Авансово плащане на тютюна плаши търговците
През 2000 г. ще бъдат приети съществени промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия
Авансово плащане на тютюна плаши търговците
Производителите ще сключват договори с удостоверения за квота
Валери КОВАЧЕВ
Ако Народното събрание разреши износа на неманипулиран и неферментирал тютюн, това ще бъде голяма глупост. Преработвателните предприятия могат да почувстват глад за суровина. Обемът на работа в тях ще падне. Стотици опитни сортировачки ще останат без работа, коментираха пред репортер на "Нов живот" специалисти от тютюневия бранш в Кърджалийско. Известно е, че през тази година се очаква да се приемат съществени промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вече са минали на първо четене в парламента. Предполага се, че на второ четене най-разгорещени ще бъдат дебатите във връзка с износа на суров тютюн. Много депутати вероятно ще се обявят против, макар че това е искане на международни финансови институции.
В промените се предвижда УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ДОГОВОРНАТА СИСТЕМА за производство и изкупуване на тютюн. Този въпрос вълнува стопаните от Източните Родопи още от 1993 г., когато беше приет Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/. В региона не е минал протестен митинг, на който този въпрос да не е поставян. Производителите вероятно повече няма да могат да сключват договори без удостоверения за квоти, които вероятно ще бъдат издавани от общините на базата на държавната квота. С това се цели да се предотврати подписването на няколко договора за едно и също количество тютюн. Тази практика на обвързване на стопаните с две, а в отделни случаи и с повече фирми е позната през последните години в региона. Неведнъж търговци изпищяваха, че максулите се разделят на две при продажбата им. Висококачествената продукция се дава на едната фирма, а за другата остава лошата продукция от долните пояси.
В промените се предлагат и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ КЛАУЗИ В ДОГОВОРИТЕ между производителите и купувачите. Изкупуването на тютюна трябва да става по цени не по-ниски от минималните изкупни цени. Сега всяка година до 31 януари те се утвърждават от правителството, срок който обаче често се нарушава. За тазгодишната реколта цените бяха приети едва през миналата седмица. Забавянето им послужи като мотив на търговците да закъснеят със сключването на договорите с производителите. Предвижда се компенсация за стопаните, когато търговците пресрочат плащането на изкупения тютюн. По сега действащия Закон разплащането става в едномесечен срок след приемането на тютюна. Клаузата, която стряска търговците, е задължаването им да плащат не по-малко от 20 на сто авансово от стойността на договорения тютюн. Необходимостта от авансиране се открои особено след приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване. От тютюнджиите се иска всеки месец да внасят осигуровка, която е 28.50 лв. върху една минимална заплата. Здравната осигуровка от 6 процента е отделно.
ТРУДНО ЩЕ НАМЕРИМ СРЕДСТВА за авансиране, заяви представител на фирма, традиционен купувач на тютюн в Кърджалийско. Търговците се надяват от фонд "Тютюн" да им отпускат безлихвени кредити, които да връщат след реализацията на преработения тютюн.
С промените в ЗТТИ ЩЕ СЕ РАЗШИРЯТ И ФУНКЦИИТЕ НА ФОНД "ТЮТЮН"
Предвижда се възможност той да осигурява кредити за изкупуване на тютюн, а за подобряване на качеството на тютюна и за насърчаване производството на определени типове и произходи да предоставя допълнително парична премия на производителите. Фондът ще разработва и минималните изкупни цени по нова методика, в която ще бъдат взети предвид пазарните принципи на ценообразуването.
Нови разпореждания ще има и за издаването на разрешения за промишлена обработка на тютюн и производство на тютюневи изделия. Въвеждат се по-строги изисквания. Предвижда се и отнемане на издадени разрешения.
Очаква се новите моменти в Закона за тютюна и тютюневите изделия да се отразят позитивно на производството в Източните Родопи. С голяма част от новите клаузи се уреждат проблеми, които касаят производителите, които са най ощетени по веригата суровина - преработка - краен продукт.
Баш майстор кара камъкът да говори
Леко Станчев от с. Меричлери още като ученик в Кърджалийския строителен техникум усеща силата и красотата на минералите
Баш майстор кара камъкът да говори
Канят го да прави изложба от обработени опализирани дървета в столична галерия
Иван МИТЕВ
Леко Станчев е от известното в недалечното минало с прекрасната си минерална вода Меричлери, но потребността му да общува с минералите го води непрекъснато из родопските пътеки. Това едва ли е случайно - още като ученик в Кърджалийския техникум по строителство и архитектура той усеща камъка като неделима сплав от сила и красота. От ония години е и "приятелството" му с гранита и мрамора. Житейската му съдба не е по-различна от съдбата на всеки майстор-строител - десетки изградени къщи, измазани стаи, шпакловани стени, стотици квадратни метра излят бетон и мозайка. С тази разлика, че там, където пипне Леко Станчев, оставя почерка си на творец. И като идея, и като изпълнение.
Каквото и да върши човек, то трябва да му е ясно до последното детайлче, обича да казва майсторът. България е пълна с хора, които смятат, че са добри в занаята си, а не са мръднали и сантиметър от това, което са учили в средното училище. За можещия не трябва да има тъмни петна, накъдето и да погледне.
Много неща могат да се научат от човек, изминал дълъг житейски път, особено на чаша водка в края на работния ден. Тогава приказката тече като пролетно ручейче, само да ти се слуша. Всъщност за Леко Станчев денят като че никога не свършва - когато ръцете му си почиват, работи мисълта му. Идеите си той бистри сигурно и насън, защото неведнъж се събужда с отговора на въпрос, който го е измъчвал дни наред.
Като всеки майстор и той има много познати из цялата страна. Там, където е докосвала ръката му, не могат да го забравят. Но от миналата година насам го помнят и посетителите на коледната изложба на минерали в Националния музей "Земята и хората". Той прикова вниманието на присъстващите с обработени гигантски опализирани дървета - майсторлък, който не се отдава всекиму.
Дървото като че го преследва по цялата му житейна пътека - седем години е бил в центъра на дърводобива в бившия Съветски съюз, специализирал се в строителството на дървени пътища в тайгата. Когато се връща, облицова апартамента си с ламперия, изпъстрена с дърворезба - всичко излиза изпод неговите ръце. Следващите години са белязани от общуването му с камъка - най-вече мрамор. Специализира се не само в рязането, шлайфането и полирането му, но и във ваенето на образи върху черен гранит. За тази цел сам си прави машини и ги усъвършенства дотогава, докато започнат да му доставят онова удоволствие от работата, което на него му харесва.
Може да се каже, че критерият му за добра работа е жесток. Опитът го е научил, че много стойностни идеи се опорочват от лошо изпълнение. Не може да търпи лентяи около себе си, нито хора, които не ценят красивото. Не понася лъжата и самодоволството. На това отгоре и пише стихове. Обича да ги рецитира на хора със сърца, отворени за изкуството. Харесва му и да ги пее в съпровод на китара.
Годините, прекарани в странство, са го научили да цени приятелството. Освен с весели хора, обича да общува и с планината. Да броди с часове край реки, скали и дървета.
По време на една такава разходка се натъква на стърчащо от земята пънче. Когато го оглежда, разбира, че то се е превърнало в камък преди милиони години. Тази странна метаморфоза разтуптява сърцето му. Още там, в гората, започва да мисли как да обработи ствола така, че да разкрие най-пълно красотата му. На изложбите на минерали, които е посещавал, винаги го впечатлявало това, че там се показвали обработени малки късчета. Всеки знае, че камъкът се разкрива, след като се пипне. Но никой не посмява да се захване да обработи гигантски минерал - един път, че са малко тези, които притежават уменията за това, и втори път - че обработката е изключително трудна.
Това предизвикателство не е първото, което се изправя пред Леко Станчев. Той още помни, че тогава, когато решил да се заеме с него, по-трудното било да изкопае дървото от земята. Два дни се мъчи с него. Издълбава дупка, в която влиза целият. Няма и кой да му помогне - кой ще се съгласи да хвърля усилия за тоя, дето духа, и то вдън горите тилилейски?
Когато най-накрая изправя кръст, вижда, че в краката му лежи почти половин бор от времето на еоцена, тежък ни повече, ни по-малко от сто килограма. Как го влачи, за да го изкара до най-близкия път, той си знае. Тук опитът му от тайгата си казва думата.
Както и да е, успява да го закара в двора си. Вече знае какво иска да направи, остава да го осъществи. Но се оказва, че тук техниката, с която обработва мрамора, не върши работа - този минерал е почти два пъти по-твърд.
За Леко Станчев невъзможни неща няма. Снабдява се с нови инструменти, сам ги измисля, сам ги комбинира от други, след поредната проба се убеждава, че е на прав път.
Обработката на парчето бор, което се оказва опализирано, му отнема цял месец. Завършва го точно преди коледните изложби на минерали в София. И решава да го покаже там - да му се порадват хората, да чуе мнението им за стореното.
Ефектът надминава очакваното. Отзивите са от ласкави по-ласкави. Питат го как е името на творбата, той отговаря: това е дърво. Интересуват се колко самостоятелни изложби има, в кои европейски столици е излагал, питат и за цена. Той вдига рамене.
В края на краищата подарява експоната на един човек, който изразява спонтанно възхищението си от него.
Сетне идват поредните бродения из планината - поречието на Арда, чак до Мишевско и Ленище, до Вишнево и Баните, поредното търсене на красотата и общуването с нея. Идва му наум да съчетае красивото с функционалното - и пънчетата започват да се превръщат във вази или саксии. По този начин днешното живо цвете ще може да съжителства с някогашното клонче, приело свойствата на камъка.
Уникалните образци около него се множат - след всяко излизане до Родопите. И ето ти изненадата - преди седмица получава писмо от някакъв посетител на оная изложба. Тогава дал адреса си на няколко души, но веднага забравил за това. Сега един от тях му предлага галерията си да направи изложба от обработени опализирани дървета в София.
Леко Станчев никога не се е замислял, че може да се стигне и дотам. Но ето - стигнало се.
Майсторът трябва като шахматист да вижда двайсет хода напред, но последният ход винаги опира в красотата, в съвършенството, казва той. Камъкът трябва да оживее не само за този, който работи с него, той трябва да говори на всички. Едва тогава майсторът може да спре.
И, разбира се, само колкото да отдъхне.
Вече се обаждат желаещи за джипита в Родопите
Вече се обаждат желаещи за джипита в Родопите
53 практики в Кърджалийско чакат лекари от другаде
До момента регистрираните като общопрактикуващи лекари в Кърджалийско са 65, при 126 практики, според здравната карта на областта. Регистрирани са и 8 групови практики. При стоматолозите груповите практики са две, а регистрираните общопрактикуващи са 60 при 90 практики, според картата.
Все още незаети са 8 практики в Кърджали, 4 в Крумовград, 3 в Момчилград. 38 практики от вакантните са по селата.
Районният център по здравеопазване и Лекарският съюз изпратиха до София, Пловдив и Стара Загора списъци на незаетите практики и вече има отговори, придружени със списъци на лекари, желаещи да работят в Кърджалийска област, съобщи зам.-директорът на Районната здравноосигурителна каса д-р Ваньо Няголов. Още седмица ще изчакаме местни лекари да се престрашат, преди да поканим колеги от другаде, коментира той.
Даниела Гергелчева личност на Монпелие
Момчилградска тенисистка в Топ 100 на френския в. "L' Express"
Даниела Гергелчева личност на Монпелие
Тя е на почит в града заради 8-те шампионски титли
Най-добрата българска тенисистка за всички времена момчилградчанката Даниела Гергелчева е избрана сред 100-те личности на годината за френския град Монпелие. Анкетата е направена от френския вестник "L' Express".
Даниела Гергелчева е на почит в града заради спечелените 8 шампионски титли в шампионата на Франция по тенис на маса. Три от тях момчилградчанката е спечелила като състезателка, а пет като треньор на отбора на Монпелие.
Тази година се навършват и 10 години от спечелването на златния медал от Даниела на европейското първенство в Гьотеборг. Това е единственият български медал в тениса на маса засега. Освен това Даниела Гергелчева е носител и на бронзов медал на смесени двойки с китаеца Динг И.
За успехите си в големия тенис Даниела Гергелчева е признателна на първия си треньор в Момчилград Хасан Ходжаоглу-Ходжата, който в момента е в Турция, на Исак Коен и Марин Гъдев.
Обвиняват районния мюфтия в далавери
Пресконференция вчера даде бившият секретар на Районното мюфтийство в Кърджали Мехмед Аптулов
Обвиняват районния мюфтия в далавери
Събирал пари от мюсюлманите за хаджилък, без да е необходимо
Ангел ТОЛЕВ
Районното мюфтийство в Кърджали е събирало средства за изпращане на мюсюлмани на хаджилък, без парите да са били необходими, съобщи вчера бившият секретар на мюфтийството Мехмед Аптулов. Той обвини районния мюфтия Насуф Насуф и във възможност за отклоняване на средства от дарения. В жалба до Върховната касационна прокуратура секретарят настоява да се проверят финансовите дела на мюфтийството.
През 1998 г. от Кърджалийски район са записани 28 кандидати за хаджилък. Взети им са по 580 долара. По-късно към групата се присъединяват още 21 души, но от тях средства не са събирани, разказа Мехмед Аптулов. В Мека обаче мюсюлманите от Кърджали разбрали от други поклонници от България, че хаджилъкът е безплатен. Потърсили от районния мюфтия парите си и те им били върнати, но от всеки били удържани по 130 долара за разноски около организирането на поклонничеството.
По-късно и тези пари били върнати, но не на всички, те били разкарвани по няколко пъти до мюфтийството.
Според Мехмед Аптулов сценарият се повторил и през 1999 г. Тогава от Кърджалийско кандидатите за хаджии били 13 и от всеки мюфтийството прибрало по 1000 долара. Поклонението пак било безплатно. Във вестник обаче било писано, че събраните долари всъщност били дарение.
Но хората си ги поискали обратно и петима от тях си взели парите. На останалите било отказано, включително и на Исмаил Садула от с. Птичар. Той приложил към молбата си за връщане на парите медицинско удостоверение, че внук му е тежко болен и се нуждае от скъпо лечение.
Районният мюфтия не давал и отчет за постъпленията от продажби на религиозни календари и на свещения Коран.
Само за тази година за районното мюфтийство били изпратени 9000 броя календари. Те трябвало да се продават по 50 стотинки единия, а средствата да отидат за покриване на нуждите на мюфтийството. 3200 от календарите били взети от член на Висшия духовен съвет на мюсюлманите, а мюфтията получил 5800 бройки. Не е ясно къде са парите, смята бившият секретар на мюфтийството.
Според него не е ясно и каква е съдбата на даренията за ремонта на джамията в Кърджали. По-голямата част от тях били предоставени от Хаккъ Байкал, изселник от Кърджали в Бурса. Средства постъпвали и от други мюсюлмани от страната и чужбина. Липсвал обаче отчет. Подавали се и фиктивни доклади за дарения от страна на мюфтийството за с. Жълтуша, въпреки че такива не били направени, каза още Мехмед Аптулов.
Б.р. Районният мюфтия вчера отсъстваше от Кърджали. Мнението му ще бъде представено в следващия брой на вестника.
Обучение по гражданска защита
Обучение по гражданска защита
Ученици от Върбен се срещнаха с пожарникари
Васил ДЕЯНОВ
Среща с пожарникарите от подковското противопожарно отделение организира училищното ръководство на основното училище в с. Върбен, научи "Нов живот" от директора на училището Ахмед Моллов. Началникът на отделението л-т Сергей Заимов разказа за нелекото трудово ежедневие на огнеборците. Особено внимание той обърна на опасностите от пожари през наближаващия пролетно-летен сезон. Срещата беше част от обучението на учениците по гражданска защита и предстоящото в средата на април практическо занятие, поясни директорът на училището.
Призракът на съкращенията стряска медсестрите
Полувисшите медицински кадри с примирение чакат дано се сетят за тях в Националния рамков договор между осигурителната каса и докторите
Призракът на съкращенията стряска медсестрите
Джипитата ще наемат персонал, ако могат да си го позволят
Тонка ГОГОВА
Реформата в доболничната помощ се прави само за лекарите и стоматолозите, ние оставаме зад борда, коментираха вчера медицинските сестри от Диагностично консултативния център /доскорошната поликлиника/ в Кърджали, които се събраха, за да разговарят с работодателя си - директора на центъра д-р Живко Райчев и зам.-директора на Здравноосигурителната каса д-р Ваньо Няголов за съдбата си след 1 юли. Слухове за предизвестия за съкращения циркулират и тревожат сестринското съсловие, стана ясно от коментарите, а д-р Райчев на няколко пъти отказал да се срещне с представител на ръководството на Съюза на полувисшите медицински специалисти. На събранието поканеният от сестрите координатор на КНСБ в Кърджали Петър Илиев ги посъветва да обмислят и ясно да формулират исканията си и след седмица отново да се съберат. А междувременно да не подписват никакви заповеди и допълнителни споразумения, без да се посъветват със специалистите в КНСБ.
Малко по-късно се появи директорът на КДЦ д-р Райчев, който се оказа, случайно разбрал за събранието на сестрите.
Лекарите ще решават дали да си наемат и сестра, заяви той. В центъра със сигурност ще останат сестрите във физиотерапията и рентгеновото отделение. Ще има и манипулационна за инжекции, превръзки и прочие медицински манипулации, които джипитата няма да могат да поемат.
Оказа се, че и зам.-директорът на РЗОК д-р Няголов не е уведомен за събранието. Касата не е страна в този случай, но в рамковия договор, който сега се обсъжда с Лекарския и Стоматологичния съюзи вероятно ще има регламент, засягащ и сестрите, коментира той.
Добре осведомен източник съобщи, че най-вероятно в рамковия договор ще залегне лекарите с над 800 пациенти да наемат сестра поне на половин ден, а над 1500 пациенти - на пълен щат.
Продават 4.2 % от държавния дял на "Минералсувенир"
От 17 април стартира IХ централизиран търг от втората вълна на масовата приватизация, на тезгяха са 110 предприятия
Продават 4.2 % от държавния дял на "Минералсувенир"
Предлагат 1653 акции от фирмата за златни и сребърни бижута в Кърджали
Снежана ГОРАНОВА
От 17 април стартира деветият централизиран търг от втората вълна на масовата приватизация. В него за раздържавяване са предложени 110 предприятия от цялата страна. Сред тях е и кърджалийската фирма за производство на златни и сребърни бижута и обработка на скъпоценни и полускъпоценни камъни "Минералсувенир". За раздържавяване от нея, след първата вълна на масовата приватизация, се предлагат 4.18 на сто от капитала на дружеството след последната съдебна регистрация, който е 50 000 лв. Цената на една акция по номинал е 1 лв. За деветия търг се предлагат 1653 акции.
Основен притежател на "Минералсувенир" е "ЕМ Джи холдинг" АД с капиталов дял - 34.20 на сто. Двама са частните собственици. Те владеят 34.08-процентов дял. Около двадесетина процента принадлежат на работниците. През 1999 г. те са били 35. "Минералсувенир" няма задължения по дългосрочни кредити, също и необслужвани задължения. Фирмата не води съдебни дела. Заявки за закупуване на акции от кърджалийската фирма, както и за останалите 109 участници в деветия търг за масова приватизация се подават в бюрата на пощенските клонове в областта до 28 април 2000 г. От 17 до 28 април може да се внасят и депозити по заявки с обща стойност равна или по-голяма от 3000 инвестиционни бона, каза за "Нов живот" регионалният координатор на Центъра за масова приватизация в Кърджали инж. Константин Самушев. Срокът за плащане на класираните заявки на физическите и юридическите лица е от 29 май до 9 юни 2000 г., уточни той.
Проект на Българската стопанска камара
Проект на Българската стопанска камара
Кърджалийският бизнес с привилегии на информационния пазар
Стопанска камара в Кърджали ще предостави на местните фирми възможността да излязат на световния пазар чрез своя Интернет център. Производителите и търговците от областта имат възможност срещу минимално заплащане да се включат в голямата информационна борса на Българска стопанска камара и Американската агенция за международно развитие. Чрез Интернет кърджалийските фирми могат да предлагат оферти и информация за себе си на 300 000 американски и 6500 партньори от България, Хърватска, Македония и Румъния. До момента в информационната борса са се включили 800 български фирми. Засега безплатно се обслужват само фирмите, които имат електронна поща. Американците са направили компромис за кърджалийските бизнесмени без електронна поща и са позволили те да ползват Интернет центъра на Стопанска камара в областния град.
Трудно се стига до отдалечените села в Кирковско
Трудно се стига до отдалечените села в Кирковско
Транспортни проблеми тормозят социални работници
Васил ДЕЯНОВ
За общинската служба за социално подпомагане в Кирково размерът на целевата субсидия от общинския бюджет за 2000 г. е 137 800 лв. До края на февруари са изплатени помощи в размер на 53 258 лв. Според изчисленията на ръководителя на службата Асен Кьосев определената за годината сума е крайно недостатъчна. Друг голям проблем за социалните работници е голямата разпокъсаност на населените места и липсата на удобен транспорт. Службата не разполага със собствен транспорт, което създава допълнителни усложнения. Засега се използват автомобили на общината.
Заявените суми за социални помощи се превеждат на време. ОССП в Кирково приключи 1999 г. без никакви задължения. Общо са разпределени 391 425 лв. за различните видове социални помощи за регистрираните 443 души с различна група на инвалидност, за еднократни и месечни помощи. Социалните работници в Кирково упражняват пряк контрол върху Дома за момичета и момчета с дълбока умствена изостаналост от 3 до 18-годишна възраст в с. Добромирци. Доскоро в него пребиваваха деца от цялата страна. От тази година ще се приемат деца от Кърджалийска и Смолянска области, уточни шефът на службата. В момента домуват 64 деца, от които 14 са лежащо болни. Обслужват ги 40 души персонал. През 1999 г. се изгради нов кухненски блок. В момента реконструират един от корпусите, финансиран от Фонд за Регионална инициатива на стойност 300 хил. лв. До момента са усвоени 55 130 лв. Търговията чрез Интернет реална и в България
На електронния пазар в САЩ и Европа се предлага и купува почти всичко
Търговията чрез Интернет реална и в България
Онлайн магазините у нас са само 13, предлагат офисобзавеждане, книги, хард и софтуер консумативи
Ванина СТОЯНОВА
Електронната търговия вече е факт в България и пазаруването чрез Интернет все повече се популяризира, макар и само в рамките на страната. След като можем да си плащаме сметките за ток, парно, вода и данъци, защо да не пазаруваме по безкасов път печелейки време и спестявайки си неудобството от носене на големи суми в брой?
На електронния пазар в САЩ и Европа се предлага и се купува почти всичко. У нас този начин на търговия тепърва започва да навлиза, макар и с по-бавни темпове. Банките, които предлагат услугата електронна търговия са пет - Първа инвестиционна банка, Токуда кредит експрес, Хебросбанк, Общинска банка и Росексимбанк, издаващи и приемащи плащанията чрез системата еPay bg. с национални дебитни карти БОРИКА.
Какво е необходимо, за да пазаруваме по този удобен и сигурен начин? Клиентът-картодържател се регистрира от банкомата в еPay системата на базата на въведените от него име и парола, които са лични и секретни. За кандидат-купувача се генерира клиентски идентификационен номер /КИН/, който е публичен и може да се предостави на различни търговци за извършване на плащания. Регистрацията на клиента се извършва еднократно, като персоналните данни се съхраняват в платежния сървър, без да се предоставят на търговците, на които се плаща. За да се осигури по-голяма защита на клиента при неговата идентификация, когато се плаща с национална дебитна карта е необходимо той еднократно да потвърди на банкомата, че желае да извършва плащания чрез Интернет. За целта се използва входното меню, други услуги и функцията Плащане чрез Интернет на екрана на банкомата, свързан към БОРИКА. По този начин БОРИКА регистрира тази карта за използване в системата на еРay, обясняват специалисти.
Търговците и организациите, предоставящи стоки също трябва да са регистрирани в системата за електронни плащания преди да могат да инициират плащания с банкови карти чрез Интернет. За това е необходимо те да имат сметка и договор с банка-партньор на системата еРау, която да приема плащанията с карти чрез Интернет, както и наличието на виртуален ПОС-терминал. След като се регистрират, търговците въвеждат фирмената си информация и определят начина за получаване на паричните преводи от продажбите, получавайки идентификационен номер /ТИН/ и парола за достъп до еРау.
Пазаруването по електронен път е лесно и удобно и за клиентите и за търговците. След като се влезе в сайта на търговеца, купувачът разглежда страницата му в Интернет и посочва какво желае да закупи. Системата на търговеца изчислява необходимата сума, която трябва да се заплати и препраща клиента към еРау.bg, откъдето той потвърждава плащането със своята парола, разглеждайки пълната информация от получената фактура. Системата за електронни плащания чрез Интернет се свързва с националния картов оператор БОРИКА, който регистрира плащането, а оттам информацията се предава до банката на търговеца и до банката на клиента, като се извършва авторизация на заявеното плащане в реално време. Характерното за тези плащания е осигурената защита и бързото обслужване на заявките. Механизмът на авторизация в БОРИКА позволява параметризиране на лимитите по сметки и карти за всеки отделен клиент. Банката на клиента чрез неговата сметка се разплаща с банката на търговеца. При периодичните плащания търговецът обявява в еРау, че приема тези плащания от клиентите, изпращайки им периодично сметки за дължимите суми, като клиентите преглеждат и потвърждават фактурата. При последното по вид плащане - обикновеното се сключва сделка между двете страни /търговец-клиент/, като клиентът получава от търговеца заявката за издължаване, преглежда постъпилото искане и го потвърждава чрез еРау. Търговецът получава известие от системата, че искането е изпълнено и предоставя на клиента договорената стока. Получаването на закупената стока зависи от договореността между клиента и търговеца. Възможностите в това отношение са няколко - покупката да се достави на място от магазина, с превоз на търговеца или чрез куриерска агенция или клиентът сам да отиде до търговския обект и да получи закупената от него стока.
Онлайн магазините у нас са около 13. Те предлагат стоки и услуги от офисобзавеждане, книги, хард- и софтуер консумативи до музика дънки и бельо. Остава възможността пред нас - потребителите, да изберем начина на пазаруване - дали да обикаляме и разглеждаме с часове магазините или просто да отворим сайта на онлайн магазина и за секунди да направим поръчката си, печелейки време и сигурност.
7 април - Световен ден на здравето
7 април - Световен ден на здравето
Кръводарителска акция готвят червенокръстци в Кърджали
По случай 7 април - Световен ден на здравето, Регионалният комитет на БЧК в Кърджали организира кръводарителска акция, съобщи за "Нов живот" специалистката Петя Чолакова. Всички граждани, желаещи да дарят доброволно кръв, могат да се явят в 9 часа на 7 април, петък, в сградата на БЧК в Кърджали, зад пощата.
Тази година отправеното послание от Световната здравна организация и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец е "Безопасността на кръвта започва от мен - дарената кръв спасява живот".
От 7 април до 23 май стартира и традиционната национална студентска кампания за доброволно даряване на кръв. В Кърджали студентите ще проведат две акции, но датите още не са .
