието начало е поставено на 9 май 1998 г. Инициатори са Министерството на културата, столична община, Съюза на българските композитори.
Ако музиката е църковна, то фестивалът като изява си е нещо светско. Очевидно е, че църквата никога не се е изолирала от реалния живот, а винаги е била стожер на духовността в него.
Православната църква да разчупи традицията
Няма писано черно на бяло в църковния канон за забрана на концерти в храмовете
Православната църква да разчупи традицията
Николай СТОЕВ
Един концерт класическа музика на формация студио "Нов живот" в средновековния храм "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали, изнесен на 20 март, се превърна в събитие за града. Не толкова за самия концерт, а заради факта, че за пръв път творби на Вивалди, Телеман, Бах и Пърсел звучаха под сводовете на древния храм, който според диригента на детския струнен оркестър Филипов има изключителна акустика. Концертът обаче разбуни и духовете сред определен кръг от християните в града. Беше поставен ребром въпросът канонично ли е в църква да се изнасят концерти с инструментална музика. Всеки, който е посещавал православен храм, без да има богословско образование, знае, че цялото богослужение се извършва от вокални хорове. Такава е традицията от първите векове на християнството. По-късно в Римо-католическата църква наред с вокалните изпълнения се въвежда и ползването на инструментална музика - основно орган. Но тук става въпрос само по време на богослужение.
За забраната да се използват музикални инструменти в богослужението православната църква се води от думите "Всякое дихание да хвалят Господа", т.е. всяко живо същество да хвали Господа, да го хвали с душата си. Но канонът се отнася само до богослужението.
Основната задача на църквата е да възпитава хората, особено младите, в дух на християнските ценности, колкото и банално да звучи това. Затова всеки енорийски свещеник трябва да търси и използва всякакви методи и средства, чрез които може да помогне на пасомите си. Не само с богослужението, което извършва всеки ден. Едно от тези средства е подбраната с вкус музика на известни световни композитори и изпълнена от добри певци и музиканти. Никъде в канона няма писано черно на бяло, че в храма не могат да бъдат изнасяни инструментални концерти. Църковните композиции на Бах, Бетовен, Моцарт звучат по съвсем различен начин и придават съвсем различно настроение, когато са изпълнени в храм и когато се свирят в обикновена концертна зала. Просто нямаме традиция. А такава трябва да се създаде.
Никой не е и помислял да прави от храма "Св. Йоан Предтеча" концертна зала, каквито обвинения имаше. Това е един паметник на културата, който може да се използва за възпитание на младите хора, за повишаване на естетическите им критерии.
12 художници помагаха в зографисването на храма "Св. Георги" в Кърджали
16 000 лв. струват възстановяването на стенописите
12 художници помагаха в зографисването на храма "Св. Георги" в Кърджали
16 000 лв. е струвало възстановяването на стенописите в храма "Св. Георги" в Кърджали, каза енорийският свещеник отец Петър. В сумата са включени разходите за бои, храна и възнаграждения на художниците. Над 12 художници от Кърджали са помагали на отец Петър в зографисването на храма. Сред тях са Иван Стойчев, Георги Кочев, Стефан Пенев, Павлина Чукич, Виктор Пасков, Христо Габеров, Хари и Пенка Атанасови, Иван и Ивета Стоянови, Костадин Петков, Ирена Александрова от Видин.
Помагали са основно при рисуването на декорацията, поясни отец Петър. Основната тежест падна върху мен и отец Емил Лилов от Златоград. Георги Кочев е възстановил един от стенописите, друг е дело на Иван Стойчев.
