Аз и моето хилядолетие
Аз и моето хилядолетие
Време е за нашия свят, търсете ни
Нурджан ЛЮТВИ
IХ кл., Икономически техникум - Кърджали
Новата година е вече факт. С нея настъпи новият век и новото хилядолетие. Очаквано събитие, запълнило медийното пространство за дълго време. Събитие, което нахлу в душите на всеки от нас - обикновените хора от планетата Земя, развълнува ни, защото не на всеки се пада щастието да изпрати едно старо хилядолетие, за чиято история толкова е чел, и да посрещне новия век - с нови мечти, надежди, мисли. Мисли за моя свят - този, който изпращам, този, в който живея и светът, за който мечтая... Аз и новото хилядолетие - време е за моя свят!
Моят свят е много голям. Намира се на разстояние три мечти и един сън от твоя. Общата му площ е около милион усмивки, а на територията му са разположени няколко планети, различни по площ и население. Осветява се от усмихнатото Слънце, което рядко залязва, а стане ли това, на пост идва Луната.
В моя свят редовно се раждат нови жители, а други умират. Най-населена е планената Усмивка. Усещам как скоро ще се пренасели. Дневно се раждат стотици усмивки. След нея се нарежда планетата Мечта. Тя се отличава с дълга продължителност на живота и ниска смъртност на нейните жители. На едно звездно море разстояние е планетата Сериозност. Тя е слабо населена и граничи с Тъга, която се населява от емигрирали жители на другите планети.
Аз живея на пет минути смях от Слънцето. Прикрепена съм с две дълги плитки от рози към него и му правя компания, когато обикаля около моите планети. Доста често се откачвам от плитките и подобно на Тарзан скачам към някоя планета. Престоявам там до следващото посещение на Слънцето, но понякога, ако ми хареса много или ако заспя, оставам за повече време. Поне не плащам за нощувка, все пак съм на своя територия.
В моя свят съществуват няколко хотела, две-три гостилници и десетки увеселителни паркове. Най-много обичам да прекарам времето си точно в тези весели места, а любимото ми занимание е да полетя с крилата на волята.
Когато ги сложа, всеки път се стремя да литна към звездното небе над мен, да го достигна и докосна, да го запозная с моята личност. Трябва да зная какво искам и на какво съм способна. Да поставя с чисто сърце за своя кралица Истината. И да мога да си призная моето добро и зло. Тогава вече съм готова да поема напред срещу препятствията на пътя, да посетя планетата Мечта и да си взема някоя друга мечтичка за из път, да мина покрай съседката й Усмивка и да се заредя с пълен комплект от нейните жители. И когато пътешествието приключи, оставям крилата и пак прикачвам към Слънцето, оставям се то да ме отведе в някой хотел да поспя. След такова летене с крилата на волята - най-често попадам на територията на планетата Сериозност.
О, планетата Тъга ще се разсърди, за нея не споменах почти нищо. Всъщност там прекарвам най-малко време и то - повечето под прикритие. До нея достигам благодарение на следите от сълзите, които се броят на пръсти.
Време е за моя свят, който настъпва с мечтите на новото хилядолетие. В този свят е предимно слънчево, топло, понякога вали дъжд или сняг, зависи от настроението ми.
Пропуснах ли нещо? Да, да оставя адреса си. Всъщност нямам точен адрес. Ако ти потрябва моят свят, потърси ни някъде около тебе. Ако не успееш да ни откриеш, повикай ни. Рано или късно - ще откликнем, защото обичаме хората, защото Любов ни повелява, защото новото хилядолетие е време на мечти, усмивки, слънце и пориви, а това е моето време.
Компютърен спец възстановява икона от "Св. Йоан Предтеча"
Археологът Николай Овчаров на базата на графит от 9 век и икони от същата епоха зададе амбициозна задача
Компютърен спец възстановява икона от "Св. Йоан Предтеча"
Тонка ГОГОВА
С авангардна компютърна технология археологът Николай Овчаров се опитва да възстанови предполагаемия вид на една от иконите от демонтираната църква от 9 век, която се е издигала до 11 век на мястото на "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали. Като база използва графит, който е открит върху камък от зида на църквата от 11 век, вграден вторично, след като старата е била разрушена. След 2 седмици ще е ясно дали ще успеят да надникнат зад 11 века.
Графитът бе открит през 1981 г., разказва Овчаров. За него съобщава археологът Иван Балкански.
Тогава още не беше ясно, че под основите на "Св. Йоан Предтеча" има по-ранна църква, разказва Овчаров. След като я откриват и на базата на камъни със следи от стенописи, използвани за градежа на католикона от 11 век, правят извода, че старата църква е била изрисувана. Камъкът с графитите също е бил вграден в стената на католикона обърнат с главите надолу на изображението. Двамата светци на графита са нарисувани с големи подробности и дават основание да се предполага, че става въпрос за икона, която е била в църквата от 9 век, казва Овчаров. Камъкът е бил изваден от зида и се пази в експозицията на музея.
Чрез специална програма, за която е ангажиран много добър специалист в програмирането, ще се анализира графита и по аналогия с 10-15 подобни икони от 9 век, запазени в различни църкви, ще се направи възстановка. Трябва да се има предвид, че през средновековието са се спазвали строго каноните на иконографията. Това дава основание да се смята, че хипотетичният вид на възстановената по графита икона ще е сравнително близко до оригинала, който е бил в старата църква, каза Овчаров.
Стефан Тонев: Признаването на грешките не е слабост
Ивайловград е в периферията, районът е обезлюден - не ни очакват лесни дни, смята лидерът на местното СДС
Стефан Тонев: Признаването на грешките не е слабост
Ще спечелим изборите по-убедително, ако си кажем кривиците по-открито
Интервюто взе: Филип ХОРОЗОВ
Стефан Тонев е роден през 1954 г. в Ивайловград. Завършил е МЕИ, работил е в София. От 18 години живее и се труди в родния град. В момента е директор на Завода за крепителни детайли. От 1990 г. е председател на ОбС на СДС. Съветник в местния парламент, в който ОДС има 5 свои представители.
- Господин Тонев, как оценяте управлението на СДС в последните 4 години и как се свързват те с предстоящите избори?
- Аз оценям управлението на ОДС в няколко посоки. Никак не е маловажен фактът, че правителството на Иван Костов е първото, което си изкарва целия мандат. Това значи, че през тези 4 години е имало по-спокойни политически и икономически обстоятелства за работа. Второ, мандатът е успешен, защото, за разлика от 1996/97 г., българинът може да направи-по благоприятна прогноза за бъдещето. Международните финансови институции признават дори, че има предпоставка за бъдещи икономически успехи. Също така успешно се преодоля критичният период около Косово. Тук могат да се включат стъпките на правителството за влизане в ЕС, отпадането на визовия режим спрямо България и положителните оценки на международните икономически организации - нещо, което и опозицията признава за постижение.
- А защо има недоволни хора при това положение?
- Истина е, че има хора, които са разочаровани от управлението. Ще кажа защо става това. Повечето от хората, подкрепили правителството през 1997 г., сега са разочаровани. Това е една голяма част от народа, които не могат да разберат, че при сегашното положение и икономическите процеси в Европа и света най-правилно и точно е да представиш външноикономическия си интерес, да получиш подкрепа и доверие и да влезнеш успешно там, където са развитите страни. Постигайки това, ще дойдат и резултатите вътре в страната. Когато светът разбере, че България е стабилизаращ фактор в района, ще дойдат и международните инвестиции, без които е немислимо да се развиваме.
Българинът е свикнал да мери всичко спрямо себе си. Преценява нещата от висотата на своята камбанария. Днес може ли да купи хляб или не. Но след като е търпял 50 години, търпял е още седем от прехода, сега вече той става твърде нетърпелив да дочака резултата от свършената работа в последните 4 години. Не бива да забравяме, че за първи път в Европа и света се прави такъв преход. За първи път всичко става в движение и не остава време за адаптация. Коват се закони на нова законодателна база. Има нова пренастройка на икономиката и изцяло нови взаимоотношения в социалната сфера. Не може да правиш приватизация и да ликвидираш губещи предприятия и някой да очаква да се справиш с безработицата в кратки срокове. Не може да е избягало в чужбина младото население - обучени кадри и работници, а 2 млн. българи да издържат 2.5 млн. пенсионери при ликвидиран пенсионен фонд. Да спазваш изискванията на МВФ относно погасяването на 12 милиарда долара задължения и да искаш да почувстваш веднага положителното на това управление във всяка посока. Затова всички трябва да разберем, че всеки носи своята отговорност. Прекалено дълго сме мълчали, други 7 години са вярвали на илюзии и т.н. Трябваше да минат 11 години, за да признае БСП, че няма друг път освен НАТО и Европа.
- Как ще се представи СДС на изборите?
- Аз мисля, че няма да се представи зле, но няма да бъде като през 1997 г. Няма я оная еуфория, създадена от гибелното управление на БСП. И другото, което е, няма начин да няма негативи в едно управление от 4 години. Не знам дали цар Симеон ще участва в изборите. Той засега изразява някакви мъгливи желания и послания. Не може обаче да си затваряме очите - има почитатели на монархическата идея. Но едно е царят като личност, а друго е като институция. Аз не приемам всички онези ласкатели - бизнесмени, журналисти - те забравят, че сме парламентарна република с пряко избран президент. Всички те не нарушават ли под някаква форма Конституцията? Е, в този смисъл, ако Царят е по-откровен, а не мнителен - нека в обръщение към народа да каже къде се чувства най-добре. По този начин ще бъде и по-симпатичен. Защо сега реши, че е време да се включи в политиката, къде беше в по-предишни години?
- Какви дни очакват хората от Ивайловградския край в следващите години?
- Ивайловградският край, в който и мандат да е - и при царство, и при република, при комунистите, както и сега, няма да бъде от най-добре развиващите се райони в страната. Защото е в периферията на държавата. Районът е обезлюден. Населението в болшинството си е на пределна възраст. Няма развита промишленост. При това положение не може да се очаква, че ще се развива бързо.
- Господин Тонев, ще има ли демагогия в предстоящите предизборни битки?
- Демагогията винаги е присъствала в политиката. Самите хора сякаш го желаят. Но политическите сили трябва да знаят дозировката. Защото след изборите идват други дни, когато трябва да се върши работа. Тук ще си позволя и една препоръка към СДС. Наред с календара на успехите, трябва да има и списък на нещата, които не са станали. Защото не са зависели от нас - поради недостиг на време, заради забавените закони... Ако отидем само с календара на успехите на изборите, а не споменаваме за неуспехите и ненаправеното - трудно ще ни бъде. Ако сме честни и сплотени пред хората - по-убедително ще спечелим изборите. Признаването на грешките не е слабост.
Традицията е на почит по света, ние правим изключение
Традицията е на почит по света, ние правим изключение
Гласът на празния тъпан се чува отдалеч
Мюмюн ТАХИР
Някои, когато не могат да свършат полезна работа, без никакъв повод започват да хвърлят камъни в спокойното житейско море. Преди по-малко от месец лидери на една политическа сила предложили Благоевград отсега нататък да се казва Самуиловград. Преди това други искаха да сменят името на друго българско селище, друга улица, булевард... Какво налага честата смяна на имената? Никой не отговаря. Просто ей така на някой му хрумва и предлага. И предложението тутакси се приема. Една кратка справка сочи, че преди Първомай е бил Х. Елес, после Борисовград. Сегашната Монтана е била Кутловица, Фердинанд, Михайловград. Все в този ред Варна-Сталин-Варна. Шумен-Коларовград-Шумен, Търново Сеймен-Марица-Симеоновград.
По този повод уважаван кърджалийски интелектуалец ми разказа интересен случай. В зората на демокрацията парламентарист минавалпо една малка софийска улица. Неволно хвърлил поглед на табелата, която указвала името на уличката. "7-ми ноември". Не може да бъде! Следващия ден предлага името да бъде сменено. Речено-сторено. Но се оказва, че точно на 7 ноември 1885 година българската войска печели решаващо сражение срещу сръбската армия. В чест на тази победа малката софийска улица била назована "7-ми ноември".
Всяко име на булевард, улица, селище носи определена историческа информация, обогатява народната памет, запознава поколенията за събития, които са се случили, независимо дали ние сега искаме или не. Обективно те са станали. Ако са били в ущърб на националните интереси ние трябва да ги знаем, за да не се повторят никога повече. Ако имаме пари, възможности, талант, нека да построим нови градове, спортни салони, летища и т.н. Да ги кръстим както си искаме. Честата смяна на имена е незачитане на народната памет. Това е примитивизъм, безсилие пред тежките житейски проблеми. Дело на онези, които много приказват, но мозъците им не раждат нищо ново.
За тях се отнася една приказка, която ми разказа старец от моето село. По един път два вола мълчаливо теглят пълна догоре каруца. При всяко завъртане на колелата, каруцата вдига такъв невъобразим шум, че накрая каруцарят пита:
- Каруцо, дявол да те вземе. Воловете, които те теглят, не издават никакъв шум, а ти без никакъв свян плачеш и ревеш... Както в този разказ, така и в живота, най-много се оплакват тези, които вършат най-малко работа. И за да създадат впечатление, че работят, току предлагат нещо, което няма нищо общо с житейските проблеми.
През последните години броят на хората, които само се оплакват и критикуват, безкрайно се увеличи. Много шум вдигат, но нищо стойностно не вършат. И гласът на тъпана се чува отдалече, но вътре е празно.
