Безработица мъчи младите в Момчилград и Джебел
Фирма "Синди" разкрива шивашки цех в Града на Момчил за 200 души
Безработица мъчи младите в Момчилград и Джебел
13.4 процента от активното население в двете общини изхвърлено на борсата на труда
Валери КОВАЧЕВ
2421 души от общините Момчилград и Джебел са регистрирани като безработни. Това са 13.4 % от икономически активното население, каза Махмуд Али, началник на Бюрото по труда в Момчилград. През зимните месеци се наблюдава тенденция на увеличаване на безработните. През летните месеци повече хора са ангажирани в селското стопанство и строителството, затова през този период броят на безработните пада. Ръстът на безработицата през есента и зимата се свързав и с ВК "Младост-95", която към края на лятото освобождава заетите с манипулацията на тютюна.
Възможностите за устройване на работа в Момчилград, за разлика от Джебел, са по-големи. След Нова година фирма "Синди" ООД ще разкрие шивашки цех, в който постепенно ще бъдат назначени 200 работнички. Затова Бюрото по труда е предвидило повече курсове за шивачки, за да отговори на потребностите на пазара на труда, уточни шефът на Бюрото.
В по-неблагоприятна позиция са мъжете. част от тях си вадят прехраната в строителството в София, но и там вече обемът на работа е свит.
Тревожен е фактът, че 60 % от безработните са на възраст от 19 до 40 години. Работодатели, които назначат млади специалисти и младежи без образование за една година, ползват преференции, припомни Махмут Али. Бюрото по труда субсидира тези работни места в продължение на 6 месеца, като осигурява по 1 минимална заплата на заетите и им плаща осигуровките.
Отдавна не скърца бащината порта в Богатино
На 65 години ми е време да тръгна подир сенките на годините
Отдавна не скърца бащината порта в Богатино
Не ме обвинявайте в сантименталност, разказвам историята на рода си
Сеид КЕРИМОВ
Отдавна е закована бащината ми порта в Богатино. Зад нея безмълвно стои каменната ни къщичка. Посадената за раждането на първата му правнучка черница при всеки повей почуква с клоните си по стъклата на гостната стая, като че ли известява населяващите я духове за рядко идващите тук синове, дъщери, внуци и правнуци, разпръснати сега в различните краища на света.
Не цъфтят и майчините цветя в малката градинка под асмалъка. Няма я стопанката да ги пресади всяка пролет. Само старият розов храст, засаден от нея, когато дойде първата й снаха, цъфти всяко лято и подканва селските моми да се кичат и с добро да си спомнят за преселилите се в отвъдния свят домакини.
Мъртвило е сега зад двукрилата порта.
А беше време, когато ТЯ НИ ДЕНЕМ, НИ НОЩЕМ СЕ ЗАЛОСТВАШЕ
Гъмжило от деца, снахи, зетьове, внуци и правнуци се точеха през нея. Комшии и роднини влизаха без подканване, присядаха на скованите от тополови дъски пейки. А старецът с тихия си глас напомняше на /стопанката/да зарови в жарта голямото джезве. След малко пред гостите се поставяше таблата с дъхавото кафе. Кафето се сменяше с айрян и тогава тръгваше никога несвършващата приказка. Бистреше се политика. Разменяха се новини. Повече говореше домакинът и го бяха нарекли "сиясетчията", сиреч политикът. Още от времената на гурбетчилъка, когато минавали през градовете, не пропускал да купува някой и друг вестник и да им прочита всичко написано.
Сега портата е закована. Дворът и къщата са безмълвни. А да можеха да говорят, какви ли бивалици биха разказвали!
Всяка пролет по минзухарено време напускал стопанинът дома и тръгвал с акраните да майстори дикани в житните райони отвъд Балкана. Чак до просторите на Добруджа и на Делиормана са стигали. Тук ще майсторят НОВА ДИКАНЯ СРЕЩУ КРИНА ЖИТО.
Там ще прередят окапалите кремъци на стари дикани, за което чифликчията ще им мушне някой и друг лев.
А далече на юг, на село, зад тази порта, в този малък дом жена му и дузината челяд ще ръфат коравия хляб, ще човъркат каменистите нивички, за да изкарат стотина низи тютюн, парите от които са изядени още преди да се получат. Гурбетчията не пропускаше да зареди дома си с няколко чувала брашно, дамаджанка олио, тенекийка газ за кандилото от местния бакалин срещу заложения единствен алтън, който откупваше чак по време на листопад, завръщайки се от гурбет.
Така се изнизваха години, докато един ден не дойде вестта, че е минало времето на бакалите-богаташи. И че от сега нататък гурбетчии и аргати стават господари на съдбините си. По селата тръгнаха партийни функционери, за да привличат членове на БРП /к/ и да основават офекомитети. Кой ще е най-достойният, ако не този начетен гурбетчия!
Ето, даже и в късна доба не го оставят да спи при домочадието си. Бягай до еди-кое си село и основавай комитет! Виж този изедник да не пакости по време на изборите за Република! Оглавявай местния офекомитет и раздавайте справедливо отпуснатите гумени цървули! Обикаляй всяка къща и уговаряй родителите да пуснат децата си на училище! Заставай начело на инициативния комитет за построяване на първото селско училище! Нещо си закъсал с политическото си образование? Бягай до Хасково и за две седмици да изучиш основите на бъдещето.
И никой няма да те пита дали през това време домочадието ти има какво да яде, с какво да свети газеничето в потъналата в мрак малка къщичка. Околийският началник излиза с призив: всеки селски интелигент с основно образование. Хайде сега бягай в Джебел да държиш изпит в тамошната прогимназия.
Сега имаш диплома и с партийно поръчение ставаш учител в родното си село.
УЧИЛИЩЕТО ИМА ЕДИН ПРУЖИНЕН КРЕВАТ.
И учителят ще го пренесе в близкия си дом. Охооо! Ти ли ще използваш общественото за лични цели? Ще те изключим от партията. Ама недейте бе, другари! Нали аз съм учителят и трябва да използвам този креват? Да, ама не в къщи. Я си предай билета.
Ето ти първия удар направо в сърцето. Не съжалява, че го махат от учителствуване. Диканарските му инструменти стоят в сандъка. Но да те изключат от партията, и не кой да е ами хората, които сам си привлякъл в нея. Поръчителствал си пред Околийския комитет едни да стават председатели, пълномощници, да оглавяват изградената от него потребителна кооперация.
Непоносима мъка и отново гурбетчилък. Та чак до началото на шестедесетте години, когато заедно с големия си син ще кандидатстват в партията.
Новите ръководители имат амбицията да променят бита и навиците на хората. Ти ще дадеш пример. Я накарай жена ти да хвърли фереджето и да надене рокля! Охоо! Сина си ще жениш, я дай пример и да направите комсомолска сватба! Ха така! Сега пък агитирай за коопериране на земята и най-напред ти ще предадеш в кооператива каквото имаш. А какво ли има в този беден дом! Десет декара камениста земя и няколко кокошки. Те могат да останат. С тях можеш ли да нахраниш поотрасналите си деца? Я единия изпрати да изучава политика, че после ще ни трябва тук. Но и той не се връща в този дом. Някъде в градовете ще се мъчи да описва човешките съдбини. Ще помъкне със себе си и младата си жена, на която се надяваше да отглежда няколко декара тютюн, барем с парите да поизмаже пропадащата къща. И тази му надежда пропада. Сам с комшийското магаре ще закара до града покъщнина за отлъчващото се младо семейство.
МАЙ ПИЛЦИТЕ СЕ РАЗПРЪСВАТ.
Я да задомим следващия син Икбал, та поне новата снаха да помогне да се замогнем. Къде ти! И той вече е намерил работа из тракийските електроцентрали. Сега кара машини, прибира дечинките си.
Следващото дете, момичето Тензиле вече е станала мома за женене. Сватовници час по час скърцат портата. А чеизът й още не е готов. Стягай се, старо! От тазгодишната реколта ще й посъберем нещо за пред хората. И става сватбата. Пак няма покой. Старите кокали издържат още, а и работа му дават бившите му възпитаници. Ревизор ще си, казват. Ще ревизираш магазините. Ама, сакън, някой да не се опитва да те подкупи!
Мине не мине година-две третият син Хикмет му докарва снаха. Поне тя няма мерак да живее по градовете. В селото изграждат цехове и там е осигурена работа. Четвъртият син Фикрет пък вече е нарамил торбата и беж да го няма през България, та чак в Русия взема солук.
Ще се примири старецът със съдбата. Добре, че Хикмет остава при него. Раждат се и внуците. Две внучки Бахар и Сефер почти всяка неделя сядат на коленете му и бърборят какво са научили от другарката.
Тъжно му е, че няма все още мъжкари, за да му продължат корена. От далечен край идва хабер, че му се е родил първи внук. Радост голяма. Трябва с нещо да се отбележи. Ще посади овощни дръвчета, та като пораснат внуците да откъснат по нещо от техните си овошки.
Виж ти! Големите внучки Бахар и Сефер се задомили и му родили правнучки. А и снаха му Хамиде, която не се дели от тук, му ражда внук Ергюн. Машаллах, ще си рече старецът, седнал под асмалъка.
РОИ СЕ РОДЪТ НИ
Внучките се женят, на внуците им идва редът да служат. След това се запиляват по разни висши училища. Ето и малкият внук изпращат в казармата. Вече не го държат краката, но на клетвата му отива с радост. А той с автомат калашник застава до дядо си да се снимат за спомен.
Едва ли тук край София тържествуващата многобройна челяд може да помисли, че именно през тази година родът ще понесе първия непоправим удар и че двукрилата порта вече няма да посреща радостни хора, а ковчези ще започнат да се изнизват към старото гробище.
Повече от половин век никой не беше умирал в този дом. Започна се с войника с автомата. Един нещастен случай в казармата отвори ТЪЖНАТА СТРАНИЦА в този дом.
Когато чу за трагедията, даже забрави да плаче. Все повтаряше. Не може да бъде! Не може да бъде! И две денонощия не се отдели от височината докато не зърна препълнените с войници и офицери коли, които му водеха мъртвия внук. Успокояваха го, стават такива неща, щом сме се родили, ще се мре.
Едни по-рано, други по-късно.
Още едно изпитание трябваше да изтърпи по време на погребението на Ергюн. Когато хората застанаха около новоизкопания гроб, някои продължаваха да мърморят дали тези войници и офицери трябва да присъстват на мюсюлманско погребение. Какво? - извика старецът. Той е и техен другар и син. Не ме карайте да проклинам всичките ви обичаи. И щом видяха как офицерът със сълзи на очи прегърна и положи в земята своя войник, хората затаиха дъх и не посмяха да продумат и една дума.
Седмици, месеци наред присядаше до могилата в гробището. Дали четеше някаква молитва за успокоение на душата си, или подканваше душевадеца Азраил час по-скоро да дойде и да го подкара към онзи свят, никой не разбра. И когато в един декемврийски ден сам усети сетния си час, със знаци поиска снимките на всичките си внуци и правнуци, погали ги, и с лека усмивка угасна. Може би се радваше, че дойде и неговият ред и ще го положат до внука му.
ИЗНИЗАХА СЕ ГРОБ СЛЕД ГРОБ в старото гробище, където почиваха предците. Старецът прибра и първата си снаха. Може би от онзи свят се сърдеше само на бабичката си, че закъснява. Но и тя отиде там, откъдето няма връщане.
Така двукрилата порта престана да скърца на ръждясалите си панти. После бе закована и се отваря само, когато живите внуци и правнуци, разпръснати по света, през година-две идваха да се поклонят на гробовете с мраморни плочи. Едни от тях завършиха науки, други започнаха да разгадават тайните на кибернетиката, компютризацията и социологията. Най-напред се покланяха пред неговия гроб. Единият, Ерджан, ще каже: "Дядо, аз ставам доктор на науките". Другото - Сузито, ще промълви: "Мили дядо, аз уча в Скандинавски университет, владея пет езика". Тамер ще дойде отвъд Босфора с хабер, че е станал социолог, друг-спортен специалист, другата му внучка Айлин - историчка. Ще поставят китка цветя на изравнените гробове и после чичо им, ще откове двукрилата порта, ще отключи вратите на безмълвния дом и там ще приседнат и ще възкресят детските си спомени от времето, когато дядо им разказваше стародавни приказки за стародавния им род.
Та, това е историята на нескърцащата вече двукрила порта и безмълвния дом зад нея.
Сняг, коли закъсват, села остават без ток
Пътищата в Кърджалийска област са проходими, автомобилите да се движат с вериги и без ремаркета и полуремаркета
Сняг, коли закъсват, села остават без ток
Токачка и Костино на тъмно, пътят за Бенковски, Енчец, Орешница, Бели пласт труден
Валери КОВАЧЕВ
Кърджалийска област е затрупана със сняг. Преваляванията започнаха в понеделник вечерта. До 16 вчера дебелината на снега на по-ниските места беше между 15 и 20 сантиметра. По най-високите точки, като "Даладжата" по пътя за Ардино и "Маказа" по посока Стрижба, Кукуряк, Тихомир надхвърли 20 см. Сняг преваляваше и в съседните Смолянска и Хасковска област. Граждани от Хасково позвъниха в редакцията, че не са успели да пробият с лек автомибил в района на село Комница на път за Кърджали и са се върнали обратно.
Към обяд вчера в Кърджали скоростта на вятъра стигна 15-17 метра в секунда. Температурата по това време е била минус 3 градуса, научихме от дежурния метеоролог Ясен Георгиев.
Снеговалежът и ветровете са довели до спиране на електрозахранването на районите Токачка и Костино. Аварийни групи там работеха за отстраняване на повредите. Диспечерът в "Електроснабдяване"-Кърджали каза, че има и други села без ток, но не уточни кои са, защото обстановката през деня в областта се променяше.
Автобуси, тръгващи от общинската автогара в Кърджали, пътуваха във всички посоки. Колата от Бенковски за София закъсня с 40 минути, забуксувала е в района на "Краставо бърце". Микробус, потеглил за Ивайловград, не успя да изкачи баирите между Момчилград и Звездел и се върна обратно. Автобусът от Ивайловград обаче пристигна. Нарушен беше графикът за Бенковски. Оттам два рейса не дойдоха.
Причините вероятно са технически, предположи диспечерът Февзи Халил.
Пътищата не са почистени. Имаме проблеми с курсовете за Енчец, Орешница и Бели пласт, констатира диспечерът при "Арпезос бус". В 12 часа беше потеглила кола за Рани лист, която до 14 часа не беше се завърнала.
И със сняг, и без сняг влаковете закъсняват, отговориха от билетната каса на ж.п.гара Кърджали. Тренът от Русе за Момчилград през последните дни се установява в Кърджали с 60 минути по-късно.
До 16 часа в "Гражданска защита" в Кърджали не бяха постъпили сигнали за инциденти и проблеми, причинени от снега.
Първият сняг не е изненада за нас. Сключили сме повечето от договорите за почистването на снега по четвъртокласната пътна мрежа. На някои фирми сме вече дали аванс за горива. Изчакваме "Пътното" да си свърши работата по главните пътища и тогава да пуснем нашите машини. Учениците са във ваканция и малко сме по-спокойни, заяви Хасан Хасан, зам.-кмет на Крумовград.
При нас всичко е нормално. Машините вече минаха веднъж по определените им маршрути. Няма затворени пътища и затруднения със снабдяването на населението. Имаме средства за снегопочистването.
На фирмите, които имат сключени договори с общината за почистването на пътищата, сме връчили авансови суми, информира Айдън Осман, кмет на Черноочене.
В цялата Ардинска община автомобилите се движат с вериги. Отворени са пътищата за Вехтино, Неделино. Няма опасност от затваряне на основните пътища, разбрахме от тамошната Районна пътна служба.
Читалищата в Кърджали 6 месеца без стотинка
Фирма "Синди" разкрива шивашки цех в Града на Момчил за 200 души
Безработица мъчи младите в Момчилград и Джебел
13.4 процента от активното население в двете общини изхвърлено на борсата на труда
Валери КОВАЧЕВ
2421 души от общините Момчилград и Джебел са регистрирани като безработни. Това са 13.4 % от икономически активното население, каза Махмуд Али, началник на Бюрото по труда в Момчилград. През зимните месеци се наблюдава тенденция на увеличаване на безработните. През летните месеци повече хора са ангажирани в селското стопанство и строителството, затова през този период броят на безработните пада. Ръстът на безработицата през есента и зимата се свързав и с ВК "Младост-95", която към края на лятото освобождава заетите с манипулацията на тютюна.
Възможностите за устройване на работа в Момчилград, за разлика от Джебел, са по-големи. След Нова година фирма "Синди" ООД ще разкрие шивашки цех, в който постепенно ще бъдат назначени 200 работнички. Затова Бюрото по труда е предвидило повече курсове за шивачки, за да отговори на потребностите на пазара на труда, уточни шефът на Бюрото.
В по-неблагоприятна позиция са мъжете. част от тях си вадят прехраната в строителството в София, но и там вече обемът на работа е свит.
Тревожен е фактът, че 60 % от безработните са на възраст от 19 до 40 години. Работодатели, които назначат млади специалисти и младежи без образование за една година, ползват преференции, припомни Махмут Али. Бюрото по труда субсидира тези работни места в продължение на 6 месеца, като осигурява по 1 минимална заплата на и им плаща осигуровките.
