Бедността порокът, раждащ напрежение
В Кърджали е нужен Център за етническо партньорство
Бедността порокът, раждащ напрежение
Мюмюн ТАХИР
Миналата седмица в София се проведе конференция на тема "Създаване на взаимодействие между местните власти и структури на гражданското общество по решаване на етнически проблеми". Интерес предизвика въпросът за създаване на центрове за етническо партньорство в някои градове на страната. Кърджали с право е сред тези градове.
Нарастващото значение на етническите проблеми не е явление присъщо само на нашата страна. То произтича от природата на самата демокрация. Което предполага активно и конструктивно участие на всички членове на обществото, и им признава равни права и отговорности. През последните години в България се направи извънредно много отношенията между гражданите да се развиват върху принципите на плурализма, толерантността и социалното партньорство.
При решаването на въпросите, свързани с етническото партньорство е нужно да се преосмисли миналото. Тук трябва да търсим не това, което ни разделя и противопоставя, а онова, което ни сродява и сближава. Защото тъкмо историята ни учи да интерпретираме нейните уроци в духа на настоящето и бъдещето. Знае се, че народ, който живее само с миналото си е обречен да остане без бъдеще.
В областта на местното самоуправление все още продължава да играе важна роля синдромът "вина-възмездие". За неговото предотвратяване се налага да обединим усилията си да се извисим до истината, която е в основата на съвместното съжителство на различните етнически общности в България в продължение на векове. Трябва да се учим от уроците на историческата истина. Нейното разбиране ще ни помогне да предотвратим източника на конфликти, взаимното подозрение и недоверие. Защото, както пише един автор: "Вината на виновните не намалява трагедията на невинните".
Винаги ще се появяват опасни рецидиви от етническо противопоставяне, когато местните власти и структури на гражданското общество се легитимират чрез етническа принадлежност на тези, които заемат отговорни длъжности в тях. Когато в дадено кметство, община или област в структурите на властта се издига българин или турчин, намират се хора и организации, които започват да провокират обществото, че "турчин управлява, примерно в Кърджали, или българин управлява в Крумовград". А кметът на Кърджали, независимо от това как се казва, от какъв етнос е и коя политическа сила е издигнала неговата кандидатура, се превръща в законна институция на българската държавност. Той не управлява българите от името на турците и обратно. Управлява в името на българските закони. Не се ли преодолее този синдром, дълго време изборите в такива региони като нашия, ще се превръщат в източник на нови конфликти и противоречия.
У нас по стара инерция доста политици, а понякога дори и цели политически структури се опитват социалните и културните конфиликти, които възникват във всекидневието ни, да представят като етническо напрежение. Опитите да се отъждествяват социалните конфликти и недоразумения като етнически и от тях да се извличат политически дивиденти са опасни за току-що проходилата българска демокрация. От това губим всички. Изпитали на гърба си тези истини, все повече хора в нашия район си казват: по дяволите и левите, и десните и средните. Ние обикновените хора се разбираме помежду си и без тяхното посредничество. Но промени трябва да има.
И през 1956 г. са търсили икономии в издръжката
И през 1956 г. са търсили икономии в издръжката
Обединяват се кооперацията в Гредка с Наркооп в Кърджали
Тодор ИНГИЛИЗОВ
През 1956 г. се разглежда положението на кооперацията в с. Гледка. Става ясно, че нейният район не е голям. От друга страна се търсят възможности за икономии по издръжката. След обсъждане на тези въпроси се стига до извода, че е добре да се предложи кооперацията да се слее с Наркооп в Кърджали. Предложението се приема.
На 25 ноември 1956 г. се провежда обединително събрание, на което присъстват 140 делегати. Пред събранието с обединителни мотиви излиза председателят на Районния кооперативен съюз, Атанас Атанасов. Той съобщава, че районът на кооперацията в Гледка е малък и че Наркооп разширява своята дейност в селата. Той посочва още, че по-усилено ще се работи за подобряване на търговската дейност и ще се поевтини издръжката, ще се постигнат значителни икономии.
След разисквания, делегатите стигат до убеждението, че обединението ще е полезно. това беше потвърдено и с единодушното им гласуване.
Коридор Nо 9 или пътят на живота
Професорът по география на транспорта Марин Деведжиев пита защо позволихме да ни отнемат път Е-85 от Димитровград до Кърджали
Коридор Nо 9 или пътят на живота
Край Кирково може да израстне най-голямата на Балканите безмитна зона
Интервюто взе: Георги КУЛОВ
Марин Деведжиев е извънреден професор във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Преподава география на транспорта. Бил е директор на Института по териториално и селищно устройство и Института по строителство и комунално стопанство в столицата. Ръководил е катедра по териториално управление. Автор на трудове по териториално устройство. Има 40 самостоятелни монографии, 15 в съавторство и общо около 600 научни публикации.
- Г-н професор, вие отдавна следите проекта за път през Маказа за Гърция. Каква е неговата предистория?
- Винаги се е считало, че проходът Маказа трябва да бъде транспортно пресечен. Никога българските правителства не са се отказвали от тук да се стигне до Средиземно море. Разбира се, не е съществувал само вариант за път през самия проход, тъй като теренът от гръцка страна е пресечен. Ситуацията днес обаче се усложни. Това стана след като през март 1996 г. тримата министри на България, Гърция и Румъния решиха във Варна през нашата страна да мине трансевропейският коридор Nо 9 от Хелзинки за Бяло море. Но станаха някои събития, които замъчиха реализацията на коридора на българска територия. Първо до 1995 г. бе отбелязано, че път Е-85 стига от Димитровград до Кърджали, а той е с европейско значение и е част от коридора. След срещата през 1996 г. необяснимо защо това трасе беше изместено и то спираше само до Димитровград, като се сливаше с коридор 80 от Калотина до Свиленград. Тогава никой не даде обяснения. Но от Димитровград надолу отново се появи коридор Nо 9, като път Nо 85 каквото бе условието на това международно съвещание. Той обаче стига през Свиленград до Александруполис. Премахването от международните документи и карти на отсечката на път Е-85 от Димитровград до Кърджали е сериозен проблем. В старите решения задачата бе пътят да стигне от Маказа до Комотини. Е-85 съществуваше. Той потвърждаваше, че финалът на коридор Nо 9 е при Маказа и Александруполис. Сега това не е отбелязано. В такъв случай българо-гръцките преговори за път през Маказа не касаят едно трансконтинентално съоръжение, а път с местен характер, който за Кърджалийската област няма значение.
- Все пак, ако има коридор как трябва да изглежда той?
- Има определени норми за пътно строителство от такъв характер. Пътят трябва да бъде магистрален, както е магистрала "Тракия". Освен това трябва да има и железопътна линия, която да бъде двойна. Касае се за една коренна, кардинална трансформация на сега съществуващите пътни връзки. Това трасе до 1985 г. само се проучваше, но не беше още начертано, не бе изяснено. Сега практическият въпрос е да се разбере до каква степен е категорично решението за премахване на трасе на път Е-85 от Димитровград до Кърджали. Ако съществува решение за отбиването на коридора през долината на Марица до Александруполис, т.е. елиминирането на Маказа, това го прави път без национално значение.
- Кои трасета са най-удобни за Маказа?
- От национална и европейска гледна точка трябва да се следва геометричната права. Това отговаря и на римския замисъл за строеж на пътища. Римляните са обявили своята теза с кратката фраза "Пътят е живот". Пътят е живот, ако мине през Кърджалийска област, защото така дава възможност за развитието на производителните сили в този район, да се повдигнат функциите на селищата, да даде пряк контакт към Средиземно море и да се счита, че той е приоритетна възможност за Кърджалийско и въобще за България. Мисля, че тепърва предстоят проучвания за най-удобното трасе. То трябва да минава източно от Кирково. Тук трябва да се търсят технически решения. Това се отнася за автомагистралата. За железопътната връзка има проект от 1941 г. Тя завива от Подкова надясно през Фотиново, Бенковски и пресичането на границата става при с. Кушла, западно от Гюмюрджински снежник.
- Вие казахте на семинар в Кирково, че наклонът от гръцка страна може да създаде проблеми. Какви?
- Това е технически въпрос. Действително много трудно преодолим. Но това е въпрос на генерално проучване и не само с български специалисти. Съоръжения от такъв характер се решават от компетентен екип от специалисти. Най-добър опит в това отношение има в Швейцария и в Япония. Сега съществуващият проект, който е за комшийски път, няма каквото и да е значение за България. Въпреки, че ще бъде преход между нас и южните ни съседи. Кърджалийска област остава без насищане с онези функции, които ще оживят перспективата й. Отклоняването на трасето на коридор Nо 9 към Свиленград не е оправдано, въпреки че тези, които са го предложили, се позовават на по-малко разноски и по-лесен терен. Това не е аргумент.
Защото пътят има функция тогава, когато дава живот. За Кърджалийско това е от съдбоносно значение за оживяването на икономиката. Техническите решения, понякога конюнктурни, като това през Свиленград, нямат перспектива от гледна точка на вековното съществуване на това съоръжение. На нас ни трябва този въпрос да се изясни максимално и да се даде задание от нашето правителство за изграждане на участък от коридор Nо 9 Димитровград-Кърджали-Комотини. Надявам се, че ще получим международна подкрепа, от което ще сме особено насърчени. Всички други решения осъждат на безперспективност не само Кърджалийска област, но и използването на геостратегическите предимства на България.
- Вие лансирахте идея за безмитна зона при Кирково след изграждането на коридора. Какви са аргументите ви?
- Като перспектива на Кирковската община трябва да считаме основно пътя. Наличието на автомагистрала и двойно ж.п. трасе затваря Кирково в един триъгълник и тази долина, наречена "Царичина", фактически има всички условия да бъде безмитна зона. Трябва да кажем, че безмитната зона, условно наречена "Царичина", в този терен по р. Върбица дава възможности за междуконтинентален обхват и значимост. Такива терени никъде в България няма. Това е безмитната зона, която ще ни даде възможност да използваме геостратегическите предимства на България. Защото идващите от юг през Средиземноморието товари и идващите от Балтийско море ще бъдат съединени. Имаме възможност да разположим достъпът на всички видове транспорт. Можем да намерим терен дори и за летище, складове, банки, офиси. Виждам в бъдеще безмитна зона "Царичина" като най-голямата на Балканите. Това ще бъде полезно не само за България, но и за целия Балкански полуостров.
- Вие имате поглед върху регионалната политика. Какви са предимствата на България като географско положение и как те могат да бъдат използвани?
- Не само аз, но и моите предшественици географи като проф. Иван Батаклиев, още от 1940 г. са доказвали геополитическите предимства на България. Ако трябва да търсим аналог на картата на земното кълбо, такъв е Сингапур. През нашата страна могат да минат много пътища. Не само коридор Nо 8, не само централен транспортен коридор. Трябва да бъдем пресечени не само от Изток на Запад, но и от Север на Юг. Сега съществуващият път през Кулата няма тези възможности. Стеснен е, няма пространство. Склоновете на Пирин планина и река Струма го ограничават. Следователно ние и да искаме такъв терен като "Царичина", не можем да намерим никъде.
- Считате ли, че България има адекватна регионална политика, осъзнаваща геостратегическите ни предимства?
- Такава политика у нас аз не съм видял. Няма я сложена на масата. Това са фрагменти и становища казани тук или там. Но такава политика както някога, когато бях директор на КНИПЕТУГА, с единен териториално устройствен план, сега няма. А имаме опит. Това се казва регионална политика. Зад нея се крият проучвания от най-различен характер.
Вземете за пример безмитната зона "Царичина". Когато стане дума за нея, много хора, които са назначени в тази област като чиновници, ще бъдат изненадани. Те дори няма да я приемат. Защо? Защото не знаят аргументите и доводите, не са проучвали терена, не могат да направят световни сравнения. Сега я няма желязната завеса, но ни пречи липсата на инициатива. Особено слаба е тя в Кърджалийска област. Не знам с какво се занимават ръководителите на Кърджалийска област, но те дори не са попитали защо им е отнето трасето Е-85 Димитровград-Кърджали. Ако правим "комшийски" път няма да има работа.
- Вие имате интересно мнение за втори мост на Дунав, което се отхвърля от управляващите. Каква е същността му?
- Тази идея има своята дълбока история. Такава идея е имало още през 376 г. преди 16 века. От 1936 г. доминира мнението на Любен Божков и няма никакво различие между няколкото конференции в Атина, София, Букурещ, Белград, че ако се прави мост на Дунава, той трябва да бъде между устието на р. Янтра и устието на р. Вит, където теренът позволява да се направи такова съоръжение. Имаше идея там да се прави язовирна стена. Коплекс Турну Магурели-Никопол. Но нивото на река Дунав ще се качи със 7 метра и ще залее 500 000 декара най-хубава земя на България. Убедихме правителството и СИВ да не се прави язовир. Сега обаче имаме възможност мястото на баражната стена на този язовир да се препроектира за мост. Той ще бъде на точното място. През баражната стена се предвиждаше да мине автомобилно и железопътно трасе. Имаме възможност за модерно международно съоръжение, което да бъде вторият мост на Дунава. За него имаме готовност и от утре да започнем, защото има предпроектна готовност и отчуждена земя от 3000 дка. Румъния има същата подготовка. Затова това е и становище на румънците.
Идеята за мост при Видин-Калафат ангажира правителството много неудобно. Защото нямаме никакъв проект. Нямаме проучване. Как ще имаме проект, когато не знаем къде ще бъде стъпката отсреща. Имаме сложни теренни и геоложки условия. Затова считам, че мостът трябва да бъде при баражната стена. Още през 1911 г. инж. Лукан Кашов дори е направил проект. До 1974 г. тук е българо-румънска баражна стена. Това е спасение за България, защото пътят ще мине през Стара планина чак до Бяло море. Той ще повлияе урбанизацията. Ще играе ролята на носеща греда както казват строителите.
Важно е, че тук интересите на България и Румъния съвпадат. Да им подадем ръка за сътрудничество. Бавим се много.
- Може ли България да се издържа от инфраструктурни проекти и транспортни коридори, които преминават или ще преминат през наша територия?
- О, не само да се издържа, но и да богатее. Ние можем да станем най-богатата страна на света. Доказателството е Сингапур.
Всеки министър-председател на България от 1991 г. заявява, че ще използва геополитическите предимства на България. Как? Няма яснота. Ние нямаме нито един гранично-пропусквателен пункт, отворен през тези десет години. Ние имаме 25 ГКПП. Австрия, която е с по-малка територия от нас, има 103. Още П.Р. Славейков е казал, че не можем да развиваме транспортна стратегия без връзките с комшиите. Погледнете връзките ни с Македония. Има възможност за 3 железопътни трасета, но нищо не се прави. Парите за това са по силите на самата област. Често казват в официалните ведомства, че имат разработки от Италия, Германия и други западни държави. Например ни представиха карта на железниците от Брюксел, която направо е подигравка с нас. Дадоха ни тази схема като най-прогресивна за 21 в., а тя ни връща във времето на барон Хирш. Тези разработки имат погледа от Европа към България. А ние какво мислим? Те ли ще защитават нашите интереси? А Изтокът? Не може хора, които не са стъпвали у нас да защитават националните ни интереси. Това е регрес.
Край на епидемията
Край на епидемията
80 % от грипавите в Кърджали с вирусни пневмонии
Тонка ГОГОВА
Бързо протече спадът на заболеваемостта от грип. През миналата седмица бяха регистрирани в Кърджали 895 болни, над 1/3 от тях с грип. Заболеваемостта е под 200 души на 10 000. Регистрираните в понеделник, когато обикновено са най-много през седмицата, е 130, от тях 5 с грип, всички над 50-годишни. Миналият понеделник бяха 258, от тях 97 грипави, съобщиха вчера лекари.
Според лекарите, около 80 % от хората с диагноза грип са засегнати от усложнения. Те са в повечето случаи пневмонии, причинени от самия вирус, а не от вторични инфекции. Това ги прави трудно поддаващи на лечение, защото вирусите не се влияят от антибиотици. Тези пневмонии продължават над 20 дни, организмът сам се бори с инфекцията. Дават се лекарства, които облекчават симптомите.
Лекарите предупреждават хората с усложнения след грип непременно да търсят медицинска помощ, защото вирусните пневмонии са изключително коварни.
Тази тежка епидемия потвърди, че е добре да се ваксинират срещу вируса колкото се може повече хора, подчерта д-р Колев от ХЕИ. Даже и заразени, ваксинираните прекарват заболяването много по-леко и не развиват усложнения, са наблюденията на лекарите - клиницисти.
Наесен е възможно да има и българска ваксина, защото кръвни проби от цялата страна са изпратени в Института по заразни болести. В четвъртък ще замине и проба от Кърджали.
Полицаи и данъчни атакуват пазара в Димитровград
В неделя 5000 маси останаха празни на тържището край Марица
Полицаи и данъчни атакуват пазара в Димитровград
Само 400 търговци работеха с касови апарати, стотина се измъкнаха с бележки за такива
Иван МИТЕВ
Прочутият в цялата страна димитровградски пазар беше атакуван в неделя от 120 проверяващи - полицаи и данъчни агенти. Изтекла информация за проверка остави на пазара над 5-те хиляди маси празни. Търговците, които продаваха на сергиите си - около 400 на брой, бяха успели да закупят касови апарати. 100-на души се измъкнаха с бележка за поръчани на фирма електронни машинки.
Лесно няма да ни изненадат, защото ние сме платили, където трябва, и ще бъдем предупреждавани винаги навреме, заявиха търговци, които спокойно изчакваха развоя на нещата до пълните си със стоки автомобили.
Събитията потвърдиха това изявление. Оказа се, че търговците са уведомили по мобилните си телефони постоянните си клиенти да дойдат да напазаруват рано сутринта. Когато екипите от данъчни и полицаи бяха атакували пазара, те вече бяха прибрали стоката заедно с оборота и ги посрещнаха с невинни усмивки. След това опразниха тържището и тръгнаха в различни посоки. По обяд клиентите можеха да си пазаруват плодове и зеленчуци или да се любуват на февруарското слънце.
Последният цар на Тракия и Родопите
Навършиха се 100 години от смъртта на легендарния войвода Капитан Петко Киряков
Последният цар на Тракия и Родопите
Той беше докрая апостол, борец, народолюбец, русофил и демократ
Димо ЧАНКОВ
На 7.II.2000 г. се навършиха 100 години от смъртта на легендарния тракийски войвода Капитан Петко Киряков, последният рицар и последният титан на хайдушката епопея на ХIХ век - най-размирното и най-бурно българско време. Преминал през неизбежния период на отмъщението и класическото хайдутуване в земите на Тракия, Петко Киряков Калоянов се превръща не само в последния голям войвода на размирния български ХIХ век, но и в най-нетрадиционния, най-неканоничния български националреволюционер.
Особено активна и епична става неговата революционна дейност след тъй нар. "трето появяване" в тракийските гори в края на 60-те години на ХIХ в. Борбата на чутовния народен отмъстител - възпитаник на Атинската военна академия, ученик на великия Джузепе Гарибалди и боен командир от Критското въстание, поразява властниците, феодалите и подтисниците със своята мащабност и размах. Към есента на 1877 г. Петковата чета, която през 1873 г. приема собствен устав и се зове "Тракийска революционна българска дружина", има числен състав от 300 души, а към 6.V.1878 г. от 400 души. По същество това е един истински партизански батальон, способен да води сражения и с редовни подразделения от турската армия. Освен това Петко войвода провежда най-ефективно военно обучение на четниците си, поддържа разузнаване, подпомага българските църкви и училища в Тракия с парични средства.
Действията на революционната дружина на войводата Петко Киряков през 70-те години на ХIХ в. стават толкова обезпокоителни, че предизвикват оправданото внимание на английската дипломация и на резидентите на английските секретни служби в Турция. Те уведомяват британското правителство чрез писма, доклади и донесения до външния министър лорд Робърт Солсбъри и командващия имперския средиземноморски флот вицеадмирал Хорнби. За Петко войвода се докладва и на другите западноевропейски правителства, неговото име и деяния стават постоянен прицел на европейската преса.
Най-непримирим е Войводата срещу домогванията на английския дипломат и разузнавач Дж. Сенклер, който се стреми да откъсне от България областта чак до Стара Загора и да унищожи живеещото в нея българско население, т.е. да постигне пълно обезбългаряване. След координация с руския IХ армейски корпус четата на Петко Киряков води десетки сражения и постепенно ликвидира метежническите шайки. Действията на прославения тракийски четоводец осуетяват пъкления план на полковник Сенклер - Хидает паша. По-късно остатъците от метежници окончателно се разпиляват.
Един от най-блестящите епизоди в народополезната мисия на Петко войвода е многочасовото сражение със сенклеристи на 21.V.1878 г. в с. Пелевун, Ивайловградско. Цели 9 часа той и двама негови четника се отбраняват от камбанарията на църквата "Св. Панталеймон" срещу стотици пехотинци и конници, остават невредими, а след това Петковата чета разгромява метежническия отряд.
За своите заслуги при ликвидирането на Сенклеровия метеж Войводата е приет и награден с ордени и медали от бележития пълководец генерал-лейтенант Михаил Д. Скобелев, главнокомандващия Дунавската армия генерал-фелдмаршал Николай Н. Романов и императорския комисар генерал-адютант Александър М. Дондуков-Корсаков. За Петко войвода е докладвано и в руския императорски двор. Съпроводен от ген. Михаил Скобелев, през лятото на 1879 г Петко Киряков заминава за резиденцията Ливадия, където е приет с всички протоколни почести от руския император Александър II Романов, който го представя на приближените си, част от генералитета и придворните дами като голям приятел на Русия. След това Войводата получава позлатена сабя с вензела на Александър II, даден му е официално чин капитан от руската Действуваща армия и униформата на чина, зачислен е към регулярния състав на полка, който е освободил Беломорска Тракия от турско робство. Освен това му е връчен Георгиевският кръст за храброст - един от най-високите руски ордени за воински добродетели - и става собственик на едно поземлено имение в Киевска губерния.
През пролетта на 1880 г. капитанът продава имението и се завръща в своето Отечество, за да изпита низката омраза на управниците и изпълнителите. Жестоките средновековни мъчения сломяват физически, но не унищожават челичения дух на тракиеца. За своите мъчители Петко издига над къщата си черното знаме с надписа "Те погребаха България".
На 7.II.1900 г. той преждевременно влиза в гроба, бидейки докрай апостол, борец, народолюбец, демократ, русофил и един от създателите на комитетите "Единство". После историята извиси на върха на българската слава името и делото на Родопския горски цар, наречен още "Новий Крали Марко за Одринския край". И превърна завинаги Войводата в един от всевечните символи на силата на българското достойнство.
Публикуват списъци на джипитата в Кърджали
Публикуват списъци на джипитата в Кърджали
Подканват лекарите да се регистрират по-бързо
Срокът медиците и здравните центрове да се регистрират в Районния център по здравеопазване е от 1 март до 15 май, но е добре да го направят по-рано, защото предстои и сключване на договори със здравната каса, предупреди шефът на РЦЗ д-р Иван Бамбалов. Лекарите, които желаят да се регистрират и като еднолични търговци в съда по Търговския закон, ще имат съдействието на служителите, гарантира д-р Бамбалов след разговора си с председателя на Окръжния съд Деян Събев. Трябва, обаче да се има предвид, че процедурата трае 10-15 дни. Юридически съвети по подготовката на документите лекарите могат да получат в офиса на лекарската колегия в поликлиниката на IV етаж от 13 до 15 ч. Списъците на общопрактикуващите лекари могат да се видят във фоайетата на поликлиниката, РЦЗ, здравната каса и ще бъдат публикувани в печата. Записването при личните лекари започва от 1 март.
Родопски емигранти измислиха как да останат в Канада
Телефоните на роднини в България загряха с молба от странство за изборните резултати в Кърджали
Родопски емигранти измислиха как да останат в Канада
С ксерокопия от вестникарски изрезки опитвали да вземат паспорт за пребиваване
Христо ГЕОРГИЕВ
Роднини на родопски емигранти, живеещи в Канада, тези дни изпращат ксерокопия на изборните резултати от местния вот, проведени през октомври м.г. у нас, научи вчера репортер на "Нов живот". Изпращат се публикации с решенията на съда, които доказват, че няма нарушения при избора на новия кмет на общината Румен Димитров. На бившите нашенци документите им трябвали пред имиграционните власти в северната страна. За повечето от тях ксерокопията щели да послужат за постоянно оставане в Торонто, Отава и Ню Фаунд Ленд. С излезлите в местния печат материали емигрантите се надявали да докажат пред тамошните власти, че демократичните процеси у нас не са настъпили. Чуждите адвокати държали да се наблегне на факта, че в отделни райони на България все още се говори само на думи за демокрацията. Показател за това била загубата на кандидат-кмета на ДПС в Кърджали, Кирково и Момчилград.
Секат гората на Маказа, строят ГКПП
Окончателният проект за трасето Кърджали - Комотини готов, започва отчуждаването на терените
Секат гората на Маказа, строят ГКПП
Все още няма покупко-продажби на земи край границата
Ангел ТОЛЕВ
37 декара широколистна гора в района на прохода Маказа са отчуждени със заповед на земеделския министър Венцислав Върбанов за терен на бъдещия Граничен контролно-пропускателен пункт Кърджали-Комотини. В момента на мястото се маркират дърветата и предстои тяхното изсичане, съобщи кметът на община Кирково Валентин Манев. Предполага се, че първо ще бъде построена митницата, а след отварянето на пункта ще започне строителството на първите 17 км от границата до Подкова.
Има пълна проектна готовност за изграждането на трасето от трансевропейския коридор Nо 9. Пътят към Маказа ще бъде двулентов, отговарящ на всички изисквания за първокласните европейски шосета. На някои места ще бъдат направени уширения. Предвижда се изграждането на три моста над реките Върбица и Кирковска. Новопроектираният път след спирка Джебел ще следва левия бряг на река Върбица до Подкова, където ще прехвърля реката и ще излезе на разклона за Кирковои оттам с мост ще се прехвърли над р. Кирковска и по Лозенградското дере ще излезе на пирамида 31. Предстои отчуждаване на имотите, през които ще преминава пътят. Над 500 собственици ще бъдат обезщетени от държавата, каза Валентин Манев.
Според него до момента няма реални сделки за покупко-продажба на земя край Маказа. Имало само сондажи.
Средствата за първия етап от строителството ще бъдат планирани и отделени в държавния бюджет за 2001 г. През тази година ще бъдат извършени само частични строително-монтажни работи, като прокарване на електропровод за ГКПП-то и площадки за изхвърляне на материалите от изкопните работи. Вече утвърденият проект предвижда дълбоки до 26 метра просеки край граничния пункт, за да се постигне необходимият наклон на шосето, тъй като разликите в надморските височини там са големи.
Предвижда се и изграждането на 400-киловолтов далекопровод за експорт на ел.енергия в Гърция. Засега въпросът за изграждане на безмитна зона не стои на дневен ред, каза Валентин Манев.
Турски доцент краде нагло кърджалийски автор
Списание "Турската култура на Балканите" публикува части от книгата за румелийската певица Кадрие Лятифова, за която писа Турски доцент краде нагло кърджалийски автор
Мелтун Кадъоглу ползвал цели страници от "Славеят на Родопите" в своя статия
Христо ГЕОРГИЕВ
Списание "Турската култура на Балканите" в един от последните си броеве за миналата година е публикувало обширна статия, озаглавена "Славеят на Родопите" от доцент Мелтун Кадъоглу. Статията е буквално преписване на глави от книгата на кърджалийския автор Мюмюн Тахир, който преди 5 години беше издал книга за Кадрие Лятифова под същото заглавие. Доцентът, който се е подписал под статията, явно е бивш изселник и добре ползва българския език, коментираха плагиатството запознати със списанието. Но не си е направил труда да спомене, че ползва цели страници от книгата на кърджалийския автор. До такава степен са се самозабравили, коментира случая засегнатият Мюмюн Тахир, че са изключили възможността списанието да се получава в някои читалища на нашия регион.
Доцент Кадъоглу е прибавил от себе си само един кратък общ увод и след това пространно е обходил страниците на книгата на Мюмюн Тахир за известната румелийска певица Кадрие Лятифова, която е майка на известния склуптор Вежди Рашидов. Тя е работила в Естрадния театър на Кърджали и е загинала при автомобилна катастрофа през 1963 г. Преди няколко години на името на Кадрие Лятифова се създаде детски ансамбъл за песни и танци при читалище "Юмер Лютфи" в Кърджали. На специално тържество бе обявено, че започва събирането на средства за създаване на бюст-паметник на певицата от внука й Вадим Рашидов.
