Заменям Перперек за Пуерто Рико Заменям Перперек за Пуерто Рико Младите масово напускат селото и се отправят на запад - едни към Кърджали, други - към Германия и Холандия
Иван МИТЕВ
С какво точно привлича хората това село, може да се спори, но е факт - в Перперек никога не е оставала празна къща. Така е и сега - близо хиляда души са жителите му.
ТРИ ЕТНОСА СЪЖИТЕЛСТВАТ ТУК заедно с турците живеят 18 български семейства, преселени от Дарец, има и 35 къщи с цигани, дошли преди трийсет години от околните села. Парадоксално е и това, че Перперек е селото с най-голямо преселническо движение. Повече от половината му жители заминават за Турция преди десетина години, на тяхно място идват семейства от Крумовградско; още преди това - почти цялото село се изнася в градовете, но отново не запустява нито един двор - идват други от балкана. От всичко казано би следвало тук да е пълно с млади хора.
Така ли е наистина?
Още не съм влязъл между къщите и виждам момче и момиче - вървят един до друг, хванати за ръка. Ох, казвам си, ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ЧЕСТО В СЕЛАТА преливаща от нежност разходка по главната улица. Уви! Не сме оттука, поясняват ми. Дошли само за печат на някакъв документ. Пускат ръцете си и се качват на паркираната по-нататък кола. Малко след това колата е вече зад завоя.
След тях селото като че опустява. Шум долита единствено откъм близката масивна тенекиена сграда - чуват се тракане на шевни машини, женски гласове и музика. На площада - никого. В магазина - също. И в близкото кафе е празно. А е точно обяд - най-подходящото време за почивка и разговор с приятели.
КЪДЕ СА МЛАДИТЕ? питам кмета Халил Бекир. Той седи на този стол от няколко месеца, но като технолог в бившия АПК е бил цял живот между хората и проблемите им са му от ясни по-ясни.
- Ако кажем, че са в София за визи, няма да преувиличим много - отговаря кметът.
В разговора се включва и Халил Кадир - един от хората в селото, които години наред са следили отблизо обществено-политическите проблеми и имат отговор на всеки въпрос. Той е същинска енциклопедия, може да даде информация от всякакъв характер, включително и статистическа.
В селото има 142-ма пенсионери, 118 деца учат в ОУ "Паисий Хилендарски", 140 е броят на жителите между 20 и 30 години. Само дето тях самите ги няма. Е, останали са все пак - към една пета вечер се прибират по домовете си. Трийсет и пет жени работят в шивашкия цех на завод "Орфей", петнайсетина пътуват до Кърджали, за да шият в частна фирма, пет-шест младежи също са намерили препитание в града, в различни предприятия - и то на най-тежката работа, петима души работят в цеха за сладкарски изделия в селото. Това като че ли е всичко.
А останалите?
Двайсетина младежи са заминали за Германия и Холандия, другите се готвят да ги последват. Тук НЯМА РАБОТА, НЯМА ПАРИ, НЯМА РАДОСТ, НЯМА БЪДЕЩЕ.
А само допреди едно десетилетие в стругарския цех към бившия АПК са работели 90 души - все млади хора, огромното хале на "Орфей" е осигурявало двусменна работа на 160 жени. В селото са били отворени вратите на хранителен магазин, сладкарница, магазин за конфекция, ресторант, железария, лимонадена работилница, фурна, болница с поликлиника и родилен дом, полиция... Сега за здравето на хората се грижат фелдшер, медицинска сестра и акушерка. За спокойствието им - служителите от полицейския участък. Има го и футболният отбор, но от ден на ден все по-трудно се събират момчетата, защото няма кой да спонсорира усилията им. Иначе теренът пак си е в отлично състояние.
За сметка на това вратата на читалището е заключена. Читалищната секретарка работила девет месеца без заплата и накрая си тръгнала. Заключена е и библиотеката. А съвсем наскоро и на вратата на ресторанта увиснал катинар. Държал го човек от града под аренда, но след като парите от оборота не му стигнали да си плати тока, и той заминал. Пустее и киносалонът с 250 места в него. От време на време се обаждали артисти - я пиеса да поставят, я концерт да изнесат. Но като чували, че хората нямат пари за хляб, камо ли за билет, с тови си оставало.
Изчислил съм, че средната пенсия на хората в селото е 45 лева, казва Халил Кадир. А един млад човек няма откъде и толкова да вземе. Какво му остава тогава?
Какво наистина?
Младите, поне повечето от тях, са учили в града, видели са живота. Те нямат желание да се трепят като родителите си с тютюн за тоя, дето духа. Същата е и историтята с отглеждането на животни - и от тях няма сметка. А от ден на ден става все по-трудно - особено за многодетните семейства, да се оцелява, камо ли да се осигури възможност на децата за избор на работа. Някои от тях не могат да си позволят и да учат след завършване на основното си образование.
ЕДИНСТВЕНАТА НАДЕЖДА СИ ОСТАВА ЗАПАДЪТ за едни той се идентифицира с Кърджали - все пак в складовете работа може да се намери, по-смелите поемат извън страната.
Като илюстрация на разговора в кметството се явява срещата ми с три момичета - Мелят, Айгюл и Софи. Айгюл работи от една седмица в павилиончето на училището, преди това две години е работила като шивачка. Отказала се, не ще за жълти стотинки очите й да изтичат над шевната машина. Завършила е основното си образование с много добър успех, не й се ще да работи каквото и да е. Записала се за работа в бюрото по труда, но и оттам - нищо месеци наред.
КАКВО ВИ ЛИПСВА? питам момичетата. Отговорът е: работа. Забележете: не удоволствия, не развлечения, а работа. Работата носи пари, парите приближават всеки до щастието така, както го разбира. Искат да имат право за избор на достойна професия, не подигравка с труда им. А собствениците на шивашки фирми държат да се работи от тъмно до тъмно. Без възможности за развитие, за професионално израстване. Алтернативата - тютюнът, също не ги топли. Нито им осигурява свободното време, което им е нужно на тази възраст, нито средствата за нормално съществуване.
Какъв е изходът? Изходът е ясен, отговаря Софи ,ДА НАПУСНЕМ И СЕЛОТО, И СТРАНАТА.
Тя вече има опит в това начинание - стигнала е до Белгия "качак" - нелегално. Тръгнали преди време три момчета и две момичета - отишли до Прага с автобус, оттам продължили с влак до Украйна. Наели такси да ги откара близо до границата. Едното от момчетата знаело пътя, то ги водило. Бог знае колко километра извървяхме през гората, спомня си Софи. Храната, която носехме, свърши, и водата свърши, помислих, че ще умра от глад... Успели да стигнат до Берлин. Там ги поел друг водач, прехвърлил ги в град Сидниклас, Белгия. Започнали работа в една пицария за 1500 марки месечно. Собственикът се отнасял добре с тях, осигурил им подслон.
Но групата започнала да се разпада. Един по един ги залавяли заради нелегалното пребиваване. Накрая Софи решила да си тръгне сама, преди да я сполети съдбата на останалите. И го направила. Сега е готова пак да замине, но вече с виза. Тук ЖИВОТЪТ Е САМО В СОФИЯ до този извод стигнала Софи. Всичко останало е само фон на играта, чиито правила се определят там. Това е. Какво наистина да я задържи тук? Не само нея, но и всички на нейната възраст? Тя е завършила бизнес паралелка в СОУ "Владимир Димитров - Майстора", специалност банково дело. Не могла да намери работа по специалността си, работила като сервитьорка. За колко - то се знае. И е права: по-добре там като сервитьорка, отколкото тук.
Така смятат и връстниците й - Западът си е запад, дори да се съотнася само с Кърджали. Всеки има право да разполага с живота си, както намери за добре. И защо да не го прави далеч оттук, след като ПОЛИТИЦИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИРАТ С ВСИЧКО включително и с търпението на младите?
Чао, момичета, и успех. Искрено ви го желая. И съм убеден, че колкото повече хора ви разберат, толкова по-ярка ще е светлината в тунела, в който е натикано обществото ни.
А парадоксът може би ще продължи да съществува. В Перперек всички къщи все ще са пълни. Само дето в очите на младите селото ще изглежда като кей, от който ще тръгват техните лодки по света.
Св. Валентин яхва бурето на Зарезан
Млади християни и мюсюлмани в Кърджалийско налагат нова празнична традиция
Св. Валентин яхва бурето на Зарезан
Столетия наред българи и турци празнуват заедно в Източните Родопи
Георги КУЛОВ
Дансингът в нощния клуб на комплекс "Арпезос" е препълнен. Десетки млади хора гърчат снаги сред ориенталските ритми на Таркан. Денят е "Св. Валентин", 14 февруари. Смесена компания от българчета и турчета коментира, че това е празникът, който носи любов и сваля бариери. Раздават се целувки.
Това е само щрих от ежедневието на младите в Кърджалийско. Той обаче илюстрира констатацията на западни социолози, етнолози и политолози, че в България етническите общности не се нуждаят от интеграция. На битово ниво те са заедно и в делник, и празник. От интеграция се нуждаят политиците. Не случайно младите хора отдавна са престанали да им обръщат внимание. За младежта в Кърджали католическият празник на влюбените "Св. Валентин" се е превърнал в традиция. Те без усилие преодоляват етническите различия и имат самочувствието, че показват нещо ново на татковци и майки, баби и дядовци.
Малцина от тях знаят, че 14 февруари от векове е вписан в местната традиция. Това е празник с дълбоки корени в Източните Родопи - Трифон Зарезан. Той се е празнувал от далечна древност по тези земи и е бил свързан с бога на виното и вегетацията Дионис. Античните автори твърдят, че Дионис научил хората да отглеждат лозя и да правят възбуждащата напитка. По това време на годината цялото Източно Средиземноморие било обхванато от вакханалиите, празниците посветени на бога. Жени и мъже се наливали с вино, изпадали в екстаз и започвали да подражават по разюзданост на свитата на бога - менадите и сатирите. И това не противоречало на семейното благоприличие.
Нашите предшественици по тези земи - траките, също се представяли добре на този ден. Легендите разказват за тракийски вожд, който на един симпозиум, както наричали тогавашните купони, изял цял вол и изпил няколко котела с вино. Без да се напие.
Античните митове твърдят, че жените били най подвластни на омайната напитка. Древните писатели разказват, че опиянените от виното менади, поискали да обладаят митичния тракийски певец Орфей, но когато разбрали, че си пада по мъжката любов го разкъсали. Надали този ден е положил началото на празнуването на "Св. Валентин", но е поучителен, защото показва колко бързо виното скъсява дистанцията между мъжа и жената. Мнозина са били свидетели как с броя на изпитите чаши вино по геометрична прогресия нарастват обясненията в любов към комшийки, колежки, пък дори и към случайни познати.
Загрижен за упадъка на човечеството Исус Христос, известен в нашия край още като Иса Пейгамбер обявява пиянството за порок. Женомразците твърдят, че такава идея може да му бъде внушена единствено от представителка на другия пол - неговата майка Дева Мария.
Пророкът Мохамед отива още по-далече. Някои допускат, че за да уйдиса на любимата си Айша и на останалите си 13 жени, той обявил, че правоверните не трябва да пият хамр - т.е. вино. За арак - т.е. за ракия обаче той и дума на обелил. Това не останало незабелязано от вещите в Корана мюсюлмани.
Холандска помощ ще разширява Дома за стари хора
Досега Червеният кръст от страната на лалетата е вложил 110 000 долара в програма за възрастни в Кърджали
Холандска помощ ще разширява Дома за стари хора
Новият проект предвижда дневен престой и обяд за около 20 души самотници
Николай СТОЕВ
Секретарят на РК на БЧК в Кърджали Николай Велчев е изпратил до Холандския Червен кръст проект за разширяване дейността на Дома за стари хора в квартал "Студен кладенец". Новият проект предвижда дневен престой на около 20 души възрастни самотни хора, които имат жилище, но са с минимални доходи и нямат роднини, които да ги подпомагат. Ще се приемат и възрастни хора малтретирани от роднини. Дневният престой на възрастните хора предвижда терапия от социален работник, който ще изслушва проблемите на старите хора,ще им се дава и по един безплатен обяд.
По информация на Николай Велчев постъпки за финансиране на Дома за стари хора от Министерството на труда и социалните грижи прави и областната служба за социално подпомагане. Направено е предложение Дома за стари хора да влезе в регистъра на социалното министерство, каза за "Нов живот" шефът на областната служба за социално подпомагане Веселин Топалов.
Но е необходимо да се изпълнят някои условия. Едно от тях е статутът на дома да се промени от дом за временно пребиваване на постоянно пребиваване. В скоро време ще дойдат представители на социалното министерство, които ще се запознаят с условията в дома. Разработена е програма от областната служба за социално подпомагане, която ще бъде представена за одобрение и финансиране от фонда за регионално развитие, каза Веселин Топалов.
Холандците много ценят да видят местни инициативи за развитие на Дома за стари хора, добави Николай Велчев. Вече са получени двата транша от 110 000 долара, от общо 170 000 долара, които Холандският Червен кръст е отпуснал за Дома за стари хора. Всеки момент се очаква да пристигне и последният транш, каза Николай Велчев.
