КОС даде 20 сорта на тютюневото стопанство в България
Ст.н.с. д-р Дора Янчева, директор на Комплексно-опитната станция в Кърджали пред "Нов живот"
КОС даде 20 сорта на тютюневото стопанство в България
Десетилетия полетата на научното заведение са модел за полупланинско земеделие
Интервюто взе Валери КОВАЧЕВ
- Госпожо Янчева, Комплексно-опитната станция навърши 70 г. Какво даде за този период тя на земеделието?
- В 70-годишната история на станцията се вписват значими постижения на агрономическата наука и приложна дейност. КОС даде на тютюневото стопанство на България около 20 сорта от най-реномираните ориенталски тютюни - "Джебел басма" и "Крумовград". Научно обоснована технология за отглеждане на съответните сортове според изискванията на пазара.
Разработена е технология за затревяване на ерозирани земи. Изследвани са основни параметри на почвената ерозия. Създадени са колекционни насаждения от трайни култури, десетилетия функционира овощен разсадник, задоволяващ нуждите на района от посадъчен материал. Полетата на КОС бяха модели за полупланинско земеделие.
- След 1989 г. настъпиха драстични промени в икономическите принципи и структурата на селското стопанство. В крак ли сте с времето?
- Постоянен стремеж във формирането на научно-приложната проблематика на станцията е било адаптирането й към нуждите на земеделието в района. От 1996 г. станцията обогати дейността си и с местната служба за съвети в земеделието.
- Източните Родопи са район със специфични климатични и екологични условия. Преобладава монокултурието. Как ще отговорите на обществените очаквания?
- В резултат на дългогодишната изследователска работа, водена в станцията, е набрана богата информация за природните дадености на района, тяхната специфика и възможностите за развитие на земеделието. Тази информация и контактите, които има станцията с всички поделения на селскостопанската академия, дават възможности във висока спепен да се отговори на новите потребности на земеделските производители.
- Публична тайна е, че се мътят сериозни преобразувания в Селскостопанска академия, чието поделение сте и вие. Ще го бъде ли КОС?
- Считам, че няма основание за притеснение за съдбата си едно от най-старите земеделски научни заведения, необходимостта от което е преценена преди 70 години още в царска България.
Анкета
Над какво работите?
Д-р Куна ПЕТРОВА, научен секретар на КОС и научен сътрудник по селекция на тютюна
Конюктурата на тютюневия пазар, завишените критерии към качеството на суровината, изразено в рандеманни класи, намаляване дължината на листата от долния и средния пояс, главно за тютюните от произход "Джебел басма", както и опазването на сортовата чистота налагат обогатяването на изходния материал и създаване на нова генерация сортове. Затова предимство ще има селекцията на форми, превъзхождащи стандартните сортове по биологична мощ, издръжливост на прегаряне, добив и качество. Размерите на листата и технолого-дегустационната характеристика трябва да съответстват на произходите за сортовете да са устойчиви на икономически важните болести за региона.
Петър ТЕРЗИЕВ, научен сътрудник по овощарство
Продължаваме научно-изследователската работа по сортоизучаване на наши и чужди сортове орех, за да бъде обхванат периода на пълно плододаване. Най-добрите ще бъдат районирани и включени за внедряване в ореховото производство. Изследванията ще обхванат и въпроси по системата за резитба при латерално-плододаващите сортове, които се характеризират с обилно плодообразуване и умерен до слаб растеж. Богатият колекционен материал от български и интродуцирани сортове орех, хибриди и местни форми е добра основа за продължаване на бъдещата селекционна работа при ореха.
Магдалена НИКОЛОВА, научен сътрудник по овощарство
Единствено в КОС-Кърджали се води научно-изследователска работа с лешниковата култура. Проучени са въпросите за производство на присаден посадъчен материал от културни лешникови сортове върху подложка дървовидна леска при контролирани и полски условия. Определени са оптимални сортовоподложкови комбинации. Създадено е сортиментово насаждение, което включва над 20 от най-разпространените сортове лешници и 8 форми дървовидна леска с различен произход.
Сега експерименталната работа е насочена към установяване на предимствата и недостатъците на едностъбленото формиране върху дървовидна леска в сравнение с традиционното храстово формиране и с възприетото във водещите страни едностъблено формиране на собствен корен.
Иванка МАТЕВА, ръководител на опитно поле
Разширяване на семепроизводството от утвърдените и районирани сортове тютюн от произходите "Джебел" и "Крумовград". Пълно възстановяване на овощния разсадник за производство на посадъчен материал от орехоплодни и костилкови видове, пригодени за местните условия. Това са приоритенти задачи в бъдещата дейност на станцията.
Златко ДИМИТРОВ, научен сътрудник по ерозия на почвата
В КОС съм от няколко месеца. Проблемът ерозия ще бъде областта на моята работа. Надявам се да успея да намеря основата на миналите постижения и да продължа със свои идеи. Новата постановка в обработването на земите се състои в организирането на нов принцип, собственикът сам организира производството и сам се грижи за реализацията на продукцията. Затова стремежът ми ще бъде противоерозионните мероприятия да се извършват едновременно с основните операции без допълнително оскъпяване. Наред с проблема ерозия трябва да се изследват и икономическите ползи на тези мероприятия. Само тогава съответният стопанин ще търси помощ от науката.
Анкета "Нов живот"
Анкета "Нов живот"
Какво очаквате да се промени у нас след визитата на Бил Клинтън?
Николай НИКОЛОВ, общински съветник в ОбС от БСП
Според мен, като първо посещение на американски президент в България, идването на Бил Клинтън е положително. След 120 години независимост страната ни не е имала такъв гост от Великите сили. Посещението му ще е още по-значително, ако се съобрази с настроението на по-голямата част от българския народ Великите сили да ограничават желанието си непрекъснато да се месят в работите на Балканите. Според мен е илюзия, че САЩ ще измести Русия от полуострова.
Надявам се, че Клинтън ще успее да разбере, че в България не живеят аборигени, което ще е най-голямата полза от посещението му.
Отец Боян САРЪЕВ
По същество нищо няма да се промени. Защото Клинтън няма да реши проблемите ни. Но неговото посещение е един исторически факт, защото в България за пръв път идва американски президент. Мисля, че Клинтън си има достатъчно много проблеми отвъд океана, за да очакваме, че ще се заеме с нашите. И мисля, че ако сега той е тук, означава, че защитава американските, а не нашите интереси. Вярвам, че нашите проблеми можем и трябва да си ги решим сами.
Мариана ТОНЧЕВА, главен редактор на Радио Кърджали
Очаквам тази визита да ни донесе нещо добро. Най-напред България да бъде забелязана. И като перспектива много добро икономическо сътрудничество между двете страни. Очаквам наистина да се промени визията за Балканите. Лично аз се чувствам горда, че американският президент избра София, за да отправи своето послание към народите от Източна Европа. Това е признание за мястото на нашата страна в процесите на нашия континент. И за трудностите, които преодоляваме, за да бъдем свободна и демократична страна.
Тони ГЕОРГИЕВА, гл. редактор на "Дарик радио - Кърджали"
Посещението на Клинтън означава преди всичко излизане на страната ни от изолация. Това е подкрепа за младата демокрация в България. След форума във Флоренция може би България ще влезе в перспективите на 21 век за Европа. Не е случайно, че Клинтън посещава страна с 1300-годишна история.
Вероятно позицията на България по конфликта в Косово ще ни осигури достойна позиция в Европа и смелостта, с която отстоявахме тази позиция, вероятно е допаднала на американския президент.
Борис АВРАМОВ, главен редактор на "Репортер Днес"
Очаквам да стане ясно дали големият бял брат отвъд океана най-после ще ни припознае като свой роден резерват. Казвам резерват, защото в момента американските индианци имат по-големи права и живеят по-добре от българите.
Очаквам бившият ни северен брат да не ни отмъщава за това, че му изневерихме с демокрацията.
Щом сме създали държава на кръстопът, не е лошо да си дадем сметка кой, кога и колко стъпва на тази територия.
В крайна сметка България е надживяла три империи. Защо да не надживеем и четвъртата. Последното не се отнася само за Иван Костов.
Инж. Пейчо ПАШОВ, управител на Кабелна тв "Глобо"
Очаквам след посещението на Клинтън в България да настъпят промени и то за добро. Мисля, че то ще помогне да се осъществи това, за което се говори сега навсякъде - за интеграцията ни към съвременния свят, за отварянето на Европа и за рухване границите между държавите. Очаквам да получим признание за всичко, което сме направили досега, и най-вече за издигане на цената на интелектуалния труд и у нас, както е в Европа.
Зеолитът край Кърджали може да е и убиец
Шефът на онкологията в Хасково предупреждава, че лечебното въздействие на клиноптилолида не е изследвано клинично
Зеолитът край Кърджали може да е и убиец
Хора от цяла България се редят с туби пред чешмата в Бели пласт, за да си налеят от целебната вода
Иван МИТЕВ
След съобщението за лечебните свойства на зеолита клиноптилолид, разпространено от медиите, коли с регистрация от различни краища на страната започнаха да спират край кариерата до село Бели пласт. Няколко дни вече хора с туби се редят пред чешмата до зеолитовото разкритие.
Сред търсещите изцерение вчера имаше хора от Хасковско, Ямболско, Софийско, Пловдивско. Повечето от пристигащите нямаха представа как изглежда минералът. Чули бяха само, че лекува нелечими болести и се взема по лъжичка сутрин и вечер. Почти никой не беше наясно относно промишленото приложение на зеолитите, както и за другите им находища край Желязна врата, Белия баир и Мост. Някои от хората бъркаха кариерата със защитения обект Скалните гъби. Те влизаха през прокъсаната телена ограда и къртеха парчета от природните феномени.
Няма кой да ни обясни от къде и какво да вземем, оправда се семейство от Стара Загора. Чухме по телевизията и хукнахме насам. Имаме болен близък, за когото не дават надежда за оздравяване. За нас това е последният шанс.
Зеолитите в Кърджалийско са милиарди тонове, заяви геологът Иван Иванов от "Геоинженеринг" ЕООД в Асеновград. Предприятието е проучвало находищата в региона и открило колосални залежи. Зеолитите са толкова много, че с тях биха могли да бъдат излекувани всички жители на планетата, ако действително помагат. Нелепо е във връзка с това да пострадат Скалните гъби, подчерта Иванов.
Специалистите от Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието се заеха да изяснят чия е територията на скалния феномен. Но докато тече административната процедура, общината трябва да реагира незабавно и да постави поне указателни табели, препоръчаха природозащитниците.
Клиноптилолидът не е изпитан клинично и не може да се каже изобщо дали лекува, каза участникът в VI конгрес по онкология, директорът на Онкологията в Хасково д-р Венко Балабанов. Докладът, в който се споменава името на минерала, е озаглавен "Отсъствие на токсични ефекти у лабораторни гризачи, третирани орално 70 дни с клиноптилолид". Негови автори са П. Благоева, З. Генчев, Ц. Мирчева, Нели Измирова. В него е описано влиянието на клиноптилолида върху женски и мъжки лабораторни мишки, хранени със стандартна храна за лабораторни животни на "Витапрод" АД-Костинброд. Тази храна съдържа 20 % от минерала. Научното съобщение е за това, че не са констатирани общотоксични прояви и патоморфологични изменения на вътрешните органи на гризачите. Минералът не е изпитван върху хора и съобщение за неговия ефект върху човешкия организъм не е правено.
Трудно ми е да коментирам лечебните свойства на клиноптилолида, след като даже химичния му състав не ни е известен. Ако съдържа торий и стронций, то е възможно да повлиява положително върху онкологичните заболявания. Но ако съдържа манган, напротив, има риск да ги активира. Необходимо е да бъде изследван клинично, за да си позволим да го използваме при лечението на пациенти. Колкото за това, че някой се бил излекувал от нещо, това не може да бъде показателно, след като не знаем какво му е било и дали точно клиноптилолидът е причина за това. От единичен случай не може да се съди, категоричен е д-р Балабанов. Прибързаното лечение с този минерал крие големи рискове. Всеки от нас би го приложил, ако резултатите от клинични изпитания покажат положително въздействие върху човешкия организъм. Останалото е чиста проба спекулация с цели извън медицината, заяви д-р Балабанов.
