Драматично реми за купа "Нов живот"
Изиграха се мачовете от I кръг на детския турнир по футбол под егидата на всекидневника на Източните Родопи
Драматично реми за купа "Нов живот"
Отборите на "П. Р. Славейков" и "Климент Охридски" са лидери в група "Б"
Николай СТОЕВ
Завърши първият кръг от детския турнир за купа "Нов живот". Вчера от 10 часа на терена излязоха отборите на "Йордан Йовков" и "Георги Бенковски" от група "А". Срещата завърши без отбелязан гол - 0:0. И двата състава поведоха борба в средата на терена, като до края на мача никой от отборите не можеше да спечели предимство. По тази причина и ударите към двете врати бяха малко. За нулевото равенство съществен принос имаха и вратарите на двата отбора, които спасиха всички голови положения.
Драматичен мач сътвориха отборите в същата група на "В. Левски" и "Кирил и Методий". Още от първия съдийски сигнал футболистите на "Кирил и Методий" започнаха да атакуват вратата на "левскарите", но съвсем изненадващо получиха гол в собствената си врата 10 минути преди края на полувремето. В началото на втората част, футболистите на "Кирил и Методий" изравниха резултата - 1:1. Малко след това вкараха и втори гол. Но в края на мача футболистите на "В. Левски" изравниха - 2:2.
Тепърва предстоят интересните мачове в тази група. След двата равни резултата шансовете на четирите отбора за полуфинал са еднакви.
В група "Б" вече се очертаха лидерите. След като на 28 февруари славейковци разгромиха отбора на "П. К. Яворов" с 9:0, вчера футболистите на "Климент Охридски" надиграха "Владимир Димитров-Майстора" с 6:1. Началото на мача не вещаеше такава категорична победа на "Климент Охридски". Отборът на "Климент Охридски" поведе с 1:0 в първото полувреме, в началото на второто "майсторите" изравниха. Тогава изненадващо треньорът на "Владимир Димитров-Майстора" смени вратаря и в последните 15 минути "майсторите" получиха 6 гола в собствената си врата.
И деца, и треньори се отнасят много сериозно към мачовете от турнира. Особено емоционален вчера се показа треньорът на "Кирил и Методий" Делчо Янков. Човекът непрестанно тичаше край страничната линия, даваше съвети, гласът му прегракна от наставления към футболистите. Ядосваше се на равния резултат, след като отборът му водеше с 2:1. Децата от отбора на "Владимир Димитров-Майстора" също преживяха трагично загубата с 1:6, от "Климент Охридски". Малките футболисти негодуваха най-вече от смяната на вратаря, но треньорът е този, който решава нещата.
КЛАСИРАНЕ ГРУПА "А", I КРЪГ
Иманяри разкопаха тракийска могила до Фотиново
Истинска мания е обхванала търсачите на съкровища в цялата страна
Иманяри разкопаха тракийска могила до Фотиново
Другата седмица се очаква да пристигне комисия от Националния институт по паметниците на културата
Красимир АНГЕЛОВ
Валя АПОСТОЛОВА
Иманяри разкопаха тракийска надгробна могила, обявена за паметник на културата с национално значение. Тя се намира на около километър в северна посока от село Фотиново.
Търсачите на съкровища са работили поне няколко нощи. Търсили са входа към гробницата от изток и от запад. Преди това са направили три сондажа от върха на могилата, която е висока около 7 метра. В края на миналата седмица местни жители са видели през нощта светлини около гробното съоръжение и са сигнализирали в полицията. Иманярите са успели да се измъкнат буквално минути преди да пристигнат пазителите на закона. Сега могилата се охранява. В началото на следващата седмица се очаква да пристигне комисия от Националния институт по паметници на културата. Тя трябва да даде разрешение за провеждане на аварийни разкопки. Имаме уверения за съдействие и финансиране на необходимите работи от кмета на община Кирково Валентин Манев, съобщиха от Историческия музей в Кърджали.
Иманярите са прокопали проход към вътрешността на могилата. Никой още не е прониквал там. Според местните жители вътре има голяма кухина. Придружавани от специалист от музея, заедно с командира на алпийския спасителен отряд Минчо Гумаров, решаваме да влезем в гробницата.
По принцип това е опасно, защото прокопаният проход не укрепен и след дъждовете пръстта може да се срути и да ни погребе, обяснява Минчо Гумаров. Друга опасност е вътре да има отровни газове, получени от гниенето на материалите от погребението или плесенна зараза. Точно на нея се дължи "Проклятието на мъртвите" - проклятието, което настига осквернителите на гробници. Точно от токсични плесени са загинали много от откривателите на гробници в Египет, обяснява Гумаров, пещерняк с дългогодишен опит.
Вземаме всички необходими предпазни мерки, включващи и осигурителна екипировка. Входът към съоръжението е с диаметър около 50 сантиметра, висят корени от дървета и храсти.
Пролазваме с краката напред. Навътре проходът се разширява почти двойно. Може да се седи на колена. В дъното на дългия около 9 метра тунел под светлината на фенерите проблясват три симетрични вдлъбнатини. Решаваме, че това е стената на гробницата и пълзим напред. Оказва се обаче, че това са отворите на сондите, направени от иманярите. Сравнително големият им диаметър кара Минчо Гумаров да предположи, че по тях е била спусната камера или сонда с фотоапарат, за да се проучи какво има в погребението. Тук са работили професионалисти. Това е типичен почерк на иманяри от Хасково. За разлика от местните, те влизат от покрива на гробницата, обяснява пещернякът.
В прохода е тъмно, тясно и се диша трудно. Намираме се на около 3 метра над повърхността на земята. Под краката ни кънти на кухо. Вероятно там е погребението. По-малко от час е било необходимо на иманярите, за да проникнат в него. Изпълзяваме бавно навън. Слънцето ни заслепява, студеният февруарски въздух е като елексир. Разказваме на Даниела Михайлова, археоложка от музея, какво сме видели. Показваме и заснетия вътре материал. Тя не крие радостта си, че иманярите не са успели да проникнат в погребението. По принцип повечето могили са ограбени още в древността, но в тях още има материали и керамика, които могат да се окажат безценни за специалистите, въпреки че на аукционите за антики нямат висока стойност. Едва по време на разкопките ще може да се определи от кой период е могилата до Фотиново. Засега предположенията са, че тя е на възраст от около 25 века.
Напоследък страната сякаш е пламнала от иманярска мания.
Атакувани са почти всички известни могили и крепости. На места се работи дори с тежка техника като багери и булдозери. Тази "мода" вероятно е заради сензационните открития през миналото лято, смятат специалистите.
Имаме добро взаимодействие с полицията. Нещата не са оставени без контрол. Наясно сме, че нямаме сили да спрем всички търсачи на съкровища. Иска ни се обаче историческите ценности, които крие нашата земя, да си остават тук, в нашия регион, в нашия музей. Защото те са наследството, което оставяме на идващите след нас, коментира Павел Петков, директор на музея в Кърджали.
Пътеката на емигранта от Мандрица до Нова Зеландия Ивайловградчанин и досега се връща в родното си село да види бащината къща, да прегърне майка си, да се разтъжи с близки и роднини
Пътеката на емигранта от Мандрица до Нова Зеландия Георги Кадънков спечелил достатъчно пари, отворил магазин, заживял щастливо
Атанас БАБРИКОВ
Георги Кадънков е родом от ивайловградското село Мандрица. Сега живее в Нова Зеландия. При едно от идванията си в родното село Кадънков разказва защо и как е емигрирал в островната държава. Пред нашия репортер Атанас Бабриков той сподели своите впечатления от живота в чужбина.
Беше горещо лято. Годината 1971-ва. Работехме с моя адаш Георги Мутафчиев в ТКЗС-то. Оряхме черничева градина с трактор "Болгар" в местността "Адата". Седнахме по обяд под черничевата сянка да похапнем и починем. Разговорихме се за наши близки, които са напуснали страната и са отишли в Гърция. По онова време служители на МВР ни разпитваха защо те са напуснали България. От дума на дума аз и Георги Мутафчиев решихме и ние да отидем в Гърция. Помня, че приятелят ми Мутафчиев каза: "Знай, че не вървим на сватба, предстоят ни трудности и мъчения..."
За миг се умълчахме. Всеки сам с мислите си. После поехме по брега на река Луда. На едно място седнахме да си починем. Вече бе следобед, вървяхме на гръцка територия. Излязохме от гората на асфалтиран път. Тук ни забелязаха гръцките граничари. Откараха ни в близкото гръцко село. Предадоха ни на техния началник, после ни отведоха в ареста. Чакахме дълго, но не ни лишаваха от храна. Изведоха ни на разпит пред началника на гръцката застава и един цивилен, който знаеше албански. Обяснихме им, че сме били тормозени от тогавашното МВР, задето сме имали роднини в Гърция. Цивилният бе възрастен човек и познаваше почти всички в Мандрица.
На другата сутрин ни дадоха на закусим. Качиха ни на военен джип. Придружаваше ни един грък, който знаеше български. Доста дълго пътувахме. Попитахме нашия придружител къде отиваме. Водели ни в емигрантския лагер "Лаврион". Помня, че следобед пристигнахме, предадоха ни на ръководството на лагера. Заживяхме в лагера. Извеждаха ни на работа, хранеха ни сравнително добре. Времето минаваше мъчително бавно с мисълта какво правят нашите близки и роднини в Мандрица. В лагера изкарахме малко повече от 6 месеца. Почти научихме гръцки, в лагера идваше учител за по 2-3 часа.
Спомням си, че беше пролет. Гърците в лагера ни заразпитваха кой къде има роднини или приятели в чужбина. И дали искаме да идем при тях да живеем. Аз пожелах да отида в Америка, като си помислих, че чичо ми Пандили Бейчев е там. Гърците ми казаха, че са го пратили в Нова Зеландия - живеел там с цялото си семейство. На моя приятел Георги Мутафчиев му съобщиха, че брат му живее в Швеция и че там ще го изпратят.
След седмица двамата се простихме със сълзи на очи. Откараха ни под стража на пристанището в Пирея. Тук се сбогувахме за втори път. Аз потеглих с кораб по Средиземно море. Моят адаш Георги Мутафчиев се качи на друг кораб за Швеция.
На кораба имаше доста емигранти от района на Ивайловградско. Не помня имената им. В продължение на повече от месец се събирахме на разговори и така времето течеше. Една сутрин ни предупредиха, че на другия ден пристигаме на новозеландско пристанище - да се приготвим. По-късно разбрах, че това е град Уелингтън, столицата на Нова Зеландия. Тук ме чакаше моят чичо Пандили Бейчев. Няколко дни му гостувах. Няма да забравя първата ни среща.
След близо седмица се настаних в един малък апартамент в Уелингтън край брега на океана. Тамошната власт ме подпомогна и финансово. Тежеше ми мисълта, че съм сам. Хванах се на обща работа и започнах да печеля по малко. След известно време се запознах с едно момиче. Споделих с чичо, че тя иска да ми стане съпруга. Време ти е да се задомиш, ми подхвърли той. И така заживяхме двамата, отгледахме четири деца - три момчета и едно момиче.
Нова Зеландия е красива страна, с много цитрусови плодове, зеленина, лозя, ябълкови градини... За първи път се върнах в моето родно село Мандрица след 10 ноември 1989 г. Жена ми много хареса България. Миналата година дойдох пак в Мандрица, но този път сам. Исках да прекарам Коледа и Нова година на родна земя. Голямо бе вълнението ми, когато се видях с моите съселяни. В Нова Зеландия живея много добре. Спечелих достатъчно пари, отворих магазин. Желанието ми е, когато наредя децата си, отново да се върна в България. Защото винаги ще мисля за родното си село Мандрица, за майка си, за близките си.
Уникална техника влезе в печатницата на Кърджали
Хасковската фирма "Ерато" обзаведе своя филиал "Родопи" в областния град
Уникална техника влезе в печатницата на Кърджали
Японският принтер вади рекламни материали с всички цветове на дъгата, цените приемливи
Христо ГЕОРГИЕВ
От вчера в кърджалийската печатница "Родопи" работи уникалният принтер за широкоформатен печат хи-фи жет Роланд. Според управителя Константин Николов машината е четвърта по рода си в страната. Две се намират в София, една в Бургас, а четвъртата е собственост на хасковската фирма "Ерато", чийто филиал е печатница "Родопи" в Кърджали.
Чрез принтера ще се осъществява пълноцветен печат на изложбените платна, афиши, декори, стикери, подова реклама, билбордове, голямоформатни постери, светещи реклами. Проектирането, конструирането и монтирането на произведените в Кърджали рекламни изделия ще се извършва от специалисти в печатницата.
Принтерът печата материали с размери 1.37 широчина и до 45 м дължина. Цените, на които ще работи японската техника, ще са приемливи за българските клиенти. С включването в производствения процес на супермодерната техника печатница "Родопи" разширява досегашната си дейност.
