Туберкулозата вилнее из бившите соцстрани
И Западна Европа не е пощадена от "жълтата гостенка"
Туберкулозата вилнее из бившите соцстрани
У нас тя засяга все повече млади хора в трудоспособна възраст
Златина БОЕВА
През последните няколко години "жълтата гостенка" започна все по-осезателно да напомня за себе си. Туберкулозата в края на ХХ в. вече не е синоним на бедност и недохранване, както е било в началото на века, твърдят лекари.
Смъртоносната навремето болест започва да нараства в световен мащаб след 1990 г. "Завръщането" на заболяването придобива отново голямо медико-социално значение - днес туберкулозата е най-масовото инфекциозно заболяване в света.
Най-висока е заболеваемостта от туберкулоза в страните от Източна Европа. През 1998 г. статистиката сочи, че в бившите социалистически страни е от 22 до 114 на 100 хил. души население. Най-засегнати са Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Прибалтийските републики, Беларус. Първото обяснение на медиците е, лошото икономическо състояние на страните, което води до влошаване на начина на живот провокира заболяването. Известна като болестта на бедните, туберкулозата се развива бързо по местата, където хората имат нисък жизнен стандарт. От особено значение е и пълноценният режим на хранене, който в източноевропейските страни по икономически причини е занемарен през последните години.
В Западноевропейските страни заболеваемостта се движи от 7 до 17 на 100 хил. население. Увеличава се и броят на туберкулозно болните в Швеция, независимо високия жизнен страндарт на страната.
Научното обяснение на нашествието на "жълтата гостенка" е завишаването на нивото на резистентност на туберкулозните бактерии към прилаганите антитуберкулозни средства. Лечението на заболял за пръв път се извършва по специална схема с медикаменти от т.нар. първи ред. Ако болните не спазват стриктно режима на прием и дозировка на лекарствата, реална е опасността организмът да стане резистентен към болестта. Ако пациентът заболее повторно, лечението се извършва с лекарства от т.нар. втори ред, които са многократно по-скъпи от първите и той трудно може да си ги позволи.
В България най-голям е процентът на заболелите от туберкулоза в трудоспособна възраст. За 1998 г. новорегистрираните случаи са 4 117, заболели от белодробна и извънбелодробна туберкулоза. Заболеваемостта през 1998 г. е 50 на 100 хил. души население. Година по-късно са регистрирани нови 3 732 пациенти, поразени от туберкулоза, като заболеваемост е 45.5 на 100 хил. Донякъде утешителна тенденция очертават резултатите от предварителните данни за 2000 г. - новорегистрираните случаи са 3 407, а нивото на заболеваемост е 42 на 100 хил.
За бум на туберкулоза у нас не може да се говори, котегоричен е доц. Стоян Алексиев, директор на Дирекция "Лечебно-профилактична дейност" към МЗ. През последните 10 години се наблюдава постепенно нарастване на заболеваемостта от 25.1 на 100 хил. през 1990 г. до 50 на 100 хил. през 1998 г., припомня доц. Алексиев. За последните две години тенденцията е към задържане и незначително намаление на новооткритите случаи с туберкулозно заболяване.
В България заболевоемостта по географски райони не равномерна. Най-засегнатите области със заболеваемост значително над средната за страната са през 1999г. - Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Сливен, Ямбол, Монтана, Габрово, Хасково, Силистра, а през 2000г. - Видин, Габрово, Враца, Кюстендил, Разград, Сливен, Силистра, Хасково, Ямбол, Смолян. Най-голям е броят на заболелите от белодробна туберкулоза. При обща заболеваемост през 1998 г. - 50,1 на 100 хил. души, засегнатите от белодробна туберкулоза са 42,9 на 100 хил. Този факт накара медиците да насочат вниманието си към вземане на спешни мерки за ограничаване на белодробната туберкулоза. Според тях особено внимание трябва да се обърне на качеството на изпълнение на задължителните имунизациите срещу туберкулоза при децата, което гарантира ограничаване на болестта в дългосрочен план. У нас през 2000 г. за задължителния имунизационен календар при учениците от I до Х клас отговорност пое семейният лекар, който трябва да извърши всички процедури по него. В I, V и Х клас се прави проба манту. Ако след 3-дневно отчитане, пробата е отрицателна, извършва се реимунизация срещу туберкулоза. До края на 2000 г. в столицата от подлежащите 19 хил. първокласници проба манту е направена на 11 хил. деца. В V клас от подлежащи 20 хил. е направена проба на 12 400 деца, а от 27 300 десетокласници 18 300 са преминали през пробата. На около 15 на сто от малките столичани не е правена проба манту.
През 1990 г. за нарастването на болестта в световен мащаб алармира Световната здравна организация. Година по-късно 44-ата Световна здравна асамблея акцентира на значимостта на туберкулозната епидемия в света, а правителствата и структурите на здравеопазването във всички страни се призовават към конкретни действия. В тази връзка през 1994 г. у нас Министерски съвет утвърждава Първата национална програма за комплексна борба с туберкулозата. По-късно е приета и резолюция на 51-та сесия на Общото събрание на Световната здравна организация, проведена през м. май 1998 г. в Женева. В работата на Общото събрание участва и българска делегация. М.г. кабинетът на д-р Илко Семерджиев изготви съгласувана със СЗО Национална програма за профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулозата в България за периода от 2000 г. до 2003 г., която бе приета от МС.
Главната цел на програмата е ограничаване нарастването на заболеваемостта, а в дългосрочен план - постепенно намаление. За 2000 г. здравното министерство предостави на специализираните лечебни заведения и структури антитуберкулозни лекарствени средства за 6-месечно лечение на 4 000 новорегистрирани болни. Бе доставен и медикаментът "Римицид", който е за химиопрофилактика на контактни и на вече и инфектирани лица. Държавата закупи и диагностична апаратура, апарати за функционално изследване на дишането и за автоматично проявяване на рентгенови филми, микроскопи и др. М.г. бе изготвена и съгласувана с МОН програма за просвета и обучение сред учащите се в системата на средното образование по профилактика на туберкулозата. Т.г. се очаква да бъдат разкрити и телефони за консултация на болни от туберкулоза и техните семейства. Проект за промоция на здраве и здравно образование, който е компонент Националната програма, предвижда разпостраняване на здравна информация за хората, предразположени към това заболяване - наркомани, алкохолици, диабетици и др., както и обучение на болните и техните семейства. Специално внимание в информациите ще се обръща на родители, чиито деца имат хиперергична туберколинова проба, което все още не значи, че са болни. Информацията ще се предава чрез джипитата и специалистите в болничната и доболнична помощ, като за медиците се предвиждат специални обучителни курсове.
По програмата за 2001 г. са предвидени медикаменти, обучение и образование, както и диагностична апаратура на обща стойност 2 480 000 лв., а в изпълнение на заложените задачи са ангажирани и министерствата на правосъдието, на труда и социалната политика, на финансите, на образованието и науката, на отбраната, както и висшите медицински училища, колежи и органите на местно самоуправление.
