Всички пътища водят към пазара в Димитровград
Лавина от хора от цяла Южна България засипва "скверното сборище" в събота и неделя, дори и Костов не може да го закрие, твърдят продавачи
Всички пътища водят към пазара в Димитровград
Милиарди се въртят тук, ниските цени са основният мотив за купувачите
Иван МИТЕВ
Никой не може да каже колко хора минават през лабиринта от маси на пазара в Димитровград през почивните дни - 50, 60 или 70 000. Нито пък някой знае точната цифра на щандовете, от които се продава. Според едни те са седем-осем хиляди, според други - близо 10 000. Тъй или иначе, димитровградският пазар е факт, пред който не могат да си затворят очите и най-върлите му отрицатели.
Рано сутринта в събота влаковете започват да изсипват ХОРА ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА ЮЖНА БЪЛГАРИЯ - има от Пазарджик, Пловдив, Айтос, Карнобат, Стара Загора, Хасково и Кърджали. Към тълпите откъм гарата се присъединяват пристигналите с автобуси от Тополовград, Раднево и Гълъбово, както и тези от стотиците коли - продавачи, купувачи или просто зяпачи. В събота на десет купува един, в неделя - двама, категорични са тия, които предлагат стоката.
В неделя всъщност е апогеят. Лавината от хора се стича откъм всички ПЪТИЩА, КОИТО ВОДЯТ КЪМ ДИМИТРОВГРАД.
Всякакви марки коли изпълват площадките около пазара, които веднага се превръщат в платени паркинги. Но нищо не е в състояние да повлияе на устрема на нашенеца, решил да напазарува на сметка. Ниските цени са основният мотив, притегателната сила на това място. Всички са наясно, че качеството на предлаганото е отвратително в повечето случаи. Обувките, купени преди месец, буквално се разделят на две. Разпадат се тегели на грейки и на якета. Цветни шалове, блузи и тениски пускат боята си при първото пране. Леки коли, хвалени и прехвалени от продавача, се повреждат преди новите им собственици да са излезли още от града, но... Но СЛАВАТА НА ПАЗАРА продължава да расте. Една част от него е общинска - това е самият му център. Площадките около него са частни - тези, които са получили нотариални актове за някогашните си ниви, са ги превърнали в продължение на пазара. Най-ниският наем е от 30 лева на месец за маса от два квадратни метра. Но в различните зони тази цена се променя. В частния сектор регламент за нея няма - колкото ти поискат, толкова ще дадеш. И 100 лева да е, казват продавачите, никой няма да се откаже. Алъш-веришът е толкова голям, че по-лесно ще улучиш джакпота от тотото, отколкото да намериш свободна маса на пазара. Има хора, които продават над 10 години на това място.
За триетажна къща, кола и две сватби е изкарал пари оттук хасковлията Димитър Димчев. Започнали със жена си да продават овошки. След това минали на работни дрехи и гумени цървули, сега продават найлонови торби и кесийки. В бизнеса са включени и семействата на дъщерите им. От пет области търговци идват да пазаруват от тях на едро - по 10 стотинки върви средно голяма торбичка с илюстрация на нея. Ако двеста души редовни клиенти - а срещу празниците те се увеличават двойно, купят по 50 стека с по 50 торбички, печалбата от 4 стотинки на парче набъбва до 100 000 нови лева на месец. И това не е тайна за никого. Неслучайно дистрибутори на различни предприятия държат по пет-шест маси тук. Има и такива, които от години печелят от преотдаване на търговска площ под наем.
ПАРИТЕ, КОИТО СЕ ВЪРТЯТ тук, са милиарди левове. Няколко пъти управляващи са правили опити да закрият "скверното" сборище. След всеки такъв опит пазарът продължава да се разраства.
И Костов да поиска да го закрие, няма да може, твърдят продавачите. Ясно е защо. Но по-добре не питай и не пиши за тия работи, съветват те.
Кой организира охраната, кой й плаща, по колко, защо нито една от стоките няма означена цена, къде са касовите апарати и сертификатите за качество, защо не се издават фактури за продажбите на едро, защо липсват документи за произхода на предлаганото - това са само част от въпросите, които остават без отговор.
Всъщност отговорът е един - защото на някого му е удобно да е така, някой организира целият този процес, стои зад него и го направлява.
ПАЗАРЪТ СЕ ПОДЧИНЯВА НА СВОИ ЗАКОНИ за които всички отбягват да говорят. Плащам си на всеки, който поиска, какво повече - лаконично заключава продавач на мекици. Под "всички" попадат проверяващите на ДВСК, ХЕИ, "Мерки и теглилки", или просто обикновени рекетьори. Колко се плаща и как - само платецът знае. Защо - ясно е на всички. За да върви търговията и да капе в кесията - е стандартният отговор на продавачите.
На всеки от търговците му е хоби да се оплаква. Но зад мънкането се крие зле прикрито задоволство. На пръв поглед хилядите хора се движат като на манифестация, влачат крака и като че ли не поглеждат към сергиите. Но това е привидно.
Всички СОБСТВЕНИЦИ НА БУТИЦИ ОТ ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ зареждат от пазара и качват двойно цените. Самият пазар е един склад на едро с безброй артикули. Една част от стоката е внесена контрабандно от Турция и съсипва родната продукция с ниските си цени - чифт дънки вървят по 16-17 лв. При покупка на едро тази цена моментално пада. Стойността на същата стока в Турция е двойно по-ниска, от което следва, че печалбата е 100 %. При внимателен оглед се вижда, че се продават бракувани джапанки, детски играчки, електронни часовници, различни инструменти, якета, кожуси и какво ли още не. Но повечето от купувачите установяват едва у дома си, че височината на подметките на джапанките им е различна, че единият ръкав на кожуха или якето е малко по-къс от другия или че часовникът мирише нетърпимо на нафталин, която миризма с нищо не може да се заличи, а всички отвертки от новия комплект са криви. Това са подробности. Магията на пазара е толкова голяма, че следващата седмица отново се поема към него. Той е основна тема за разговор между две посещения.
Освен за търговците ПАЗАРЪТ Е РАЙ ЗА ДЖЕБЧИИТЕ и за просяците, както и всякакви скитащи развлекатели на тълпата - гъдулари, мечкари, дори коминочистачи, които не са помирисвали комин, но за едно докосване до тях искат левче. Публична тайна е, че просяците си докарват по минимум 200 лева в пазарен ден - те са окупирали всички подстъпи към сергиите и благославят непрекъснато, без да гледат кого. Имало е дни, в които дъщерите на най-известната тук джебчийка Василка от Върбица са си докарвали ни по-малко, ни повече от милион стари лева. Изчезват дамски чанти, ловко и неусетно прерязани с бръснач, фотоапарати, портфейли, мобифони. Нерядко се случва някой от крадците, повечето малолетни, да бъдат заловени. Тогава пазаруващите стават свидетели на истински линч в американски стил. Правило е никой да не се намесва в такива случаи.
Малко е да се каже, че на пазара се продава и от пиле мляко. И все пак преобладава конфекцията. Освен турска, тя е и "гаражно" производство - евтини имитации на анцузи и грейки с емблемите на "Адидас", "Пума" и "Найк". Подобни ЕМБЛЕМИ СЕ ПРИШИВАТ НА ВСИЧКО излязло изпод иглата на машината, включително слипове и боксерки. В последно време блузки, плетени в съседните на Димитровград населени места, се кипрят с марките "Версаче" и "Армани". Огромна част от внесеното от Турция носи щемпел "Произведено в Италия". Предлагат се и големи количества стоки, прекупени преди време от руснаците, които бяха окупирали пазара задълго. Това са предимно домашни потреби - чайници, бързовари, тенджери, чинии. Тук могат да се намерят помпи за вода, шмиргели, коси, лопати, брадви, синджири, сатъри, ножове и брусове за тях. Тетрадки и канцеларски материали съжителстват с бельо в преобладаващо червено и черно. Всички видове чалга на компактдискове и аудиокасети, до тях - въдици, велосипеди, гумени лодки, капронови въжета с различна дебелина и дори... новогодишни елхи.
КОГАТО ТИ ИЗМАЛЕЯТ КРАКАТА ОТ ХОДЕНЕ, ПОНЕ В ДЕСЕТИНА ЗАВЕДЕНИЯ ЗА СКАРА-БИРА се готови да ти подадат пластмасов стол и да ти предложат ъгъл на маса. Ако не ти се сяда, носиш си хамбургера в ръка и го ръфаш, зяпайки. Впрочем, този вид закуска не се предлага - има сандвичи тип джоб, кебапчета, дълги половин лакът, шишчета, карначета "Баба Яга", навити на руло и прихванати с клечица, и разбира се - няколко вида бира, наливно вино и пелин. Причината за липсата на хамбургера в менюто е, че тази дума се използва в значение на "такса, рушвет". Колко - пита продавачът. Един хамбургер ще ми дойде добре, е отговорът. Единичен или двоен" - Единичен.
Осведомени твърдят, че този диалог се води често тук, но никой не желае да посочи кой стои от другата страна. Говори се, че левовата равностойност на единичния хамбургер е 100, а на двойния - 200.
Но затова не питай и не пиши, съветваха ме отвсякъде. Пиши, че се продава всичко. Абсолютно всичко. Дори прибори за нощно виждане.
ВСИЧКИ МАРКИ ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ - москвичи в движение по за 150 марки, шкоди - за 500-600, фиати - за 1000 лв. Цената на оригинален съединител за руска лека кола е 35-40 лв., газова уредба - също оригинална, струва 180-200 лв. Гуми втора употреба вървят по 15-20 марки. Предлагат се и нови - от "Барум" и "Фулда" до родни видинки. Акумулатори, стъкла, брони, алармени сигнализации, радиокасетофони и тонколони за тях.
Ако продължиш нататък - чанове, капани за лисици, жива риба - шарани припляскват в пластмасови касети, стоварени направо в краката на хората, памук-шекер от едната страна, димяща скара от другата... Край всичко това народът крачи с вдигнати яки и ръце в джобовете. Прахолякът виси във въздуха. Някакъв доберман лае ожесточено срещу огромна мечка, която разделя потока от хора на две. Отсреща ечи най-новият хит на нашумяла неофолк певица. Над цялата феерия пропукват цветни ракети - някой демонстрира възможностите на стоката си. От отворената врата на бус хвалят ракиен казан. Ваксаджия размята тежки четки. Премръзнали жени с пресипнали гласове изброяват плодове и зеленчуци и завършват монолозите си с едно "който разбира - тук се спира! " Личи си, че работят през цялата седмица, но и за тях събота и неделя са най-сладките им дни - като на всички останали... Кой печели и кой губи от всичко това, е ясно и на децата. Но докога ще е така, даже и възрастните не знаят.
Историята разказва
Историята разказва
Изгорялото училище в Кърджали второ по големина в Родопите
Тодор ИНГИЛИЗОВ
Става дума за първата училищна сграда в Кърджали, която изгоря на 10 ноември т.г. За събитието подробно писа вестник "Нов живот". Има различни мнения за бъдещата му съдба. Моето е на това място да бъде построен Музей на образованието в Източните Родопи, което е и една по-стара идея.
Искам да добавя някои данни за тази новопостроена навремето сграда. Ще си позволя за по-голяма точност да цитирам от публикации на списание "Родопа", което тогава излиза в София:
"... Тук се строи и църквата. През есента се отдаде на търг и постройката на училищна сграда, която ще бъде непосредствено до църквата. На 6 септември се почнаха изкопните работи на основите, а на 17 октомври се положи основният камък. Водосветът на 6 септември и освещаването на основния камък се извършиха от енорийския свещеник Георги Стоянов. По случая освещаването на основите на училището държа реч председателят на училищното настоятелство г-н Иван Попов, адвокат. По тоя повод той е отправил до министъра на Народното просвещение следната телеграма: "Днес, след черковния отпуск, се положи основният камък на новата сграда на основно народно училище в града, с подобающа тържественост и в присъствието на шефовете на държавните учреждения и множество народ. По тоя бележит за просветното дело на тия покрайнини случай, изказвам Ви от мое име и от името на родолюбивото и ученолюбиво българско гражданство в гр. Кърджали голяма благодарност за грижите, които полагате за поставяне на учебното дело на заслужена в нашите краища висота. Иван Попов /брой 1 от 1.I.1927 г./"
За сградата са предвидени 3 млн. Двата милиона са осигурени от фонда за кооперативни строежи, а останалите от Окръжната постоянна комисия и от дарения на граждани и фирми. В публикация, също от 1927 г. се съобщава, че това е една монументална сграда, която е гордост и прави чест на възраждащия се Кърджали. Помощи са дадени и от общината. Поздравяваме кърджалийци с постигнатите успехи. Първият ден за пренасяне е 24 ноември. По големина то е второ в Родопския край, след училището в село Петково, Ардинско."
Б.Р. Въпросът за изгорялото училище в Кърджали ще се разглежда на заседание на Общинския съвет, днес, 2 декември.
Лекуват болните в Ардино безплатно
Миналата година ремонтираха най-голямото здравно заведение в родопска община под "Белите брези"
Лекуват болните в Ардино безплатно
В доста други здравни заведения от години се плаща всичко, тук с пари е само луксът
Антоанета ПЕТРОВА
В болницата в Ардино пациентите получават безплатни лекарства, всеки ден поне на обяд им сервират месо, поддържат се диетите за диабетици и подсилващата. Няма проблеми с отоплението. При ремонта миналата година беше подновена ВиК инсталацията, бяха направени теракотни настилки и мивки с топла и студена вода в стаите и всичко бе пребоядисано. Вече има и стаи за по-богати пациенти. Срещу 5 до 7 лв. на ден хотелска такса, пациентите, които могат да си го позволят, разполагат с телевизор и барче, холова гарнитура, както и собствен санитарен възел с тоалетна и баня. Условията за останалите пациенти също не са лоши в ремонтираната сграда, но няма екстри.
Далеч не всичко е идеално, нямаме апаратурата, която би трябвало да разполага една общинска болница, коментира главният лекар д-р Сабахатин Хаджисеит. Рентгенът е много стар и нерядко спира заради повреди. Само преди ден-два отново излезе в ремонт. Липсва кардиомонитор, апарат за изкуствено вентилиране. Преди няколко години купили ехограф, а миналата година - биохимичен анализатор, полуавтоматичен, койо има възможност да изследва кръвта по близо 60 показатели. Изследването е готово до 1-2 мин. Има кувьози за недоносени и болни бебета в детско и в родилно отделение, както и апарат за следене на сърдечните тонове на неродените бебета.
Всички апарати досега са купувани с целеви субсидии от общината, казва д-р Хаджисеит. А хората от региона от своя страна също подпомагат болницата, с каквото могат. Има Инициативен комитет, който събира дарения. Преди 2 дни болницата получи 1.4 тона картофи. Преди това бяха дарени фасул, зеле, тикви и други земеделски продукти. Всичко се приема с протокол, а Инициативният комитет има право във всеки момент да провери как се употребява дарението.
