Българското щедро мъжество!
Хиляди войни доказаха храбростта си по бойните полета
Българското щедро мъжество!
Пламен ПОПОВ
"Величието е подобно на планината: към него водят стръмни и трудни пътища"
Уйлям Хезлиг
Българските войници!... Тези мъже, които са толкова измъчени и бодри, нещастни и славни, толкова добри и стръвни, сурови и нежни, толкова печални и весели. Тези мъже, които мечтаят за смъртта като за спасение и по детски се радват на живота; които изстрелват куршуми срещу врага, а прострелват сърцата си.
Във войните след Освобождението мъжете на България тръгват все с една и съща цел - присъединяване към Отечеството на отнетите от други държави български земи. И затова те не се питат като мускетарите на времето: "Нима победата над Ла Рошел е нужна на Христа? ". И знаят, че най-главното на война е войната. Те я водят със съзнанието, че народ се ражда, а земя се печели с кръв, земя не се ражда. Знаят от собствен опит, че тази голяма игра на живот и смърт се състои от нанесени и поети удари, и че от всеки следващ удар може да не оцелееш. Те знаят също, че някъде много далеч ги чака вярно на клетвата си любимо момиче или, че дете им се е родило, което расте без баща. То може би само разкази ще помни за баща си, защото него няма да го има, а докато е още жив от фронта ще заръчва какво име да му дадат. Тогава може и да проронят някоя мъжка сълза, но щом чуят сигнала за атака отново ще се устремят напред. А когато бащите вече не могат да бъдат войници, тяхното място ще заемат отрасналите им синове.
Войната е трудна не само в сраженията - всъщност кое ли е лесно на война. Имало е много случаи, когато на войниците са необходими много повече сили да издържат на природните стихии, отколкото да победят противника. Да се премине през клопките на непознати планини в сняг и дъжд, в студ до вкочаняване, гладни и без топли дрехи е истинско чудо. Героизмът, храбростта, мъжеството, безстрашието не са или са най-малко лудешко втурване към смъртта. Те са състояние на духа, продължително узряване, в основата на което стоят отношение, позиция, цел. Те са проява на висша нравственост, която извежда до подвига. Тези качества не са непременно свързани с победата, а с моралното превъзходство над противника. Не всеки загинал дори и като храбрец е герой, както и много живи, непроявили военна храброст през живота си може да са герои. Героизмът и храбростта са свързани с конкретни условия - няма герой изобщо, както няма и страхливец изобщо. Те са една потенция, която може никога да не се реализира. Затова има "родени" герои, които никога не стават такива, а има и "родени" страхливци, които при дадени обстоятелства може да извършат геройства. Героизмът и храбростта граничат до известна степен с безумието, тъй като са израз най-често на свръхнапрежение на психическата дейност. Абсолютно трезвите, прагматиците и егоцентриците не могат да бъдат герои и храбреци. Те никога не могат напълно да се самоопределят, а героизмът и храбростта се дължат най-вече на самоопределението в името на нещо свято и възвишено. Те са и мечта, и копнеж към съвършенството, а никое съвършенство не търпи инстинкта за самосъхранение. Затова герои и храбреци са онези, които се жертват за другите и така постигат особен вид съвършенство, което наричаме подвиг. Героизмът и храбростта се проявяват в точно определен момент - нито пет минути по-рано, нито пет минути по-късно. Героят и храбрецът невинаги презират смъртта, те се съобразяват с нея, ако е възможно, но никога не й отстъпват ако това е в интерес на общото дело. Те не си играят на живот и смърт, а защитават живота от смъртта, защитават го дори с цената на собствения си живот. Признанията и почестите не ги интересуват, не разчитат на тях, не влизат в сметките им ако изобщо си правят някакви сметки. Те никога не заявяват предварително, че имат намерение да извършат подвиг. Всеки шум свързан с постъпките им ги притеснява, благодарността ги конфузи. Те рядко съзнават, а и не искат да приемат, че подвигът им е превъзходство над битието, че той е нещо, което стои на границата на невъзможното. Това го разбират и казват други.
Нашите войници през цялото фронтово време се бият с ожесточение на волята, но не и на сърцата си, едно качество, едно достойнство, което в никакъв случай не трябва да се пренебрегва. Никой, никога не е поставял под съмнение героизма на нашите войници. Напротив, признанията са толкова много - и от приятели, и от врагове - че ако се съберат може да стане една чудесна "Златна книга на българската храброст".
Но признанията се отнасят не само до героизма, а и до великодушието и хуманизма на нашите войници. Затова малко смущават изявления от рода на "У българите има нещо страшно, което не личи... Някаква страдалческа свирепост, по-безумна и от смелостта". По-вярна е може би перефразираната по един стих на Жак Превер мисъл, че "те изстрелват куршуми, но никога омраза".
И все пак най-ярките, най-достойните, най-величавите качества на българското войнство, доказвани стотици и хиляди пъти по бойните полета затова и неподлежащи на съмнения са неговите героизъм и безстрашие, твърдост и храброст, мъжество и презрение към смъртта. Най-хубавото на мъжеството и героизма у българския войник е, че те не се изчерпват и колкото по-щедро ги проявяват, толкова повече се изпълват с тях.
Българското щедро мъжество! И затова ние днес мълвим като молитва: Какви бяха тези мъже българи, които все не можеха да достигнат предела на своята смелост?
И чия е вината, че въпреки заветните им подвизи, на българските войни след толкова епични войни не бе издигната Триумфална арка. Виновни разбира се има, но в никакъв случай това не са войните на България.
Гергьовденски събор
Гергьовденски събор
Петра взриви Горно Кирково
Васил ДЕЯНОВ
Площадът на Горно Кирково се оказа тесен за многобройните съборяни, стекли се на Гергьовденския събор. Организаторите се бяха погрижили за доброто им настроение. На импровизираната сцена се изредиха самодейни колективи от цялата община. Оркестър от Златоград поддържаше емоциите сред любителите на родопската музика. Привечер попфолкзвездата Петра като магнит привлече съборяните. Развихри се купон до късно вечерта.
Сред организаторите на празника се прокрадна идеята от следващата пролет Гергьовден да се празнува в общинския център, където условията са по-добри.
Източните Родопи резерват за дълголетие
В момента интересът към минералите измести този към психотерапията на Запад
Източните Родопи резерват за дълголетие
Днес научно е доказано влиянието на кристалите върху хората - и положително, и отрицателно
Иван МИТЕВ
Проблемът за лечебната сила на минералите, за техните възможности за влияние не само върху физическото тяло, а върху огромни пространство отдавна излезе от кръга на дискусиите. Днес е научно доказано въздействието - както положително, така и отрицателно - на много скъпоценни камъни върху техните притежатели. Не подлежи на съмнение и ВЛИЯНИЕТО НА ЕНЕРГИЙНАТА СИЛА на цели планински области върху живеещите там хора - установен беше изключително нисък ръст на заболеваемост в бразилския щат Минас Жерайс сред местното население. Оказа се, че болните там са живели преди това на други места. Учените не регистрираха нито едно очно заболяване на това място, което се явява най-богатият район в света на гигантски кристали от кварц и амазонит. Изследванията от този характер, които се увеличават непрекъснато, обиколиха света по Интернет и наляха масло в отдавна запаления огън за влиянието на някои химически съединения върху човешката физика и психика. Заговори се и че КОНТАКТЪТ С ОПРЕДЕЛЕН МИНЕРАЛ може дори да съсипе кариерата на преуспяващия бизнесмен, или пък обратното - да му помогне да успее - най-вече чрез стимулиране на умствената дейност.
Въпреки че тепърва предстои да се отдели реалното от хипотетичното в тази област, в момента интересът към минералите измести този към психотерапията на Запад. За съжаление, на Изток, т.е. при нас, по силата на непоклатима с нищо традиция информацията се появява и коментира с години закъснение, а понякога дори и с векове! Не обявихме ли за наша сензация лечебните свойства на клиноптилолита, известни на света още отпреди 150 години? И друго - съвсем наскоро се оказа, че БЪЛГАРИЯ ПРИТЕЖАВА едни от най-атрактивните разновидности на восъчния опал, а ювелирна оценка на тези минерали и досега не е изготвена. Нашата страна е и сред малкото, част от чието население живее в област със силно изразени в миналото вулканични процеси, което ще рече посипана с минерали област, която би представлявала интерес за всяка уважаваща себе си наука, чийто обект е човекът.
Вече се досещате, че става дума за ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ
Вярно е, че в тях няма диаманти, но има всичко останало - аквамарини, рубини, гранати, родохрозит, епидот и тюркоаз. Тук се среща и един от най-редките минерали в света - осазивароит. Да не говорим за представителите от групата на кварца - планински кристал, морион, раухтопаз, аметист, карнеол, ахат и яспис. И всичко това е в нивите на хората, в дворовете им, в стените на къщите, по пътищата и пътеките - навсякъде. Възможно ли е тогава съжителството на човека с камъка да не се е отразило на неговото мислене?
Районът е бил гъсто населен преди повече от 2000 години. Оттогава датира и обработката на минерали от местното население за различни цели. През каменно-медната епоха на почит е бил ясписът, по-сетне към него се присъединяват ахатът и аметистът. Траките са правели изящни сечива от зелен яспис от поречието на Арда. Изработени от него култови предмети са намерени в района от Ускудама /днешен Одрин/ до Филипополис /Пловдив/. И тъй като ясписът в различните си цветови разновидности е бил в изобилие, редно е да се запитаме защо е използван точно зеленият?
Интересно е, че при покоряването на Америка
ИСПАНЦИТЕ СЕ НАТЪКНАЛИ на преклонението на местните индианци не пред златото, а пред един зелен, приличен на яспис камък - жадеитът. Те твърдели, че той оказва силно лечебно въздействие, като елиминира крайно болезнените бъбречни кризи. Оттам получил и името си, с което станал известен в Европа - "пиедра да жиада" на испански ще рече "бъбречен камък".
По същото време пък
КИТАЙЦИТЕ СЕ ПРЕКЛАНЯЛИ пред друг зелен камък, който не се различава особено от споменатите два - нефрит. Името му също е свързано с лечебните му възможности - на гръцки "Нефрос" е бъбрек.
Днес е установено безспорно, че зеленият цвят влияе благоприятно на очите и нервната система, оттам и укрепващо на здравето. В древността минералите с този цвят са били приемани за камъни на плодородието и плодовитостта.
При градежа на повечето от
КЪЩИТЕ В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ е използван дялан вулкански туф със зелен цвят. Предпочитанието на човека към зеленото изпъква най-добре там, където хората са имали възможност за избор - например в изобилстващия с леснообработваем мрамор район на Ленище и Мишевско чешмите не са изградени от "бял мермер камък", а от много по-неустойчивия на природни влияния зеолитит със зелен цвят.
Че е имало тясна връзка между душевността на хората и заобикалящите ги минерали, това не подлежи на съмнение. Днес едно от определенията за "прекрасно" гласи, че прекрасно е това, което е одухотворено. От време оно присъщо на човека е да одухотворява природата край себе си. Най-лесно това се постига чрез наименуването на всичко, до което се докосва погледът му. В резултат на това творчество днес имаме Скалния прозорец /до Костино/, Вкаменената сватба /до Зимзелен/, Вкаменената гора /до Равен/, Каменните гъби /до Бели пласт/ и т.н.
Открай време човекът е установил, че при удар кварцът изпуска искра. Това му качество се е използвало през вековете за запалване на огън при удар на два кремъка един в друг, в по-ново време - чрез удар на кремъка в желязо. Парчето яспис за запалване на праханта винаги е било у притежателя си - овчар, орач, или с какъвто и да е занаят - с него е тръгвал на път и с него се е завръщал. Ето една неволна на пръв поглед форма на ОБЩУВАНЕ С МИНЕРАЛА а е привидно неволна, защото никой от тези, използвали огнивото през целия си живот, не се е разделил с него дори и при появата на кибрита. Нима е случайна тази привързаност?
Пак на пръв поглед неволно всички членове на семейството от родопската къща през целия си живот се докосват с ръце до риолитовата гривна на кладенеца, докато вадят вода. Само в планината геранилото е върху каменна гривна. За нейното изработване са нужни месеци труд, и то непосилен, но тя винаги е от камък - при всички случаи вулканичен.
А в равнината просто се сковава дървена четия. Нима балканджията не може да направи същото - дървета ли няма около себе си, или брадва?
Осемдесетгодишният бай Хасан от Бараците казваше, че в планината нищо не се върши случайно. Дори мястото за почивка и обяд се избира преднамерено - погледът на човека трябва да стига надалече, когато вдигне глава да преглътне залъка си. Нито една чешма не е построена близо до река с бързей или водопад - чешмите се строят на места, които са тихи, да се чува звукът от тяхната струя. Ако има изворче на място, където шуми друга вода, от него се прави язма, азмак - то се покрива отгоре с камък, без да се хваща "майката" му.
Днес науката дава обяснение на все повече НЕРАЗГАДАНИ ПРЕДАНИЯ ОТ ДРЕВНОСТТА много от тях свързани с отношението на човека към минералите. Свръхчувствителната електроника улавя излъчванията от кристалите и с нейна помощ се установява, че те всъщност винаги са били миниретранслатори на космически трептения. За разлика от тяхното действие, което се разпростира върху средата, в която се намират, има минерали като опала и обисидана, които оказват пряко въздействие върху човешкия организъм при контакт с тях. Вътрешната напрегнатост на тези два минерала оказва въздействие върху щитовидната жлеза на човека - едно от най-уязвимите от стресове места. Нима е случайно тогава, че оригиналните броеници при източните народи се изработват от обсидиан? Разбира се, има броеници и от нефрит, и от кехлибар - за първия вече стана дума, а вторият не се нуждае от представяне - и децата го познават като акумулатор на енергия.
За съжаление в България на въпроси от подобен характер досега не е било отделяно никакво внимание от който и да е клон на науката. А доказателствата за защита на подобна теза са пред очите ни - в Източните Родопи все още има и хора, и минерали.
Остава да се появят добронамерените изследователи.
Инж. Колев: Частният бизнес е с вързани ръце
Ексшефът на "Върбица"-Момчилград сега работи във фирмата на брат си, консултирал е 5 фирми в областта за сертификат от Мюнхен
Инж. Колев: Частният бизнес е с вързани ръце
Няма инвестиции, няма производство, селските стопани работят без дотации
Снежана ГОРАНОВА
Частният бизнес у нас е с вързани ръце. Фирмите, които преработват селскостопанска продукция, се задъхват. Селянинът не може да храни семейство с една или две крави. Никой не дотира производството му, както е в страните от Европейския съюз. Германецът изкупува млякото за 25 пфенига литър, ние - на 25 ст. И на нашия животновъд - солено, и на преработвателят - също. Няма инвестиции. Банките не дават кредит срещу панелен апартамент, казва инж. Гинчо Колев, ексшефът на машиностроителната фирма в Момчилград "Върбица". Той работи сега в "Брако" ЕТ на брат си. Във фирмата има 2 цеха - за метални изделия и за производство на кашкавал. Направих подобрения на съоръженията, които се отразиха на качеството на кашкавала. Сега ни търсят и от други мандри, каза инж. Колев. Досега той е консултирал 5 фирми в областта за получаване на сертификат за управлението на качеството от Мюнхен. Търсят го за съвети от Пловдив и Хасково.
Европа финансира програма за Кърджалийска област, която включва подготовката на 10 предприятия за получаване на т.нар. система за управление на качеството от Германия - ISO-9000, TUV-сертификат за производство на съдове под налягане за хранително-вкусовата промишленост. Чрез Стопанската камара в Кърджали инж. Гинчо Колев ще участва в реализирането на програмата.
Осветиха бойните знамена в Момчилград
И в Родопите честваха Деня на храбростта и на Българската армия
Осветиха бойните знамена в Момчилград
С полагане на венци пред костницата на загиналите в балканските войни през 1912-1913 г. и парад отбелязаха Деня на храбростта 6 май, войните от мотострелковото поделение в Момчилград. Те са наследници на славния 10-ти пехотен Родопски полк, взел участие в четири войни и не познал поражение. Родопчани първи пробиха отбраната на обявената от западни военни експерти за непревземаема Одринска крепост и развяха знамето си на форта Айваз баба, припомни в словото си командирът на поделението подп. Колев.
Отец Карамфил Алучев отслужи водосвет и освети знамето на полка, след което благослови и поръси със светена вода войниците, сержантите и офицерите от Момчилград. В чест на празника бяха прочетени заповеди за повишаване в звание. Със съдействието на община Момчилград и фирми от града и от Кърджали отличили се сержанти и офицери бяха наградени с предметни награди. Празненството завърши с тържествен войскови марш по главната улица на Момчилград, а вечерта командването на поделението даде коктейл в чест на 6 май.
Превръщате корупцията в натрапчива мисъл
Княз Кирил Сакскобурготски пред "Нов живот" чрез АБ
Превръщате корупцията в натрапчива мисъл
Интервю на Сава НИКОЛОВ
- Ваше Височество, в последно време в България темата за корупцията се превърна в злободневна. Каква е Вашата оценка?
- Корупцията е твърде тежка във всичките й аспекти и трябва да бъде преодоляна на всяка цена. Като чужденец не забелязвам особено материално богатство у българите, натрупано по неясен начин. Т.е. мащабът за стартиране в тази насока не е особено голям. Този проблем не трябва да се превръща в натрапчива мисъл, а е нужно системно да се намаляват възможностите за подобно обогатяване. Вече бяха коментирани различните специфични подходи - намаляване на лицензите, например. По време на "Българския Великден" един от участниците посочи, че за да се инвестира в България, трябва да потропа на 25 врати. Така се дава път на корупцията. Важното в случая е, че за този проблем се заговори открито, което породи надежди, че ще бъде намален.
- В качеството на съветник на българския президент как бихте оценил икономическата позиция на България?
- България разполага с всички шансове за успех. Въпрос е само на време, на запазване степента на усилията и на текущите проекти за успешното осъществяване на прехода. Първоначално той изисква известни жертви, но веднъж приключила реформата, крайният й резултат би приближил стандарта на живот в България до този на Запад. Министър-председателят говори за опита на Португалия и Испания, процес който познавам и чиито резултати са силно позитивни.
От друга страна си давам сметка за времето, което отне промяната в Испания. Реформите там стартираха в началото на 1982 г., през 1986 г. можеше да се говори за частичен успех, през 1992 г. процесът приключи. Две години по-късно започна да намалява безработицата, чийто максимум бе достигнат през 1992 г. - тогава близо 23 на сто от населението бе засегнато. Днес безработните са около 11 на сто, което е сравнимо с нивото в останалите членки на ЕС.
Това, заедно със спадането на инфлацията и с постигането на икономически ръст, т.е. редом с всички положителни икономически прояви, дава яснота какво и в какъв срок бе постигнато.
Смятам, че България е в особено добри позиции да постигне развитие от подобен тип. Въпрос е само на време и на съхраняване на усилието да бъдат привлечени чуждестранни инвеститори. Усилие трябва и за да се подобри имиджа на страната зад граница.
- Често правителството на България е упреквано за твърде голямата фискална тежест у нас. Трябва ли да бъде подобрена фискалната ни система?
- Винаги може да се подобрява една фискална система. Вярно е, че това равнище в България е високо, но не прекалено, както в някои други страни. С оглед икономическата ситуация в страната вероятно би било положителна стъпка да се прибегне към известно намаляване на данъците, постепенно, съпроводено със съкращения на бюджетните разходи. Редом с това ще се породи икономическа активност, която ще даде по-големи общи данъчни постъпления. Това се наблюдаваше по времето на Роналд Рейгън в САЩ. При контролирано прилагане на този подход в България смятам, че ще има положителен резултат.
- Каква е Вашата прогноза относно присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО?
- Според мен прогнозата за интегриране в ЕС между началото на 2007 г. и края на 2008 г. е осъществима. Това е особено сериозно предизвикателство и не трябва да се губи време. Колкото до НАТО - трудно е да се определи точно. Позицията на българското правителство по време на войната в Косово ще улесни процеса, а и доказа, че България е на страната на Запада и е с действаща демокрация.
Софиянци забъркват шопска салата с момчилградски зарзават
Технологията подобрена, в родопска оранжерия очакват по-високи добиви от 4 до 6 процента
Софиянци забъркват шопска салата с момчилградски зарзават
Доматите и краставиците на ВК "Младост" превзеха борсите и пазарите в страната
Валери КОВАЧЕВ
По-високи добиви от 4 до 6 % през тази година в оранжерията на ВК "Младост-95" в Момчилград, прогнозира техноложката Христина Чаушева. Според нея очакваните по-добри резултати се обясняват със завишените изисквания по отношение на технологията на отглеждане на краставиците и доматите. Двете зеленчукови култури заемат съответно 45 и 15 дка. За втора година опрашването на доматите става от бомбуси. Това са насекоми, познати като земни пчели, които се внасят от Белгия. През миналата година вследствие на този начин на опрашване добивите бяха идеални.
Техноложката е категорична, че момчилградските краставици и домати по вкусови качества и външен вид превъзхождат вносните и са сред най-добрите в страната. Затова винаги предпочита да консумира от тях.
Пред портала на оранжерията всеки ден се редят коли с различна регистрация. Момчилградски краставици и домати могат да се срещнат по борсите и магазините в най-големите наши градове - София, Пловдив, Варна. Досега в оранжерията няма заготвена продукция, която да не е реализирана.
През март по сергиите на пазара в Кърджали са се появили надписи домати от Момчилград. Тази хитрост не се ползва за първи път от прекупвачи, за да могат да си продадат стоката.
Беритбата на доматите е започнала към средата на април. Табелите на пазара са били подвеждащи, уточни Христина Чаушева. От декар се очакват средно по 14 т домати. Отглеждат се нови сортове, които кооперацията държи да ги запази в тайна. Консултанти на оранжерията са специалисти от Висшия селскостопански институт в Пловдив.
От краставиците вече са реализирани над 800 т. Очертава се общото количество до 20 юни, когато се очаква да приключи беритбата, да стигне 1000-1050 тона.
Момчилградската оранжерия е една от най-запазените в страната. Осигурява препитание на 102 души. Заслугата за това е, че по време на ликвидирането на АПК на оранжерията не се посегна с лека ръка, както беше направено на много други места.
Султана Чолпан: Български фолк гърми в Истанбул
Най-добрата танцьорка на ориенталски танци от южната ни съседка откри бар "Рим" в Кърджали
Султана Чолпан: Български фолк гърми в Истанбул
В Западна Европа жените считали, че могат да съблазнят мъжете с кючек
Въпросите зададе: Георги КУЛОВ
Султана Чолпан е родена в Татаристан, Русия.
Считана е за една от най-добрите изпълнителки на ориенталски танци в Турция. Печелила е много престижни състезания по кючек. Гостува в Кърджали специално за откриването на бар "Рим".
- Считат ви за една от звездите на ориенталския танц. Как започна кариерата ви?
- Напуснах Татаристан и заминах за Швейцария. Там научих, че в Турция ще се проведе състезание по ориенталски танци. Даже организаторите твърдяха, че ако се явя, веднага ще спечеля първо място. На състезанието през 1998 г. спечелих второ място в надпревара с десетки участници от целия Ориент. Дотогава не бях толкова известна. Не бях и звезда в медиите. Въпреки това вярвах в успеха. Може би заради това, че фамилията им Чолпан означава утрина звезда. Очаквах, че ще изгрея на небосклона рано или късно.
През 1998 г. конкурсът бе спечелен от Асена. Година по-късно тя сама призна, че аз съм номер едно в кючека. През 2000 г. съм безспорен фаворит, бях поканена в журито на конкурса.
- Какво е мястото на ориенталския танц в Турция?
- Там има много известни танцьорки, като Топ капъ, Асена и др. Смятам, че ориенталските танци са много популярни и затова ще отворя школа.
- Фолклорът с общобалканско звучене триумфира в целия регион, включително и в България. Какво е мястото му в балканската култура?
- Искам да кажа, че фолклорът е традиция. Тя е неизкоренима. Прави ми впечатление обаче, че през последните години и във вашата страна попфолкът изживя подем. В Турция във всяка дискотека се пускат български изпълнители. Те са много популярни. Много обичат певеца Жигули. И аз го харесвам. Танцьорките на модерни ориенталски танци приемат неговата музика. Изпълнителките на класически кючек обаче са с резерви към неговите хитове. Но това ще отмине. Факт е, че на всички по-големи сватби в Турция викат Жигули. Акордеонът е станал популярен инструмент. Даже настъпва в предни позиции.
- Музиката на Жигули в Турция като българско влияние ли се възприема?
- Да, това се смята за влияние от друга култура. За култура, идваща от България. Аз лично уважавам тази култура. Защото в противен случай не мога да бъда артист.
- Вие самата идвате от Русия. Как се докоснахте до ориенталската култура?
- За ориенталския танц ме запали мой познат от Египет. Бях много впечатлена и започнах да проучвам историята и постиженията на ориенталските танцьорки. Вземах уроци.
- Каква е предисторията на този танц?
- Тези танци не са родени в Турция. Произходът им е в арабските страни. Те са част от арабската култура. Фигурата е много важен елемент в кючека. Ставите трябва да са много еластични, за да може да се танцува. Изискват се много тренировки. Преди да се явя на първото състезание, се затворих за два месеца в стая с огледала и едно легло.
Непрекъснато репетирах. Почти не спях. Повтарях си: въпреки че не съм родена в Турция, аз не мога да бъда на второ място. Аз трябва да съм първа.
Когато през 1998 г. ме класираха втора, ми бе обяснено, че не съм взела първо място, защото не съм се снимала гола за вестниците и телевизиите. Въпреки това през 1999 г. доказах, че съм най-добрата. Взех първото място.
- Кои са основните тенденции в ориенталския танц днес?
- Както казах, танцът има арабски корени. Днес той се дели на класически и съвременен, модерен. Класическият се заражда в Османската империя под арабско влияние. Когато са идвали гости на султана, като дар се представят ориенталски танци. Смятало се, че така се отваря апетитът на мъжете. Постепенно този танц става традиция, форма на култура. Сега е основна атракция за туристите. Но, разбира се, той е дълбоко вкоренен в изкуството на Турция. Съвременните тенденции в поп-фолка се отразиха и на танца. Търсят се и синтетични форми с модерния балет. Класическият кючек е известен като "ала турка", това, което изпълнявам, се счита за модерен танц. Това е моят стил. Преди бяха по-популярни танците "ала турка". Сега младото поколение предпочита модерните форми на ориенталския танц.
- Къде се танцува модерния танц в Турция?
- Той е основна атракция по големите курорти. Предимно петзвездни хотели могат да си позволят да наемат танцьорки от моята класа. Това привлича западните туристи. Показва се като турски фолклор. Излиза танцьорката с жива музика. Всички ръкопляскат. Големите гости са впечатлени. Коронен номер е играта с чаша на главата или гърдите. Запазила се е традицията танцьорката да бъде закичвана с пари.
В Истанбул има ресторант "Гар". Това място се счита за пъпа на ориенталската музика. Там всяка вечер излизат пет различни танцьорки. И накрая излиза солистката, звездата.
- Казват, че изпълнителките на турски ориенталски танци са по-популярни от арабските си колежки. Защо?
- При арабските танцьорки е прието лицето да бъде закрито. Понякога и части от тялото. При нас играем с открито лице. Тялото трябва да бъде на показ. Това се харесва на младите, на чужденците.
- В Западна Европа как възприемат ориенталските танци?
- Признавам, че върху мен има натиск от немкини да отворя в Германия школи за ориенталски танци. В Западна Европа жените считат, че с ориенталско облекло и танц ще могат да съблазнят мъжете си. Даже имам приятелка, която се омъжи за германец и ме моли да я обуча. Тези жени като първа своя цел си поставят да съблазнят мъжете, които харесват?
- Като жена на Изтока как мислите кои мъже, от Изток или от Запад са по-запленени от ориенталските танци и женската хубост?
- Навсякъде мъжете са еднакви. Когато жената е като брилянт, всички падат в краката й.
- Какво е мястото на българския танц в общото балканско звучене? Бихте ли го играли?
- За първи път съм в България. Малко познавам българските танци и много бих искала да придобия по-добра представа за тях. Засега имам повече познания за музиката - от Жигули, от вашите фолкзвезди, които се слушат в Турция. С удоволствие не само бих заимствала от вашия танц, но и бих показала модерното в ориенталските танци. Зная, че напоследък фолклорът сред различните етнически общности тук се възражда и очаквам голям интерес. Бих играла и с удоволствие на фона на български поп-фолк хитове в Турция. Това, което ми прави впечатление в България, е многообразието и богатството на културата. Била съм в Швейцария, живяла съм доста време там. Била съм в много страни на Европа. Но сега, когато съм тук, мога да сравня приказната ви страна само с Швейцария.
Ученически състезания
Ученически състезания
Ардино става арена за млади огнеборци
Веса ГАВАЗОВА
Стадионът в Ардино се превърна в своеобразна арена на демонстрацията на уменията на деца и юноши, участващи в доброволните противопожарни отряди "Млад огнеборец".
Отборите на СОУ "Васил Левски" от Ардино, СОУ "Христо Смирненски" - с. Бял извор и ОУ - с. Млечино на практика показаха уменията и готовността си при пожари, стихийни бедствия и аварии, които са получили в училище. Заслуга за това имат контролните органи в районна служба "Противопожарна и аварийна безопасност" в Ардино.
Състезанието се посрещна с особено голям интерес от младите хора, е констатацията на кап. Сашо Раев, шеф на службата и председател на журито. Победител стана отборът на ОУ - с. Млечино, а наградите за всички участници осигури община Ардино и ЕТ "Олимп" с президент Гюнайдън Али.
Федерацията на потребителите на 10 г. Федерацията на потребителите на 10 г. Лош закон ражда корупция в контрола на стоки и услуги
Контролът върху стоките и услугите, предлагани на нашия пазар, ще дискутират на конференция на Федерацията на потребителите в България на 10 май в София делегати от цялата страна, съобщи за "Нов живот" Елена Бодурова, председател на структурата в Кърджали. В областния град федерацията планира да открие Бюро на потребителите, за което кметът Румен Димитров е приел да предостави офис.
Бюрото ще реагира на всички сигнали на граждани, които установят лошо качество или спекулативни цени на предлаганите стоки и услуги. На конференцията в София ще бъдат отбелязани 10 г. от съществуването на Федерацията на потребителите в България. На прицел ще бъдат и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Чиновническо недоглеждане
Чиновническо недоглеждане
Изкарват кърджалиец баща на съпругата си
Ангел ТОЛЕВ
Изкараха ме най-близък роднина на жена ми, въпреки че нямаме никаква кръвна връзка, жалва се в редакцията на "Нов живот" кърджалиецът Ахмед Шакир. При подготовката на семейството му да подаде необходимите документи за издаването на новите документи за самоличност се оказало, че съпругата му си е загубила акта за раждане. Ахмед отишъл в кметството на Чорбаджийско, за да поиска дубликат. Документът бил издаден, но вместо бащината фамилия в него била вписана сегашната фамилия на жена му. Така се оказало, че майката Шерифе Хасан Вейсал и бащата Расим Мехмедалиев Вейсалов са родили дъщеря с името Нурие Шакир.
Това е моето име, излиза че едва ли не аз съм родител на съпругата си, протестира Ахмед Шакир. Моят род е от Нановица, а на жена ми - от Крумовград, обяснява той.
Злополучният дубликат на акта за раждане е издаден на 23 март т.г. Лично съм бил три пъти в Чорбаджийско и два пъти в Крумовград, за да оправям допуснатата грешка.
Чиновничката от Чорбаджийско упорито не искаше да поправи грешката си. В регистъра на кметството за ражданията съпругата ми е записана както трябва. Обясниха ми, че вероятно объркването е станало при промяната на имената през 1984 г., но така и не промениха вече издадения документ. Молих ги поне да ми преснимат страницата от регистъра в кметството, но и това не направиха. Отнеха ми месец и половина в ядове и пътувания. Питам се може ли някой сега да ме обезщети, жалва се Ахмед.
