Англичани и холандци се съюзяват срещу Германия
Футболни лумпени се готвят да удавят в кръв първенството на Стария континент
Англичани и холандци се съюзяват срещу Германия
Николай ВАСИЛЕВ
Убитите в Истанбул двама английски запалянковци на "Лийдс" са поредната брънка от веригата жертви по футболните терени. Президентът на "Лийдс" нарече трагедията "една от черните нощи", които остават в историята. В интерес на истината обаче трябва да се признае, че причината за трагедията са английските фенове. Случаят в Истанбул обаче може да мине като обикновено квартално произшествие пред това, което ултраси от Англия, Холандия и Германия готвят за предстоящото европейско първенство. Разследване на английския в. "Обзървър" показва, че тълпи от английски запалянковци се готвят да пролеят литри кръв.
Нещо повече - англичани и холандци готвят съюз срещу общия враг Германия, така както през Втората световна война. Главорези от Острова са се свързали чрез уеб страниците на Интернет с ултраси в Холандия и заедно предвиждат наказателна акция срещу германците. Холандската полиция вече е надушила заговора, но остава учудена от лесния начин, по който хулиганите се свързват по Интернет и си обменят информация. Ако това, което четем, се окаже вярно, означава, че за футбола настъпва краят на света, казва Хен ван Грьоненвелд, шеф на холандското национално бюро за борба с футболното хулиганство.
Мачът, който се чака с най-голям интерес на европейското първенство, е между Англия и Германия на 17 юни. За английските запалянковци са определени 5000 билета, но желаещите са много повече. 2000 германски хулигани се готвят за инвазия в Белгия, сочи информация на полицията в Шарлероа, където ще се играе мачът. Полицията в Шарлероа действа заедно с полицаи от Англия и Германия. Експерти от Британската национална криминална разузнавателна служба посетиха колеги от континента, за да обсъдят всички предохранителни мерки. Британските власти вече заявиха ,че ще спрат най-опасните, но те са 180 вече провинили се хулигани.
Освен английските, холандските и германските футболни лумпени в последно време се проявяват и испанските. 25 000 е броят на ултрасите на Иберийския полуостров, по информация на Движението срещу расизма и ксенофобията. Най-многобройни са в Мадрид, Каталуния и Андалусия.
На фона на тази информация поведението на ултрасите за вечните врагове в българския футбол - "Левски" и ЦСКА, е като на деца от предучилищна възраст. Няколко счупени глави, потрошени автобуси, седалки на стадиони... Смъртни случаи, слава Богу, няма и дано да няма. Информацията обаче, че футболните хулигани контактуват помежду си чрез Интернет и се съюзяват е доста обезпокоителна. Засега тя заобикаля България, но докога, се питат спортни деятели. Още няма информация някой футболен хулиган в нашата страна да е осъден. Осъждат клубовете с глоби за щетите, нанесени от техни фенове.
Най-големите изстъпления на английски запалянковци досега
1980 г. - Англия отнася глоба от 12 500 долара заради изстъпления на запалянковци в мач от европейското по футбол срещу Белгия в Торино.
1981 г. - Английски хулигани причиняват щети за 94 000 долара на стадиона в Базел.
1983 г. - Привърженици на "Тотнъм" буйстват в Ротердам, 30 души са настанени в болница.
1984 г. - Щети за 1.09 млн. долара причиняват английски запалянковци в Париж.
1985 г. - Трагедията на стадион "Хейзъл" в Брюксел. 39 души, предимно италианци, са убити при хулигански изстъпления преди мача "Ливърпул" - "Ювентус".
1986 г. - Петима са наръгани в меле на ферибот, плаващ през Ламанша.
1989 г. Стадион "Хилзбъро" в Шефилд. 95 души намират смъртта си, 200 са ранени. Това е най-голямата трагедия в историята на британския футбол.
1993 г. - 1000 английски фенове са арестувани в Холандия в квалификацията за световно първенство между Холандия и Англия.
В събота е Лазаровден, в неделя Цветница
След една седмица празнуваме Възкресение Христово
В събота е Лазаровден, в неделя Цветница
Двата празника ни разкриват божествената слава на Исус Христос
Николай СТОЕВ
В предпоследната седмица от Великденските пости църквата празнува Лазаровден в събота и Цветница в неделя. Тези два празника са обединени. Първият ни разкрива славата на Христос като Бог, който възкресява мъртви, а втория ни представя Спасителя като цар, син на Давид.
На отиване в Ерусалим за еврейския празник Пасха Исус минал с учениците си през селцето Витания да види приятеля си Лазар. Там със сълзи на очи го посрещнали сестрите му Марта и Мария и му казали, че брат им от 4 дни е мъртъв. Христос го възкресил, за да покаже на хората, че той е пратеникът Божии, Син на Отца, който ще спаси човечеството. Лазаровото възкресение е предобраз на Христовото възкресение, което празнуваме следващата неделя.
На следващия ден, неделя Христос влиза тържествено в Ерусалим на бяло осле. Народът го обсипва с палмови клонки и вика "Осанна, осанна, благословен идващият в името Господне".
Празникът в България е известен повече с наименованието Връбница. Понеже у нас няма палми, чиито клонки свещеникът да раздава на този ден на християните, раздават върбови клонки. С тях хората закичват вратите си за здраве.
Освен върбови клонки хората носят на този ден и цветя, които се освещават от свещеника и се раздават. Затова празникът се нарича и Цветница. Така е от дълбока древност. Още в житието на св. Методий по повод смъртта му се казва, че той се почувствал недобре в "Цветную неделю".
След Цветница започва последната седмица преди Възкресение Христово. Тя се нарича Страстна седмица, защото ни спомня за страданията на Христос.
В четвъртък се учреди фен-клуб на ЦСКА в областния град
В четвъртък се учреди фен-клуб на ЦСКА в областния град
Канят Любо Пенев и Емо Костадинов в Кърджали
Местни цесекари ще подкрепят армейците по стадионите в страната
Валери КОВАЧЕВ
Любослав Пенев и Емил Костадинов да бъдат поканени през май в Кърджали. Това решиха в четвъртък учредителите на местния фен-клуб на ЦСКА. Ако двамата са ангажирани привържениците на армейците държат тук да дойдат някои от треньорите на отбора и футболисти.
Ръководството на фен-клуба ще се срещне през следващата седмица с шефовете на ЦСКА и водачите на националния фен-клуб на армейците. Срокът определен за втора сбирка на кърджалийския фен-клуб на ЦСКА е до 20 май. За център на цесекарите е избрана кафе-сладкарница "Синди", където ще се събират всеки четвъртък. Това ще бъде мястото, където ще се гледат пряко излъчваните мачове на ЦСКА и на видеозаписи, които ще се вземат от клуба в София. Ще се продават и рекламни материали и сувенири.
В кафе-сладкарницата е оставена книга, в която всички, които желаят да станат членове на фен-клуба могат да се запишат. На първата сбирка сред учредителите бяха и шестгодишният Лазар Кърпачев и осемгодишният Тома Станков.
Ръководството на фен-клуба ще организира посещения на мачове на ЦСКА в столицата и провинцията. Първите срещи на които кърджалийските цесекари ще подкрепят четата на Спас Джевизов е срещу "Олимпик-Берое" в Стара Загора и "Левски". На първата сбирка се разбра, че "червените" имат много поддръжници сред публичните личности на Кърджали. Между тях са Румен Димитров, Петър Илиев, Иван Дяков, Петко Деведжиев, Петър Петров, Орхан Кадиров, Милан Миланов, Вълчо Костов, Мюмюн Тахир, Садула Хаджиев и Димитър Русев.
Двама българи основни фаворити за евротитлата по щанги
Тодор Кавалджиев се срещна с Иван Абаджиев
Двама българи основни фаворити за евротитлата по щанги
Николай ВАСИЛЕВ
Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, който е председател на организационния комитет на европейското първенство по вдигане на тежести в София, се срещна с Иван Абаджиев и шефовете на федарицята в четвъртък вечерта. Срещата е била чисто организационна. Кавалджиев се информира за хода на подготовката на щангистите.
Днес и утре ще има контролни състезания за определяне на окончателния състав за Евро-2000 в София на 25 април.
Засега твърди титуляари са Иван Иванов /54/, Севдалин Минчев /62/ и Златан Ванев /77/.
Все още не е окончателно решено дали ще участва Наим Сюлейманоглу. В началото той даде заявка, но седмица след това Иван Абаджиев каза, че резултатите на Наим са слаби. Сюлейманоглу е в категорията на Севдалин Минчев и състезаващия се за Хърватско Николай Пешалов. Двамата българи са основни фаворити за евротитлата.
Децата искат да защитят спортната слава на Кърджали
Само преди 3 г. 600 деца тренираха и се състезаваха в ОДК-Кърджали
Децата искат да защитят спортната слава на Кърджали
Лидия Талева: Време е общинарите да изработят цялостна политика в тази област
Тонка ГОГОВА
Само двама щатни преподавателИ и един на хонорар останаха в спортното направление на Обединения детски комплекс в Кърджали след последните съкращения в началото на годината. допреди 2-3 г. тук са спортували и са защитавали спортната слава на общината на регионални и републикаНски състезания около 600 деца.
Не губя оптимизъм и се надявам нещата да получат положителен обрат, ако най-сетне постоянната комисия по спорта в Общинския съвет промени безгрижното си отношение към спорта, каза директорът на ОДК Лидия Талева. Нужно е най-сетне да се изработи ясна и цялостна политика на общината към тази толкова важна за здравето на децата област, за това се боря откакто съм ръководител на комплекса, подчерта тя. Трябва да се обърне сериозно внимание на окаяното състояние на базата, както и на организацията и финансовото осигуряване на клубната дейност и ученическите състезания, смята Талева. Основание за оптимизма си тя вижда в подновения процес на изграждане из страната Обединени детски комплекси на базата на центровете за работа с децата, Ученическите спортни школи и Центровете за ученическо и техническо творчество. Такива бяха създадени наскоро в Стара Загора, в Перник и още няколко града в Северна България. Много вярвам, че това е сегашната политика на просветното министерство за извънучилищните дейности, коментира Лидия Талева. И че този факт ще накара и кърджалийските общинари от комисията по спорта да преразгледат политиката си, каза тя.
Тази година се навършват 30 г. от създаването на Ученическите спортни школи в цяла България с решение на Министерството на просветата, припомни Лидия Талева. Когато през 1995 г. Школата в Кърджали влезе в състава на ОДК, ние наследихме великолепен преподавателски състав. За съжаление, липсата на собствена спортна база стана причина постепенно преподавателите да предпочетат работа по училищата и да напускат. Школите по различните спортове ползват комплекс "Арпезос", стадион "Горубсо" или базата на училища, но като пришълци могат да се вреждат само между тренировките на клубовете и в извънучилищно време.
Въпреки това в годините между 1996 и 1998 г. отборите имаха доста успехи на републикански и зонални състезания - трети места за баскетболистите, волейболистите, художествената гимнастика. Лекоатлетите се класираха на второ място, а индивидуално и на първо. През 1999 г. спортните школи не можаха да участват в състезания заради финансови затруднения на ОДК, каза Талева. И изрази надежда, че през тази година ще успеят ръководените от Юлиана Апостолова баскетболисти, футболистите на Иван Петров и каратистите на лектора Георги Петков да се състезават и да покажат добри постижения.
Златните страници на мотокроса в Кърджали
Спорт за луди глави, развлечение за сеирджии или проверка на майсторство е кросовото състезание
Златните страници на мотокроса в Кърджали
Заслужилият треньор Иван Атанасов не вижда откъде ще потече отново бензин
Интервюто води Тодор МУХТАРОВ
ТРАСЕТО НА МАЙСТОРА
От родния Хасково до втородния Кърджали Ванката пристига на мотор. Семейството му - с влака. Било е през 1955 г. Кърджали още не мирише на бензин. Само бай Тенчо чешмеджията и Чичкови имат неговото возило. Но моторът на юношата вече е търчал по дъртранови писти, надбягвал се е с майстори. И с баш майстор - Ангел Проданов. Той е запалил свещите на 14-годишния Иван, учил го е как се седи на мотор, който си не знае силата.
И така първата лястовица каца в град без гнездо за своето хоби. Гнездото започва да се плете още същата година. В Кърджали се провежда за първи път надпревара с мотоциклети из улиците на града. Участват отбори от Хасково, Ст. Загора, Чирпан, Пловдив и едно наше 17-годишно момче - Иван Атанасов. Интересът към състезанието е голям, мераклиите да опитат летене върху гуми сами се издават.
Забръмчи ли един мотор, ще го надушат други. Събрани на едно място те вече са отбор от приятели. Кърджали си няма писта, има стадион, който става за препускане с пусната пред моторите топка. Точно тогава е на мода да се рита коженото кълбо възседнал. За година отборът по мотобол е готов, включен е в първенството на страната. Капитан на отбора - Иван Атанасов. На вратата- Токата /Стойчо Бонев/. Другите:
Жоро Шибойков, Ив. Ангелов, Димитър Чичков, Ники Паричков, Пр.Тонев...3-4 години топката се търкаля заедно с колелата, кърджалийци намират още едно развлечение на ст. "Горубсо". Беше им забавно, но питаха ли тези, които трошаха собствените си мотоциклети. Липсата на подкрепа загасява мотори и мераци.
Завъртат се години на кросови състезания. Кърджали става център на спорт с високи скорости.
- Да проследим пътя на мотоциклетистите. От стадиона се прехвърлихте на писта. С какъв кураж, с какъв отбор, с какви машини?
- Първата ни писта беше в източната част на парк "Простор". Трасето не беше много трудно, можеше и с по-малко кураж да се бяга. Отбор все още се сформираше. Машините ни бяха чешки и немски. Още първите състезания показаха, че мотокросът има бъдеще в Кърджали.
- Пушилка, вдигната с мотори, отдалече се вижда. Кой ви забеляза, откъде дойде подкрепа?
- Запалиха се най-напред местни ръководители на предприятия, кметът на града Петко Калчев, после Димитър Милев. Забелязаха ни и от федерацията в София. Пое ни ОСО /Организацията за съдействие на отбраната/. По-нататък разчитахме на многоброен доброволен актив, без който спортът ни нямаше да постигне тези успехи.
- Отесня "Простор", оформи се писта край Сипей, на която бе написана голямата история на мотоциклетния спорт в Кърджали.
- Имахме най-добрата писта в страната. Бяха закупени машини от всички класове. Разполагахме с механици, резервни части, екипи, работилница, микробус с ремарке. Закупиха се балканчета, с които пък започна подготовката на юношите. За децата бяха закупени картинги. Любителите на високи скорости все повече и повече нарастваха.
- През кои години бяха написани "златните страници"?
- От 1962 до 1969 г. Тогава бяха най-добрите изяви на Видьо Видев, Емил Братанов, Андон Калайджиев, братя Чичкови, Йордан Харбалов, Исмаил Расимов /Агата/, Антон Калайджиев и много други. Всяка година в Кърджали се провеждаше кръг от републиканското първенство, край Сипей идваше два пъти повече публика, отколкото на футболен мач.
- По-нататък японски мотори заглушиха чезетата и емзетките. Те ли спряха нашия възход?
- Да, конкуренцията стана неравностойна. Градове, в които имаше предприятия, боравещи с валута, закупиха по-качествени машини. Състезанията се печелеха от представители на София, Перник, Ловеч, Бургас.
- Спорт за "луди глави" ли е надпреварата по неравно трасе, развлечение за "сеирджии" или проверка на майсторство е кросовото състезание?
- Преди всичко преценка на майсторство. Мотоциклетният спорт не е за "луди глави", а за смели. Рисковете са големи. Нямаше състезател, който да не е обелил нос, счупил крак, ръка, ребро... След възстановяване никой не се отказваше.
- Кога загаснаха напълно нашите мотори?
- През 1990 г. Бяха разпродадени 20 нови машини, които стояха още неразпечатани в дървени каси.
- Може ли умрял кон да ритне отново стартерния педал?
- Ако му бият финансова инжекция - може. Засега не виждам откъде ще потече отново бензин? И сега има мераклии да се впуснат по трасето, но подготовката им е самодейна. Със самодейци голям спорт не се прави.
- Дослужваш трудови години в Данъчното. Върху седло или зад бюро се чувстваш по-комфортно?
- Спортът е болест. Ако го имаше, нямаше сега да съм тук.
- Би ли се появил дядо Иван на "бял кон" на пистата?
- Имам състезателен мотор, купил съм го за внука. Но той засега не проявява интерес. През лятото смятам да го заведа край Сипей и му покажа какво съм правил.
Няма да съобщавам датата, когато "конят" на майстора ще забръмчи край Сипея. може да има футболен мач, не бива да се отклонява публика, която вече се брои на пръсти.
Ловът не е да биеш животни
Тодор Кундев: Мина времето на авджиите с цървули и дочена куртка
Ловът не е да биеш животни
Записал: Филип ХОРОЗОВ
От десет години членувам в ловно-рибарския съюз. Искаше ми се да бъда ловец много преди това, но работата ми беше свързана с постоянно пътуване. След години мога да кажа, че ловът преди всичко е спорт, но скъп. Отмина времето, когато на лов можеше да се ходи с цървули и дочена куртка. Сега едно оборудване от обувките до шапката средно излиза около 1000 марки - това е екипът, а отделен е въпросът за оръжието. Защото всеки ловец знае, че не можеш да си само с една пушка. Въпреки че повечето от българските ловци разполагат максимум с две пушки.
В лова като спорт много интензивно навлиза използването на дългоцевно нарезно оръжие. Най-елементарната такава пушка, произведена в България, струва около 280 долара. А да не говорим, че в света има супер карабини, които се продават на цени от 32 000 до 50 000 германски марки. Отделно оптическото устройство струва колкото самата карабина.
От края на 19 век България е една от редките страни в света, от която европейските държави са черпели опит в организацията на лова и ловните стопанства. Много голяма е ролята на БЛРС в опазването на българската природа и дивеча в нея. Направеното е за пример.
В нашия край има лов, за което е съществуването на няколко дружества със съответните дружинки, в които членуват всички мои колеги. Като казах, че спортът който упражняваме, е скъп го подкрепям с факта, че в момента много хора си замразяват членството поради липса на финансови възможности.
Като казвам, че ловът е спорт, това обаче не значи, че трябва да отидеш в гората и да стреляш животни. Приоритет за ловеца е опазването на дивеча и природата, провеждането на ловностопански мероприятия, в които влизат грижата за дивечовите ниви, правенето на листници, избиването на вредния дивеч - скитащи кучета, чакали, лисици и вълци. Всичко това е първа задача на ловеца, възприел този спорт като част от живота си. Чак след това идва периодът, когато е разрешен ловът, да ловува с групата си.
Пенчо Стоянов: Каратист милионер няма
Собственикът на клуб "Арес" в Кърджали пред "Стадион"
Пенчо Стоянов: Каратист милионер няма
Разговора води: Николай СТОЕВ
Пенчо Стоянов тренира карате от 1992 г. От 1994-та е при Антони Тодоров в клуб "Диамант" - Кърджали.
След заминаването на Антони в Англия през 1998 г. регистрира карате-клуб "Арес". Миналата седмица на състезанията в Пловдив в републиканския турнир мъжете каратисти на "Арес" заеха първото място в зона юг и ще участват на републиканските финали.
- Г-н Стоянов, как възникна името на клуб "Арес"? Толкова ли сте войнствени, за да приемете името на древногръцкия бог на войната?
- Не, напротив, каратистите са едни от най-миролюбивите хора. Каратето не е само спорт, то е преди всичко изкуство, този спорт контролира духа и тялото. А за името "Арес" ние го приехме не като бог на войната, а като символ на победител.
- В последно време се забелязва голям интерес към източните бойни изкуства.
- Така е. Интересът към бойните изкуства се засилва, що се отнася за самозащита. Но все повече клубове затварят врати. за пример ще ви кажа, че един от най-добрите софийски клубове, с най-богата материална база, в момента е цех за безалкохолни напитки.
- Не се ли печели от спорта карате?
- Дотолкова, колкото си покривам разноските. По наредба участниците си поемат разноските по състезания. Нашата работа е плащаш, за да те бият. Да сте чули каратист милионер, все са тенисисти, футболисти, пилоти от Формула 1.
- А ролята на федерацията за развиване на каратето в България?
- Да координира връзките между отделните клубове, да изготвя спортния календар. Всичко останало си плащаме, както казах вече.
- Колко време се задържат състезателите в Кърджали?
- Повечето, като завършат училище и като заминат студенти, се състезават в други клубове. От старите кадри са останали трима.
- Има ли бъдеще този спорт в Кърджали?
- В състезателен план растат талантливи деца. Работим здраво с тях, пък каквото сабя покаже, както се казва. Тренираме до 8 часа седмично, докато в софийските клубове тренират от 3 до 4 часа седмично.
- Какъв е състезателният живот на един каратист?
- Докато е във форма. Но рядко някой се бие след 24-25 години. Такива като мен, дето са на 30 и продължават да се състезават, са малцина.
Сега бракониерстват богатите
99 процента от нарушенията на Закона за лова се извършват от хора с авджийски билети, твърди инж. Николай Янчев
Сега бракониерстват богатите
С арбалети и примки изтребиха лопатарите в Кърджали
Георги КУЛОВ
Бракониерството е старо като лова. В мрачните векове на феодализма са бракониерствали бедните. Сега и богатите. 99 % от бракониерските прояви са на членове на сегашния Съюз на ловците и риболовците, твърди бившият шеф на регионалното управление по горите инж. Николай Янчев. Основно нарушават закона безработните младежи по селата, които нямат ловен билет, но търсят препитание. Те залагат примки и ловят най-често кошути и зайци, опонира му председателят на Ловно-рибарското дружество в Кърджали Васил Дончев.
Бракониерството има жилави корени в Източните Родопи. Всеки опит на законодателя да го ограничи е срещал съпротива. Показателна е една история от 1936 г., разказвана от дългогодишния ловджия Димитър Велковски. Тогава парламентът приел закон, с който в рамките на ловния сезон се предвиждало отделни периоди за отстрел на определени видове дивеч. Секретарят на тогавашния ловно-рибарски съюз Ангел Сокачев пристигнал в Ивайловградско, за да разяснява новите разпоредби. Той събрал ловците и им обяснил, че ще има определени месеци, в които ще могат да отстрелват сърни, диви прасета или зайци. Станал бай Атанас Дервенката и казал: "Добре де, ако изляза на лов и видя заек в драките, пък не е разрешено, какво да правя? Да го оставя да ми се присмива и да ме псува на майка? И да не стрелям!?. " Сокачев отново се позовал на закона. "Добре бе, г-н Сокачев, казал бай Атанас, ако ти сложим тази нощ в хотелската стая едно младо хубаво моме. И на леглото поставим дъска, която ви разделя, няма ли да я прескочиш", запитал ловецът. "Няма нищо общо това с лова", опитал се да му противоречи софиянецът. "Има, отговорил му Дервенката. Любовта и ловът са двете най-хубави неща на този свят и затова трябва за тях да има най-малко запрещения,категоричен бил ивайловградчанинът.
Ловът винаг и е бил занимание на привилегировани. В България първото ловно дружество се създава след Освобождението от тогавашния премиер Стефан Стамболов, брат му Атанас, английския посланик и чешки специалисти, наети да работят у нас от правителството. През 1911 г. цар Фердинанд предава на ловно-рибарския съюз облика на природозащитна организация като създава фонд за защита на дребния дивеч. След катастрофалния за страната ни Ньойски договор ловните дружества са под прякото покровителство на държавата. Авджийството се масовизира като става форма за въоръжаване на мъжете и заобикаляне на клаузите от договора, ограничаващи числото на Българската армия. Патрон на ловно-рибарския съюз става самият цар Борис. Ловът никога не е бил спорт, смята инж. Николай Янчев. Според него такъв образ се опитала да му придаде т.нар. "народна власт". Тогава Ловно-рибарският съюз изживява втора масовизация, но членството в него е привилегия основно за партийните кадри на БКП.
Ловно-рибарското дружество в Кърджали е създадено през 1923 г. Сега в него членуват около 700 ловци от общините Кърджали, Ардино и Черноочене, групирани в 20 дружинки. Авджиите през последните години намаляха, защото ловът стана скъпо удоволствие. За да си извадиш ловен билет са ти нужни 500 лв. Толкова са необходими за закупуване на пушка и такъми на старо. Малцина могат да си позволят полуавтоматична карабина "Хеклер" и "Кох", каквато според осведомени притежавал областният управител Пламен Иванов.
Всекидневно се срещаме с бракониерски прояви, твърди шефът на Ловно-рибарското дружество в Кърджали Васил Дончев. Според него няма ловен излет, когато да не са откривани примки и капани поставени от безработните жители на селата. За съжаление не можем да установим кои са бракониерите и те да си понесат наказанията, казва Дончев.
Ловците недоволстват от бракониерите, защото всяка година с техни средства се осигурява храна за дивеча. Последната зима те са закупили 4 тона царевица за хранилките. Купили са и 200 кг сол. С техни пари 200 кеклика са били пуснати за развъждане в околностите на Кърджали.
Най-често с примки се ловят елени ,сърни и зайци. Докато за броя на зайците има тенденция към увеличаване, рогатите жители на планината намаляват. Елените са гордостта на Родопите. В ловното стопанство "Студен кладенец", което е собственост на СЛР, идват чужденци и плащат здраво за местните трофеи. Нямаме републикански рекорд, но нашите трофеи са много ценени, твърди Васил Дончев.
Хората с власт и пари нямат основание да бракониерстват. Въпреки това, когато не получат разрешение за лов, те нарушават закона, смята инж. Николай Янчев. Според него причината била в остарялата нормативна уредба. Съюзът на ловците и риболовците е регистриран по Закона за лицата и семействата и трудно осигурява издръжката на раздутия си бюрократичен апарат, смята Янчев. Това било една от причината шефовете на ловните дружинки да раздават разрешителни за лов и това да се превръща в далавера. Според Янчев именно от Съюза на ловците и риболовците бавят приемането на второ четене на Закона за лова. Малцина в тази държава имат интерес нещата да се регламентират и да се спре бракониерството, смята Янчев.
От разрастването на бракониерството загуби и Кърджали. Стадото лопатари, които бяха гордостта в столицата на Източните Родопи, вече е почти унищожено. Оцелелите три-четири животни не смеят да слязат в центъра на града, както преди години. Стадото бе изтребено с арбалети и примки от жители на града и околните села, каза Васил Дончев. За съжаление нито един от виновниците не е наказан, споделят жители на Кърджали.
Ски-писта и ски-влек ще се изграждат край Ардино
Ски-писта и ски-влек ще се изграждат край Ардино
"Белите брези" център на зимните спортове в Източните Родопи
Валери КОВАЧЕВ
Ски-писта и ски-влек ще бъдат най-атрактивните спортни съоръжения, които община Ардино предвижда да изгради в Курортно-туристическия лесопарк "Бели брези". Мястото, което е трасирано преди години, е дълго около 3 км.
Избран е северен склон, на който се задържа по-дълго време сняг.
Идеята за строителството на база за зимни спортове на "Белите брези" е стара. Още през 80-те години са били доставени част от съоръженията за ски-влека. Работата спира окончателно в началото на 90-те години. Това е причина съоръженията да бъдат ограбени и сега нищо от тях да не може да се ползва. Останала е само направената просека, където ще бъде пистата.
Развитието на Курортно-туристическия лесопарк "Бели брези" е включено в стратегията за развитието на община Ардино от 2000 до 2006 г. Тия дни тя ще бъде обсъдена с обществеността и предложена за утвърждаване от местния парламент.
КТЛ "Бели брези" влиза и в областния план за регионално развитие, каза Неджми Ходжов, зам.-кмет на общината.
Освен ски-писта и ск-влек на "Белите брези" ще се изградят и много спортни площадки за деца и възрастни. Туристическият комплекс ще се развива в две насоки - за краткотраен отдих и почивка. Целта е той да стане екоселище, в което да почиват хора от цялата страна, както и чужденци. С изграждането на каскада "Горна Арда" се създават условия за съчетаване на зимните и водните спортове. Твърди се, че въздухът на "Белите брези" е най-чистият на Балканския полуостров. Препоръчва се при белодробни заболявания.
"Горна Арда" рай за гребци и рибари
Районът на яз. "Мадан" един от най-привлекателните в страната
"Горна Арда" рай за гребци и рибари
Валери НЕДЯЛКОВ
Ландшафтноустройственият план на язовир "Мадан" от каскада "Горна Арда" предвижда изграждането на гребна база, разположена под село Гарвани, Ардинско. Най-широката част на язовира, която е около 500 метра, ще се използва за провеждане на състезания по различни гребни спортове на дистанциите 500, 1000 и 1500 метра. Освен за състезания базата ще може да се ползва и за подготовка на наши и чужди клубни и национални отбори целогодишно.
Климатичната характеристика очертава района на язовир "Мадан" като един от най-привлекателните в страната, твърди проф. д-р на арх. науки Иван Никифоров, ръководител на колектива, изготвил ландшафтноустройствения план. Средната надморска височина на язовира е около 600 м. Околните хълмове и върхове достигат до 900 м надморска височина. Зимата е мека, с положителни среднодневни температури. Снежната покривка в съчетание със слънчево тихо време създава добри условия за отдих, спорт и туризъм, обобщава професорът по архитектура. Освен за водни спортове язовирът ще е подходящ и за риболовен туризъм. Рибното богатство е представено от мряна, кефал, костур, шаран.
Благоприятният климат, чистият атмосферен въздух, разнообразният растителен и животински свят и живописен релеф определят големия туристически потенциал на района. То ще се развие, ако се реализират плануваните панорамни пътища, хижи, ваканционно селище, хотел-ресторант с къмпинг, кътове за пешеходен туризъм, конна езда и колоездене.
"Торнадо" връхлита откъм Жълтуша
В ардинското село се готвят за създаването на спортен клуб
"Торнадо" връхлита откъм Жълтуша
Искаме да измъкнем младите от пушеците и алкохолните пари в кръчмите, казва Ясен Мишуров
Валери КОВАЧЕВ
Готвим се да създадем спортен клуб. Повечето от младежите предлагат да го кръстим "Торнадо", за да напомня за сполетялото ни през миналата пролет стихийно бедствие и да всява респект сред противниците ни, каза Ясен Мишуров, кмет на ардинското село Жълтуша.
След съдебната регистрация на клуба ще бъдат направени постъпки пред общинската администрация в Ардино за включването му в общинския спортен календар. Амбициите на инициаторите са след две-три години местните спортисти да мерят сили на областно, зонално и републиканско равнище.
Имаме таланти, но нямаме условия да се развият. Реализират се едва когато отидат да учат в средните училища из страната, констатира кметът. Като пример посочи, че преди години тукашно момче се изкачило на трето място на държавното първенство по бокс за юноши. Лекоатлети от местното училище са завоювали призово място на републиканско ниво.
Със създаването на спортен клуб в Жълтуша целим да измъкнем тийнейджърите и младежите от пушеците и алкохолните пари в кръчмите, които в селото наброяват 10. Нямат никакви условия за занимания през свободното време. От няколко месеца не работи и дискотеката, твърди Ясен Мишуров.
Център на клуба ще бъде читалището, където ще се оборудва спортна зала с площ към 70 кв.м. Ще бъдат поставени висилка, успоредка, шведска стена, тренажори, тепих за борба и тенис маса. Средствата ще се търсят предимно от спонсорство, както и от отчисления от спортния тотализатор след регистрирането на клуба. Предвижда се да се развиват тенис на маса, борба, бокс и лека атлетика. За тях можело да се намерят местни треньори, които да работят на доброволни начала.
Футболен клуб не може да се учреди, въпреки че и тук футболът е любима игра. Няма стадион. Изграждането на такъв на този етап е илюзия. Възможно е обаче да се направи плувен басейн край река Оваджик, чиято вода е чиста.
Единственото място в Жълтуша, където сега може да се порита топка, е асфалтирана спортна площадка в училищния двор. Но баскетболните кошове са останали само стойките, таблата ги няма. Училището, в което учат около 180 деца, е без спортен салон. През зимата часовете по физкултура се провеждат в една от свободните класни стаи. Оборудването е тенис маса, щанга и половин тепих за борба, констатира кметът.
"Арда-Бентонит" принадлежи на целия Кърджали
Собственикът на клуб "Арес" в Кърджали пред "Стадион"
Пенчо Стоянов: Каратист милионер няма
Разговора води: Николай СТОЕВ
Пенчо Стоянов тренира карате от 1992 г. От 1994-та е при Антони Тодоров в клуб "Диамант" - Кърджали.
След заминаването на Антони в Англия през 1998 г. регистрира карате-клуб "Арес". Миналата седмица на състезанията в Пловдив в републиканския турнир мъжете каратисти на "Арес" заеха първото място в зона юг и ще участват на републиканските финали.
- Г-н Стоянов, как възникна името на клуб "Арес"? Толкова ли сте войнствени, за да приемете името на древногръцкия бог на войната?
- Не, напротив, каратистите са едни от най-миролюбивите хора. Каратето не е само спорт, то е преди всичко изкуство, този спорт контролира духа и тялото. А за името "Арес" ние го приехме не като бог на войната, а като символ на победител.
- В последно време се забелязва голям интерес към източните бойни изкуства.
- Така е. Интересът към бойните изкуства се засилва, що се отнася за самозащита. Но все повече клубове затварят врати. за пример ще ви кажа, че един от най-добрите софийски клубове, с най-богата материална база, в момента е цех за безалкохолни напитки.
- Не се ли печели от спорта карате?
- Дотолкова, колкото си покривам разноските. По наредба участниците си поемат разноските по състезания. Нашата работа е плащаш, за да те бият. Да сте чули каратист милионер, все са тенисисти, футболисти, пилоти от Формула 1.
- А ролята на федерацията за развиване на каратето в България?
- Да координира връзките между отделните клубове, да изготвя спортния календар. Всичко останало си плащаме, както казах вече.
- Колко време се задържат състезателите в Кърджали?
- Повечето, като завършат училище и като заминат студенти, се състезават в други клубове. От старите кадри са останали трима.
- Има ли бъдеще този спорт в Кърджали?
- В състезателен план растат талантливи деца. Работим здраво с тях, пък каквото сабя покаже, както се казва. Тренираме до 8 часа седмично, докато в софийските клубове тренират от 3 до 4 часа седмично.
- Какъв е състезателният живот на един каратист?
- Докато е във форма. Но рядко някой се бие след 24-25 години. Такива като мен, дето са на 30 и продължават да се състезават, са малцина.
