Да на Европа, но ни се иска да останем на Балканите
Елин Рахнев е от онези млади творци, които чрез творбите си пренасят тревожните послания до тези, които искат да ги видят и чуят
Да на Европа, но ни се иска да останем на Балканите
Светът трябва да се върне към някаква нова романтичност, защото иначе ще погине
Интервюто взе Лиляна ДЕЛИКИРОВА
Елин Рахнев е от поколението наши млади творци, които чрез творбите си пренасят тревожните си послания до тези, които искат да ги видят и чуят. Винаги е смятал себе си преди всичко за журналист, после за поет и накрая за драматург, макар че точно първата му пиеса "Боб" е отличена за пиеса на 1993 г. В момента отива към 40-то си представление в София Новата му пиеса "Флобер" сега се репетира в Народния театър, в главната роля с Мария Каварджикова. Работил в най-тежките отдели и /криминален и военен/ в няколко вестника, но най-вече в "Континент". Автор е на три поетични книги: "Съществувам", "Развяване на минзухари" и "Октомври". Поезията му е превеждана на няколко езика. Правил е и рецитали по свои стихове в чужбина, последният в Турция е преминал с голям успех.
- Г-н Рахнев, кое нещо прави творчеството ви оригинално и как си обяснявате неговия успех?
- Оставям това да направят другите. Пък и аз не съм един от най-четените и пълнещите с публика салоните автор. Имам си своя публика, която е много ценна и много различна. Защото това, което пиша е доста трудно за възприемане от общата публика, което е съвсем в реда на нещата.
- Кое задържа така дълго интереса към пиесата "Боб"?
- Най-вече, според мен, нашето земно безсмислие и любимата ми фраза: "Толкова сме временни, че чак ще ни писне". "Чак да ни писне, че сме толкова случайни на този свят. Вероятно "Боб" по някакъв начин е изкарала навън чисто човешките естетически задръжки.
- Май в това се корени различието между най-традиционната и най-новата драматургия?
- Това различие отдавна, от 7-8 години, премина в конфликт между старото и новото поколение творци. Мисля, че много са малко по-възрастните писатели в българската литература, които са усетили колко времената сега са различни и са вникнали в същността на този конфликт, за да могат да го преодолеят. Това е така, защото в България беше създаден навикът творецът да не се грижи за съдбата на книгите си, на пиесите. Всичко се получаваше наготово. Знаеше се къде ще излязат, в кои библиотеки ще отидат, къде ще се играят. По-старото поколение творци никога не са си отглеждали своя публика, не са си създавали свое читателско поле. Затова в момента някои от тях доста са поозлобели.
- Творците обикновено са лоши мениджъри, но пазарно ориентираният живот го налага.
- Чисто ведомственият и административен принцип не може да бъде белег на културата. Съвсем нормално е и при нас да заработи чисто състезателният принцип, в най-добрия смисъл на тази дума. Точно с тези механизми ще отидем в Европа. Иначе България отдавна е била в Европа с изкуството си. Сега много говорим за Европа, но страхотно ни се иска да си останем на Балканите. Няма да стане. И за това има поне 100 причини, независимо че някои хора се опитват да задържат този процес.
- Дали по-възрастните не разбират философията на младите заради липсата у тях на надеждни изходи?
- Изходи наистина няма или поне не идват отвън. Животът е такъв, какъвто си го направиш, такъв, какъвто си избереш. В последната ми поетична книга "Октомври" казвам: "Останалият свят е нищо, само една запетая ме разделя от останалия свят. Останалият свят е нищо, той не ми принадлежи".
- Как се чувствате вие там. Намерили ли сте покритието на идеалите в живота или не?
- Като невротик. При мене всичко е на ръба на някаква агония. Непрекъснато влизам или излизам от някаква депресия. Изброил съм си около 70 фобии. А това, че вече имам 10-годишен брак с една жена и 9-годишен син говори, че нещо от това, което съм търсил, се е покрило.
- И все пак в постмодернистичната си поезия търсите някакво обновление.
- Усещам, че в следващите години ще се върне романтичното начало. Това интернет-поколение, което расте, си мисля, че ще е временно. Светът няма право да не се върне към някаква нова романтичност, защото иначе ще погине. Опитвах се да кажа това в предаването "Кръгове" по телевизията и в едно списание за литература /"Витамин В"/, което се разпространяваше по аптеки и супермаркети. Идеята е на Бродски.
- Но днешната сетивна тръпка е доста далеч от този "нов" романтизъм.
- Новият романтизъм ще погълне и това в себе си, както и всичко добро, постигнато досега. Ще го пресее в някакви нови форми, по-естетични.
- Как можем още отсега да го предвкусим?
- Като си останем всеки в своя свят, в своята вселена. А от преплитането на всички човешки вселени и светът ще се обнови романтично.
Държавата реже парите за спортната база на общините
12 000 лв. похарчи община Кърджали през 1999 г. за поддръжка на зала "Арпезос" в областния град
Държавата реже парите за спортната база на общините
Изходът е стадионите да се дадат за стопанисване на клубовете
Николай СТОЕВ
Министерският съвет не е предвидил средства в бюджет '2000 за поддържане на спортната база в общините. Това информира общинските специалисти по спорта Вълчо Даскалов, гл. експерт от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта за областите Кърджали, Хасково и Стара Загора.
Средствата за поддържане на спортната база идваха от играта 5 от 35 на спортния тотализатор чрез КМФВС. Сега със спирането на тези пари ще се утежни бюджетът на общината, каза спортният специалист в община Кърджали Тодор Радев.
12 000 лв. е изразходвала общината миналата година за поддръжката на зала "Арпезос". Беше боядисано игрището, по-голяма част от парите са отишли за плащане на вода и ток. Последните сметки за ел.енергия за декември и януари бяха платени в понеделник следобед, съобщи Тодор Радев.
Изискванията на спортното министерство за отпускане на средства за поддръжка на спортните съоръжения е общините да изготвят ясна програма за належащите ремонти, да посочат с каква сума участват. След това КМФВС по своя преценка решава какви средства да отпусне допълнително.
Изходът е клубовете да поемат стопанисването на стадионите. До момента обаче само ФК "Родопски сокол" от Горна Гледка е подал молба до община Кърджали да стопанисва и реконструира стадион "Горубсо".
Предстои да се свърже "ВиК" инсталацията и ел.инсталацията на закрития плувен басейн в Кърджали и на спортната зала над него. Да се направи хидроизолацията на покрива й, да се боядиса. Но след като правителството, респективно КМФВС, спря кранчето от спортния тотализатор, това ще стане много трудно, смята Тодор Радев.
Заплащането ниско, семената закъсняха
Заплащането ниско, семената закъсняха
Сеитбата на тютюневите лехи в Мандришко блокирана
Атанас БАБРИКОВ
Сеитбата на тютюневите лехи в Мандришкия район е блокирана. Производителите все още не са получили семена. Някои вече заложиха собствени семена. Зам.-кметът за района Асен Михайлов твърди, че хората са безкрайно недоволни от заплащането на тютюна през миналата година. Тютюн са отглеждали близо 50 семейства.
Произведени са 25 т при средна цена 3.20 за килограм. Експертите са писали 1500 кг пясък и карагьобек. Разходите по разсаждането, закупуването на полиетилен, канап, препарати и направата на палатки са много високи. Стопаните от Мандрица, Долно луково, Меден бук, Одринци, Бялополяне и Сив кладенец са обедняли до такава степен, че пенсиите не им стигат за храна, а камо ли да отглеждат тютюн. Площите не са изорани. Старите тютюнджии казват, че с една оран тютюн не се добива. Младите хора въобще не се захващат с този поминък. Изглежда, че и той ще замре, както бубарството.
Недоволството е толкова голямо, че производителите са готови да стачкуват, като преминат на работа в Гърция, където за хубав тютюн на килограм се плащало по 8 долара.
Откъде идваме, накъде отиваме
Откъде идваме, накъде отиваме
Докато сричаме националната си идентичност
Иванко МАРИНОВ
Един от любимите ми живописци е Пол Гоген. Художникът, който, за да попадне в Лувъра, "прескача" до Таити... Та, ето ви един негов таитянски сюжет, нищо особено: две жени седят една до друга на фона на екзотичната природа.
Нищо особено, казахме, само дето са малко нещо замислени. А за какво са замислени, ни го подсказва художникът с названието на картината: "Откъде идваме, накъде отиваме?"
Библейски въпрос... В първата част се опитах да припомня, че там, където отиваме, т.е. към Европа, ние вече сме били. Сега се опитвам да отговоря на първия въпрос на Гоген /и не само негов, далеч не само негов.../: Откъде идем?
Европа е на запад, нека обърнем поглед на Изток.
Към Приамурието и Поволжието, река Иртиш, че и Западен Сибир... Достоверно е, че сме имали граница с Китай. Водили сме битки с китайците, нито една загубена. /Ето откъде идва традицията в най-новата ни история да нямаме загубена битка. Но пък да губим войни, че и държавата си... Нищо ново./
Напоследък за прародина се спряга и Памир. В началото на века там има имение, на име Булгар. Арабски източници сочат, че земите южно от Самарканд също носят това име, а специална английска експедиция за него прохода от Памир за Кашкар... Един от най-древните и съвършенни календари в света е бил българският. В момента в ЮНЕСКО се обсъжда календар, който да бъде валиден за цял свят и за модел и източник на идеи ще послужи календарът на древните прабългари... Професор Афред Халиков в книгата си: "Кто м - булгари или татари", издадена през 1992 г. в гр. Казан /старобългарско име Нов Болгар/ задава риторичен въпрос със самото си заглавие... Известният поет Мохамедяр, автор на прекрасната поема "Светлина на сърцето", прибавя към името си и думите "ал Булгари"... Редица видни мислители от ХV - ХIХ век държат да се подчертава българският им произход и се наричат Ахмеджан Булгари, Шемседин Булгари, Утиз-Имяни Булгари.
Паисиевото "О, неразумни юроде... " станало хит в устата на Бил Клинтън, може да започне и оттам!
Всички знаем от историята, как "татаро-монголските орди превземат Киев" /и Чернигов/. Знаем ли обаче, че веднага след това и Чингиз хан, и любимите му предводители Джабе и Сабаде - и неговият внук Батий "запецват" пред ненадминатите български укрепени валове край реките Урал, Бела, Кандурчи и Ик... За съжаление, четвъртият поход /1241 г./ опожарява градове, произведения на изкуството и книги, архитектурни шедьоври, които биха били гордост за всеки българин, и които човечеството никога няма да види. Изпепелена е една цивилизация, България плаща съдбовна цена за това, че слага край на татарските походи към Европа... Към същата Европа, която ни гледа малко така, през рамо!
Към историята на "тази България" и досега се гледа с учудване, недоумение и подозрение... Че как иначе, когато става дума, че 500 /словом, петстотин/ български князе има в историята на Русия. Че български принцове вземат участие в Невската битка, че тъкмо от "тази" България водят началото си родовете Романови, Годунови, Тургеневи, Булгакови, Ахматови, Корсакови, Рахманинови... /вж. Г.Димитров. "От звуци от историческата памет", София, 1997 г., с. 28/
Величието на Волжско-Кримска България ни гледа от безмълвните останки на Ханската гробница, Черната палата и др. Легенди са българското зърнопроизводство, кожарство, златарство, железарство за Сибир, Китай, Индия и целия Арабски свят, Византия - та чак до /същата!/ Европа... За това, какво е древна България за света, ще посочим само два кратички примера. Арнолд Тойнби, в 12-томното си издание за историята на народите: в света е имало само 21 цивилизации и една от тях е българската. Френският министър на културата Жак Тубон: България е първата основана държава в Европа... А "тези" българи вече държат път към Балканите, но за това друг път.
Очаква се споразумение
Очаква се споразумение
Кърджали иска златоградски рудници
Рудниците от обявеното в ликвидация дружество "Горубсо-Златоград" могат да започнат работа за флотационната фабрика в Кърджали, ако се стигне до споразумение с Министерството на икономиката и ликвидаторите на дружеството, съобщи Живка Ковачева, изпълнителен директор на "Горубсо-Кърджали".
Засега интересът е за възстановяване на работата, но не е изключен и вариантът мините да бъдат закупени от кърджалийската фирма, приватизирана преди година от РМД. В момента то експлоатира рудниците "Еньовче", "Чала" и "Пчелояд" от бившето VI-то Рудоуправление, общо 700 души работят в "Горубсо-Кърджали".
Около 200 работници могат да започнат добив на руда в златоградските мини "Мързян" и "Андроу", смята Живка Ковачева. Рудата ще се обогатява в кърджалийската флотационна фабрика, в момента се водят преговори с металургичните комбинати за продажбата на концентратите. Ако "Мързян" и "Андроу" заработят, флотационната фабрика ще тръгне на трисменен режим. Това означава, че ще бъдат разкрити нови 35 работни места.
Очаква се в скоро време да бъде обявен конкурс за получаване на концесии върху златосъдържащите находища в Източните Родопи. Вече има проявен интерес от чуждестранни инвеститори и от български дружества.
Страховете на селянина
Две петилетки демократичен преход
Страховете на селянина
Мнозина не разбраха "градската революция" от 89-та
Иван МИТЕВ
Допреди 10 години беше трудно да се отговори има ли нещо, от което да се страхува българският селянин. Дори природните стихии не смущаваха всекидневието му, тъй като той и като член на някакъв кооператив, си беше на заплата. Държавата искаше от него да се труди и той го правеше неистово. За отмора му стигаха три домашни гроздови под асмата лятно време и кана вино до печката в тясната кухничка през зимата. Синовете и дъщерите живееха в града и натам течеше всичко спестено от родителите - за апартамент, кола, обзавеждане.
Селските бащи и майки бяха толкова всеотдайни, че влизаха в новите си двукатни къщи само да ометат паяжините, преди да дойдат да преспят в тях в съботните дни "гражданите". Неслучайно това явление беше назовано от някои "синдром на плюшеното мече". Мечета и кукли красяха застланите с губери спални, а селянинът се свираше в пристройка до къщата, за да не нарушава с нищо покоя в покоите на младите, дори и когато ги няма. Почти изравнените възможности на хората в българското село тушираха всякакви проблеми извън демонстрираното по всеки повод благополучие, а реденето на трапеза за гости се бе превърнало в традиционно занятие.
Дори инкасаторите за тока и водата бяха посрещани като кумове, да не говорим за попаднал случайно или дошъл по служба представител на някое ведомство от града.
Изглеждаше, че нищо няма да може да наруши подплатеното с доволство самочувствие на българския селянин десетилетия наред.
Уви, само за две петилетки нещата се обърнаха с главата надолу. Болшинството от селяните не можаха да разберат нито същността, нито причините за "градската революция" от 89-та. Бързото ликвидиране на строеното и събирано от тях имущество в кооперациите вся смут в душите им. Изглеждащите довчера непоклатими устои на тяхното психологическо равновесие се разклатиха неудържимо и доведоха мнозина до ръба на нравствения срив. Отначало всичко изглеждаше поправимо. Десет години по-късно остана убеждението, че те - селяните, са лъгани от всички за всичко. На фона на неуредиците с новите кооперации, ниските изкупни цени и още по-ниските пенсии, контрастиращи с изглеждащите фантастични суми за ток и вода, неясни до вчера страхове изпълзяха като гущерчета в топъл априлски ден и вгорчиха залъка от и без това клисавия селски хляб.
Най-напред по самочувствието удари безработицата, която засегна децата им - сочените довчера като гордост на рода отличници от средните и висши училища бяха приравнени по социален статус с лентяите в кафенетата, давани за лош пример. Отначало селянинът се хвърли да запазва статуквото на чедата си - увеличи броя на животните, които отглеждаше, както и на декарите, които бе засявал дотогава. Втурна се и да отглежда под аренда корнишони, капия и тютюн. Всуе! Вкараните в срочни влогове хилядарки бързо се стопяваха, инфлацията бавно и неумолимо изправяше изнемогващите бащи и майки в селата пред нова реалност. Минеше не минеше време, от града изпищяваха, че я колата им обрали, я дома, а бандичка свалила обеците или часовника на детето. Не стига туй, ами изненадите свиваха с всеки изминал ден обръча около главата на селянина - вчера изчезнало магарето на съседа му, днес неговото заминало в неизвестна посока.
Страхът като в детска приказка се вмъкна през комина на селската къща и здраво заседна там.
Днес българският селянин не може да познае себе си.
Разлаяните нощно време кучета го карат да наднича през прозореца и да поглежда към поставения до вратата вилач или опряната на стената брадва - в повечето случаи единствените му средства за защита. Някога - ако пор удушеше пет-шест кокошки, отнасяше някоя и друга цветиста псувня, сега това е нещастие, което може да поболее стопанина. Преди години за изтървано да вкисне буре с вино се говореше със самоирония - това ще иде за оцет, има още три, ще стигнат до юни! Сега трудно се прежалва подобна загуба. Гостите не само че не са желани в селската къща, но се напомня периодично и на чедата в града да не допускат други да им ядат запасите от храна.
Някога щастието се отъждествяваше с внуците. На тях се разчиташе да продължат благополучието, ако го е имало, и да го постигнат, ако до този момент се е изплъзвало. Сега за тях се говори с половин уста - младите вече не разказват с охота за успехите на децата си в училище, а въсят вежди и споменават с недомлъвки за сбивания, наркотици, похарчени по дискотеки пари и изнесени и продадени вещи от дома. Едва ли в страната има село, в чиято най-нова история да не е вписана обагрена с кръв случка. Преди време за катастрофа с лека кола, причинила счупване на крак или ръка, се говореше с години, обикновена пиянска свада на публично място се помнеше предълго. Сега убийства и грабежи на ръка разстояние от дома на стопанина минават през съзнанието му като футболни мачове - той вече помни само резултата, подробностите бързо забравя, сякаш да отвори място в паметта си за нови потресаващи новини. В тялото му се всели и още един непознат досега страх - от държавата. Пряко волята си той се оказа въвлечен от близките си в съдебни спорове за делба на земи - често обиждан и заплашван в тази връзка. Наложи се да промени за кратко време мненията си за съседи, съдружници, роднини. Дори получаването на писмо днес стяга сърцето му - ами ако в него има лоша вест!
Доскоро ракията му услаждаха препирни и спорове на политическа тема - сега не му се спори. Изглежда като Бог да го е изоставил. И той започва все по-често да се замисля на кого и как да се моли за здравето си. Зъбите му започват да падат - няма пари да реши проблема. Ботушът се пукнал - за ботуши пари ще отдели, но дали няма да се разлепят след първото отиване до обора с тях?
Преди цялото село пазаруваше от един магазин, сега във всяко са по пет - той купува и от петте по нещо, за да прецени къде е най-добро. Някъде едрата сол от единия е влажна, каймата от другия се разпада между пръстите, рибата от третия вони след размразяването, олиото от четвъртия е гранясало. Какво му остава на селянина? Седи, мисли, търси опорна точка за самочувствието си. Има две телета, ще продаде едното, ще подпре и градската, и селската къща. Речено-сторено. Днес вземе 250 лева, утре му дойде известие от кооперацията, че дължи 260 за жито, царевица, слама и люцерна. Как тъй, пита той, със собствен трактор орем, комбайнът - и той наш, тор не сме хвърляли - отде тая сметка?
Конюнктурата е такава, отговаря му председателят, който по цял ден пляска карти в кръчмата. Освен тази дума от телевизора вечерта ще го засипят като градушка още куп непознати слова - дъмпинг, рейтинг, импийчмънт, евросубсидии... И смутът пред тях неусетно кристализира в страх. В страх пред неизвестното. А българският селянин никога не се е страхувал от него. Дори в най-бедните за България години - тези по време на и след войните, той е бил убеден, че ще оцелее. Назаем брашно ще вземе, щом го връхлети калпава година, бабата нова черга ще изтъче, ако бирникът завлече старата за неплатен данък. Тогава е ясно - природата дава, държавата взема. Оттам нататък диалогът е с все едни и същи хора - с горския - за отсечено дърво, със съседа - за синора, с кмета, попа и даскала. И репликите са едни и същи цял живот, дори банални.
Сега всеки ден носи неизвестност. Тя се прокрадва от улици, врати, прозорци, подсилват я думите на телевизионните говорители, цитиращи управляващите, телефонните обаждания на синовете и дъщерите.
Селянинът винаги е обичал да се приготвя приживе добре за последния си път. Той сам избира дрехите, с които да бъде облечен, сам купува одеалото, което да му постелят в ковчега. И това доскоро му доставяше някакво удовлетворение, колкото и скрито да бе то.
Сега той не знае дали ракията, която кръчмарят ще разлее на погребението му, няма да отрови някого. Не знае и дали той самият утре ще осъмне. От тези мисли току виж... Сигурен е само в едно - че никой не може да спре деня, от който нататък поне ще спи спокойно, без някой да може да го събуди за каквото и да е. Сушат блата край Арда в Кърджали, строят колектор
Заради мочурлив терен "Хидрострой" препроектира важно съоръжение за канализационните води на областния град
Сушат блата край Арда в Кърджали, строят колектор
Ако общината отпусне още 200 000 лв., обектът ще бъде завършен до 3 месеца
Снежана ГОРАНОВА
Строители и специалисти от "Хидрострой-Арда 2000" в Кърджали оформиха трасето на главния колектор между новия мост и въжения мост на Арда. Сутрин монтират арматурата, по-късно изливат бетона.
370 м от колектора ще са от монолитни, а останалите 835 от сглобяеми тръби, каза за "Нов живот" изпълнителният директор на хидростроителното дружество инж. Марияна Василева. Наложи се препроектиране на част от трасето, тъй като първоначалният план е правен за идеални условия. Но блатата край Арда осуетиха строителството. Сега хидростроителите първо пресушават терена и после полагат бетона.
Това забави работата им през декември м.г. Досега община Кърджали, която е главният инвеститор на обекта, е превела 100 000 лв. Ще са необходими още над 200 000 лв., за да завършим съоръжението, уточни инж. Василева.
Работниците от бригадата на Мюмюн Джафер и отговорникът на обекта Спас Кънев са убедени, че ще предадат колектора до три месеца, ако навреме се осигурят средства за довършването му. Сглобяемите тръби, които се произвеждат във фирмата, са готови. Те ще бъдат положени успоредно на река Арда по левия й бряг. Хидростроителното дружество ще се яви и на търга за останалата част на колектора, която е между пасарелката при пазара и новия мост. Строителството му се финансира от Водния заем.
Съвместима ли е принудата със свободата на личността
Възпитанието на подрастващите в демократичното общество
Съвместима ли е принудата със свободата на личността доц. Петко КРЪСТЕВ
Според мен не се нуждае от обосноваване оценката, че във възпитанието на подрастващите има сериозни деформации - безотговорно отношение на повечето от учениците към преките им учебни задължения, влошаване на дисциплината и взаимоотношенията между учениците и учителите, между учениците и родителите, а така също и между самите ученици, тютюнопушене, употреба на алкохол, наркомания, принизено чувство на обществена отговорност и др. Безпокои ме обстоятелството, че както в училището и обществото, така и в семейството тези деформации са обект на "фотографиране" и изказване на тревога от обхвата и дълбочината на тези негативни явления.
За мен като педагог кардиналният проблем е кои са причините, които доведоха до толкова тежки деформации в ценностната система на подрастващите /и на българина изобщо/ и какво трябва да се промени във възпитателната работа на обществото, училището и семейството.
Ще взема отношение само по един от проблемите на възпитанието на личността в демократичното общество - проблема за ХАРАКТЕРА НА ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.
И най-беглият анализ на педагогическите теории за възпитанието на личността показва, че главният въпрос е бил и е въпроса за свободата и принудата при възпитанието.
Тенденцията в демократичното общество е постепенно /а на скокообразно/ да нараства свободата и правата на личността, като постепенно се ограничават насилието и принудата при формирането и развитието на човешката личност.
Главното е ПРОМЯНАТА В СЪОТНОШЕНИЕТО ПРИНУДА-СВОБОДА в никакъв случай да не става самоцелно по конюктурни съображения /да се печелят чувствата и поведението на студенти и ученици по политически съображения/.
Само ще припомня, че тези процеси имат свои вътрешни закономерности, своя специфика, които не позволяват тяхното политизиране и непрофесионалното противопоставяне - възпитанието на самовъзпитанието, управлението на самоуправлението, централизма на децентрализма или с други думи противопоставянето на свободата на принудата при формирането на личността.
От моя гледна точка такова политизиране на този процес бе допуснато и то коства невероятно скъпо както на обществото, така и на семейството. Пренебрегнато бе обстоятелството, че тези процеси са взаимно свързани и се намират в диалектическо единство.
Време е да се разбере, че в управлението на възпитателния процес
НЯМА МЯСТО ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ "НАПЪНИ", а за истински професионализъм, защото противопоставянето на принудата и свободата закономерно довежда или до педагогическа /възпитателна/ диктатура, която обезличава личността, унифицира я или пък води до пълна духовна /и не само духовна/ анархия, до девалвация на всякакви национални ценности и традиции, до ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ ЛИЧНОСТТА НА ОБЩЕСТВОТО, както става през последните десетина години.
Считам, че се налага бързо да се осъди непрофесионалният, ненаучният подход на противопоставяне принудата на свободата при формирането на подрастващото поколение, като се фетишизира т.нар. свободно възпитание, при което не се държи сметка за реалното равнище на формирането на личността и зрелост на обществото като цяло.
Образователно-възпитателният процес /както и целокупният живот в обществото/ се нуждае от хуманни формирани по демократичен път наредби, правилници, закони, спазването на които да се подлага на строг контрол и търсене на отговорност, когато това е необходимо.
В този смисъл необосновани и пагубни са опитите на настоящия етап от развитието на обществото да се фетишизира т.нар. свободно възпитание, а принудата в процеса на възпитанието да се възприема като тоталитарен подход.
Цигани от Перперек бастисват борова гора
Тридесет ромски семейства тормозят с набезите си околните села
Цигани от Перперек бастисват борова гора
Инвазията не се дължи на безпаричие, всички получават помощи
Иван МИТЕВ
Перперешките цигани са подложили на масова сеч боровата гора между железопътната линия и шосето Кърджали-Хасково, информираха жители на селото. Изсечен е и дъбовият масив около махалата, в която живеят ромите.
Не може да се каже, че липсата на средства за отопление е причината за циганската инвазия в иглолистните насаждения, смятат местните. Всички семейства получават помощи, тъй като са се регистрирали като безработни. Половината от тях печелят от препродажби на овце, телета и крави, а останалите търгуват по пазарите и околните села с домашни потреби и стоки за бита.
Сигнализирали сме неведнъж службите, от които зависи опазването на гората, заяви кметът на Перперек Халил Бекир. Но ефектът от тяхната намеса е малък, липсата на постоянен контрол прави циганите нагли и безочливи. Всеки ден идват да питат за парите от социалните помощи, а няколко дни след като ги получат, вече са без тях и започват отново да просят и да крадат. Особено са активни през лятото, когато атакуват засетите със зеленчуци площи из полето.
Много от циганите са криминално проявени.
Преди няколко години трима от тях отвлекли и изнасилили момиче от селото.
Трийсетте цигански семейства са се заселили край Перперек през 1970 година. Придошли са от околните села и са създали своя махала от кирпичени къщи, без вода и канализация. Освен като база за набезите им към околните села, тя се явява и развъдник на глутница безпризорни кучета, които също се скитат из околността.
"Джебел 96" майстори цилиндри за Дания
Машиностроителна фирма разширява пазарите си в европейските държави
"Джебел 96" майстори цилиндри за Дания
Готовата продукция заминава за новия клиент през първата половина на март
Валери КОВАЧЕВ
100 хидравлични цилиндри за частна фирма от Дания изработва в момента "Джебел 96" ООД. Продукцията ще бъде експедирана през първата половина на месец март, каза управителят на фирмата инж. Кяшиф Кяшиф. Очакванията му са оттам да пристигнат и други поръчки. През миналото лято датчаните са посетили джебелската фирма и намясто са се запознали с производството и условията на работа в нея. На тях са им били представени образци на шест вида цилиндри. Заявката сега е само за един от тях.
Присъствието на продукцията на джебелското машиностроително предприятие на европейските пазари се разширява. Втора гръцка фирма е потвърдила поръчката си за хидравлични елементи, която трябва да бъде завършена в началото на април. За нея вече е дадена банкова гаранция. Паралелно с това се работят и цилиндри за Италия, която е традиционен пазар за "Джебел 96" ООД.
Вътрешните пазари за хидравлични елементи са ограничени. Затова търсим ниши навън. Засега успяваме, заключава инж. Кяшиф Кяшиф. Джебелското дружество е сред икономически най-стабилните машиностроителни фирми в Кърджалийска област през последните години. В нея работят доказани професионалисти. Назначават се и млади специалисти.
