Вирусът от тип А превзема и Кърджалийско
Вчера Оперативният щаб за борба с грипа и респираторните заболявания обяви грипна епидемия в областта
Вирусът от тип А превзема и Кърджалийско
Училищата продължават занятия докато болните деца не достигнат 30 %
Тонка ГОГОВА
От днес Кърджалийска област е в грипна епидемия, обяви след вчерашното си заседание Оперативният щаб за борба с грипа и респираторните вирусни заболявания. От понеделник броят на болните, потърсили лекарска помощ с инфекции на дихателните пътища, както в Кърджали, така и в здравните заведения в региона се е увеличил 3-4 пъти само за 3 дни, съобщи епидемиологът на ХЕИ д-р Валентин Колев. Коефициентът на заболеваемост за цялата област е между 210 и 220 на 10 000. За цялата минала седмица болните в Кърджали са били 548 души. Само за понеделник, вторник и сряда регистрираните са 814 - съответно 235, 253 и 326 - с подчертана тенденция към увеличение.
Същата е ситуацията и в другите общини в областта.
ХЕИ препоръчва учебните заведения да прекратят занятия, ако броят на заболелите деца достигне 25-30 %.
Прекратява се работата на детските и женски консултации и свижданията в болниците. Прекратяват се плановите операции и общият прием в стационарите. Само тежко болните и спешните случаи ще се приемат в болниците. Във вътрешно отделение в кърджалийската болница е създадена готовност да се приемат пациенти с усложнения след грип. Във всички отделения има изолатори за пациенти, хванали грип при евентуална вътрешноболнична инфекция. За времето на епидемията храненето на болните в стационара се поема от болничния бюджет.
До момента няма пациенти с типични симптоми на грипна инфекция, каза завеждащият детско поликлинично отделение в Амбулаторно поликлинично здравно заведение /АПЗЗ/ д-р Донка Даматова. Най-често става въпрос за вирусни инфекции и парагрипна инфекция. Родителите на нито едно от болните деца не се е съгласил да бъде взета проба за изолиране на шамът на вируса. Същото потвърди и завеждащият вътрешно поликлинично отделение д-.р Радка Димитрова. По молба на ХЕИ със съгласие на пациента трябва да се вземе кръв от вената или намазка от възпаленото гърло за вирусологично изследване. Резултатът ще е готов до две седмици. Той има значение за вирусолозите, които ще създадат противогрипната ваксина за догодина, обясни д-р Владимир Колев. Вирусите от тип А, какъвто върлува сега, са силно изменчиви. Шамовете варират в различните населени места, поясниха докторите. Те призоваха пациентите да съдействат за вирусологичното изследване.
В момента аптеките в Кърджали разполагат с всички необходими лекарства за профилактика и лечение, казаха в щаба. Лекарите предупредиха, че особено децата при първите симптоми трябва да се водят при лекар. И възрастните не е желателно да се самолекуват.
Засега няма констатирани усложнения, които да са безспорно причинени от грип. Има немного случаи на пневмонии и бронхити, които са причинени от бактерии.
Децата с респираторни заболявания са около 20 % от всички болни. Най-слабо засегнати са най-малките под 4 г. възраст. Основно боледуват учениците между 8 и 18 г., съобщи д-р Даматова.
Засега е рано да се разпущат училищата. Броят на болните деца е далеч под 25 %. Училищните директори трябва да следат и сами да преценят кога се налага грипна ваканция, казаха докторите.
Днес началникът на Учителския инспекторат в Кърджали Иван Муцевски свиква директорите от областта, за да обсъдят ситуацията. Според него, излишно се истеризира около епидемията. В училище като кърджалийското "Славейков" с 2000 ученици броят на болните е едва към 60, за да са 30 % трябва да са 600. И отново напомни, че дългата коледно-новогодишна ваканция изяде резерва от свободни дни в програмата на школата.
Мелницата в Конуш супермодерното съоръжение на Пилеви
Двама братя родопчани поемат в свои ръце делото на своя баща и година след година усвояват тайните на занаята му
Мелницата в Конуш супермодерното съоръжение на Пилеви
Вече няма опашки, клиентите се обслужват и в най-натоварените дни и часове
Иван МИТЕВ
Името на село Конуш се свързва открай време с тази мелница. Но ако ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД ТЯ БЕШЕ АНОНИМНА сега на новата й пететажна сграда с огромни букви е изписано името на човека, посветил живота си на нея - Димитър Пилев. На него тя дължи оцеляването в най-трудните години, той е и идеологът на нейното възраждане и на възхода й.
За жалост, бай Димитър не е вече между живите - иначе кой знае какво можеше да разкаже за повратностите в историята на най-известното в района място от такъв тип.
Родът Пилеви води началото си от Родопите, от село Дарец - сега под водите на яз. "Студен кладенец". По време на трагичните събития след Балканската война прадядото Тончо Пилев изоставя цялата си покъщнина. Натоварил на две мулета жена си и двете си деца Пилю и Янко бяга към равнината, за да ги спаси. Установява се в Конуш, тук се и пропива от мъка. За да оцелее семейството, децата почват работа в мелницата на турчина Котуролу. Година след година те усвояват до тънкост тайните на занаята. Когато фамилията Котуролу решава да се изсели, чорбаджията предлага да им продаде имота - иска той да попадне в ръце, които могат да го стопанисват.
ПРЕЗ 1936 Г. БРАТЯТА УЧАСТВАТ В ТЪРГ и се сдобиват с половината идеална част, другата половина купуват през 1947 година. Плащат мелницата, правят ремонт и ден преди да я пуснат отново, им я национализират. Въпреки това те още близо 20 години връщат заема за покупката, който са взели от частно лце. И понеже през всичките години са помагали на бедните, разминават се със съдбата на миналите през Белене.
Новата власт ги оставя на работа - в целия регион никой не се справя по-добре от тях с техниката, край която са израсли.
МЕЛНИЦАТА В КОНУШ продължава да работи на ишлеме както преди - с клиенти от района между Хасково и Кърджали. Няма село, от което да не са идвали да мелят тука, няма човек, който да не познава сина на Пилю - Димитър Пилев. За да оцелее създаденото през годините на уедряване на кооперативите, той, изучил занаята покрай баща си, се захваща да прави подобрения, за да повиши производителността. В същото време в района са затворени около 40 мелници. Остава да работи само тази в Конуш. Близо 50 години бай Димитър неизменно е в нея - и в трудните й години, и в по-леките. А през 1992 г. Законът за реституцията му я връща отново - наследниците на Пилю и Янко Тончеви получават документ за собственост върху бащиния имот.
Веднага след това синовете на Димитър Пилев - Златко и Пилю, решават, без да губят време, да ИНВЕСТИРАТ В НОВИ ТЕХНОЛОГИИ.
Златко е вътре в нещата - по настояване на баща си е завършил мелничарско училище в Русе. После 8 години усъвършенства занаята в хасковската мелница "Бяла звезда". През 1992 г. събитията го връщат отново в Конуш.
Пилю се дипломира във ВИТИЗ, но заменя сцената с площадката на мелницата. Тя - старата - продължава да работи както винаги дотогава, мели и сега. Половин месец я експлоатират наследниците на Янко Пилев, през другата половина - тези на Димитър Пилев. Същевременно Златко и Пилю ръководят израстването на новата сграда - шест години са нужни, за да се изгради и обзаведе тя. Бай Димитър не доживява да види техническите изпитания - напуска този свят, след като му е отдал всичките си дни, изпълнени с труд от тъмно до тъмно. Остава традицията, създадена и наложена от него, остава и името му като синоним на трудолюбие и всеотдайност. Затова именуват новата мелница на него.
Не е нужно да си специалист, за да се убедиш, че МЕЛНИЦА "ДИМИТЪР ПИЛЕВ" Е СУПЕРМОДЕРНО СЪОРЪЖЕНИЕ
Тя е проектирана и построена под ръководството на фирма "Хранпроект инженеринг" - София и е оборудвана с най-нови български, чешки и украински технологични линии за мелене на жито. В момента цикълът на производство в нея е напълно затворен и текат 72-часовите й проби за непрекъсната работа.
В ръцете на двамата братя Златко и Пилю е управлението на целия процес. Те имат възможност да защитават изгражданото в продължение на десетилетия добро име на мелницата.
Новият обект ангажира около двайсет души работен персонал - в това число лаборанти, шофьори, товарачи, кантарджии.
МОДЕРНАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА РАБОТА увеличава с 8 процента рандемана на белите брашна, което облагодетелства клиентите. Голямата производителност позволява много бързо обслужване и в най-натоварените дни и часове. Колоните от чакащи коли в двора са вече спомен. Технологичното оборудване е съобразено с всички днешни изисквания в мелничарството - пречистване на въздуха с филтри, шумозащита, денонощна работа на машините.
От всяка партида постъпило зърно се вземат проби за лабораторен анализ. Това гарантира качеството на продукцията на изхода. Освен меленето на ишлеме, при което клиентът получава 75 % бяло брашно и остатъка във вид на трици, МЕЛНИЦАТА ПРЕДЛАГА на фурни и малки предприятия брашно в разфасофки по 50 и 25 кг. Тенденцията е да се направят и пакети от по 3 кг. С това ще бъдат улеснени максимално домакините, които искат да ползват тукашните продукти. Цената на килограм бяло брашно тип 500 е 40 ст., но се очаква тя да се покачи, тъй като следва цената на зърното, а то от жътвата досега се е вдигнало с 10 ст. В момента се изграждат и ТРИ НОВИ СИЛОЗА
Всеки от тях ще може да съхранява по 3500 тона зърно. При строителството им се спазват всички изисквания за обезпечаване качеството на съхраняваното зърно - включително проветряване с въздух под налягане. Изграждането се реализира с пари от инвестиционен банков кредит.
Мелницата продължава да обслужва района, който е обслужвала и преди. Конкуренция наблизо тя няма, като изключим хасковската мелница "Бяла звезда" и няколко селски мелници. Сега има достатъчно жито, но братята помнят и години, когато да влезе една кола в двора е било събитие.
През този сезон НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ е лошото качество на зърното в региона. За да се получи добро брашно, принудени са да комбинират тукашното зърно със закупено чак от Добруджа. Причините за лошото качество Златко и Пилю виждат най-вече в липсата на финансови средства, с които кооперациите да обезпечат нормална сеитба. Земята не е получавала калиеви и фосфорни торове години наред, хвърля се само амониева селитра, не се ползват услугите на специалистите от "Сортови семена". В момента било трудно да се каже кое зърно какъв сорт е. Ако не било доброто зърно на големите кооперации от Северна България, през тази година в Южна хлябът щял да е с изключително лошо качество.
Трябва да спрем да работим, ползваме ли само местно зърно - казват братята.
С това е съгласен и 58-годишният Салим Халим. Той е от Широка поляна, но работи в мелницата откак се помни. Може да се каже, че е живата й история. Някога товарел чували в тукашното ТКЗС, в ония години го видял Димитър Пилев и го взел при себе си.
Мелехме личното зърно на стопаните от близки и далечни села и това на фурните на ТКЗС-тата, спомня си бай Салим. Имаше си график - от всяка фурна караха зърното си в точно определено време. Работехме от сутрин до вечер, понякога и по 20 часа на ден. По 1200 кг жито на час се извърташе.
Много пъти ТОГАВАШНИТЕ УПРАВНИЦИ ИСКАЛИ ДА ЗАТВОРЯТ МЕЛНИЦАТА
Димитър Пилев все я спасявал. Най-напред била към "Промкомбинат" - Хасково, сетне минала към "Зърнени храни". Условието да работи било да се модернизира - и Димитър Пилев непрекъснато подобрявал нещо в нея. Покрай това и помагал на всеки, който го потърсел. На когото не е дошъл тука, на него не е свършил добрина, заключава бай Салим.
В най-критичния момент, когато обявили мелницата за губеща, Димитър Пилев се вдигнал и отишъл при Георги Ашиков, по онова време заместник-генерален директор на "Зърнени храни". Дотогава в мелницата имало два вала, поставили трети, за да увеличат още възможностите й. Нещата полека-лека пак тръгнали и тя останала. Всички други мелници в района захлупили кепенци - в Жълти бряг, Въгларово, Гарваново, трите хасковски - Събовата, "Слънце" и тази в Ак бунар, в Криво поле, в Николово - Арнаудовската, в центъра на Конуш имало още една - и тя спряла. Бастисаха ги и им разграбиха материалите, спомня си бай Салим. - Сваляха от тях греди от червен чам по 7-8 метра дълги. И не се разбра кое къде отиде - можеш ли да попиташ?
През 70-те години имало режим на тока. Тогава бай Димитър отишъл да доведе шефа на "Енергоснабдяване" да види как хората спят по цели нощи, увити в найлон в каруците и на кантара, докато чакат. След тоя случай ВКЛЮЧИЛИ МЕЛНИЦАТА НА ПОСТОЯННО ЗАХРАНВАНЕ
Да мелиш на режим - то си е жива мъка - след всяко спиране един час отива за пускане, и докато се завърти машината, докато подхване, токът пак спра. Но и това мина през главите ни - въздиша Салим Халим.
Той помни тежките зими и придошлата Олудере, преди построяването през 1961 г. на сегашния мост.
Лед и вода, брашното ти свършило, а няма как да минеш да смелиш - тогава никой не мелеше наведнъж за цяла зима. Най-големите чорбаджии мелеха по 200 кг, и като свърши - пак, с волската кола. Но в такова време с вол не можеш да минеш реката - магарето остава единственият начин да прекараш на отсамния бряг и себе си, и зърното - сочи реката бай Салим.
Някога всички ремонти минавали през ръцете на Димитър Пилев. Той познавал душите на машините, той им давал силата. Сега синовете му са изградили РОБИТИЛНИЦА ЗА ТЕКУЩО ПОДДЪРЖАНЕ НА ТЕХНИКАТА.
Нови са и административната сграда, офисът, лабораторията, кантарът. Само клиентите са същите - това са хората, които от години са идвали при Димитър Пилев. Нямам техния опит, нито пък изискванията им за качество на брашното, но след като съм минал през всичките пет етажа на мелницата, съм убеден в едно - навсякъде е работено с ум. За неспециалиста е трудно да се ориентира в целия този лабиринт от тръби, боядисани в бледо и тъмно жълто, в синьо и червено, прорязани от стъклени прозорчета, през които се сипе зърното. Докато технологът Гочо Гочев ме развежда с асансьора из етажите, имам усещането, че по-скоро съм в лаборатория, отколкото в мелница.
Житото тръгва от рампата и се качва чак до покрива - след това започва да слиза обратно. През целия този път то се чисти, пресява, мие се, суши се и преминава през шестнайсет меленета, за да се превърне във финно бяло брашно. Брашното може да се види чак долу, където се пакетира - по етажите е СВЕТЛО И ЧИСТО КАТО В КАФЕ-СЛАДКАРНИЦА
Само пейзажът, който наднича от прозорците - голи тополи, сняг и начумерено небе, издава, че е зима - в помещенията цари уют, безкрайният лабиринт от машини и тръбопроводи създава усещането, че си в космическа станция. И през всичкото това време срещаме само един човек - той наднича през отворен капак в един от механизмите, после се отдръпва - всичко е наред!
Изумен съм, когато разбирам, че гигантската система се обслужва само от двама работници - автоматизацията е толкова съвършена, че почти няма нужда от човешка намеса. Хората са на товарната рампа - брашното иска внимателно пипане, товари се чувал по чувал.
Пилю и Златко Пилеви чакат да чуят впечатленията ми от видяното. Нямам какво да им кажа, само разпервам ръце. Затова пък те добавят: Ако беше жив баща ни, щеше да намери кусур и на новата мелница. И щеше да я направи още по-хубава.
В това, казвам си, съм убеден не само аз. Знаят го всички, които са познавали Димитър Пилев - мелничаря от Конуш.
Най-богатата земя на Чорбаджийско остана под вода
Безотговорната сеч на тополите по река Пенковска докара ново ерозиране
Най-богатата земя на Чорбаджийско остана под вода
Пролетните дъждове ще бъдат проклятие за нивите, опасяват се стопаните
Христо ГЕОРГИЕВ
Стотици декари плодородна земя под махала Чорбаджийско останаха под вода, сигнализираха вчера в редакцията на вестника стопани, пострадали от зимните наводнения. Според тях причината е река Пенковска, която след изсичането на тополите, безпрепятствено залива нивите под гимназията. Ерозирането ще бъде бич за района, ако навреме не се вземат мерки. Страшно ще бъде, когато настъпи време за пролетните валежи. Ако така върви, от нивите, които са най-плодородни в кметство Чорбаджийско, след година-две няма да остане нищо.
Одисеята с изсичането на тополите по поречието на река Пенковска продължава вече десет години. Под различни предлози двама председатели на ликвидационни съвети периодично разрешаваха сечта на противоерозионните тополи и те отдавна станаха кибритени клечки в Турция. За последно най-голямата сеч беше в края на 1998 от една хасковска фирма. Заговори се за съучастие на местни кметове и лидери на ДПС. Започнаха проверки, чиито резултат все още е неясен.
Полицията нищи бракониерстването в еленовото стопанство
Приключи проверката на Националното управление на горите
Полицията нищи бракониерстването в еленовото стопанство
РПУ в Момчилград е започнало проверка по инцидента в образцовото еленово стопанство "Студен кладенец", при който шефът на БЛРС Нино Нинов и придружаващите го Пламен Колев и Борис Далевски бяха обвинени в извършването на опит за бракониерство. Не приемам обясненията, тиражирани в медиите, че край ловната хижа е убита пуйка. Първо, кръвта е много повече, отколкото от една птица и второ, досега не съм виждал пуйка с козина, каквато беше намерена до мястото на бракониерстване, каза вчера на пресконференция инж. Николай Янчев, началник на Регионалното управление на горите в Кърджали.
Приключила е проверката, назначена от зам.-министъра на земеделието Милко Станчев.
Подписан е протокол, в който се потвърждават фактите, вече изнесени от "Нов живот". В документа е записано, че на територията на ловното стопанство е извършено бракониерство, но не е открита пряка или косвена връзка със служители и гости на стопанството.
Не ние трябва да откриваме такава връзка, това е работа на полицията, която вече се е заела със случая, обясни инж. Янчев.
Той огласи и още един случай на неспазване на законовите изисквания в еленовото стопанство. В началото на този месец група ловци от Германия е отстреляла едър дивеч, без да има разрешение от държавното лесничейство. От 3 до 9 януари под куршумите на ловците са паднали два елена лопатари, шилар, муфлон, вълк и девет еленови телета. Германците са платили 5470 дойче марки за добитите трофеи, общо за излета организаторите от фирма "Сокол" са получили 7221 марки според протокол, издаден на групата за ловен туризъм.
Организаторите на лова са извършили няколко нарушения, съобщи инж. Янчев. Отстрелът на едрия дивеч е бил извършен без разрешение от лесничейството. Нямало е и представител на горските служители, каквото е задължителното условие за такъв вид лов. Германците са водени от представителите на фирма "Сокол" към СС на БЛРС инж. Николай Янкулов и Г. Калоянов.
Пълно лунно затъмнение наблюдаваме в Кърджали
Спътникът на земята скри лицето си тази сутрин
Пълно лунно затъмнение наблюдаваме в Кърджали
Точно в 6 ч. и 4 мин. на 21 януари 2000 г. започна пълното лунно затъмнение, което всеки кърджалиец можеше да наблюдава дори с просто око. За въоръжените с бинокъл природното явление бе още по-грандиозно. В 6 ч. и 44 мин. всепризнатата емблема на влюбените изцяло скри лицето си.
Ако времето е облачно или вали сняг ще се простим с удоволствието да се насладим на явлението.
Това предупреди вчера Стоянка Делчева, физик в Астрономическата обсерватория в Кърджали. Най-любознателните можеха да гледат пълното лунно затъмнение през телескопа в купола на обсерваторията. Тази сутрин той бе достъпен за всички ранобудници.
През 1999 г. е имало три пълни лунни затъмнения - на 31 януари, на 16 февруари и на 28 юли, но нито едно от тях не е могло да се наблюдава от България. От обсерваторията направиха всичко необходимо за заснемането на явлението в цялата му последователност.
Феноменът Източните Родопи събира погледа на Европа
Кърджалийката Стефана Василева създава "Червена книга" на региона още преди 15 г. Феноменът Източните Родопи събира погледа на Европа
Иван МИТЕВ
На Регионалния природозащитен форум, посветен на Източните Родопи и проведен в Хасково, бе отбелязан приносът на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие, целта на която е извършване основно проучване на флората и фауната на района, както и нейното опазване. Над 20 специалисти, повечето от БАН, със съдействието на международни организации са работили за проучването на птици, земноводни, влечуги, дребни бозайници, насекоми и горски насаждения, за тяхното описване и определяне на застрашените видове.
БИОЛОЖКАТА ОТ КЪРДЖАЛИ СТЕФАНА ВАСИЛЕВА свърши тази работа преди повече от 15 години. В резултат на нейните проучвания е събрана база от данни за живата природа на територията на региона, като са описани изключително точно и подробно застрашените от изчезване представители. Плод на усилията на биоложката и на сътрудничеството й с различни организации е и единствената не само в региона кърджалийска ботаническа градина. Нейната растителност може да даде на всеки природолюбител представа за биоразнообразието в Източните Родопи, като му спести десетки километри път из чукарите.
Стефана Василева е и съавторка - заедно със Стела Тодорова - на прецизно изследване за характеристиката на живата и неживата природа в Кърджалийския регион - един от най-богатите на природни богатства в Европа.
Вече се знае, че НА ТЕРИТОРИЯТА НА ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ ЖИВЕЯТ над 1115 вида растения, над 800 вида пеперуди, 122 вида сладководни риби, 15 вида прилепи и 34 вида дневни грабливи птици от общо 37 за цялата страна.
Местоположението на Кърджалийския регион - между Средиземноморието и средноевропейската част на континента, обуславя и голямото разнообразие и богатство на растителния и животинския свят. Това го прави едно от най-привлекателните кътчета за природолюбителите от цяла Европа. Неслучайно швейцарското правителство, един от чийто приоритети е опазване на европейското биоразнообразие, отделя вече пет години средства за организиране на екотуризъм тук. За съжаление НЕВЕЖЕСТВОТО И НЕРАЗУМНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ за белязали над 80 растения и 30 животни, които утре може би няма да срещнем повече. Освен в "Червената книга" на Кърджалийско, те са записани и сред застрашените за страната.
Броят на унищожаваните от човешка ръка редки видове продължава бавно, но неотклонно да расте, въпреки че на територията на региона има четири резервата: Казълчирпа, Боровец, Чамлъка и Вълчидол. Първите три са местности, покрити счерен бор, чиято възраст достига над 100 години. Последният - Вълчидол, е защитена територия само от 20 години, но безспорно е най-интересното място в Кърджалийско. Той се намира в района на язовир "Студен кладенец". Силно изразеното средиземноморско влияние в него се е отразило и върху биоразнообразието му. Там се срещат много от редките и защитени растения и животни. В резервата се намира и една от колониите на белоглавия лешояд.
В КЪРДЖАЛИЙСКИЯ РЕГИОН ИМА 11 ОХРАНЯВАНИ от Закона за защита на природата местности. Сред тях са находищата на венерин косъм край Арда, на градинския чай, познат с името салвия, в Ивайловградско, на силивряк по средното течение на Арда. Силиврякът е едно от най-старите растения по тези земи - счита се, че той се появил в края на терциера. По онова време е бил разпространен по територията на цеиля континент. След промени в климата растението е загинало на много места. Опазило се е до днес тук-там из Кърджалийския регион. Характерно за това цвете е, че то може да престои изсъхнало много месеци и впоследствие да се съживи при благоприятни за растежа му условия.
ЗА ЗАЩИТЕНИ СА ОБЯВЕНИ и няколко находища на рядката за региона ела, на дървовидната синя хвойна, на парнара и турската леска. Преди близо 30 години край Чакаларово на малка площ е открит нетипичният за това място джел, който също се опазва. Край село Перуника, Крумовградско, се намира и единственото в Източните Родопи находище на турска леска - дърво, достигащо на височина до 20 метра, а вечнозеленият дъб парнар расте край Голям Дивисил.
СРЕД ЦВЕТЯТА, ЗАПЛАШЕНИ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ са и червеният божур, снежното кокиче и родопската горска майка. Находищата в региона и на трите вида се опазват.
Редки и застрашени от изчезване са още над 70 растения, някои от които се срещат като единични екземпляри само на територията на Кърджалийския регион. Под закрила на закона се намират и над 20-вековни дървета, сред които хухленският чинар, висок над 18 метра, тристогодишният кестен край Калайджиево, 150-годишен орех до Красино, триста и петдесет годишен ясен край Пазарци. От животните са защитени 6 вида пеперуди, три вида опашати и толкова безопашати земноводни, по четири вида костенурки и змии и два вида гущери. Всеки би трябвало да знае, че се опазват още видрата, пъстрият пор и невестулката, както и чакалът.
ПОД ЗАЩИТА СА ТАРАЛЕЖИТЕ
Сред застрашените от изчезване в цялата страна са смокът мишкар и мишевидният сънливец.
От птиците, гнездещи в Кърджалийско, в Червената книга на Европа са записани соколът-скитник, голямата бяла чапла, блестящият ибис, както лешоядите и орлите. Благодарение на изкуственото подхранване през последните години се увеличи популацията на тези птици - от 7-8 преди десетина години, днес белоглавите лешояди са повече от 75, гнездещи в две основни колонии край Арда.
ЧЕРНИЯТ ЛЕШОЯД който доскоро не беше регистриран на територията на страната, вече се установи в Кърджалийско. Единствено тук популацията на египетски лешояд е стабилна и продължава да се увеличава. Леко увеличен е и броят на хищните птици.
Опазването на видовете е дългогодишен процес, изискващ много работа и постоянство, а резултатите от него се постигат с цената на огромно търпение. Изследванията на Стефана Василева са добра база за изграждане на система за контрол и защита на природата в региона. Резултатите от нейната дейност са особено актуални сега, когато очите на природозащитници от цяла Европа са отправени насам, сега, когато Източните Родопи са в очакване на своя нов статус - на природен парк.
Януари 2000 г. най-мразовит от 10 г. насам в Кърджали
Ранните праскови, смокини и десертните сортове грозде, застрашени от студа
Януари 2000 г. най-мразовит от 10 г. насам в Кърджали
Снежана ГОРАНОВА
Януари на 2000 г. е най-мразовит от 10 години насам. Само през 1993 г., от 8 до 12 януари, са се задържали 4 дни температури под минус 10 градуса. Но за първи път Източните Родопи са сковани от лед вече втора седмица, твърди завеждащата Хидрометеорологичната обсерватория в Кърджали Слава Величкова. Продължителното застудяване може да се окаже пагубно за ранните сортове праскови и десертно грозде. Смокините също са застрашени от измръзване. За есенниците ниските температури са опасни само на местата, където посевите не са покрити със сняг. Вчера в Кърджали и околностите му силата на северозападния вятър беше над 20 м в секунда. И днес той ще продължи да духа със същата скорост.
Времето ще бъде слънчево и утре, но температурите ще са между минус 5 и 0 градуса. Мъгла може да се появи в неделя. През последните дни най-ниски температури са измерени в Крумовград - минус 13.7 градуса и в Джебел - минус 13.2. На 11 януари в Кърджали е измерена за 2000-та година най-ниската температура - минус 10.6 градуса. Ураганен вятър - 30-34 м/сек. е духал от северозапад на 18 януари. Само преди две години на 13 януари в областния център е била измерена плюсова температура 16.7 градуса, напомнят от обсерваторията.
