Българският език проблем за децата в училище
Нужна е промяна в учебните програми и в методическите похвати, защото има проблем в обучението по езиковата култура
Българският език проблем за децата в училище
Васил ДЕЯНОВ директор на ОУ "Хр. Смирненски" - Фотиново
Колективът на ОУ "Хр. Смирненски" във Фотиново разглежда изучаването на майчин език единствено като хуманен въпрос. Към учебния процес се подхожда без всякакво подценяване на свободноизбираемата подготовка на учениците.
Истинският, големият проблем е овладяването на български език, равнището на езиковото и литературно обучение, на езиковата култура на учениците. След 8-годишен престой в училище и 3-4 г. в предучилищни заведения значителна част от завършващите основно образование ученици имат недостатъчна подготовка по български език. Недоброто му владеене се отразява на цялостната им подготовка в училище. Причините за това са комплексни и те трябва да се търсят в сегашното отношение на обществото, семейството и училището към проблема. Известни са тревогите, свързани с равнището на езиковото и литературното обучение, на езиковата култура в национален мащаб. Далеч по-големи са те в училища, където учениците не владеят или слабо владеят български език. Тук на преден план стои въпросът за овладяването на езика. Поддържам разбирането на учители по български език, работили и работещи в такива училища, че е нужна решителна промяна, както на учебните програми, така и на методическите похвати.
Новите реалности свързани с изучаването на майчин език изискват нов подход, при който обучението по него да съдейства максимално за овладяването на български език.
Що се отнася до учебната програма по български език, по моему, тя трябва да се съобрази с обективните реалности, съществуващи в училища, в които се обучават деца с различна степен на владеене на български език, без това да се отразява неблагоприятно на тяхното общо интелектуално развитие по този учебен предмет. Мисля, че в началната училищна степен трябва да се акцентува на комуникативните функции на речта.
Учебната програма трябва да бъде насочена по скоро към прагматичното овладяване на езика, което налага поставянето на специален акцент върху груповата работа, за което трябва да се предвиди повече време за разговори в групата. По този начин ще се създаде ситуация, при която ученикът е "добър разказвач", но и "добър слушател". През този период е особено необходимо сътрудничеството между учителя по български и този по майчин език с оглед осмислянето особеностите на двата езика от учениците, за обогатяване на речниковият им фонд. В следващата училищна степен трябва да се даде приоритет на академичното овладяване на езика. Към учебника по български език е необходимо да се въведе тетрадка по пунктоация и правопис.
Преосмислянето на литературното обучение по-осезателно трябва да се отрази върху проверката и оценката на учениковите знания. Убеден съм, че полагането на писмен изпит по български език и литература при завършването на основно образование е необходимо.
Училището има нужда от помощта на обществото и семейството за решаването на този важен въпрос.
На първо място е нужен закон за българския език, който да уреди всички спорни въпроси в момента, правописа, за неговото изучаване и употреба, за уточняване на понятията "майчин" и "домашен" език и формите на тяхното изучаване. На учители, работещи с невладеещи добре български език деца, да се възстанови диференцираното допълнително възнаграждение. От особено важно значение за овладяването на български език от деца-турчета е въпросът за предучилищните заведения и особено за целодневните детски градини. Без да се смята за привилегия, смятам, че МС и общините трябва да потърсят резерви и за облекчаване на родителите, чиито деца посещават предучилищни заведения. От страна на родителите е нужно да се преодолее консервативното отношение към българския език и да се стимулират децата в неговото овладяване. Иначе изучаването на майчиния език не е проблем, а зачитане правото на другия, различен от теб, както е гражданско задължение овладяването на български език за онези, за които той не е майчин. Едно такова разбиране и поведение значително ще облекчи работата в училище, от което полза ще имат преди всичко учениците.
Доц. Казакова: Днешното поколение е загубено за България
Световноизвестна българска цигуларка избра Кърджали за начало на концертите си по случай 40 години концертна дейност
Доц. Казакова: Днешното поколение е загубено за България
Трябва да направим всичко възможно следващото да остане тук и да работи за страната си
Разговора води Тонка ГОГОВА
В понеделник концерт по случай юбилея си 40 години концертна дейност изнесе в Кърджали цигуларката доц. Елисавета Казакова. Заедно със симфоничния оркестър тя изсвири без почивка 2, 3 и 5 концерти за цигулка на Моцарт. Елисавета Казакова е една от най-добрите интерпретатори на творчеството на композитора. Беше невероятно удоволствие да се чуе наживо брилянтното й изпълнение, заредено със слънчевото излъчване на личността й.
Елисавета Казакова е доцент в Музикална академия в София. Предстои й в най-скоро време да защити професорска степен. Тя е активно концертиращ музикант вече 40 г. Стъпила е на сцената едва на 11 г. Започнала е да учи цигулка на 6 години.
- Гостуването на музиканти от вашия ранг са си чисто изключение за Кърджали. На какво дължим щастието да ви чуем?
- Ще чествам 40 години концертна дейност на 11 май 2000 г. На тази дата през 1960 г. с Пловдивската филхармония под диригентството на Добрин Петков изсвирих "Аделаида" на Моцарт. Ще го отпразнувам с поредица концерти, първият от които е в Кърджали. Избрах тук да е първият, защото много обичам оркестъра, публиката. Зная, че и те ме обичат. Най-важното е, че всичко стана много спонтанно. С много любов, с много голяма отговорност бе изнесен концертът.
- Кога изникна идеята?
- Преди 10 г., когато чествах 30-годишния си юбилей. Изнесохме концерт с оркестъра. След това имаше един много хубав коктейл. И тогава някой от оркестрантите каза: "Да си жива и здрава и да честваме и 40-тия ти юбилей тук! ". Запомних го и когато си разглеждах сега програмата, реших, че първият ми концерт ще бъде в Кърджали, а после в Бургас, Варна, на Мартенските музикални дни в Русе и накрая в София.
- Преди 10 г. обаче симфоничният оркестър не беше какъвто е сега?
- Много съжалявам, че е така орязан. Тези прекрасни музиканти заслужават много, много повече. Но при сегашните тежки икономически условия това се случи на много други оркестри. Въпреки всичко трябва да се борим много за изкуството. Трябва да издържим. Много е важно да издържим. Вярвам, че нещата ще се оправят.
- Означава ли, че вярвате в бъдещето на симфоничните оркестри в малките градове като Кърджали?
- Вярвам. Трябва да ги има. Необходими са. Всичко възможно трябва да се направи да ги има.
- Не ви ли притеснява малкото публика?
- Не. За мен е важно, че има хора, които харесват музиката. И удоволствието да свиря с добри музиканти като хората от вашия оркестър.
- Какво ви свързва с Кърджали?
- Свирила съм като солист много отдавна, още през 1973-74 г., но не с оркестъра. Първото ми свирене с него беше на юбилея. И оттогава много заобичах вашите хора. Много ми е приятно да работя с тях.
- Разбрахме, че имате много ангажименти извън Балгария, по света?
- Е, из целия свят не може да се каже. Концертирам в Европа, Корея, Австралия. Конвертируемата валута на България е изкуството и спортът.
- Имиджът на България, за съжаление, не е хубав. Това отразявало ли се е на отношението към вас?
- Никога. Напротив, залата винаги е гърмяла от овации. Специално музикантите ни уважават страшно много на Запад. Аз съм преподавател в Музикална академия и всички мои студенти са навън и са помощник концертмайстори и концертмайстори, абсолютно всички. Жалкото обаче, е, че не са тук. Толкова млади хора, които трябва да са тук, за да градят нашата култура, работят за други страни.
- Може би един ден ще се върнат с натрупан опит?
- Не, мисля, че това поколение ще го пропуснем. Но трябва да бързаме да възстановим нормалния ред на нещата, за да не изпуснем и следващото поколение.
- Училищата по изкуствата напоследък се оплакват, че нямат достатъчно ученици.
- Така е, защото в момента хората на изкуството и конкретно музикантите са най-унизените. За жалост. Но въпреки всичко аз съм оптимист, защото, който е започнал да свири, не може току-така да остави инструмента. Музиката е една голяма любов завинаги. С нея не можеш да се разделиш до гроб.
- Не се ли случва талантливи деца да изберат друго, по-доходно поприще?
- Има талантливи деца, но родителите предпочитат да ги насочат другаде. Ние трябва да направим всичко възможно да помогнем децата да направят правилния избор. Може би да върнем стари изпитани методи - ученическите концерти, лекториите, да ходим в училищата, детските градини. Нужно е!
А талантливи деца наистина има, въпреки всичко. Страшно много! Преди 2-3 дни се върна от конкурс на ЮНЕСКО едно дете с трета награда. Това е световен конкурс! Сега не мога да се сетя за името, но то спечели първа награда на конкурса "Добрин Петков" тази година.
- Бихте ли ни казали някой ваш ученик, който работи в България?
- В оркестъра на Перник концертмайстор е Калина Павлова, пом.-концертмайстор на Софийската народна опера е Николай Петров.
- А извън България?
- Доста са, ще изброя само някои - Красен Пенев е концертмайстор в Кайро, Пламен Стоянов е концертмайстор в Плауен, Германия, Елица Шиварова, пом.-концертмайстор в Мюнхенския камерен оркестър, Мариета Йотова е пом.-концертмайстор в Мексико, Борислав Гочев и той е там. Много ще е трудно да спомена всички. Но със сигурност всички са уважавани и ценени там, където работят.
Разработките на КОС-Кърджали на европейско ниво
Вчера в областния град беше чествана тържествено 70-годишнината от създаването на Комплексно-опитната станция
Разработките на КОС-Кърджали на европейско ниво
Твърди д-р Евгения Ачкаканова, началник на управление в Министерството на земеделието
Валери КОВАЧЕВ
Комплексно-опитната станция в Кърджали е уникално звено в Селскостопанската академия. В нея са селекционирани над 20 тютюневи сортове, които са внедрени в производството. Дала е много за развитието на този подотрасъл в страната. Постигнати са сериозни успехи в овощарството и по проблемите на ерозията на почвата. Разполага със съвременен център за научно обслужване на земеделието, който е сред водещите в България. Това заяви вчера ст.н.с. д-р Димитър Славов, зам.-председател на Селскостопанската академия на тържеството по случай 70-годишнината от създаването на станцията в Дома на културата. Много от разработките на научните работници от КОС превъзхождат постиженията на европейските им колеги, изтъкна д-р Евгения Ачкаканова, началник управление "Наука и образование" към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Тя поднесе поздравителен адрес, подписан от аграрния министър Венцислав Върбанов.
КОС в Кърджали има важна роля за развитието на българското земеделие, каза проф. д-р Атанас Попов от Висшия селскостопански институт в Пловдив. Той връчи на директора на станцията ст.н.с. д-р Дора Янчева емблемата на института като израз на желание да продължи съвместната работа между двете научни заведения.
Всеки от нас и дава ясна сметка за мястото и приноса на КОС в областта на селското стопанство в региона, припомни Румен Димитров, кмет на община Кърджали. Той благодари на колектива на станцията и им връчи картина.
За честването на годишнината бяха пристигнали представители на научни селскостопански заведения от цялата страна. Близо час ст.н.с. д-р Дора Янчева приемаше поздравления. Преди това тя запозна присъстващите в залата с историята и дейността на КОС. Заключителните й думи бяха "Едно научно заведение със 70-годишна история има особено основание да има и бъдеще".
Разсмиват кърджалийци с "Клюки от ада"
Васил Михайлов, Ивайло Христов и Деляна Хаджиянкова гостуваха на сцената на ДТ "Димитър Димов"
Разсмиват кърджалийци с "Клюки от ада"
Снежана ГОРАНОВА
Васил Михайлов, Ивайло Христов и Деляна Хаджиянкова гостуваха на сцената на ДТ "Димитър Димов" в Кърджали в прочутата комедия на Ж.Н.Фенунк "Клюки от ада". За почитателите на Мелпомена талантливите актьори организираха неописуемо предаване от оня свят, което носеше непретенциозното заглавие "Отворете кавичките".
Изповедите на политика в изпълнение на Васил Михайлов, на фризьора в лицето на Ивайло Христов и на журналистката Деляна Хаджиянкова, прозвучаха като гротеска за живия живот.
Земните грехове на героите в комедията "Клюки от ада", разказани майсторски от актьорите, предизвикаха искрен смях у зрителите. Репликите на героите осветяваха и най-интимните кътчета на земния човек... Светлината на прозренията, които представиха по неповторим начин Васил Михайлов, Ивайло Христов и Деляна Хаджиянкова идваха от ада, от оня свят, но рисуваха вечни житейски прояви, като даваха обилна храна и на мисълта.
Гостите обещаха нова среща в Кърджали с "Клюки от ада" на 13 декември.
Ремонтират Наредбата за таксиметровите превози
Министърът на транспорта Вилхелм Краус се огъва под натиска на фирми в страната, че започват национална стачка
Ремонтират Наредбата за таксиметровите превози
Хората в бранша протестираха против лицензите на фирми с автомобили до една година
Георги КУЛОВ
Министърът на транспорта Вилхелм Краус се огъна под натиска на таксиметровите фирми в страната, които подготвяха национална стачка заради проект за наредба, който ги изхвърля от бранша. Изготвен в транспортното министерство проект за нормативен документ, уреждащ таксиметровите превози, достигна до Националния съюз на превозвачите към Обединение "Промяна".
Оттам организираха стачни комитети в цялата страна. Таксиметърджиите изразиха несъгласие с член от наредбата, който предвижда от началото на следващата година да се лицензират само фирми, чиито автомобили са на възраст до една година. От НСП заявиха, че това ще остави на улицата 35-40 000 души.
В Кърджали координаторът на Националния съюз на превозвачите Румен Крумов каза, че в министерството са искали да унищожат дребния и средния бизнес в бранша за сметка на големи фирми монополисти. Румен Крумов обяви също, че министър Краус е наредил в последния вариант на наредбата, който вчера официално бе връчен на НПС, този член да отпадне. Премахва се и изискването за ежедневен технически и медицински преглед на колите и техните шофьори, срещу което се обявиха таксиметровите фирми.
Министерството на транспорта е приело и искането на НСП да се организира широк дебат по наредбата. Въпреки обещанието на заместник-министър Илко Милушев, че при обсъждането на текста ще бъдат допуснати експерти на НПС и "Промяна", последният вариант на нормативния документ бе изготвен само от специалисти на транспортното министерство. Краус обаче е склонил да изслуша хората на НПС на 29 ноември на среща в транспортното министерство. Там ще стане ясно дали ще отпаднат и скандалните текстове около обема на багажниците и изискваните гаражи от таксиметровите фирми.
Във връзка с подготвяния при Краус дебат, НПС свиква среща на таксметровите шофьори, която ще се проведе на 28 ноември, ден по-рано. На нея ще се изработи обща стратегия и ще се изслушат всички претенции на хората в бранша относно наредбата. За тази цел в Кърджали вчера бяха освен координатора на НПС Румен Крумов и секретарят на обединение "Промяна" Михаил Михайлов. Те имаха среща с шофьори от всички таксиметрови фирми в Кърджали. Излъчени бяха делегати за срещата на 28 ноември на таксиджиите в София. Бе създадена и секция на Националния съюз на превозвачите в Кърджали.
Кърджалийци бяха с едни от най-радикалните искания, отстоявайки нашите интереси. Затова създаването на структура тук е от особено значение за нас, подчерта координаторът на НПС Румен Крумов.
Симфоничният оркестър в Кърджали доказа, че може
Моцарт в ударна доза поднася Елисавета Казакова
Симфоничният оркестър в Кърджали доказа, че може
Орлина ВЕЛЧЕВА
От години в Кърджали не се беше случвало музикално събитие от такъв ранг, каквото беше концертът на Симфоничния оркестър със солист цигуларката Елисавета Казакова, една от най-големите български цигуларки, състоял се на 22 ноември 1999 г. Прозвучаха три цигулкови концерта в една вечер при това Моцартови /N 2, 3 и 5/. Доколкото ми е известно, много малко са музикантите, дръзнали да си поставят подобна творческа задача. Рядко красиви, Моцартовите концерти са изключително трудни, виртуозни, а изсвирени наведнъж изискват голяма физическа издържливост, емоционално напрежение, творческа активност и зрялост.
Елисавета Казакова поднесе на кърджалийската публика една интерпретация, която дълго ще се помни. Елегантната фраза, пълния и сочен звук, бравурната техника, богатите темброви и динамични нюанси, съчетани с проникновен лиризъм и финес в изключително прецизен Моцартов стил - това е, което буквално спря дъха на публиката. С много топли аплодисменти и възгласи "Браво! ", хората в залата посрещаха всяко произведение. Казакова вдъхнови и оркестрантите, които я следваха във всяка нейна фраза, във всеки дъх с отдавна неизпитвано вълнение. Кърджалийските симфоници извадиха от себе си неподозирани от тях самите възможности и показаха, че дори и в този намален състав оркестърът е жив и може. Не е случайно, че музикант от класата на Казакова отбелязва именно тук своя творчески юбилей. Много се надявам това за него да е едно ново начало, едно ново бъдеще.
Скандал в дискотека
Скандал в дискотека
Меле в Тихомир, двама граничари в болница
Служители на Гранична полиция от участъците в Чорбаджийско и Тихомир пострадаха при скандал в тихомирската дискотека "Терминатор", съобщиха от РДВР. Срочно служещият редник Цонко С. е приет на лечение в пловдивска болница, а ст.л-т Георги Р. от участъка в Чорбаджийско е настанен в болницата в Момчилград.
Скандалът е възникнал около 23 ч. на 19 ноември. След употреба на алкохол посетителят в заведението Райчо С. се нахвърлил върху бармана като междувременно успял да изпотроши инвентар за 300 лв. Старши-лейтенантът се намесил да ги разтърве и скандалът прераснал в сбиване. Свидетели на инцидента позвънили в заставата в Тихомир. След минути оттам дошли 4 войници и с тяхното пристигане боят се пренесъл извън дискотеката. В мелето Цонко С. бил ударен със стол в гърба и по-късно транспортиран в Пловдив. С телесни повреди е и ст.л-т Георги Р. За изясняването на случая работи РПУ-Подкова. Назначена е и служебна проверка.
Скандинавците готови да сътрудничат с българи
Зам.-генералният директор в Департамента на Националния съвет за висше образование в Норвегия д-р Инге Моен пред "Нов живот"
Скандинавците готови да сътрудничат с българи
И те равняват критериите на обучение със страните от Европейския съюз
Разговора води
Снежана ГОРАНОВА
Докторът на политическите науки Инге Моен е роден на 11 август 1951 г. в гр. Тронтайм, Норвегия. Женен. Съпругата му е психоложка. Инге Моен е зам.-генерален директор в Департамента по администрация на Националния съвет за висше образование в Норвегия. Д-р Моен е на седмично посещение в България. Гостува на приятеля си в Кърджали и шеф на гражданско сдружение "Балкански форум" Илко Вакарелов, с който през октомври 1998 г. са участвали в международна програма за обучение в САЩ. Личното си посещение той превърна в обществено. Желанието му е между България и Норвегия да се установят трайни контакти в областта на образованието.
- Д-р Моен, бихте ли представили с няколко думи Норвежкия съвет за висше образование?
- Той е съветническо тяло към Министерството на образованието. Занимава се с изследователските и църковните дейности в Норвегия и е свързан с дългосрочното развитие на висшето образование в Норвегия. Съветът е създаден по настояване на парламента и с решение на правителството през април 1998 г. Състои се от 13 души, представители на университети и колежи. В него членуват и двама студенти, които се избират за 1 година. Останалите 11 души са със срок от 3 години. Към съвета работи Секретариат от 50 служители. Те отчитат работата на съвета пред Министерството на образованието. Секретариатът дава съвети и за дипломирането на студентите от чужбина, организира обучението в курсове за различните степени в образователната система на Норвегия. Съветът за висше образование е отговорен за качеството на обучение във висшето образование на Норвегия. Участниците в него работят в партньорство с Норвежкия съвет на университетите на държавните колежи.
- Вие върху какво точно работите в Съвета?
- Занимавам се с политиката на образованието. Работя с всички, които са свързани с тази област - за координация и приравняване на критериите на норвежкото висше образование с европейското.
- В тази посока се работи и в България?
- Затова ще използвам и гостуването си тук. Очаквам от срещите си с директора на филиала на Пловдивския университет в Кърджали доц. Иван Костов и от тази с ректора на университета в Пловдив да разбера как висшето образование в България се реформира.
- Какво иска да постигне норвежката образователна система?
- Опитваме се да приобщим към квалификацията бакалавър и магистър - титли, които са възприети в целия свят, за да може Европейският съюз да приема нашите специалисти без никакви пречки.
- Известно ли ви е дали между Норвегия и България има подписано споразумение за признаване на дипломите, издадени в двете страни?
- Специален отдел в нашия Секретариат се занимава с този въпрос. Българите с висше образование, когато отидат в Норвегия, може да се обърнат за помощ към Секретариата ни в Осло, за да им бъдат признати дипломите.
- Това става без никаква допълнителна квалификация или конкурс?
- Зависи от вида на образованието. Ако човек притежава диплом за лекар, трябва да премине курс на обучение, за да го приемем като такъв в Норвегия. Процедурите са различни, според специалността.
- За вашите висшисти има ли работа в Норвегия?
- Пак зависи от професията. При нас добре работи свободният пазар за висшисти. Някои от студентите намират работа още преди да си вземат дипломата. Лекарите и компютърните специалисти са най-облагодетелствани. Те получават и най-високо заплащане в Норвегия. Останалите висшисти по-трудно си намират работа, но получават доста прилично възнаграждение.
- До каква степен може да разчитаме на сътрудничество с норвежкото образование?
- Не бих дал конкретна идея сега. По принцип това е работа, която предстои. Сътрудничество може да се появи дори на базата на отделните институции - между университетите, между колежите в двете страни, които са автономни. На ниво Съвети на висшето образование също е желателно да заработим. Между двете министерства има възможност да се подпише споразумение. Надявам се, че разговорът ми в Министерството на образованието в София ще предостави материал за работа в тази посока. Аз лично се интересувам от всичко, което днес се случва в българската образователна система, как се вземат специалности и за колко време.
- С какво свързвате вашите очаквания в Кърджали?
- Да опозная града, да се срещна с колкото може повече хора. Разбрах, че имате забележителен музей, красива природа. Най-важното е, че още в първия ден на кърджалийска земя си пожелах да дойда отново и това ще стане.
