Диляна Марчева постигна 4 победи в Анкара
3-ма момчилградчани национални треньори по тенис на маса в Турция
Диляна Марчева постигна 4 победи в Анкара
Стайко КАФОВ
Воденият от момчилградчанката Диляна Марчева отбор "Анадолу университеси" от Ескишехир постигна 4 победи в поредния кръг на турското първенство по тенис на маса в Анкара. Диляна Марчева и съотборничките й биха с по 4:0 отборите "Измир", "Коня", "Катахя" и "Сакария".
В класирането "Анадолу университеси" продължава да е на второ място след "Фенербахче" където играе ракета номер едно на Турция Невин Мутлу, също рожба на момчилградската школа по тенис на маса.
Силните игри на Диляна, на Невин и на още над 20 играещи в турското първенство момчилградски тенисисти са направили силно впечатление на ръководството на федерацията на южната ни съседка и на президента Октай Чимен.
На последното събрание на Турската федерация по тенис на маса е взето решение за тотално сътрудничество с балканските страни по този спорт, като за България това да бъде с отбора на "Родопи" - Момчилград.
Трима момчилградчани са избрани за национални треньори в Турция - Хикмет Ходжаоглу, Сабри Аслан и Ермин Сунай, а Хасан Ходжаоглу - Ходжата е назначен за официален консултант на всички национални формации.
Турция влага много пари за развитието на спорта, сподели за "Нов живот" Диляна Марчева, която на 20 февруари беше за малко в родния Момчилград.
Изкуството единствено ни съизмерва с Европа
Актьорът Владимир Пенев, носител на "Аскеер '96" за ролята на Яворов в постановката на Маргарита Младенова "Нирвана", пред "Нов живот"
Изкуството единствено ни съизмерва с Европа
Българският театър винаги е един дъх пред другите, но медиите мълчат за успехите му
Разговора води: Тонка ГОГОВА
Актьорът Владимир Пенев е един от първите, които се осмелиха да напуснат театъра, в който са на щат, и да излязат на свободна практика в началото на реформата. В неговия случай театърът беше най-авторитетният - Народният театър.
Завършил е ВИТИЗ през 1982 г. Първият му театър е Варненският. После играе последователно в Младежкия и Народния театри в София. Твърди, че зарязал сигурността на щата, защото вярвал, че възможностите, които има в развитите страни, могат да се открият и в България. Сега, три години по-късно, вече е сигурен, че е точно така.
Носител сте на наградата "Аскеер '96" за мъжка роля. За коя роля я получихте?
- За ролята на Яворов в "Нирвана". Това беше постановката, която получи всички възможни номинации и най-много награди. Тя получи и всички възможни награди в национален мащаб. Беше поканена на Биеналето на съвременната европейска драматургия в Бон. Играхме пиесата на фестивал на германската драматургия в Ерфурт. Бяхме и на едно голямо турне в Македония с "Нирвана" - Скопие, Щип, Битола.
- Какви други театрални награди имате?
- Имам всички възможни театрални награди, които се връчват в България. Освен на "Аскеер" съм носител на няколко първи награди в театралния фестивал във Враца и в Благоевград, "Златната ракла" в Пловдив. Към това и една голяма международна награда за актьорско майсторство от фестивала "Охридско лято" - "Златна маска" през 1995 г. Обиколил съм страшно много фестивали по света с различни български спектакли. Трудно е да се изредят всички, но ще кажа по-важните. В Сан Марино, Базел - Швейцария, Лисабон-Португалия, Хамбург, Бон, Берлин, в Авиньон и Нанси-Франция, Барселона-Испания, в Сараево. Навсякъде се представяхме с български пиеси, играни на български език. Такова е изискването на престижните фестивали с участници от цял свят. Играе се на родния език. Защото да играеш на чужд език пред чужда публика е глупаво.
- От колко време играете "Нирвана"?
- Спектакълът беше направен за голямата сцена на Народния театър, въпреки, че пиесата е камерна, само за двама души. Имаше особено внушение, защото голяма част от историята между Яворов и Лора се развива именно в сградата на театъра. Имаше някакво усещане за присъствието на духа им.
След като напуснах театъра, беше трудно да се продължи постановката и беше свалена от афиша. Но в "Сфумато" имахме голямо желание да не спира, защото беше един изключителен спектакъл, изобщо явление в театралния ни живот. И го възстановихме почти без промени. Играем го вече почти 6 години, от 1995 г. вероятно повече от 100 пъти. Само в Народния изнесохме около 70 представления.
- Как се чувствате в кожата на Яворов?
- Цялата работа е в прекрасната пиеса на Константин Илиев. Не съм специалист и не знам кой е специалист по българска драматургия, но поне досега в работата си не съм срещал такъв изключителен български текст. Почти 90 % е документален - използвани са писма, произведения. Много малко неща са измислени от самия Константин Илиев. Въпреки тази документалност, вътре има страхотно много театър. И няма нужда да се играе Яворов или Лора. Самият автор беше написал, че ролите не са Яворов и Лора, а Мъжът и Жената. Показана е невъзможността два страшно силни характера да бъдат заедно в реалността, в земния си живот. Те сигурно са заедно, но някъде отвъд. Затова не ми се налага да играя някого другиго. Аз съм си аз. Аз съм един мъж.
- Играехте и в киното. Не ви ли липсва?
- Не ми липсва, защото в това, което в момента наричаме българско, няма нищо, за което мога да съжалявам. Не искам да се унижавам, като участвам в някакви американски продукции, за жълти стотинки да се мандахерцам в кадър. А в това, което сериозно се прави, няма нещо, което да ме заинтересува.
- Участвали сте в много престижни фестивали по Европа. Как се котира там българският театър?
- Българският театър, както въобще българското изкуство, е изключително високо ценен. Защото е на високо ниво. За съжаление, нито една българска медия, нито пък някаква българска организация се занимава да осведоми българския зрител за реалната стойност на това, което може да види.
Средствата за информация се занимават страшно много с глупости, които са на нивото на най-мръсната жълта преса по света.
Имам огромен списък на фестивалите, на които съм бил само в последните 5 години, все сериозни форуми. Играе се пред високоспециализирана публика, много информирана какво става по света. И винаги българският театър е един дъх пред всички останали. Същото е и с оперните ни певци. В крайна сметка, ако има нещо, с което да сме адекватни на желанието ни да станем членове на Европейския съюз, то е изкуството. С нищо друго не можем да се съизмерим със страните от Европа.
- За съжаление, доколкото българският зрител има възможност да види достиженията на театъра ни, то се отнася най-вече за София.
- Пак ще го кажа. Нито една медия не отразява реалностите в изкуството. Не само в София, в България стават много сериозни неща. Но няма кой да информира за тях. Аз, например, не зная какво става в Кърджали. Може да стават чудеса.
- Преди имаше телевизионен театър. Мислите ли, че е удачно да се заснемат театрални постановки, за да се показват по телевизиите?
- Изглежда има такава тенденция, защото заснехме едно друго успешно представление на Театрална работилница "Сфумато" - "Апокрифи". Мисля, че ще бъде излъчено на 3 март по Националната телевизия. Така че има някакво връщане към телевизионния театър. Не е във вида, който знаехме, а на сцена. По този начин добри театрални представления остават документирани. И ще се видят от много хора.
- Може би театрите трябва да вземат нещата в свои ръце и да заснемат успешните си постановки?
- Повечето така правят. Но така или иначе театърът си е живо изкуство. Това е неговият смисъл. Като се заснеме на лента, губи голяма част от силата на въздействие. Театърът се случва тук и сега. Важен е контактът между публиката и актьорите. Телевизията и киното са различни неща, общуването е друго. Това, впрочем, е огромен проблем не само в България, но и по света. У младите хора не е култивирано усещането да ти се случи нещо на живо и колко е различно от гледането на телевизия или кино. Сега в театъра младежите се държат като на кино.
Кирково иска допълнително тютюнева квота
От общината прогнозират съживяване на производството през тази година
Кирково иска допълнително тютюнева квота
При благоприятно време до края на седмицата ще бъдат засети 70 на сто от лехите
Валери КОВАЧЕВ
Община Кирково е поискала от Министерството на земеделието и горите допълнително тютюнева квота от 100-120 тона, научи "Нов живот" от кмета на общината Валентин Манев. Спуснатата официална квота за 2402 тона е била на база подадени заявления за отглеждане на тютюн от производителите до 15 ноември м.г. Сега се оказа, че някои стопани не са били информирани, че трябва да подадат заявления, а други пък са пропуснали да сторят това, защото са били извън общината.
Допълнителните количества тютюн, за които общината претендира са съгласувани с купувачите и Фонд "Тютюн". Затова няма да има проблеми с тяхната реализация.
Според кмета през тази година в Кирковско се очаква съживяване на тютюнопроизводството. Над 30 % от лехите вече са засети. Ако времето остане благоприятно до края на седмицата, този процент ще стане към 70.
Общината се е обърнала към търговците да предоставят пълна информация за изкупения тютюн от Кирковско от реколта 2000 г. Предполага се, че в някои села все още има неприет тютюн. Някои производители имали сключени договори с "Лийв табако михайлидис" за произход "Джебел", но фирмата не се е появила, каза Радин Усков, специалист по земеделие в общинската администрация.
Общината е създала всички предпоставки за нормално започване на стопанската година - квотата е разпределена, заповедта на кмета е издадена, подготвени са и удостоверенията за квоти, които са необходими на поризводителите при сключване на договорите с купувачите.
Класическата музика докосна децата в Кърджали
Втори поред образователен концерт изнесе оркестърът на "Нов живот"
Класическата музика докосна децата в Кърджали
150 ученици от СОУ "Й. Йовков" попиват всяка дума и звук в Дома на културата
Станислава ВАКАРЕЛОВА
45 минути в захлас изживяха децата от началния курс на СОУ "Йордан Йовков" в Кърджали с чародеите на музиката от оркестъра на "Нов живот". Вчера сутринта в залата на Дома на културата близо 150 ученици се докоснаха до класическата музика, някои от тях за първи път.
Под формата на концерт-спектакъл "Азбуката пее" един актьор и 7 музиканти представиха пред прехласнатите малки палавници различните инструменти, музикалните звуци, гамата, тембрите, темпото в музиката. За първи път децата разбраха как трябва да се държат по време на концерт - в никакъв случай като Маймунката, която само тропа и вдига шум. Научиха какво е оркестър и какво камерен състав и защо е необходима репетицията. Чуха "Музикален момент" от Фр. Шуберт. Накрая най-смелите се престрашиха и се хванаха на хорце на сцената на Дома на културата.
Децата буквално попиваха всяка дума и звук и реагираха възторжено и адекватно на всяка подадена от нас идея. Това сподели с удовлетворение след концерта виолончелистката Орлина Андреева.
Концертът е втори поред и е част от образователна програма, която се провежда в училищата от оркестъра на "Нов живот" съвместно с община Кърджали и със съдействието на Дома на културата.
Общината в Кърджали прави информационен център
В услуга на гражданите
Общината в Кърджали прави информационен център
Информационен център, където гражданите да правят справки, да подават документи и да си получават документи, издадени от общината ще открият до 2 седмици в кърджалийската общинска администрация. Той ще е в залата на партерния етаж, където беше TS-банк.
В центъра ще бъдат инсталирани 3-4 компютъра, свързани в мрежа с компютрите по общинските отдели, поясни кметът Румен Димитров. Такива центрове имало в няколко общини в страната. Общината вече купила два компютъра "Майкрософт", следващата седмица ще набавят още. Надяват се чрез Американската агенция за международно развитие да осигурят десетина от умните машинки.
По програма на финансовото министерство ще подготвят компютърни специалисти, които после може да развият и собствен бизнес в областта на висшите технологии, коментира кметът.
Засега пречка за създаването на центъра е, че общинската администрация обитава сградата, която е публична държавна собственост, без настанителна заповед. Общината е направила искане пред Министерството на регионалното развитие и има информация, че отговорът ще е положителен. След като получи документ за предоставяне сградата за стопанисване, ще може да заплати на бившата банка подобренията в залата, които ще се използват и за центъра. Общината е постигнала договореност със синдика на банката да намали цената от 10 000 на 4000 лв., съобщи Румен Димитров.
Общината в Кърджали ще строи водопроводи и пазар
Готова е програмата за капитално строителство
Общината в Кърджали ще строи водопроводи и пазар
Най-големият обект, предвиден в списъка за капитално строителство в община Кърджали е покритият общински пазар, за 300 000 лв., съгласно проекта, съобщи кметът Румен Димитров. Общо 4 323 500 лв. са планирани за строителство в общината за 2001 г. Списъкът ще бъде внесен за гласуване в Общинския съвет заедно с проекта за бюджет на 28 февруари. За финансиране на строителството от републиканския бюджет са предвидени 320 000 лв. По програмата за приватизация е планирано да постъпят 859 000 лв. Собствени бюджетни приходи ще са 305 000 лв. за различни проекти и съфинансиране на проекти. По различни проекти, програми, с които общината ще търси външни донори е предвидено да постъпят 2 838 000 лв., каза кметът.
За малки инфраструктурни обекти в капиталовия списък са заложени 328 000 лв. От тях 145 000 лв. са за телефонизация. 68 000 лв. са предвидени за асфалтиране на кв. "Боровец" в Кърджали. Останалите пари са за водоснабдяване и пътища.
Пътят към Европа ще мине през селата ни
Председателят на Българската асоциация по селски и екологичен туризъм д-р Петър Петров пред "Нов живот"
Пътят към Европа ще мине през селата ни
Туристическа пътека може да навърже красотите на Родопите за показ пред света
Разговора води: Снежана ГОРАНОВА
Ст.н.с. д-р Петър Петров е роден в село Вишовград, Великотърновско. Завършил е Софийския университет, специалност физическа география. Сега ръководи в БАН секция "Природа" и е председател на Българската асоциация за селски туризъм. За себе си той казва с усмивка, че се прави на интересен и в живота винаги го е водела стръвта към нестандартното и нетрадиционното. Непрекъснато си задава въпроса: В края на краищата това, с което съм се захванал, по какво се отличава от вече познатото... Търся себе си. Доказвам себе си.
- Д-р Петров, може ли да сложим равенство между България и туризъм и ако беше се случило това чудо, щеше ли да имаме с какво да се хвалим?
- Ние го бяхме развили туризма преди години. И този тип индустрия, защото туризмът си е индустрия от гледна точка на бизнеса, би бил лицето на България. Това сега не е така, нищо че през изминалата година са ни посетили с 27 % повече чужденци в сравнение с 1999 г. Българският туризъм може да е символ на страната. Още в онова време, преди 1989 г., България беше на 14 място в света по развитие на туризма. Ние бяхме южния сектор на СИВ. На топло сме и поляци, чехи, немци и унгарци идваха на нашето Черноморие. От това равнище още сме далече. Сега предстои да се борим с конкуренцията. Турция, която е 7 пъти по-голяма от България, има невероятна брегова ивица за почивка. Нашата е само 200 км. Една трета пък от бреговата ивица на Южна Европа е в Гърция. Гърците имат още резерви.
- А ние какво предлагаме?
- Всичко годно за плаж в България е вече застроено. Няма нищо празно, дори посегнахме някъде и на защитени дюни. Така че резервите за развитие на туризма в страната ни са във вътрешността й. Местата, които са готови за това, засега са Рилския манастир, който е номер едно по световно значение за чужденците. Следва Мелник, Копривщица, Велико Търново и Пловдив... - Пропускате Жеравна, Арбанаси, Балчик, Медвен, Елена, Ловеч, Етъра, край Габрово, Шипка, зимните селища... - В тях има още работа за населението, за кметовете. За да не дойде чужденецът само веднъж - само да види, а да се връща, да остава и да поживее седмица-две, се иска много. Да кажем, туристът опита меднишкото вино и хайде назад към Рилския или Роженския манастир. А някой от тях дори прескачат, за да си починат в Гръцко. В Банско едва ли не всяка къща стана хотел. Сега плачат за сняг... А през лятото какво ще правят?
- На срещата в Момчилград с предприемачи и специалисти от страната по екотуризъм споделихте, че за Източните Родопи трябва да се изработи обща програма... - Без да се делят на общини и области, дори след време екопътеките може да станат трансгранични. Източните Родопи са пълни със скални чудатости. Тук има естествени находища за полускъпоценни камъни. Маджарово се посещава от орнитолози и ловци, които не само ловуват, но и искат да знаят повече за птиците. Тук, в резервата около яз. "Студен кладенец", има много защитени растения със световна значимост. Археолозите внасят също своя дял с разкритията на крепостите край Устра, светилището на траките в царската крепост Перперикон, възкресението на средновековния манастирския комплекс "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали, разкопките при яз. "Боровица", скалните ниши по пътя за Ненково. Това са бисери, които, ако се обединят в т.нар. екопътеки, може да накарат чужденците не само да дойдат тук, но и да останат поне седмица, за да разгледат, да усетят атмосферата на онова, което са сътворили природата и човекът в различните епохи. А също да се потопи в днешния живот на родопчанина. И колкото и странно да звучи, именно за този етнически смесен район бих казал на всеки чужденец: идете в Родопите, защото там живеят заедно. Били са заедно, не са се карали и нямат намерение да го правят.
- И ще видят как в носиите и обредите на празниците се прелива духът на народа тук.
- Ето това искам да види светът. В Холандия например няма един дялан камък за показ. Имат три смока и ги пазят като зеницата на очите си, а тук, ако направим Маджарската геопътека, за която вече има проект, и след това навържем резервата "Вълчи дол" с Дяволския мост, стигнем до крепостта "Устра", слезем до Ардино. После вземем Каменната сватба и забележителностите около Кърджали, та чак до разкопките при яз. "Боровица", посетителите ще видят такива акценти, свързани с културата на Балканите и Европа и такива природни красоти, които може да прочуят и Кърджалийско, и България. Но затова се иска много работа. Работа със сърце и много акъл. Мащабно да се гледа и да се употреби цялата сила на внушение, както на прочутата вила "Армира" в Ивайловградско, така и на безценните ахати, гранати и на родопското лале например, че и до катмите по родопски... - Излиза, че българинът може да печели от онова, с което е свикнал и почти не му обръща внимание?
- Къде в Западна Европа ще видиш, дори в Унгария няма, нашия начин на земеделско производство. Представете си, влизате в едно село, където живеят 500-600 души и в което половината улици само са асфалтирани. Голямо село. Има си водоснабдяване, телефон, кръчма... И вечерта към 7 часа от баира се задава стадо, кози, овце, кучета и един овчар отпред с гегата. Всичко това се движи по главната улица. Бабите са наизлезли. Седят на пейките пред портите си и чакат от стадото да се отдели нейната козичка и овчица. През това време асфалтът е станал на барбонки... Тази картина е уникат за европейците, това го има поне в 3000 от над 5000 села в България. Част от тях умират неизбежно, но този ритуал е жив. В една Англия отдавна животните са вкарани в зоологически градини. Градските деца не могат да ги видят в естествената им среда. А селските дворове в България са малки ботанически и зоологически градини. Къде англичанчето ще види патка с патенца. Там всичко е на промишлена основа.
- А бихте ли описали какво трябва да представлява един дом, за да е удобен за селски туризъм?
- Хората в него трябва да са усмихнати. Задължително, дори да ги боли някъде. Усмивката е българския ресурс. Гостоприемството. Сърдечността. Да е преметено. Може да има закърпено, но да е чисто. Чужденецът е болен на тема чистота. Къщата да е с баня, кухня и тоалетна, останалото пак ще кажа е усмивка, непринуденост и не на последно място поне малко знание на западен език. Към това ще прибавя, че селският туризъм не е проста работа и няма нищо общо с разпространеното "Ние ще ядем, пием, пеем и играем и за сметка на това туристите ще ни плащат! ". Не е и това, което някой си представят за т.нар. агротуризъм "Хем ще ни работят, хем ще ни плащат за това! ".
- Сто пъти мери, един път режи, преди да решиш да сложиш туристическия си продукт във формата на оферта, както казват бизнесмените, на туристическата сергия.
- Към това мога да прибавя още, че може би са прави онези, които твърдят, че пътят на България към Европа и света трябва да мине през българското село. Защото, ако се позамислим, ще разберем, че нашата национална специфика, нашият облик, а това значи и нашето представяне, се свързват със селските райони, където са най-съхранени чисто българските елементи.
Родопските говори пазят старинни старобългарски думи
Стоюй Шишков изследва езиковото богатство
Родопските говори пазят старинни старобългарски думи
Тодор ИНГИЛИЗОВ
Още навремето видният български историк на българския език, проф. Беньо Цонев, починал през 1926 г., е писал: "Най-много старобългарски думи има в македонските говори, сетне в рупско-родопските, след това в североизточните и най-сетне в северозападните". Естествено, той има предвид, че Родопската област обхваща не само долината на р. Арда, но и северните и източни приполия към р. Марица, така също и Беломорието - от устието на Марица до Места.
Като изхожда от своите най-нови проучвания на Източна и Западна Тракия, проф. Стефан Младенов е на мнение, че изказаните мисли на проф. Беньо Цонев са напълно верни и трябва да се приемат в следния изменен вид: "Че най-много старинности от Кирилометодиевия език съдържат и са най-близо до старобългарския език днешните южнобългарски говори в Македония и Родопско-тракийската област, или другояче казано - най-близки до старобългарския език и в лексикално отношение са южно-македонско-тракийските говори, а след това идат севернобългарските говори, източни и западни."
По въпроса мнение има и видният славист Ватрослав Ягич, приемник на Миклошича, който се застъпва решително за българския произход на Кирилометодиевия език. Той сочи дори областта между Солун и Цариград, южно от Смолянско, значи Ксантийско /села - Еникьой и Габрово/.
И още, пръв от нашите учени, родопчанинът Стою Неделев Шишков обърна сериозно внимание на връзката между родопските говори и Кирилометодиевия език в своето списание "Родопски старини" през 1890 година. Той посочва интересната дума ланита, която означава образ, страна на лице, буза. Тя е запазена в говора на еникьойци /Ксантийско/ и е типична старобългарска дума, призната от всички слависти. И след това родопският говор се изследва в тая насока. Това показва каква богата съкровищница на езикови ценности представлява Родопската област, откъдето идват и породилите се интереси към родопските говори.
Трети месец пазарът в Мост без месо
Няма условия за клане на животни на тържището, известно в целия Кърджалийски регион
Трети месец пазарът в Мост без месо
Касапите търсят начини да заобиколят забраната на ветеринарите
Иван МИТЕВ
В момента най-известният пазар на месо на север от Кърджали е на път да загуби блясъка на славата си. От няколко месеца клането на животни в Мост е забранено. Това води до оредяване на посетителите, които сега могат да разчитат само на традиционните артикули за всяко подобно тържище - стоки за дома и бита - електроуреди, посуда, дрехи, обувки и платове, осветителни тела, перилни препарати, плодове и сладкиши - изобщо всичко, което може да се намери в типичния някога за селото смесен магазин. И ако нещо привлича купувачите тук, то това са само малко по-атрактивните цени.
Въпреки липсата на ченгелите с провесените на тях животински бутове, районът около шосето Кърджали-Хасково е все още оживен от хора в неделния ден. Най-престижните места за сергии са близките до пътя, което от своя страна създава реална опасност най-вече за посетителите, на метри от които профучават автомобилите.
Забраната за клане е наложена заради влошените условия за осъществяване на тази дейност. Основният недостатък на площадката с дървени станоци, които изпълняваха ролята на импровизирана кланица, е липсата на вода. Според ветеринарите по принцип клането на открито се счита за нерегламентирано и не се разрешава поради опасността от лесно разпространяване на различни видове зарази. Забраната не се отнася за търговията с живи животни, при положение, че те са придружени с необходимите документи от ветеринарните власти за произхода и здравното им състояние. Всеки пазарен ден тук има дежурни ветеринарни инспектори, престъпилите забраната се наказват с акт за констатирано нарушение. Санкцията за него се определя от началника на РИ на ДВСК, глобата до 150 лева е без обжалване, след направени три нарушения делото стига до прокурора.
Запознатите с проблема считат, че той би могъл да се реши само с построяването на кланица, отговаряща на необходимите санитарни изисквания и със съответното оборудване - хладилни камери, фризери и пр. Тя би трябвало да захранва специализирани магазинчета за месо на пазарния терен. При това положение потокът от животни би се увеличил, тъй като прекупвачите им ще я снабдяват с тях съвсем законно.
Преди няколко години общината в Кърджали е финансирала проект, чиято цел е била да превърне селската баня в кланица. Според кмета на Мост Идриз Хабил клането на животни в центъра на село, където питейната вода се добива със сондажи с над 30 метра дълбочина, противоречи на здравия разум. Той смята, че мястото на една кланица е извън селото. Готов е да предостави терен, където има условия за нормалното функциониране на такова съоръжение. Основният проблем е в намирането на инвеститор, който да се заеме със строежа. Търговията с месо тук е най-активна около мюсюлманските празници и в неделя. През другото време кланицата би могла да изпълнява поръчки на ишлеме, както и да захранва със суровина колбасарски цехове в региона. Затова, естествено, е нужна здрава организация и яко тичане.
И ако все пак възникнат пречки за осъществяване на идеята, алтернативата е да се построят магазинчета, които да се снабдяват с месо в пазарния ден от най-близката регламентирана кланица. В Черноочене нещата са решени по подобен начин. В този случай би могло да се предлагат и колбаси, кайма и всякакъв вид месни продукти.
Всеизвестно е обаче, че манталитетът на хората от региона е такъв, че те искат да видят едва ли не одирането на животното пред очите си. От това се възползват в момента касапите, повечето от ромски произход. Контролът от Кърджали до Мост е повсеместен, те са се изтеглили на няколко километра на север от селото, на територията на Хасковски регион. Пътуващите в неделя към пазара от Димитровград, Хасково, Харманли и Стамболово и населените места около тях, изобщо не стигат до него. Ореховите дървета край пътя за Маслиново и Долно Войводино са окичени с трупове на заклани животни. И тъй като мълвата се носи от човек на човек, оттам пазаруват и жителите на някои от селата в бившата община Перперек, където също няма регламентирано място за клане.
Забраната цели да предпази потребителя от заразено месо, коментираха ветеринари. В определени случаи дори вещите в занаята касапи трудно биха могли да разпознаят някои заболявания, особено причинените от паразити. Но реалността показва, че потребителят не само че нехае, но и не желае тези грижи - липсата на здравна култура, традицията и не на последно място - леко занижената цена го карат упорито да търси начин да се снабди с нужното за трапезата му месо. И в случая разпореждането само премества мястото на действието, нищо повече.
И поставя ветеринарите в положението "сами срещу всички", само че без кавички.
Учителите в Момчилград чувстват опората на своя синдикат
Нермин Юмерова, председател на ОбКС на СБУ към КНСБ пред "Нов живот"
Учителите в Момчилград чувстват опората на своя синдикат
Въпросите зададе: Стайко КАФОВ
От 469 заети в сферата на образованието педагогически и непедагогически кадри в Момчилградска община, над 350 са членове на СБУ към КНСБ.
- Госпожо Юмерова, към какво е насочена дейността ви и как я осъществявате?
- Имам добър диалог с общината, със съветниците и с работодателите. Кметът Сали Шабан и директорите в общинска администрация проявяват разбиране. Това го имаме и ние от наша страна. Благодарение на това, съобразено с възможностите на бюджета за 2001 г., учителите вече ще получават средства от фонд "СБКО". За учителите, които не могат да пътуват с ученическия транспорт, ще се изплащат и 59 % от транспортните разходи. На този етап не настояваме за работно облекло, поради затруднените финанси на общината.
Ние сме удовлетворени като синдикат, че бе приложен принципът на децентрализация и е осигурено участието ни при изготвянето на бюджета за образованието.
За разлика от други общини, при нас има и Съюз на работодателите, в който членуват директорите на училища и детски градини. Освен диалога, който водим с този съюз, го търсим и като партньор при решаване на проблемите ни, зависещи от общината.
- Всичко това води и до укрепване на организационния живот на Синдиката на момчилградските учители... - Вярно е. Нашите 17 синдикални организации бяха възстановени през юни 2000 г. Учителите започнаха да усещат ролята и грижите на синдиката при решаване на проблемите им.
Съдействахме за настаняването на работа на колегите от шестте закрити през тази учебна година училища в общината.
- Означава ли това, че вече проблемите на момчилградските учители са решени?
- Не! При нас си остава нерешен проблемът с работното облекло, с материалната база на училищата и градините, с медицинското обслужване на учебните заведения, с намирането на средства за безплатни учебници и помагала на социално слабите ученици.
"Арда-Бентонит" отнесе "Пирин" с 3:0 гейма
Кърджалийските волейболисти за втори път на четвъртфинал за купата на България
"Арда-Бентонит" отнесе "Пирин" с 3:0 гейма
Следващият съперник на нашите момчета е пловдивският "Локомотив"
Николай СТОЕВ
"Арда-Бентонит" отнесе "Пирин" от Разлог с 3:0 гейма и за втори пореден път се класира за четвъртфинала за купата на България по волейбол за мъже. Само чиста победа беше нужна на кърджалийските момчета, първата среща в Разлог те загубиха с 1:3 гейма. Още първата част започна точка за точка, но само до 3:3. Оттам нататък "Арда-Бентонит" започна да увеличава преднината си, стигна се до 4 точки разлика. С толкова завърши и гейма - 25:21.
Вторият гейм започна смазващо за пиринчани. Разликата стигна 7 точки аванс за кърджалийци, волейболистите от "Пирин" намалиха към края на 23:20, но силите им стигнаха дотук. В крайна сметка 25:20 за "Арда".
Инфарктен се оказа третият гейм. "Арда" поведе с 6 точки разлика. Пиринци, нямайки какво да губят, се хвърлиха ва банк, на два пъти им помогна съдията и те поведоха с 13:11 точки. В този момент обаче ревна публиката в зала "Арпезос", ардинци бързо се съвзеха от шока и накрая ликуваха, спечелвайки гейма с 25:17.
На четвъртфиналите "Арда-Бентонит" среща пловдивския "Локомотив". Шансовете за класиране на полуфинал са съвсем реални. Пловдивчани имат респект от кърджалийския волейбол. В последните две години железничарите имат четири загуби от ардинци.
