До последна спирка с №13
На спирката десетина души чакат пристигането на автобуса. Момиче с цигулка нервно пристъпва от крак на крак. Тихо е. Внезапно зад завоя се чува шум от мотор. Повдигат се чанти. Стара жена с мъка достига до бордюра. Младеж въздъхва шумно. Червеното туловище на автобуса бавно се приближава. И отминава, без да спре пред смаяните погледи на кандидат-пътниците.
@СС8 = Споделеното разочарование по някакъв тайнствен начин е сближило чакащите. Идват и други. Повеждат се разговори за ежедневните проблеми. Децата как са, пита жена с едва прикрита досада. По-нататък друга обяснява: "Да ми бяха казали, че не ме искат на тази работа, щях да напусна". Събеседничката й само поклаща глава в знак на съгласие. Времето отлита бързо.
Погледите все по-често се отправят към посоката, от която трябва да се зададе автобусът. Познатият шум скоро оглася малката уличка. Хайде със здраве. И дано си намериш място за сядане. Пожеланията на изпращачите се чуват отчетливо. Тринайската бавно се отдалечава от поредната си спирка.
Вътре е горещо. Няма свободни места. Пътниците се нареждат един по един до прозорците. От седалките се носи миризма на протрита кожа. Кондукторката раздава билетите. Тишината е почти натрапчива.
След малко автобусът спира. Вратата се отваря със скърцане. Хей момиче, хвани мъничко да ми помогнеш. Ще слизам на другата спирка. Възрастна жена с няколко тежки чанти в ръце се опитва да стигне до вратата. Очите й шарят тревожно. Видимо се притеснява, че няма да успее навреме. Благодаря ти много, чедо. Аз съм стара вече. Чантите й благополучно се озовават на тротоара.
Около 5-годишно русоляво хлапе е залепило носле в стъклото. Майка му го дръпва оттам. Мръсно е, предупреждава го тя. А градът пробягва край прозорците.
Стигат до светофар. Червено. Като че ли температурата в автобуса се е повишила с още няколко градуса. Събличат се тениски. Всичко напомня за сауна. Все още е червено. Пак се възцарява дълбока тишина. След това прогърмява глас: Иване, ти ли си? Откога не съм те виждал! Едър мъж разбутва множеството и доближава своя приятел.
Крайна спирка. Един слиза, друг се качва. Кондукторката е младо момиче. Разправя, че онзи ден в автобуса се качил пиян човек. Случвало се често. Не мога да ги накарам да си платят билета, оплаква се тя. Вместо пари ми предлагат алкохол, дори си носят чаши.
А веднъж, допълва момичето, една групичка солидно почерпени младежи си устроиха истински банкет. Нищо не можах да направя, съжалява тя.
Говори разпалено. Ръкомаха. Много нерви трябват за тази професия. Малките циганчета са най-интересни. Опитват се да ме подкупят с бонбони или каквото имат под ръка, само да не плащат билета, споделя част от работния си опит кондукторката. Има обаче и доста опасни ситуации. Тонът й става сериозен. Един колега едвам се спаси с тичане от група пътуващи, които без причина се нахвърлили върху него. Колежка пък се видя в чудо, когато някакъв човек я хванал за косата и не искал да я пусне.
Най-неприятно е, че поне три пъти в седмицата се налага да става в 4 сутринта. Улиците са тъмни, наистина е страшно, обяснява безпокойството си тя. В този момент се приближава нейна по-старша колежка. От дума на дума става въпрос за убийството на ватманката в София. Разтревожихме се, естествено, казва жената. В Кърджали обаче е спокойно. 6 години съм работила в столицата, такива ужасии не стават често. Затова и се вдигна толкова шум, убедена е тя. От самото начало предполагах, че е любовен триъгълник. Не мисля, че ни трябва специална защита, като цяло се оправяме, говори уверено тя.
Вярно е, че автобусите са мръсни. Хората не пазят. И преди, и след 10 ноември проблемите са едни и същи, коментира кондукторката. Време е да ходим, ще изпуснем следващия курс, завършва разговора ни жената. Автобусът потегля с новите пътници.
Питат от Австралия за скандалите с мюфтийството
Скандалите, завихрили се около Районното мюфтийство в Кърджали, станали известни на наши емигранти чак в Австралия. Български турци, изселили се там, звънили в Кърджали да питат за далаверите на местните мюсюлмански лидери. Това съобщи за "Нов живот" бившият секретар на Районното мюфтийство Мехмед Аптулов. В съседна Турция вече не искали да чуят за районния мюфтия Насуф Насуф и шефа на дирекция "Вакъфски имоти" Мюмюн Хабил. Бившият секретар на Районното мюфтийство Мехмед Аптулов дал на прокуратурата документи, от които е видно, че през 1999 г. от нашенци с двойно гражданство, живеещи в Турция, са събирани по 1500 долара за хаджилък. В същото време за българската група, включваща и хора с двойно гражданство, е имало безплатна квота.
Най-високата тарифа, която трябвало да платят кандидатите за хаджии, била 1000 долара, защото пътуването било със самолет. Не е известно защо от нашенци в Турция са събирани по 1500 долара. Аптулов показа четири квитанции с номера от 47 до 50, издадени на 9 март 1999 г., според които от Асен Кирилов, Анна Коджаманова, Анна Ясенова и Шибил Ясенов са взети по 1500 долара за хаджилък. Сега нашенци си търсят парите.
Аптулов упрекна районния мюфтия Насуф Насуф, че е завлякъл джамийското настоятелство с 2.8 млн. стари лева. Парите били взети за нужди на Районното мюфтийство. 986 лв. сегашни пари били прибрани от продажби на календари от джамийското настоятелство, според Аптулов.
Бившият секретар на Районното мюфтийство заяви също, че Насуф Насуф няма моралното право да се кандидатира за главен мюфтия след като прокуратурата го разследва за далавери.
Магистратите трябвало да се занимаят и с Мюмюн Хабил, смята Аптулов. Според привърженици на бившия главен мюфтия Недим Генджев сегашният шеф на дирекция "Вакъфски имоти" смятал да се кандидатира за поста председател на Висшия мюсюлмански съвет на предстоящата национална конференция. Мюмюн Хабил е действащ член на Висшия мюсюлмански съвет. Неговите опоненти смятат обаче, че той трябва да има висше образование, за да стане председател.
Проф. Фол: Родопите носят древна памет
Основателят на тракологията в България пред "Нов живот" Проф.
Фол: Родопите носят много памет
Светилищта са място, където хората изразявали своето упование
Разговора води: Снежана ГОРАНОВА
Проф. Александър Фол е основател на тракологията в България. От 1978 г. се сближавам с тракийската религиозност и хората живеели с нея, казва прочутият учен. Той признава, че много е потопен в епохата на траките и не може да мисли за друго. Първата си книга е написал след 5-6 години работа. Трудовете на които особено държи са "Тракийският орфизъм", "Химните на Орфей", "Тракийският Дионис" - книга първа "Загрей", книга втора - "Сабазий". Третата книга пише сега - "Назоваване на вярата". В нея искам да сглобя всичко и да покажа в какво се състои вярата на траките. Човек, като мен, който е живял достатъчно, може да се доближи до мистериозния свят на траките, без да има претенциите да го обхване, изповядва проф. Фол.
Ученият е роден в София през 1933 г. Потомък е на стар софийски род, в който има архитекти, композитори, цигулари, пианисти, режисьори.
- Историци в рода ви, проф. Фол, не е имало, откъде е тази ваша любов към историята?
- Любов е силна дума. По-скоро това е силна привързаност към един проблем. Проблемът е, че човекът който се занимава с история, е обект и субект на научното дирене. Историята дава великолепната възможност да изживееш трудността, изследвайки епохи да изследваш самия себе си. Мисля, че от хуманитарните дисциплини историята е най-динамичното взаимодействено поле на неделимостта да си изследовател и изследван.
- Тази неделимост обаче е конфликтна?
- Защото човекът като изследван се съпротивлява на човека изследовател и понякога се чувства твърде безпомощен да разгадае себе си. Говоря за човека с главна буква... - Значи историята това сме ние?
- Защо сме такива? Кога сме били други? Били ли сме други... Да се изследва една историческа епоха е същото, като да опознаваш човешкия живот.
- Твърди се, че материалното, което създаваме, се развива по-бързо от онова, което наричаме човешка същност?
- Материалното е въпрос на технологическия напредък, който е свързан с изследвания в областта на т.нар. точни науки. Например, луната не е обект и субект на диренето. И затова аз съм напълно свободен да я изследвам. Проблемите са в хуманитарните науки и по-специално в историята. Когато се задава въпросът, който се съдържа във вашия - с какво се променя човекът и променя ли се, тогава става трудно. И ако се окаже, че не се променя, тогава става ясно, че това, което наричате човешка същност е вечен Божествен проблем. А Бог не дава чак толкова възможности да надникнем в собственото си същество. Той ни познава. Но ние себе си познаваме ли? Има хора, които смятат, че хуманитарните науки не са науки. Те задават въпроса: Какво изследват историците, като нямат възможност за точни анализи, за лабораторни измервания, за опити? Какво доказват?
- - В Историята кое е ясното?
- За различните историци различни неща са ясни.
- За вас какво е ясно?
- Че хората са едни и същи! Че не се променят. Разликата е само в това, че сега има го, да кажем в Кърджали, този хотел, в чието фоайе ние говорим, а преди десетки и стотици години го е нямало. И не е бил поради технологични и цивилизационни причини. Сега просто е по-удобно да се живее на това място, но то не засяга същността на човека - неговите 4 сили.
- Кои са те?
- Ако така вървим ще стане философски трактат, а не интервю за Перперикон, крепостта на траките, заради която съм тук.
- Ще стигнем и до по-конкретните неща, та кои са 4-те сили?
- Разум, чувства, воля и морал. Това е човекът!
- И затова ли са му светилищата на Човека, както вие казвате, с главна буква?
- Там той трябва да уравновеси силите, за които току-що казах. Но първо трябва да стигне до свещените места. Има големи и малки светилища. Има страхотни катедрали и параклисчета, които обаче имат същата функция и същото значение за вярващите. Едно село с параклис е същото, което е Рим с катедралата.
- Същото е и село Татул с тракийското си светилище?
- Съвсем същото за онези хора, които са го разбирали, които са изразявали своето упование чрез обреди по него, край него и в него. Говорим най-напред за светите места. Това, което в нашата наука се нарича топос. /Топос е гръцка дума за място/. Ето, стигнахме на мястото на вярата, където вече може да търсим онова, което се вижда - архитектурните решения.
- И като го видим да зададем въпросите как, кога, къде и кой?
- Отговорът може да се разбере на терена, в писмените извори, в монетите, в каменните надписи. Затова са археолозите. Тяхното дирене може да реши големия проблем за мястото, което е в състояние да уравновеси, да балансира, да хармонизира четирите стихии у човека с космическите стихии.
- От пръв поглед какво ви казва крепостта Перперикон край Кърджали?
- Това, което личи, се знае от статиите на Иван Велков и т хората, които са копали тук преди експедицията сега. Мястото е възприемано като свято още от края на 4-то хилядолетие преди Христа. Така че неговият живот, като свято място на вярата е 6000 години. И през различните епохи, то е приемало по задължение различни форми - тракийските светилища са ставали християнски храмове, върху основи на църкви са градени джамии.
- Тайната на наименованието Перперикон?
- Установено е отдавна от науката, че Пер или Пир е корен с индоевропейски произход. Регистриран е в Мала Азия от хетската писменост - в началото на първата половина на второто хилядолетие. По-късно преминава към гръцки и тракийски език. В тракийския се стабилизира значението му - скалата, хвърлячът на камъни, Богът на скалата.
- Или Скалният Бог?
- Ето така можем да го преведем. Цяла Тракия се нарича с името на Бог Перкос. Това е древното й название, което принадлежи към най-стария субстратен палеобалкански езиков пласт и това се запазва в цялата топонимия, особено в оронимията /имената на планините/ - Пирин, Персенк, Перелик. Два надписа от Варна сочат името на бог Перкос. А удвояването на основния корен както е при Перперикон, е много силно доказателство, знак за двойна енергия - Божествена двойна енергия.
- Били сте и на светилището при село Татул?
- То е известно. Много хора са го видяли, а аз преди 20 години бях тук. Институтът по тракология издаде томове, посветени на скалната вяра в Тракия. Това е вярата в скалата, в четирите космични стихии огън, вода, въздух, земя, чиито сблъсък дава сила. За траките статичността не може да породи представата за движение.
- Какви представи витаят из въздуха на светилището при Татул?
- Представете си как по стълбите му се качват мъже, посветени в тайнството на вярата. Те са облечени в бели ленени дрехи. Те нямат право да обличат други. Ленът и конопът са чистите материи. Мъжете са със сплетени коси. Свещената прическа за тях е на върха на главата кичур коса на кок или възел, който се поддържа със златна игла. Те стигат до басейна, където на върха на светилището се принася човешка жертва, кон, бик или овен. Конят е пълния заместител на човека. Бикът е зооморфния образ на Бога. Овенът е царя. Златното руно на овена се смята за основен царски белег. Жертвоприношението се извършва сутрин при изгрев слънце или вечер при залез. В моментите, когато Синът на Великата Богиня Майка - Слънцето, се съединява с нея. Съединява се сутрин и вечер с Майката, която го е самозаченала и родила.
- Много светилища сте видели освен татулското, кое е различното?
- В Татул светилището може да се сравнява с онези в стара Фригия, в Западна Мала Азия. Но на татулското светилище ясно се вижда почитта към Великата Богиня Майка. Най-горе на него е издълбана в скалата утроба... Великата Богиня Майка има много имена Деметра, Гейа, Рея, Бендида, Котито, Хипта, Хепта или просто Майка. Нейният син е Сабазий - това е тракийското му име.
- Самотни ли са светилищата в България?
- Не, не са. Те са енергийни центрове. Светилищата дават енергия и затова не може да бъдат самотни.
- Излиза, че ние им принадлежим или те на нас?
- Ако нас ни няма и тях няма да ги има. Но ако тях ги няма, ние ще бъдем други. Затова връзката ни със светилищата е космопсихологическа. Ние, тук на Земята, имаме нужда от връзка с Космоса. Религията винаги има връзка с Космоса. Ако човекът и Космосът са в съзвучни трептения, човекът е щастлив и вярва. Ако тази честота между тях е нарушена, човекът загива. Затова светилищата са необходими. Там става този баланс, това изравняване на налягането, както казват подводничарите.
- Там ли са нашите чистилища?
- Чистилище е много модерна дума. Тя е християнска. Пречистване е думата, която може да се употреби в случая. И това се търси в едно светилище. Иначе не може да се постигне равновесие между 4-те сили на вярващия и 4-те космически сили.
- Обществото ни има ли нужда от пречистване?
- Много хора го правят днес. Аз също, иначе не мога да бъда вярващ.
- Вашето човешко усещане, когато сте при светилище?
- Не мога да се отделя от познанията си за светилището. Не случайно описах процесията, която се е случвала на Татул. Тя прави обряда, който е пречистващ и който възстановява цикъла в света. Когато на това място се принесе жертвата, се възстановява новото движение на света, това е според тракийската религиозност. Обредността е процедурата, обрядът е мистериозният факт. В него смъртта е равна на раждане. Жертвата не е убийство. Жертвата е раждане, ново начало. Така са го възприемали живялите през второто хилядолетие.
- Сега имаме църкви, джамии. Други са местата на вярата. Каква е връзката между светилищата и новите храмове?
- Тя е само енергийна, психологическа, религиозна, т.е., само духовна. Тъй като духовността е тази, която търси свещено място.
- Някога дворците, както е в крепостта Перперикон, са изграждани на свети места. Дворците са овластявали мястото... - Когато Синът на Великата Богиня Майка - Слънцето и самата тя се съединят трябва да се роди нещо. Съединяването не е само, за да се целуват. Те създават Царя. Създават социома, който се персонифицира в Цар. Владетелят не съществува въобще. По времето на траките не са знаели думата цар. Тя е латинска. Хората в крепостта са мислили за владетеля като за представител на земния си живот. Неговите функции са три - политическа, пълководническа и жреческа. Дворецът на тракийския цар не е място за спане и за купони, както сега е в представите ни. Царят живее там, където жрецът живее и бидейки син на Великата Богиня Майка, той е върховен жрец, когато извършва обряд. Дворецът от 4-5 в. преди новата ера, откогато е и Перперикон, не значи общинска сграда, а самата светая светих на вярата. Затова е свещен.
- Това ли са уроците от времето на тракийците, живяли по нашите земи?
- Защо трябва да има уроци. Историята не учи никого. Ако учеше на нещо света, той щеше да е по-друг.
- По-добър ли?
- Не знам. Всяко поколение си казва, защо да слушам този старец, когато трябва да си изживея всичко, и го прави. Историята учи историка.
- Вас на какво ви научи?
- Да мога да изследвам себе си. Така е, когато човекът е и субект и обект на диренето, както е при мен.
- Какво е мястото на Източните Родопи във вашата памет?
- Тук има много познание в сакрална форма и не само в Източните Родопи, а в целите Родопи. Паметта познание за този край е персонифицирана. Тя се нарича Орфей. Орфей е чистата идея на Великия Цар, за който говорихме и е син на Великата Богиня Майка. Той е пророк.
- Когато казваме Орфей, чуваме музика?
- В древността музиката е тази, която възбужда паметта-познание. Не можем да седим в къщи, да си чоплим носовете и да си спомняме. Музиката не е и тази, която чуваме от кръчмите сега. Става дума за музика напяване, музика баене, ритмизирани внушения, музика, която пробужда паметта, т.е. познанието. Това прави Орфей. В този смисъл в Родопите има много познание, много мъдрост.
- Чуваме ли Орфей сега? ;
- Трудността ни да го слушаме е, че ние сме обременени съвременни хора. Ето, сега разговорът ни тече много хубаво. Застанеш ли пред телевизора, всичко се срива. Качиш се в колата и започнете да се ругаете с полицията... Когато казвам, че историкът е субект и обект на диренето, точно това имам предвид. Трудно се живее в няколко епохи наведнъж. А и има милиарди хора, за които това, което говоря не се отнася, не ги интересува. Те не го мислят и не желаят да го мислят.
- Да, но то е съществувало и съществува?
- Ако те не го знаят и не искат да го знаят, то не съществува за тях. Те са много свободни. Това, за което стана дума тук, не се преподава в училище. Там се учи история на фактите. В буквалния смисъл на думата история, значи търсене. Но търсенето е равно на намирането на желанието нещо да бъде намерено.
- Може ли да кажем, че търсенето е същността на човешкия живот?
- Да. Човек никога не може да намери това, което иска. Но щастието идва от търсенето, а не от намирането. Откакто се помня, се занимавам с история. Дори може да се каже, че по погрешка станах историк. Тъй като се оказах негоден пианист. Мъчех се да дрънкам на пиано. Но дойде един умен човек и каза на баща ми "Този идиот го махни от пианото". И той го послуша, за мое щастие и на съседите... В историята най-доброто е тръпката от търсенето. Пред теб са поколения. Може да избираш кое да изследваш. Интересното за мен е не кой как се е обличал в определена епоха, а в какво вярва и на какво се уповава. Упование, значи основание да живееш. Затова хората ходят и търсят свещени места. Отговорът на какво се уповава човекът може да се намери и на такова свещено място каквато е Перперикон. Защото отговорът на този въпрос е много по-важен от онова, което се е случвало и онова, което се случва сега.
- В упованието ли се корени духовността на един народ?
- Упованието в идеята, че тази работа, с която се захващаме, ще стане, че можем да я свършим. Но това се постига след пречистване. Ако сме пълни със съмнение, няма я силата. Затова не идва вярата. Пречистването спасява духовността на един народ. Благородно е, че много хора се опитват да го правят.
- Това ли искате да кажете и на хората от Родопите?
- Те са носители на много памет-познание. Остава тя да бъде пробудена.
Скорпиони плъзнаха в Кърджали, нащрек
Неизвестен засега вид скорпиони бяха открити в магазин на общинския пазар в Кърджали. Още не е ясно дали насекомите са силно отровни и могат да убият човек. Екземпляр от насекомите беше донесен в редакцията на "Нов живот" и ще бъде изследван в Института по зоология. От "Растителна защита" в Кърджали съобщиха, че това са първите скорпиони, намирани край Арда. Светлана Цонева, началник на отдел при Националната служба растителна защита, потвърди, че уловеното насекомо е скорпион. По принцип те се срещат сравнително рядко в страната.
Последният регистриран случай е бил преди почти две десетилетия, когато в град Своге са намерили силно отровни скорпиони.
Собствениците на магазина, в който е хванат скорпионът, се оплаквали на свои близки, че намират от отровните насекоми. Но никой не им е вярвал. Много пъти сме ги виждали да пълзят покрай нас, но не сме успявали да ги хванем, защото са много бързи, разказват те. Донесеният в "Нов живот" екземпляр е първият, заловен жив. Страх ни е, защото може да са отровни. Не знам как да реагирам, ако ме ухапе, оплаква се жената, която още е в шок. Наскоро приятели на семейството също намерили скорпиони, но в дома си. Разковавали паркета и между дъските пропълзяло едно от отровните животни.
Скорпионите са от клас паякообразни. Те са хищни, хранят се с други насекоми. В края на опашката си имат торбичка с отрова и жило. При ухапването жертвата се парализира мигновено. отровата им е опасна и за човека. Съществуват тропически видове, които могат да причинят смърт. Убождането е болезнено, прилича на ужилване от пчела. Скорпионът не нападал хора, но използва за защита отровата си, ако се почувства застрашен или ако бъде раздразнен.
Сменят 50-годишния водопровод в Ардино
Жителите на родопски градец се радват, че идва краят на авариите и течовете
Сменят 50-годишния водопровод на Ардино
Ремонтът ще глътне 200 000 лв. от местния бюджет и от воден заем от Световната банка
Веса ГАВАЗОВА
4000 метра от водопровода в Ардино ще бъде изцяло подновен през следващия месец. Старите и напълно амортизирани етернитови тръби от 50-те години ще бъдат заменени с германски, доставени през миналата година. Започналата подмяна ще реши въпросът с нормалното водозахранване на Ардино за десетилетия напред. Ще се облекчи и работата на поделението на "В и К" в града, което непрекъснато бе изправяно пред аварии по всяко време на годината.
Като начало ще бъдат подновени тръбите в центъра на града, като поетапно се върви към крайните квартали, съобщи кметът Мехмед Дикме. Това наложи разкопаването на централната улица "Бели брези", която предстои да бъде изцяло асфалтирана от Главно управление на пътищата като част от третокласната пътна мрежа. Ардинци за пръв път гледат с надежда започналите "разкопки" в центъра на града. Знаят, че ще се реши един от години наболял въпрос, свързан със стария водопровод. И са наясно, че решението е плод на доброто разбирателство между общината и управлението на "В и К" в Кърджали. Фирмата е осигурила специализирана техника и квалифицирани работници по свързване на вече положените тръби от работници, набрани от местното Бюро по труда, програмата за помощна заетост "Мадан" и специалисти от общинската фирма "Родопстрой" в Ардино.
Общата стойност на проекта възлиза на 200 000 лв. предвидени в местния бюджет и т.нар. воден заем, отпуснат от Световната банка.
/Прод. на VIII стр./
Учителите в Ивайловград подкрепят националнта стачка
На 12 септември Общинският съвет в Ивайловград утвърди училищната мрежа за учебната 2000/2001 г. Първият училищен звънец ще удари на 15 септември в 5 училища в общината. От тях само едно, това в Ивайловград, е средно общообразователно. Другите 4 са основни - в кв. "Лъджа" и селата Белополци, Свирачи и Железино. По предложение на ОбС със заповед на министъра на образованието бяха закрити основните училища в селата Пелевун и Гугутка заради недостатъчен брой деца в съответствие с Наредба Nо 8. Демографският срив и високата миграция са едни от основните проблеми на община Ивайловград.
Ивайловград е сред малкото общини, която запази детските центрове, без да ги преобразува или да ги закрива. В Детския комплекс в града около 500 деца участват в извънучилищни форми, като състав за художествено слово, краезнание, изобразително изкуство, английски език, народни танци.
За разлика от миналата година, училищните книжа и дневниците пристигнаха навреме. Проведоха се и редовни методически съвещания с директорите от Регионалния инспекторат по образованието.
Учителите от Ивайловградско ще подкрепят националната стачка на 18 септември за 30 % увеличение на заплатите, въпреки че си получават редовно парите.
