В Кърджалийско са регистрирани над 11 хил. фирми
В Кърджалийско са регистрирани над 11 хил. фирми
Данъчните преброиха 5000 касови апарати в областта
В Кърджалийска област почти няма търговски обект без касов апарат. Преброени са 4878 машинки с фискална памет. От тях в Кърджали са 2281. В община Черноочене - 209, в Джебел - 190, в Ардино - 348. в Момчилград - 593, в Кирково - 665 и в Крумовград - 584, съобщиха от администрацията на Териториалната данъчна дирекция в Кърджали. Броят на касовите апарати значително ще се увеличи след 31 януари, когато с тях ще започнат да работят и търговци от кооперативните пазари в общините.
Регистрираните в Данъчното производствени и търговски фирми в областта са 11 298. През 1999 г. за нарушение по различните данъчни закони са съставени 1214 акта. Най-много са наказаните в Кърджали, където са концентрирани близо 7000 фирми.
Вирусът атакува
Вирусът атакува
Все повече болни от грип в Кърджали
Кърджали е в предепидемична обстановка, реши на първото си заседание сформираният вчера оперативен щаб за борба с епидемията от грип и остри респираторни заболявания. Причината е лавинообразното увеличение на броя на заболелите в първите два дни от седмицата. В понеделник са потърсили медицинска помощ 235 души, а във вторник 253, след като в събота и неделя регистрираните болни бяха между 40 и 50 души дневно.
Вчера само до 12 ч. през здравните заведения са минали 180 души с вирусни заболявания.
Ако продължава нарастването на броя на болните от петък ще обявим грипна епидемия, съобщи началникът на Районния център по здравеопазване д-р Иван Бамбалов. Това ще реши днес на второто си заседание Щабът. В състава му са зам.-директорът на ХЕИ д-р Катя Гетева, епидемиологът д-р Валентин Колев, завеждащият инфекциозното отделение в болницата д-р Магдалена Маринова и завеждащите вътрешно и детско поликлинични отделения в Амбулаторно-поликлиничното здравно заведение /АПЗЗ/ д-р Радка Димитрова и д-р Донка Дамакова.
Данъчните в Кърджали иззеха 52 хил. кутии цигари
Глоба от 1000 до 100 хил. лв. грози търговец, пропуснал да си плати акциза
Данъчните в Кърджали иззеха 52 хил. кутии цигари
Ще ги горят, конфискувани са и 2809 бутилки алкохол без бандерол
Снежана ГОРАНОВА
Заради липса на бандерол или заради фалшифицирането му през 1999 г. служителите от Териториална данъчна дирекция в Кърджали са иззели от търговци 52 626 кутии цигари и 2809 бутилки алкохол. В нашите складове има цял камион с конфискувани цигари "Кентон" и "Мелник". Те ще бъдат изгорени в пещите на ОЦК, след като вече няма да са необходими за съда като веществено доказателство срещу все още неизвестния им собственик, каза за "Нов живот" директорът на Териториална данъчна дирекция в Кърджали Илия Найденов.
Цигарите и алкохола са отнети от данъчните служби по закона за акцизните стоки. Глобата за търговци на стока без бандерол при първо нарушение е от 1000 до 15 000 лв. При повторно неспазване на изискванията по закона за акцизите те ще трябва да платят от 50 000 до 100 000 лв. Годната конфискувана стока, след като се окачестви отново, може да се продава в търговската мрежа. Цигарите "Кентон" по настояване на фирмата, която се занимава законно с разпространението им в страната - "Браун енд Уйлямсън Табако Корпорейшън", ще бъдат унищожени публично като фалшификати.
Димитър Кондиков събра мажоретки
В СОУ "Отец Паисий" възстановяват традиция отпреди 20 години
Димитър Кондиков събра мажоретки
45 момичета от втори до осми клас репетират за първата си поява пред публиката
Христо ГЕОРГИЕВ
Дългогодишният хореограф Димитър Кондиков възстанови мажоретния състав в СОУ "Отец Паисий". Това е станало по инициатива на директорката на училището Наталия Михалевска. След предварителен подбор са определени 45 момичета от втори до осми клас, които усилено репетират за първата си поява пред кърджалийската публика. Според главния художествен ръководител Димитър Кондиков съставът ще е готов за националния празник на България - 3 март.
Мажоретен състав към най-старото кърджалийско училище е имало от 1980 до 1984 г. Сегашното възстановяване е в унисон със съвременните изисквания в образователната система. На запад всеки колеж и университет има свои мажоретни състави, които се появяват на всички местни и национални празници, твърдят специалистите. Има също европейски и световни фестивали на мажоретните състави. Кондиков е с амбицията възпитаниците му да не изостават по нищо от връстничките си в другите страни.
Единственият проблем за възстановения мажоретен състав е да се ушият костюми и ботуши за момичетата. Фирма "Дофи" в Кърджали вече е поела ангажимента да изработи палките, които са основен атрибут за мажоретките. Момичетата и техните ръководители се надяват на благосклонността на заможни фирми и бизнесмени за снабдяване с необходимите костюми. В момента 45 участнички в ансамбъла репетират танци, които са унисон със съвременните вкусове на младите.
Зидаме веселчанската църква според първообраза й
Арх. Боян Кузупов, авторът на проекта за възстановяване на средновековния храм "Св. Йоан Предтеча" пред в. "Нов живот"
Зидаме веселчанската църква според първообраза й
До 15 февруари ще е готов проектът за мраморния иконостас с вградена автентична плоча
Интервюто взе Тонка ГОГОВА
Арх. Боян Кузупов е авторът на проекта за възстановяването на средновековната църква "Св. Йоан Предтеча" в кърджалийския кв. "Веселчане". Той е председател на Националния съвет за паметниците на културата към Министерството на културата до миналата година. Автор е на проекта за възстановяването на Патриаршията във Велико Търново. В професията е от 1960 г. и макар че е пенсионер от 10 г. продължава да работи.
- Откога са първите ви контакти със средновековната църква "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали?
- От самото начало, от първите разкопки през 1962 г. Известно е, че църквата е открита случайно при изкопни работи с булдозер, макар още през 1938 г. местен краевед да посочва, че на мястото има руини. Веднага от Археологическия институт беше изпратена Кети Манева и започнаха разкопките.
Манева се отнесе изключително професионално към работата си и на нея дължим запазването на стенописите. Когато стигна до тях и видя, че състоянието им е лошо и се отлепват от стените, тя спря разкопките и повика специалисти от Археологическия институт. Ние изпратихме художници-реставратори, които укрепиха стенописите. След това продължиха разкопките.
След като се видя, че става въпрос за един изключително ценен паметник в Института се постави въпросът за съхраняването му. Има два варианта - първият, когато старините са на открито, вторият - под някакво покритие. Заради ценните стенописи решихме, че е подходящ вторият вариат. След разкопките зидовете бяха опаковани в дървени плоскости и така изчакаха 1-2 зими. Беше обявен конкурс за защитната сграда. Участваха архитекти, но предложенията бяха с много скъпи конструкции. Тогава ми беше възложен този проект и по него беше издигната защитната дървена сграда, която доскоро съществуваше.
През 1985 г. проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова започват едни мащабни разкопки и разкриват и стените, които оформят манастирския комплекс в кв. "Веселчане". Преди това има само някои данни от сондажи за планировката, отразени в скица от 1964 г. Ценното в нея е, че е отразена една кула, която попада в терен на ДАП и по-късно е унищожена при изравняване на площадката. Била е много плитко върху терена и нищо не е останало от нея. Доказаха го и сондажите, правени от археолозите. Това е източната кула.
През 1967 г. започна проектирането на защитната сграда. Конструктивната част е на проф. Милчо Брайнов, един от нашите добри конструктори. Изпълнението е на групата към Института за паметниците на културата в Пловдив. През всичкото това време, докато църквата беше под защитната сграда, ние на няколко пъти изпращахме реставратори, за да поддържат стенописите. На места живописният пласт показваше разрушение, разпрашаване, загуба на колорит, макар че е хубав стенопис, стабилен. Изпълнен е в смесена техника - фреско и темпера. От кърджалийския музей редовно следяха състоянието им и сигнализираха, когато се налагаше намеса.
През 1993 г. председателят на Фондацията за християнска архитектура и изкуство "Никола Фичев-Захари Зограф" арх. Христо Генчев лансира идеята църквата "Св. Йоан Предтеча" да се възстанови като действащ храм.
- Имаше ли възражения?
- Трябва да се каже, че в международен мащаб има документи относно подобни случаи, които се смятат нормативни. Сред тях е една харта, изработена на форум във Венеция, в началото на 60-те г. известна е като Венецианска. Български представител там беше проф. Бербенлиев, тогава директор на ИПК, специализирал в Италия история на архитектурата. Базирайки се на някои неоснователни реставрации от миналото столетие, много специалисти се обявяват против такъв подход към паметниците на културата. Още през 19 в. започва много разпалена дискусия относно начините на реставрация. Едно от интересните становища е на английския изкуствовед и учен Ръскин. Той го е изложил в книгата си "Седемте светилника на архитектурата", издадена в Лондон през 1949 г. Той пише "Последният час на паметника накрая ще настъпи, но нека да дойде открито, честно и никакъв фалшив заместител да не го лиши от достойнството да бъде мъртвец, живеещ само в спомените".
Много красиво казано, но от днешна гледна точка имаме възражения. Смятаме, че от мъртъвци нямаме нужда. Искаме тези паметници с всички допустими средства, някъде даже прекрачвайки прага на допустимото, да ги направим активни участници в съвременния ни живот.
На другия полюс е мнението на французина Мишел Паран, който през 1976 г. беше председател на френския комитет на ИКОМОС - международна организация към ЮНЕСКО. Той каза на сесия в Париж на организацията: "Очевидно трябва да осъзнаваме разликата между спешната операция "консервация" в буквалния смисъл, която спира един разрушителен процес, и тази - понякога оспорвана - на реставрация, която цели възстановяване на едно познато или предполагаемо състояние. Но реалната практика смесва двата акта. В действителност консервационната намеса е интервенция в един вече започнал процес на разрушение, което най-често не може да бъде стабилизирано без възстановяване и допълване на някои от елементите..."
От друга страна, една сграда е преди всичко функция. Затова тя трябва да бъде затворена и покрита. Дори само хипотезата за консервацията й като руина възбужда понятието "реставрация".
Най-верни на тезата, че паметниците трябва да се оставят във вида, в който са открити, са италианците. Всъщност от научна гледна точка това е най-обоснованото. Но вече казах, че има и други фактори.
- Може би във всеки конкретен случай трябва да се подхожда според особеностите му?
- Това е най-правилното. Различните позиции на учените относно съхраняването на паметниците на културата се дължат на характера им. В Италия имат много архелогия, паметници от античността. За тяхното състояние явно най-правилното е да не бъдат възстановявани. Докато във Франция повечето сгради са от романската и готическата архитектура и са сравнително малко разрушени. По-скоро възстановяването е правилното решение.
Голяма дискусия се е разгоряла по въпроса през миналия век. Във Франция акцентът бил около възстановяването на катедралата "Нотр Дам" през 30-те г. на 19 век. По онова време тя била доста поразрушена. Все пак е строена през 11-12 век. Върху някои части даже нямало покрив. Министърът на културата Виоле Ледюк, който е бил много ерудиран човек и има книга за реставрацията, решава да възстанови църквата, за да се служи в нея. Идеята му среща много одобрения, но и не по-малко възражения в обществото. Завързва се много разпалена дискусия. В края на краищата надделява мнението, че "Нотр Дам" трябва да се възстанови, защото е символ на града. В процеса на работата Виоле си позволява и някои критикуеми неща. Например прави един шпил, какъвто е нямало или поне няма сигурни свидетелства, че го е имало, и скулптурни фигури, които са загубени и няма данни как са изглеждали. Но като цяло концепцията му е правилна.
- Има ли други подобни примери?
- Дрезденската църква "Фрауенкирхе". След войната Дрезден е сринат до основи от бомбардировките на съюзниците. От църквата е останал само куп камъни. Когато започва възстановяването на двореца, който е наблизо, германският проф. Надлер предлага църквата да бъде оставена така, като паметник на войната. 15 г. по-късно все пак я възстановяват. Но при нея има едно важно обстоятелство - студентите от дрезденската политехника са й направили пълно и детаилно заснемане преди войната. Това е една великолепна църква, с купол като камбана, строена през 17-18 век от Георг Беер.
Освен пълната документация, важно е и че всички камъни са си били на място. Вадени са един по един и напасвани. Възстановена е и цялата вътрушна украса и обзавеждане.
- Явно е, че случаят с църквата "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали не може да се сравни с "Фрауенкирхе", нито даже с "Нотр Дам". По-скоро е сравним с развалините в Помпей, които са оставени както са намерени. Вероятно идеята за възстановяването й има противници?
- Имаше и има. Един от противниците беше големият наш архитект Стефан Георгиев. За да се намери най-доброто решение на проблема, бе направен конкурс през 1994 г., в който участваха четирима архитекти. Тогава една от предложените идеи беше "Св. Йоан Предтеча" да се запази във вида, в който е достигнала до нас, а на площадката южно от нея да се построи действащ храм. Но от фондацията беше предпочетено възстановяването.
Ключът за избягване имитаторството е сигнирането. Става въпрос за подчертаване точно коя част от църквата е старото и кое е достроеното. Мисля, че тази моя идея беше причина да бъде предпочетен моят проект за възстановяването. В достроената част само се маркира основният силует на типичните за 11-12 век византийски храмове, от които има много запазени до наши дни примери. Тогава архитектурата е била силно типизирана и подчинена на канони. Може да се каже, че не е познато нито едно изключение. Известни са ни детайли като например така нареченият "вълчи зъб" - украса на арките около прозорците от тухли. Има го например в корниза на несебърската църква "Св. Йоан Кръстител" от 11 в. и част от фронтона на Старата митрополия пак в Несебър. Много вероятно "вълчи зъб" да е използван и във веселчанската църква, но предпочетох да оставя арките и корнизите гладки, след като няма сигурни доказателства за това. В сигнирането няма норми. То трябва да се прави внимателно, като се подхожда индивидуално към всеки случай. Отвън новата част ще бъде с мазилка, която напомня старата, но само толкова. С червена линия ще бъде маркирана границата на старите зидове. По онова време, когато е строена "Св. Йоан Предтеча" вече е била изоставена античната традиция да се строи с каменни квадри. За църквата са използвани доста некачествени и дребни ломени камъни, споени с хоросан. Само на ъглите са вградени квадри. През 60-70 см са вградени тухлени пояси, които освен за изравняване на зидарията са служели и като катализатор на втвърдяването /карбонизирането/ на хоросана. Това е една антична технология от III-IV век. Когато възстановявахме Патриаршията на Царевец, направих опит със зид на хоросан. Държахме да се използва автентична технология, никакъв цимент! Строителите ме предупредиха, че ще има да чакам хоросана да се втвърди 20 г., но държах да пробвам. След няколко дни фугите се бяха втвърдили, но вътре в зида хоросанът си беше мек. Бях го забъркал по старите рецепти с мраморен прах и счукана тухла, но не вградих тухлен пояс. После опитът с вградени тухли се получи.
В кърджалийската църква "Св. Йоан Предтеча" са използвани пояси от по 3 реда тухли, характерно за 11 век. Интересно е, че през различните епохи строителите са вградили различен брой редове тухли. Това се използва за датировка от археолозите, но навлизаме в друга тема.
Отвън "Св. Йоан Предтеча" е била с качествена розова мазилка, имитираща квадри, която оставя открити само тухлените пояси. Фугите са маркирани с червена боя и очертани с шнур, който са притискали върху още мократа мазилка. В новите зидове ще бъдат имитирани квадри и тухлени пояси, но дискретно. Над линията, отделяща стария градеж, ще оставим отделни открити места без мазилка, където ще се вижда отдолу бучарда. Така, чрез сигниране искаме да се избегне всякакво впечатление за евтина имитация.
- Начинът, по който беше възстановена църквата "Св. Йоан Предтеча" е различен от първоначалния ви проект?
- Така е. Първият вариант ебше новата част да е окачена на железобетонни колони и ферми. Целта беше да не се натоварват старите зидове, които са силно ерозирани. Беше одобрен от Националния институт по паметниците на културата. Но се явиха съмнения. Проф. инж. Веселин Венков предложи начин да бъдат укрепени ерозиралите зидове. Той е работил на времето по яз. "Кърджали", специализирал се е в укрепване на свлачища. Но заедно с това има сериозни успехи в укрепването на стари сгради - паметници на културата. Има дисертация върху консервацията на паметници на културата, с която получи професорската си титла. Той предложи на Управителния съвет ан фондацията интересен и оригинален метод за укрепване на ерозиралите зидове. Аз не присъствах на това заседание и посрещнах скептично предложението му. Даже исках да се откажа. Но проф. Венков ме убеди в достойнствата на своя метод. Пропуснах да ви кажа, че той се представи много добре в конкурса за укрепване на кулата в Пиза, а също и на минаре в една мюсюлманска страна.
- В какво се състои неговият метод?
- Между камъните старата фигуровка се почиства от хоросана. Прави се фугиране на 2 см навътре от лицето на зида и в него през 20 см се поставят водопроводни тръби с нарези и тапа. Маха се тапата от първата тръба, завинтва се маркуч и чрез уред, подобен на пулверизаторите, пълен с разтвор от цимент и специални укрепващи разтвори,и компресор се впръсква вътре. Влиза на около 20 см в зида, като прониква през шуплите на изветрелия хоросан и бързо го втвърдява. Така поред се инжектира през всяка тръбичка и след втвърдяването те се махат. Същото се прави и от вътрешната страна на зидовете. Така от 80 см дебелина от зида около 60 см от двете страни са достатъчно здрави, за да понесат натоварване от новите стени.
- Знам, че още във времето, когато църквата "Св Йоан Предтеча" е била действаща, е имало проблеми заради неустойчивия терен.
- Църквата е построена върху крайречен терен, някога е бил в коритото на Арда. Типично за такива терени е, че през няколко метра се променя характерът му. Бяха направени 4-5 сондажа и инж. Венков прецени, че като се има предвид, че основите на църквата са доста широки, почвата ще понесе натоварването.
Колкото за проблемите с църквата навремето, трябва да отбележим, че строителите са си свършили доста зле работата. Явно куполът е поддавал, може би при земетресения и се е наложило да изградят по-късно допълнителни зидове, които подсилват колоните пред олтара и зидове, които отделят притвора, първоначално маркиран само с две колони. При разкопките стана ясно, че четирите колони, които са носели купола, са стъпвали направо върху терена, без никакви основи. От двете южни колони даже няма следи.
- Има идея оригиналните стенописи, които сега са свалени от стените заради строителните работи, да бъдат върнати. Няма ли да са застрашени от повреди в един действащ храм?
- Те ще бъдат поставени на плоскости, рамкирани с алуминий, и ще бъдат окачени на стените като картини. В момента реставратори от Пловдив работят по тях. Ще бъдат укрепени и консервирани и внимателно ще се следи състоянието им в църквата. Вариантът с паната има предимството, че лесно ще може да бъдат свалени, когато се налага за реставрация и консервация. А от друга страна като не са в съприкосновение със стената, ще са защитени от влагата. За да не бъдат докосвани и целувани от богомолците, пред тях ще има плексигласов щит. Ще бъде забранено в църквата да се палят свещи. Ще има свещници отпред, както е в ротондата "Св. Георги" в София. Служба ще има само на големите християнски празници и на храмовия празник.
Стените ще бъдат колорирани в меко сивозелено, каквито са били навремето. В абсидната конха ще има изображение на св. Богородица, както си е по църковния канон, а на купола ще е Христос Вседържител с евангелие в ръка.
- Бяха премахнати допълнително строените зидове пред олтара. Как ще подходите към проблема с иконстаса в църквата?
- Точно той е причината за идването ми в Кърджали. Искам да бъде възстановен мраморният иконстас от 11 век. Има запазени доста примери в църкви от онази епоха. Много близък паралел има в Кахрие джами в Константинопол, която е била църква, строена през 10-11 век. Мраморните иконостаси са се изработвали за цяла Византия на един остров в Егейско море. Това обстоятелство дава възможност по запазени подобни иконостаси да бъде възстановен и този в църквата във "Веселчане". От него е оцеляло малко. Археолозите откриха начупено пано от преградата и част от осмоъгълна колонка. При първите разкопки през 1962 г. е открита и квадратна долна част на колонка, но по-късно е изчезнала. Онези части от иконостаса, за които няма детайли, ще останат гладки. Оригиналната плоча, поставена във вакуумиран стъклопакет на месингова основа, ще монтираме под иконата на Богородица, а отдясно, под Христос, ще поставим копие. Другите две преградни пана ще останат гладки. Засега съм направил само една скица по подобни иконостаси, което даже не е идеен проект. Тепърва ще работя по него, но бързо. Трябва да е готов до 15 февруари. Рецензенти ще бъдат проф. Стефан Бояджиев и Маргарита Ваклинова.
- Проф. Николай Овчаров подхвърли идея да бъдат експонирани откритите в притвора гробници на висши свещеници, вероятно епископи или даже митрополити под армирано стъкло на пода?
- Не, това противоречи и на канона на православието. Гробниците се покриват с плоча, вградена в пода. Така си е било и на времето в "Св. Йоан Предтеча". Настилката на църквата ще бъде от теракотни плочи. С различен цвят ще бъдат маркирани основите на по-ранната църква от 8-9 век. Има предположения, че през 11 век настилката е била от мраморни плочки, каквато е била използвана доста широко. Но не е открита нито една плочка. Друго предположение е, че е била на хоросанова гладка замазка.
Новата настилка ще бъде положена върху рушевините на подложка от армиран бетон. Ще бъде кантирана с месинг. Отстрани ще има оставена ивица от 5 см покрай стените, където ще се вижда основата отдолу. Това е, за да се подчертае, че настилката не е оригинална.
- Има ли планове за възстановяването на малката църквица, която е прилепена откъм север?
- Параклисът ще бъде консервиран на открито. Няма разрешение за възстановяването му от НИПКА. Това е една елегантна църквица със собствен притвор, доста запазена. Ще се вписва в ансамбъла с възстановената църква "Св. Йоан Предтеча" много добре. Стенописът, на който е изобразен светец с ореол, открит над тристепенната гробница в притвора, ще бъде експониран вероятно в музея. Не може да остане на мястото си, защото ще е изложен на атмосферните влияния. Сега той също е свален от стената и се реставрира.
Италиански бизнес фонд стъпва в Кърджали
Чужди фирми проявяват интерес за създаването на смесени дружества в областта
Италиански бизнес фонд стъпва в Кърджали
ИСА посредничи в програма, финансирана от Ботуша
Георги КУЛОВ
Фирми от Кърджалийска област, специализирани в производството на храни и на изделия от текстил, и машиностроителни детайли са се обърнали към Индустриалната стопанска асоциация в града, за да им посредничи за създаването на смесени предприятия с италиански бизнесмени. Собственици на италиански малки и средни предприятия са проявили интерес към коопериране с производители в региона за създаването на Джойнт венчърс. Възможности за българо-италианско бизнес сътрудничество се откриха след като Българска стопанска камара и Италианското дружество за предприятия в чужбина /СИМЕСТ/ изработиха обща програма за създаване на смесени италианско-български дружества.
Тази програма се финансира частично от италианското Министерство на външната търговия. Предвижда се дейностите в нея да се разширят до септември 2000 година.
СИМЕСТ се ангажира да участва с капитал от 25 % в създаването на смесеното дружество, пряко или в съвместни кредити с банки и международни финансови институции. Присъствието на СИМЕСТ в Джоийнт венчъра позволява италианските фирми да получат облекчено рефинансиране. От българската и италианската фирма, участващи в дружеството, се изисква по 40 процента от капитала, поясни инж. Георги Грудев, главен експерт в Индустриална стопанска асоциация - Кърджали. 80 процента от производителите в областта са малки и средни предприятия и това е една добра възможност да разширят дейността си и да излязат на международните пазари, подчерта инж. Георги Грудев. Той съобщи също, че крайният срок за представяне на документите на българските фирми в ИСА-Кърджали е до две седмици.
Румен Димитров лишен от 100 дни толеранс
Независимият кмет на Кърджали стана заложник на интересите на местните партийни централи
Румен Димитров лишен от 100 дни толеранс
Градоначалникът на областния град се превръща в бушон на вътрешнопартийни дразги
Георги КУЛОВ
Изборната победа на кмета Румен Димитров в Кърджали през миналата година бе определено в анкета на "Нов живот" като второто по значимост събитие за века след Освобождението на града. Тази оценка бе плод на големите очаквания на кърджалийци за промяна в управлението на общината. Три месеца обаче след местните избори мненията за началото на мандата на новия градоначалник не са еднозначни. Румен Димитров, за разлика от своя предшественик Расим Муса, не получи полагащия му се толеранс от 100 дни, за да навлезе в дебрите на общинската администрация. Още с встъпването си в длъжност той стана заложник на политически интереси, нищо че получи подкрепата на 53 процента от жителите на общината. Въпреки че бе издигнат и избран като независим кмет. А може би именно заради това.
Преди година в началото на предизборната кампания друго социологическо проучване на "Нов живот" показа, че кърджалийци желаят най-силно управление на независим градоначалник, необвързан с основните политически сили ДПС, БСП и СДС. На местните избори неизносеният в политиката икономист Румен Димитров спечели. Липсата на политически опит се оказа предимство. Сега близо 100 дни след влизането в Белия кораб то се превръща в недостатък.
Къде греши Румен Димитров? Може би в желанието си да осъществи консенсусен модел на управление, което се оказва невъзможно поради преплитането на интересите на големите политически играчи в Кърджали. Или може би в това, че взема решения съобразно икономическата им ефективност, а не търси лоби сред различните групи съветници.
Първият прът в колелата на кметската каруца сложи четата на Доган. ДПС оспори в съда избора на Румен Димитров. С това депесарите оправдаха сложните вътрешнопартийни боричкания за излъчването от техните редици на кандидат за председател на местния парламент. В крайна сметка четата на Сокола заложи на Сейфи Неджиб, който е известен с твърдата си линия при отстояването на партийните интереси.
Разногласия в Движението ще доведат и до забавяне на избора на зам.-кметове, твърдят осведомени. ДПС официално декларира, че не желае зам.-кметско кресло. Въпреки това не са малко съветниците, които искат досегашният заместник Сабахатин Риза да остане по-дълго на поста си.
Разнобой в БСП също се отразява на формирането на кметския екип. Пленум на "столетницата" определи Димчо Михалевски за заместник на градоначалника. Партийни функционери обаче натискат зам.-кметът Димитър Гунчев да запази поста си.
ОДС и коалиция "Ние" също не демонстрират синхрон в местния парламент. Те така и не можаха да дадат сигурно рамо на радикалните мерки в оздравителната програма на Румен Димитров. Сините освен това измъчиха градоначалника като близо три месеца не му предложиха кандидат за секретарското място, което си бяха заплюли.
Мнозина считат, че в основата на разнобоя в местните политически централи и техния сблъсък на интереси са икономически подбуди.
Големите промишлени предприятия, които бяха приватизирани през последните години, се оказаха под контрола на БЗНС-НС и СДС. Общинските фирми се приватизираха от активисти на ДПС. Частният бизнес се върти от близки на БСП. На дневен ред е битката за бъдещите търговски дружества, в които ще се трансформират много от печелившите общински дейности. Всяка от политическите централи държи да ги постави под свой контрол. От запазване на статуквото върху управлението им най-заинтересовани са ДПС.
Но интереси имат и съветници от БСП.
Сложни пазарлъци се въртят и около това кои фирми ще играят в изграждането на инфраструктурните проекти - каскада "Горна Арда" и пътя за Маказа. Апетити има и за обектите, включени в Областния план за регионално развитие, които са на стойност 138 млн. лева. Всяка от политическите централи лобира за близките до нея фирми. Битката е за всеки лев.
На фона на възела от икономически интереси започва и подготовката за наближаващите парламентарни избори. Основната сцена е Белият кораб. ДПС вече помпи електората с искане за 50-процентна квота в администрацията. Очакванията на хората по селата за водоснабдяване и силна социална политика бяха попарени от министерско постановление, но негативите вече се прехвърлят върху кмета.
БСП от своя страна ще търси реванш за поредната си загуба на местнит3е избори. Докато в София Първанов мисли как да представи БСП като партия на бедните, в столицата на Източните Родопи "столетницата" демонстрира загриженост за всеки съкратен в бюджетната сфера.
Сините пък са се вглъбили в себе си и пресмятат как да разширят броя на клубовете по селата, за да вкарат двама депутати в парламента.
Големите играчи обаче пропускат да си направят сметката, включвайки в играта политическите пигмеи. Орхан Кадиров от НДПС демонстрира независимост в местния парламент и това му коства съветническото място. Той обаче не се е отказал да се реваншира. Ако НДПС заиграе с ДПС на национално ниво, както иска Гюнер Тахир, то кметът, БСП и СДС ще получат сложни домашни за всяка сесия на местния парламент.
"БСП и ДПС се готвят да си сътрудничат за парламентарните избори. Затова се държат като опозиция в Общинския съвет", обяснява ситуацията лидерът на групата съветници от ОДС Димитър Печилков. "Синята централа диктува действията на градоначалника. Подменен е вотът на избирателите", твърдят от ДПС и БСП.
Политическите наблюдатели смятат, че предстоящото заседание на местния парламент на 27 януари ще бъде сесията на истината. Тогава в битката за новата структура на общината и бъдещите търговски дружества ще изкристализират политическите и икономическите интереси на местните партийни централи. Вероятно за сметка на градоначалника. Защо пък не, ако разделянето на общината в скоро време стане факт, смятат политици.
Шефът на горите нищи шефа на лова
Председателят на СЛРБ Нино Нинов с приятели отиват без разрешение на ловен излет в еленовото стопанство "Студен кладенец"
Шефът на горите нищи шефа на лова
Министерски пратеници разпитват очевидци и участници в инцидента
В петък Националното управление по горите предупреди председателя на Съюза на ловците и риболовците Нино Нинов и придружаващите го лица, че не могат да ловуват в образцовото еленово стопанство "Студен кладенец" без разрешение, но въпреки забраната групата е пребивавала там два дни. Това заяви вчера пред в. "Нов живот" Добромир Добрев, зам.-шеф на Националното управление по горите, който заедно със старши експерта по лова Юлиян Русев пристигна спешно да проверява случая. Проверката е назначена от зам.-министъра на земеделието Милко Станчев, който оглавява и Националното управление по горите, след като във вторник директорът на регионалното управление по горите в Кърджали Николай Янчев внесе официална докладна по случая.
Лично зам.-министър Милко Станчев ще пита ловния шеф Нино Нинов защо е нарушил забраната и е попречил на проверката.
Както писа "Нов живот", в петък и събота Нинов, шефът на фирмата "Сокол" Пламен Колев и Борис Далевски от Съюза на ловците и риболовците са били на ловен излет в еленовото стопанство без разрешение. Те възпрепятствали на два пъти опита за проверка на място от подвижната охрана на управлението по горите.
Освен че са нарушили забраната, Нино Нинов и придружаващите го лица са нарушили закона, като са отказали на проверяващите органи достъп до образцовото стопанство, заявиха вчера Добромир Добрев и Юлиян Русев.
Още вчера следобед двамата проверяващи започнаха срещи с очевидци, свидетели и участници в инцидента. Шефът на еленовото стопанство Николай Янкулов ще бъде питан защо е възпрепятствал в петък и събота проверката на височайшите ловци. РПУ в Момчилград, на чиято територия е стопанството, е уведомено от Николай Янчев за случая от уикенда.
Ловният шеф Нино Нинов е бил засичан и друг път в бракониерски лов, спомни си вчера зам.-шефът на Националното управление по горите Добромир Добрев. Преди две години Нинов отишъл на лов във военен полигон край Стара Загора, където няма определено от държавата ловно поле.
НИКОЛАЙ ЯНЧЕВ, директор на Регионалното управление по горите в Кърджали:
Твърдя, че Нино Нинов и придружаващите го са направили явен опит за бракониерство в елитното еленово стопанство "Студен кладенец" и това се съдържа в докладната записка, която лично връчих на зам.-министър Милко Станчев във вторник. Очаквам проверката да изясни всички подробности по случая.
Проблемите в еленовото стопанство "Студен кладенец" съществуват още от създаването му през 1973 година. То експлоатира местен ресурс, а фирмата "Сокол", която го експлоатира, не плаща данъци в Момчилград. Общинският съвет в Момчилград е против това статукво и официално е поискал популацията от лопатари да се стопанства по сега действащите закони и общинската хазна да получи съответните приходи. Използвайки авторитета на ловния съюз, председателят Нино Нинов досега удържа старото статукво. Последната му постъпка в стопанството показва неадекватно поведение на ръководител. Той възпрепятства държавни органи да направят проверка и се държи като държава в държавата.
