Една година арт галерия "Дар" твори добро
Банка ДСК и художници се обединиха в името на хуманността
Една година арт галерия "Дар" твори добро
Христо ГЕОРГИЕВ
Арт галерия "Дар" при Банка ДСК вчера навърши една година от създаването си. Художниците Хари и Пенка Атанасови успяха да създадат уникалната изложбена зала и да я вместят в строгия банков интериор. Освен постоянната експозиция в галерията имаше две изложби на ученици от СОУ "Владимир Димитров-Майстора" и на Стефан Георгиев. От всяка картина, която се продава в галерията, се удържат 20 % за благотворителни цели. Досега галерията е подпомогнала с парични средства Дом "Майка и дете" и Дома за стари хора. Отделно картините са представени в образователните предавания на местната телевизия "Родопи". Преди Нова година галерията ще организира съвместно с БЧК благотворителна изложба в Дома за стари хора. 150 деца сираци от района на община Кирково ще получат новогодишни подаръци.
В изложбата, която е експонирана в момента, са представени почти всички кърджалийски художници. Интересни и интригуващи са и платната на творци от София и Пловдив.
Източните Родопи, жертвеникът на хилядолетията
Търсенето на древни свети места, които да бъдат обсебени от всеки нов култ или религия, е практика с дълбоки корени
Източните Родопи жертвеникът на хилядолетията
Десетки върхове и днес са осеяни с костите на овце и кочове в чест на боговете
Георги КУЛОВ
Рано на развиделяване група възрастни мъже се суетят около скалната пирамида Кая башъ при село Татул. Небосклонът изсветлява. Слънчевият диск бавно изплува иззад овалните родопски върхове. Мъжете теглят към скалата едър бял коч. Животното върти натежала от едри рога глава в неуспешен опит да се отскубне от човешките ръце. След половинчасова борба кочът е вече на върха на пирамидата. Там още от античността има издълбан в скалата гроб. Натикват животното в него. И прерязват гръкляна му. Кръвта се изцежда бавно по улей в друг скален гроб в южната част на скалното светилище. Няколко тласъка на копитата са последните признаци на живот. Кочът е пренесен в жертва на всемогъщия Аллах. Датата е 6 май, Хъдърлез. Хората, нагърбили се по традиция с ролята на жреци, са най-тачените в местната алианска община. Никой в Татул не помни от кога датира тази традиция. Смятат я за много древна. Самото място е светилище още от IV хилядолетие преди Христа. Тук и траките са извършвали своите жертвоприношения. Следи от своето присъствие са оставили римляни и византийци.
Както е традицията, в Източното Средиземноморие жертвоприношението е последвано от обща трапеза.
На специално П-образно скеле се закача умъртвеното животно. Възрастен мъж го одира с остър нож. Водата ври в казаните наблизо. Трупът е разчленен и месото се поставя в горещата вода, за да се свари за курбан. От него хапват всички събрали се на "маето". Така алианите наричат тук този ден. Думата "мае" е от арабски произход. Означават с нея елитът на обществото. Това е само един пример от множеството, които илюстрират в Източните Родопи приемствеността в култовите места.
Търсенето на древни свети места, които да бъдат обсебени от всеки нов култ или религия, е практика с дълбоки корени. Първи траките в Източните Родопи започват да изграждат своите светилища по родопските върхове. Там, където са намирали следи от меднокаменната епоха /IV хил. преди Христа/. Обикновено мястото за почитане е било ограждано от каменен зид. Без спойка. В ограденото място, на което се е гледало като жилище на божеството са се извършвали жертвоприношения. Правели са общи трапези. От това време съществува практиката на източнородопските курбани. И днес много от тези места са известни с наименованието Курбанище. Жертвената храна е била достъпна за всички - от най-възрастния до най-невръстния член на общината. Десетки източнородопски върхове и днес са осеяни с костите на изяжданите хилядолетия наред жертвени животни. Пръстта е черна, мазна като графит. Тя е пропита от кръвта и мазнината на хиляди овни и агнета, пренесени в жертва на местните богове.
Християнството, което прониква в тези земи през IV в. след Христа, не унищожава традициите. Жертвоприношенията, общата трапеза, свързаното с тях веселие са здраво вкоренени в народния календар и душевност. Старите езически светилища, посветени на Зевс, Аполон или Тракийския конник, сега се сдобиват с нови господари. Това са християнските светии. Обикновено се почитат св. Илия, Св.св. Константин и Елена. Новата религия бърза да "осъвремени" святото място. Оградата става по-висока, масивна, зидана с хоросан. В центъра на старото светилище се издига черква.
Но духовната връзка с таченото от дедите не секва. Местните хора всяка година на храмовия празник се качват на родопския връх. Всяка година тук се колят жертвени животни. Кръвта им попива в земята, докато водата в котлите завира. Повратливи майстори бъркат курбана. След това всички сядат на земята за общата трапеза. Виното се разлива. Песни огласят околните бърчини. Някои от напевите са с хилядолетна давност. Както е в село Хухла. Там доскоро момци и моми са напявали песни, чиито текстове не се различават от древните песни за тракийския Дионис. Само името на светеца е сменено.
Съдбата е определила в този край да стъпи ислямът. Но хората остават същите. Затова новата вяра не може да изкорени връзката с дедите, с техните празници. Свещенослужителите на Аллах дори и не правят опит да унищожат традицията. Сега курбаните са в чест на гаазите, митичните завоеватели на Родопския край. На други места, както е на връх Алада, в определен ден на годината се прави жертвоприношение и мевлид за дъжд. Върхът е наречен Аллах даг - Божа планина.
Новопокръстените унищожават следите от езическото светилище и средновековната църква. Но практиката хората от околните села да се събират веднъж годишно, за да хапнат заедно от свещеното месо на жертвените животни, остава. Ислямът дори не заличава спомена за старото име на черквата "Св.св. Константин и Елена". И днес за българите - мюсюлмани този връх се нарича "Костадин".
Консултациите продължават
Консултациите продължават
Политическите сили в Ардино преговарят за бъдещето на общината
Веса ГАВАЗОВА
Бъдещета отговорнот за съдбата на Ардинска община през следващите четири години е темата на започналите разговори между политическите сили, съобщи председателят на групата на ДПС в Общинския съвет д-р Сабахатин Хаджисеид. Инициативата се пръкна след неколкократни покани от страна на кмета на общината Мехмед Дикме към лидерите на политическите сили, но и след адекватната реакция на СДС след отправените към общинското й ръководство обвинения, че не са достатъчно активни за установяване контакти с ръководството на ДПС. Вследствие на това ОДС в Общинския съвет официално предложи началото на политически консултации, което бе записано и като протоколно решение на последното заседание на съветниците. Ардинци обаче са на мнение, че тези консултации са били наложени от факта, че вече два месеца нито законодателната, нито изпълнителната власт в Ардинска община не могат да заработят и буксуват на място, преди всичко заради кадрови проблеми.
В консултациите ще участват местните председатели на СДС, БЗНС-Народен съюз, НСДП и ДПС.
С кърджалийския асфалт кърпят дупки в Сливен и Бургас
И през зимата може да се ремонтират улици, доказаха специалисти от областния център
С кърджалийския асфалт кърпят дупки в Сливен и Бургас
Студената смес, производство на "Пътстройинженеринг", доказа, че е устойчива
Снежана ГОРАНОВА
С асфалт от Кърджали кърпят дупките по улиците в Сливен и Бургас. Студената смес, която нашата фирма единствена в Южна България произвежда, доказа завидни качества. Тя е изключително благоприятна за полагане при зимни условия, когато с топла смес изобщо не може да се работи, каза за "Нов живот" изпълнителният директор на "Пътстройинженеринг" АД в Кърджали инж. Атанас Кюпреджиев.
В асфалтовата база на фирмата са произведени 200 тона студена асфалтова смес. Тя е малко по-скъпа от топлата, но заради завидната си устойчивост и лесно полагане бързо печели клиенти. Сместа се поставя най-често ръчно, тъй като е предназначена за изкърпване на дупки по улиците. Може и да не се валира. До седмица колите ще свършат тази работа.
До преди година студена асфалтова смес е внасяна в България главно от Гърция. Софийска фирма разработи технология, която е с австрийска добавка. Новият продукт е патентован. Асфалтовата база на "Пътстройинженеринг" в Кърджали първа извън столицата започна производството на студена асфалтова смес.
Сабахатин Али и Гюлбие Реджеб уличени в далавери
РПУ в Момчилград установи, че бившият градоначалник подписвал лъжливи официални документи
Сабахатин Али и Гюлбие Реджеб уличени в далавери
В Районната прокуратура са внесени материали за длъжностно присвояване
РПУ-Момчилград е внесло в Районна прокуратура две преписки срещу бившия кмет на общината Сабахатин Али с мнение за образуване на предварително производство по 4 члена от Наказателния кодекс. По първата преписка екскметът е отговорен за престъпление по служба и използване на неистински официални документи. При проверка е установена липса на хранителни стоки от барчето на общината за 7397 нови лв. В качеството си на длъжностно лице С. Али подписвал фактури за закупени стоки, в които данъчните номера на доставчик и получател били едни и същи, т.е. на общината. Тези фактури нямат правна стойност. Обвинението срещу работещата в барчето Гюлнар Р. е за длъжностно присвояване.
По втората преписка С. Али е отговорен по чл. 274 и 288 от НК. Той е нарушил Закона за обществените поръчки, подписвайки договор с "Айвикомерс" ООД за извършване на хидроизолация в СОУ "Н.Й.Вапцаров". Фирмата не е спечелила обявения конкурс. При сключване на договора съдружникът в "Айвикомерс" Гюлбие Реджеб е била финансит Nо 1 в общината. Докато бил в отпуск за изборите, екскметът подписал анекс към въпросния договор, което също е нарушение.
Първата сума ,приведена на фирмата е била 4 300 000 стари лв., съобщиха от РДВР. Внесените материали в прокуратурата срещу Гюлбие Реджеб са за длъжностно престъпление.
Филм за Кърджали пуска в неделя РАИ 3
Българският етнически модел ни е отворил вратите към Европа, според италиански журналисти
Филм за Кърджали пуска в неделя РАИ 3
"Юръп нюз мегазин" със специален акцент върху Родопите
Ангел ТОЛЕВ
Двадесетминутен разширен репортаж за Кърджали ще излъчи тази неделя след 23.30 ч. българско време италианският канал РАИ 3. Едно от най-гледаните публицистични предавания в Италия - "Юръп нюз мегазин" е посветило поредното си издание на новата вълна кандидатки за ЕС. Любопитното е, че нашата страна ще бъде представена през призмата на Кърджали и проблемите на хората от Източните Родопи. Според водещия репортер на "Юръп мегазин" Стефано Рива основното достойнство на страната ни е решеният проблем с правата на малцинствата и политиката, провеждана от правителството за тяхното гарантиране. След събитията в Босна и Косово България стана известна с успешния си етнически модел. Не с икономиката си, не с възможностите за инвестиции, а точно с етническия си модел, смята Стефано Рива. Вчера той пристигна в града ни с телевизионен екип от Милано.
За няколкото часа, прекарани в Източните Родопи италианците посетиха Момчилград, Кърджали и село Глухар. В селото разпуснатите за коледната ваканция деца си бяха организирали дискотека. Журналистите от РАИ 3 останаха изумени от факта, че в забутаното родопско поселище малчуганите се тресяха в ритъма на техното. Както и от това, че в селото не успяха да открият хора, облечени в традиционната според италианците носия за Ориента - шалвари и фередже. Едва след продължителна обиколка по домовете успяха да открият осемдесет годишна бабичка, която да отговаря на виждането им за екзотика. Тя обаче се скри в кухнята и изпрати за интервю десетгодишния си внук, облечен в анцунг на "Чикаго булс".
Защо продължават да се изселват турците от България и има ли политически причини за това, питаха журналистите. Как се сдобивате с визи за Европейския съюз и какво ще стане, ако визовият режим отпадне, любопитстваха те. Особен интерес предизвика историята за камбаните на църквата в Кърджали закупени от турчин. За да онагледят верската толарентност между християни и мюсюлмани, италианците поискаха да заснемат ремонта на джамията в областния град и възстановяването на църквата при средновековния манастир "Св. Йоан Продром".
Няколко интервюта с интелектуалци от Кърджали записа Стефано Рива. Журналистът умишлено избягваше политиците. Това не е лицето на България, важни са хората, аргументира се репортерът от Милано.
