БСП в Кърджали харесва и Данаилов, и Робева, и Александров
Социалистите стягат листи
БСП в Кърджали харесва и Данаилов, и Робева, и Александров
В неделя ВС на БСП ще проведе свой пленум, когато ще се изяснят листите на "Коалиция за България", стана ясно на пресконференция на кърджалийските социалисти. Кърджалийска област е от малкото райони, които до този момент са без определен водач на листа, каза лидерът Милко Багдасаров. Но имало сериозен афинитет към имената на Стефан Данаилов, Нешка Робева и Стоян Александров.
Но на този етап не било взето решение. Но при обсъждането в София трябвало да се вземе под внимание искането на местната коалиция. Второто име щяло да е от Кърджали. Областният съвет щял да реши този въпрос тази събота на събиране във вила край Джебел.
Абитуриентският бал, нощта на най-сладките лудории
Сезонът на истериите около завършването на зрелостниците наближава
Абитуриентският бал, нощта на най-сладките лудории
Емоциите около първата светска изява се помнят за цял живот
Зора АНДРЕЕВА
Сезонът на истериите по абитуриентските балове отново дойде. Докато зрелостниците се готвят трескаво за своя пръв бал, изнервените им родители, подготвяйки се за голямото събитие на децата си, намират време да си спомнят и своя бал. А от тази важна в живота на всеки българин вечер безспорно остават красиви и вълнуващи спомени за цял живот. Емоциите около съдраната по време на танц рокля, счупеното токче на обувката, изгубената вратовръзка ни връщат с умиление към вечерта на първата светска проява.
Директорът на Военноисторическия музей
ПОЛК. ПЕТКО ЙОТОВ известен с пищните си мустаци, пристигнал на бала си с каруца. Екстравагантният военен завършил Техникума по механоелектротехника в Ловеч, като в курса му имало предимно момчета и няколко "мъжки" момичета. По това време не било модерно на бал да се ходи с хубава кола. Затова най-щурите приятели на полковника отишли на официалната вечеря в най-хубавия ресторант на града "Стратеш" с магарешката каручка на съгражданина им бай Илия. Между абитуриентите нямало пиячи, защото тогава най-луксозното питие било оранжадата. Относно любовните страсти по баловете полк. Йотов разказва, че момчетата от техникума дотолкова били свикнали със съученичките си, че забравили да ги ухажват - интересът на "възмъжалите" момчета бил насочен главно към ученичките от елитната немска гимназия.
Моят абитуриентски бал си беше изцяло комсомолско мероприятие, защото се проведе в т.нар. тоталитарни години, спомня си шоуменът и звезда от някогашното "Ку-Ку".
АВГУСТ ПОПОВ
Събраха ни в Ямбол в спортната зала, като предварително ни раздадоха купони за по два сандвича, две вафли тип "обикновени", две лимонади и една бира. Разбира се, със съучениците ми си направихме купона, като незабавно си разменихме купоните с мадамите. Пробутахме им тези за вафлите, а те ни подариха своите за бирата, разказва закръгленият "кукувец", който е имал честта да завърши ямболската руска гимназия. Най-популярният тв-новинар в България - ДИМИТЪР ЦОНЕВ празнувал през 1977 г. абитуриентския си бал три поредни вечери. Първата, най-официалната, беше в зала "Универсиада" - в ония години НДК още го нямаше, спомня си Митко. Втората ни вечер беше в новооткрития нощен бар на столичния парк-хотел "Москва", което си беше голяма атракция, а на третата вечер пак се събрахме с класа на някакво хубаво място, но очевидно здравата сме се забавлявали, защото и да ме убиеш, не мога днес да си спомня къде сме празнували, разказва синът на чаровната Анахид Тачева. Тв-водещият на новините по Канал 1 си спомня, че в ония години най-големият проблем бил намирането на хубава западна кола, защото в онези времена по улиците на София доминирали москвичи, жигулки и вартбурзи плюс запорожци. Аз обаче бях късметлия - баща ми Коста Цонев ме закара на бала с нашето бяло семейно "Волво-144", гордо разказва Митко Цонев.
Известният български
ИЛЮЗИОНИСТ АСТОР завършил най-старата - Първа гимназия, където учел "каймакът" на Шумен. Балът на "елитарните" абитуриенти бил в изисканата и стилна обстановка на Военния клуб в града. Надпреварата била да бъдат в стилни тоалети. Астор "завъртял" главата на съучениците си, като се появил в масленозелен костюм, ушит от възрастен шуменски шивач - арменецът бай Минас. Гологлавият "вълшебник" по онова време имал буйна тъмна коса и на бала се появил с много модерна подстрижка - "на черта", тип Елвис Пресли, но без големия перчем. На 24 май преди 40 години Андро и компания, които били известни като най-големите палавници на Шумен, запалили първите в живота си "легални" цигари. Много по-запомняща се за мага била следващата вечер - на 25 май, когато той и приятелите му решили да се правят на мъже и отишли сами на ресторант. Астор си спомня, че въпросната вечер е бил с невероятно високо самочувствие, защото за пръв път в живота си прекрачил прага на ресторант без родителите си. Съвсем "по мъжки" се прибрал около полунощ у дома, където баща му го чакал разярен и му се накарал за скандалното закъснение. В наши дни, ако детето се прибере в полунощ, родителите ще са смаяни и разтревожени дали не му се е случило нещо, коментира магът.
Най-пресни спомени за абитуриентския си бал има певецът и фронтмен на "Латинопартизани"
ИСКРЕН ПЕЦОВ който е "кадър" на елитната френска гимназия в столицата. Музикантът прекарал кошмарно тържествената майска вечер в НДК. През 1982 г. за пръв път пуснаха "обикновени" хора в НДК, защото до този момент там се провеждаха само партийни конгреси, спомня си Искрен. В онази паметна нощ масивната сграда побрала 5 хил. зрелостници. Абитуриентите обикаляли като луди цяла вечер двореца, като се разминавали непрестанно по коридори, ескалатори и зали, без да могат класовете от всички училища в столицата да се съберат на едно място и да празнуват. Искрен Пецов дори не могъл да се види с гаджето си, защото девойката се изгубила из дебрите на НДК, а той я чакал около два часа на уговореното за срещата място. Продаваха само сандвичи и безалкохолни напитки, но имаше смелчаци, които бяха вкарали алкохол и цигари, разказва певецът. Младежите толкова се притеснявали, че ще ги хванат с бутилка и цигара в ръка, та си пийвали скрито в задимените тоалетни на двореца.
Аз бях слушател добронамерен и очакващ
Аз бях слушател добронамерен и очакващ
Редове родени след убийството на "Хоризонт"
Филип ХОРОЗОВ
Уважаваният професор Веселин Димитров вече нагледно може да преподава на своите студенти как не трябва да се прави радио. Това, което слушаме от понеделник насам може да се характеризира с единствената дума "неможене". Определено ми липсва сутрешният блок на програма "Хоризонт". Липсват ми предаванията на емблематичната Лили Маринкова, на непредвидимия Петър Волгин. От тази седмица ще запомня, може би, зловещите актове на един довчера познат като тих писач на естрадни песни композитор Александър Бръзицов. Той уволнява, нарича ченгета и заговорници 500 млади хора, които повече от 40 дни се противопоставят на избора на Иван Бориславов за директор на държавното радио "София". "Бръзицов твърде деспотично се вживя в ролята на шеф", каза вчера доц. Георги Лозанов, член на НСРТ - обществения орган, сътворил безумията в БНР.
Този орган първо даде тон на противопоставянето писатели - журналисти. По-нататък станаха другите неща под носа на управниците, забравили, че това радио е на българския народ, с чиито данъци се оформя бюджетът му. Чрез Бръзицов и компания запушиха устата на информацията - такава каквато е. Вместо живите кореспонденции от столицата и страната, от една седмица се четат бездушните бюлетини на държавната агенция, бъкащи от скука и докарвачество. Четат се стари информации отшумели преди дни по вестниците.
Липсва ми "Хоризонт" отпреди отминалия понеделник. Няма новини. Сякаш животът около нас замира. Налице е една скучна дискотека с остарели и самодоволни ди джеи.
Убиха и "Хоризонт".
В Кирковско меракът за гурбет намалява
Закони уреждат работа в Гърция
В Кирковско меракът за гурбет намалява
Васил ДЕЯНОВ
Официално споразумение между община Кирково и гръцки общини за набиране на сезонни работници няма. Мераклиите за гурбет в Гръцко се ползват с правата да работят там от нарочни тамошни закони от 1996 и 1997 г. даващи право на граждани на Албания и България да бъдат допуснати на работа в южната ни съседка, научи "Нов живот". Кандидатите трябва да представят в гръцкото посолство документи, преведени на гръцки език.
Ако преди 10-15 дни психозата за гурбет беше заразителна, напоследък се забелязва охладняване на желанията. Едни оправдават поведението си с 40-те лева нужни за превод на документите, други се съмняват, че това е "пирамида". До момента от гръцка страна все още няма одобрени гурбетчии от Кирковско, което също намалява мерака на нашенци. Мнозина от мераклиите вече засяха тютюнев разсад и в родният си край.
В Островец спират трактори с жива верига
Спор за 150 дка земя от държавния фонд, взета под наем от частна фирма, изкара цяло село на протест
В Островец спират трактори с жива верига
Оставаме без поминък и бъдеще, твърдят хората от района
Ангел ТОЛЕВ
Валери КОВАЧЕВ
Скандал около отдаването на земя от държавния поземлен фонд под наем на частна фирма изправи хората от село Островец, община Кирково, на граждански протест. Сформиран е инициативен комитет, хората са готови да пристъпят към гражданско неподчинение. Отпреди четири дни използваните за пасище на добитъка от селото ниви започнали да се разорават. Пристигнали представители на частна фирма от Кърджали, които обяснили на хората, че са взели земята под наем за срок от 10 години и ще отглеждат етерично маслени култури. Обещали, че ще наемат десет души от Островец като сезонни работници. "Хвърлят ни прах в очите. Оставят ни без поминък. Сигурно искат да ни изгонят от тази държава", твърдят протестиращите. От три дни те спират с живи вериги трактора, разораващ пасището. Фирмата обаче дебне кога хората се прибират по домовете и отново пуска машината. Вчера цял ден бяхме тук, а снощи са изорали нови 20 декара, обяснява Местан Адалъ, председател на инициативния комитет на хората от Островец.
Земята край селото е наета за 10 години от фирма "Деляна комерс" със седалище в Кърджали. Договорът е сключен с Министерството на земеделието на 5-ти февруари тази година. Срещу наем от 30 лв. за декар фирмата получава 259 дка от държавния фонд в землищата на Островец, Подкова, Фотиново и Чорбаджийско. Договорът е напълно законен.
Земята е държавна и Министерството на земеделието има пълното право да се разпорежда с нея, коментират специалисти.
Излъгаха ни, твърди кметската наместничка на Островец Зелиха Садък. Според нея никой не се допитал до хората от селото дали трябва да им се взема земята. Ако знаехме, че ще се отдава под наем, сами щяхме да кандидатстваме и да я вземем. Желаещи има много, никой не ни е предупредил. После ни съобщиха, че фирмата е държавна. Когато разбрахме, че е частна, и че взема най-доброто от землището, изпратихме протестно писмо до министър Върбанов. Още нямаме никакъв отговор, само съобщение, че писмото е получено в канцеларията на министъра, разказва Зелиха.
Това е геноцид към нас. Искат да ни изгонят от България. Явно не сме нужни на тази държава. Излъгаха ни за земята, сега един ще си напълни кесията, а ние ще гладуваме, казва Местан Адалъ. Той е категоричен, че протестите ще продължават и дори ще се стигне до по-радикални действия като гражданско неподчинение, ако заповедта на министъра не бъде анулирана. Нека дадат държавната земя да я вземем ние. Селяните не сме ли част от тази държава, казва Адалъ. Според него над 95 % от хората в Островец на трудоспособна възраст са безработни. Надяваме се само на парите от тютюна, колкото и малко да са те, и на животновъдството. Всяко семейство има средно по две крави и десетина овце. Сега трябва да ги пасем по камъните. Имаме две места за пашуване. Едното попада в трасето на пътя за Маказа и ще стане неизползваемо, а другото го дадоха на частната фирма. От глад ли да умираме сега, разпалено ръкомаха председателят на инициативния комитет. Той е написал декларации и до министър Върбанов, и до президента Петър Стоянов. Заобиколилите го негови съселяни откровено говорят, че целта на цялата сделка с "Деляна комерс" е етническо прочистване на района от създаващите проблеми малцинства.
Изцяло заставам зад протестиращите и поемам политическата отговорност за това, каза на пресконференция в Кърджали депутатът от ОНС Лютви Местан. Категорично осъждам начина, по който се прави отдаването на земята. Министър Върбанов върши престъпление към хората, защото с този си акт той ликвидира животновъдството в Островец. Ще поставя въпроса на парламентарен контрол. За пореден път интересите на една фирма бяха поставени над интересите на хората. Това е показателно за начина, по който се работи, когато има засегнати лични интереси. Очаквам протеста да се разрастне, заяви Местан. Ръководството на "Деляна комерс" е подало жалба в РПУ - Подкова, че жители на Островец пречат на техни работници да обработват наета от фирмата земя. Полицаите са предупредили устно протестиращите да не създават пречки, защото не е тяхна, а фирмата има сключен договор.
Време за пролетен преглед на пчелните семейства
Отваряйте кошерите при температури над 14 градуса
Време за пролетен преглед на пчелните семейства
Месец март е първият пролетен месец. Температурите се повишават. Започва цъфтежът на голям брой медоносни растения. Ако през месец февруари не сте направили осведомителният преглед на пчелните семейства, наложително е да го направите през първите дни на месец март. Чрез него ще установите наличието на хранителни запаси в семействата, количеството на пилото, наличието на майка.
До края на месец март трябва да извършите главният пролетен преглед на пчелните семейства. Той е по-продължителен и е необходимо да се направи при температура на въздуха над 14 градуса.
При него ще определите много по-точно силата на семействата, количеството на пилото, качеството на майките, количеството на храната и общото състояние на гнездата.
Доказателство, че в пчелното семейство има майка е наличието на току-що снесени яйца и открито пило. Критерии за качеството на майката са нейните външни показатели и количеството и качеството на пилото.
Ако при прегледа откриете семейства с по-малко от 5-6 кг мед е необходимо да попълните запасите с мед или гъст захарен сироп.
Необходимо е да стесните гнездото на толкова пити, колкото се покриват от пчелите. Ограничете гнездото с преградна стена, а след нея поставете отоплителни материали.
Подредете питите така, че да осигурите най-добро развитие на пчелното семейство. От страната, която се огрява от слънцето поставете 1-2 пити мед и прашец, до тях питите с пилото, после 1-2 пити с мед и прашец и преградната дъска, зад която поставете затоплящи материали.
Почистете и дезинфекцирайте кошерите. Почистете пространството около кошерите и посипете с дървесна пепел или слама.
Регулирайте входа на кошера според силата на пчелното семейство и климатичните условия.
Необходимо е да извършите третиране на пчелните семейства срещу вароатозата.
Опасността на Балканите е шанс за България
Арх. Христо Генчев пред в. "Нов живот":
Опасността на Балканите е шанс за България
Правителството и президентът реагират много точно на случващото се в Македония
Разговора води: Снежана ГОРАНОВА
Проф.арх. Христо Генчев е известен в България не само като председател на управителния съвет на Фондация за християнска култура и архитектура "Никола Фичев-Захарий Зограф", но и като голям познавач на Балканските проблеми. Изказаните от него мнения за ситуацията на полуострова, често са най-точната диагноза.
- Преди две години Благовещение беше денят, в който над главите на хората в провинция Косово в Югославия се изсипаха първите натовски бомби. Какво се случва днес на границата на Македония?
- Тази обстановка не е само опасна. Тя крие много шансове за страната ни. Винаги рискът върви ръка за ръка с шанса. Този, който се страхува да рискува, не получава никакъв шанс. Аз не се боя от това, което става, не изпадам в черногледство, напротив. Виждам, че нашата страна в случая доста умело разширява своите свободи на действие. Смятам, че реакцията и на президента, и на правителството, по отношение на Македония, е точна и бърза. Откликът от нея също е положителен. В интервю с г-н Трайковски, открито и за първи път македонски държавник признава, че Македония и България са свързана система. Ако нещо се случи с Македония, става лошо за България и обратното. Това е послание, което ние чакахме 10 години. И то дойде като резултат на точната реакция и на правителството, и на президента. Пестелив съм на комплименти и най-често съм критичен по отношение на хората, които са на власт, но смятам че в случая реакцията е добра.
- Има ли опасност Македония да се разцепи?
- Тази опасност съществува реално. Това е целта на една цяла организация, която се стреми да отдели Западна Македония, както е било през 1943-1945 г. Западната е била тогава италианска, а източната е принадлежала на България. По същата тази демаркационна линия мнозина смятат, че трябва да се промени сега обликът на страната. И за съжаление демографските процеси са създали тази предпоставка.
- Преди 2 години, когато пуснаха бомбите над югославската провинция, световноизвестният политик Кисинджър отправи предупреждение, че тепърва светът ще си има работа с младия и агресивен албански национализъм... - Младостта е винаги агресивна. Тя иска да се себеутвърди. Тя не признава авторитети и още повече няма респект пред зрелостта и старостта. Това важи и за нациите - има стари, има и млади нации. Ние сме стара нация. Това, което е обичайно в отношенията между хората, важи и в отношенията между нациите. Това е истината, тя не се основава на лошо възпитание, а на биологическата предопределеност. От едната страна на границата стоят млади хора - без перспектива, без работа, но активни и действащи.
От другата страна са изразходваните, преживелите по-голямата част от живота си и това се вижда от пръв поглед.
- Мястото на КФОР при тази ситуация?
- Може да затвори границите между Македония и Косово и така да си свърши добре работата. Но трябва да се ангажира с истински действия в пресечен терен срещу мотивирани бойци, каквито са албанците... - Известно е, че великите сили държат на живота на своите войници. Може ли да ни оставят да си разчистваме сметките по балкански?
- Мисля, че ще има едно междинно положение, при което те ще решат да контролират нещата, но на терена действително ще действат местни сили.
Пирайе, жената, която вдъхнови Назъм Хикмет
100-годишнината на великия поет предизвика полемика сред политици и общественици в Турция за възвръщане на гражданството му
Пирайе, жената, която вдъхнови Назъм Хикмет
Творецът лежи в московските гробища от 1963 г., в родината му го приемат нееднозначно
Сеид КЕРИМОВ
От началото на месец януари в Турция се разгоря голям спор относно възстановяване на гражданството на Назъм Хикмет, отнето от турските власти през 1951 г. Все още предстои националното събрание да вземе решение, но е ясно, че определени политически сили не желаят възстановяване на историческата истина. Но Назъм и неговият живот продължават да вълнуват не само хората в Турция.
Сигурно мнозина почитатели на големия турски поет Назъм Хикмет не са чували нищо за първата му голяма любов, която се ражда в началото на тридесетте години между него и Хатидже Пирайе Алтъноглу. А и поетът само в едно писмо, изпратено до осиновения си син Мехмед Фуад загатва за тази връзка и признава, че преди да се запознаят с Пирайе избягвал да пише за вътрешните чувства и обич на хората. "Тогава разбрах, че сблъсъкът между чувствата на хората ражда това велико чудо любовта".
Тук предлагаме част от изследването на известния турски журналист Мехтап Айсан за "Непознатата червенокоса" Хатидже Пирайе, която вдъхновявала големия поет да напише прекрасните си поеми за Тахир и Зюхра, Ферхад и Ширин и много други, които по-късно станаха тема за различни пиеси и киносценарии.
Назъм и Пирайе се запознават в началото на тридесетте години. Той е вторият мъж на Пирайе. Първият й съпруг, истанбулският бохем Ведат Орфи, от когото има две деца - дъщеря Сузан и син Мехмед, който впоследствие бива осиновен от Назъм Хикмет, напуска семейството си и се установява в Париж. По-късно от там заминава за Египет, след което следите му се губят.
Пирайе оставя дъщеря си при свекъра си Али Фуад паша, почитател на вече известния поет Назъм, взема сина си и заминава при майка си. С Назъм се сприятеляват на един прием при Али Фуад паша. Разочарованият от бохемския живот на сина си Али Фуад загатва на снаха си, че този русоляв творец може да й бъде верен съпруг, а и интересите им съвпадат.
След запознанството си с поета, не им остава време да се обвържат с брак. Поетът бива арестуван за революционните си стихове. Най-напред го затварят в Истанбул, а по-късно го изпращат в тюрмата в Бурса. Започват размяна на писма, изпълнени с любов, мисли за "бунтовната литература", която легално и полулегално се разпространява в Турция. Писмата на Пирайе Назъм събира в един сборник и го нарича "Годеницата ми". В тях Пирайе разказва за вярата си, за чувствата си към него и турската действителност. Зад стените на затвора Назъм Хикмет често изпада в отчаяние, че не може да се радва на любовта си. Старае се да й внушава чувство за преданост. Започва да учи английски, тъй като Пирайе свободно владее този език. Пише чувствени стихове, които посвещава на изгората си. В тях Пирайе съзира ревността на Назъм и в отговорите си до него пише, че в нейния живот освен него, няма да има друг мъж и ще му бъде вярна до последния си дъх.
През това време адвокатите на поета обжалват присъдата му и той излиза от затвора. Но свободата трае кратко. Отново го арестуват и го осъждат на четири години. В навечерието на десетата годишнина на републиката се възползва от общата амнистия и присъдата му бива намалена с три години. Вече е излежал година и половина и излиза от затвора.
Първата им работа след освобождаването му е да сключат граждански брак на 31 януари 1935 година.
Но това щастие не трае дълго. На 17 януари 1938 година Назъм Хикмет отново е осъден на 28 години и 4 месеца тъмничен затвор.
След две години преместват поета в затвора в Чанкъръ. През пролетта там пристига и Пирайе. Прехвърлят го в Бурса. Там отива и Пирайе. Когато поетът изпада в отчаяние, когато се нуждае от утеха, Пирайе винаги е при него. Заема се с издаването на стиховете му. Превежда ги на английски, събира вземанията му от различни издателства, изпраща му пари и книги. И най-важното - редовно пише на Назъм, вдъхва му надежда, превръща се в негов глас вън от затвора.
Поетът й пише: "Аз не съм виждал досега човек като тебе, който се самоотрича, човек, който винаги преувеличава своите грешки и ги атакува. Това е силната страна на твоята воля и вяра. Знаеш ли защо толкова те обикнах, мила? Защото от теб научих много неща: да обичам безкрайно и винаги да бъда откровен. Благодарение на теб винаги съм млад... Вече сърцето ми е спокойно".
Всичко, което пише в затвора, той го изпраща на Пирайе. Очаква нейната критика. Обръща внимание на всичките й забележки. Веднъж с едно писмо й съобщава оценката на най-близкия си съкилийник твореца Кемал Тахир: "Пирайе е по-голям поет от Назъм Хикмет".
Поетът прави нова подборка от писмата на Пирайе, като й казва, че иска да ги издаде в книга. Въпреки нейното несъгласие той скоро пише повестованието си под заглавие "Писмата на Айше". В него между другото той пише от името на Айше /Пирайе/: "Вече два дни седя на голата земя в градината. Чета една книга. Нямам сили да мръдна ръцете си. Момчето на наемателите на Джемиле свири на цигулка. В началото скрибуцаше до, ре, ми, фа, сол. Сега вече свири Чайковски. Значи, той през тези години стори много неща. Добре. А аз какво направих?
Годините ми изтичат като вода без риба. Защо ли живея? В градинката са цъфнали хризантемите на мама. Слушам цигулката на съседското момче. Поне тези хризантеми да бях посяла аз! Тези дни отново ще дойда при тебе. Не за да приказваме. А само да видя лицето ти. Може би в твоето лице ще намеря всичко, което търся. Всички други лица са безлични, безчувствени. Как е твоето лице?"
Пирайе чака Назъм. Чака го чак до края на 1948 г., когато получава онова горчиво писмо, изпратено от него чрез един свой приятел. Назъм се влюбил в Мюневвер Берк, дъщеря на вуйчо му. Това я разсипва. Тази златоока, русокоса жена стига до покруса. Това си състояние тя не споделя даже и с най-близките си и потъва в дълго мълчание. Покрусата не продължава дълго. Скоро се съвзема и му пише едно писмо, в което съобщава, че е съгласна за развод.
Но и връзката на Назъм с Мюневвер Берк не продължава дълго. След като се разделя с нея поетът отново започва да пише сърцераздирателни писма, в които моли Пирайе отново да се съберат. Какво ли не предприема, за да я склони! Посвещава й стихове, пише й, че ще сложи край на живота си, усеща, че скоро ще умре. Казва й, онова беше един кошмарен сън. Паднах не само в моите очи, но и в твоите. Унижавам се и те каня отново да се съберем. Но ти ела, ела, отвращавайки се от мене. Колкото и да е унизително и да ме смяташ за предател, само не ме оставяй самотен... Но много преди това Хатидже Пирайе му е писала: "Ти ме ревнуваш, обзема ме смях. Аз любовта разбирам така - обич, вярност до смърт и уважение. А при тебе обичта е била само любов и нищо друго..."
Някои общи приятели се притичат на помощ. Увещават я, че тази раздяла може да коства творчеството, а и живота на поета. "Тези хора са такива", й внушават приятелите. Пирайе донякъде се съгласява с тях. Въпреки всичко решава да си пише с Назъм. Даже се съгласява щом излезе от затвора да отвори вратите на дома си за него. Взема Мехмед и отива в затвора на свиждане. Но там заварва Мюневвер Берк, поредната любов на Назъм. Той вече е написал поемата си "Тахир и Зюхра" и е казал в нея: "Ако Тахир не беше обикнал Зюхра, или въобще не беше я любил, какво щеше да загуби от това?"
Това свиждане е последно за Назъм и Пирайе. Развеждат се чрез адвокатите си на 23 март 1951 година.
Тя умира на 89-годишна възраст преди пет години, оплаквайки лежащия в чужда земя поет.
Свлачище отнесе крайбрежна улица в Неделино
Гражданите притеснени, в пропастта е паднала жена, която стига до болницата, дават курбан след този случай
Свлачище отнесе крайбрежна улица в Неделино
Близо 10 къщи са застрашени от пропадане, ако не започне спешно укрепването му
Валери КОВАЧЕВ
Свлачище застрашава близо десет къщи в Неделино. Те се намират по десния бряг на реката, която пресича града. Според очевидци то се е активизирало през август миналата година, но големите поразии са станали през ноември.
Улицата, минаваща по брега на реката, е пропаднала. Срутилата се земна маса е отнесена от водата. Движението на автомобили по нея е невъзможно. Опасно е и преминаването на пешеходци. На места свлачището е стигнало почти до оградите на дворовете, а къщите са на няколко метра от тях. Водопроводът е скъсан, както и телефонният кабел. Свлачището доближава до моста. Ако не бъде спряно може да разруши и него. Прокаран е временен водопровод, като тръбите са наредени на открито по улицата.
Имам две деца. Всяка сутрин излизам да ги изпращам, защото треперя да не паднат в образувалата се пропаст, казва Росен Драганов. При един по-обилен дъжд и прииждане на реката последиците са непредвидими, ако не се вземат спешно мерки за започване на укрепването на брега, смята той.
Особено опасно е да се минава през нощта. Живеещи на пострадалата улица припомниха, че жена не могла да се ориентира в тъмното и паднала в свлачището. Наложило се да я лекуват в болница. След този случай бил даден курбан. Заклани са три шилета. Магаре натоварено със сено също се катурнало в пропастта. Говори се, че и лека кола се хвърлила в реката.
Особено внимателни трябва да бъдат външните хора, които имат работа на тази улица. Наскоро по нея се вмъкнала кола. Шофьорът си припатил, докато измъкне возилото на заден ход.
Магазините по тази улица в момента се зареждат с ръчни колички, защото е недостъпна за микробуси и камиони, оплака се Румен Костов. Пропадането е на по-малко от сто метра от центъра на града.
Пари за укрепване на брега са били отпуснати от Постоянната национална комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи още през декември м.г. Но по настояване на областния управител в Смолян са били спряни, казва кметът на общината Стоян Беширов. По неговите думи средства били отпуснати и през февруари, но те се намирали в областната администрация в Смолян, която трябвала да възложи строителството.
Общината не е в състояние да се справи сама с укрепването на брега. От това се нуждае не само свлачищният участък, но и целият бряг около 1 километър, за което трябват към 1 млн. лева. Там, където общината може нещо да направи, го прави, заявява кметът. Общината има идея в бъдеще да покрие коритото на реката в централната част на града.
Сюзеренът и приближените
Аналози
Сюзеренът и приближените
/Художествено достоверен случай/
Иванко МАРИНОВ
Всичко в тази история, читателю, дори тя и да звучи като приказка, си е така, както си е /било/. Едно към едно. Промените, ако има такива, ще се от исторически, дипломатически, но не от политически съображения. Става дума за промени от именен, сановнически и топонимен характер.
А поводът, първоначалният хъс, е художествено произведение, една картина.
Имало, значи, едно време художник. Бил нещо приятел на един от видните бивши люде и му обещал да изпият заедно и докрай горчивата чаша, ако работата опре дотам. Е, после не изпълнил клетвата си и станал първи художник на сегашния Сюзерен, което, погледнато в речника, ще рече върховен владетел на васали, който им раздавал земя, това-онова и когото за краткост и по линия на гореспоменатите промени, ще наричаме Повелител. Та... Изпълнявайки волята на повелителя ,художникът четири години работил над картината за промоцията му като такъв. Тая последната латиница в курсив няма да я тълкуваме, доста книга се "промоцира" напоследък, думата се знае, макар и да се ползва не съвсем така, както е и в нашия случай. Но картината станала и то удивително добре в колоритно отношение: вишневото кадифе, тъмнозеления муселин, бялата коприна, нежно-розовото на дамските рамене, излятите костюми, та мундири на приближени е... И особено осанката, осанката на повелителя в своето обкръжение!
"Браво, мой човек! " - похвалил той художника.
Ех, време, време... По някое време и повелителят бил с хал на беден студент с протрити лакти на дрехата, имал стая за най-мизерните пет пари, свещ за грош - и бил щастлив да чете-препрочита любимия философ на братството, равенството и свободата и сам да съчинява трактати за любовта, можел да стане писател... Но... станала тя, каквото станала и сега - на! - имал твърдо установен цивилен лист за 25 /двадесет и пет/ милиона годишно в твърда национална валута, пък за "щастлив" да не говорим.
Да не пропуснем обаче една подробност относно картината. Достойната майка на повелителя, оставайки си и на стари години същата свадлива провинциална кокотка, се била дръпнала за нещо си в навечерието на промоцията и напуснала столицата! Да-а-а.
Да, ама подобно "нещо си" било недопустимо и в исторически, и в дипломатически, и в политически, във всякакъв, даже художествен, план - и на художника било наредено да оправи работата. Което той и сторил - на платното, малко по-вляво от центъра, се появила, ни лук яла ни лук мирисала, въпросната, временно абдикирала, майка... Така равновесието било възстановено, но художникът, какъвто си бил темерутин, работел едно към едно и, наред с пищните одежди, ни е изографисал едно постно лице със стиснати устни, заето с дребните кахъри и сметки на тая грешна земя... И един съвсем така, исторически жест имало в цялата тая церемония, но той е известен, та чак скандално известен, а ние не сме по тия работи и затова ще обърнем внимание на нещо по-така, неизвестно и лично - на една фраза, казана шепнешком от повелителя към по-малкия му брат:
"Да можеше сега да ни види тате!"
Така. Тук значи, зад кадър, като сянката на Хамлетовия баща, се явява главата на клана. Един дребен във всяко отношение, иначе благороден човек. Само толкова и изчезва... Да видим как я карат децата му.
Повелителят по закон се е погрижил за тях. Двама от по-големите са на високи постове, съответно в югозападен автономен център и северна провинция. Третият, изтърсакът, реди централна област като покровител на изкуствата. Кани известни люде за главен балетмайстор и главен капелмайстор. Но и тримата се въсят, че не са оценени по достойнство. Сестрите пък се цупят, че са на по-долно място в йерархията от "оная там", съпругата на повелителя, брат им, де... Сега за приближените, съратниците.
С учредяването на ордени и звания се узаконява особен елит - привилегирована върхушка. Официалната форма на обръщение на повелителя към подчинените е "братовчеде мой"... Едно към едно.
Но да видим, прочее, кои са /били/ братовчедите. Един контрабандист, нему са дарени сан и владения. Друг, син на зеленчукопродавачка, дезертьор от армията на младини - висше военно звание и пост. Кръчмарски син, велик велможа. И още, и още. Нова генерация. Но владетелят не забравя да напомня, че титлите са дадени за заслуги, талант и мъжество. Че всеки носи в торбата си маршалския жезъл! Ето велможата на Н... например - ами че това си е просто един селски син! - каквито са повечето от нас, само че това е губернатор... Скоро впрочем, за да бъдат озаптени неговите и на жена му скандални връзки, губернаторът е изпратен с отговорна мисия зад граница, на полза роду! Още малко за него. В този натежал човек с преситено от гуляи и авантюри лице, трудно се идентефицира енергичния и жизнен младеж, наричан с възхита буря, торнадо /смерч/ в по-интимен кръг. Да речем, че това е частен случай, ама не е. Уви, хич даже не си е частен, ами художествено достоверен случай... Както и да е - и тия всичките са недоволни! Един, че заслужавал повече. Друг, че са го поставили по-долу от еди-кой си. Тоя същия пък - че доскоро бил втори-трети, а сега - някъде към пети... Споменатият пък "жизнен и енергичен младеж" торнадото, де - се сърдел,че финансите не отпуснали заем на банкер, чиято съпруга била силно негов човек!
Бедни, бедни повелителю... За къде с такъв кръг от недоволници?!
И каква опора за електората ще да са /били/ тия... електори /имало, имало и такъв пост!/ - сановници, погълнати до гуша от владения, доходи и нескончаеми разпри на общи теми!
Слава Богу, много от всичко това не се знае /ло/... Най-малкото, защото медиите са /били/ орязани: от 137 вестника, излизащи в столицата, забранени 160, останали 13.
Ясно кои и защо.
Накрая нещо съвсем лично, на местно ниво. На поредните наши... промоции, сглупих да повторя два пъти една и съща фраза. Заради което насаме, честно, откровено и съвсем приятелски, загрижено бях предупреден "да не се преекспонирам"... С искрена благодарност, за трети път:
"Кралят сам не се играе, играят го приближените!"
Виж заглавието.
Търговци въртят дюнери без тротоарно право
Службата за управление на общинска собственост в Кърджали установи нарушения в продажбата на храни на открито
Търговци въртят дюнери без тротоарно право
40 стотинки на кв. метър е тарифата за маса в центъра на града
Даниела ТАШКОВА
Масово неспазване на наредбата, регламентираща дейностите и изискванията за търговия на открито в Кърджали са констатирали специалистите от отдел "Управление на общинската собственост, приватизация и следоперативен контрол". Според шефката инж. Валентина Стойчева, всеки си поставя маса, където му скимне и върти търговия без да плаща тротоарно право.
40 стотинки на кв. метър е тарифата за маса или щанд в централната градска част на Кърджали за един ден. С 10 ст. по-малко е разценката за места, намиращи се във втора зона, за да падне до 20 ст. за крайните квартали.
Общинската наредба визира какви дейности и стоки могат да се пласират на открито. Това са всякакви печатни произведения - книги, вестници, тетрадки, цветя, цигари, пакетирани стоки. Плодове, зеленчуци, както и сладолед, също могат да се предлагат под открито небе.
Напоследък се забелязва тенденцията щандове за дюнер кебап да никнат навсякъде. Кърджали е залят от дюнерджии, чиито собственици считат, че изкарването на санитарно разрешително от ХЕИ е достатъчно, за да продават спокойно сандвичи. Същото важи и за някои грилове, които въпреки, че са в близост до някое заведение заемат общинска площ, за която трябва да се плаща, обобщи Валентина Стойчева. Преди време от Американския център на бул. "България" пропищели от дюнера в съседство, който ги опушвал и се наложи собственикът да го премести и долепи до самото бистро, коментираха общински служители.
В най-скоро време въпросът ще бъде поставен пред главния архитект на Кърджали, защото към наредбата има приложена скица с обозначените места в града, където се разрешава поставянето на маси и щандове на открито.
Проблем за проверяващите са и търговците на прясно мляко, които лятно време пласират пластмасовите шишета с мляко до 7 ч. сутринта, след което изчезват. Ще ни трябва цяла армия служители за да се справим с нарушителите, заявяват не на шега от общината.
От 30 до 120 лв. варират предвидените санкции за неспазване на общинската наредба, припомни инж. Стойчева.
26 март 1913 г. - Денят на победата при Одрин
26 март 1913 г. - Денят на победата при Одрин
Тракийци остават верни на българската земя
Йордан МИТЕВ
Едва ли във всеки български календар датата 26 март е отбелязана като Ден на Тракия. И за това могат да се намерят лесни обяснения. Но много по-важно е да се знае, че този ден трайно се утвърди в общонационалната ни гордост, защото той носи със себе си силата на единството на нацията ни, както всеки велик празник на България. И това е така, защото тракийските българи показаха несломима вяра, обич и стремеж да живеят заедно с целия български народ. Именно те заедно с македонските българи, с добруджанските българи, с българите от западните покрайнини дадоха пример на света как и защо се обичат род и родина. Те биха могли да останат като поданици на чужди държави, но предпочетоха да се приберат в Майка България, в добрата и хубава родна земя макар и като бежанци.
Денят на Тракия има своята общонационална значимост, защото той е ден, който отразява и сега въжделенията, носталгията и мъката по родните места не само на бежанците. Вина за това носят всички царски правителства и продажната българска дипломация от това време.
Денят на Тракия не е измислен ден! Той не е наложен нито от отделна личност, нито от отделна политическа сила. Той бе заслужен с потоците кръв пролети за освобождение и национално обединение. Ако се пренебрегне само един миг от борбата на тракийци за освобождение, ще загуби общонационалната ни история. Имената на всички тракийски герои достойно заемат мястото си в нея. Може ли да бъдат забравени Михаил Герджиков, Стамат Икономов, Георги Кондолов и хилядите знайни и незнайни герои и мъченици? Може ли без войводата Димитър Маджаров, Руси Славов и др. Тракия като изконна българска земя за разлика от други краища на Отечеството ни е на два пъти освобождавана от чуждия поробител. Второто освобождение донася на щиковете си младата, но силна и боеспособна армия по време на освободителната Балканска война от 1912 г. За втори път тракийци ликуват и плачат от неописуема радост. Особено с възторг се посреща падането на Одрин в нощта на 12 срещу 13 март 1913 г. Извършено е велико чудо - пада световноизвестната непревземаема Одринска крепост. И до днес военни историци не могат да открият силата на това чудо! А то е просто защото младата българска войска тръгва с устрема да освобождава братята си останали под турска власт и за да осъществи идеала за национално обединение.
Затова на този ден по нов стил 26 март се прекланяме пред подвига на своите деди. Затова сме признателни на всички оставили костите си, малки и големи в Армаганската долина, при Фере, при Маджарово, Ужасите на Илиева нива, Авренската трагедия и всяка лична покъртителна участ.
Отбелязвайки този ден, ние потомците на тракийските българи доказваме и днес, както и винаги сме доказвали своята вярност към българската земя, към Майка България.
50 % от селските училища в Родопите се закриват
Екип определя критериите за издръжка на 1 ученик
50 % от селските училища в Родопите се закриват
50 % от селските училища в Родопския масив се закриват, но това не води до намаляване на издръжката на учениците. Напротив, разходите се увеличават, защото децата от затворените школа трябва да се извозват до други населени места и да им се осигури храна. Мнението е на депутата от ДПС Лютви Местан.
Той е един от ръководителите на проект за преструктуриране на училищната мрежа в Родопите. В подкрепа на становището си Местан каза, че 30 % от материалната издръжка на училищата в община Момчилград е за ученически превоз. Емиграцията и демографският срив през последните години са довели до феномена да има безработни педагогически кадри, а школата да се закриват стихийно, без да се отчитат реалните факти, смята депутатът.
Целта на проекта е да се предложи научен модел кога да се затварят учебни заведения и да се изведе стандарт-издръжка на 1 ученик в Родопите. За база ще послужат големите училища в София и Пловдив. Стойността на проекта е 9 000 долара. Предстои провеждането на 2 семинара и издаването до края на юли на материали от експертните проучвания и анализи. Ръководители на проекта са депутатът Лютви Местан и Калин Лимберов, началник на отдел "Финанси" в СУ "Св. Климент Охридски". Ще предложим на изпълнителната власт критерии, по които да се определя реалната издръжка на 1 ученик, каза вчера пред журналисти в Кърджали Лютви Местан.
"Човекоядката" на Радоев обра овациите на Кърджали
Гостуване на Драматичен театър "Стефан Киров" от Сливен препълни до краен предел залата на кърджалийския театър, както отдавна не е било
"Човекоядката" на Радоев обра овациите на Кърджали
Големите Татяна Лолова и Георги Русев доказаха, че талантът е неподвластен на времето
Тонка ГОГОВА
"Човекоядката" на Иван Радоев препълни в сряда залата на театъра в Кърджали, както не е било даже на училищен празник на ГПЧЕ "Хр. Ботев". Наложи се да бъдат отпуснати допълнително билети за столовете, които наредиха на мястото на коша на сцената.
За пореден път се уверихме, че където е пипнал геният, остава непреходно. Легендарната пиеса прозвуча сякаш е писана пророчески за днешното време, въпреки че на пръв поглед архаичното звучене на социалистическото бодрячество, с което се прикрива демагогията, обръщенията. Не беше трудно под тъничката люспа на формалното да открием същите проблеми и същите болки на днешния ден.
Големият Георги Русев беше чудесен в ролята на Топузов не въпреки възрастта си, а като впрегна и нея в услуга на образа. Достойна за класата си беше и Татяна Лолова. Не може да се каже, че сливенските актьори са върха на майсторството, но без съмнение се справиха много професионално с тази толкова трудна пиеса. И си заслужиха аплодисментите. За съжаление не разрешиха от театъра фотографът ни да направи снимки по време на спектакъла. Така, че тези, които не успяха да видят представлението, не могат да се утешат поне със снимка във вестника.
"Арда-Бентонит" посреща "Родопа" в зала "Арпезос"
Днес са вторите срещи от 1/4 финалните плейофи за републиканско първенство по волейбол
"Арда-Бентонит" посреща "Родопа" в зала "Арпезос"
Днес от 16 ч. в зала "Арпезос" "Арда-Бентонит" посреща "Родопа" /Смолян/ във втори мач от четвъртфиналните плейофи за републиканско първенство по волейбол - мъже. В първата среща в Смолян кърджалийските волейболисти спечелиха с 3:1 гейма. Сега едва ли ще допуснат изненада в Кърджали, където нямат загуба през сезона.
На полуфиналите "Арда-Бентонит" ще играе с победителя от мача "Пирин" - "Локомотив" /Пловдив/. По всяка вероятност това ще е отборът на "Пирин", който победи железничарите в Пловдив в първата среща с 3:2 гейма. Когато свирят нормални съдии, се вижда, че локомотивци не са толкова силни, въпреки че имат 6-ма младежки национали. За жалост в срещата с "Арда-Бентонит" за купата на България съдиите не бяха в час. На полуфинала първият мач "Арда-Бентонит" ще играе в Кърджали, а другите два в Разлог. Играе се до две победи от три мача.
Областно първенство по футбол
"Юнак" - "Върбица" дербито на кръга в първа група
Мачът в Ардино между "Юнак" и "Върбица" е дербито на ХIII кръг на областното първенство по футбол за мъже в първа група. "Върбица" е лидер в групата с две поредни победи, юнаците са две точки след тях - имат една победа и един равен мач. Равният резултат в Ардино ще бъде успех за футболистите от Бенковски, тъй като те и така ще запазят първото си място. Обаче той няма да бъде от полза за "Юнак", защото при победа на "Арда" /Кърджали/ над "Родопски сокол" ще прати кърджалийския отбор на второ място.
И двете срещи са на 24 март от 15 часа.
На 25 март "Граничар" /Кирково/ гостува на "Перперикон".
Във втора група лидерите "Левски" /Крумовград/ и "Джебел" ще търсят начини да запазят позициите си. Джебелчани гостуват в Черноочене на "Искра", чийто отбор засега не се представя добре - има само една спечелена точка. Срещата е на 24 март от 11 часа.
В Кърджали пък "Боровец" приема "Левски". Крумовградските футболисти са без загуба, нямат и допуснат гол във вратата си.
