Дървена ваканция в Кърджалийско не се очаква
Общините са подписали договори с фирми за доставка на отоплителни материали
Дървена ваканция в Кърджалийско не се очаква
Държавните училища засега имат гориво за месец
Христо ГЕОРГИЕВ
Дървена ваканция в училищата в региона няма да има, заявиха вчера специалисти от МОН пред репортер на "Нов живот". В държавните училища като техникума по цветна металургия, оздравителния техникум в Ардино, Дома за деца и юноши в Студен кладенец и помощното училище в Кърджали в края на миналия отоплителен сезон е доставено гориво, което ще посрещне нуждите до края на ноември месец.
През това време щели да се получат и доставките за останалата част от зимния период. За отоплението на общинските училища отговаряли общините, които вече са подписали договори с фирми-вносителки.
Освен нафта на много места отоплението е с дърва и въглища. Дървеният материал за огрев се взема след договорки с горските стопанства по места.
Появилите се съобщения в централната преса, че след 10 ноември ще има дървена ваканция са били меко казано преувеличени. Те в най-малка степен не се отнасят за училищата в област Кърджали.
Нова книга
Нова книга
Георги Дамянов намери своите сладкодумци
Тодор ИНГИЛИЗОВ
В родопската литературна поредица се появи нова книга. Това е сладкодумни родопски разкази "Сърдечно болен" от ардинския автор Георги Дамянов. В краткия предговор писателят Николай Хайтов дава висока оценка на книгата и сочи автора като активен родопски творец.
Разказите на Дамянов радват читателите с това, че са написани на родопски диалект, до голямо степен повлиян от книжовния български език. Интересуващите се от литература "пият вода" от чистия извор, тъй като авторът е беседвал с много родопчани, патили и преживели стотици случки и премеждия в този живот. Това са хора с богата житейска философия и мъдрост, поради което разказите имат голямо познавателно значение. Дамянов възпроизвежда и интересни спомени от детските си години в Петково.
Сборникът включва 21 разказа и 7 весели родопски масали, които са наситени с добронамерен родопски хумор. Богатство за книгата са и илюстрациите на Борис Димовски, взети от списание "Родопи".
Расим Муса поздрави Румен Димитров с победата
Досегашният и новоизбраният градоначалник се срещнаха вчера за пръв път
Расим Муса поздрави Румен Димитров с победата
След БСП и ДПС получава предложение да председателства общинския парламент
Досегашният кмет на община Кърджали поздрави с победата новоизбрания градоначалник Румен Димитров и му пожела ползотворно управление. Това стана вчера сутринта в кметския кабинет по инициатива на досегашния му стопанин.
Говорихме за проблемите на общината и за бюджета. ДПС няма да бъде деструктивна сила в работата на общинския съвет, заяви след срещата Расим Муса, който е водач в листата на съветниците на Движението.
Водихме конструктивен разговор, убеден съм, че всички мислим заедно за развитието на тази община, обобщи впечатлението си от първата среща Румен Димитров, който оцени, че опонентът му се проявил като мъж и му стиснал ръката.
След вчерашното си изявление, че председателското място в общинския съвет най-приляга на Милко Багдасаров, днес Румен Димитров коментира, че групата съветници на ДПС като най-многобройна би могла да приеме решение за излъчване на свой председател. Не играя двойна игра, заяви Румен Димитров, но търся контакти за едно добро управление, така че ще правим и компромиси.
Расим Муса не отрече, че подобен вариант е добър, ако се гони ефектът всички политически сили да имат възможност за изява. Расим Муса и Румен Димитров ще продължат срещите си до петък, когато ще стане официалното полагане на клетвата от новия градоначалник и предаването на символичния ключ на града и медальона, символ на кметската власт.
Тон брикети в "Топливо" върви 67 лева
Пет вагона въглища пристигат до края на тази седмица в Кърджали
Тон брикети в "Топливо" върви 67 лева
Донбаският кюмюр струва 125 лв., нарязаните дърва - 82 лв. Валери КОВАЧЕВ
Очакваме през тази седмица да пристигнат пет вагона брикети от фабриката в Гълъбово, каза за "Нов живот" Кичка Панева, управител на "Топливо" в Кърджали. По нейните думи през тази зима населението от града и областта няма да има проблеми да се снабди с отоплителни материали. Заявени са достатъчно количества брикети. Част от тях ще бъдат оставени като резерв под навесите в двора на фирмата.
Тон брикети струва 67 лв. Извозването им по домовете излиза 10-15 лв. в зависимост от разстоянието. Все още не е започнало снабдяването на училищата с брикети и въглища, въпреки че след няколко дни настъпва отоплителният сезон. От общините не са водили преговори с "Топливо" за доставката на конкретни количества брикети и въглища.
Донбаските въглища вървят по 125 лв. В момента във фирмата има наличност от тях. Търсят се предимно от предприятия за парните котли.
Стойността на тон нарязани дърва е 82 лв. Ненарязаните се продават по 75 лв. През последните години потреблението на дърва в града расте заради увеличения брой на камините.
По заявка фирмата извозва до домовете на клиентите нафта по 80 ст. литъра, като транспортните разходи са за нейна сметка. Бутилка пропан бутан в "Топливо" струва 10.20 лв. 3. Мъката няма край
3. Мъката няма край
Живот между две родини
С годините носталгията по България расте
Фикрие САЛИФОВА
Месец и половина след катастрофалното земетресение Турция продължава да живее под знака на болката и страха. Ужасяващата гледка започва още в началото на измитския квартал "Хареке". Наклонили се на една страна 5-6-етажни блока, хора, ровещи в неизчистените останки от рухналите си жилища. Десетки на пръв поглед здрави сгради, в които няма признаци на живот. В Измит, който има 1 200 000 жители, без покрив са останали около 350 000 души. Годните за обитаване сгради са 26 %. До 1991 г. провинция Коджаели, чийто център е Измит, е била най-малката област в Турция. По гъстота на населението и досега е на второ място след Истанбул. През последните 30-40 г. населението на града рязко се е увеличило. Тук са се заселили хора от Анадола, от Балканите, от бившите съветски републики. Има и нашенци.
Разговорът със семейството на пенсионирания полковник Ахмед Кара в палатков лагер на турската армия в центъра на Измит е мъчителен. Подготвят мевлид /помен/, днес се навършват 7 дни от смъртта на средния син, загинал при катастрофа край града. Съпругата на загиналия работела в общината. Ръцете й треперят, трудно запалва цигара. Фамилията преди 2 месеца притежавала жилища в Гьолджюк и Измит. Седеметажният блок в Гьолджюк се сринал, а този в Измит е негоден за обитаване. Спасили ги след 6-7 часа престой под руините. Четири дни след големия трус се приютили при роднини в Адапазаръ, чийто дом оцелял. В този лагер са от 14 септември. Съпругата на полковника е от семейство на преселници от Кавказ, неговите корени са от Македония. Вижте как ходим облечени, как живеем, бяхме хора, които вземаха по два пъти душ дневно, казва с разтреперен глас възрастната жена. В продължение на дни след нещастието лягали гладни. Не могла да надвие достойнството си, да се бута в тълпата за помощи, при раздаването на които в първите дни нямало никаква организация. Малкият й син е войник в Анкара, големият - Гьокан, служи във военноморските сили. В нощта на 17 август бил дежурен на подводница. Усетили, че става нещо необичайно, когато излезли на повърхността, селищата около измитския залив били потънали в мрак. Това, което видял на брега на зазоряване, напомняло кадри от филм на ужасите.
Близка на семейството, дошла за мевлида от Люлебургас, черпи с чай. В палатката се виждат хладилник, телевизор, печка, на пода са сгънати завивки. Гьокан потвърждава, че има потънал пътнически кораб във водите на Мраморно море в злополучната нощ. Доволни са от условията в лагера, приютил около 500 души.
На площада в Деирмендере са се насъбрали хора. Наблюдават екипа унгарски и турски водолази, които влизат под водата, за да търсят телата на погълнати от морето. Водата е заляла около 200 метра суша, крайбрежната улица с хотел, офиси и магазини е някъде там в дълбокото. Никой не знае колко са жертвите, чули са, че в хотелския ресторант имало 33 души. В морето потънали и два златарски магазина със стока за 250 млрд. лири. Юсуф Аталай останал без лодката, с която прехранвал семейството си. Колегите му продължавали да излизат за риба, която обаче жителите на селищата край залива не искали да вкусят заради неизвадените изпод водата човешки трупове.
Площадът пред сградата на общината се е пропукал. Изпод цепнатините се вижда вода, носи се особена, тежка миризма. В една от палатките работи кризисният щаб, в другата се раздават помощи. Срещу тях е подвижната фурна, където войници приготвят около 10 000 хляба и закуски дневно. Оцелелите магазини, закусвални и офиси наоколо са отворени. Новоизграден блок, на който виси табела "Суперлуксозни апартаменти", е обявен за събаряне заради колоните. Около 200 са жалбите срещу строителни предприемачи. Гневът срещу строителните фирми е поутихнал след съобщенията за пострадали фабрики, собственост на най-богатите в страната фамилии.
Дошли от различни краища на Турция хора разпитват за адресите на свои познати, настанени в лагери. На отсрещния бряг стърчат комините на рафинерията Тупраш. Пред много жилища се виждат камиони, в които се товари покъщнина. Те поемат в различни посоки - към Истанбул, Бурса, Анкара... Емине Куртулду до лятото на 1989 г. живяла на ул. "Червено знаме" в Хасково. Семейството й било сред изгонените от България. Избрали си фамилия Куртулду /в превод "спаси се"/ в Турция, заради проблемите, които имали с комунистическите властници около т.нар. "възродителен процес". В Гьолджюкполучили държавно жилище. 32-та апартамента в блока, населени с български изселници, са с леки и средни щети. С наранявания и счупени крайници се разминали десетина съседи на Емине. Жената не може да заличи страха от преживения кошмар в нощта на земетресението. "Нещо ме захвърли във въздуха, паднах на пода, опитах се да се скрия под спалнята, после застанах под рамката на вратата. След силното бучене токът спря. Изтичахме навън. В тъмното от всички страни се чуваха неистови викове за помощ. Затрупаните крещяха, оцелелите тичаха към къщите на свои близки. Тези мигове не се забравят цял един живот". Магазинчето, което държало семейство Куртулду, рухнало. Решили да се преместят в друг град. "Такава ни била орисията - от държава в държава, от град в град. Човек от съдбата си не може да избяга", нарежда с примиренчески тон Емине. Стига да ти се работи, тук винаги можеш да си изкарваш прехраната, обяснява тя.
След няколко години пострадалите селища ще възвърнат стария си облик, вярват в Гьолджюк. Тук живеели богати хора. А и турската държава е силна и ще се справи с последиците от унищожителното земетресение, надяват се насядалите пред палатките. Засегнатата от труса област Коджаели била най-развитият в икономическо отношение район на Турция. Наричали я "перлата на Мраморно море". Тук има предприятия на концерните на известните турски фамилии Коч, Сабанджъ, Доган. Броят на фабриките е над 12 000. Засегнати са около 60 на сто от тях, но производството ще се възстанови след отстраняване на щетите.
200 предприятия са израснали през последните години само в промишлената зона на Гебзе. Фирми от САЩ, Франция, Германия, Холандия, Япония са инвестирали милиарди долари в района на Коджаели. Градовете и селата около Измитския залив преливат едно в друго и ако ги няма табелите с имената, външен човек трудно ще разбере, че става въпрос за различни селища. За пътуване по магистрален път Е-5 в момента не се плаща такса заради труса. Цели фамилии седят в каросериите на камионите, натоварени с покъщнина, поели към Истанбул.
В кв. "Авджълар", разположен в европейската част на мегаполиса, около една трета от 400 000-те жители са с корени от България. Според официалните данни починалите тук са 273, според хората - над 500. Без покрив останали 524 семейства, които са настанени в общински и държавни сгради в близките квартали "Бакъркьой" и "Атакьой". Най-много жалби - около 50, са внесени срещу строителния предприемач Елбей Гюндюз. Слуховете гласят, че забегнал зад граница.
Изселниците разказват, че в личен план животът тук им е значително по-добър, отколкото в България. Вярват, че икономически страната ни ще просперира още в близките години. И в Гебзе, и в Бурса, и в Истанбул гледат българска телевизия, излъчвана чрез сателит, информирани са за ставащото в България. Доволни са от подобряването на отношенията между двете съседни държави. Неколцина от тези, с които разговарях, са присъствали на срещата с Иван Костов и Месут Йълмаз в Бурса. "Не можехме да повярваме, за секунди през главите ни минаха унизителните кадри от 1984, 1989 г. Плакахме" - разказа в Гьолджюк Ширин Акча. "Знаете ли колко бяхме горди, когато по телевизията тук съобщиха, че български пожарникари са сред първите, дошли да помогнат за гасенето на рафинерията край Измит" - допълни Емине Куртулду. С напредването на годините носталгията по България се увеличава. Младите израснаха тук и при тях е по-различно, обяснява тя. Във всеки изселнически дом тук има спомен за България. Пред изселническите блокове в Шекер Пънар се вият лози, пред къщите в Гебзе растат дръвчета, фиданките са от Кърджали.
/Край/
