И в снежна зима в Припек се молят за дъждовно лято
Питейната вода в джебелско село не достига през последните години, пресъхват чешмите на десетки семейства
И в снежна зима в Припек се молят за дъждовно лято
Бавят се сондажите, от общината не ни помагат, оплаква се кметът Здравко Белев
Валери КОВАЧЕВ
Отсега хората в Припек се молят дано идващото лято, да бъде дъждовно, защото стегне ли суша, както беше през миналото лято в селото ще настъпи нещо страшно, казва кметът Здравко Белев. Тогава много семейства месеци наред са без питейна вода. Проблемите с недостига на вода са се откроили сериозно през последните 3-4 години. Причините според кмета е увеличаването на домакинствата. В селото постоянно живеят към 1140 души. Почти пред всяка къща има кладенци и бунари. Но водата в тях не е изследвана, не се дизенфекцира и крие рискове за здравето на хората.
Водата в Припек идва от Лебед. През ноември миналата година лично шефът на "В и К" в Кърджали Харалампи Джелепов се е запознал на място с водните неволи на припекчани. Оформило се е виждането, че трябва да се разшири водохващането в Лебед. С това обаче частично ще се реши водоснябдяването на Припек, смята кметът. Той предлага през пролетта да се извърши цялостно проучване на водните ресурси около селото, за да се намери изход поне за 50 години.
В Лебед е трябвало да започнат сондажни работи. Уж машината е тръгнала от Димитровград, но и досега я няма, твърди кметът. Изтървано е хубавото време, продължило до Коледа. Можело да се ангажират двете сонди, които правят геоложки проучвания на пропадналия път за близкото до Припек село Генерал Гешево.
Не се надявам на средства за водоснабдяването от общината в Джебел. Ще търся помощта на областната администрация в Кърджали и на Министерството на околната среда и водите, заяви Здравко Белев. Кметството поддържа контакти и с фондации, които могат да съдействат за преодоляване на водната криза през летните месеци.
По повод статията "Клуб "Ахрида" не представлява ТД "Кърджали"
По повод статията "Клуб "Ахрида" не представлява ТД "Кърджали"
Благодарим ти туризъм, че и днес ни нахрани
Димо ХАСЪРДЖИЕВ
До председателя на ТД "Кърджали"
Георги ИВАНОВ
Уважаеми господине,
В годините на трите законно избрани управителни съвета ти не намери общ език с нито един от тях. Така беше с управителния съвет на полк. Дяков, Н. Николов и полк. Щерев. Същото се получи и с управителния съвет, на който ти беше председател от 10.12.1997 г. Нали това общо събрание на дружеството беше проведено съгласно чл. 139 от Закона за лицата и семейството.
Цитирам т. 8 от мотивацията на А. Янчин за подаване на оставката му пред управителния съвет с вх. Nо 9/8.11.1998 г. /само 10 месеца от съвместната ви работа/ "не на последно място съм отвратен от грубия стремеж на отделни туристически деятели да "яхнат" УС и туристическото дружество, за да разграбят или унищожат създаденото, закупеното и съграденото от поколения туристи. Аз не желая моето име да е сред тях и затова открито заявявам: ПОДАВАМ СИ ОСТАВКАТА КАТО ЧЛЕН НА УС И ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТУРИСТИЧЕСКОТО ДРУЖЕСТВО".
Ето, на това се казва без коментар.
Изводът е, че ти не можеш да работиш с никого, въпреки че в състава на управителните съвети бяха избрани интелигентни хора - учители, офицери, бизнесмени, ръководители на учреждения и други с желание да помогнат на дружеството. Тогава за какво говориш "заедно по-добре бихме се справили".
Нали вашият управителен съвет, видно от протокол Nо 10 от 26.01.1999 г., на който присъстват Георги Иванов, Хикмет Керимов, Лидия Талева и Атанас Янчин, е решил да е определил 26.02.1999 г. за провеждане на общо събрание със съответния дневен ред, в който е включено искане на вот на доверие от УС на ТД, където при отрицателен вот се избира нов УС и КРК на ТД.
Спомняте ли си как премина това събрание?
Отчете се, че вие наследихте 2 000 000 лв. /стари пари/ пасив на дружеството, а за 1 година управление пасивът нарасна на 5 000 000 лв. Освен това вие не казахте какво е събранието. Излъгахте 70 туристи, че то е делегатско, в резултат на което съгласно устава се проведе наново на 26.03.1999 г. като общо.
Цитирам писмото на БТС - София /където ти си се жалвал или търсил съдействие/ до Окръжен съд - Кърджали, фирмено отделение, подписано от гл. секретар Ив. Соколов: "т .1. Съгласно устава на 26.02.1999 г. е проведено делегатско събрание, което не е орган за свикване на извънредно общо събрание поради ограничения брой присъстващи. /Справка чл. 26 от устава на ТД "Кърджали"/.
Нали вашият, разпаднал се управителен съвет в твое присъствие насрочи общото събрание на 26.02.1999 г. Какъв беше този делегатски списък, от 127 членове, който извадихте преди събранието, където се подписахме за участници, признати за членове, а сега еднолично го обявяваш за нелегитимен. Явно става въпрос за това, че право на участие в събранието са имали тези членове, които са си платили членския внос към 31.12.1998 г.
Нали такъв списък има и към 31.12.1999 г. който ти категорично отказа да предадеш за нуждите на събранието на 22.01.2000 г.
По смисъла на кой член от устава на ТД "КСърджали" вземате парите на хората за членски внос, а след това не ги признавате? Защо тогава не им върнете парите? Благодарение на тези твои действия Окръжният съд в Кърджали не регистрира избраният управителен съвет, а не както ти подигравателно обясняваш "беше им отказано вписване в регистъра и им се препоръча да извършат попълнение на УС и КРК".
Държа да ти обясня, че аз не съм никакъв водач на инициативен комитет. През януари 1999 г. клубът за пешеходен туризъм издигна кандидатурата ми и тази на Вълчо Костов за председатели на УС на ТД. Ние се съгласихме само при условие, че председателят ще бъде на обществени начала - без заплата, а секретарят и счетоводителят - на хонорар. От този момент аз за вас съм нелегитимен.
Порочният ви метод и стил на работа като секретар, а сега и като председател е в основата на финансовия фалит на дружеството. Ежедневното превръщане на приходите от наеми в разходи за заплати на щатния персонал, ел.енергия, телефони и други е станала постоянна тенденция и не дава възможност за осъществяване на спортно-туристическа дейност, целта за която е създадено туристическото дружество. Защо не освободите тези средства, които изплащате като заплати на секретаря и счетоводителя, като ги наемете на хонорар, а председателя - на обществени начала? Защото е по-лесно да се оправдавате, че такова било положението в страната. Защото ви е по-изгодно да стоите в канцеларията на дружеството, като парадирате, че работите много и когато вечер си тръгвате, да казвате "благодарим ти туризъм, че и днес ни нахрани".
Затова хижа "Млечино" ще се разруши, автобусът няма да бъде ремонтиран, "Латвия"-та няма да бъде възстановена.
Шумите, че не сте получавали заплата, а стоите в дружеството и правите разходи. В същото време се учудвате защо туристите от клуб "Ахрида" искат да оглавят едно губещо дружество. От 1991 г. досега нищо добро не сте направили за туристическото дружество.
Ето на това някои му казват партизанщина, властолюбие, некомпетентност.
Ние искаме в управлението на туристическото дружество да се изберат можещи хора, с пазарно мислене, за да направят това, което е направено в туристическите дружества в Дупница, Русе, Бургас, Видин, Враца, Дряново.
Родопите имат своя шанс да надскочат поминъка си
Старши научният сътрудник д-р Цено Петров, председател на Българското дружество за защита на птиците, пред "Нов живот"
Родопите имат своя шанс да надскочат поминъка си
В общините може да се развие селският туризъм и билкарството, птиците също носят пари
Интервюто взе Иван МИТЕВ
Ст.н.с. д-р Цено Петров е роден през 1943 г. в Карлово. Завършил е гимназия в Трявна и висше образование в ПУ "Паисий Хилендарски", специалност биология. Учителствал е в Родопите. Оттам тръгва интересът му към птичия свят. След това постъпва на работа в Пловдивския природонаучен музей и се отдава на научна дейност. Автор е на десетки публикации, свързани с орнитологията. Защитил е дисертация на тема "Птиците в Средна гора".
- Г-н Петров, какво не знаят хората за Българското дружество за защита на птиците?
- Дружеството е учредено през 1988 г. от шестнайсет души, обединени от идеята за опазване на природата и в частност на птиците. Много усилия бяха положени оттогава, за да се превърне то в една от най-мощните организации в страната. В момента наброява около 3000 членове, от които към 600 са в съвсем млада възраст. Надяваме се и в бъдеще тази идея да продължи да увлича хора от всички възрасти, както и да продължим контактите в същата насока с най-авторитетните природозащитни организации в света.
- С какво, според вас, България учудва най-много днес Европа?
- Нека спомена само един от парадоксите. Много хора знаят - от президента до човека без специално образование, че нашата страна има уникално географско разположение. В същото време в тази уникална среда един народ живее много бедно. Това се отнася особено за райони като Източните Родопи и то не е оправдано, независимо от сегашния икономически спад и посочваните други причини. Сега мнозина се опасяват, че ако падне Шенгенската бариера, от България ще излязат още около 300 000 души. Не е бедата в това, че ще излязат. Бедата ще дойде, ако тези, които останат тука, не вземат разумни управленчески решения и това се отрази негативно върху природата. И това, което е най-големият капитал на страната ни, поради невежество и частните интереси на група хора, бъде загубено безвъзвратно.
- Може ли нещо да промени сегашната ситуация в Източните Родопи?
- Може да не е за вярване, но именно птиците биха могли най-бързо да донесат големи печалби на населението от този район. Първо, той не е повлиян катастрофално от урбанизацията и следващите се от това замърсявания. Откритите хълмисти места на тази част от планината са благодатни за много редки птици. Наблюдаването на техния живот е част от едно приятно преживяване за хора, които в своите страни не могат да ги видят в небето. Ето, в Холандия например отглеждат половината популация на тамошните щъркели в клетки, от яйца от Мароко. Но пуснати на свобода, те не искат да отлетят към топлите страни, защото информацията в главите им е тотално объркана. А каква пролет е, ако не дойде щъркел от юг? А хората в Европа искат да имат същите преживявания, каквито са имали техните деди.
В България и в Източните Родопи всичко това ние го имаме и ще бъде престъпно не само да го опропастим и да не го опазим, но и да не го използваме, за да печелим добре. Източните Родопи са много близо до Средиземноморието, там топлото влияние на морето е очевидно и затова птичият рай е голям. И сега районът се посещава от около 400 души годишно, които идват да наблюдават птиците, но това не може да се отрази на поминъка на населението. А на територията на тези общини има всички условия за развитието на т.нар. селски туризъм - гори, ливади, добитък. Навсякъде в Източна Европа вече строят така, че всяко семейство да може да посрещне и да осигури спокойствие на група туристи. Прекалено напрегнат е животът в развитите страни и все повече хора ще търсят условия като нашите за отдих. Но ако ние не направим сега първата стъпка, ще се забавим много.
Началото може да бъде една добре окосена морава - оттам може да се започне, за да има къде да опънат палатките си две, три, пет семейства. Затова е нужно още сега общините да започнат да влагат част от приходите си в малки кокетни постройки и да увеличават техния брой. Това може да го направи и частният стопанин. То не е трудно - нужни са сервизни помещения, тишина, малко отдалеченост от мястото, където живеят стопаните. Туристите искат да се почувстват сами затова спокойствие са готови да платят добре. Те ще бъдат независими, ще си купуват мляко и продукти, ще си готвят, ще си плащат. В развитите страни сега се минава от строителството на големи скъпи хотели към малки къщички и бунгала, там всичко е на самообслужване. Така летуват вече холандците във Франция, в Испания. В Европа има мощни движения, които обединяват в себе си хиляди хора, искащи да осмислят почивката си с наблюдение на птици. За тях това е най-доброто средство за разтоварване. Те имат свой живот, свои дружества, обменят информация за това, което са видели по света, имат списания, страници в Интернет. Контактът с тях никак не е труден. Има фирми, които организират и планират целия този процес. Той може да се осъществи и чрез Дружеството за защита на птиците.
Но въпреки че всичко е в ръцете на местните хора, трябва някой да ги обедини в резултата от тази дейност. Необходимо е общинските съвети да се обединят в изработването на един проект за такъв вид туризъм в Източните Родопи. Защото вместо да се отглежда тютюн, е много по-лесно да се поддържа една морава до къщата, от която ще се печели не по-малко. И сега в района се строи много, на едро, мащабно, но не целенасочено.
Дълбоко съм убеден, че е настъпил моментът да се започне. И тъй като е трудно да бъдат убеждавани местните жители един по един, необходимо е стратегията да бъде подкрепена и от областта, в случая Кърджали. Тя може да бъде възложена на специалисти, на колектив, аз с удоволствие бих участвал в такова начинание. Тук дори не са нужни много средства. Сега е времето на пазарното стопанство, преценява се колко може да се отдели и се тръгва. След това проектът ще бъде внедрен в общините, в него ще има раздел за информиране на обществеността, за достигане до всеки човек, който иска да работи в тази област. Необходимо е колективът, който ще разработи стратегията, да бъде от специалисти, които да знаят как хората да започнат да печелят веднага. След това те сами ще се справят. Но е нужна намесата на държавните органи, за да се посочи пътят и да не се стигне до конфликт с природата.
- Как според вас ще се отрази строителството на каскадата "Горна Арда" на природата в региона?
- Аз мисля, че това би се отразило положително на икономиката в региона. Не само чрез тези работни места, които ще се създадат, но и след това. Трудно е да се каже какво губи природата от това - мисля, че няма да се стигне до някакви катастрофални последствия. Истина е, че природозащитниците се обявяват срещу всяко нарушаване облика на планетата - но все пак трябва да се намери балансът между интересите на хората и интересите на природата. Ако не се подобри стандартът на хората там, те ще се преселят на други места и това преселване също ще повлияе негативно в други райони.
- Имате ли представа как нашите съседи решават подобните си проблеми?
- Имал съм възможност да бъда в резервата Дадя в Гърция. Действително на базата на добри пари там са направили един модел на опазване на природата и птиците, издигнали са го в култ. Неслучайно там работят и известни западни специалисти, например Бен Хелмън, и неслучайно пак там има свое седалище най-мощната природозащитна организация Bird Liff International, има свое седалище и сдружението WWF - това е световен фонд за дивата природа, той помага изключително много. Там проблемите за опазване на околната среда са изнесени много напред - в тях са включени и районните инспекции по горите.
Много пари се влагат и за опазване делтата на Марица - отнасят се с голяма загриженост към всяко нейно кътче, защото туризмът в Гърция е мощно доходоносно начинание и те много добре знаят колко се печели от него. Затова при тях всичко се осъществява много по-леко. У нас Българо-швейцарската програма също направи подобни центрове, но на фона на неразбирателството на много хора на управленчески места тези усилия се разбиват и е много трудно на този етап да се постигне нещо значимо.
- Да се върнем пак към поминъка на населението в Родопите... - Една друга дейност също може да бъде доходоносна - това е билкарството. То също е много значимо, но не е осъзнато до край от хората, от които зависи. Не се стимулират такива начинания, чака се. А там се изразходва много по-малко енергия, отколкото при тютюна и се печели също така не по-малко. Билките се засяват на естествен терен, не е необходимо да се пръскат с хербециди и пестициди, нито да се окопават. В момента липсата на информация, липсата на цяло звено, което да бъде ангажирано, се отразява негативно. Бере се от природата, изтръгва се от корен и после нищо не пониква там - както се получи с жълтия кантарион. Няма политика в това отношение. Този проблем също е от компетенцията на областното ръководство, необходимо е то да предложи на общинските ръководства да отделят пари за концепции. Областта обявява конкурс за един такъв проект, те ще вложат малко пари за това, а ефектът ще бъде огромен. Но този проект трябва да намери изхода, да посочи точно пътя до реализацията на продукта, до парите, които ще отидат у хората.
Тези пътища не са единствените, разбира се. Но трябва да има стратегия, която да бъде подкрепяна и продължавана от всички, които идват на власт. Ние, както казах, сме готови да помогнем за доброто бъдеще на населението в този край.
Три девойки държани 22 дни в плен във "Възрожденци"
На 7 януари 15-годишно момиче и две негови приятелки от Първомай решили да се повозят с "Ладата"-та на двама непознати младежи
Три девойки държани 22 дни в плен във "Възрожденци"
Похитителите, правили опити да ги продадат за плътски удоволствия, се издирват
Милица КОСТОВА
15-годишна девойка от Първомай е била принудително държана в апартамент в Кърджали в продължение на 22 дни, съобщиха от полицията. Потърпевшата е подала жалба в РДВР на 1 февруари. Криминалистите работят по изясняването на случая.
Инцидентът е станал на 7 януари т.г. Потърпевшата и две нейни приятелки се качили в покрайнините на гр. Първомай в лек автомобил "Лада". Двамата младежи в колата, които се представили като Ахмед и Азис обещали, че ще ги закарат до града. Вместо към Първомай, обаче, "Лада"-та запрашила в посока Кърджали. Девойките били откарани и заключени в жилище в квартал "Възрожденци". Похитителите правели опити да ги продадат за плътски удоволствия. Късно вечерта на 29 януари непълнолетното момиче успяло да избяга от апартамента. Тя била приютена от младо семейство, при което останало два дни. Останалите 2 жертви са пълнолетни. Не е известно дали са още в плен. Криминалистите са успели да установят извършителите на отвличането. Това са кърджалийците Аксел Ш., 28-годишен и Мартин М. на 23 години. Органите на реда ги издирват. 15-годишната девойка е предадена на свои близки.
15 г. от зимните събития на 1995 г. 15 г. от зимните събития на 1995 г. Д-р Гюлистан: "Възродителният процес" ни напомни за нашата идентичност
Васил ДЕЯНОВ
Много често мои приятели българи обикновено казват защо трябва да се връщаме към миналото, когато стане дума за "възродителния процес", сподели за "Нов живот" момчилградчанинът д-р Фикри Гюлистан. За разлика от други, докторът приема понятието "възродителен процес" не в смисъла на неговите подбудители и извършители. Възприема го като възродителен процес не само на българските турци, но и на всички малцинства, живеещи в България. Бруталният акт ни напомни кои сме, що сме и най-важното, в каква държава живеем. В този смисъл "възродителният процес" беше възраждане на турския етнос в България. Защото трябва да си признаем, в една или друга степен, доста хора бяха забравили своя произход. Може да звучи идиотски и парадоксално, но Тодор Живков и сие напомниха за нашата идентичност, каза още д-р Гюлистан. Според него, най-лошото е, че както грешките на хирурга са за сметка на пациента, грешките на живковата клика са за сметка на турското население. Трудно било на дъщеря му да разбере защо са "напуснали" родното село и се преместили в непознат град. Българите от Пирдоп не се интересуваха нито кой съм, нито защо съм дошъл тук, спомня си интернираният от 1986 до 1989 г. доктор. Те не знаели какво става в Кърджалийско, манипулацията била толкова голяма. Аз и моите приятели българи не искаме да си спомняме за тези времена. Затова защото онова обединение, за което се говореше тогава, беше чисто разединение, "време разделно", смята докторът и допълни, че днес проблемите ни са други. Миналото не бива да се забравя, за да бъдем по-внимателни в настоящето и бъдещето, смята той.
В този смисъл Рамковата конвенция за правата на малцинствата в България трябва да стане работещ документ. Иначе понятието български етнически модел е една популистика фраза в речника на политиците, категоричен е д-р Гюлистан.
