Веселин Жигов: Пея изживяни и изтъжени песни
Солистът на Виевската група е категоричен, че от българската народна музика няма по-богата, затова по света я харесват и разбират
Веселин Жигов: Пея изживяни и изтъжени песни
Младите сега се увличат по поп-фолка, но това време ще отмине
Разговора води Тонка ГОГОВА
Да ви изпея 1000 песни, но да говоря не мога, притесни се солистът на Виевската група Веселин Жигов като застанах с касетофона пред него. Но като няма как във вестник да се чуе песента му, прежали се.
- Приготвил съм специална песен за строителството на каскадата "Горна Арда" - "Събрали се, събрали Турция и България, копка да правят".
От това по-хубаво не виждам. Че е добро, го показва този народ, който се събра за откриването на строителството. Не 6 г. 10 г. да има тука работа за местните хора, които страдат, като закриха рудниците. Дано и занапред има хубави поводи хората да се зарадват, а ние да им попеем.
- Това за песента е новина. Друго ново около вас?
- Виевската група готвим нова касета, издава я "Пайнер студио". Половината ще е с родопски песни, половината поп-фолк.
- Доста необичайно съчетание. Вие ли пеете поп-фолк?
- А, не! Имаме певица - Росица Пейчева.
Наложи се да направим касетата наполовина с поп-фолк, защото младите искат такава музика, а старите родопчани харесват нашите си хубави песни като "Яжте и пийте".
- Одобрявате ли поп-фолка, как го приемате?
- От нема и как. Младите искат по-фолк. Аз като изляза пред младите и изпея "Руфинка" и "Излел е Делю" и им става безинтересно. Започват да искат "жиджи-биджи", както вика един познат. И тогава се налага да им поднесем и поп-фолк. Ама аз не пея, не го харесвам.
- Защо младите хора се увличат по поп-фолка?
- Не, знам! Но ще го изживеят. Както изживяха сръбската музика, така ще изживеят и поп-фолка. Всичко ще си мине по реда.
- - Вие пеете не само в България.
- Обиколили сме с групата десетина държави - Германия, Полша, Русия, Чехия, Унгария, Турция, Югославия.
- Как се чувствате пред чуждата публика?
- Там съм още по-весел, защото много ми ръкопляскат. На родопските взимам да играя на сцената даже.
- По-темпераментна ли е публиката в чужбина?
- Като че ли разбират българското, бе! Разбират го! Защото от българската музика нема по-богата по света! Аз нея най си я харесвам!
- Като си почивате, каква музика слушате?
- Слушам по-старите си записи, песните, които съм вземал от Радка Кушлева - нея най-харесвам сред певиците, и от бай Георги Чилингира от мъжете. Това са най-големите родопски певци. Пред тия двамата аз прекланям глава, от тях съм вземал много. А също и от стари хора, от родители. И ни е драго да чуем родопско.
- Стари ли са песните, които пеете?
- Много стари, по на 200-300 години. Тия са изживяни и са изтъжени, със сълзи сторени. Не като сега поп-фолка - разкопчай ма, закопчай ма. Това за мене е нищо, смешна работа! Като гледам, това няма нищо! А в нашите песни се пее как човек е страдал, как с пушката си е бранил честта, работи, дето са били, това да изпееш!
- От кого наследихте таланта си?
- Баща ми беше кавалджия и гайдаджия, дядо ми само на гайда свиреше, майка ми пееше. Имам наследство.
- Търсите ли стари песни, събирате ли?
- От 18-годишен съм на сцената, сега съм на 62.
През цялото това време съм търсил песни. И още има за издирване, а старите хора си отиват. Попадал съм на такъв, който вече не може да ми каже точно текста и мелодията. Тогава, от което съм чул, правя песен. Мои са "Оти ми са горо надигаш", "Оти ми плачеш, бубайко", "Горице, ситна зелена", "Яжте и пийте" - все са свързани с историята на Родопите. Общо съм изпял над 350 песни, от тях към 20 са мои.
- Хрумвало ли ви е да издадете сборник с текстове на песни.
- Не, аз пея - за радиото, по веселби и празници.
- От 10 г. сте заедно с Виевската група. Сигурно сте вече много близки. Случвало ли се е да се скарате, да имате противоречия?
- Не, ние сме сериозни хора. Винаги добре се подготвяме, когато ще пеем. Не може иначе. И да нямаме излизане, събираме се, правим репетиции и в събота, и неделя. Няма това-онова. На сцената всеки си знае какво да прави, няма пазарлъци - това искам, това не искам. С един поглед се разбираме, всичко е репетирано. Случва се и по 10 часа да свирим.
Кърджалийският кабинет за жени с проблем прочут и в София
5 дами получиха помощ срещу насилници
Кърджалийският кабинет за жени с проблем прочут и в София
Само за около месец 5 жени жертва на насилие са потърсили помощ от консултативния кабинет на Женския клуб към кърджалийското читалище "Обединение". Нито една от тях не е била обект на сексуално насилие.
Възникна проблем с жени, които са изгонени от къщи от съпрузи или бащи. В момента хората от кабинета търсят подходящо жилище, където да ги подслоняват. Разчитат на съдействие от общинската управа.
Понякога хората от кабинета се налага да свършат и съвсем несвойствена работа, но го правят от добро сърце, ако им е по силите. Например възрастна жена им се оплакала, че пред блока й от доста време стои купчина отпадъци. Гинекологът звъннал на БКД с молба да пратят хигиенисти. Нерядко им се обаждат и да ги похвалят за доброто начинание. Най-изненадващата похвала дошла от софийската асоциация "Анимус", която от доста време работи с жени жертва на насилие. Научили за кабинета от вестниците. Оказало се, че към тях са се обърнали доста жени от Кърджалийско, които явно не са чували за кърджалийския кабинет, където психиатър, адвокат и гинеколог могат да им окажат безплатна помощ.
През декември ще има двудневен курс за доброволки да работят с жени с проблеми. Сред лекторите на курса ще има и от "Анимус".
Областният свиква нова сесия в Кърджали
Общинските съветници ще заседават в петък, за да изберат председател на местния парламент
Областният свиква нова сесия в Кърджали
Моделът на управление в общината бил консенсусен, твърди Пламен Иванов
Георги КУЛОВ
Областният управител Пламен Иванов ще насрочи за петък нова сесия на Общинския съвет в Кърджали, научи "Нов живот". Основната точка в дневния ред ще бъде изборът на председател на местния парламент. Областният управител е длъжен по закон да насрочва сесиите, до избора на шеф на Общинския съвет.
"Търпението ми се изчерпва", заяви по повод опита на ДПС-лидери да отлагат избора на председател на местния парламент областният управител. "Не съм мръднал и на милиметър от твърдостта си като политик", подчерта в тази връзка Пламен Иванов. Той заяви, че ще посочи с пръст виновниците за провала на работата на Общинския съвет. Това са не само част от лидерите на ДПС, но и хора от другите групи съветници, смята областният управител.
Според него, ако на предстоящата сесия не се избере шеф на местния парламент, това ще блокира избора на постоянни комисии и зам.-кметове, т.е. работата и на общинската администрация.
"Сегашният модел на управление на общината не е нито шарен, нито политически. Той е консенсусен", подчерта Пламен Иванов. Според него този модел е желан от гражданите на общината, които с вота си са показали, че има гражданско общество тук. "Не трябва да допуснем криза в работата на общинската администрация и местния парламент. От нея ще страдат хората и то заради интересите на неколцина местни политически лидери", смята областният управител.
Председателят на ОбС в Ардино с по-висока заплата от кмета
Вече на трета сесия общински съветници от ДПС и ОДС+ показват, че не могат "да мелят брашно заедно"
Председателят на ОбС в Ардино с по-висока заплата от кмета
Азис Мурад си осигурил и лек автомобил, и представителни пари, но Дикме не ще да ги дава от бюджета
Веса ГАВАЗОВА
Трета сесия, която бе обявена за извънредна, свика ардинският общински съвет. Нейната цел бе избор на кметски наместници в 21 населени места в общината.
камък се оказа процедурата за гласуването на предложението на общинския кмет Мехмед Дикме предния ден.
Другият фал на заседанието бе изборът на постоянни комисии към общинския съвет. Предложението на председателя Азис Мурад бе те да са пет на брой - по законност и контрол на решенията, по финанси и бюджет, здравеопазване и социални грижи, образование, култура и спорт и постоянна комисия по териториално-селищно устройство, благоустройство и комуникации. Оставам изумен от факта, че липсват комисии по приватизация, възстановяване на земите и горите, както и такава по екология и опазване на околната среда - все актуални проблеми не само за Ардинска община, а за цялата страна, съобщи Мехмед Дикме. Гласът му обаче остана глас в пустиня, в резултат на което съветниците от ДПС включени с по един представител в комисиите, си направиха самоотвод.
Деветимата извън ДПС не гласуваха и докладната на кмета Дикме за двама негови заместници. Освен, че на първата сесия представителите на ОДС+ гласуваха възнаграждение на председателя Мурад в размер на кметската заплата плюс 100 лева отгоре, на извънредното заседание те му осигуриха лек автомобил и представителни пари със своите гласове. Кметът Дикме отказа обаче да търси средства от отънелия общински бюджет за Азис Мурад, за когото са гласувани представителни пари още в началото на календарната година.
Общинските съветници от ДПС в Ардино са притиснати до стената в нокдаун и са малцинство в общинския съвет, след като председателят, избран от листата на Движението, дезертира от него и се постави в услуга на опонентите на ДПС, с което се оформи и ОДС+. Заради поста, към който неистово се стремеше, Азис Мурад показа липсата на всякакъв морал, коментират привържениците на партията на Сокола в Ардинска община. Ако смята, че изключването му от ДПС ще измие позора, който той нанесе на партията, е достатъчно наказание, много се лъже, споделиха селски кметове.
Регионалната библиотека се готви за своята 40-годишнина
На 7 декември се навършват 100 години от рождението на Н.Й.Вапцаров - патрон на най-голямото книгохранилище в Източните Родопи
Регионалната библиотека се готви за своята 40-годишнина
Двата дни са наситени с любопитни културни събития
Христо ГЕОРГИЕВ
Вчера дирекционният съвет на Регионалната библиотека в Кърджали прие плана за естването на 40-годишнината от своето създаване. То ще започне на 7 декември, датата, когато е роден Никола Вапцаров, патрон на кърджалийското книжно средище. В същия ден се навършват и 100 години от рождението на големия български и световен поет, чийто стихове са преведени на над 30 езика.
Работещите в Регионалната библиотека подготвят обширен пътеводител, който ще е един вид визитна картичка с функционално и практическо значение. Освен това се предвижда откриването на фотоизложба за живота на книгохранилището през последните 40 години. Учредява се награда на името на патрона Никола Вапцаров, който ще се връчи на местен творец от племенницата на поета Мая Вапцарова. Творбите ще се подбират след конкурс. Известният вече театър на маса ще има среща с кърджалийци, пред които ще представи малко известни творби на Вапцаров.
Ст.н.с., д-р на ист.н. Александър Гребенаров пред "Нов живот"
Ст.н.с., д-р на ист.н. Александър Гребенаров пред "Нов живот"
Корените на злините днес търсете и в историята
Архивите на балканските държави все още са заключени със 100 катинара
Разговора води
Снежана ГОРАНОВА
Ст.н.с., д-р на ист.н. Александър Гребенаров е роден в Кърджали на 6 юни 1953 г. Завършил е механотехникума в родния си град. Бил е учител една година в село Люляково като дипломиран историк в Софийския университет "Климент Охридски". От 1981 г. работи в Института по история към БАН в секция "Български национален въпрос". Често пише научни статии във в. "Македонски преглед", орган на Македонския научен институт, чийто член е. Подготвил е историческо изследване за тайните структури на македонските българи между двете световни войни. Александър Гребенаров гледа на Кърджали като на къща, населена с родопчани. Добре знае, че такъв етнос няма. Но детството му еднакво силно ухае на козунак и на баклава.
Професионалното верою на историка е документът.
- Г-н Гребенаров, днес много хора се интересуват от документалистика, без да са историци?
- Аз съм за публикуването на документи. Въпреки че който ги чете, не бива да забравя личния момент при селекцията им. Преди година публикувах сборник с английски дипломатически документи за времето от 1878 до 1903 г. В тях става дума за събитията в Македония и Одринско. Документите са великолепни доклади на английските консули в Тракия и Македония. В тях черно на бяло пише, че тези земи са 90 на сто населени с българи. Констатация, която английската политика само след 15-20 години категорично отрича, което е много странно.
- Затова ли мине не мине на българина му се налага да се идентифицира? По-лесно ли е сега за историците да изваждат доказателствен материал от архивите на съседните държави?
- На Балканите сме доста преплетени исторически, даже и генетично. Непредубеденият човек наистина си мисли, че сега достъпът до документите е по-лесен. Моето лично мнение е, че архивите на балканските държави ще продължат да са заключени със сто катинара. Ще дам един пример за мой колега от Македония. Той дойде тук. Бяха му предоставени най-пълни архиви. Получи достъп и до тези на МВР, дори на мен не се е случвало това. Но колегата не използва и половината от тези ценни документи. В 59 на сто от тях се говореше за българско население в Пиринско, Вардарско и Егейско. Той намери 5 документа, в които имаше разминаване и навеи за македонска нация, и си направи изследванията точно върху тях. Тук вече става дума за толерантността и етиката на изследователя.
- Може би по-точно е да се каже за човешката съвест на историка, чиито изследвания може да създадат тежки ситуации във взаимоотношенията между държавите?
- Пропагандата е много хубаво нещо. Тя се крепи на незнанието и до голяма степен на заблудата, която за съжаление забърква и кървави каши на Балканите.
- Много информация за нас има в библиотеките на страните, известни като Великите сили. Тя е изпратена от техните посолства тук, а и Русия отвори архиви?
- Руският архив е много свързан с нашата държава, но там много бавно се открехват вратичките. Може би причината е същият страх, за който споменах. Той може да се появи след такива действия като на колегата ми от Македония.
- Задавали ли сте си въпроса дали ние като древна нация не сме древните наивници?
- След 1989 г. много еуфорично се реши, че Европа ще стане без граници след като рухна Берлинската стена. Сигурно има нещо вярно в твърденията на по-възрастните, че при българите часът на истината настъпва тогава, когато започнат да ни бият.
- Един от шамарите май е идеята за помашка нация в България?
- След като ни притиснаха с тези твърдения, започнахме да работим по проблема, за да докажем пред света, че няма помашка нация, че има помохамеданчени българи, както да кажем във Франция има будисти, ислямисти, католици... Стана дума и за шопска нация. И ние, вместо да се сърдим защо са предоставили западните покрайнини на България на Югославия през 1919 г. им обясняваме колко не е вярно това за шопска нация. Започва да се говори и за влашко население по Подунавието.
- Проблем сега са и циганите?
- Защо холандците например ще ни казват какво да правим с циганите? Всичките тези главоболия идват от това, че нямаме вътрешна политика, нямаме стратегия какво да правим с нашите етноси.
В България са живяли много племена. Важното е как се чувстват. Хубавото е, когато е в България, човек да се чувства българин. Може би новото поколение няма да има проблеми с това. Ще бъде и тук, както в Америка, всички се чувстват американци. Във Франция също, независимо от етносите и религиите живеят французи.
В 13-вековната ни история и отгоре има повече негативизъм, отколкото положителни емоции, но това важи за всяка държава. Да запазим българското самосъзнание на младите, значи да не ги оставим да забравят личностите, които са правили историята и са издигали духовно или материално нацията.
- Оцелели сме толкова време?
- Това означава, че въпреки всичко, което ни се е случвало, добре сме си писали историята. Доскоро не отдавахме значение на религията за българската история. Това е още неразорана угар, която ще прибави още към портрета на хората, живели по нашите земи.
- Не говорите за още едно обособяване - на верска основа?
- Опазил ме Господ. Това е много опасно. И когато някой тръгне да го прави, трябва хората да научат веднага. Да знаят поне каква е причината и целта. За съжаление винаги политиците намират начин да се появят различия между хората.
- Нашите политици интересуват ли се от работата на вашата секция по българския национален въпрос. Контактуват ли с вас?
- Това е пожелателно. Пишем си сами за себе си ние, историците. Четем си откритията, изследванията. Обсъждаме ги разпалено. Убеждаваме се помежду си, доказваме. Благодарение на 3-4 души от секцията, в която работят 15 историци, има отвреме-навреме контакт с първенците на деня в държавата ни. Но това са инцидентни прояви. Според мен само постоянните връзки могат да гарантират защитата от чужди твърдения с факти, които засягат националната сигурност и суверенитет. Може би и ние трябва да сме по-активни. Но си получаваме бюджетната заплата. Много се радваме, когато на някой от нас книга излезе и спираме дотук.
- Това ме навежда на мисълта, че бъдещите историци трябва да изучават и предмет национална отговорност.
- Това важи и за журналистите. Всяко събитие се прави от хората. Дали ще има обществен резонанс зависи от съвестта на журналиста и на историка, който ги анализира за бъдните поколения. Без да се познава шаренията на българските граждани, много лесно може да се мъти водата в обществото ни. В Кърджали, където живеят и български турци, много политици си правят политиката.
- Подхожда се към историята любителски?
- Това е малко. Трябва в нея да се търсят корените на злините. Между Турция и България, между Гърция и България се сключват и са сключени поредица от спогодби. Много от тях и до ден днешен са отворени и нямат давност. Конвенцията за изслеване на българи и турци, сключена през 1925 г., продължава да действа.
- Намаше ли и още една конвенция през 1956 г.?
- Да. Не искам да давам акъл на нашите политици, но още никой не ни е попитал за тези неща. Съвсем нормално е, когато държавен глава или министър заминава у съседите, да се запознае накратко с онова, което са сторили предшествениците му, което още работи. От това няма да има загуба, напротив.
- Някои казват, че историята често играе слугинска роля?
- Между колеги често си говорим, че общо взето политиците отреждат на историята слугинска роля. Искат да си служат с нас, когато нещо не им харесва. Бъркат в историята, когато чувстват, че ще извлекат полза. Но за историците е трудно в този процес да бъдат активната страна. Не го казвам за оправдание.
- На всички историци задавам един въпрос - българинът знае ли си историята?
- Има желание да я научи. Особено е любопитен към средните векове, където историята дава повод за гордост.
- Дали тези царе сме ги имали, защото в двореца е живял винаги поне един мъдрец, който е разказвал неуморно историята на народа?
- Не съм склонен да отдавам управлението им на този Дядо Мъдрец, въпреки че Борис е имал цял старейшински съвет. Но съм съгласен, че около този, който управлява държавата, трябва да има историк, който да разяснява кое как е било.
- Не ви ли плаши фактът, че дори за децата в училище учебниците по история тълкуват по различен начин едни и същи съдби и събития?
- Според мен хубаво написана история с документи и разбиране още няма. Но и никога не може да се сложи точка. За всяко нещо, което се е случило, може да се намери нещо ново, което да промени тезата. Истината е, че основните неща са вече открити. Въпрос на съвест е на съставителите на историята как ще направят баланса между минало и настояще. Добре е, който пише история, да не е политически обременен, защото това променя мирогледа му.
- Какво значи човек да е патриот?
- Да си националист също не е лошо, както и да си патриот. Стига национализмът да не се изроди във фашизъм, а патриотизмът - в патриотарство. Най-често се смята, за българин патриот е онзи, който желае всички бивши български територии да бъдат приобщени към отечеството. Въпросът е дали в края на 20 век това е възможно. По-нормалното е да искаме признаването на българите, без да вредим на държавата, където сега те отглеждат децата си. Не е възможно да бием тъпани и да грабваме оръжие, както се казва, за да освобождаваме нашите братя. Това не може да бъде разковничето за мирен, човечен свят - свят на разбирателството.
- А приобщихме ли онези, които дойдоха в своята стара родина, както направиха много бесарабски българи?
- На тях не създадохме условия, отродихме ги пак. Чудехме се с години дали да им издадем паспорти. А те приеха трудните условия, в които живеем, такова е впечатлението ми... - Какво става с българската нация сега?
- Капсулирала се е. Нацията има това свойство в трудни моменти. И го е правила вече в продължение на 5 века, когато сме били под робство.
- Това добре ли е?
- Мисля, че да. Когато държавниците се лутат, народът се капсулира. Това го прави несъзнателно. Много е истинска и природосъобразна тази реакция. Това е начинът да оцелеем днес.
- А какво непременно трябва да знае едно българско дете за България?
- Да знае стихотворението на Дядо Вазов "Аз съм българче". Надявам се не звучи несериозно от един историк.
Фонд "Земеделие" дава финансово рамо на пчеларите
Пазарът на пчелни продукти не върви, складовете са претъпкани с мед от миналата година
Фонд "Земеделие" дава финансово рамо на пчеларите
Отпуска преференциални кредити по шест инвестиционни програми
Валери КОВАЧЕВ
Държавен фонд "Земеделие" дава възможност за възстановяването и развитието на дребното и промишленото пчеларство в страната. По шест инвестиционни програми той отпуска преференциални кредити на частни стопани, сдружения, кооперации и фирми. Най-подходящи за производителите в Кърджалийско са програмите "Земеделско начало", "Планинско земеделие" и "Млад земеделец". Сумите, които се отпускат по тях, са до 15 000 лв. Те са за създаването на пчелини с до 50 кошера. Срокът за връщане на парите е 78 месеца, като в т.ч. влизат 24 месеца гратисен период. По програмата "Млад земеделец" изискването е производителите да са до 35 години.
Практиката е показала, че в Кърджалийски регион в един пчелин трудно се отглеждат повече от 50 пчелни семейства заради оскъдната паша. Няма слънчоглед, лавандула, акации, които са едни от най-добрите медоносни растения. Срещат се мащерка, риган и балканска чубрица. Медът, който се получава, обикновено е полифлорен.
Четвъртата инвестиционна програма, от която могат да се възползват пчеларите, е "Екоземеделие". Максималният размер на отпуснатия кредит от Фонда по нея не може да надхвърля 60 000 лв. Той се осигурява за производство на елитни и племенни пчелни майки и за създаване на пчелини за производство на екологично чиста продукция. Кредитът трябва да се погаси до 30 месеца, като в т.ч. гратисният период е 18 месеца.
Програмите "Българска ферма" и "Развитие" дават рамо на промишленото пчеларство. Максималните размери на кредитите са съответно по 90 000 лв. и 182 000 лв. По данни на селскостопанския отдел от началото на т.г. в частните дворове в община Кърджали се отглеждат 1288 пчелни семейства. В сравнение с началото на 1998 г. се наблюдава намаляване броя на кошерите.
Тази година е слаба за отрасъла, оплакват се пчелари от различни райони в региона. Сушата настъпи рано. Бързо секна нектароотделянето на растенията. Пашата беше бедна. Добивът от мед падна. Доста пчелни семейства бяха нападнати от американски гнилец. За да не пламне заразата, кошерите бяха изгорени принудително.
Пазарът на пчелни продукти не върви. По складовете залежават хиляди тенекии с мед от миналата година. На пазара в Кърджали частни производители предлагат килограм мед по 4 лв., а прекупвачите го пробутват по 6 лв. Всички търговци твърдят, че медът е първокачествен. Според опитни пчелари чист е медът, който се захаросва. Показател за хубавия мед е, когато бръкнеш в буркана, да не се образуват мехурчета. Другият начин, придобил популярност, е пробата с химически молив. Когато го потопиш в съда, медът не трябва да се оцветява.
Медът, който се продава по магазините по 2.80-3 лв., е произведен по стандарт. Към него се прибавя глюкоза, затова е по-евтин, категорични са местни пчелари.
Мъртвият сезон за пчеларите вече настъпи. През ноември нямат работа в пчелините, ако са зазимили пчелните семейства през октомври. Единствената им грижа е да наглеждат периодично пчелините. При осигурено добро стесняване на гнездата и 3-4 пити от центъра на гнездото с 2-2.5 кг мед пчелните семейства презимуват успешно и при най-дълга и сурова зима, без да има нужда от даване на храна през зимата.
"Хидрострой" ще строи главния колектор в Кърджали
Осем фирми се състезаваха за обществена поръчка в областния град
"Хидрострой" ще строи главния колектор в Кърджали
Офертата е за 272 000 лв., парите са осигурени от Водния заем
Снежана ГОРАНОВА
"Хидрострой" спечели търга за възлагане на обществена поръчка, съгласно новия закон, за изграждането на главния колектор в Кърджали в участъка между новия мост по левия бряг на р. Арда и въжения мост. Офертата е за 272 000 лв., съобщи вчера за "Нов живот" шефът на хидростроителната фирма в областния град инж. Марияна Василева.
Търгът беше обявен от общината. На него се състезаваха 8 фирми. Част от тях отпаднаха още в самото начало, тъй като не бяха представили нужния комплект от документи. Комисията избираше между три фирми. Сериозно предимство за "Хидрострой" - Кърджали се оказа наличието на стопанство, където се произвеждат бетонови и стоманенобетонови тръби, нужни за главния колектор. Той ще бъде изграден за две години. Още в края на 1999 г. хидростроителите от кърджалийската фирма ще разполагат със 100 000 лв., за да започнат работа. Парите за изграждането на съоръжението са от Водния заем. "Хидрострой" ще се състезава и за участъка на колектора от пасарелката до новия мост, увери инж. Василева.
