ПОЛОЖЕНИЕТО ПАК СЕ НАЕЖЕЖИ
ПОЛОЖЕНИЕТО ПАК СЕ НАЕЖЕЖИ
В навечерието на 1 април Клуб "Хитър Петър" проведе първата си демократична сбирка. Хайлайф мотивът беше: "Няма да оцелеем, поне да се смеем". Под формата на седяща стачка хумористите протестираха срещу ликвидирането на "Балкан", Военната промишленост и "Весела събота". Пет часа възмутените спореха по създалото се положение. Стигна се дори и до песни. Накрая веселяците взаимно се призоваха за доставка на весело четиво за вестника на Иван Бунков. И стана тя, каквато не трябваше да става.
Повреда в подслушвателната апаратура предала до София, че сме искали не доставка за Иван Бунков, а оставка на по-големия Иван. 134 четници на Раковски подскочиха като ужилени. Който не подскачаше отново, бе анатемосан. С бърз полет ни изпратиха Календара на Правителството и вестник "Ню Йорк Таймс", в което черно на бял лист пишеше, че почти сме оцелели. Изпратени бяха и отзиви на хора с демократично мислене. Ето по-важните:
- Сбирщината на хумористите в Кърджали е атака срещу Правителството, планирана още от времето на Луканов.
- Цинизъм е да искаш да се смее народ, прегракнал от скандиране "Искаме работа".
- Цинизъм е, когато в Тетово дрънкат оръжие, в центъра на Кърджали да дрънка китара.
- Пишейки афоризми с невярно съдържание, хумористите наливат бензин в софийските таксита.
- Хумористите са употребени, трябва да се извинят.
Извиняваме се само за китарата. Тя и без друго ни докара друга беля. Анонимен източник докладвал, че сме пяли "Калинка-малинка" и играли казачок. А това било в пълно противоречие с националните интереси.
Наложи се да ни отварят досиетата. Оказа се, че всички сме били ченгета, свързани с руската мафия. Двама от нас били от кръга "Ориент", а един - собственик на петролен кладенец в Мандрица.
Президентският щаб е сезирал Конституционния съд с искане да бъде променено името на клуба "Хитър Петър". Звучало им като намек.
Централата на ДПС се солидаризира с искането и предложи клубът да се нарича "Настрадин Ходжа".
От Позитано подкрепят протеста, но трябвало да се коригираме. Ще оцелеем не като се смеем, а като гласуваме за БСП.
Съюзът на пенсионерите също ни коригира. Светът бил оцелял не защото се е смял, а защото е ял.
Безусловна подкрепа получихме само от Тракийското дружество в Кърджали и бежанците от Петково.
Не се е изказал още царят. Но ето Симеон пристига - лъскат камери и микрофони, ще чуем какво ще каже, па ще видим по подир.
Създалата се критична обстановка принуди обвинените да изградят кризисен щаб. Изпратена е искова молба до Премиера с искането до леглото на всеки хуморист да има полицай, който да го пази.
В специална декларация пишещите заявяват, че не желаят да бъдат надуваеми кукли на конци за употреба от комуто се прииска.
В противен случай хумористите ще преминат на гражданско неподчинение, като блокират пътя за Айше Молла с полужива верига от пенсионери.
Търсачи на силни усещания още не са открили Арда
Между Стоянов мост и яз. "Кърджали" реката предлага неустоими условия за екстремни спортове
Търсачи на силни усещания още не са открили Арда
Ще съумее ли Кърджали да привлече любителите на рафтинга, спускане с плоскодънни лодки
Никола КЕСАРОВСКИ
Пълното наименование на този завладяващ спорт е "уайт уотър рафтинг" - спускане с плоскодънни лодки по "бели" (т.е. разпенени, буйни) води. Идва от англ. "raft" - сал или друг вид плоскодънен плавателен съд.
Началото му е свързано със завладяването на Американския запад през ХIХ век, когато натоварените с кожи, дървен материал или друга стока салове на ловци, дървари или просто авантюристи се спускат по буйните води на СКАЛИСТИТЕ ПЛАНИНИ към равнините на изток или градовете по западното крайбрежие. Пак там, в САЩ и Канада, за първи път рафтингът се трансформира в спортна дисциплина. Реки като Колорадо, Колумбия, Юкон и техните притоци и днес са предизвикателство за всеки рафтър.
През ХХ век тази смела игра с природата добива широка популярност във Великобритания, Франция, Чехия, Австралия и други страни по света. След Втората световна война рай за екстремния рафтинг стават реките в Хималаите, Тибет и други високопланински части на Азия. Все още обаче на различни места по света съществуват "бели води", които ЧАКАТ СВОИТЕ ПОКОРИТЕЛИ.
Едно от тези места е по течението на Арда в близост до Кърджали... Класическият рафтинг предполага голяма понтонна лодка с екипаж от 5-6 души нагоре. Най-екстремният тип рафтинг обаче е този с двуместни гумени лодки, предпочетен от пионерите сред българските рафтъри преди десетина години, като по-подходящ за нашите условия.
/Прод. на IV стр./
Търсачи на силни усещания още не са открили Арда
Между Стоянов мост и яз. "Кърджали" реката предлага неустоими условия за екстремни спортове
Търсачи на силни усещания още не са открили Арда
Ще съумее ли Кърджали да привлече любителите на рафтинга, спускане с плоскодънни лодки
Никола КЕСАРОВСКИ
Пълното наименование на този завладяващ спорт е "уайт уотър рафтинг" - спускане с плоскодънни лодки по "бели" (т.е. разпенени, буйни) води. Идва от англ. "raft" - сал или друг вид плоскодънен плавателен съд.
Началото му е свързано със завладяването на Американския запад през ХIХ век, когато натоварените с кожи, дървен материал или друга стока салове на ловци, дървари или просто авантюристи се спускат по буйните води на СКАЛИСТИТЕ ПЛАНИНИ към равнините на изток или градовете по западното крайбрежие. Пак там, в САЩ и Канада, за първи път рафтингът се трансформира в спортна дисциплина. Реки като Колорадо, Колумбия, Юкон и техните притоци и днес са предизвикателство за всеки рафтър.
През ХХ век тази смела игра с природата добива широка популярност във Великобритания, Франция, Чехия, Австралия и други страни по света. След Втората световна война рай за екстремния рафтинг стават реките в Хималаите, Тибет и други високопланински части на Азия. Все още обаче на различни места по света съществуват "бели води", които ЧАКАТ СВОИТЕ ПОКОРИТЕЛИ.
Едно от тези места е по течението на Арда в близост до Кърджали... Класическият рафтинг предполага голяма понтонна лодка с екипаж от 5-6 души нагоре. Най-екстремният тип рафтинг обаче е този с двуместни гумени лодки, предпочетен от пионерите сред българските рафтъри преди десетина години, като по-подходящ за нашите условия.
/Прод. на IV стр./
"Манчестър Юнайтед" или машина за пари
Половината от 20-те най-богати футболни клубове са от Албиона
"Манчестър Юнайтед" или машина за пари
Николай ВАСИЛЕВ
Одиторската фирма "Делойт и Туш" публикува резултатите от приключилата финансова проверка за 1998-99 година на професионалните футболни клубове.
От 20-те най-богати клубове в Европа, 10 са от Британския остров - 8 от английската висша лига и 2 от шотландското първенство, 6 са представителите на Италия, по два на Германия и Испания.
На първо място е "Манчестър Юнайтед". С оборота си от 110.9 млн. паунда червените дяволи са истински машини за пари. Това ясно личи от огромната разлика в цифрите от следващия ги "Байерн", който има само 83.5 млн. паунда оборот. Трети е "Реал"-Мадрид. Рекордьорът по спечелени шампионски титли е с оборот от 76.1 млн. паунда. Четвърти е "Челси". Италианските грандове "Ювентус", "Милан", "Лацио", "Интер", "Парма" и "Рома" заемат съответно седмо, осмо, девето, тринадесето и шестнадесето място. Другият германски представител в Топ-20 след "Байерн" е "Борусия"-Дортмунд, който е 14-ти в класацията с 43.9 млн. паунда. "Барселона" е на шесто място с 55.7 млн. паунда. Класацията завършват шотландските представители "Глазгоу Рейнджърс" с 36.5 млн. паунда и "Селтик" с 33.8 млн. паунда.
Прави впечатление, че в класацията на богаташите няма нито един френски клуб. За феновете това е доста озадачаващо, защото в момента френските футболисти са най-добрите в Европа и най-търсените, особено след спечелването на световната и европейската титли от националния отбор. От петте футболни гиганта Англия, Франция, Германия, Италия и Испания само французите наблягат на износа на футболисти. Друга причина френските клубове да не са сред богатите е липсата на традиция техните ръководства да правят пари от футбола. Те още разчитат на финансиране от местната и централната власт, от спонсори и продажбата на билети. И още нещо, френските клубове не разполагат със собствени стадиони, докато всички стадиони в Англия са притежание на клуба и ръководството може да прави с тях каквото си поиска. Всички пари за използване на стадионите в Англия за други цели и от други организации, влизат в касата на клуба. За големия бум на отборите от Острова в Топ 20 на футболните богаташи е и фактът, че именно в Англия е създаден футболът. Там играта най-напред се насочва към професионализма, там е излъчен и първият мач по телевизията. Именно малкият екран превърна британският футбол в мощна индустрия.
Всеки средностатистически британски клуб печели средно по 8 млн. долара от борсата. Испанските и германските клубове пък залагат повече на печеленето на купи и титли, отколкото на правенето на пари. Затова и мадридският "Реал" е осем пъти европейски шампион, а победата за германците по традиция е въпрос на чест.
ТОП 20 ЗА ФИНАНСОВАТА 1998-99 Г.
Всички цифри са в английски паундове. Един паунд е равен на 1.46 долара и на 3.07 дойче марки.
