Гордост
Гордост
Тържествен ритуал и венци ознаменуват Деня на Кърджали
Денят на Кърджали - 21 октомври, ще бъде почетен с тържествен ритуал и полагане на венци пред Паметника на освободителите в градската градина. Церемонията започва от 11 часа. Бургаската опера гостува със своя спектакъл "Звездите на българския балет" в театъра от 19 часа. В концерта ще видим неостаряващата Красимира Колдамова. На 22 октомври, петък, започва национален тракийски събор, в който ще участват колективи и изпълнители от областта и страната. Мястото на истинското народно веселие е пред Дома на културата в Кърджали от 11 часа.
Звезди на българския балет гостуват в Деня на Кърджали
За първи път от две десетилетия в областния град видяхме "Ангели от ада" - постановка от висока класа
Звезди на българския балет гостуват в Деня на Кърджали
Кърджалиецът Хикмет Мехмедов чества 25-годишен творчески юбилей в родния си град
Тонка ГОГОВА
Вчера за първи път от две десетилетия на кърджалийска сцена видяхме балетен спектакъл и то от висока класа - постановката на балета на Бургаската опера "Ангели през ада". Неговата режисура, либретото и хореографията са дело на известния български балетист и хореограф Хикмет Мехмедов, който е ръководител на бургаския балет, но е роден в Кърджали и често наминава към родния град. За тази постановка той беше награден на балетния конкурс "Златна лира". На същия конкурс награда получи и изпълнителката на главната роля балерината Христина Калчева.
"Ангели през ада" е рок-балет по музика на Вангелис, "Куин" и Алън Паркър. Хикмет Мехмедов е постановчик на първия рок-балет в България още през 1992 г. в Русенската опера - "Естърдей" по музика на Джон Ленън. В сегашната си постановка той доразвива идеите и темите от предишната както в сюжета, така и в хореографията, като използва похватите на неокласическия балет и неоджаза.
Тук, в Кърджали, Хикмет Мехмедов тази вечер ще отпразнува и 25 години творческа дейност. Тръгнал от балетната школа при Дома на културата, след години е солист на балет "Арабеск". После идват годините на следване в Меката на руския балет - Санкт Петербург. В този град с вековни традиции в културата е много трудно да те приемат в обществото на творците, но когато те оценят и те приемат, можеш да си сигурен в това, че си надарен с талант, казва Мехмедов за живота си в северната столица. Следват поредица успешни постановки в България, Русия и из цяла Европа. В една от срещите му с легендарния Рудолф Нуреев големият балетист му казал: "Не е само руската школа в света, трябва да си готов да вземеш отвсякъде най-хубавото". Хикмет Мехмедов без съмнение следва този съвет, защото постановките му се отличават с богатство и разнообразие на хореографията, което е подчинено на южняшкия български темперамент. Това го прави неповторим. Ненапразно именитият кърджалиец е сред първите десет в класацията на съвременния световен балет.
Тази вечер от 19 ч. е галаспектакълът "Звезди на българския балет" в театъра на Кърджали. Всичко, което ще видим, е по хореография и постановка на юбиляря. Сред изпълнителите е и примата на българския балет Красимира Колдамова. Спектакълът е в чест на Празника на Кърджали и на юбилея на Мехмедов.
Ще гостуват балетмайсторът проф. Петър Луканов, проф. Димитър Тъпков, бивш зам.-министър на културата, директорът на международния балетен фестивал във Варна Емил Димитров, големият балетист Асен Гаврилов.
Напролет навярно ще е готова новата постановка на Хикмет Мехмедов "Портретът на Дориан Грей" по музика на Густав Малер. И може би ще имаме щастието да я видим и в Кърджали.
Сегашното гостуване на балета на Бургаската опера е по покана на общинската управа в Кърджали и на директора на театъра Петър Савчов.
Никола Инджов: Мара Михайлова е летописеца на Кърджали
Редакторът на "Виена китка с алтънче" пред "Нов живот"
Никола Инджов: Мара Михайлова е летописеца на Кърджали
Снежана ГОРАНОВА
Да си редактор на песните от Беломорска Тракия, които е издирила и записала Мара Михайлова, е все едно да се докоснеш до цяла епоха. Доволен съм, че издателство "Захари Стоянов" ми предостави ръкописа й, че можах на свой ред да допринеса с нещичко, та името на тази изключителна жена да излезе изпод забрава, каза вчера за "Нов живот" поетът Никола Инджов. Според него Мара Михайлова е създала крупно културно дело в много трудни провинциални условия. Инджов е възхитен от силата и упорството и е изненадан, че толкова много хора в Кърджали през 20-те години са се занимавали с краезнание. Това като че ли го няма никъде другаде. Краезнанието в същност е спасило българщината в Източните Родопи. Става дума за една истинска народна наука без никакви идеологеми в нея. Наука, която е съхранила не само българската памет, твърди поетът. "Без нея нямаше да остане фолклора, митологията, пословиците, поговорките, езика. Помня леля Мара как пишеше с един пръст на ръждясалата си машина. Тя бързаше през последните си години да запише всичко, което беше запаметила и събрала. Впечатлен съм не само от стила й, който е съхранил богатството на родопското разнообразие, но и от нейния стил на живот - делови, дисциплиниран и всеотдаен", казва Никола Инджов.
Сезоните на мама
За вината и наказанието
Сезоните на мама
Мюмюн ТАХИР
Отидох на село да видя мама. Цяло лято не бях си ходил. Застанала пред вратника, хранеше кокошките. "Дойде ли си най-сетне? И ти ме изостави. Нали казваше, че ще ме навестяваш често", сопна ми се тя. После ме прегърна и разцелува. Беше се състарила още повече. Тежко преживява смъртта на баща ми и раздялата с децата си. А и многогодишният непосилен труд бе оставил осезаеми следи на мургавото й лице.
За да не види влагата в очите ми, обърнах се настрани. Погледът ми се прикова върху отсрещните мъгливи хълмове... Пак погледнах мама - родопската селянка. Бедни са родопските села. Откак свят светува хората тук се борят със суровата природа. Но най-незавидно е положението на жените. Много от мъжете са на гурбет. Останалите на село работят каквото намерят. Другото време минава по селските кръчми и кафенета.
В селата основната тежест пада на раменете на отрудените жени. Животът, с цялата му суровост, се стоварва върху тях. Ненавършили още 30 години, кръстът им вече се е прегънал, челото се е набраздило, тъжният поглед в очите им издава безнадеждност.
За родопската жена всички сезони са еднакви. Животът им сякаш се състои само от един ден. Сутрин стават рано, приготвят закуска на многодетното семейство. След това слизат в обора, за да нахранят добитъка, да издоят кравите и да изхвърлят торта.
По-късно, ако не е тютюнево време, хващат пътя към гората. Събират дърва за зимата. Донесеното от баира се подрежда старателно под стобора. Потта по лицата им е черна. Никой не знае какво си казват вътрешно.
Идва вечерта. Каквото намери в къщата с това и нахранва децата си. И отново при кравите - и те са гладни. После настъпва нощта. Идва и следващият ден. А той е равен на вчерашния.
Тази невидима филмова лента за секунди мина през очите ми. Погледнахме се с мама. Погледът й ме стрелна както винаги: "Добре съм, момчето ми". Наведох се към ръката й.
1. Мъката няма край
1. Мъката няма край
Живот между две родини
Фикрие САЛИФОВА
На границата Фатме става Ана, а Ана става Фатме
Десетина автобуса тръгват в следобедните часове от международната автогара в Кърджали за Истанбул, Измир и Бурса. За радост на превозвачите колите са пълни. Месеци след катастрофалното земетресение в южната ни съседка се е нормализирал и броят на пътуващите към България. Изминаващите стотици километри с по 5-6 пътници автобуси сега возят средно по трийсетина.
В първата кола, която поема към Капитан Андреево сме 36 души. Повече от половината са на възраст над 60-те. Не липсват и представители на фауната - кокошка с усукан ластик около човката, канарчета, папагал, 2 кученца. Няколко овце във вид на саздърма лежат в чантите в багажното отделение.
Там е и стоката на двете куфарни търговки, правещи средно по 2 курса на седмица до Босфора. И на двата гранични пункта шофьорите привикват двете дами встрани, вадят се марки. При проверката на багажа на българска територия униформеният напипва месо в първата чанта. Момиче от Кърджали, студентка в Турция обяснява, че става въпрос за 3-4 кг. Митничарят проявява разбиране. Около половин час губим за проверка на десетките чанти и чували на Капъ Куле.
Баба Фатме /68 г./ се прибира след 5-месечен престой в родното си село в Джебелско. Помагат й да си свали багажа. Четири чувала с орехи, лук, чушки, патладжани, картофи, чанти с кашкавал, масло. Жената излива литър вода пред автобуса. Оказва се, че течността е осветена от ходжа. Старицата се моли да не й създадат проблем, че това е цялата й зимнина. Дошла напролет. Засяла зеленчука, за да не тежи на младите в Бурса. Помагала на роднините си за тютюна. Те й напълнили чанта с масло, извара, саздърма. Бабата проявява щедрост и черпи с орехи. Турският митничар хапва две шепи, докато колегата му си свърши работата. Търговките явно са стари познайници с тях, та не им създават грижи. После обаче пак ги привикват зад една от митничарските кабини. Междувременно кокошката получава прякор "Йоджалан", като се има предвид очакващото я в Адапазаръ. Папагала го кръщават "Вели Гьочер", заради боклука, който е направил около кафеза. Вели Гьочер е турски строителен предприемач, задържан след труса на 17 август. Цели квартали в Ялова, построени от фирмата му се сринаха, погребвайки стотици души. Зарибявайки клиенти с по-евтини цени, той им е пробутал жилища, изградени с бетон, който се рони при стискане с ръка и съдържа морски пясък, черупки на миди. Малките кученца, които предупреждавали за предстоящо земетресение, носещият ги младеж смята да пласира в Истанбул на десетократно по-висока цена, отколкото в България.
При проверката на паспортите хората с двойно гражданство се легитимират с различни документи. На наша територия с червените български паспорти. Прави впечатление, че голяма част от тях са с българските имена от насилственото преименуване през 1985 г. Запазили ги, защото не искали да се занимават с връщане на имената си по съдебен ред в България. Баба Фатме с орехите се казва Ана. Десетки възрастни жени в Кърджалийско през 84-85-та се прекръстиха Ана, в превод на турски това означава "майка". Пътниците Минчо, Мартин, Цветелина на Капъ Куле вадят турските документи с другите си имена - Мехмед, Мохамед, Чичек.
Докато траят митническите процедури, списъкът на пътниците е намялал с един. Качил се от Хасково мъж изчезва безследно след прекосяване на българската граница. Следват нервни обяснения между шофьорите и турския митничар. В крайна сметка ни пропускат на турска територия. В ресторантския комплекс край Одрин, където спираме за почивка, за десетина минути мъж на средна възраст излъсква прашасалия автобус. Разменят си няколко приказки на български с шофьора от рода на "какво става, братчед". Миячът е от Кирковско. Преселил се в Одрин през 1989-та.
Около 3000 е броят на нашенци, установили се в този град. Стъпилите на краката си поемат към Истанбул, Бурса, Измир, където живеят компактни маси изселници и има по-големи възможности за намиране на добре платена работа. Турция живее под знака на земетресението, обяснява Исмаил. И Одрин се е люлял, но слабо. Нямало засегнати жилища. Повечето изселници предпочели апартаменти. Видиш ли простряно пране на терасите, нашенци са, при местните няма такова нещо, разказва кирковчанинът-одринчанин. Тези, които вдигали къщи сякаш се надпреварвали за етажи. Спестят ли някоя пара, достроявали по още един кат. Сякаш ще живеят с орлите, коментира неодобрително Исмаил Йозтюрк.
На турска територия музиката в автобуса спира. Всички наострят уши, когато мъж около 30-те разказва на висок глас как е вадил брат си изпод развалините на пететажен жилищен блок в Адапазаръ часове след труса. Разминали се без жертви. Приютил го в апартамента си в изселническия квартал. Там нямало срутени сгради. Блоковете са строени от държавата, имало е контрол и вероятно не е спестяван строителен материал, предполага Сами Уйгун. Дошъл в България да успокои майка си, която се поболяла от притеснение. Бърза да се върне след седмица престой в Момчилград, за да бъде до семейството си и за да не загуби работата си във фабриката. Има доста загинали от нашите, разказва Сами и изброява имената на свои познати. Всеки четвърти в Адапазаръ и Ялова искал да се пресели в друг град. Броят на загиналите е поне два пъти над официалните данни, смята той. Хиляди останали без покрив и живеели в палатки, които измайсторили сами от полиетилен, одеала.
Намалели и пристигащите помощи от Турция и чужбина. Трусът, който удари сериозно и икономиката на южната ни съседка, оставил без работа стотици. Десетгодишните спестявания на нашенци, вложили пари в жилища и дюкяни се погубили за 45 секунди в нощта на 17 август. Ще има доста работа за психиатрите, коментира Сами. Населението в потърпевшите райони още било в шок. Успокоим се малко и пак люшне, обяснява мъжът.
От Текирдаа през Истанбул до Бурса хората нощуват в палатки и коли. В палатките се вижда светлина. Цели семейства седят и се хранят на земята. Изнесли са газови котлони, посуда, дивани, телевизори. Тук-таме се мяркат детски колички и майки, приспиващи бебета. Животът на открито е в непосредствена близост до красиви многоетажни сгради и при евентуален силен трус не е никак безопасен. Хората са наплашени от крадците, които вилнеят в пострадалите от земетресението райони. Затова предпочитат да са близко до домовете си, обяснява Сами. Опасно е и вътре, и навън пред жилищата, но какво да се прави. На открито поне смъртта няма да е така мъчителна, въздъхва мъжът.
/Следва/
1758 собственици на застроени земи търсят обезщетения
В община Кърджали не могат да се върнат 6322 декара потърсени земеделски земи
1758 собственици на застроени земи търсят обезщетения
Валери КОВАЧЕВ
1487 собственици, които не могат да получат земята си, защото е застроена, са поискали да бъдат обезщетени за 4599 дка с поименни компенсационни бонове. Други 271, души, чиято земя също е невъзможно да се върне са пожелали да бъдат обезщетени с 1723 дка земя от общинския поземлен фонд. Това каза за "Нов живот" Румен Семерджиев, председател на общинската поземлена комисия в Кърджали.
Съобщения в централната преса, че след 15 октомври започва издаването на удостоворения за поименните компенсационни бонове са подвели много собственици. От една седмица непрекъснато идват в поземлената комисия да си търсят боновете. Първо общинската поземлена комисия трябва да вземе решение за обезщетяване с поименни компенсационни. Всички ще бъдат уведомени писмено. Затова е бизсмислено до тогава да идват в поземлената комисия, уточни Румен Семерджиев. Решенията на поземлената комисия ще могат да се обжалват в 14-дневен срок след издаването им.
Поименните компенсационни бонове се ползват за закупуване след спечелен търг на земеделска земя от държавния поземлен фонд и на земи и гори от горския фонд. Освен това с тях ще може да се участва в приватизацията и в пенсионните фондове.
Поземлената комисия определя общата номинална стойност на дължимото обезщетение по собственици. Заедно с броя на поименните компенсационни бонове стойността се нанася в удостворенията за притежаване на поименни компенсационни бонове. Удостоверения се издават и на наследници, когато собственикът е починал. От тях се иска да притежават валидни удостоверения за наследници.
