Високи скорости
Високи скорости
Патрул гони пийнал изселник, избягал от местопроизшествие
Мъж от село Крушевска, постоянно живеещ в Турция, след употреба на алкохол предизвикал катастрофа с личния си "Мерцедес". Той се ударил в "Опел Кадет" и напуснал мястото на произшествието. Полицейски автопатрул го засякъл в Черноочене. Пийналият изселник е изпробван за алкохол с дрегер. Проверката установила 1.6 промила съдържание на алкохол в кръвта му. По случая се води бързо производство.
Още две пътно-транспортни произшествия са регистрирани през почивните дни в региона. В Момчилград водач на "Форд Орион" се движел с несъобразена скорост, изгубил контрол над управлението и се блъснал в бетонна стена на ул. "Маказа". На ул. "Гюмюрджинска" в същия град при завиване в обратна посока "ВАЗ" отнел предимството на движещото се отзад "Рено", в резултат на което двете коли се сблъскали. Водачите са невредими, на автомобилите са нанесени материални щети. Резултатите от пробите за алкохол на двамата шофьори са отрицателни.
Животът е борба с природата, с държавата и със себе си Сайдула Юсеинов, най-възрастният жител на Бели пласт, събирал ум и разум първо от баща си и дядо си, а после годините прибавили и мъдростта
Животът е борба с природата, с държавата и със себе си Сега старецът обича да седи на пейка с акраните и да гледа във времето - напред и назад
Иван МИТЕВ
Него човек може да го види и зиме, и лете в центъра на Бели пласт - заедно с връстника си Мехмед Ахмедов. Присъствието на Сайдула и Мехмед на единствената пейка до магазина е почти емблематично за селото. И двамата - видели и патили много, дали всичко от себе си на живота и взели каквото могат от него. Единият се раздавал в студ и жега на полето, другият - под земята - бай Мехмед двайсет години копал въглища в Меричлери, съселянинът му през това време вървял след ралото.
През 1919-та е роден Сайдула, колкото е видял в тоя живот, два пъти повече е чул от баща си и дядо си. Ддядо му умира на 103 години, познават го в целия край. Гащите си ще продаде, но човека до себе си ще нахрани, такъв човек бил. Осем години събрал по фронтовете на различни войни, върнал се същия нрав - от ялака ще пие, на тебе ще остави чучура.
Дядото изкарва живота си само с най-потребното, с поклон пред земята и съгласие с Бога. Щом поданиците на една държава носят ризи, това не е държава - обича да казва той. Само ентерия на гърба трябва да имаш и от труд да не ти идва на ума за друго.
Сайдула е с четиридесет лева пенсия - толкова получава след всички увеличения и жена му, тя е на седемдесет и шест. Това не го притеснява. Няма тема, която да не може да подхване - говори бавно и отвреме-навреме отронва с въздишка: Какво време дойде, ей! Това е повече по навик, сегашното време било цвете в сравнение с това, през което е минал той. Е, за разговор тема все ще се намери - ето, сега щели да дават здравните книжки, а в селото няма лекар. За какво са ни тогава? - пита той. В здравната служба се въртяла една сестра, хапчета ще ти продаде, инжекция може да ти бие, толкова. За другото - до Кърджали. За всичко дотам - да си платиш данъците - също. Лев и двайсет отиване, лев и двайсет - връщане. За един ден работа няма да свършиш, трябва да повториш. Добре, ама как да стане това, като автобус през селото минава от дъжд на вятър - ден дойде, два го няма. Като ходят учениците на училище, идва, излязат ли във ваканция, и той с тях.
И какво от това? - клати глава Сайдула, замисля се. Сетне изрежда: Георги Димитров, Тодор, Брежнев... За историята - епохи. За него - труд, от тъмно до тъмно.
Помни годините през войната - от 40-та нататък - има хора, само въшките са им облекло. Дрехите - парцал до парцал, каквото изкараш - месо, жито, мляко, вълна - като картали налитат и ти го вземат за наряд. Нямаш с какво да платиш данъците си - чергите ти навиват и ги отнасят, когато изкараш, ще си ги вземеш обратно. Ражда се дете - няма с какво да го повият, ходят в Кърджали, молят, общината отпуска един метър плат... По три килограма брашно на човек на месец оставяха, спомня си Сайдула, как да изкараш с тях? Хората от нивите троскот беряха, чукаха го за ядене. Зиме - дръвце за огрев няма, гората - ниска, козите не й дават да се надигне, пръчка отчупиш, на сутринта горските в двора ти, вадят актовата книга и пишат. Коза закараш на пазара, продадеш я, вземеш осем лева, на черно купиш за тях две шепи брашно.
През 45-та го взели запас, въпреки че не бил ходил войник, двайсет дена сякъл дърва на Маказа - от първия до последния в дъжд. Сетне - четиридесет дни в Доспат. Студ - куче да вържеш, ще избяга, сняг вали денонощно, камъни трошат, правят път, нощем в землянки се крият. Повечето се разболяли, измрели, той оцелял, върнал се.
Сетне отива да строи Димитровград. Осем души трийсет коли бетон хвърлят на ден, за четирийсет лева на месец през зимата, два пъти повече през лятото. И това минава... Почнала колективизацията, една седмица изкарал в балкана, не бил каил да даде воловете и колата. С него - цялото село. Оставили ги на мира за известно време, и пак ги натиснали. Който не бил съгласен - заминал за Стара България. Няма как - направили кооперацията.
На тая земя всичко става, само да го посееш - пшеница, ечемик, ръж, тютюн. И сега е така, но с какво да изореш? - въздъхва по навик Сайдула.
През петдесет и първа под строй карат кооператорите да посрещнат Назъм Хикмет в Кърджали. Събират и от околните села - от Стремци, Соколяне. Карат ги с тукашната молотовка до града. Камионът няма спирачки - казва шофьорът, трябва да се ремонтират. Няма кой да го чуе. Секретарят на кметството обявява: който кръшне, остава без брашно. Молотовката прави два курса, на третия се търкулва по стръмното край Рани лист - с петдесет и седем души в каросерията. Осем души остават на място, Сайдула пази болничното легло два месеца, че и отгоре... Оцелява.
И все същото - труд до изнемога. В ТККЗС-то не можеш да избираш - където те пратят, там отиваш да работиш. Обори, кошари - камък по камък, греда по греда, керемида по керемида - изпод неговите ръце излязло. Сега не само тука, цяла Тракия са разсипали, продали са я, взели са парите и все едно, че не е било. Едната памет за времето останала. Неговата, и на още един-двама връстници. Другите се преселили отдавна отвъд.
Сайдула има перде на очите, трудно вижда. Не искат да го оперират, стар е за това. Но се чувства добре - какво повече?
Това село е възникнало от болест, но болестта са я изгорили и оттогава тя бяга оттука - спомня си той. Дядо му казвал, че най-напред къщите били на баира Капаклъ, срещу Зорница. Когато ги връхлетяло злото, запалили ги и се преселили на това място. И оттогава досега - все над земята наведени, та докато влязат в нея.
Доволен ли си от живота? - питам Сайдула Юсеинов.
Бабата готви, аз ям, какво повече? - усмихва се той. У дома си няма ни теле, ни коза, ни яре. Само две кокошки. Мляко си купуват от съседите. В градинката - лук, картофи, домати. Някога баща му слагал сол във водата, дробял и ядял - и бил здрав. Знам какво има в къщата, каквото ми сложат, това ям, мога ли да искам друго, пита Сайдула. Двама сина има, и на внуци се радва, с алкохол не е злоупотребявал никога, чужди са му и другите мъжки слабости. Най-обича да седи - ей така, на пейката в центъра на Бели пласт, с акраните си, и да гледа във времето. Напред и назад.
И отвреме-навреме да отронва по една въздишка.
Дали за миналото, дали за бъдещето?
Мишевско напуска света на книгите и филмите
В джебелско село търсят любовни романи, научна и българска литература
Мишевско напуска света на книгите и филмите
От 4 г. в библиотеката няма нито един том, седмото изкуство замря от преди 10 г. няма пари
Валери КОВАЧЕВ
Нито една нова книга не е постъпвала от четири години в читалищната библиотека на Мишевско, твърди библиотекарката Шефика Али. Последните шест тома тя е закупила през 1996 г. от "Алманах" - Кърджали. Това става ясно от инвентарната книга. Между тях преобладават детските заглавия, като "В тъмните гори", "Котаран мустакан", "Лъвът Кирил".
Община Джебел е дарила на читалището преди няколко години 16 книги на турски език, отпечатани в Турция. Сега пред тях е поставена табелата "книги".
Според наблюденията на библиотекарката напоследък най-търсени са новите любовни романи, научната и българската литература. Децата и учителите от местното школо са най-редовните читатели. От употреба детските книжки почти са се разпаднали. Заприличали са на парцали. Шефика Али е доволна, че библиотеката разполага с всички наши автори, които се изучават в прогимназиалния и гимназиалния курс.
Техните произведения се ползват и от ученици от селото, които учат в средните училища в Джебел и други градове. Фондът на библиотеката наброява общо 14 856 тома. Библиотекарката се съмнява дали той ще се обогати повече, защото отникъде не дават пари за книги. Не се получават и никакви вестници и списания.
От около 10 години мишевци не могат да се любуват и на седмото изкуство. Филми не се прожектират. Киносалонът със 130 места се ползва само за събрания и училищни тържества. Киномашините все още са на мястото си. Това дава някакви надежди на хората, че може да дойде ден отново да гледат филми.
Мъртви души бранят две села от заличаване
В Сладкодум и Сбор се водят 120 жители
Мъртви души бранят две села от заличаване
Ангел ТОЛЕВ
Общинският съвет в Крумовград се въздържа да задейства процедурата за заличаването на селата Сладкодум и Сбор от списъка на населените места в България заради така наречените "мъртви души". И двете села някога са били кметства. Сега в Сладкодум не живее никой, а в Сбор има само две семейства. По документи обаче в двете села "живеят" над 120 души. Хората отдавна са се изселили в Турция, но не са се отписали от регистрите в общината и официално двете села са населени.
През миналата година е имало предложение да се задейства процедурата за заличаване на Сладкодум и Сбор. Тя предвижда да се вземе решение от Общинския съвет, то да бъде одобрено от Министерския съвет и предоставено на президента. С указ на държавния глава селата се заличават от картата на България. Спряхме предложението заради неизясненото положение на хората от обезлюдените села, обясниха от общинската администрация в Крумовград. Представете си, че някой от изселниците реши да се завърне и открие, че селото му вече официално го няма, аргументираха се общинарите.
Така Сладкодум и Сбор ще продължат да съществуват в очакване някой отново да се засели в тях.
Паметникът на освободителите - символ на Освобождението
Паметникът на освободителите - символ на Освобождението
32-ма европейски скулптори се надпреварват за Цар освободител в София
Тодор ИНГИЛИЗОВ
В България идеята за издигане паметник на Александър Втори и неговите храбри войници се ражда непосредствено след освобождението на страната. През 1901 г. се полага основният камък. Това събитие е предшествано от дълга подготвителна работа и главно с приключването на голям международен конкурс през 1900 г. Интересно е да се знае, че в този конкурс участват 32 видни европейски скулптори от 13 страни. Щастието да спечели конкурса има италианският скулптор Арнолдо Дзоки - много известен майстор на длетото. Автор е на паметника на Гарибалди в Болоня, на Христофор Колумб в Буенос Айрес и на още няколко други големи мемориала по света.
Арнолдо Дзоки оставя и друга голяма следа в България. Той е направил и великолепния Паметник на свободата в Русе. Известен е още със скулптурните си фигури на паметника в Севлиево и на паметника на Христо Ботев във Враца.
Заслуги за Паметника на освободителите в София има и българският архитект Никола Лазаров. Той взема участие в архитектурното оформление. Лазаров по-късно е автор на идейния проект на Съдебната палата в София, както и други монументални сгради.
Паметникът на Цар освободител е бил окончателно завършен в днешния му вид през 1903 г. Тържествено обаче е открит с известно закъснение - на 30.VIII.1907 г. Внушителният монумент е построен от черен полиран гранит от Витошка кариера. Гранитният материал е докаран с волски каруци. Пирамидалната конструкция е увенчана в горния си край конната статуя на Александър II. Под масивния корниз в стила на ренесанса намират своето място в бронзова група руски войници и български опълченци, предвождани от високо вдигналата меча си Нике - древногръцката богиня на победата. Тя е заобиколена от портретните фигури на Княз Николай Николаевич, Граф Игнатиев и генералите Гурко и Скобелев. От 3-те страни на паметника са показани високорелефни сцени от "Старозагорският бой", "Подписването на примирието в Сан Стефано" и "Откриването на Учредителното събрание" в Търново.
И в трите релефа има много автентични образи - на Славейков, на Заимов, Иван Вазов, на Стефан Стамболов и други дейци в раждането на Третата българска държава.
По повод тържественото откриване на Паметника на братята освободители в европейската преса са поместени информации за освещаването му.
Във в. "Лакруа дю нор" от 15 септември 1907 г. е поместено "Писмо от България", в което четем: "Вчера едно ново тържество доказа на света, че България, така горда със своето развитие, не забравя своята благодетелка Русия, нито събитията от Руско-турската война. Между паметниците, вдигнати в памет на Освобождението, на първо място трябва да се постави конната статуя на цар Александър II, издигната в София пред сградата на Народното събрание..."
Угур Арънер: Гледайте лозя, не тютюн
Генералният консул на Република Турция в Пловдив пред в. "Нов живот"
Угур Арънер: Гледайте лозя, не тютюн
Нашите две страни се стремят към ЕС, ето още една причина за сближаването ни
Интервюто взе Георги КУЛОВ
- Г-н Арънер, ще се отрази ли на визовия режим между България и Турция поканата за членство към нашата страна от ЕС и очакваното премахване на шенгенските бариери?
- Трябва да уточним две подробности. Първата е, че България е поканена от Европейския съюз за членство, докато Турция е поканена за преговори. Точно за това България се вижда с една крачка по-напред, отколкото Турция. Второ, до края на тази година ЕС вероятно ще извади България от негативния списък на Шенген. Но не е уточнено какво ще стане след това. Дали ще се даде възможност за тримесечен престой и задължително връщане обратно или нещо друго.
Колкото до Турция смятам, че едно десетина години сигурно ще се минат, докато влезем в ЕС. За разлика от България. Вашата страна ще влезе в ЕС по-напред от Турция. Тогава, може би, ще се наложи държавните ръководители на българската и турската страна да седнат отново и да се направят нови преговори относно визовия режим. Нашата страна ще прецени какви ще са новите условия за визовия режим. Българската страна като държава от ЕС също ще постави своите нови изисквания. Това е нещо, което двете страни, сядайки да преговарят, ще преценят.
Но за да се разреши въросът коренно за вдигане на визите от двете страни, условието е България и Турция да бъдат заедно в Европейския съюз. Тогава границите ще се преминават свободно, както е в шенгенската зона.
- Напоследък много наши изселници искат да вземат двойно гражданство. Какви са наблюденията в Турция?
- Сега, реално казано, всички хора си гледат сметката. Когато човек, изселил се в Турция, има възможност да придобие и българско гражданство, защо да не го ползва. Много хора, които са придобили турско гражданство, идват тук, вземат български паспорти и продължават да са български граждани. Така те имат възможност да пребивават колкото си искат в Турция и България.
- При отварянето на европейските пазари за българска продукция има ли вече сериозен интерес от страна на турските фирми в Кърджалийско? Езикова бариера в нашия край на практика не съществува.
- В кое отношение няма езикова бариера? В цялата България има езикова бариера. Погледнете пътищата. Ако не знаете българската азбука, не можете да си намерите пътя. Аз пътувах с кола и успях да дойда до Пловдив, защото знаех азбуката. Смятам, че с влизането ви в ЕС, ще сложите табели както на кирилица, така и на латиница.
Колкото до инвестициите в Кърджалийско, очаквам с присъединяването ви към ЕС да получите големи помощи, финансиране. Много важно тука ще бъде отношението на правителството при разпределението на тези финанси.
Във вашия район няма проблеми относно турския език. Всъщност потенциалът от турски инвеститори, които могат да вложат пари в този регион, са точно тези с двойното гражданство - просперирали бизнесмени в Турция, които могат да направят инвестиции в региона, от който са заминали.
- Как гледа Турция на бизнесмените от турски произход в България. Много от тях са твърде активни. Могат ли те да бъдат моста за турски инвестиции в Кърджалийско?
- В Турция има търговско-промишлени палати във всеки регион. Наскоро в Кърджали бяха бизнесмени от Търговско-промишлената палата в Бурса. Ние нямаме специализирана агенция както в някои западноевропейски страни, която да работи по конкретни проекти с ваши бизнесмени.
Това, което аз видях във вашия регион, е, че там се сее тютюн. Това, което обаче аз видях като условия, ми се струва много подходящо за лозарство. Условията са изключително благоприятни за отглеждане на лозя. Положението на хълмовете, почвата, слънцето са фактори за успешно лозарство. Може би най-хубавите вина на България може да стават във вашия край.
Могат да се направят и големи капиталовложения и в горското стопанство. Могат да се отглеждат търсени дървесни видове.
Колкото до промишлеността, Кърджали е на 55 км от централния път. Пътят до вас е много хубав. Това е предпоставка за развитие на промишлеността.
- Очаквате ли с падането на шенгенските бариери много хора от региона да тръгнат на Запад и работата ви в консулството да се облекчи?
- Сигурно така ще бъде. Показателно е, че някои изселници идват да си вземат български паспорти.
