Румен Димитров лишен от 100 дни толеранс
Независимият кмет на Кърджали стана заложник на интересите на местните партийни централи
Румен Димитров лишен от 100 дни толеранс
Градоначалникът на областния град се превръща в бушон на вътрешнопартийни дразги
Георги КУЛОВ
Изборната победа на кмета Румен Димитров в Кърджали през миналата година бе определено в анкета на "Нов живот" като второто по значимост събитие за века след Освобождението на града. Тази оценка бе плод на големите очаквания на кърджалийци за промяна в управлението на общината. Три месеца обаче след местните избори мненията за началото на мандата на новия градоначалник не са еднозначни. Румен Димитров, за разлика от своя предшественик Расим Муса, не получи полагащия му се толеранс от 100 дни, за да навлезе в дебрите на общинската администрация. Още с встъпването си в длъжност той стана заложник на политически интереси, нищо че получи подкрепата на 53 процента от жителите на общината. Въпреки че бе издигнат и избран като независим кмет. А може би именно заради това.
Преди година в началото на предизборната кампания друго социологическо проучване на "Нов живот" показа, че кърджалийци желаят най-силно управление на независим градоначалник, необвързан с основните политически сили ДПС, БСП и СДС. На местните избори неизносеният в политиката икономист Румен Димитров спечели. Липсата на политически опит се оказа предимство. Сега близо 100 дни след влизането в Белия кораб то се превръща в недостатък.
Къде греши Румен Димитров? Може би в желанието си да осъществи консенсусен модел на управление, което се оказва невъзможно поради преплитането на интересите на големите политически играчи в Кърджали. Или може би в това, че взема решения съобразно икономическата им ефективност, а не търси лоби сред различните групи съветници.
Първият прът в колелата на кметската каруца сложи четата на Доган. ДПС оспори в съда избора на Румен Димитров. С това депесарите оправдаха сложните вътрешнопартийни боричкания за излъчването от техните редици на кандидат за председател на местния парламент. В крайна сметка четата на Сокола заложи на Сейфи Неджиб, който е известен с твърдата си линия при отстояването на партийните интереси.
Разногласия в Движението ще доведат и до забавяне на избора на зам.-кметове, твърдят осведомени. ДПС официално декларира, че не желае зам.-кметско кресло. Въпреки това не са малко съветниците, които искат досегашният заместник Сабахатин Риза да остане по-дълго на поста си.
Разнобой в БСП също се отразява на формирането на кметския екип. Пленум на "столетницата" определи Димчо Михалевски за заместник на градоначалника. Партийни функционери обаче натискат зам.-кметът Димитър Гунчев да запази поста си.
ОДС и коалиция "Ние" също не демонстрират синхрон в местния парламент. Те така и не можаха да дадат сигурно рамо на радикалните мерки в оздравителната програма на Румен Димитров. Сините освен това измъчиха градоначалника като близо три месеца не му предложиха кандидат за секретарското място, което си бяха заплюли.
Мнозина считат, че в основата на разнобоя в местните политически централи и техния сблъсък на интереси са икономически подбуди.
Големите промишлени предприятия, които бяха приватизирани през последните години, се оказаха под контрола на БЗНС-НС и СДС. Общинските фирми се приватизираха от активисти на ДПС. Частният бизнес се върти от близки на БСП. На дневен ред е битката за бъдещите търговски дружества, в които ще се трансформират много от печелившите общински дейности. Всяка от политическите централи държи да ги постави под свой контрол. От запазване на статуквото върху управлението им най-заинтересовани са ДПС.
Но интереси имат и съветници от БСП.
Сложни пазарлъци се въртят и около това кои фирми ще играят в изграждането на инфраструктурните проекти - каскада "Горна Арда" и пътя за Маказа. Апетити има и за обектите, включени в Областния план за регионално развитие, които са на стойност 138 млн. лева. Всяка от политическите централи лобира за близките до нея фирми. Битката е за всеки лев.
На фона на възела от икономически интереси започва и подготовката за наближаващите парламентарни избори. Основната сцена е Белият кораб. ДПС вече помпи електората с искане за 50-процентна квота в администрацията. Очакванията на хората по селата за водоснабдяване и силна социална политика бяха попарени от министерско постановление, но негативите вече се прехвърлят върху кмета.
БСП от своя страна ще търси реванш за поредната си загуба на местнит3е избори. Докато в София Първанов мисли как да представи БСП като партия на бедните, в столицата на Източните Родопи "столетницата" демонстрира загриженост за всеки съкратен в бюджетната сфера.
Сините пък са се вглъбили в себе си и пресмятат как да разширят броя на клубовете по селата, за да вкарат двама депутати в парламента.
Големите играчи обаче пропускат да си направят сметката, включвайки в играта политическите пигмеи. Орхан Кадиров от НДПС демонстрира независимост в местния парламент и това му коства съветническото място. Той обаче не се е отказал да се реваншира. Ако НДПС заиграе с ДПС на национално ниво, както иска Гюнер Тахир, то кметът, БСП и СДС ще получат сложни домашни за всяка сесия на местния парламент.
"БСП и ДПС се готвят да си сътрудничат за парламентарните избори. Затова се държат като опозиция в Общинския съвет", обяснява ситуацията лидерът на групата съветници от ОДС Димитър Печилков. "Синята централа диктува действията на градоначалника. Подменен е вотът на избирателите", твърдят от ДПС и БСП.
Политическите наблюдатели смятат, че предстоящото заседание на местния парламент на 27 януари ще бъде сесията на истината. Тогава в битката за новата структура на общината и бъдещите търговски дружества ще изкристализират политическите и икономическите интереси на местните партийни централи. Вероятно за сметка на градоначалника. Защо пък не, ако разделянето на общината в скоро време стане факт, смятат политици.
Увеличава се трафикът на хора през брездата
Увеличава се трафикът на хора през брездата
Подмяната на паспортите удра каналджиите
Милица КОСТОВА
Забелязва се тенденция на намаляване на фалшивите и подправени паспорти, с които по незаконен път се напуска страната, каза пред журналисти шефът на РДВР - Кърджали Иван Коларов. Това се дължало на подмяната на българските документи за самоличност, чието фалшифициране е почти невъзможно.
"Потърпевшите" каналджии, припечелващи от износ на хора чрез осигуряване на фалшиви документи се преориентирали. В момента в РДВР получавали сигнали за увеличаване на хората, превеждани нелегално през граничната бразда. Таксата на човек варирала от 1200 до 2000 германски марки. Извежданите в Турция и Гърция групи наброявали обикновено от 5 до 15 души.
По данни на РДВР през изминалата година на територията на областта активно са се проявявали 20 трафиканти, които реализирали печелившия си бизнес с помощта на 60 съучастници. Девет са групите, занимавали се с трафик на хора като 2 от тях работели в Северозападна България, София, Пловдив и Кърджали. Четири от групите са разбити. В районните прокуратури в Кърджали, Крумовград, Момчилград и Свиленград са внесени 8 справки срещу разобличените трафиканти. По всеки от случаите е образувано следствено дело по чл. 280 от НК.
"Моби Дик" зимна приказка с лъх на лято
Плаваща таверна разнася славата на Кърджали надалеч, хора пътуват стотици километри само за една вечеря в нея
"Моби Дик" зимна приказка с лъх на лято
Дивата природа "влиза" в заведението, което предлага отлична кухня и незабравимо изживяване
Ангел ТОЛЕВ
Екстравагантно развлечение в януарския студ предлага ПЛАВАЩАТА ТАВЕРНА "МОБИ ДИК" в залива на Енчец на язовир "Кърджали". Понтонът е остъклен с огромен витринаж, от ледените води на язовира те дели не повече от метър. В зимната градина, която по-скоро би трябвало да се нарича "язовирска", грее камина. Усещането е сякаш лятото се е завърнало и само побелелите от сняг брегове те карат да се върнеш в реалността.
Пътят от Кърджали до залива "Енчец" е разчистен и то по-добре от доста улици в града.
Искахме да вкараме дивата природа вътре в заведението и мисля, че успяхме, разказва собственикът на заведението Ангел Авренлиев. Хората отиват на ресторант по две причини - да се нахранят добре или да разнообразят ежедневието си. Ние се опитахме да съчетаем и двете - добра кухня със запомнящо се изживяване, каквото дава гледката на язовира през остъклената веранда на "Моби Дик", обяснява Авренлиев.
Витринажите са изготвени по негов проект. Материалът е поръчан и доставен чак от Чепеларе, а изработката на дограмата е от кърджалийски майстор-дърводелец. Стъклата са доставени по специална поръчка. Струват много по-скъпо от обикновените, но за сметка на това са прозрачни като планински кристал. С тях границата между дивата природа и уютната обстановка в заведението се размива до неузнаваемост.
Преди дни на по-малко от два метра от плаващия ресторант дойде корморан. Държеше се сякаш на километри няма жив човек. Гмуркаше се във водата, ловеше риба и се хранеше. Гледката беше невероятна. Събраха се всички в заведението, за да го гледат. Наскоро жена ми видя и двуметров сом. Стоеше на сантиметри под повърхността на водата до едно от въжетата, с които понтонът е привързан към брега.
Навремето бях запален рибар и мога да ви кажа, че сомът тежеше между 70 и 80 килограма. Има хора, които цял живот не са виждали толкова голяма риба, казва Ангел Авренлиев. Разказът му дава повод да сподели и една от идеите си - да развъди лебеди около заведението. Ако успея, ще бъде невероятно красиво. Ще говоря със специалисти, трябва да има начин лебедите да се приучат да стоят в залива.
През зимата идват често в язовира, но са прелетни птици и напролет го напускат. Може би, ако започнем да ги храним, ще се задържат за постоянно тук, смята собственикът на "Моби Дик".
Преди за таверната зимата беше мъртъв сезон.
Сега стъкленият витринаж променя рязко нещата. Освен ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЛУКСОЗНАТА ОБСТАНОВКА той дава възможност за нови 25 места. Заедно със съществуващата отпреди механа в дървената къща на "Моби Дик" през зимата заведението може да посрещне над 35 гости, а двете камини дават уют и топлина, която не може да се сравни нито с парното, нито с електрическото отопление.
ДОБРАТА КУХНЯ е другият голям коз на плаващата таверна, която е известна вече в почти цяла България. В нея се предлагат традиционните за този вид заведения гозби, скара, ордьоври, но безспорната "перла в короната" са рибните ястия. Вкусът е изключителен, дори и хора, които гледат с пренебрежение на рибата не успяват да издържат на изкушението.
Предлагаме основно сладководна риба. Правили сме опити с морска, но няма търсене. Още при откриването на магазините "Метро" бях купил морски деликатеси, акула, сьомга. Така и си останаха във фризера, накрая се наложи сами да ги изядем. Психологичната настройка на клиентите е такава, че търсят речна, сладководна риба. Може би защото пред тях е целият язовир, казва Ангел Авренлиев.
Той е категоричен, че тук
В ЯЗ. "КЪРДЖАЛИ" СЕ ОТГЛЕЖДА И ЛОВИ РИБА В ЕВРОПА
Преди около 15 години на водоема е бил един от най-добрите холандски специалисти. Останал е толкова очарован от вкуса на местната риба, че е поискал тя да бъде внасяна в Холандия. А страната е известна като една от най-добрите в производството и улова на сладководна риба. Само че тогава Берлинската стена още не беше паднала и проектът така и си е останал нереализиран.
За мен безспорен цар на речната риба е сомът. И не е вярно, че големите екземпляри не са вкусни. Трябва само да е одран и изчистен много добре. Навремето бяхме хванали един - 75 килограма. Направихме го печен на сач. Невероятен вкус, разказва Ангел Авренлиев.
СОМЪТ И СЕГА Е ЕДНО ОТ ОСНОВНИТЕ БЛЮДА В "МОБИ ДИК"
Предлагаме го или пекан на скара, или пържен. Така става най-добре. Доставям го само от проверени водоеми, за да съм сигурен във вкуса му. Той е скъпа риба, продават го на цена 8 лв./кг.
Пъстървата е също невероятна по вкус риба. Най-добра е балканската, само че не се предлага. Защото трудно се отглежда, а и прирастът й е много бавен и не е рентабилно производството й. За това в България се гледа и предлага американската, дъгова пъстърва. Тя може да достигне до 20 килограма и също е много вкусна. Само че и при нея има тънкост. Някои от рибарниците са построени на замърсени от битови отпадъци рекички и продаваната от тях риба не е с толкова добър вкус. В момента най-доброто качество идва от района на Доспат, обяснява Ангел Авренлиев.
В "МОБИ ДИК" НАЙ-ТЪРСЕН Е ШАРАНЪТ
Веднъж, защото си е вкусна риба и втори път, защото е по-евтин от сома и пъстървата. Най-вкусен е шаранът от язовир "Кърджали". Само че доскоро екземплярите, които се предлагаха от рибното стопанство, бяха по-дребни - около 700-800 грама. А добрият шаран трябва да е над 1.5 кг , за да няма много кости. Предлагаме го пържен или на скара. Пробвали сме и с друга риба - разпер, костур, но няма търсене от клиентите. Може би, защото доскоро се продаваше свободно из Кърджали, пък и има толкова много кости, че хората се смущават да се хранят с нея в заведение, смятат в таверната. Там вече са подготвили и
ИЗНЕНАДИ ЗА ИЗИСКАНИТЕ ЛЮБИТЕЛИ на кухнята. Все още ги пазят в тайна, но след дълго убеждаване открехват леко завесата. Едно от новите блюда ще е рибни шишчета от различни водни обитатели - бяла риба, шаран и др. Използва се само филето и то след като е киснало предварително в специална марина. Ще се предлага и пълнен задушен шаран.
Рибата се пълни с плънка от гъби, орехи, лук и други пазени в тайна субстанции, след това се завива във фолио и се пече на скара.
При приготвянето на риба има няколко тайни. Първо и задължително условие за добрия вкус е тя да бъде изчистена изключително добре и да бъде измита с обилно течаща вода. След това, ако се пържи, трябва да е в прясно олио и на силно нагрят котлон.
Ако искате добро качество, забравете за фритюрниците, съветва Ангел Авренлиев. Друга негова тайна е марината, в която се кисне рибата. Тя включва бяло и червено вино, зехтин, черен пипер, дафинов лист, девисил, лук, чесън, лимонов сок, бахар, целина. Пропорциите са патент на фирмата.
Чувал съм да казват: "Данък обществено мнение не плаща! ". За мен това не е вярно. В този бизнес НАЙ-ВАЖНО Е ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ
Ако клиентите ми останат доволни, те не само че пак ще се върнат, но и ще доведат още много. За това имам няколко принципа, които спазвам много строго. Един от тях е да зареждам само от проверени снабдители и то качествена стока. Никога не купувам евтиното, а само доброто. Независимо дали са питиета, храна или зеленчуци. Държа клиентите да бъдат посрещнати, обслужени и изпратени така, сякаш скъпи приятели ни идват на гости. И особено много ценя добрия персонал. Да са честни, трудолюбиви и да мислят за таверната като за своя. Та нали всички си вадим хляба от нея, нали и за това сме като едно семейство. ПъК и ДОБЪР ПЕРСОНАЛ ТРУДНО СЕ НАМИРА.
Струваше ми много нерви и усилия, но сега съм доволен от хората, с които работя. И ги ценя. През есента, когато започнахме ремонта на таверната и изграждането на витринажа, хората реално нямаха работа. Но им плащах заплати, защото държа на тях, казва собственикът на таверната.
