На пазара в Черноочене остава само надеждата за радост
Алъш-веришът не върви, родопчани само гледат, дори да им е нужно нещо, нямат пари да го купят, животът поскъпва с всеки ден
На пазара в Черноочене остава само надеждата за радост
Хората идват за по едно кафе и да чуят местните новини, най-много харчат младите
Иван МИТЕВ
В сряда автобусите, пътуващи през Черноочене, не спират в центъра на селото, а на високото - оттам най-добре се вижда причината за това отклонение. Долу, край реката, е истински мравуняк - стотици хора сякаш се лутат безцелно в едно тясно пространство, заобиколено от сергии с различни стоки по тях. Тук има посетители както от близките села Ябълчани, Житница, Железник, Бърза река, Стремци и Минзухар, така и от най-отдалечените - Черна нива, Каняк, Комунига.
Транспортът за придвижване е разнообразен - повечето от възрастните са докарани с колите на младите, някои са използвали автобусите, други са се спуснали по пътеките пеш. Има и такива, които дълго са люлели крака върху своите магарета, преди да се доберат дотук.
Това, което е видно, е, че в сряда ЧЕРНООЧЕНЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЦЕНТЪР НА СВЕТА за жителите на околните селища и този приоритет се запазва точно до обед. Но тъй като обедът е още далеч, а суетнята току-що е започнала, да надзърнем какво става там.
Въпреки ранния час, има хора, които вече напускат гъмжилото, докато други сега пристигат. И едните, и другите се срещат на главната улица - заминаващите си носят торбички с по някой пакет в тях, пътят им свършва до автогарата, където по-старите се отпускат на припек на някоя пейка, докато чакат автобуса. Оживени разговори няма - всичко е от ясно по-ясно.
Ако се присъединим към тези, които слизат надолу, скоро ще се озовем в центъра на въртележката. Това, което прави впечатление от пръв поглед, е големият брой на паркираните из страничните улици коли - от различни марки и цветове. Тяхната пъстрота допълва усещането за празничност, нищо че денят не е от най-топлите.
Кафенетата и магазините са препълнени от хора, аптеката и сладкарницата - също. Посетителите на бакалиите пазаруват предимно хранителни продукти - олио, месо, риба, захар, колбаси, посягат и към перилните препарати. Тези от аптеката излизат с най-често употребяваните медикаменти - аспирин и аналгин, рядко някой носи рецепта.
Ако човек се взре внимателно около себе си, лесно ще открие ЗАКОНИТЕ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ПОСОКИТЕ НА ДВИЖЕНИЕ на множеството. Дошлите да пазаруват за кухнята правят това рано сутринта и почти веднага си тръгват. Това са предимно жени, които допълват запасите от хранителни продукти в дома. На решилите да попълнят семейния гардероб за пролетта им е нужно повече време - те трябва да огледат всичко, въпреки че нито питат, нито се пазарят. Хареса ли им предлаганото, просто посягат към него и го поискват. Това се отнася най-вече за избора на кърпи за глава, чорапи и плат за шалвари. На мъжете е оставено да отделят пари за сечива, инструменти за градината, работни дрехи и гумени цървули.
Пазарът продължава до обед, но основната част от людете правят своя избор докъм десет часа и оттам нататък използват времето да се видят с близки и познати, да пият кафе или просто да разглеждат какво има по сергиите.
Не може да се каже, че тук има от пиле мляко, но е видно, че има ЗА ВСЕКИГО ПО НЕЩО анцузи, галоши, фланели, найлон на рула, кошчета за боклук, клещи, въжета, обувки всякакви модели и номера, комплекти от домашни потреби, опаковани направо за подаръци, телефони, сушоари, пешкири и пижами, даже на една сергия всичко се продава по 1.50. Какво ли няма там - като се почне от батериите и прожекторите и се стигне до ножовете, водопроводните части и четките за боядисване. До бар "Родопея" се предлага за продан чисто нова каруца без канати, прясно боядисана, цената е по договаряне. Продавачите не губят време в излишни приказки, за тях, този, който иска да купи, си личи отдалече и на него те отделят пестеното през другото време внимание.
С малки изключения търговците не са хора, които сами произвеждат ПОВЕЧЕТО СА ПРЕКУПВАЧИ и за всички тях тази дейност е основна, от нея излиза хлябът на семействата им. Продават каквото са намерили да купят на сметка - на едно място могат да се видят да съжителстват сита, капани за мишки, халва, сирене, сапуни и перилни препарати. Рядко някой ще има стока само от един вид, най-често това са продавачите на маратонки, чорапи, килими. Повечето са от различни краища на страната - виждат се камиони със софийска регистрация - направо от тях се продава евтино олио, тези от Смолян предлагат традиционния избор на картофи, хасковлии са се специализирали в детски играчки, кърджалийци - в ученически пособия, само кебапчиите са от Черноочене. Търговците се знаят едни други, знаят си и местата, познават и проблемите си. В момента основният за тях се явяват КАСОВИТЕ АПАРАТИ, на второ място е времето. Един облак е в състояние да обърка сметките им за цяла седмица. Почти всички редуват пазарите - като се почне от Мост, Момчилград и се стигне до Маджарово, Свиленград и Любимец. Някои вече са се снабдили с машинки за смятане с фискална памет, други разчитат да спечелят някой и друг ден време, като показват бележки от фирма, на която са платили да им достави апарати. Срокът за доставката бил 45 дни, сега го удължили, но парите фирмата прибрала веднага - обясняват търговците. Миналата седмица двама данъчни агенти написали някой и друг акт, но не това притеснява продавачите.
Тревожното за тях е, че от ден на ден АЛЪШ-ВЕРИШЪТ НЕ ВЪРВИ хората само се разхождат и гледат, дори да им е нужно нещо, нямат с какво да го купят. Не са им платили тютюна, някогашните цехове, които даваха хляб на много семейства в Родопите, не работят, токът е поскъпнал невъобразимо. Повечето идват тук само да чуят местните новини и да пият по едно кафе.
След десет часа на площада остават предимно ученици и възрастни хора. Първите създават измамно впечатление за голямо движение сред множеството, а всъщност само се поклащат и чоплят семки с настървение. На вторите не им се тръгва, защото този ден е седмичната им разтуха.
Вярно е, че кафенетата са пълни, но всички седят с часове на по една бира, коментираха търговците. Ето, кебапчетата са по 50 стотинки, а рядко някой ще купи. Ако поиска, то ще бъде само с една филийка. Времената, в които опашката пред скарата беше най-дълга, са вече само мил спомен.
КАК ДА ГО КУПЯ като ми изкупуват кило месо за лев, а ми искат за петдесет грама, повъртяно на скарата, половин лев? - пита дядо Саид от село Черешица. - Затова си нося хляба и сиренето от къщи - потупва джоба на шубата си той. - И както го нося, така го и връщам. Като се видя с акраните, като се заприказваме на някоя маса ей под оная асма, с кафето докарваме обед.
Всеобщо е мнението, че учениците купуват най-много. Те не са се борили за парите, с които разполагат, харчат ги лесно за каквото им скимне. Тъпчат се със сандвичи, наливат се с кола и сокове и обират от сергиите стикерите и снимките на любимите си актьори. Сред най-търсените стоки са и облечките на новите документи за самоличност.
Доста от търговците имат висококотируеми в миналото професии, но ДЕВАЛВАЦИЯТА НА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА за труда им ги е накарала да се захванат с новото си амплоа. Ето известен хасковски издател и автор на няколко книги, специалист по френски и преводач от турски език - донесъл е чанта с разноцветни забрадки и е доволен. До него е разположил маса харманлийски агроном - спец в професията си, продава козметика. Споделя, че няма избор. Един от най-добрите кърджалийски ювелири пък предлага фиданки от квалитетни кайсии и праскови. Уви, хората дори не могат да си помислят да отделят средства за такова удоволствие... Някои пък са извадили от мазета и сайванти всичко, което са намерили там, вещите са изсипани върху платнище направо в краката на евентуалните купувачи - надеждата е, че стар електромер, джанта или ренде може да донесе някой лев.
Не можем да покрием разходите за идване и връщане дотука, сподели продавачът на полиетилен. И додаде: Виж ми раздрънканата кола, виж колите и на другите, които продават, и ще разбереш, че НИКОЙ НЕ Е ДОШЪЛ ДА ТЪРСИ ПЕЧАЛБА.
То е ясно, че няма да изкараш да възстановиш стоката, поне за прехрана да дойде някой лев. Че то от ден на ден става все по-страшно и по-страшно, искат пари за новите номера на колите, за новите документи, за ток, за здравни и социални осигуровки. Ако не платиш, плашат със затвор. То тия мъки и там ги няма.
Един от тези, които са лели пот над стоката си, е бай Сабри от Джебел - потомствен ковач от десетилетия. Работилницата му е до реката, всеки го знае. Днес той ще е дал повече за път, отколкото изкарал. А какво ли няма отпреде му - невиждано разнообразие от родопски чанове - от най-малкото звънче до няколкокилограмов хлопатар за крава, клинци, подкови, ножове и всякаква амуниция за впрегатен добитък.
С него водим дълъг разговор за сегашната немотия на оня, който е дръзнал да вади хляб с труда си - не от ден на ден, ами от час на час става все по-трудно, и докога ще е така, никой не може да каже.
Едновременно с този върви и ПАЗАРЪТ НА ЖИВОТНИ над селото, зад боровата гора - но иди да видиш дали някой ще продаде нещо - казва бай Сабри. - Никога добитъкът не е бил толкова евтин, и пак няма с какво да го купиш. А като нямаш фураж да го храниш, какво ти остава, освен да го заколиш? За Курбан байрама тази година повечето купили месо, малцина могли да си позволят живо жертвено животно. Ето, всички говорят наоколо, но колко радост има в тия думи, коментират се най-вече проблемите... Изглежда, че празникът е истински само за младите - пременени с новите си дрехи, те стоят или се разхождат на групи - само момчета или само момичета. Впрочем, мъжката част предпочита повече да стои на едно място и да оглежда, разхождат се най-вече момичетата, порядъчно начервени и гримирани. Те сноват напред-назад и се кикотят за щяло и нещяло. Понякога групите се смесват, в погледите припламват искри. На тази възраст никой не ще и да мисли, че утрешният ден може да донесе не друго, а щастие... Точно в дванайсет ПРОДАВАЧИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА ПРИБИРАТ сякаш някой им е подал невидим сигнал. Движенията, многократно отрепетирвани, напъхват в чували и кашони стоката, сетне всичко се товари в микробуси и леки коли и се потегля бързо. Хората започват да се разпръскват на различни страни, най-упоритите седят с ръце в джобовете и коментират - вълнува ги въпросът най-вече за международните паспорти и свързаните с тях визи за чужбина. В един без петнайсет тръгва и полицейската кола, което означава, че пазарът вече е приключил напълно. От близкото дере излиза черно куче и започва да души около празните маси. Пристига такси, спира и зачаква решилите да си допият бирата.
Задава се и първият следобеден автобус - да отнесе последните. Малко след това по нищо не личи, че това място е гъмжало от хора. Хората ги няма, те в момента пътуват към домовете си с усещането за празника, на който са били. Или поне с желанието да опазят това си усещане, колкото и трудно да е това. Защото човещината най-добре се съхранява и развива в радост.
А пътят всяка сряда към Черноочене е най-малкият знак за извечния стремеж на хората от тоя край към нея.
Неволи
ЧИТАТЕЛ-РЕДАКЦИЯ
Неволи
Пазете си разписките за платени данъци
На 21.03.2000 г. отидох в данъчна служба гр. Момчилград за да плащам данъците си. На въпроса ми, какво дължа? Получих отговор 134 /сто тридесет и четири лева/. Реалното ми задължение беше 49 /четиридесет и девет лв./
През 1998 г. имах задължение да плащам в данъчното, един път 80 000 лв. /със сегашни пари 80 лв./, втори път 5000 лв. /сегашни пари 5 лв./ изплатих ги без закъснение през месец септември 1998 г. Разбира се, че възразих, като всеки данъкоплатец знае каква сума дължи. Проверявайки по компютъра, данъчните служители уверени твърдо в себе си, ми казваха, че нищо платено няма през 1998 г. Отчаяна се върнах вкъщи да търся някакво доказателство, че съм ги платила тези пари. Господ е голям, квитанцията за 80-те лева неволно съм отделила на друго място и я намерих, но за петте лева дето също бях платила, не можах да я намеря. Хвърлила съм я. Повторно отидох в данъчната служба, но този път с доказателство, че 80-те лв. са платени. Въпреки това компютърът им не показваше, че сумата е платена. След всичко това у мен възникна въпроса: Ако аз не бях си намерила квитанцията и бях платила втори път същата сума, нямаше ли тя да отиде в нечий джоб.
Когато плащах през 1999 г. всичко беше нормално, никой не ми каза, че имам такива борчове към данъчна служба Момчилград. Така преживях голяма обида и унижение, но не се намери служител да каже нещо във вид на извинение.
Пишейки това във вестника, аз се надявам, че ще се намери по-отговорен служител, който ще задейства да ми върнат незаконно взетите пет лева /втория път/.
Един съвет към данъкоплатците - да си пазят квитанциите, да не вярват на компютрите и служителите в данъчна служба в Момчилград.
Хава ДЖЕЛИЛОВА
Момчилград
Бележка на редакцията: Случката с г-жа Хава Джелилова е добре известна на началника на Данъчно бюро в Момчилград Асен Карагеоргиев. Той не отрича, че са възможни и други подобни недоразумения. Но беше категоричен, че след сигнал на потърпевшия е възможно възстановяването на надвзетата сума.
Осъдиха 12 каналджии за трафик на хора
Служещи в Регионален граничен сектор Момчилград отказаха подкуп от 4000 долара
Осъдиха 12 каналджии за трафик на хора
Близо 200 румънци, арменци, украинци и българи бяха върнати от граничната бразда
Снежана ГОРАНОВА
Преди броени дни бяха осъдени 12 каналджии на хора от Кърджалийска област, които са се опитали да преведат през граничната бразда чужди и български граждани, каза за "Нов живот" началникът на Регионален граничен сектор - Момчилград полк. Христо Стоянов. На 23 март - в четвъртък срещу петък, служещи от заставата в района на Чакаларово са заловили 8 души заедно с водачите им. Нарушителите са били в две групи по 4 човека. Вероятността да се премине през граничната бразда е 10-процентова. Въпреки това румънци, украинци, арменци и наши граждани продължават да се доверяват на местни каналджии. Тарифата за човек е 800 марки. От началото на годината досега около 200 души се опитаха да пресекат нелегално браздата в сектора ни от 150 км, заяви полк. Стоянов.
На 21 март 4-ма арменски граждани се опитаха да преминат през електросигнализационното съоръжение. Те бяха заловени от гл.серж. Кехайов и гл.серж. Москов в района на село Стрижба, община Кирково. Един от нарушителите предложил на гл.серж. Кехайов 1000 долара. По-късно се опитали да подкупят с 3000 долара кап. Петров от гранично-полицейския наряд. 4-мата арменци вече са експулсирани. Пак около тази дата край Чакаларово са били заловени 11 нарушители, от които 10 са украински граждани. Водачът им, двадесет и един годишният Б.К., е предаден на съответните власти. Глобата за каналджия е от 50 до 5000 лв., напомни полк. Стоянов.
Скандал на сесията на мвстния парламент в Кърджали
Скандал на сесията на местния парламент в Кърджали
Паметник на Левски или на ХХI век ще решават в областния град
Георги КУЛОВ
Председателят на едно от журналистическите дружества в Кърджали Петър Бакалов въвлече кмета Румен Димитров и големия български скулптор Вежди Рашидов в скандал след като се опита да прокара в Общинския съвет решение да не се строи паметник на Левски, а на новия век. При кмета бе внесено предложение от името на ръководеното от Бакалов журналистическо дружество в което се твърди, че е постигната договореност с Вежди Рашидов за изграждането на скулптура, символизираща настъпването на 21 век, без конкурс.
Кметът Румен Димитров от своя страна внесе на вчерашната сесия на местния парламент докладна, в която се настоява Общинският съвет да се откаже от монумента на Левски и да подкрепи идеята на Бакалов.
Това постави в деликатно положение групата съветници на ДПС. Идеята за паметник на Апостола бе лансирана през миналата година от тогавашния кмет Русим Муса. Тя бе подкрепена от групата съветници на ДПС, които имаха мнозинство в местния парламент. Към нея се присъединиха и съветници от другите групи. С решение Nо 6 от 11.02.1999 г. местният парламент в Кърджали прие на мястото на скулптурата на Георги Димитров да се издигне монумент на Васил Левски. За това бяха отпуснати 3000 лв. Някой се опитва да внесе конфронтация с отмяната на това решение, заяви общинският съветник от ОДС Иван Бамбалов. Прави се опит да ни конфронтират на етническа основа, като срещу името на един велик българин като Апостола се противопоставя името на гениалния наш скулптор Вежди Рашидов, коментираха общински съветници в кулоарите. Самият Бакалов не можа да обясни защо иска на мястото определено за Апостола да има "нов символ на Кърджали". Той заяви, че не бил против паметника на Левски.
Няма по-светъл образ за българи и турци в нашата история от този на Васил Левски, подчерта в противовес общинският съветник Руси Дафинов.
Димитър Печилков се опита да омаловажи творческия гений на Вежди Рашидов, което предизвика скандал в залата. Минчо Минчев от ОПТ и Бахар Палова от ДПС възразиха почетният гражданин на Кърджали да бъде забъркван в скандала с обидни квалификации.
Марушка Бобекова от ОДС предложи преди Общинският съвет да вземе решение да се проведе широко обществено обсъждане с участието на граждани и специалисти. Иван Бамбалов поиска паметниците да не се противопоставят и за символа на новия век да се намери друго място. Съветници от различни групи коментираха в кулоарите, че няма по-добър вариант от това Апостола да бъде символ на новото време за Кърджали с непреходните си идеи за етническа толерантност. Няма друг скулптор, който по-добре може да реализира тази идея от Вежди, бе мнението на някои.
По предложение на лидера на Евролевицата Петър Петров Общинският съвет реши да отложи за следващата сесия въпроса за паметника. Според Петров идеята на Бакалов не е била обсъждана в постоянната комисия по образование, култура и вероизповедание. Съветниците от всички групи се обединиха около идеята, че е нужно време, за да се осмисли въпросът.
