Да си спомним притчата за митаря и фарисея
На 4 февруари започва първата подготвителна седмица за предстоящите Великденски пости
Да си спомним притчата за митаря и фарисея
Николай СТОЕВ
Преди започването на Великденските пости православната църква е отредила 4 подготвителни седмици за християните. В тях с подбрани притчи от евангелието се цели постепенно вярващите да се настроят духовно към покаяние и вътрешно пречистване. Първата неделя е посветена на притчата за митаря и фарисея.
Двама души влязоха в храма да се помолят. Единият фарисей, другият митар. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си тъй: "Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци - грабители, обидници, прелюбодейци, или като този митар. Постя два пъти в седмицата, десетък давам от всичко що придобия".
А митарят като стоеше надалеч и не смееше очите си да подигне към небето, биеше се в гърдите и думаше: "Боже, бъде милостив към мене грешния."
Фарисейството е религиозно-философско течение в живота на древните евреи. Основните му принципи са точно спазване на законите, религиозните нрави и обичаи. Но фарисеите се придържали към буквата на закона, без да си дават труд да вникнат в смисъла, в тълкуванието му. Външно те били изрядни, никой не могъл да ги обвини в беззаконие, но всъщност били коравосърдечни хора. Сам Исус Христос не веднъж ги разобличавал, наричайки ги лицемерци и слепи водачи. Така думата фарисей в днешно време се превърнала в нарицателно за лицемер и двуличен човек.
Митарят от друга страна е човекът потънал в грехове, според представите на древните евреи. Той е служител на Римската империя, който събира данъци, такси. Затова митарите са най-мразени и ненавиждани. Както впрочем и съвременните им колеги. Но колко са различни двамата като влезнат в храма. "Благодаря ти Боже, че не съм като другите човеци", с гордост казва фарисеят. Абе байно, кой си ти, че да се хвалиш и то не пред кого да е, а пред Бога. Нали Всевишният вижда всичко отгоре и отдавна те е претеглил. И те е намерил твърде лек. И обратно - митарят не смеел да подигне очите си към небето, а се биел в гърдите и повтарял "Боже, помилуй мене, грешния."
Сам Исус Христос казва, че той е отишъл в дома си повече оправдан, нежели онзи. Към тези думи на Христос всякакъв коментар е излишен.
Но дали в днешно време някой е видял митничар в храма да се бие в гърдите и да казва "Боже, помилуй ме". Вместо това им се виждат къщите-палати, разказват се истории за митнически тормози от хора често пътуващи в чужбина. Май в днешно време ролите на митаря и фарисея са разменени.
Виждаме в храмовете хора, в лъскави дрехи, с дебели вратове да държат свещи като колове, застанали най-отпред. Те не казват "Боже, благодаря ти, че не съм като другите". Те са спонсори, дарители. Но всеки знае тъмните им дела и си трае. Но знайно е, че идва видовден. Да си припомним приказката за чорбаджията дето построил най-хубавата църква в селото си, мост на реката и чешма. Когато отишъл при св. Петър, обаче, ключарят на рая му рекъл: "Хубаво е това дето си построил, но на другото блюдо на кантара има една вдовишка сълза, която не си изтрил. Тя тежи повече и от църквата, и от моста, и от чешмата".
Емил Димитров: В България безнаказано крадат под политически чадър
Скандалният ексфинансов ревизор, който стана синоним на борбата с корупцията в страната, гостува на "Съвремие"
Емил Димитров: В България безнаказано крадат под политически чадър
Зад канонадата от взривове, убийства, кражби и изнудвания минават днес групировки и политици
Въпросите зададе: Снежана ГОРАНОВА
Ексфинансовият ревизор Емил Димитров от близо две години е синоним на борбата с корупцията в България. Той се умори да говори за подкупите в държавната администрация и митниците, но полза от това никаква. Пословична е и темата за сините братовчеди. Управляващите обаче не се притесняват, че България е в числото на световните класации по корупция и на опашката по икономическо развитие.
Преди половин година Емил Димитров получи награда от Фондация "Човещина" и център "Надя" за проявена благородна и смела гражданска позиция. Скандалният ревизор е председател на Гражданско общество срещу корупцията.
- Г-н Димитров, защо движение "Гергьовден" още преди две години се прицели в корупцията в обществото. Тя ли е нещото, от което Ви писна?
- Движение Гергьовден още преди две години на своята възобновителна конференция на 20 май 1999 г. взе свое решение да създаде ГОСК-Гражданско общество срещу корупцията, което да се занимава с оповестяването и дебатирането на този важен за всички ни проблем. Тогава на нас ни се присмиваха, че сме поредния безрезултатен орган след комисията Антимафия и антикорупция в парламента. Тогава за корупция изобщо не се говореше. Ние обаче съзнавахме колко е важно да се работи в тази насока и сега времето показа, че сме били прави. Ако тогава бяхме първите и не слизахме от екрана и медиите, сега почти не можем да се доредим от борци срещу корупцията, но това не е страшно. Нека има и други хора, нека смелите се множат. Важно е обществото да разбере дълбочината на проблема, независимо кой ще обере лаврите за това. Винаги сме се радвали, когато нашите идеи се подхващат като инструментариум на останалите партии и те, припознавайки ги като свои, започват да работят по изпълнението им.
- Вашето мнение за икономическия живот в България и общото му с морала във властта?
- В момента няма нормален икономически живот. Всичко се върти около това кой колко по-близко е до властта и тя според симпатиите си на кого ще позволи да прави бизнес. Препятствията в бизнеса започват от липсата на чуждестранни инвеститори, кредитиране от банковата сфера, визовите ограничения към контрагентите, неконкурентоспособността на стоките и технологиите за производството им и ред други причини, между които, не на последно място, всевъзможните лицензионни и разрешителни режими, сертификати, удостоверения.
- Чии намерения успяват днес в страната ни и защо?
- Днес в страната успяват намеренията единствено на тези, които са свободни по дух и на тези, които се чувстват безнаказани. Свободните по дух изразяват убежденията си гласно и без да се страхуват. Останалите си правят каквото си поискат, защото политическият чадър над тях ги пази от каквото и било преследване за делата им.
- Мнението ви за мъртвото вълнение в митниците. Данните за корупция ли са в основата на уволнението на 5-ма директори на митнически дирекции?
- Разместванията в митниците не са мъртво вълнение - това си е обикновено преливане от пусто в празно. Всъщност всичките бивши шефове са издигнати на по-отговорни постове. Първият е главен секретар на цялата митническа агенция, останалите трима са в международния отдел, т.е. те ще си получават същите заплати и ще пътуват постоянно в чужбина по линия на международното сътрудничество. Последният от сменените ще контролира всички митничари в страната, дали си вършат правилно работата. Както разбирате, това не е понижение, а обратното. Просто едни послушни хора, заради обществения натиск, се подмениха с други послушковци. Методите и начинът на работа си остават. На едните им купуват мълчанието с постове, а на новите шефове с възможности. Когато говорим за митниците, важно е да разберем дали тази смяна ще промени нещо, защо се прави. Едва сега след три години и половина, точно преди изборите ли му беше времето? Наистина ли борба с корупцията или само се гони медиен ефект. Министър Радев каза, че те не били корумпирани. Ако му вярваме, значи в митниците няма корупция и всичко си е наред. Всеки сам да си прави изводите.
- Говори се за конфликт между шефа на агенция "Митници" Захари Захариев и зам.-финансовия министър Пламен Минев?
- Конфликт няма, защото времето на конфликтите мина. Конфликти имаше до предишните избори. Според Костов втората по значимост опасност за национална сигурност е сенчестата икономика, корупцията и контрабандата. Преди две години корупция, пак според Костов, нямаше. Логичните изводи са, че или преди две години е лъгано, или наистина за кратко време тези явления са станали толкова опасни. И в двата случая обаче Пламен Минев не можеше да остане, защото каквото и да се е случило в митниците, то стана по негово време. Трябваше изкупителна жертва, като същевременно думата корумпиран не трябваше да излезе в обръщение. Направи се единствено възможното - точно това, което се направи сега и с митническите шефове. Преназначиха ги на по-високи, на по-скрити постове, докато отмине недоволството. Все пак, Пламен Минев е бивш депутат от СДС, но като зам.-министър нямаше как да го върнат в парламента. Сега той отговаря за митниците, хазарта, застраховането и прането на мръсни пари. От поста му разбираме, че това, което е направил за СДС, е достатъчно, за да го възнаградят с тази длъжност. При този политически чадър Минев няма изгода да влиза в противоречие с заместилия го началник Захари Захариев, защото те и двамата са кадри на Костов, членове на СДС и няма къде да мърдат. Само ще изпълняват.
- Възможни ли са шашми при вече изградена /както се твърди/ единна информационна компютърна система на митниците?
- Интегрирана компютърна система все още няма. Има части от нея. Според плановете на СДС до края на 2002 година тя трябва да влезе в действие. Не коментирам как и кой ще я ползва, но също такава интегрирана система и то с пари на митницата, бе въведена още през 1997 г. само за 3 месеца по всички граници. Всъщност в България през последните десет години някой все почва и все не свършва въвеждането на тази система. Никоя партия няма полза от такава система, липсва политическата воля. Както и за много други неща като престъпността и корупцията, например.
- Защо, според вас, корупцията се свързва повече с митничарите и по-малко с политиците? Публична тайна е че точно те доят митниците... - Нормално е корупцията да се свързва с митниците, там стават най-големите нарушения. Само за една година загубите са 1 млрд. долара, представете си, това е загуба от 4 милиарда само през сегашното управление. Много малка част от тях постъпват при политиците, но пък цялата контрабанда е под политически чадър. Така че тук общественото мнение е напълно право - голямата корупция, контрабанда и печалби се реализират на митниците, а по-малка част отива до политиците. Но са прави и тези, които твърдят, че едните не могат без другите. Точно поради същата причина някои политици днес са смешни като говорят, че властта няма нищо общо с границите и финансирането на сенчестата икономика.
- Има ли нещо общо между "Бръмбаргейт", корупцията, прокуратурата, изборите и т.нар. гангстерска война?
- Има общо и то се нарича предстоящи избори. Когато на хората не може да им се даде хляб и работа, трябва да им се предложат зрелища. Зрелищата започват през вечната плоча - комунизъм-антикомунизъм, кой е ченге, доносник, кой е хомосексуалист. Политиците активно се включват в театъра с протести за подслушвания и това колко голяма е тяхната значимост и т.н. Общото между Бръмбаргейт, корупцията, изборите и гангстерската война е лесно видимо, ако човек си зададе правилните въпроси. Ще се опитам да ги задам и да си отговоря същевременно. Приемам, че някой може и да не се съгласи с мен. Нали живеем в демократична страна. Съдебната система е запушена, не работи и се занимава с вътрешните си проблеми. Как да отстрани вниманието от себе си? Като обвинява МВР, че я подслушва, или пречи. Не че това не е вярно, но какво толкова тайно дискутират прокурорите, та ги е страх да не се разбере. Но ето ви готов дебат за три-четири месеца. Кой, защо, докога? Искаме повече правомощия, вие ни пречите, тези са лошите, онези са добрите и така времето минава. Няма кой да пита какво става с делата. За изборите трябват пари, а пари могат да дадат само тези, които ги имат. Явяват се хора от властта с предложения и започва държавно-партийният рекет. Ти ми дай еди колко си, пък аз няма да те гоня за онова дело, приватизация или ще ти дам лиценз за алкохол, ще те пусна през границата със стоките и т.н. Хората дават, но искат да върнат парите си. Започва голямо натрупване, преразпределение на пазарите. Тук-там някой използва ситуацията, че е близко до властта, да си разчисти сметките с останалите и да им вземе пазара, канала или парите и войната почва. Като се изостри битката, всеки, който има нелегално оръжие и боеприпаси и има нужда да очисти безнаказано конкурента си, решава, че сега е моментът в общата канонада да мине всичко за сметка на гангстерите и така почват ежедневните взривове, убийства, кражби, изнудвания.
Разговорът в тази посока може да продължи безкрай, но всичко опира до липсата на власт, до стремежа към лично облагодетелстване на всяка цена и до пряка свързаност между групировки и политици.
- Контролът в България! Кой? Кого? Кога и как се задвижва той? Вие бихте ли се доверили на такава институция?
- Контролът за съжаление не е на висота. Първо той се прилага по политически причини, което означава избирателно, и второ, служи, пак по политически причини, за прикриване на нарушенията от "правилно" ориентираните бизнесмени. Липсват адекватни норми и правила, а когато има такива, те не се прилагат. Изходът е в създаването на нови правила, при които, например, да не е от значение Майка Тереза или Йордан Цонев са директори на митницата. При новите правила и двамата трябва да могат да направят единствено възможното - да не крадат. А вие виждате ли в сегашния парламент някой, който да иска да промени нещо? И ако има такъв, защо близо четири години не го направи.
- Липсата на доверие ли е в основата младите българи да бягат през глава от Родината си. Може би те са по-наясно какво се покровителства тук. Вашият поглед?
- Никой не трябва да забранява на младите хора да отиват в чужбина. Те го правят не защото мразят България, а защото тук няма условия, които да ги задоволяват. Лесно е да обвиняваш младите, но какво е направено, за да живеят по-добре тук, отколкото в Америка, например. Тези млади хора са приели предизвикателството да отидат в една нова страна, да вземат живота си в свои ръце, да се преборят с всичките предизвикателства на действителността. Те искат да успеят заради себе си и заради близките си, на които от чужбина ще помагат. Това за някои хора е последния изход.
Вместо да обвиняваме младите хора, трябва да направим България привлекателно място за завръщане.
Заработи национален регистър за компесаторните записи
Заработи национален регистър за компесаторните записи
Центърът за приватизация пресича пазарни манипулации
Снежана ПЕТРОВА
Заработи Централният регистър за компенсаторни записи. Той ще пресече злоупотребите с тях, като двойната им разпродажба и прехвърлянето им с фалшиви пълномощни. От всяко населено място притежателите на такива книжа ще могат да проследят движението им по тяхната партида. Държавата от своя страна вече няма да има оправдание за недостатъчните активи, предлагани за продажба срещу записи, тъй като във всеки момент ще се знае точната стойност на неизползваните компенсаторни записи, каза за "Нов живот" регионалният координатор на Центъра за масова приватизация в Кърджали инж. Константин Самушев.
Право на информация от регистъра ще имат министърът на държавната администрация и финансовият министър. Областните управи и другите ведомства, при които има партиди с компенсаторни записи, ще са с ограничен достъп до данните. Предвижданията на инвестиционните посредници, които активно търгуват в цялата страна, сочат, че покачване или уеднаквяване на цените на записите може да стане само ако регистърът помогне да тръгне централизирана търговия. Но сега това е невъзможно, твърдят от администрацията на Центъра за приватизация в София.
Според запознати с търговията на компенсаторни записи на по-следващ етап, който ще е след изборите, може централният регистър да се превърне в депозитарен, т.е. записи и бонове да станат безналични и по този начин ще стане възможна централизирана търговия, без да се пътува от град на град. Сега в София записите се купуват по 16.5 лв. за номинал от 100 лв., а из страната тя е по-ниска с 3 ст. Имало обаче и затънтени места, където от невежество хора продават компенсаторни записи на цена само 10 на сто от номиналната им стойност. Инж. Самушев увери, че в Кърджалийска област няма данни за злоупотреби с тези ценни книжа, зад които стоят реални имоти.
От областната администрация в Кърджали съобщиха,,че списъкът на държавните обекти, които ще се продават срещу компенсаторни записи, ще бъде готов през юли 2001 г. И днес Адриана би направила същия избор
На 18 май 1992 г. Андрей Миронов се преобрази в жена в ардинската болница
И днес Адриана би направила същия избор
Мечтата й е да издаде съновник, вещае за българските политици световна сцена
Веса ГАВАЗОВА
След работа Адриана обича да се поизлегне на оригиналния плетен стол, облечена в изискана индийска роба. Отмаря с любимо четиво или пред телевизора. Обича да се рее в пространството, но мислите й днес са повече прагматични и философски, отколкото романтични, каквито бяха преди около десетина години. Най-новата е да издаде съновник. После ще видим, имам и други планове, става по-потайна тя.
18 май 1992 година. Денят на първата операция, която превръща Адриана от мъж в жена. Но не съвсем - на 10 ноември следващата година, след втората операция, Адриана вече се чувства 100-процентова жена. Като такава я приемат в цяла България - кой по-малко и по-скептично, кой с повече доверие. Обект е на всички видове медии, едни по-малко благоразположени към нея и търсещи сензацията, други по-обективни и съпричастни към метаморфозата у нея. Понякога се радвах, друг път написаното извикваше в очите ми сълзи, тъй като съм сантиментална като всяка жена, спомня си Адриана.
Популярността, която изведнъж придобих, не ме главозамая, напротив, направи ме по-мъдра, по-разумна, разсъждава на глас Ардиана. Факт е, че днес тя прецизира контактите си, станала е по-взискателна не само към себе си, но и към околните. Вероятно, защото съм опитала и меда, и жилото, продължава тя. Вече разсъждава, че не многото контакти са важни, а духовната идентичност с човека отсреща. Стигнала е до този извод чрез немалкото разочарования и страдания.
Точно в този момент няма приятел. Не иска и да сподели защо и дали не ближе раните си след поредния удар. Но все така възторжено вярва в любовта и вярва във времето, когато птичката на истинското щастие ще кацне и на нейното рамо. Засега продължава да редува радостта с тъгата, но затова има своето обяснение: "Не можеш да искаш да си непрекъснато щастлив, трябва да има и малко мъка, за да усетиш стойността на живота... " Категорична е обаче, че на фона на общата съдба на българите е повече щастлив, отколкото нещастен човек.
Работният ден на Ардиана е ненормиран. Вратите на родната й къща са отворени винаги за изстрадали и търсещи помощ хора. При нея като екстрасенс идват предимно хора, които се интересуват дали ще си намерят работа, следват тези, които търсят помощта й във връзка с изчезнали пари или семейни ценности и едва тогава тези, които търсят изцеление. И тя самата недоумява как преживяват българите с мизерните си помощи, пенсии и заплати. Това й пречи да постигне изцяло душевен покой, към който непрекъснато се стреми. А пътят към него е безупречната репутация, която Ардиана постоянно и неотклонно преследва.
Много съм суетна, но не смятам това за порок, споделя младата дама. И това е така, защото не следва сляпо модата, не се увлича излишно по нея. Обича елегантните дрехи, когато е на работа, чак в минути на отдих се потапя в света на сатена и естествената коприна, които обича да галят тялото й. Както и кожените дрехи, нейна слабост. Изобщо избирам дрехи, които да пасват на духовната ми същност, издава секрета си да е винаги по-различна Адриана.
По-голяма слабост от дрехите са бижутата и парфюмите. От Канада редовно й изпращат любимия аромат на "Йо малоун". Предпочита и козметиката на "Улрик дьо Варен", но и тази на "Орифлейм". Много по-пестелива е отпреди към "макиажа" - леки, дискретни сенки и червила, пак от класа. На този фон добре изпъкват златните бижута, които също й са слабост. А освен това - огромен брой екзотични фиби, кордели, шноли и всякакви там джунджурийки, по които всички жени се прехласват. Така накипрена обича да застава пред обектива или камерата. И не се съмнява, че винаги излиза точно такава, каквато е мечтала да бъде.
Адриана се радва на известност и в чужбина. Често прави хороскопи по телефона за приятели от Канада, Белгия, Франция. Колетите, които получава оттам, са доказателство, че прогнозите й са точни и верни. Този факт са оценили и колегите от регионалния смолянски всекидневник "Отзвук", който отделя място за седмичните й хороскопи.
В близките години Адриана вижда български политици, които ще се изявят на световната сцена. Следват нови крачки в търговските връзки на България с други страни, което ще намали безработицата и ще донесат повече пари на хората. Но и много проблеми на много хора, не спестява тя. А специално за читателите на в-к "Нов живот" е посланието й: "Бъдете себе си и отстоявайте принципите си". Не добавя "Както мен... ", но то се подразбира.
Адриана става от любимия си стол грациозно, а халатът й загадъчно разкрива крайчец от любимото черно бельо, хвърля поглед към любимите предмети в хола, обзаведен в стил "рококо". За да се зареди с енергията, която си остава все така неутолима още от времето, когато се е казвала Андрей Миронов. Като Адриана към нея тя е прибавила чар и женственост, на които много жени могат да завидят.
Оркестърът на "Нов живот" свири за децата
Музикантите от камерния ансамбъл подновяват традицията на образователните концерти за учениците от всички класове
Оркестърът на "Нов живот" свири за децата
Подготвили са куклено шоу за малките и съвременна интерпретация на класиката за големите
Тонка ГОГОВА
Забавна приказка за музиката разказаха музикантите от камерния ансамбъл на в. "Нов живот" на първолаците в кърджалийското СОУ "Отец Паисий". Още докато влизаха в актовата зала, където музикантите вече ги очакваха, дребосъчетата с любопитство се заглеждаха в инструментите, пултовете и най-вече в пъстрите кукли на Цонка Точева, които надничаха иззад импровизирания параван.
Но истинската магия се получи, когато зазвуча музиката. Виолончелистката Орлина Андреева поведе стъпка по стъпка малчуганите в тайните на най-универсалното изкуство. Помагаше й любопитството на Маймунката, Шарко, Мишлето и Жабчето - забавни и гласовити, благодарение на Цонка. Заедно с тях децата откриха, че не само виолата е по-голяма от цигулката, а виолончелото от виолата, но и звучат по-ниско от нея. Видяха отблизо и чуха флейта, кларинет и обой. Най-ги впечатли обоят. Но това не е изненадващо, защото и доста възрастни трудно го различават от кларинета. Дребосъчетата научиха какво представлява оркестърът и какво камерният ансамбъл. За възприемането на музиката помогнаха и песничките на приказните герои. А накрая любопитната Маймунка и веселата леля Цонка даже поканиха децата на хорце и те веднага се отзоваха.
И в предишни години съм водила мои ученици на подобни образователни концерти и знам, че оставят огромно впечатление у децата, каза учителката Радмила Илиева. Започват да питат, да се вълнуват, да имитират. Имала съм няколко случая, когато след концерт деца се изявявали желание да учат някакъв инструмент, който им е направил най-голямо впечатление. Смятам, че точно сега е времето да се започне с музикалното образование на децата и живият контакт с музикантите, с инструментите, с музиката оставя незаличими следи у тях, смята учителката. Като илюстрация на това, което каза, около нея вече се бутаха като пиленца дребните й ученичета и едно през друго питаха за цигулката и как се казва голямата цигулка, и за жабчето, и кога пак ще слушат музика.
Чувствам се чудесно с такава публика, засмя се щастливо флейтистът Кирил Киряков, докато си събираше нотите. Защото реакциите на децата са неподправени и чисти. Можем да свирим тази програма десетки пъти и не ми омръзва, защото всеки път е различно.
Мисля, че тези концерти са много важни, защото изграждат у децата интерес към стойностната музика, смята цигуларят Ангел Чавдаров. Мисля, че колкото в по-ранна възраст се създаде контакт между тях и музиката, толкова по-сигурно е, че отрано ще си изградят верен усет за хубавото. Защото това, което се предлага на музикалния пазар, е сурогат. Изнасяме концерти, съобразени с програмата за всички класове в училището. Случва се по-големи ученици да реагират отрицателно. Вината за това не е тяхна или на училището, а на домашната среда, смята музикантът.
Децата слушат много внимателно и реагират точно. Прави впечатление, че знаят доста неща предварително и са искрено заинтригувани от това, което им показваме, казва цигуларката Виолина Монева. За по-големите сме подготвили програма със съвременни аранжименти на класически произведения. Вярно, че чалгата е заляла всичко, но ние сме хората, които трябва да покажат на децата истински красивата музика. Длъжни сме да привлечем вниманието им, като им я поднесем по най-подходящия начин.
Имахме среща с директорите на училища в Кърджали и те всички приеха много радушно идеята ни за образователните концерти, съобщи виолончелистката Орлина Андреева. Ще свирим пред учениците не само в Кърджали, но и в Ардино, Бял извор и Падина, както и навсякъде из областта, където пожелаят да ни чуят, каза тя.
Ще съдят инспектор искал пари от "бомбаджии"
В Кърджали не е гледано дело за подкуп през 2000 г. Ще съдят инспектор искал пари от "бомбаджии"
Военна прокуратура проверява офицер от МВР, строял импозантна къща
Таня ГЕОРГИЕВА
Корупцията е изключително голям проблем за България. Митничари, полицаи, съдии, лекари се считат за най-корумпираните професии. Това са данни от годишния доклад на Европейския съюз за България, подготвен от главна дирекция "Разширяване" на Европейската комисия. Каква е ситуацията в Кърджалийски регион? Дали проблемът за България е проблем и за Източните Родопи?
По два сигнала за подкуп са работили в Окръжна прокуратура в Кърджали от началото на 2001 година, каза за "Нов живот" окръжният прокурор Марин Пелтеков. По единия сигнал е образувано следствено дело и е повдигнат обвинителен акт. Случаят е от миналата година и касае лице от Областната инспекция по охрана на труда. Държавният служител изнудвал работещи с взривни материали, т.нар. "бомбаджии", за пари, за да запазят свидетелствата си за правоспособност. Случаят вече е влезнал в съда. Вторият сигнал също касае дело от миналата година, но е прекратен поради липса на доказателства. За 2000 г. няма нито едно дело, влезнало в съда, по проблема "подкупи", каза прокурорът Марин Пелтеков.
25 са сигналите, поддени през 2000 г. в РДВР - Кърджали, визиращи корумпирани служители. 16 случая са приключили и са внесени в прокуратурата. Криминалистите са разследвали 10 сигнала по Закона за собствеността на гражданите, каза директорът на РДВР полк. Недялко Митрев на пресконференция, отчитайки резултатите за 2000 г. Документирани са нарушения на служители от администрацията на общинския пазар, общинската администрация. Правени са проверки по жалби срещу лекари. В средите на РДВР винаги сме проверявали всички сигнали, които касаят наши служители. Един от сигналите сочи офицер от Дирекцията. Колегата строи импозантна къща. Получава се разминаване между средствата, които получава и декларира, и парите, които влага в строежа, каза полк. Митрев. Случаят е предаден във Военна прокуратура.
Освен по глава 3 от Закона за собствеността на гражданите и в Наказателния кодекс има членове, които визират вземането на подкупи. По чл. 301 наказанието може да бъде лишаване от свобода до 5 години. Според това как е взет рушветът /чрез изнудване, чрез използване на служебното положение или злоупотреба с него/ наказанието може да нарастне до 8 години затвор и лишаване от право от заеманата длъжност. По-тежките престъпления се разглеждат от чл. 302, т. 4 "в". Според него наказанието е от 3 до 15 г. лишаване от свобода и конфискация на имуществото на виновния.
Много трудно се доказват сигналите за корупция, е мнението на служители, занимаващи се с проблема. Хората са наплашени, страхуват се да свидетелстват, предпочитат да нямат срещи с изнудвачите. Ситуацията прилича малко на играта "тука има, тука нема". Хем човекът се оплаква, че му искат рушвет, хем не иска да каже кой го изнудва.
Ако някой ми поиска по някакъв начин рушвет, за да ми свърши работа, която му е рутинно задължение, бих отишла да се оплача направо на най-висшестоящия над него. Нека директорът му решава какво ще прави с него и дали ще го наказва. Искам аз да бъда с чиста съвест, коментира проблема "корупция" държавна служителка.
Най-важно е да се изкорени страхът на хората и да се извади на светло всичко, свързано с корупцията. Т.е. да станат обществено достояние пътищата, по които тя минава, институциите, длъжностите, службите, където човек е най-потърпевш. Не случайно я наричат бич на съвремието. Ако корупцията не бъде пресечена, българи ще продължават да бягат от родината си.
А иначе Кърджалийско се оказва "райско кътче", където нищо не тече и нищо не се променя.
