ТЪЙ РЕЧЕ КЛИНТЪН: О, НЕРАЗУМНИЙ И ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЩО... Можеш да обидиш човека и с опита си да му оближеш обувките
ТЪЙ РЕЧЕ КЛИНТЪН: О, НЕРАЗУМНИЙ И ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЩО... Чувството за принадлежност към културата на род и планета е несекващ процес, но си зависи и от човека
Никола КЕСАРОВСКИ
Изправя ми се косата като си помисля как би продължил да изглежда светът за мен, ако не бях прегледал броя на "24 часа" от 4 април 2000 г. и ако не бях прочел дивотията на Петър Волгин, поместена на 11 страница.
На заглавието й: "ЗА КАКВО МИ Е В ЕВРОПА КОНСКАТА ОПАШКА? ", и подзаглавието: "От времето на Людмила Живкова знаем, че взирането към корените прикрива липса на идеи за бъдещето" не обърнах внимание, защото в тях може да има и редакционна намеса, но думите надолу... "Ако има конкурс за глупави предложения, това за дебатиране на националната ни идентичност убедително ще грабне първо място", започва г-н Волгин.
Нормално, казва си човек, и други намериха за неуместно дебатирането точно по тази тема точно сега (в започналия тъй или иначе дебат по нея). Приносът на г-н Волгин е в номинацията й за първо място сред възможните глупави предложения. В негов стил си е. Но ето че следват мотивите му за неуместността на темата. И човек онемява!
"Защо управляващата партия прецени, че връщането към конската опашка, дядовите потури, Белчо и Сивушка и други "вечни" български ценности ще помогне за приобщаването ни към Европейския съюз? ", пита г-н Волгин.
Човек наистина онемява пред това "и други "вечни" български ценности", с откровена ирония илюстрирани чрез три от най-изразителните сред тях, избрани по вкус от самия г-н Волгин.
Този г-н настина ли не вижда място в културата за понятието национална ценност, пита се човек и се изкушава да напише някой и друг ред по въпроса, но мигом се отказва, защото погледът му пада върху следващите редове, за да разбере, че няма смисъл - защото няма опонент, защото среща следното тълкуване на днешната нужда от капитала наионална ценност и идентичност:
"Европа проявявала интерес към различностите. Затова нека напрегнем усилия, за да видим в какво, аджеба, се крие нашата различност, уникалност. По тази логика трябва да се превъплътим в някаква аборигенска роля, защото само така ще учудим европейците" - обобщава г-н Волгин.
Това е наистина аборигенско обобщение.
Защо аборигенско ли?
Ами защото интелигентният европеец не говори за ВРЪЩАНЕ към националните ценности по простата причина, че и през ум не му е минавало да се ОТКЪСВА от тях. Той ги знае, той ги цени, той ги използва и според духа на днешното време той дори прави пари от тях.
Младите български любители на фантастичната литература, особено в поджанра й фентъзи, познават келтската митология по-добре от българската или гръцката. Защо? Ами защото дълга-предълга върволица англоезични фентъзи четива разработват теми от келтското минало, добре го правят и чрез тях младите по света днес опознаха и митологията им... В момента "Александра видео" предлага на видеопазара фантастичния филм "Беоулф" с Кристоф Ламбер. В древна злокобна крепост живее Злото и на Беоулф е отредено да избави хората от него... Диплят се мотиви от вековния англосаксонски епос.
Хубаво.
Най-хубавото обаче следва сега!!! На фона на древни битки и езически ритуали СЕ ЧУВА ГЛАСЪТ НА СТЕФКА СЪБОТИНОВА с "Притури се планината" в... НОВА ТЕХНОВЕРСИЯ (!) от Бен Уоткинс... А?!... Тук се мълчи.
Ех, как би пасвал този глас на "аборигенката" Стефка Съботинова (извинете ме, уважаема г-жо, тъй го рече г-н Волгин) и само нейния глас ли към фантастична сага от тукашната ни наша си митология - и Дионис, и Орфей, и още, и още, - са си все тукашни наши тракийски родопчани, нали?... Моите почитания към англосаксонския епос, към келтската митология, евалла им на англоезичниците, ползват, популяризират и дори печелят от историята и митологията си, ами да ги изчакаме да дойдат и да припечелят някой и друг милион долари и от нашата история и митология, защото... Защо?
Дума стана за Родопите. А извън Родопите има и още цяла една България, нали?
Един умен мъж, по-умен и от Петър Волгин, и от мен разбира се, писа тези дни:
"В привидно еднополюсния и глобализиращ се свят продължават да са на почит повече от всякога държавите и нациите, които съумяват да съчетават високите принципи с разбирането и защитата на своите трайни национални интереси. Защото това е пътят и за намиране на съгласие между собствения национален интерес и тези на международната общност."
Точна констатация на умен мъж, който обаче едва ли ще удостои и с поглед теза като тази:
"Връщането към националното е пречка в днешния свят. Той се движи не от нациите, а от индивидите и разнообразните групи.
Какво му дреме на европееца, че Васил Петлешков изгорял на кладата, ама не предал другарите си... ", пише г-н Волгин без изобщо да се притеснява как ли би реагирал на тези думи интелигентният европеец, ако се залови да му чете статията. Или би се обидил европеецът на тези думи, или снизходително би махнал с ръка към аборигена, писал ги.
Интелигентният европеец обаче, който познава световната култура, сигурно с високо вдигнати вежди би прочел следното от същата публикация:
"Днешният свят се интересува от съвсем други неща. Какво е качеството на продукцията ни? Можем ли да усвояваме непрекъснато нова информация?
Всяко привързване към националната общност неизбежно ни кара да се съобразяваме с комплексите и маниите на сънародниците.
Колкото по-малко се занимаваме с героичното си минало, с исконно българското, толкова повече време ще ни остава за учене на езици, за работа с компютър или за усвояване на нова професия", продължава г-н Волгин.
Хубаво, та чак кошмарно - учиш езици, учиш работа с компютър или усвояваш нова професия и ето те тебе готов гастърбайтер на новото ни време... И какво те чака тогава? Г-н Волгин дава отговора:
"Не знам в каква степен в Европа се прехласват по уникалните аборигени.
Знам, че там си имат правила. Може да си най-скучният тип, но спазваш ли тези правила, вътре си.
Тогава защо да търсим някаква имагинерна национална идентичност?"
Защо наистина? След като в нечии очи вече е и имагинерна?
Казано е. Човек е на толкова години, на колкото години е неговата държава... Ако някой ден извънземните преценят, че вече сме достойни да ни се обадят, и ни се обадят, тогава човек ще е на толкова години, на колкото години е цялата наша земна цивилизация. Е, ще зависи от човека. Както зависи и сега И тогава ли изведнъж ще трябва да мъдруваме за цивилизационната си идентичност? Не, разбира се. Това е процес, дълъг, непрекъснат. Или го има този процес, или го няма. Или човек е свързан с културната си история, или не е - независимо дали тя е културата на една планета, на един континент, или на един полуостров... Да, но:
"Не е фатално, ако не знаем, че независимостта на България е обявена през 1908 г. Много по-зле ще е, ако не успеем да се разберем с чуждия бизнеспартньор, който е учил английски, докато ние сме си пълнили главите с национално идентични глупости" - заключава г-н Петър Волгин.
И точно тук допуска фатална грешка - че ще е много по-зле, ако не успеем да се разберем с чуждия бизнеспартньор. Ние с него и още днес може да се разберем, може и да не се разберем, и то не по езикови причини. Но за героя, който ни рисува г-н Волгин, такава заплаха действително не съществува. Просто защото с неговия юнак никой няма и да се опита да разговаря. Никой няма и да го забележи... Станем ли един ден всички като предлагания от г-н Волгин юнак чутовен и надкултурен, извънземните окончателно ще избягат и то много далеч от нашата планета.
И ако именно това цели той в по-далечна перспектива, може да е сигурен, че е нацелил десетката.
А на мен не ми се налага да съчинявам специално заключително изречение, защото, като по поръчка, си го има в текста на господина:
"Такива сме си ние, българите, ще поклатиш препълнената си с народопсихологически простотии глава"... О, неразумний и юроде, поради що... Паисий? Не. Клинтън.
Бяла магия владее дома на Беляците
Приятели от началото на времената и отпреди 10 мин. са еднакво желани във все още строящата се от 15 г. къща без ограда
Бяла магия владее дома на Беляците
В мрежите й пада всеки, пристъпил прага
Тонка ГОГОВА
Минавала съм покрай неизмазаната и някак си недовършена тухлена къща много пъти, преди да се запозная с домакините й и винаги ми е било приятно да й хвърля един поглед. Заради необяснимо хубавото излъчване. Приказките за положителните и отрицателните енергии изглежда не са съвсем без основание. Знае ли човек?
Оказа се, че тук живеят едни от най-слънчевите хора, които някога съм познавала - Румяна и Пейчо Белякови и двамата им чаровни синове - Асен и Боян. Впрочем, този дом е като свой за всички приятели на Беляковите. А те никак не са малко. Хора най-различни, все чешити. Някога почти всяка вечер е имало гости. Сега по-рядко и по-тихичко.
Но приятелите са си тук денонощно със спомените, заредени във всяка вещ. Стените са заети целите с картини и икони, все подаръци - от великолепни майсторски неща до ученически рисунки. По мебелите, по пода, в ъглите - стари сахани, тави, тигани с навирени опашки, овчарски торбички от различни краища на страната, глинени и дървени съдчета.
Къщата е пълна с боклуци, мърмори Беляка. Тя, Румяна затова не мърда никъде без мене, защото като се върне, 80 % от всичко тук ще е изчезнало! Ще си направя японска къща, казва той. А после започва да обяснява прелестите на археологически изглеждащ револвер "Гасер" с изписана на него дата 1873. Подари ни го Петьо Пирата, намерил го на таван ли, в мазе ли. Представяш ли си - пет години преди Освобождението! Австрийски! Може комита да го е носил, а може заптие.
Това фенерче е германско, от първата световна война, откачва той от стената следващия експонат. Със сменящи се цветове. Подарък ни е от бай Йордан Рибаров. Помниш ли го? Голям образ! Винаги си носеше мезенцето, където ходи.
На старовремска етажерчица от тънички летвички са строени тежки ютии на кюмюрено затопляне. С петлета на ключето. Тартор им е 8-килограмова чудесия с коминче. Професионална е, подарък от един стар шивач - бай Христо, разправя Румяна. С нея е можел да се изпече и най-дебелия шаяк. А другите са домашни "лекички" по 3 кг. Носят ми ги приятели, колеги, познати.
Ето това чудо е от Мека - показва тя източен глинен съд, оцветен с кафява и зелена ангоба, подобно на средновековните нашенски съдове - сграфито. Под чучура е лепнато листенце от глина с всички жилки като истински. Може би майсторът е използвал за матрица истински лист? Донесе ми го леля Лилифер, разправя Румяна. Бил от дядо й. Ти, казва, ще го опазиш най-добре! Сигурно светена вода е носил от свещения град на мюсюлманите, чуди се тя, докато се любува на красивия съд. После посяга към тиган, на чиято дръжка е изписана 1902 г. и Д.П. - инициалите на баба й Димитрина Панева. Тогава е била на 15 г. Сигурно е от чеиза й, коментира Румяна. Всички тези медни съдове мама и тати са донесли чак от Силистра. Това си е традиция. Като тръгне да се мести или даже да бяга, българинът си взема медните съдове най-напред.
На източната стена на стаята чак до над вратата се е разпрострял стенопис - композиция от кръгове и линии, навяващ впечатлението за безкрайността на космоса. А от диплите му надничат забавни фигурки и части от надписи. Това е колективно дело, разбираме от домакините. Началото поставила компания руснаци от космическата програма "Фобос". На раздяла с Беляка след щур купон с танци написали на току-що варосаната бяла стена "Спасибо". После, при вида й последователно получавали пристъпи на творческо вдъхновение ред приятели на семейството, сред които с най-съществен принос се открояват Петко Серкеджиев, баджанака на Беляка Руси Стоянов, а последният щрих и датата на сътворението поставя Стефан Пенев - Лелека с автопортрета си като пернатото, което носи бебетата.
Като ме срещат приятели, още ме питат не съм ли си довършил къщата, разправя Беляка. Отпреди 15 г. стои спалнята, която навремето трябваше да бъде връх на модерните удобства с подово отопление и всякакви екстри. Идеята е вече демоде. Това лято ще я довърша, но без екстрите, зарича се домакинът. Какво ти подово отопление, тока кой ще плаща.
В къщата си има доста още недовършени неща - неизмазани стени, подове без настилка в антрето и сервизните помещения. Това, съчетано с елегантно-небрежната мебелировка, картините и многото старинни предмети придава на дома вид на ателие. Тук всеки се чувства много свободно, казва Беляка. Това доста звучи като необорим аргумент да не бърза особено с "довършването на къщата". Първо да изучим двамата студенти, добавя Румяна. Пък после ще се радваме отново на изгревите и залезите, на преплетените клони на дърветата, на цветята.
Стои ли си още онова дърво пред старата фурна зад общината - пита Беляка. Какво прекрасно дърво! Дано не хрумне на някого да го отсече!
Две чаши вино на ден за здраве и жизненост
Изследванията показват, че в лозарските райони, населението страда по-малко от депресии и психически заболявания
Две чаши вино на ден за здраве и жизненост
Естественото, неподправено питие в умерени дози може да лекува
Хипократ е този, който обявил, че виното е полезно както за здравия, така и за болния човек. Да се твърди, че всяка капка вино е отрова е безсмислица, както е безсмислица, че с вино можем да се наливаме, колкото искаме. Много учени обаче твърдят, че алкохолът, съдържащ се във виното, действа по-малко вредно, отколкото същото количество, употребено като чист дестилиран алкохол. Но за божественото питие трябва да се съди най-малко по неговата алкохолна съдържимост.
Естественото, неподправено вино, анализирано химически представлява твърде сложна течност, богата на най-разнообразни елементи.
Ето каква е химическата картина на килограм вино: вода - 700-800 г, етилов алкохол - от 8 до 16 г, глицерин - 4-13 г, органични киселини - 2-4 г, винен камък - 1-3 г, танин - 2-6 г, захар.
Виното съдържа от 0.008 до 0.05 % желязо, така необходимо при изграждането на червените кръвни телца. Доказано е присъствието на манган, важен фактор за обмяната на веществата в живата клетка. Танинът способства за лечение на различни стомашни и чревни заболявания. Наличието на йод е от значение за заболяванията на щитовидната жлеза, състоянието на кожата и косата.
Виното е богато на витамини и не напразно още от древността е използвано като лекарство против скорбут. Приемано в умерени дози той служи като извор на енергия. Установено е, че при еднакви условия на физическа дейност и при еднаква температура, чаша вино може да увеличи производителността на един работник с 20 %, защото усилва силата на мускулите.
Вече няма съмнение, че като хранителна добавка виното помага за лечението на ред заболявания:
Анемии и обща изтощеност на организма
Трябва да се приема от болните, комбинирано с подходящо хранене. При лечението на анемиите особено благоприятства съдържанието на желязо, което се усвоява по-лесно.
Захарна болест
Някои автори наричат виното "хляб за диабетика". Още в 1852 г. Бохардат препоръчва болните от захарна болест да заменят непозволените за тях тестени храни с вино. В умерени количества то подпомага изгарянето на захарите в организма. Препоръчват се вина бедни на въглехидрати и богати на танин.
Душевни и нервни заболявания
Установено е, че делът на психическите и душевните заболявания в лозарските райони е по-нисък. Дори меланхолици, които отблъскват каквато и да е храна, се повлияват добре от една средна дажба вино. Тя благоприятства и старчески състояния, придружени от смущения в характера, нервно безпокойство и безсъние.
Туберкулоза
През миналия век широко разпространено във Франция било лекуването на белодробни заболявания и туберкулоза със сурово мляко от овца или крава, премесено с малко вино.
Всеки нормален, здрав човек може да употребява без вреда и от полза за организма 10 г до 10 градусово вино за килограм тегло. Общо се възприема, че 500-600 г вино за 24 часа може да се пие без каквато и да е опасност от алкохолизъм.
Като руши природата, човечеството се самоубива
Щастлива съм, когато видя дете да се диви на цвете, листо или птица, твърди гостът на "Съвремие" Стефана Василева
Като руши природата, човечеството се самоубива
Време е да се научим да сме част от обществото й като растенията и животните
Разговора води Снежана ГОРАНОВА
Биоложката Стефана Василева е от града на Пейо Яворов. Чирпанлии са и майка й Денка, и бащата Иван. Тя е четвъртото дете в семейството. Душата й е страдала с околностите на южния град, където е научила от баща си най-истинския урок, с търпение и любов да опознава и човек, и природа. 31 години от живота й със съпруга Вълчо са в Кърджали. Завършила е биология в столицата. Той - лесотехническият институт. Живяли са в Самоков, Хасково, Панагюрище. Родили си близнаци - Иван и Георги.
Стефана Василева е била преподавател и ръководител на катедра "Биология" в учителския институт в Кърджали. Автор е на две книги за растенията и природата в Източните Родопи. Тя създаде ботаническата градина в горския разсадник в Крайно село и организира отдел "Природа" в Историческия музей в Кърджали.
16 са откритите от нея находища с редки растения в Кърджалийска област, вписани в Червената книга на България.
- Г-жо Василева, всяка дума, която изричате за природата, респектира както с познанията ви за нея, така и с любовта.
- Градината ни в Чирпан беше пълна с растения. Баща ми носеше дивачки. Присаждаше ги. Те раждаха дюли, круши, ябълки. Не ходеше по кръчми. Единственият му събеседник беше агрономът и книгите, които той му даваше да чете. Прилагаше всичко с такава любов, че на мен, малкото момиченце ми се струваше, че си говори с дръвчетата. Тогава не можех да знам, че тази негова всеотдайност ще ме привърже към растенията за цял живот.
- Нито един от синовете ви не тръгна по вашия път.
- Георги го влечеше философията. Дълго не можах да се помиря с това. Очаквах, че ще избере физиката. Бяха ми прогърмяли главата с химическите си опити, които провеждаха с брат си. Сега работи в Агенция за работа на българите в чужбина. Завърши френска филология, после социология. Изхвърлиха го от БАН, когато обявиха брат му за невъзвращенец през 80-те години. Поболя се. Доброжелатели изкараха, че съм дъщеря на чокой, баща му - син на фашист, пък той участник в Септемврийското въстание. Всичко това след като синът ни Иван завърши история на изкуствата в Полша. После остана в Швеция.
- Сега е в Америка, в Ню Йорк. Известен скулптор зад океана и в Европа. Вие тогава бяхте скоропостижно пенсионирана... - Беше ми много тежко. Когато станах преподавателка в института нямаше кабинет по биология, нито пособия. Тичах. Съветвах се с колегите в Хасково. Набавих всичко необходимо, за да е пълноценен учебният процес. Имах вече други планове за развитието на катедрата. И тогава ми поднесоха да подпиша молбата, че се "пенсионирам по желание". Признавам, че това ме хвърли в шок. Когато усетя пълно отчаяние, тогава си спомням лицата на хората, които са ми помагали. Видяла съм много добро. По-малко са онези, които трупат актив от нещастието на другите. А и никой не беше в състояние да изкорени любовта ми към природата. Само мисълта за нея ми даваше сила като тази на татковата ръка.
- И какво ви изведе от бездната?
- Работата с децата в бившия пионерски дом. Водих кръжок. Попаднах отново в искрения свят на малчуганите и растенията. По-късно, благодарение на Иван Севов и Стефка Чепишева, постъпих в отдел "Защита на природата" в някогашния Окръжен съвет. Работих като доброволен сътрудник. Тогава имахме идеята да направим в парк "Простор" ботаническа градина. Роди се и мечтата за природо-научен музей в Кърджали, бях в свои води.
- Познавате всички защитени територии в Източните Родопи?
- Те се създадоха с мое участие. Най-много се радвах, когато откривах рядко срещано растение или намирах находище в нашия регион от него, което не е вписано в Червената книга на България.
- Благодарение на вас защитените редки растения в нашия край станаха от 68 на 84. Кое е най-неочакваната ви среща?
- Намирането на Хипомаратом. Расте в камъните на местността Колибаря, Ивайловградско. Наблюдавах го докато даде плод. Голяма радост изпитах, когато открих сбита поветица близо до моста над Върбица по пътя за Момчилград. На сивата мъхеста скала цветовете й изглеждаха като булченски венец. Гледката беше чаровна. Занесох два чувала от скалата в разсадника при Крайно село и посадих рядкото растение, което е открито от проф. Василев, но находището му в Източните Родопи не се знаеше. Венериният косъм е растението, което съм срещала тук само аз. Около 30 вида бях засадила в опитно поле в кв. "Гледка". Намери се човек, който ги унищожи - просто разора мястото. После отново ги търсих и пренасях в Крайно село.
- Кога се сбъдна мечтата ви за природо-научен отдел в Историческия музей?
/Прод. на IV стр./
Кърджалийска област резерват на скитащи кучета
В Турция върлува бяс, Хасково попада в рисковата зона, в нашия регион няма регистриран случай, но опасността съществува
Кърджалийска област резерват на скитащи кучета
Ветеринарите не могат да решат кардинално проблема, лекари алармират, че нахапаните растат
Валери КОВАЧЕВ
Няма случаи на заболяване от бяс в Кърджалийска област, заяви д-р Николай Бургуджиев, шеф на Регионалната ветеринарномедицинска служба. Отдалечеността на нашия край от Турция, където върлува бяс, не означава, че тук не съществува опасност от това страшно заболяване. Заплахата идва от хилядите бездомни кучета в региона. Освен това в Кърджалийска област се срещат почти всички диви животни, които са преносители на инфекцията и е съседна на Хасковска област, която попада в рисковата зона.
Скитащите кучета са проблем на общините. Ветеринарните служби могат да ваксинират, обезпаразитяват, кастрират и умъртвят безболезнено кучета, но не са в състояние да решат кардинално проблема, казва д-р Николай Бургуджиев. Съветът на ветеринарите е след всеки случай на ухапване от куче, потърпевшите да се обръщат към здравните и ветеринарните служби. Трябва да се повиши бдителността на обществеността. Стъмни ли се по улиците на Кърджали напоследък се срещат повече кучета, отколкото хора. Около контейнерите се събират цели глутници. В редакцията непрекъснато постъпват сигнали за нападнати граждани от песове.
През миналата година Общинският съвет прие специална наредба за регистриране и стопанисване на кучетата, която засега е само къс хартия. По нея почти нищо не е направено. През 1999 г. са платени такси за около 60 кучета, докато предходната година са регистрирани към 300.
От кабинета по "Хирургия" към поликлиниката в Кърджали казаха, че расте броят на пациентите, потърсили помощ след ухапване от кучета. Реално обаче колко души в града са пострадали от кучета не може да се каже, защото не всички са потърсили медицинска намеса.
Бясът е остра смъртоносна болест по животните и човека, която се предава чрез ухапване и протича с нервни смущения /възбуда и парализи/. Причинител е невротропен вирус. Източник на инфекцията са болни от бяс животни. Основен разпространител на заболяването са язовци, бобри, мишевидни гризачи, вълци, лисици, кучета, котки. От домашните животни най-често боледуват говедата, месоядните и дребните преживни. Човекът се заразява чрез ухапване или замърсяване от кучета, котки или диви хищници. Болестта завършва обикновено със смърт.
Мачкаш бабички и булонки, печелиш точки
Гейм манията залива и Кърджали, 20 компютърни зали предлагат виртуални екшъни с преследване, стрелби, убийства и много кръв само срещу левче за час
Мачкаш бабички и булонки, печелиш точки
Деца и тийнейджъри тръпнат от влудяващата агресия и безброй трупове
Ангел ТОЛЕВ
"Любимият ми стои пред компютъра. Сядам наблизо. "Скъпи, днес видях една рокля и не успях да й устоя. Похарчих парите за храна до края на месеца. Но пък можем да караме на хляб и майонеза". Правилната реакция е: ""Мър, мър, мър, добре коте, няма проблем". Значи не ви е чул. Стоп. Никога не казвайте "Скъпи, изхарчих парите за новата ти видеокарта. Ама ти не се притеснявай, другия месец ще ти купим! ". Може да сте уверена, че със сигурност ще те чуе!!!"
Това са редове от писмо на съпруга на гейм маниак.
Или иначе казано човек, който с часове стои пред компютъра, потопен във виртуалната реалност на поредната компютърна игра. Все още се спори дали това е социално явление и каква част от обществото обхваща. Но е факт, че гейм манията се превърна в един от най-проспериращите бизнеси в света. Макар и със закъснение тази вълна не подмина и Кърджали. Само за една година компютърните зали от 3 станаха над 20. Всяка от тях е оборудвана с 6 до 10 компютри и вече трябва да се чака с часове, за да се освободи някой от тях. Тарифата навсякъде е левче за час. Не е стряскаща, но пък средната продължителност на една игра е между 3 и 4 часа. Стратегиите могат да отнемат и цяло денонощие. Така че не един и два семейни бюджета са били сериозно разклатени заради новото хоби.
Обичайна клиентела са тийнейджъри, макар че възрастовите рамки вече силно са размити, защото пред мониторите могат да се видят както първолаци, така и зрели мъже на по 40 години.
Бумът на компютърните зали е заради поне две причини. Първата - защото поне в България компютърната техника все още не е по джоба на всеки. Новите игри поставят все по-нови и по-високи изисквания към необходимата конфигурация. Техника, купена преди три-четири години вече не върши работа. А минималните необходими конфигурации за повечето игри коства на геймъра или на родителите му над 1200 лв. Техника, която след година-две отново ще се окаже остаряла. Така логиката налага девиза "по-добре левче за час, отколкото годишната заплата наведнъж". Скъпи са и самите игри - ако са с платени авторски права цените им варират от 40 до 120 нови лева.
Втората причина е възможността, която дават залите за игра в мрежа. Така вместо да воюваш с анонимния компютър, можеш да седнеш с най-добрите си приятели, да ги размажеш, да им пръснеш главите, да ги застреляш с базука, разрежеш с лазер, накълцаш със сатърче и после да пиете по една бира заради шоуто.
Като най-популярни геймърите в Кърджали сочат залите "Гейм зона" и "Гейм нет". И двете са в центъра. Вероятно от местен патриотизъм тийнейджърите от "Възрожденци" настояват, че най-добрите в Кърджали са разположени в сутерените на блок 25 и блок 36. Залите не могат да се оплачат от липса на клиентела, а вътре... Вътре гледката не е за начални учителки. Изстрели, писъци, кръв! В една от игрите се управлява лек автомобил във виртуален полис. Номерът е да премажеш колкото можеш повече пешеходци. Най-много точки дава смъртта на благовидна бабичка, извела булонката си на разходка. Удоволствието е абсолютно, защото минувачите не стоят като катаджия на кръстовище, а се опитват да избягат. Ако ги уцелиш, предното стъкло на колата се оплисква в кръв, по която полепват откъснати крайници. Това е развлечение, а пък имало и положителен ефект върху подрастващите, защото им позволявало да изразходват агресията си в залите, а не срещу учителката по математика например.
Останах размазан. Нито повече, нито по-малко! Атмосферата, чувството, което ви обхваща, докато играете Халф Лайф - това са неща, които трудно мога да опиша. Стряскащи викове и звуци, които ви карат да подскачате. Страх, който ще протегне кокалестата си ръка към гърлото ви. Да играеш е истинско преживяване, което не бих препоръчал на хора със слаби сърца.
Халф Лайф е игра, при която е постигната най-добрата реалистичност на кървавите петна. За разлика от останалите екшъни пораженията върху стените и пода остават. Получават се грозни петна, като всичко това е направено очарователно реалистично. Това е част от рекламата за една от най-популярните в момента в Кърджали компютърни игри. И описанието отговаря на действителността.
Друг хит е и "Кръв 2". Популярните доскоро стратегии от типа на "Стар краф" и "Века на империите" са отстъпили мястото си на ЗД екшъните. Вероятно защото при тях изискването е "стреляй пръв", а интелектуални усилия са необходими дотолкова, доколкото да бъдат преброени труповете на всяко ниво.
Така за по-малко от година нова мания завладява града. Мания, която някои определят като чисто бягство от реалността в един измислен свят. В него парите никога не свършват, винаги побеждаваш, а дори и да "изгориш", можеш пак да започнеш отначало. Срещу левче на час.
На 14 февруари умира св. Кирил Славянобългарски
Памет
На 14 февруари умира св. Кирил Славянобългарски
Николай СТОЕВ
На 14 февруари 869 година в Рим умира славянският първоучител св. Кирил. Погребан е в римската базилика "Св. Климент". Няма положителни данни дали е бил канонизиран в Рим, дали още там е припознат за светец по приетия канонически ред или това станало по-късно. В житието му е казано само това, че на неговото погребение участниците пожелали да си вземат нещо от облеклото му за спомен. Казано е също, че на гроба му са започнали да стават много чудеса. Но по-късно, когато римските папи започват враждебна на славянството политика, римската почит на гроба на св. Кирил замира и гробът му се забравя. През 1863 г се дава широка гласност, че гробът е открит. Обаче все още това подлежи на съмнение, което не е могло да няма спекулативна цел да превърне центъра на римокатолицизма в място за благочестиво поклоничество от страна на православните славяни.
Дори и сега, когато ледовете между Православието и Римокатолицизма са разчупени и когато папа Йоан Павел II обяви 1999 г. за година на светите братя Кирил и Методий, гробът на славянския учител още не е идентифициран.
Църковната служба в памет на св. Кирил е писана още непосредствено след неговата кончина, докато брат му Методий е жив. Тогава е писано и житието му. Службата е достигнала до нас в 12 преписа, най-старите от които се отнасят към ХI-ХII век. Оригиналът не е запазен, поради което не можем да установим точно неговата древност.
Търсим брод за отсрещен бряг
Търсим брод за отсрещен бряг
Държава, която не възпитава деца, храни престъпници
Тодор МУХТАРОВ
Десет години търсим брод за отсрещен бряг. Казаха, че там имало повече свобода и хляб. За 10 години обърнахме свободата на свободия, хляб ядем наполовина.
Гладен народ мирен не седи. Всеки ден някъде протестират, стачкуват, искат оставки. Борба за насъщния. Борба за по-добри заплати и повече пари - за стари, болни, бедни, инвалиди, безработни, деца без дом, деца с дом, но без парно и тетрадки. ...
Викове за помощ. За да не умират деца гладни.
Но деца умират и с кроасани в ръка. Умират душевно. Вървят траурни шествия: войниче се гръмнало на пост, непълнолетен заклал баба си, дете изнасилило дете, отчаян се метнал от балкона, млада майка оставила дете без майка... Закичиха ни отвън с медал за храброст - браво, демократизирате се! Никой не показва обратната страна на лъскавия медал. А там са знаците за подводните камъни.
Не е само телевизията, която дави деца. Зарибиха се вирове, в които непрогледнали се мятат с главата надолу.
На лов за мацки за една вечер, приятели за една цигара, компания за една бутилка. Ври и кипи сега в зарибени заведения за и-хо и и-ха.
Когато младите играят, старите се сърдят. Така е било от време оно. Не искам да изглеждам сърдит старец, затова ще пожелая на деца и внуци повече веселия, повече игри.
Сърдя се, когато сврака и свирка изпие ума им.
Бях свидетел на препирня пред нощно заведение. Развеселена компания /идеше от дискотека/ кандардисваше 15-16-годишна да влезне в бара. Вътре било "много готино". Момата се дърпаше: "Пуснете ме, моля ви се, не съм си написала домашното! " Победи ученичката. Отскубна се, побягна, отиде да си пише домашното. В 1 часа след полунощ! Връстниците я изпроводиха с "пикла", "пъзла", "патка загубена" и влезнаха вътре да се кефят.
Нощни заведения се превръщат във вечерни гимназии. Крака, кълчили се до първи петли върху дансинга, могат след това само да се клатят под чина. Набарали на хамбургера мекото и на учението лекото, ученици живеят с една мисъл: ден да мине, нощ да дойде.
"Нощните гимназии" са училища с най-много учители - за първа цигара, първа чаша. Порокът не седи самичък в кутия "Виктори". Опушеният иска да опита на какво мирише и марихуаната, жената, чуждите пари. Иванчо иска да изглежда на Иван, Марийка не иска да изглежда "патка загубена".
Има и по-страшни душеубийци от баровете, заведенията за хазартни игри. Правил ли е някой сметка колко майки разплакаха машините-наркотици? Не вярвам. Прави се само сметка колко пари са влезнали в хазната от хазарт. В хазната влизат пари, от къщи се изнася покъщнина. Продава се за нов опит да капнат пари без да си пролял и капчица пот.
Търсим другия бряг. Ще ни приеме ли Европа кекави, разглезени, недоучени? Европеецът не оставя детето си да го влачат подмолни течения. И най-богатият ще накара детето да се набрашни. За да знае откъде излиза хляба.
Държава, която не възпитава деца, храни престъпници. Народът го е казал.
Кой ще поведе протестно шествие за спасяване на децата?
Родителите?
Натикани в черупката на немотията, родители се молят само за едно - да оцелеят физически. Духовната смърт им изглежда бял кахър. А откъде да знаят родители от селата какво става с децата им в града! Доверили са се на учителите.
Учителите?
И те си броят парите и незнайните дни до следващата заплата. Броят и колко деца са останали в училище. Без тях им са преброени дните за учителстване.
И сега се съмнявам дали ще трепне нечие сърце. Трепват сърца, когато се решава кой да бъде агата. Спорове за дребното изядоха време за лечение на заболяло общество.
И за най-болните - децата.
