Бедните в Кърджали остават без помощи
КНСБ събира помощи за инвалиди и самотни хора по проекта "Общество за всички"
Бедните в Кърджали остават без помощи
Фирми, работодатели и синдикати да помогнат с пари или в натура
Снежана ГОРАНОВА
Разпределянето на събраните средства по проекта "Общество за всички" ще стане на 1 декември. По сметката на Пощенска банка за набиране на средства от дарители-фирми или отделни лица, не е постъпил нито лев. От юли досега са подадени 12 молби от хора, които се нуждаят от помощи, каза за "Нов живот" координаторът за КНСБ в Кърджали инж. Петър Илиев. Той апелира фирми, които произвеждат дрехи и храни, работодатели и синдикални организации да заделят пари или помощи в натура за най-бедните. Срещу даренията си те ще получат съответния документ за намаляване на облагаемия доход с размера му, но не повече от 5 %. Срокът за събиране на средства, облекла и храни е до 5 ноември, каза инж. Илиев.
Организаторите на проекта "Общество за всички" са КНСБ, БЧК, БНТ, Сметната палата, фондация "Отворено общество" и сдружение АРТ-ФОРУМ. Реализацията на начинанието е под патронажа на вицепрезидента Тодор Кавалджиев.
Надзорът по разпределението на даренията се осъществява от Сметната палата. Набирателната сметка "Общество за всички" е в Българска пощенска банка-АД, клон София - офис КНСБ. Банков код 92079400. Банкова сметка 1043106614.
Местните постъпления остават 100 на сто за бедните от Кърджали. Националните дарения ще постъпят във фондации и ще се разпределят по квоти на всички координационни съвети на КНСБ в областните центрове, уточни инж. Илиев.
Дървена ваканция в Кърджалийско не се очаква
Държавните училища имат гориво за месец ноември
Дървена ваканция в Кърджалийско не се очаква
Христо ГЕОРГИЕВ
Дървена ваканция в училищата в региона няма да има, заявиха специалисти от МОН пред репортер на "Нов живот". В държавните училища като техникума по цветна металургия, оздравителния техникум в Ардино, Дома за деца и юноши в Студен кладенец и помощното училище в Кърджали в края на миналия отоплителен сезон е доставено гориво, което ще посрещне нуждите до края на ноември месец. През това време щели да се получат и доставките за останалата част от зимния период. За отоплението на общинските училища отговаряли общините, които вече са подписали договори с фирми вносителки.
Кандидат за кмет обещавал постове, сега се крие
Претендент за градоначалник завлякъл бизнесмени и имиджмейкъри с хиляди германски марки
Кандидат за кмет обещавал постове, сега се крие
Той вече си бил назначил секретарка, барман му спретнал безплатна предизборна дискотека
Христо ГЕОРГИЕВ
Кандидат за кмет на една от южните общини предварително "назначил" целия си бъдещ екип. Но след балотажа, като видял, че не може да стане местен велможа, се е скрил от погледите на хората, заявиха вчера "изгорели" от вярата си към Х.У. местни ентусиасти. С огромните си обещания той в началото раздал хиляди ламинирани календарчета със собствения си лик, запалки, тефтерчета и други залъгалки.
Според пазарлъка с нашите аз трябваше да му бъда секретарка, казва разочарована местна хубавица, която набързо тръгнала да се ограмотява на компютър, имайки предвид бъдещата си отговорна длъжност.
Барман проплака, че заради едната чест на кандидат-кмета е влязъл вътре с 600 дойче марки. Дойде една вечер, казва той, заяви, че залага честта си и че ще се оправим като стане кмет. Моето задължение беше да организирам дискотека за младежите от селото и да нахраня и напоя кохортата на бъдещия ни любим ръководител. Нахраних и ги напоих, а сега не мога да го открия, за да си изчистя сметките. Крие се. Доколкото знам, той на много хора е обещавал какво ли не - постове, търгове... и светло бъдеще. Всички останахме при макета на своите мечти с пръст в устата.
Сега, въздишайки със спомена за отминалите избори, носим в портмонетата си ламинирания лик на нашия кандидат. Освен студената вода, която вече изпихме, оставаме си едно наум до следващото надлъгване, казват хората и се оглеждат да не би отнякъде да се появи силуетът на надеждата.
Мотриса от Берлин спря на гара Кърджали
Ж.п. машина - мечта за нашенци, струва два милиона долара
Мотриса от Берлин спря на гара Кърджали
Возилото тежи 79 тона, харчи под литър нафта на километър
Валери КОВАЧЕВ
Лека дизелова мотриса от Германия пристигна вчера по обяд на ж.п. гара Кърджали. Иван Ботев, представител на немската фирма "АДтранс" в България, запозна журналисти, ж.п. работници и служители от областната и общинската администрация с новата машина, която за първи път влиза у нас.
От неговите думи стана ясно, че обиколката на мотрисата из страната е предимно с опознавателна цел. На 30 октомври ще замине за Гърция. От 8 ноември тръгва редовното й производство в Даймлер Крайслер Райл Системс. Досега са произведени над 160 мотриси, подобни на показаната в Кърджали. Заявени са още 200.
Експлоатацията и управлението на мотрисата е елементарно, каза Иван Ботев. Машинистът се похвали, че само за 15 минути се е ориентирал как да я подкара по родните релси. Предназначена е за къси разстояния.
Може да бъде с дизелов и електрически модул в зависимост от желанието на клиентите. Вагоните са един, два и повече. Интериорът в тях е по вкуса на поръчителите. Седалките и багажниците се разполагат, както кажат купувачите. Мощността на двигателя е 540 киловата. Развива скорост до 120 км в час. Като голямо предимство се сочат ниските експлоатационни разходи. С едно зареждане на резервоара, който побира 1000 литра нафта, мотрисата може да измине 1200 километра. От Русе до Димитровград е изгорила 250 литра, като разстоянието е 350 километра, констатира машинистът. Каросерията е 100 % от алуминий. Гарантирана е 30 години нормална експлоатация.
Електрониката е на последно техническо ниво.
Монтирани са климатична инсталация и видеокамери за наблюдение на пероните и пътниците в салона. Показаният тип мотриса в Кърджали тежи 79 тона, вози 123 пътници и струва 2 милиона долара.
Проф. Игов: Отиде ли си трагизмът, духът обеднява
Кърджалийският театър чества 90 години от рождението на своя патрон - писателя Димитър Димов
Проф. Игов: Отиде ли си трагизмът, духът обеднява
Само с труда си можем да съхраним и облагородим духа на нацията
Разговора води Снежана ГОРАНОВА
Романът на Димитър Димов "Тютюн" е европейски. "Осъдени души" по композиция и изображение надвиват на творбите на Хемингуей, писани за Испания. Философските интерпретации, обединени с неговата чувствителност, излъчват магично обаяние. Ерос и Танатос - Любовта и Смъртта, в творбите на Димитър Димов достигат гръцкия трагизъм. А трагизъм има само там, където има голяма личност, каза проф. Светозар Игов в Кърджали на тържеството в театъра, посветено на 90-годишнината от рождението на Димитър Димов. За критика, преподавателя и поета Светозар Игов изчезването на трагизма в творбите е сериозен сигнал за разпадането на човешката личност.
- Проф. Игов, говорите за автора на "Тютюн", за мястото му в българската, европейската, че и световна литература, но бихте ли споделили какво е Димитър Димов за вас самия, кога го открихте за себе си?
- Димитър Димов е един от първите писатели, които съм чел. Още когато се появи романът му "Тютюн" през 1951 г., той стана събитие в моето семейство. Роден съм в учителски род и всички в него обичаха да четат. Шумешеше се за романа. Прочетох го, когато бях на 7-8 години. /Бях започнал да чета от 5-годишна възраст/. Всичко от тази книга се е запечатало в мен. А има и нещо друго. Фамилията на майка ми е от Дупница. Дедите ми са били там учители. Дядо ми е бил приятел на Яне Сандански, който пише за него в дневника си... - Край Дупница са заснети и първите картини от филма "Тютюн".
- Началните сцени са оттам. Гроздоберът. Пътят, която се вие край лозята. Дупничани са и съграждани на Димитър Димов. Местностите, които той е описал в "Тютюн", винаги са ме привличали, когато съм бил при баба ми в Дупница. За мен романът "Тютюн" е свързан с най-ранните ми детски спомени. Литературното изображение се покрива с действителността. После се случи така, че в София, в кв. "Лозенец" живеех на 100 метра от дома на Димитър Димов. Виждал съм го стотици пъти. Бях в гимназията, когато наши квартиранти ме заведоха във ветеринарно-медицинския институт на негови лекции, специално за да го слушам. Тогава ми направи впечатление колко добре рисува с лявата ръка. Когато за първи път заговорих с него, ме беше срам да кажа, че уча филология, казах, че следвам философия. Но той го беше запомнил. Позна ме, когато по-късно отнесох статия във в. "Литературен форум", вече като критик, и ми каза "Философът може да пише и поезия".
- Вие сте написали предговора и на най-новото издание на "Осъдени души", където споменавате, че на социално равнище той разкрива битката между фанатизма и хуманизма. Тази битка и днес продължава и не само на Балканите.
- Има една китайска пословица: "Да не му дава Бог на човек да живее в интересно време". Такова време като нашето днес дава много материал за писатели, за журналисти, за драматурзи, художници, въобще за творците. Сега с човечеството стават глобални промени, които нито една от тези области на творчество не може да обхване, да овладее мисловно и естетически.
- Какво се трупа повече - агресия ли, омраза ли?
- Трупа се огромно напрежение. Ние дори не знаем към какво превъплащение ще ни отведе то. категориите като разпадане на комунизма, на капитализма сега не казват нищо. Те загубиха своята познавателна стойност. Нито политолозите, нито социолози, куртуролози, писатели, коментатори са в състояние да формулират онова, което ще изкристализира от промяната в света. Дори такъв стратег като Збигнев Бжежински написа "Извън контрол". Книга без ориентация в това, което се случва.
- Защо ли Хънтинктън написа "Сблъсък на цивилизациите"?
- А би могло да бъде среща на цивилизациите. Дори на такива умове не е ясно накъде върви светът, защо човекът не се среща с човек, за да се помиряват духовете, защо?
- Човеците са "осъдени души", така ли?
- Май това е вечното състояние на човечеството. Това ме кара да мисля, че излишно драматизираме своето време. Защото всяко време е драматично по своему.
- Медиите са най-близо до всекидневието на обществото. Вашето мнение за картината, която те създават?
- Българските медии създават една апокалиптична картина на времето. Не говоря за критичността, за обществения контрол, за коректива на властта. Прекалено се набляга на престъпността. Преди седмица-две нашумя случай с младежи, които са изобретили вечни фонокарти и са ги продавали по 100 лв. Това са талантливи деца. Във всяка нормална държава такива хора не биха стигнали до този начин да изкарват пари. Те можеха да работят с таланта за всички в една уважаваща себе си страна. Те измислят и раждат идеи.
- В държавата ни няма уши, които да чуват интелектуални гласове?
- Днес всичко е медийно осветено. Но само така изглежда. Илюзия е обилието от информация. Тя често заглушава, дави, скрива най-важното, което изричат личностите в България.
- Как чувстват и гледат действителността младите хора, вашите студенти?
- Младите са по-различни. За възрастните всеки днешен ден е стрес. Те са свикнали на по-различно темпо, а сега ритъмът е рязко ускорен. Това е необичайна ситуация за хората с навици. За младите ситуацията, в която живеят и познават, е единствената. На тях не им се налага да се адаптират. Който от тях търси, сам ще намери ценностите, останали от поколения писатели, събирачи на народни творения, на документи за събития от историята и за личности, които са я изграждали. Не мисля, че в криза се намалява вкусът към народностните ценности, напротив... По време на Сталиградската битка хората много са чели.
- Мислите ли, че и западният свят преживява духовна криза. В анализа си за творчеството на Димитър Димов споменавате, че си отива трагизмът от литературните творби, което значи, че човешкият дух обеднява, че нестрадалият не може да постъпва човешки и да е полезен за човечеството?
- Аз съм човек, свикнал с гутенберговата цивилизация. Сетивата ми подсказват, че човекът се видоизменя духом. Изчезва човечното. Това сигурно си има своето историческо обяснение, но то ще дойде след десетилетия. По-важното е, че за днешните трагедии говорят политици - броят бомбите, жертвите. Статистика, която не буди чувства. А щом няма съпреживяване, няма поука, няма мъдрост.
- Не забравяте, че светът си има телевизия и картината на всичко това, за което говорите, се вижда?
- За мен визуалните комуникации са по-необичайни. Свикнал съм с книгите. Имало е време, когато постиженията на културата са се предавали само устно - чрез беседи, и четенето на книги е било необичайно. За хората по времето на Платон сигурно е било истински апокалипсис това да изчезне живото слово - звучната култура. Но това е история.
Естествената трансформация на живото беседване в писано слово е станало по-бавно и по-поносимо за обществото. Сега мисля, че не можем да разчитаме на естествен преход не само при общуването. Цели сфери от обществото са монополизирани, мафиотски. Мисля, че дори зоните на напрежение не минават по линията на партии, а по линиите на някакви съсловия. Затова твърдя, че не са осветени достатъчно процесите, които стават. И пак ще повторя - прекалената информация за нещо си е форма на дезинформация... - Проф. Игов, вие написахте преглед на "Българската литература през 20 век" за алманах "България". Кои са творците, които според вас бележат върхове в духовната ни култура?
- Ще започна с Димитър Димов и оттам нататък е много трудно. Не бих подминал Емилиян Станев, Павел Вежинов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Генчо Стоев, Атанас Далчев, Александър Геров, Елисавета Багряна, Дора габе, Валери Петров. Мисля, че и през 90-те години творят много даровити хора. Чувства се дарбата и у много млади. Говоря за тези, които са под 30-те. България е богата на таланти.
- Те помагат ли ни да разберем живия живот?
- Прекалено съм затрупан с литературни занимания. В едно свое интервю неотдавна Тончо Жечев каза за мен, че съм отчаян и продължавам неуморно да работя над книгите и да пиша стихове. Не бих казал, че съм отчаян, защото отчаяният човек не работи.
- Искате да ни напомните днес за Дядо Вазов?
- "Трудът е наший Ноевий ковчег". Само с труда си можем да съхраним, да пренесем, да облагородим духа на нацията. Тези думи той ги е казал в началото на века, но те са валидни за всички векове и за всички народи.
Търсят консенсус в Кърджали
Търсят консенсус в Кърджали
Евролевицата дава рамо на ДПС
Трябва да отчетем мястото на ДПС като политическа сила с най-голям брой общински съветници в Кърджали и да търсим консенсус в управлението на общината, заяви регионалният лидер на БЕЛ Здравко Тончев. Според него Движението трябва да се включи в управлението и да не бъде игнорирано. Това не било изпълнение на препоръката на Александър Томов, а съобразяване с реалната политическа обстановка в Кърджали.
