ВСЯКА СРЕЩА С РАЗУМА Е СРЕЩА С НЕИЗВЕСТНОТО
Крими за близкото бъдеще решава днешни проблеми
ВСЯКА СРЕЩА С РАЗУМА Е СРЕЩА С НЕИЗВЕСТНОТО
Никола КЕСАРОВСКИ
Феновете на криминалното четиво, на научнофантастичната литература и на научната популяризация добре знаят знаменитите "трима доктори" - д-р Димитър Пеев, д-р Светослав Славчев и д-р Светозар Златаров. Двамата от тях - д-р Пеев и д-р Златаров вече се преселиха в по-добрия от световете, но д-р Славчев, слава Богу, си е сред нас и ни зарадва с поредната си книга - "Очите на мрака".
Между първото изречение на този роман: "Съзнавам само, че вървя" и последното: "Какъвто и да е, онзи все пак има човешки разум... ", в 160 страници се раздипля динамична криминална история. Днешни хора с днешните ни проблеми, доизбистрени чрез пренасянето им в близкото бъдеще, са доведени от хода на събитията до един отколешен въпрос, внезапно превърнал се в повече от актуален: Възможно ли е при цялото доказано скъперничество на Природата 90 % от човешкия мозък да не се използват?! Това наистина изглежда абсурдно, но дали пък не е резерв, който някога някъде ще влезе в действие? И дали този процес не е вече започнал? А ако е започнал, дали ще съумеем да го разпознаем? След като обществото има странния обичай да не вярва на очевидното... Все красиви въпроси, върху които д-р Славчев успява да разгърне художествено пълноценен криминално-фантастичен роман. Успява, защото, можем да си припомним за момент, в житейския си път д-р Светослав Славчев е медик, криминалист, научен журналист, писател с богато творчество - криминални романи, научнофантастични книги, филми, радиопиеси, научнопопулярни книги, превеждан на много езици... Романът излиза като номер 3 от серията "Нова българска фантастика" на ИК "АРГУС". Радва изисканият стил на тази издателска къща, която придружава книгите си с обширно интервю с автора, че и с предговор - нещо рядко срещано напоследък в инак отрупания ни книжен пазар.
ЖИВОТЪТ ВИ НЯКОЙ ДЕН МОЖЕ ДА БЪДЕ СПАСЕН ОТ ПРАСЕ
Учените полагат усилия да направят животните донори на органи за човека
ЖИВОТЪТ ВИ НЯКОЙ ДЕН МОЖЕ ДА БЪДЕ СПАСЕН ОТ ПРАСЕ
Лекари вече използват сърдечни клапи, кръвни фактори и клетки от задстомашната жлеза на свине
В началото всичко изглеждало като настинка или лек грип, нищо заради което да си останеш в леглото. След няколко седмици обаче 17-годишният Робърт Пенингтън разбрал, че нещо друго не е наред, тъй като склерите на очите му станали жълти. Той посетил местната клиника в Гарланд, Тексас, където докторът, като видял урината му с цвят на кафе, го посъветвал да се консултира със специалист. Няколко часа по-късно обаче Робърт бил толкова зле, че баба му и дядо му го закарали в Презвитерианската болница в Далас. Състоянието му прогресивно се влошавало в продължение на три дни и на четвъртия той бил приет в Медицинския център на университета "Бейлър" в Далас. Скоро изпаднал в кома. Диагнозата била остра чернодробна недостатъчност. Черният дроб на Робърт умирал. Без бърза трансплантация на орган момчето щяло да умре след няколко часа, а шансовете да се намери подходящ донор за толкова кратко време били нищожни. Ето защо баба му и дядо му, които били също и негови настойници се съгласили на необичаен експеримент. Под ръководството на д-р Марлон Леви, хирурзи извадили черния дроб на генетично променено прасе, наречено Sweetie Pie /"Сладкия пай"/. След това го поставили във вана с физиологичен разтвор до леглото на Робърт, свързали го чрез тръбички за съдовете на врата и слабините и започнали да прекарват кръвта на момчето през черния дроб на прасето. Веднага установили, че органът действа, тъй като кръвта напускала тялото сивкава и се връщала с нормален цвят. Това продължило шест часа и половина докато не бил намерен подходящ донор, чийто черен дроб хирурзите имплантирали в тялото на Робърт. През декември м.г. той навършил 20 години. Технологията, спасила живота на Робърт Пенингтън, може да революционализира медицината през новото столетие. Изследователи от двете страни на Атлантика се надпреварват да отглеждат прасета, чиито клетки, тъкани и органи могат да бъдат трансплантирани за постоянно на хора, без да бъдат разрушени от имунната система. Ксенотрансплантацията, т.е пренасянето на органи между представители на различни видове, може някой ден да спаси живота на хиляди хора, които сега умират, чакайки случайни жертви да им дадат сърце, бял или черен дроб. Процедурата може също така да донесе големи печалби на хирурзи и компании, занимаващи се с биотехнологични продукти - според някои оценки към 2010 г. сумата ще е около 6 млрд. долара годишно. Там където привържениците виждат безгранични възможности обаче, критиците виждат катастрофа. Те се страхуват, че тази практика може да "отключи" нови епидемии, чрез пренасянето на неизвестни свински патогени в човешката популация. Според тях никакво усилие да бъде спасен един човешки живот не може да оправдае риска за цялото човечество.
От векове лекарите са се опитвали да лекуват болни пациенти с животински органи. Както би могло да се очаква, те са се справяли най-добре, когато са взимали от близки видове като павиани или шимпанзета. Хора са оцелявали до 71 дни с черен дроб от павиан и до 9 месеца с бъбреци от шимпанзе. Нито едно от тези животни обаче не е обещаващо като източник на органи. Органите на павиана са прекалено малки, за да поддържат живота на човек за по-дълъг период от време. Шимпанзетата са прекалено рядък вид и са почти хора, за да бъдат рутинно убивани за резервни части. А и всеки един примат може да бъде източник на смъртоносно инфекциозно заболяване. Както обяснява Роланд Десросие, микробиолог в Харвард: "Колкото повече се доближаваме до човека в еволюционната скала, толкова по-голям е рискът от заразяване". Имайки предвид, че човешките НIV-вируси са се зародили в шимпанзетата и маймуните, дори ентусиастите сега признават, че ще трябва да се обърнем към по-далечните си роднини като източник на органи.
Тук прасетата излизат на сцената. Те са близки до хората на тегло и като физиология, многобройни са и са лесни за отглеждане. Като неприматите предизвикват по-малко загриженост в етично отношение и представляват по-малък риск за заразяване отколкото шимпанзетата и павианите. Активисти за защита правата на животните се противопоставят на използването на всеки един бозайник като фабрика за органи. Но имайки предвид факта, че годишно се избиват десетки милиони прасета за храна, убиването на още няколко десетки хиляди за медицински цели не би предизвикало голямо обществено брожение.
Лекарите вече използват различни компоненти от прасета - сърдечни клапи, съсирващи кръвта фактори, Лангерхансови клетки от задстомашната жлеза, дори мозъчни клетки - за лечение на различни човешки заболявания. Пренасянето на цели органи от прасета на хора обаче е далеч по-сложно. Но изследователите в института Имутран в Кембридж, Англия и института Некстран в Принстън, Ню Джърси, САЩ напредват. И въпреки всички противоречия здравните агенции изглежда са съгласни да им позволят да продължат изследванията си с голяма предпазливост. Американската Агенция за храни и лекарства е разрешила провеждането на редица експерименти подобни на този, спасил живота на Р. Пенингтън. Британското правителство е създало контролен орган, който да се занимава с въпросите на ксенотрансплантацията. Според Корин Савил, сътрудничка на Имутран, с малко късмет в следващите пет години може да бъде направен първият опит за постоянна трансплантация на сърце или бъбрек.
Техническите трудности обаче са обезкуражаващи. Както посочват д-р Дейвид Купър и д-р Робърт Ланца в предстоящата си книга "Ксено", успехът ще изисква "преодоляването на един от най-старите и най-силните механизми за оцеляване на човешкото тяло". Ако не е блокирана с подтискащи медикаменти, човешката имунна система ще разруши за няколко седмици дори относително съвместим донорен орган. Нейната реакция на свинските органи е далеч по-остра. Кръвоносните съдове на прасетата са покрити с галактоза, въглехидратна молекула, която също така влиза в състава на много от паразитите и бактериите, с които сме в контакт всеки ден. Имунната система образува антитела срещу галактозата и когато тези антитела се срещнат със свинската тъкан те знаят какво трябва да правят. Те се свързват с галактозните молекули, карайки тялото да освободи група от токсични протеини, известни под общото име "комплемент". Нашите собствени тъкани могат да неутрализират тези протеини преди да са причинили вреда. Комплементът обаче за няколко минути може да превърне един "невъоръжен" свински орган в каша и никакъв подтискащ медикамент не може да спре тази свръхостра реакция. Изследователите в Некстран и Имутран са намерили хитър начин да преодолеят този проблем. Идеята им е да екипират прасетата със същите "комплемент регулиращи протеини", каквито използваме и ние, за да защитим собствените си тъкани. Инжектирайки малко количество човешки гени в едно - и двуклетъчни свински ембриони, учените могат да получат животно, което по естествен път образува тези предпазни протеини. Така променени, тези прасета все още носят галактозните молекули, предизвикващи реакцията на комплемента у човека, но тъй като тъканите им са защитени от него, те могат да издържат кратък контакт с нашата кръв. С появяването на тези прасета, казва д-р Кристофър Мак Грегър от клиниката Мейо, "свръхострата реакция на отхвърляне изчезна от радарния екран" като пречка за ксенотрансплантация. За някои като Пенингтън, който има нужда от орган да го поддържа ден или два, това е много важно.
За съжаление свръхострата реакция на отхвърляне е само една от многото пречки пред постоянната трансплантация на органи. След няколко дни или седмици тя е последвана от "остра" реакция на отхвърляне, по време на която антителата на приемателя атакуват директно чуждия орган, разрушавайки клетките, покриващи кръвоносните му съдове. Никой все още не е успял да попречи на този процес при опити върху животни, но изследователите подхождат по различен начин към него. При една от методиките кръвта на приемателя се изтегля и се прекарва през апарат, разделящ кръвните клетки от плазмата, която е подобна на вода течност, съдържаща антитела и други неклетъчни съставки на кръвта. След това плазмата се смесва със синтетични галактозни молекули. Те играят ролята на примамки, привличащи противосвинските антитела и изтеглящи ги по този начин от кръвообращението. Когато пречистената плазма се върне в тялото, тя остава толерантна към свинските тъкани, докато остранените антитела не регенерират. Изследователите са опитвали и инжектиране на фалшиви галактозни молекули директно в кръвообращението. Използвайки тези и други подобни трикове сега те могат да поддържат за няколко седмици работата на свинско сърце инплантирано в павиан. "Ако можем да постигнем оцеляване на приемателя от 3 до 6 месеца след трансплантацията", казва вицепрезидентът на Некстран Джон Логан, "ще сме готови да започнем клинични опити върху хора".
От Некстран са готови също така да спорят до безкрайност и за риска от разпространение на зарази от прасетата върху хората. Компанията взима всички предпазни мерки, за да опази прасетата си от известните патогени. Водата им се дезинфекцира, въздухът им се филтрира, храната им се състои единствено от пастьоризирани растителни продукти. Всеки, който влиза в помещенията на прасетата трябва да се измие много добре и да се облече като за хирургическа операция. Животните са следени и за най-малката следа от заболяване и редовно са преглеждани за повече от 30 инфекциозни болести, вариращи от грип до антракс. Както подчертава Логан, това е повече отколкото може да се каже за всеки един човешки донор. Прасетата обаче съдържат някои вируси, които хигиената не може да елиминира. Така наречените ендогенни /вътрешни/ свински ретровируси /PERV/ представляват вирусни вкаменелости - последователности от вирусна ДНК, които сега са трайно интегрирани в хромозомите на прасето. Тези вируси се предават по наследство, а не при контакт между две прасета и доколкото се знае не причиняват никакво заболяване. В наскоро проведено проучване учени от Имутран изследвали клетки от 160 души, лекувани преди това със живи свински тъкани и не открили никакво доказателство за активна PERV-инфекция. Критиците обаче смятат проучването в най-добрия случай за неубедително, тъй като не включва случаите на трансплантация на цели органи. "Ще имате клетки от прасе циркулиращи в имуносупресиран пациент за период от 20-30 години", казва Джонатан Алън, вирусолог в Югозапдната фондация за биомедицински изследвания в Сан Антонио. "Вирусите погребани в техните хромозоми могат да се активират по всяко време. Не бих искал да плаша хората, на които е присаден черен дроб от прасе например, но има много въпроси, на които все още не знаем отговорите". Съществуването на PERV-вирусите е известно и те могат да бъдат проследени, но те не са единственият потенциален източник за притеснение. "Истинският проблем не са големият брой вируси, които са ни известни", казва Десросие, "а дори още по-големият брой, за които нищо не знаем. Как можеш да провеждаш тестуване за нещо, ако не знаеш, че то съществува".
Очевидно не можеш. Или решаваш, че някои рискове не си заслужава да бъдат поемани, или рискуваш и се надяваш на най-доброто. Разбираемо е, че хирурзите занимаващи се с трансплантации са нетърпеливи да продължат напред. По света има 180 хил. души, които чакат за трансплантация на орган. От тях едва една трета ги получават. Само в Съединените щати всеки ден умират 11 души, чакащи за трансплантация, тъй като повечето органи от трупни донори са неизползваеми. Възможно е прасетата да са решението на проблема, но те предизвикват проблеми от етично естество. Приемателите на свински органи могат да не спечелят нищо повече от още няколко месеца мизерия, а дори и да се радват на години добро здраве, рисковете могат да се окажат решаващи. Ако някои вирус от свински произход започне да убива хора, всеки "успех" може да коства стотици животи. Действителните рискове в момента са неизчислими, но техническите пречки бързо се преодоляват. Затова нека се надяваме на най-доброто.
ИЗОСТАВЕНИ БАДЕМИТЕ ЗАКЕЛЕВЯХА
Хиляди декари трайни насаждения бяха занемарени през последните 10 години в Родопите
ИЗОСТАВЕНИ БАДЕМИТЕ ЗАКЕЛЕВЯХА
Валери НЕДЯЛКОВ
В Ивайловградско вече никой не проявява интерес към бадемите. Една част от дърветата в промишлените насаждения са пропаднали и бракувани, а друга закелевяли и изоставени. Големият провал започва в началото на деветдесетте години, когато стартира връщането на земята и ликвидирането на кооперативното стопанство. От тогава градините са оставени на произвола, не се окопават, торят, режат и пръскат, казва кметът на общината Стефан Танев.
Земята вече напълно е възстановена на бившите й собственици. Всички градини са частни. Не се предприемат никакви действия за реконструкция на съществуващите насаждения, които са на възраст между 20 и 30 години. Вероятно ще бъдат напълно унищожени, а освободените площи рекултивирани за отглеждане на други земеделски култури.
Сред населението в общината се е оформило впечатлението, че бадемът е нерентабилна култура.
Ранният му цъфтеж и късните студове рискували получаването на високи добиви. По селата се коментира, че старите местни сортове се отглеждали по-лесно от културните сортове, не искали особени грижи.
В никакви идейни проекти и програми за икономическото развитие на общината бадемопроизводството не фигурира. Няма ги вече и традиционните празници на бадемите. Сега те се наричат културни празници на Ивайловград. През тази година трябва да се проведат през март, докато не е започнала активната земеделска работа.
КЪРДЖАЛИЕЦ ЛОВИ "ЛЕОНИДИ" В ДУБАЙ
Възпитаник на Астрономическата обсерватория публикува снимки в арабски вестник
КЪРДЖАЛИЕЦ ЛОВИ "ЛЕОНИДИ" В ДУБАЙ
Тонка ГОГОВА
Снимка на метеоритния дъжд "Леониди", който беше наблюдаван на 17 срещу 18 ноември 1999 г., направена от кърджалиец илюстрира статия за явлението на йордански астрономи във в. "Голф нюз", който излиза в Обединените арабски емирства. Бившият възпитаник на кръжока по астрономия към Астрономическата обсерватория в Кърджали Атанас Гаврилов, който работи в туристическа фирма в Дубай, успял да наблюдава и фотографира началото на дъжда. Още на следващия ден той позвънил на шефа на обсерваторията Агоп Узунбохосян, за да му разкаже много ентусиазирано за незабравимото за всеки изкушен в астрономията преживяване. Оказало се, че добрите фотографии на кърджалиеца са достойни да илюстрират публикацията на местните астрономи. Наскоро снимка на в. "Голф нюз" и броят от 19 ноември със статията за "Леониди" беше получена в обсерваторията.
Атанас не е единственият наш възпитаник, който е далеч от България, но продължава да поддържа връзка с нас, коментира Узунбохосян. Обаждат ни се от Америка и от много страни на Европа. Това са все личности с достойно присъствие в чуждите страни, което ни дава самочувствие, че възпитаниците на обсерваторията в Кърджали са стойностни хора, подчерта Агоп Узунбохосян.
В същата ноемврийска нощ настоящите възпитаници на кръжока също наблюдаваха и заснеха метеоритния дъжд, но вече кулминацията. Късметлии се оказаха с хубаво за наблюдение време само обсерваториите в Кърджали и Смолян не само на територията на България, но и на Европа. На безоблачно небе случиха само обсерваториите, разположени на най-западното европейско крайбрежие и Канарските острови.
ХУДОЖНИКЪТ ГЕОРГИ ТРИФОНОВ ОТЛИЧЕН ЗА ФАНТАСТИЧНОТО СИ ТВОРЧЕСТВО
Доайенът Любен Дилов връчи "Гравитон"-ите
ХУДОЖНИКЪТ ГЕОРГИ ТРИФОНОВ ОТЛИЧЕН ЗА ФАНТАСТИЧНОТО СИ ТВОРЧЕСТВО
В малките часове на вчерашния ден доайенът на българската НФ Любен Дилов връчи за девети път годишната си награда "Гравитон" - "Награда за добра фантастика и за доброта във фантастиката".
В традиционите вече три жанра на наградата удостоени бяха писателят д-р Светослав Славчев - за поредния му криминално-фантастичен роман "Очите на мрака", здраво свързаният с Кърджали художник Георги Трифонов - за постоянното присъствие на фантастичното в цялостното му творчество и издателство "Камея" - за издателската му политика в областта на НФ, включваща и внимание към млади български автори.
Любен Дилов основа преди десет години първата и единствена все още българска награда за НФ със собствени средства - хонорарът от поредното преиздание на романа "Пътят на Икар" - върхът в обемистото му творчество. При днешните нищожни хонорари той е принуден, както сам заяви, да прибягва до помощта на спонсори за по-нататъшното съществуване на наградата "Гравитон". Нещо, за което са му дълбоко благодарни и творци, и издатели, и феновете на НФ в днешните съвсем нелитературни времена. Нещо, пред което ще се преклони един ден и историята на българската НФ литература.
Съвсем не случайно Любен Дилов съчета връчването на поредната си награда с честването на 100-годишнината на българската НФ литература - покълнала с написания на 31 декември 1899 година разказ на самия дядо Вазов "Последния ден на ХХ век".
Игнатов: Няма по-страшно от творец с купена душа
В навечерието на Международния ден на театъра в Кърджали започва алхимията на сътворяването на авангарден моноспектакъл
Игнатов: Няма по-страшно от творец с купена душа
Неговата постановка "И в очите на рибите сълзи" си поставя задача да събуди съвестта ни
Тонка ГОГОВА
В навечерието на Международния ден на театъра - 27 март, в Кърджали започнаха репетициите на авторска постановка на пиесата на Димитър Игнатов "И в очите на рибите сълзи". Това е моноспектакъл, в който на сцената ще видим съкратената от Драматично-кукления театър в Кърджали актриса Антоанета Миланова. Сценографията ще прави Иван Карев.
Това е пиеса за духовната ерозия на твореца в днешно време, когато всичко е за продан, казва за творбата си Димитър Игнатов. А няма нещо по-страшно и опасно от творец с купена душа, с морал под наем. Обидно ми е, когато съм свидетел как подобни хора крият собствената си творческа безпомощност зад обвинения от рода, че кърджалийската публика не била достатъчно интелигентна, за да е в състояние да разбере кодовете на авангардното изкуство, заяви Игнатов. Познавам зрителите в Кърджали от 14 г. и добре зная колко точни са в преценките и реакциите си. Затова си давам сметка, че трябва да поставим в работата си над моноспектакъла високи изисквания. За първи път правя авангардна монодрама. Опирал съм се на творчеството на Бекет, Салваторе Квазимодо и Константин Соколов. Със средствата на символната режисура ще се опитам да събудя в съзнанието на твореца чувството на отговорност към предизвикателствата на времето, в което живеем, твърди Игнатов.
Премиерата ще е в края на май. Постановката се осъществява със съдействието на фондация "Концепция за театър", ИК "Родопи" и Общинския център за култура и младежки дейности.
Интернет си хортува добре и на български
Слънцето свети за всички, припомня аргумента на Св. Кирил срещу триезичниците компютърният инженер Тенчо Тинчев
Интернет си хортува добре и на български
Само на неграмотен дивак може да хрумне, че прогресът може да мине само през латиницата
Тонка ГОГОВА
Не приемам като сериозни и заслужаващи внимание мненията, които се чуват от време на време, че много по-добре за приобщаването ни към Европа и света ще е ако се въведе като втора официална азбука или даже като единствена латиницата. Това заяви инженерът по компютърна техника Тенчо Тинчев, управител на Бизнесцентъра в Кърджали на "М-Тел трейдинг" АД, по повод публикуваната на 17 март във в. "Стандарт" на някой си Иван Жеков, полубългарин от Берлин статия "Да приемем латиницата като официална азбука". В нея авторът призовава за сериозно обсъждане на въпроса "доколко кирилицата е допринесла в историята на българите, а също и за отрицателните последици от нея като средство за духовно разделение на средновековна Западна Европа и до наши дни". Според него, кирилицата е анахронизъм. Той откровеничи, че с болка слуша как българите си честитят и се радват на празника на Св. св. Кирил и Методий. Според него зад привързаността ни към традицията на нашата писменост се крие чувството на малоценност на един малък народ, както и зад патологичното възхваляване на собствената ни "героична история". Господинът се вайка колко интелектуален труд се прахосва за транскрипцията на всички чужди имена и думи, които сега навлизат масово в езика ни, когато можело направо да си ги пишем на латиница. Той прави нескопосан опит да проследи историята на българската писменост, като се позовава на 3 книги, все немски. На тази основа той прави заключение, че арабската писменост, например не е подходяща за писане на български. Затова пък, латиницата напълно покривала потребностите на езика ни, който бил смесица от тракийски, прабългарски, латински, гръцки, турски, че даже и славянски думи. Господинът се коси, че никой не можел в Интернет да чете български /като чели ако е на латиница ще могат!/ без специални програми за разчитане на кирилицата "Това е доста срамно! ", възкликва хер Жеков и дава светъл пример как в Югославия се използват паралелно кирилица и латиница.
Миналата година българските фирми, които ползват продуктите на "Майкрософт" заплатиха лицензионните такси. Но кой знае защо, никой не пожела да си доплатим "Майкрософт" да ни изготви версия на софтуера си на български, коментира г-н Тинчев. Мисля, че това би трябвало да се направи на правителствено ниво. Практика е всички софтуерни продукти да се предлагат в съответната страна на официалния език. Вероятно има и други страни по света като България, където не се ползват версии на собствения език, но поне на мен не са ми известни, подчерта той. Отделен е въпросът, че голяма част от програмите, ползвани у нас, са си все още пиратски. Така че що се отнася за компютърния софтуер проблемът, доколкото съществува, изобщо не е в кирилицата. Още повече, че заради огромния руски пазар производителите на софтуер все повече разнообразяват предлаганите продукти на кирилица.
Колкото за Интернет, там също българският език и кирилицата не представляват проблем. Всяка уважаваща себе си фирма, имам предвид българските, които имат страници в Мрежата, ги правят освен на български, на английски, немски и други езици в зависимост от контрагентите си. Съответните програмни средства-операционни системи "Уиндоус", "Линукс" и други предоставят възможност за настройка на различни кадрови таблици. Ако един потребител иска да прочете на кирилица нещо, той просто трябва да си настрои експлорера или нет скейп навигатора да работи с определената му кодова таблица.
Наистина, в жаргона на компютърните специалисти изобилстват английски думи, които са напълно непонятни за непосветените хора. Те биха могли да се преведат на български, но това вече ще създаде известни затруднения, защото става въпрос за думи, които са се превърнали в термини. Разбира се, в нормалното общуване, в масовите медии е неуместно да се използват. Допустими са само в специализираните среди и издания. Но така е с терминологията във всяка област, коментира г-н Тинчев.
В средите на компютърните специалисти няма и следа от някакви настроения против кирилицата и използването на български език, независимо, че всички владеят английски, в повечето случаи на много високо ниво.
Мисля, че след като България се готви да стане член на Европейския съюз, трябва да уважаваме своята идентичност, култура, език и история, както е с всяка уважаваща себе си нация, подчерта г-н Тинчев. Ако сами не се уважаваме, не можем да очакваме да ни уважават другите, подчерта г-н Тинчев.
Квантовата физика прекрачи отвъд човешкото въображение
Ако Америка престане да се прави на бедна ще има шеметни пробиви в света на елементарните частици
Квантовата физика прекрачи отвъд човешкото въображение
Никола КЕСАРОВСКИ
Една красива приказка започва вълшебните си проключения преди 2400 години в Тракия, при устието на река Места.
На 10 февруари т.г. малко по на север, в Швейцария, тази приказка прекрачи в своята Втора глава... Демокрит от Абдера
КРАЙ УСТИЕТО НА МЕСТА си представил ябълка, разрязана на две, после още на две и т.н., и т.н. Решил, че ще стигне до момент, когато вече няма да може да разреже парченцето и затова го нарекъл "неразрезаемо", на гръцки "атом" /от отрицателната гръцка частица "а" и temno - "режа"; както томограф - от режа и пиша/. За удобство обикновено се казва, че атом ще рече неделим.
Демокрит смятал 4 века преди Христа, че всички тела са съставени от неразрезаеми по-нататък атоми. Три века по-късно в поемата си "За природата на нещата" древноримският поет Тит Лукреций Кар увековечил учението на Демокрит, родено край брега на Места.
Трябвало обаче да минат още две хилядолетия докато към средата на ХIХ век се приеме като научен факт "хипотезата за атомите".
Така първото изречение на приказката за структурата на материята продължило кажи-речи две хилядолетия и половина.
После всичко се забързало.
Само две-три десетилетия след признаването на атома, през 1897 година е открит електронът - първата от изграждащите атома тъй наречени ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ.
Е, и този път имало малко неверие. Великият Рьонтген например чак до 1920 г. не пожелал да приеме съществуването на електрона. А предната година бил открит вече и протонът.
През 1932 г. са открити още две елементарни частици - неутрон и позитрон. После още и още. Когато малко след средата на века броят на елементарните частици надхвърли 200, за всички вече беше ясно, че името "елементарни частици" май не им приляга.
И започнаха да търсят "още по-елементарни частици", които всъщност ги изграждат.
Първо ги затърсиха с върха на перото, на теория. През 1964 г. двама физици - Гел-Ман и Цвайг - независимо един от друг предложиха за нови елементарни частици КВАРКИТЕ които всъщност да са най-малките частици на веществото. За броя на различните кварки теорията предсказва числото 6 - приемлива малка бройка. В подробности бяха изучени - все на хартия и компютър, свойствата им. Цялата беда обаче беше в това, че науката не разполага с достатъчно мощни енергии, за да разбие довчерашните елементарни частици и да види кварките в свободно състояние. Защото тъй както пи-мезоните свързват здраво протоните и неутроните в атомното ядро, така и кварките са свързани още по-здраво чрез други частици, наречени глуони /от англ. glue - лепило/. Проблемът ЕНЕРГИЯ здравата започна да дразни учените, тъй като ускорителите на частици, с които разполагат, са недостатъчно мощни според предсказанията на теорията. Най-големият физик на нашето време Стивън Хокинг дори си позволи точно преди една година /март 1999/, гостувайки на Бил и Хилари Клинтън и в присъствието на 160 гости да заяви: "В Тексас се строеше свръхпроводников ускорител с насрещни снопове. Там можеше да се очаква появата на нови суперчастици, но САЩ решиха да се правят на бедни и спряха проекта! ".
Ето обаче, че в института ЦЕРН край Женева учени от над двайсет страни успяха дотолкова да ускорят сноп от тежки йони на оловото и да бомбардират с него оловни мишени, поставени във вътрешността на 7 детектора, че СЛЕД ЧУДОВИЩНИЯ СБЛЪСЪК се получава температура, която превишава 100 000 пъти /!/ температурата в центъра на Слънцето... И се осъществи мечтата - огромната енергия, концентрирана в малкия обем на сблъскващите се тежки ядра, се оказа достатъчна, за да стопи ядрената материя на съставните й частици, и кварките да се проявят в свободно състояние. Получена бе кварк-глуонна плазма, която всъщност е ново състояние на материята и положително ще донесе Нобелова награда за откривателите си.
А започнатата край устието на Места приказка ще продължи със сюжети, далеч надхвърлящи възможностите на човешкото въображение.
