ДПС бойкотира областния план заради Пл. Иванов
В Кърджалийски регион само 16 000 души работят на трудови и на граждански договори, сочи статистиката
ДПС бойкотира областния план заради Пл. Иванов
Деловите и политическите елити имат интереси и зад Босфора, и в ЕС
Георги КУЛОВ
Високата безработица и обезлюдяването са основните фактори, които спъват икономическото развитие на Кърджалийска област. Това е общата констатация на областната администрация, политическите сили и неправителствените организации в региона.
Пътищата обаче, които се търсят за преодоляване на тези негативи са разнопосочни. Едни, все още по инерция от миналото, се надяват на турски инвестиции, за да се ограничи имигрантският поток към южната ни съседка. Други виждат бъдещето в привличането на средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз за инфраструктурни проекти и бизнес. Налице е сблъсък на интереси. Разнобоят е пълен. Елитите на областта са като орел, рак и щука, вместо да се обединят в търсенето на финансови донори.
Същевременно статистическите данни са твърде тревожни. Едва 15 998 души са наети по трудов и граждански договор. Собствениците на фирми, които сами си осигуряват препитание, са 3159.
Едва 43,2 % от наетите по трудов или граждански договор работят в частния сектор. Броят на частните фирми е 3158. Доминират търговските, които са 47,3 на сто, но осигуряват само 17,8 % от заетостта.
Същевременно финансовите показатели на частните фирми показват, че те са по-ефективните.
Частният сектор в областта носи 53,4 % от приходите. Фирмите са предимно профилирани в производството на хранителни продукти, безалкохолни напитки и шивашки изделия.
Бизнесмените в областта отдавна искат ясна държавна стратегия за развитието на Източните Родопи. За тях от първостепенно значение са инфраструктурните проекти - пътища, телефони, Интернет-връзки. Големи надежди се възлагаха на областния план за регионално развитие. Кърджали попадна в най-облагодетелствания Южен централен район, в който според Националния план за регионално развитие ще се налеят най-много пари.
Европейският съюз тук има стратегически интереси заради смесеното население. Затова по линия на предпресъединителните фондове се предвижда в периода 2000-2006 г. тук да влязат най-много средства. Въпреки благоприятната конюктура обаче Кърджалийска област успя да се пребори само за 138 млн. лв. за 19 проекта. Основната причина бе, че общините, доминирани от ДПС, не проявиха интерес към изготвянето на областния план за регионално развитие. Кметовете предпочетоха да бойкотират Областния съвет за регионално развитие, чийто председател е областният управител Пламен Иванов. Причините привидно бяха чисто политически. Стигна се до там, че изготвеният областен план за регионално развитие, който бе завършен през юни миналата година, дори не бе обсъден в съвета поради неявяване на кметовете, които по закон са негови членове.
Първото заседание, което бе насрочено за 7 юли 1999 г., се провали, защото на него присъстваха само няколко общински съветници от Ардино, Момчилград, Джебел, Кърджали и Кирково. На второто заседание няколко дни по-късно се яви само кметът на Кирково и трима общински съветници от Кърджали, Джебел и Ардино.
В същото време избраните след последните местни избори кметове на ДПС в четири общини обвиниха областния управител, че Кърджалийско взема осем пъти по-малко пари от Смолянска област, позовавайки се на Националния план за регионално развитие. Пламен Иванов поиска от своя страна общините да представят до края на април свои стратегии за развитие. На свиканото заседание на Областния съвет за регионално развитие през януари, на което трябваше да се обсъди актуализацията на областния план, кметовете на ДПС отново не се явиха. Градоначалниците на Крумовград и Черноочене нито се отзоваха на поканата на областния, нито изпратиха свои хора. Кметовете на Джебел и Ардино пратиха свои упълномощени представители. Участниците в съвета, повечето от които шефове на регионални структури и големи фирми, излязоха със становище, в което се твърди, че "поведението на кметовете и общинските съветници от общините Крумовград, Черноочене, Джебел и Ардино води до липсата на диалог и дискусия в обсъждането на проблемите и намеренията на тези общини в ОСРР". На тази основа Пламен Иванов заяви, че общините, които не предоставят до края на април свои планове, няма да бъдат допуснати до предпресъединителните фондове на ЕС, както и до републиканските фондове.
Това обаче не стресна кметовете на ДПС.
Повечето от тях виждат перспективата в развитието на ръководените от тях общини в привличането на турски инвестиции. Основната схема за разкриване на работни места е предоставянето на цехове за производствена дейност на турски шивашки фирми. Депесари твърдят, че стратегията е спусната от Доган. Тя е в съзвучие с желанието на Турция с малко инвестиции да задържа повече хора, като се разчита да се осигури работа предимно на жените, които са по-малко склонни към миграция.
Разбира се, в тази игра има и отличници. Такъв безспорно е градоначалникът на Ардино Мехмед Дикме. Той в продължение на години лобира за изграждането на каскада "Горна Арда" от турския холдинг "Джейлан". Дикме свързва бъдещето на общината с предстоящото голямо строителство. Надеждите му са, че ще реши за няколко години проблема с безработицата и миграцията в общината. Дикме обаче търси и възможност да осигури заетост на жените. Затова предоставя помещения на турски шивашки фирми.
Кметът на Ардино даде пример на останалите градоначалници на ДПС как да заобикалят областната управа в търсене на пари. Той успя да намери пътеки и осигури средства от български държавни фондове за реализирането на няколко проекта - общински пазар, оранжерия, ремонт на читалище.
Привличането на турски инвестиции се счита за приоритет не само сред ДПС-елита. Областният управител на Кърджали Пламен Иванов защити в критичен момент интересите на турския холдинг "Джейлан". Той се изказа в негова защита, точно тогава, когато два други турски холдинга се опитаха да лансират пред българското правителство свои оферти за изграждането на каскада "Горна Арда". Нещо повече - Пламен Иванов предложи "Джейлан" да изгради водопровод от бъдещата каскада до Истанбул. Преговори с мощни турски компании за благоустрояването на Кърджали води и кметът Румен Димитров.
Въпреки това обаче местният бизнеселит определено търси възможност за разширяване на връзките не към Босфора, а на Запад. Особено инициативна е Стопанската камара в Кърджали.
След като осигури модерно работещ Интернет център, камарата се нагърби да посредничи на местните фирми в контактите им с европейски партньори. Тази бизнесорганизация вече работи по проекти с швейцарското и немското правителство за създаване на смесени фирми.
Такъв проект тече и с италиански инвестиционен фонд. Проблемът е обаче, че местните предприемачи се оказват доста инертни по отношение на предоставените им възможности за партньорство с фирми от Западна Европа. А само това е пътят за излизането на европейските пазари.
Другата бизнесорганизация в Кърджали - Търговско-промишлената палата, пък от своя страна търси възможност за затвърждаване на връзките с турски партньори. Палатата бе няколкократно домакин на бизнесвизити на предприемачи от южната ни съседка.
В привличането на инвестиции се включиха и други неправителствени организации. Особено активен е членът на Управителния съвет на "Отворено общество" Яшар Шабан. Той вече подсигури линия за кредитиране на малки проекти за 500 000 долара. Шабан се ползва с подкрепата на наскоро учредения Център на неправителствените организации в Кърджали, зад който стоят около 30 сдружения и фондации. Неправителственият сектор е една от най-перспективните линии за осъществяване на малки и средни бизнеспроекти, смятат евроексперти. Те са скептично настроени по отношение на държавните институции и мнозина от кметовете, които считат за корумпирани. За ЕС единствено неправителственият сектор може да осигури прозрачност при разпределяне и използването на парите за бизнеспроекти. Затова се предвижда създаването на общински фондове за развитие, които да си партнират с градоначалниците в привличането на пари от предпресъединителните фондове.
В тази насока особено активно работят кметовете на Кърджали и Кирково. Градоначалниците на ДПС са скептични по отношение на създаването на неправителствени организации в общините и привличането на средства чрез тях. Те виждат в НПО конкурент по отношеие монопола им върху общественото мнение. Твърд в това отношение е кметът на Крумовград Ахмед Юмер.
В Черноочене са заделили 2000 лв. за работа с НПО, но такива на практика в общината не се създават. В Джебел също имат резерви към неправителствените организации. Единствено в Ардино има три граждански сдружения. Те обаче не са достатъчно активни. Кметът Мехмед Дикме предпочита да кандидатства пред фондациите - български и чуждестранни, от името на общината.
Отношението на кметовете на ДПС към неправителствения сектор бе демонстрирано много категорично наскоро, когато Евгений Дайнов, шеф на Центъра за социални практики, представи в Кърджали проект за управление на водите на р. Върбица. Кметовете не дойдоха само, защото форумът се състоя в областната управа.
Пари има. Донори също, твърди областният управител. На същото мнение са част от градоначалниците на ДПС. Остава само да спрат с взаимните нападки, както е в Смолянско. Защото идват избори, а хората чакат работни места. Не празни обещания.
РПК "Единство" отчете дейността си
РПК "Единство" отчете дейността си
Кооперацията в Ивайловград с 19 лв. на червено
Диана МАРКОВА
Член-кооператори на РПК "Единство" в Ивайловград проведоха отчетно събрание, на което бяха обсъдени финансовите резултати и дейността за изминалата 1999 г. В доклада на УС председателят Стефан Гирджиков подчерта, че в търговията на дребно, общественото хранене, изкупуването, производството на хляб и закуски има сериозно отстъпление в сравнение с 1998 г. За намаленото хлебопроизводство като една от причините се сочи начисляването на данък добавена стойност. От всеки продаден хляб 5 ст. отиват за ДДС. Това поставя в неравноправно положение кооперацията спрямо частните хлебопроизводители. Единствено РПК обаче снабдява с хляб отдалечените населени места в общината, за което е получила държавна субсидия от 28 000 лв. Но тя покрива само 30-40 процента от транспортните разходи. С около 30 на сто е намалял стокооборотът. Загубите в търговията на дребно са най-много, тъй като няма оборотни средства за закупуване на повече и по-разнообразни стоки.
РПК "Единство" Ивайловград печели от производство на закуски, безалкохолни напитки и варенето на ракия на ишлеме. С 19 лв. загуба приключва финансовата 1999 г. за кооперацията. Радостното е, че няма задължения към държавата и към банките. А за да я има кооперацията, е необходимо да бъде увеличен дяловият капитал. Сега на около 1500-те член-кооператори се пада да са внесли средно около 7 лв. Божков, приватизацията и корупцията
Лучия Остерлунд, наблюдаващ офицер от организацията "Хелзинки Уоч" за България пред "Нов живот"
Божков, приватизацията и корупцията
Мария ВАСИЛЕВА
- Г-жо Остерлунд, Вие поехте ангажимента да сезирате международни организации за сигналите за корупция, превишаване на служебните права и нарушаване на човешките права при приватизацията на "Океански риболов". Какво е вашето мнение за случая?
- Прегледах всички предоставени ми сигнали по "Океански риболов" и за себе си съм установила, че има нарушения. Според мен документите установяват, че са извършени актове - това са действия по разпореждане на органите на ниво Министерски съвет, които предполагат корупция. Като наблюдаващ офицер от "Хелзинки Уоч" смятам, че има данни за извършени престъпления по тази приватизация. Сезирала съм администрациите на "Хелзинки Уоч", ЕС, Европейския съд по правата на човека и т.н. Всяка една от страните-членки на ЕС е заинтересована за какво се изразходват отпуснатите от фондовете на съюза средства. Необходимото отношение по проблема ще се вземе и дори ако трябва ще се смени главният преговарящ. Защото не може той да извършва дела, които не са били в неговата квалификация като ексминистър на промишлеността. За мен действията или бездействията на г-н Божков са нарушения и то в много голям мащаб. Но за това ще се произнесат компетентните юристи, които работят в Европейския съюз, Страсбург, Хага и останалите сезирани от мен организации.
Според моите наблюдения в България се забелязва като цяло превишаване на служебните права. Управляващата власт върши неща, които са в нейна угода, а не за което са й предоставени права. А това е нарушение на Конвенцията за правата на човека.
- Константин Тренчев заяви, че ще се обърне към всички български институции, за да ги запознае с проблемите на приватизацията на "Океански риболов". Вие разговаряли ли сте с представители на български органи по случая?
- Аз не сезирам българските органи, защото го намирам за излишно. Аз съм наблюдател отвън. Вашите държавни органи правят политически чадър и аз не мога да се занимавам с тях. Лично съм се срещала с ваши следователи и те ми казват "Изпълняваме това, което ни се нареди от главния прокурор Никола Филчев". На моя въпрос дали могат да образуват следствено производство срещу г-н Божков ми се отговоря, че юридически имат право, но изпълняват нареждания отгоре. Де факто те са с вързани ръце. От информацията за "Океански риболов", която е постъпила при следователите, е било пределно ясно, че има нарушение от държавните институции. Излиза, че не може да се повдигат обвинения срещу г-н Божков, защото той е главен преговарящ за членство в ЕС. При това положение аз не мога да приема, че във вашата страна се спазват човешките права, правото на работа и т.н.
Като представител на "Хелзинки Уоч", комитет по правата на човека, поисках среща с главният прокурор Никола Филчев. От разговора с негов сътрудник стаан ясно, че те идентифицират "Хелзинки Уоч", като някакво списание. Този факт обезмисля необходимостта, за мен да се срещам с правната институция.
- Разполагате ли с информация за корупция по високите етажи на властта у нас?
- Щом съм сезирала организациите от Европейския съюз, че в държавата има данни за корупция, която създава проблеми в приватизацията, значи смятам, че има такава.
- Според Вас, тези слухове как ще повлияят на привличането на сериозни чуждестранни инвеститори в България?
- Докато се чува, че има корупция по високите етажи на българската власт, уважавани фирми няма да дойдат. Освен това у вас няма реална приватизация. Прелива се от пусто в празно или по-скоро от държавата в частния джоб. В случая с "Океански риболов" са налице явни факти за корупция. Става въпрос за действие на синдик, който е временно управляващ и няма права да разпродава имуществото на предприятието.
- Смятате ли, че този скандал ще се отрази върху кандидатурата ни за членство в ЕС? Какви ще са последствията за България?
- Какви ще са последствията за държавата не мога да кажа, но за личността Александър Божков смятам, че ще има.
Ако вие си правите илюзии, че влизането на България в ЕС ще стане скоро - грешите. Не виждам как при такива обвинения срещу Главния преговарящ, както и при стандарта, в който живеете, това ще стане през близките десетина години. Статистиката на ЕС нарежда България като стандарт на последно място от кандидатките за членство. По официални данни безработицата в България е 16,17 на сто. Може ли да се влезе в Европа с тези показатели? Закъде изобщо сте се запътили с неизплатени от година заплати на работници от предприятия за приватизация?
Това, което виждам по улиците на вашата страна днес, не съм го виждала и по времето на комунистическа България. Непрекъснато откакто съм дошла слушам, че престъпността е голяма. Извинете, но тя се дължи на вашето правителство. Системата, която ви управлява, я създаде и я толерира.
България навлиза във феодален строй. При капиталистическия строй те експлоатират, но ти плащат. А тук те експлоатират и не ти плащат. Непрекъснато констатирам, че действително България е зле. Нищо, че вашите медии ежедневно предават колко сте напреднали по пътя към демокрацията и икономическият растеж. Има растеж, но уви регресивен.
- Това част ли е от проблема с приватизацията?
- В момента се запознавам с проблема с АК "Балкан" - нейната приватизация е просто престъпление.
- От Агенцията за приватизация твърдят, че "Зееви груп" спазва клаузите на договора и не виждат причини за недоволство.
- По този проблем също ще сезирам международните организации. И тук някой превишава правата си. При АК "Балкан" дори е още по-страшно, защото има нарушаване на националните интереси. Защо се продават самолети, външни линии, офиси и се съкращават пилоти, механици и стюардеси? Социалната политиката на Ендрю Грей е не хуманна. Той се опита да фалира шриланкските авиокомпании "Ланка еър" и го изгониха. АК "Балкан" се източва.
Това ми прилича на един друг проблем свързан с мини "Бобовдол". За да се подобри и заработи ефективно предприятието са нужни 3 млн. лв., а за да бъде ликвидирано са нужни 10 млн. лв. Това е парадокс. Тази логика ми е неразбираема.
- Според Вас, как могат да се разрешат всички проблеми от това естество?
- Законодателството е много остаряло и ако наистина желаете да влезете в Европа, трябва да се съобразявате с директивите на ЕС. Вашите закони изобщо не разглеждат правната страна на проблемите, а каквото е изгодно на правителството. Афишираното изравняване на законодателството към това на ЕС е на теория. Но на практика нищо все още не е реализирано.
Лучия Остерлунд, наблюдаващ офицер от организацията "Хелзинки Уоч" за България пред "Нов живот"
Божков, приватизацията и корупцията
Мария ВАСИЛЕВА
- Г-жо Остерлунд, Вие поехте ангажимента да сезирате международни организации за сигналите за корупция, превишаване на служебните права и нарушаване на човешките права при приватизацията на "Океански риболов". Какво е вашето мнение за случая?
- Прегледах всички предоставени ми сигнали по "Океански риболов" и за себе си съм установила, че има нарушения. Според мен документите установяват, че са извършени актове - това са действия по разпореждане на органите на ниво Министерски съвет, които предполагат корупция. Като наблюдаващ офицер от "Хелзинки Уоч" смятам, че има данни за извършени престъпления по тази приватизация. Сезирала съм администрациите на "Хелзинки Уоч", ЕС, Европейския съд по правата на човека и т.н. Всяка една от страните-членки на ЕС е заинтересована за какво се изразходват отпуснатите от фондовете на съюза средства. Необходимото отношение по проблема ще се вземе и дори ако трябва ще се смени главният преговарящ. Защото не може той да извършва дела, които не са били в неговата квалификация като ексминистър на промишлеността. За мен действията или бездействията на г-н Божков са нарушения и то в много голям мащаб. Но за това ще се произнесат компетентните юристи, които работят в Европейския съюз, Страсбург, Хага и останалите сезирани от мен организации.
Според моите наблюдения в България се забелязва като цяло превишаване на служебните права. Управляващата власт върши неща, които са в нейна угода, а не за което са й предоставени права. А това е нарушение на Конвенцията за правата на човека.
- Константин Тренчев заяви, че ще се обърне към всички български институции, за да ги запознае с проблемите на приватизацията на "Океански риболов". Вие разговаряли ли сте с представители на български органи по случая?
- Аз не сезирам българските органи, защото го намирам за излишно. Аз съм наблюдател отвън. Вашите държавни органи правят политически чадър и аз не мога да се занимавам с тях. Лично съм се срещала с ваши следователи и те ми казват "Изпълняваме това, което ни се нареди от главния прокурор Никола Филчев". На моя въпрос дали могат да образуват следствено производство срещу г-н Божков ми се отговоря, че юридически имат право, но изпълняват нареждания отгоре. Де факто те са с вързани ръце. От информацията за "Океански риболов", която е постъпила при следователите, е било пределно ясно, че има нарушение от държавните институции. Излиза, че не може да се повдигат обвинения срещу г-н Божков, защото той е главен преговарящ за членство в ЕС. При това положение аз не мога да приема, че във вашата страна се спазват човешките права, правото на работа и т.н.
Като представител на "Хелзинки Уоч", комитет по правата на човека, поисках среща с главният прокурор Никола Филчев. От разговора с негов сътрудник стаан ясно, че те идентифицират "Хелзинки Уоч", като някакво списание. Този факт обезмисля необходимостта, за мен да се срещам с правната институция.
- Разполагате ли с информация за корупция по високите етажи на властта у нас?
- Щом съм сезирала организациите от Европейския съюз, че в държавата има данни за корупция, която създава проблеми в приватизацията, значи смятам, че има такава.
- Според Вас, тези слухове как ще повлияят на привличането на сериозни чуждестранни инвеститори в България?
- Докато се чува, че има корупция по високите етажи на българската власт, уважавани фирми няма да дойдат. Освен това у вас няма реална приватизация. Прелива се от пусто в празно или по-скоро от държавата в частния джоб. В случая с "Океански риболов" са налице явни факти за корупция. Става въпрос за действие на синдик, който е временно управляващ и няма права да разпродава имуществото на предприятието.
- Смятате ли, че този скандал ще се отрази върху кандидатурата ни за членство в ЕС? Какви ще са последствията за България?
- Какви ще са последствията за държавата не мога да кажа, но за личността Александър Божков смятам, че ще има.
Ако вие си правите илюзии, че влизането на България в ЕС ще стане скоро - грешите. Не виждам как при такива обвинения срещу Главния преговарящ, както и при стандарта, в който живеете, това ще стане през близките десетина години. Статистиката на ЕС нарежда България като стандарт на последно място от кандидатките за членство. По официални данни безработицата в България е 16,17 на сто. Може ли да се влезе в Европа с тези показатели? Закъде изобщо сте се запътили с неизплатени от година заплати на работници от предприятия за приватизация?
Това, което виждам по улиците на вашата страна днес, не съм го виждала и по времето на комунистическа България. Непрекъснато откакто съм дошла слушам, че престъпността е голяма. Извинете, но тя се дължи на вашето правителство. Системата, която ви управлява, я създаде и я толерира.
България навлиза във феодален строй. При капиталистическия строй те експлоатират, но ти плащат. А тук те експлоатират и не ти плащат. Непрекъснато констатирам, че действително България е зле. Нищо, че вашите медии ежедневно предават колко сте напреднали по пътя към демокрацията и икономическият растеж. Има растеж, но уви регресивен.
- Това част ли е от проблема с приватизацията?
- В момента се запознавам с проблема с АК "Балкан" - нейната приватизация е просто престъпление.
- От Агенцията за приватизация твърдят, че "Зееви груп" спазва клаузите на договора и не виждат причини за недоволство.
- По този проблем също ще сезирам международните организации. И тук някой превишава правата си. При АК "Балкан" дори е още по-страшно, защото има нарушаване на националните интереси. Защо се продават самолети, външни линии, офиси и се съкращават пилоти, механици и стюардеси? Социалната политиката на Ендрю Грей е не хуманна. Той се опита да фалира шриланкските авиокомпании "Ланка еър" и го изгониха. АК "Балкан" се източва.
Това ми прилича на един друг проблем свързан с мини "Бобовдол". За да се подобри и заработи ефективно предприятието са нужни 3 млн. лв., а за да бъде ликвидирано са нужни 10 млн. лв. Това е парадокс. Тази логика ми е неразбираема.
- Според Вас, как могат да се разрешат всички проблеми от това естество?
- Законодателството е много остаряло и ако наистина желаете да влезете в Европа, трябва да се съобразявате с директивите на ЕС. Вашите закони изобщо не разглеждат правната страна на проблемите, а каквото е изгодно на правителството. Афишираното изравняване на законодателството към това на ЕС е на теория. Но на практика нищо все още не е реализирано.
Български кинаджии в центъра на италианска суперпродукция
Кърджалиецът Красимир Иванов асистира на именития италиански режисьор Ермано Олми в снимките на костюмна продукция за средновековен пълководец
Български кинаджии в центъра на италианска суперпродукция
Главната роля се изпълнява от студента по режисура Христо Живков
Тонка ГОГОВА
На 6 април завършиха снимките на италианския филм за националния им герой от битките с германците през 15 век, пълководеца Джовани де ла Банденере. Забележителното във филма за нас, българите, и в частност за кърджалийци е, че наши млади кинематографисти имат съществен принос в продукцията и в челните им редици е Красимир Иванов, който през миналата година завърши режисура във Флоренция.
Той беше асистент на бележития италиански режисьор от златното поколение на Антониони и Фелини Ермано Олми. В немалка степен Краси има заслуга студентът последна година по режисура в София Христо Живков да получи главната роля във филма не само заради изумителната си прилика със запазените портрети на Джовани де ла Бандениера. До последния момент маестро Олми се колебаел между неколцина млади актьори, сред които само Христо не бил италианец.
Везните се наклонили към него след пробните снимки, които направили с Краси в София. И режисьорът Олми не се излъгал. Целият екип бил на мнение, че у младия българин сякаш се е въплътил духът на Джовани. Последното съвпадение било, че любимото куче на Христо било същото като изобразеното редом с пълководеца на портрета му.
Още една централна роля, тази на приятеля на Джовани, се изпълнява от българин - актьора от Народния театър Димитър Рачков. Второстепенни роли са поверени на Десислава Тенекеджиева, която играе съпругата на Джовани, и Калин Арсов - на един от приближените му. Били са готови костюмите за Мариус Куркински, когото Олми харесал веднага. Такъв актьор рядко се ражда, бил коментарът на маестрото за Мариус. За него била отредена една от най-важните роли. За съжаление, в последния момент той се отказал заради невъзможност да се освободи от ангажименти, поети по-рано. Същото станало пречка и за Виктор Калев от "Каналето".
Доста голяма част от филма се снима през януари и февруари край Дунав, в плевенското село Дъбован, където италианците изградиха истинско средновековно село. Там в снегове и минус 20 градусов студ се снимаха батални сцени. Италианците са много впечатлени от професионализма на нашенските кинаджии - оператори, продуценти, гримьори, осветители, гардеробиери, статисти, каскадьори. 300 коне с ездачите им, събрани от конните бази из цяла България, участвали в снимките. В баталните сцени се снимали по 1000-1500 статисти. Хората от забравеното от Бога село Дъбован изумили кинаджиите с невероятните си актьорски способности. Поради отказ на неколцина италиански артисти, изпълнители на някои дребни роли, в персонажите им се превъплътили много успешно селските чешити на Дъбован. Най-ярка била изявата на бай Георги като францискански монах. Като не можел да си запомни текста, човекът си редял на български каквото му падне. А италианците в екипа се изумявали, защо българите се скъсват от смях, когато се снима много трагична сцена.
Жълтуша остава без мандра?
Единственото действащо предприятие в ардинското село не покривало евростандартите
Жълтуша остава без мандра?
Хората притеснени кой ще им изкупува млякото за в бъдеще
Валери НЕДЯЛКОВ
Мандрата в Жълтуша вероятно ще бъде затворена, защото на този етап не отговаря на изискванията на Европейския съюз, каза Ясен Мишуров, кмет на селото. Собственикът и Румен Белев се готвел да изнесе производството в Смолян. Там вече бил наел "Сердика", където условията били по-добри. В момента извършвал ремонт намлекопреработвателното предприятие, някога задоволявало нуждите на цялата смолянска област с млечни продукти.
С евентуалното закриване на мандрата Жълтуша ще загуби 10 работни места. Предполага се, че само двама от сегашния персонал ще отидат в Смолян.
Мандрата е единственото действащо предприятие в селото, което оказва помощ на населението, като му изкупува млякото и му осигурява някакви приходи.
Мандрата произвежда кашкавал, извара и масло. Нейните продукти се приемат много добре на пазара в Кърджали и региона.
Изкупната цена на млякото в началото на седмицата беше 35 ст. Очаква се да падне на 30 ст. Ако хората не си произвеждат собствено сено и силаж, трудно могат да покрият направените разходи за изхранването на кравите при тая цена, коментира Ясен Мишуров. Млякото се изплаща на 15 дни, но собственикът на мандрата не е върнал никой, който закъса. Срещу предадената суровина по желани е хората получават и кашкавал.
Млякото в Жълтуша за в бъдеще ще се изкупува от двете мандри в Бял извор и новостроящата се мандра в Падина, смята кметът.
Мистерия обгръща живота на Елвис Пресли
"Никси мюзик" представя "краля" на рок енд рола
Мистерия обгръща живота на Елвис Пресли
Борис КАДИЕВ
Откъде произхожда родът Пресли не е известно. Върнън Пресли, бащата на Елвис, знае, че дядото Джеси и братята му Ноа и Калхун се заселват преди Първата световна война в щата Мисисипи, в Ийст Тюпълоу - село разположено на една миля източно от Тюпълоу по шосето за Бирмингам, Алабама, Началото в Мемфис не е обнадеждаващо. През 1950-53 г. бъдещият крал на рок енд рола работи какво ли не - става разпоредител в кино, а по-късно постъпва като общ работник в металообработваща фабрика. Когато през 1953 г. ученическите мъки свършват, дипломата му е със среден успех.
На "Юниън Авеню" Nо 706, недалече от Бил Стрийт, се намира звукозаписно студио "Мемфис Рекординг Сървис" - 50 квадратни метра, 1 шеф, 1 секретарка. Един ден в края на лятото на 1953 г. Елвис прекрачва прага на студиото. Според дежурната тогава секретарка Марион Кийскър Елвис искал да подари записаната от него 25-сантиметрова плоча от шеллак на майка си за рождения й ден. Поне така казва легендата. Роден в ранните часове на 08.II-1935 г. Елвис още от малък проявява музикален талант. Когато си купува първата китара, той се старае да научи абсолютно всичко, което слуша по местните радиостанции. Осъзнава, че за да бъде в бизнеса е нужен човек, който да се грижи за това. Не след дълго той е намерен в лицето на полковник Томас Паркър, който не само ще се грижи за бизнеса на "краля", но и ще създаде специална свита около него известна по-скоро като "Мемфиска мафия". Всичко се завърта с бясна скорост. Хитовете следват един след друг, печалбите растат главоломно, победите в класациите - също. До 1957 г. Елвис поставя няколко изключителни рекорда - 19 златни плочи, повече от 20 хита по радиостанциите. Според критиците, изследвали музиката на 50-те години, за рок енд рола върховата година е 1957 г. Омагьосаният кръг, в който попада Елвис, се дължи на неумелото ръководене на събитията около него и само ускоряват наближаването на фаталния край. Дори сватбата му с Пресила на 1 март 1967 и раждането на дъщеря им Лайза-Мари през февруари 1968 г. не променят кой знае колко живота му. В края на 60-те хората, посещаващи концертите му забелязват неприятни тенденции в поведението му. Елвис забравя текстове на песни, които е пял стотици пъти, концертите му или закъсняват, или свършват преждевременно. От някогашният жизнерадостен и симпатичен Елвис не е останала и капка следа... По-късно ще стане ясно, че всичко това се дължи на различните хапчета, които певецът е взимал съвсем безразборно. Логичният и тъжен край настъпва на 16.VIII.1977 година. Тук веднага визникват няколко въпроса за тайнствените обстоятелства около смъртта му, за нови досега неизвестни факти около живота му. Явно, че "Мемфиската мафия", макар и несъществуваща вече, все още "работи" страхотно по въпроса.
Родителите се страхуват от правата на децата
Секретарят на Националния комитет "Приятели на УНИЦЕФ" Емилия Велинова пред в. "Нов живот"
Родителите се страхуват от правата на децата
9 г., след като България ратифицира Конвенцията, още чакаме закон за защитата им
Въпросите зададе
Тонка ГОГОВА
През пролетната ваканция 7 деца от Кърджали заминаха на ваканционно училище в Истанбул заедно с връстници от Перник, Благоевград и София. Каква е целта на тези обучения, които се организират от Националния комитет "Приятели на УНИЦЕФ", запитахме секретаря му Емилия Велинова.
- Това е осмото по ред ваканционно училище, което организира Националният комитет "Приятели на УНИЦЕФ" в България. Имаме общо 30 клуба и ги редуваме в участието им. В Истанбул през пролетната ваканция бяха на обучение предимно деца, които вече са преминали обучение по Конвенцията за правата на детето, превенцията на СПИН и наркомании. С тези обучения си поставяме задача да ги подготвим за водещи на различни форми за популяризиране на конвенцията как децата си отстояват правата, за запознаване на обществеността с проблемите на младите хора, за да ангажират общественото мнение, ръководствата на общините за решаването им. Защото не е тайна, че този дълъг и мъчителен преход, който преживява страната ни, се отразява най-тежко именно на младите хора.
Направихме обучението в Истанбул, за да имат възможност младежите да видят забележителностите на този красив град, да се срещнат с различни хора. Целта беше да съчетаем приятното с полезното, защото това е част от правата на детето - да пътува, да се запознава с други култури, да общува.
Миналата година обучението беше в Гърция. Децата разгледаха остров Тасос и направиха пътуване с корабче около Атон, разгледаха Солун.
Тези обучения са инициатива на българския комитет. Миналата година в едно от тях поканихме да участват и деца на журналисти от Сърбия, пострадали от войната.
- Защо толкова малко се чува за дейността на Клуба на УНИЦЕФ в България? Всъщност на повърхността се вижда само продажбата на картички и някои спорадични прояви?
- Какво значи не се чува? То не е един булдозер да бръмчи и да копае дупка и тя да се вижда. Ние се занимаваме с популяризиране на Конвенцията за правата на детето и отстояването на тези права. Вече 11-та година от подписването на конвенцията в ООН, а в България все още няма Закон за защита на детето. Правим всичко възможно да ускорим приемането на този закон. Още през 1991 г. Конвенцията е ратифицирана от Народното събрание. Оттогава започна и работата по закона. Преди 2 г. България внесе своя доклад пред Комитета по правата на детето в ООН. Има препоръки от Комитета какво трябва да се направи. Както правителството, така и парламентът са запознати с тях, но явно имат други приоритети.
- Какво могат да направят децата, които са минали вашето обучение, за защита правата на връстниците си и своите, за популяризация на Конвенцията?
- Най-вече ние трябва да им помагаме, да чуем проблемите им, да ги подкрепим в инициативите им. Тук е мястото и на журналистите да дадат възможност на младите хора да кажат проблемите си, а не да бъдат една негативна страна, да търсят само сензационното, скандалното като новините за починали от свръхдоза наркомани, за детската престъпност.
Отговорност на нас възрастните е да научим децата какви права имат и какви отговорности поемат като упражняват тези свои права. Защото тези две неща са взаимно свързани. Да упражняваш правата си, без да накърняваш правата на другите, изисква висока степен на гражданска култура. Това се стремим да подготвим у децата в тези обучения. А не да се възползват от Конвенцията като щит за безнаказаност - "Ние имаме права и нищо не може да ни направите".
Другата страна е, че възрастните трябва да се замислим какво даваме на децата. Наблюденията показват, че им липсва общуването в къщи. Забързани е ежедневието, пропускаме да обърнем достатъчно внимание точно на децата. Често общуването се свежда до решаването на някои материални проблеми - да им купим нещо, да им дадем пари за нещо.
- Може би не умеем да общуваме с децата. Правите ли нещо да научите на това родителите?
- Наскоро издадохме една брошурка "Родителите задават въпроси". Обикновено родителите реагират със страх на мисълта, че децата имат права. Инстинктивната им реакция е "ами ние нямаме ли права". Във връзка с Конвенцията родителите питат неща от рода дали сега децата ще имат право да казват на родителите си какво да правят, ще отнеме ли възможността на родителите да възпитават в съответствие с възгледите си децата, как би могла да се възпитава дисциплина у децата, не повдига ли Конвенцията въпроси, които децата са твърде млади да разберат. Правим обучения и на родители. В това много разчитаме на местните си структури.
- Точно това е едно от нещата, които все още не се вижда от дейността на местния клуб на УНИЦЕФ в Кърджали. Всъщност родителите няма кого да попитат как да постъпват с децата си.
- А дали искат да го правят? Ако се съди от това колко често родителите ходят на родителски срещи, май не. А още по-рядко се случва сами без повод да отидат и попитат за децата си.
- Много често няма и за какво да ходят, защото се забелязва едно безразличие към децата у много учители.
- Наистина се забелязва един конфликт между децата и учителите. Образованието е процес, в който активно трябва да участват и двете страни, това иска УНИЦЕФ. Ние полагаме усилия да запознаем и учителите с Конвенцията. Но промяната на традиционните нагласи е много трудна. Другият проблем е отношението между училището и родителите. Няма я спойката дете-родител-учител. Оттук идват 90 % от нашите проблеми - отсъствията, бягствата от часове, наркоманията, която лавинообразно залива страната.
- Планирате ли нещо конкретно след обучението на децата?
- Замислили сме дискусионно шоу или Задочна академия по правата на детето, в която ще участват деца, родители и учители. Мисля, че така ще могат да се намерят решенията на много проблеми.
- Технически как ще се осъществи?
- По места клубовете ще го правят с помощта на журналистите - кабелните телевизии, вестниците, радиото.
Строят колектора в Кърджали
Мочурливият терен край Арда създава проблеми на фирма "Хидрострой-Арда 2000"
Строят колектора в Кърджали
Земя за легло на съоръжението вземат от места, посочени от инвеститора
Снежана ГОРАНОВА
Фирма "Хидрострой-Арда 2000" АД в Кърджали отлива канала за отпадните води от централната част на областния град, който е част от главния колектор. За леглото на съоръжението използваме пръстта от почистването на коритото на Арда. Местата бяха определени от инвеститора на съоръжението - общината. Всеки ден на обекта има представител от Дирекцията за национален строителен контрол, който следи за провеждането на дейностите според проекта и предвидените средства, каза за "Нов живот" изпълнителният директор на "Хидрострой"-Арда 2000" инж. Марияна Василева. Според нея почти на привършване е каналът за отходните води до брега на река Арда, който е с дължина 370 метра. Останалите 835 метра до въжения мост на кв. "Възрожденци" ще са от сглобяеми тръби. Те ще бъдат положени успоредно на брега на реката до въжения мост.
Предстои изграждането на голям преливник, който ще бъде точно под автосервиза на "Шел" - там, където свършва високата част на брега и започва наклонът към реката. Така ще може да се хванат всички отходни води, които идват от централната част на Кърджали. След изграждането на колектора, който включва и канала от пасарелката на пазара до новия мост и пречиствателната станция, ще се извърши и засипването на всички блата край Арда. Нашите строители сега подсушават само мочурищата по трасето на канала, каза инж.Василева.
За довършването на обекта община Кърджали трябва да отпусне още 200 000 лв., твърдят изпълнителите.
"Хидрострой-Арда 2000" участва и в търга за останалата част на колектора, която е между новия мост на кв. "Възрожденци" и пасарелката при общинския пазар. Строителството му се финансира от Водния заем.
Участта на завърналите се в Мала Азия през 1919-1922 г. Препечатваме откъси от книгата "Необикновената история на малоазийските българи"
Участта на завърналите се в Мала Азия през 1919-1922 г. Турската артилерия потопявала корабите и лодките, пълни с хора
Димитър ШИШМАНОВ
Кемалистка Турция не признала наложения й след Първата световна война Севърски договор,подписан от султанското правителство през 1920 г. С този договор главните сили на Антантата /Съглашението/, си поделяли азиатските и африканските владения на Османската империя, а Гърция си присвоявала Източна Тракия с Одрин, европейския бряг на Дарданелите, целия Галиполски полуостров и голяма част от Западен Анадол с Измир. Още преди сключването на Севърския договор, на 19 май 1919 г., Ататюрк пристигнал в Самсун и призовал турците на освободителна война срещу окупационните войски на държавите-победителки. През юни 1920 г. започнало голямото настъпление на кемалистките войски срещу гръцката армия в Западен Анадол. В тази армия били мобилизирани и мъжете, малоазийски българи, бежанци в Западна Тракия. Някои от тях наново минали през родните си села в Мала Азия, окупирани от гърците. Двадесетина малоазийски български семейства, изселили се в Западна Тракия и в България, решили да се върнат в родните си места в Мала Азия, като вярвали, че те ще останат гръцки. Повечето били смесени семейства българи и гърци. За трагедията на тези семейства ми разказа Георги Иванов Бакалов през лятото на 1989 г., когато бе дошъл по работа в София.
След изселването от Мала Азия семейството му се установило в с. Доброплодно, Новопазарско, където той се родил. През 1919 г. семейството му се върнало в Мала Азия. Той помни някои моменти от преживяното и допълва спомените си с това, което разказвали родителите му.
"В Мала Азия - казва той - семейството ми е живяло в Коджа бунар. Дядо ми бил от друго българско село в Мала Азия - Гьобел. Затова му казвали Георги Гьобеллийчето. От Гьобел дошъл в Коджа бунар, оженил се за баба ми и там останал. Убит бил през 1896 или 1897 г. от турци. Нападнали го на пътя за Бандърма, където отивал да продава стока, ограбили го и го заклали.
Когато бях на четири-пет години семейството ми, което през 1914 г. се изселило от Коджа бунар, наново се връща в същото село през 1919 г. В Коджа бунар останахме една година. След това се преместихме в Баля, където има мини, казваха го Баля мадени. В Коджа бунар ни нападаха черкези и ние се криехме в къщата на Висок Никола. Къщите бяха празни. Останали бяха само няколко гръцки семейства. Беше война. Гърците бяха завзели този край. Тяхната войска беше стигнала далече навътре в Мала Азия, чак към Анкара. Нашите хора бяха въоръжени с пушки и се бранеха от черкезите. Там тогава беше гръцко. Един ден майка ми каза, че турците идват и трябва да бягаме. Аз отидох и казах това на баща ми. Той беше нещо като надзирател в мината. Тръгнахме. Навлязохме в едно дълбоко дефиле. Само небето се вижда. Появиха се наоколо черкези. Идват да ни нападат. Ние бехме десетина български семейства, някои от смесени бракове: ние, Бакаловци, Чешмеджиевци /Панайот Чешмеджиев, Николи Чешмеджиев и други от тяхната фамилия/, поп Тодори, баба Ефродя /Афродита/ и др. Аз бях тогава на седем години. Качвахме се във вагонетките на мината, бутахме ги по стръмното. Това беше на 22 август 1922 г., нападаха ни башибозуци, черкези и армията на Кемал. Пред мене падна убито едно момче, след това още едно. Аз се изплаших, майка ми ме изгуби. Баща ми ме взе и хукнахме да търсим майка. Намерихме я. Падна убит много народ гърци, които бягаха като нас по същия път. Турците ни заловиха и казаха кой каквото има - пари, злато, да ги остави на куп.
Казахме, че не сме гърци, а българи, но и това не помогна. Всичко ни взеха. Все пак оставиха ни живи, но през тия дни бе заклан чичо ми Димитър Чешмеджиев.
Баща ми помоли да ни дадат едно писмо, в което да пишат, че сме напълно обрани и нямаме нищо за обиране, та да не ни закачат по-нататък. Един от турците взе един лист и на гърба на еди ранен, който лежеше, написа такова писмо. След това турците наново насочиха към пушките и ни заплашваха, но някои се развикаха, че идва гръцка войска и ни оставиха и избягаха. Наистина идваше гръцка войска. Посрещнахме я. Ние, и гърци и българи, охранявани от тази войска, тръгнахме към гр. Едремит и към пристанището Акчай. Там, в морето, беше спрял гръцки параход, за да пренася бягащите гърци. Пътят за Акчай беше осеян с разложени и наядени от вълци и чакали човешки трупове. Това бяха избити гърци. Вървяхме три дни и стигнахме до Акчай. Там чухме, че гръцки офицери казвали: "ще гледаме да спасим войската, за цивилни няма време. Цивилното население ще оставим. " Майка ми каза това на баща ми. Той отиде при гръцките офицери и им каза, че е служил във флотата и може да помага при прекарването на войниците с лодка до парахода. Така се спасихме. Цял ден татко прекарваше гръцки войници до парахода и заедно с тях успя да пренесе и нас с лодката. Братовчедката Витиня падна в морето с дъщеря си Мария, но бяха спасени. Тя е жива и живее в Солун. Татко пак ги качи в лодката и превози всички нас, българите, които бяхме там. Тоя ден от нашите роднини изгубихме само баба Афродя. Тя беше гъркиня, а дядо беше българин. Нея я заклаха турците."
Страшният разказ за бягството на тези българи Георги Бакалов разказал и на Борис Янев, който на научната конференция върху историята на малоазийските българи в Ивайловград през 1994 г. цитира трагичната сцена с убийството на баба Афродя.
Бабата чакала със струпаните на брега гърци да бъде взета и пренесена на парахода, но било вече късно. Върху обезумялата от ужас тълпа връхлетяла турска войска. Настанала страшна паника. Хората бягат и викат до небесата. "Баба, баба къде е" - развикали се пренесените Бакаловци на парахода. "С ужас видяхме - продължава разказа си Георги Бакалов - как баба протягаше ръце към нас, които бехме вече на парахода и викаше за помощ. Баба викаше "аман, аман" и се струполи на земята. Видяхме как насякаха старата жена. Параходът, който бе много близо до брега, се откъсна и потегли. Не се забравят такива моменти."
Пред мен Бакалов продължи да разказва какво са преживели тези български семейства след като параходът потеглил за Солун: "спряхме в остров Митилини.
Около десет семейства пристигнахме в Солун. Настаниха ни в едни къщурки близо до "Беяз куле" и пристанището. Бехме гладни и аз с едно котелче ходех при войниците да ни дават чорба, но често по пътя, на връщане, ме нападаха гръцки деца и ми вземаха храната.
В Солун дойде чичо ми Костадин Чешмеджиев и ни взе. Така отидохме в с. Кайбикьой, Гюмюрджинско. Там ходех на гръцко училище, но го напуснах, защото учителят много ни биеше. През пролетта на 1923 г. отидохме в с. Яйбел, след това в Гюмюрджина. От там, без никакъв багаж, с чичо ми Костадин - в Дедеагач. На 16 септември 1925 г. пристигнахме в Свиленград. На гарата престояхме месец и половина. След това, към ноември - декември, заминахме за с. Стан. В Стан живяхме до 1953 г. и се преместихме във Варна."
Бакалов споменава и други имена на избити и заклани малоазийски българи при това бягство, между тях и от фамилията Коюмджиевци. Убити били и Георги Гарагоя и жена му, а двете им момичета изчезнали. Смята се, че са били отвлечени в Баля от турците и потурчени.
През кореспондентските ми години в Турция някои малоазийски българи ме молеха да потърся двете българки. Отидох в Баля, но не срещнах турци, които да познават някои от живелите в близките села българи.
Панайот Илчев също разказва за трагедията на тези българи. Дядо му Димитър и жена му, баба Тодора, също се завърнали през 1919 г. в Коджа бунар, настанили се в родната си къща, взели си и водната мелница. Те също били убити от турците през 1922 г. И той споменава за двете отвлечени от турците български момичета, за които се смятало, че са потурчени и че живеели в Баля.
Годината 1922 е трагична за християнското население в Западен Анадол - гърци и българи и най-вече за гърците, които тогава заедно с бягащи и от други райони на Мала Азия наброявали повече от милион. Хиляди били избити и изклани. Мнозина се издавили в морето в Измир и в други пристанища, когато се опитвали да избягат с гръцки кораби. Турската артилерия потопявала корабите и лодките, пълни с хора. Снарядите падали върху поставените дъски-мостчета между гемии и кея и хората падали в морето. Близо един милион успели да избягат в Гърция. След 1922 г. в Западен Анадол не останали нито гърци, нито българи.
Швейцария наема 50 българи на работа
Търсят мед.сестри и техници
Швейцария наема 50 българи на работа
Петдесет български граждани от цялата страна - възраст от 18 до 30 години ще приеме на работа Федералната служба по заетостта на Швейцария. Те трябва да имат квалификация в областта на икономиката, здравеопазването и техниката. Със средно образование може да са кандидатите за медицински сестри, хотелиери и техници.
Кандидатите трябва да владеят перфектно немски, френски или италиански, да имат 2-годишен стаж по специалността, за която се кандидатират.
Те трябва да изпратят до Националната служба по заетостта в София документи, за които ще получат информация в Бюрото по труда в Кърджали. Продължителността на работата в Швейцария е 1 година с право на продължение на престоя още 6 месеца.
50 деца обличат военни униформи в петък
Ученици от СОУ "П.Р.Славейков" и "Йордан Йовков" избраха военното обучение
50 деца обличат военни униформи в петък
Край Широко поле те ще се учат на стрелба и носене на противогаз
Христо ГЕОРГИЕВ
50 момчета от шести и седми клас от средните училища "П.Р.Славейков" и "Йордан Йовков" в петък се събират на еднодневен военен лагер. Те по свое желание са избрали военното обучение за свободно избираема подготовка, съобщи ръководителят им Минчо Гумаров. Вторият етап от подготовката ще бъде през месец май. Тогава за четири дни военизираните ученици ще бъдат на лагер за четири дена край село Широко поле. Досега саим раздадени дрехи, а на самите лагери ще се учат на стрелби с пневматична и малокалибрена пушка. Поставянето на противогаз, запознаване с уставите на българската армия, правенето на алпийки възли са част от подготовката.
Военното обучение, което беше част от програмата в учебните програми на средните училища преди години, беше премахнато като задължителен предмет. Въпреки това, учениците от двете училища -главно момчета, сами са пожелали да бъдат посветени в тайните на военната наука.
"Арда" остава недостижима на върха
Областно по футбол за деца - I група
"Арда" остава недостижима на върха
Играха се срещите от ХI кръг на областното първенство по футбол за деца. В Ардино отборът на "Арда" разгроми "Юнак" с 10:0 и за сетен път доказа, че е без конкуренция в областта. Чернооченската "Искра" надви над "Родопски сокол" в Кърджали с 2:1, а в Джебел едноименният състав спечели категорично срещу "Левски" /Крумовград/ с 3:0. За мача "Родопи" - "Орфей" е присъден служебен резултат 3:0 за момчилградския отбор. Както е известно "Орфей" се разформирова по финансови причини, но според правилника, тъй като това става по средата на първенството, се присъждат служебни загуби.
Областното първенство за деца приключва на 7 май. На 20 май са първите мачове за републиканско първенство. Тегли се жребий и се играе по системата на пряко елиминиране в две срещи.
Миналата година детският отбор на "Арда" успя да стигне до четвъртфинал, като загуби от "Левски".
