Арда става плавателна, средствата осигурени
Фирма не дава проектосметна документация за национален обект, ще пращат полиция да проверява
Арда става плавателна, средствата осигурени
Очакват засилен интерес към Кърджали по време на олимпиадата в Гърция
Ангел ТОЛЕВ
Проектът за изграждане на подпрещителни прагове на река Арда е одобрен и включен в Националния план за развитие за периода 2000-2006 г., съобщи говорителката на областната администрация Галина Стефанова. Осигурени са необходимите средства. Реализацията на проекта обаче не може да стартира, заради отказ на "Гарантинвест" в Кърджали да предостави проектосметната документация, която се намирала във фирмата. Две писма били изпратени от областния управител Пламен Иванов и от кмета Румен Димитров с искане за предоставяне на документацията, но нямало отговор. Следващата стъпка ще е да поискаме полицията да извърши проверка, каза Галина Стефанова.
Проектът за подпрещителните прагове е изготвен от софийската фирма "Водоканал инженеринг". Реализацията му ще позволи Арда да се превърне в плавателна в участъка от коритото й, разделящ Кърджали на две.
Освен разкриването на нови работни места той ще позволи градът да добие европейски вид, смятат от областната администрация. Според Галя Стефанова се очаква засилен интерес заради предстоящата олимпиада в Гърция през 2004 г. Интересът се предполага, че ще е от спортистите и от туристическа гледна точка.
Проектът ще позволи засипването на блатата и мочурищата и завършване на корекцията на коритото на реката. На освободените терени ще могат да бъдат построени увеселителни заведения.
Той беше залегнал в предизборната програма на кмета Румен Димитров. Включването му в плана за развитие 2000-2006 г. е станало след лобиране от страна на областния управител Пламен Иванов, уточни говорителката на областната администрация.
Коста Анастасов театралният жрец на Родопите
Пловдивски актьор оставя диря от Мелпомена в живота на планинци
Коста Анастасов театралният жрец на Родопите
Тодор ИНГИЛИЗОВ
Актьорът Коста Анастасов е роден на 9 май 1875 г. Починал е в родния си град Пловдив на 26 октомври 1951 г. На театралната сцена е стъпил през 1892 г. в Пловдив, където непрекъснато е работил до 1915 г. Идва в Хасково през 1921 г. Тук цари духовен мрак и Коста Анастасов заедно със свои верни сътрудници без никаква материална подкрепа основава Родопски народен театър, с цел да пръска лъчите на родното ни театрално изкуство в Източните и Средните Родопи - където нито един артист не е и помислял да стъпи.
Коста Анастасов за първи път идва в Кърджали през 1921 г. Предприема голяма театрална обиколка. Посетени са всички по-големи селища от Ивайловград до Смолянско. Сценичните несгоди са много, но родопчани имат нужда от театър. През следващите години се предприемат и други обиколки, но след това те спират, защото Анастасов заболява тежко следствие на преумора, но продължава да оказва голяма театрална помощ на десетки трупи и кръжоци към народните читалища. В своята богата театрална дейност Коста Анастасов се превъплъщава в ролите на Лука от "На дъното" на Максим Горки, Халерс от "Прокурорът Халерс", Исак от "Иванко" от Васил Друмев, Кир Тодор от "Борислав" на Иван Вазов, Барон Мюзардиер от "Съгревачката", Кречински от "Сватбата на Кречински", Отец Иеротей от "Под игото" на Иван Вазов и др. Интересното е, че Коста Анастасов е и автор на драматични творби - "Странджанска епопея" /пиеса в 4 действия, из Преображенското въстание/, "За родината" /пиеса в три действия/, "Делю войвода" /8 драматични картини от потурчването на християните в Родопската област/, "Старият дядо" /драматична легенда в едно действие/ и др. Със своите театрални постановки Коста Анастасов крепи духа на родопчани и тракийци в този край. Затова устройват чествания на негови годишнини и на годишнини за работата му из Родопите.
За честването в Крумовград /сп. "Родопа", брой 6 от 1.VI.1939 г./ пише: "На Коста Анастасов крумовградчани устроили юбилей по случай 20-годишната му артистична дейност в Родопа. Поднесени му били парични дарове от страна на обществените сдружения и частни лица, с което утешили и насърдчили юбиляра, първият и най-главният разпространител на драматичното изкуство в нашия край. Същото направили и златоградчани."
Първото честване е направено на 16 април 1922 в Хасково. В Кърджали на 26 март 1932 г. се отбелязва 40-годишнината от стъпването му на сцената. То е станало в читалищния салон с бенефисно представление на комедията "Лудетина". За главната роля е поканен да играе Коста Анастасов. На всички читалищни самодейци Анастасов подарява по една снимка на сцената, направена веднага след представлението. В Пловдив честването е на 14. ХI.1932 г. В Смолян правят две тържества - през 1940 г. и през 1942 г. Последното е посветено на 50 г. сценична дейност и 75 г. от рождението му. Тогава той е наречен "Жрец-артист и ветеран".
Така хасковлии, пловдивчани и родопчани, макар и с малко, се отплащат на своя актьор Коста Анастасов за всичко онова, което той е направил за тях.
Кърджали да стане център на национален събор
Народната песен е изповед на българската душа, казва песнопоецът Манол Михайлов
Кърджали да стане център на национален събор
Разговора води Галя КЮЧУКОВА
- Г-н Михайлов, вие като какъв се чувствате - като странджанец, родопчанин или тракиец?
- Като българин, най-точно казано. Защото излишно е да говорим за Странджа, Тракия, Родопите, когато всичко това е едно цяло. Една е историята, една е съдбата на българите от Източна и Западна Тракия.
- Носите ли някакво наследство от вашата леля - известната българска народна певица Магда Пушкарова?
- Народната певица Магда Пушкарова - нека да ни е жива и здрава /тя навърши 80 години/ е един колос в тракийската песен. В нейното песенно творчество можем да разлистим страниците на бежанските мъки. Магда е невероятна, неповторима със своята интерпретация и стил. А ние, като нейни приемници, би следвало да спазваме този стил. Искам да ви кажа, че това, което видях на тракийския събор в Кърджали през октомври м.г. отварям веднага скобка, домакините, организаторите и въобще всички българи, патриоти - дано това да не е последният национален събор. Кърджали се нуждае от Национален тракийски фолклорен събор. С този събор аз мисля, че възраждаме едно голямо, едно българско нещо в Кърджали, тъй като преди няколко години тук беше Великият тракийски събор.
- Г-н Михайлов, вероятно във вашия репертоар има песни, които е пяла Магда Пушкарова?
- Да, разбира се, аз изпълнявам песните на Магда Пушкарова, например "Капитан Петко войвода".
- Ще ни разкажете ли малко повече за вашето творчество, събрано в албуми?
- Имам няколко издадени албума - 4 аудиокасети, една видоекасета "Огънят на Велека". До този момент имам 180 музикални произведения, записани във фонда на БНР и видеокасетата "Огънят на Велека", както и около 10 музикални филма в БНТ. Мисля, че в моето творчество са събрани всички характерни традиции на Тракия.
- Коя песен от личния ви репертоар най ви "ляга" на сърце?
- Вероятно като на всеки певец и на мен ми допадат всички песни, които пея. Но знаете ли, че когато певецът е в определен регион, той трябва да избира какви песни ще изпълни и какви песни ще бъдат приети от публиката. Аз съм много доволен от това, което видях на сцената на Дома на културата в Кърджали. Горд съм от това, че видях ансамбъл от мюсюлмани. Това е уникално. За мен това беше едно истинско чувство за интеграция. Изпълни ми се сърцето! Даже изпитвах желание да изляза и да ги поздравя на сцената. Точно така трябва да бъде.
"Благодарност", че се справиха с грипа
"Благодарност", че се справиха с грипа
Кърджалийските лекари още чакат декемврийските заплати
Вероятно следващата седмица медиците в кърджалийската болница ще си получат заплатите, обнадеждаващо съобщи началникът на направление "Образование, култура, здравеопазване" в общинската администрация Димитър Хаджидимитров.
Дали ще са само декемврийските или ще си вземат и януарските заплати ще стане ясно от приходите в общинската каса. Не са си получили парите и учителите и служителите по кметствата в общината. Тези дни общината се разплати с учителите в градските училища.
Вчера лекари и сестри в болницата изразиха безпокойството и недоволството си от забавянето на заплатите, съобщи синдикалният лидер от КНСБ д-р Петър Бахчеджиев. Ако то продължи, е възможно да пристъпим към протестни действия, каза той. Така ли общината изразява признателността си към лекарите, които в разгара на грипната епидемия, въпреки че повечето бяха болни, всеотдайно изпълняваха задълженията си, пита д-р Бахчеджиев.
