Д. Печилков: Стига сме оцелявали, време е да заживеем
Ангажираността на правителството с нашия район е голяма, от нас зависи дали ще берем плодовете от това
Д. Печилков: Стига сме оцелявали, време е да заживеем
Кандидатите на ОДС знаят как в Кърджали да дойдат инвестиции за милиони долари
Въпросите зададе: Ангел ТОЛЕВ
- Г-н Печилков, не е ли прекалено голямо предизвикателство да се управлява община като Кърджали, една от най-бедните в страната и с много нерешени проблеми?
- Вярно е, че община Кърджали е една от най-бедните общини в района и това е така от години. Причината не е в хората, които живеят тук, а в лошото управление. Констатациите ни са, че икономиката едва крета и единствената задача на кърджалийци е да оцеляват. На някого тази картина може да се стори черна, но изводите не са само в анализите на ОДС. Те са и в анализите на другите партии и коалиции, които сега се борят за местната власт, например това личи в предизборната платформа на кандидата за кмет Расим Муса, съответно на ДПС. Основната задача в бъдещото им управление на общината е отново оцеляването на хората. Ние искаме от стремеж за оцеляване да превърнем района в общност на хора, които се стремят да живеят икономически цивилизовано.
- Най-често спряганата дума в предизборните платформи на партиите е инвестиции. Може ли наистина да говорим за реални инвестиции в Кърджали?
- Когато прочетете материалите на политическите сили, ще видите, че всички те обещават да докарат по някакъв начин чужди инвестиции. Бих казал, че повече са само обещания, които сме слушали дълги години. Защото никой не посочва конкретните начини за привличането на тези капитали в общината. Лично аз смятам, че икономиката е ключът за решаването на проблемите. Ако общината не може да се справи с нея, другите обществени сфери остават нерешени. Всички знаем, че основният поминък в района е тютюнопроизводството. Според нас има три проблема на този отрасъл тук. Първо, сортовете, които се отглеждат, второ - липсващите пазари и на трето място ниската ефективност на това производство. Има институции, които да се грижат за сортовете и правителството взема мерки да възстанови позабравени сортове. Намирането на пазар за произведения тютюн не е грижа на общината, макар че управата би могла да работи в синхрон с преработвателните предприятия. За 8 години не съм видял да е поставена такава задача, не е излязла нито една инициатива. Свидетели сме на непрекъснатите оплаквания на стопаните, че изкупната цена е ниска, а "Булгартабак" смята, че тя е висока. В икономиката на Кърджали държавни предприятия почти не останаха, има едно общинско, така че не може да се говори за пряка намеса на общината в дейността им. Задачата на общинското управление е да осигури условия за работа на тези фирми и за хората, които се захващат с бизнес. Този въпрос е и политически, защото ние трябва да променим коренно манталитета на българина, смятащ, че някой друг трябва да се погрижи за него. Точно това е основният стълб, върху който се крепи нашата програма за управление на общината. Когато правителството на ОДС дойде на власт, то прояви изключителна загриженост за нашата община. Но най-много усилия кабинетът хвърли в изучаване на местните проблеми и в тяхното разрешаване. Сега можем да кажем, че е дошло времето да берем плодовете на тези усилия и това може да стане чрез общинската власт и чрез осъществяване програмата на ОДС. Правителството ни предостави различни решения, възможностите за финансиране. Ще посоча няколко факта. Имаме информация за инвестиционни програми, координирани от МС и финансирани от Европейската общност. Една от институциите е Агенцията за малки и средни предприятия, която отпуска кредитни линии за експортно ориентираните производства. По тази програма може да се кандидатства с проекти до 100 000 евро. Чрез свой фонд Германия е готова да финансира проекти за малки и средни предприятия. Осигурени са 10 млн. марки. Крайно време е да потърсим тези пари. В община Кърджали не са потърсени възможностите на фонд "Земеделие". В Министерството на земеделието, съвместно със Световната банка, се разработва проект за преструктуриране, възстановяване и приватизация на напоителните системи. Ето още един начин да се привлекат част от 50-те млн. лв. Тук може не само да се кандидатства с проекти, но и да се създадат сдружения на водоползвателите, които ще са обезпечени от СБ.
- Но дори да се създадат такива сдружения, ще трябват много пари за възстановяването на напоителните системи.
- Точно по този заем се осигуряват средствата за това. Тази програма финансира сдруженията на водоползвателите, ако се направят такива. В новия ОбС ние ще предоставим информацията във всички райони и ще накараме водоползвателите да приемат този начин на стопанисване на съоръженията. А не както беше досега - общината от много години не се грижи, хората са оставени да се оправят сами. Ето начин, който намира баланс в интересите. Тук в общината пари няма, но те могат да се намерят. И ние сме длъжни да го направим.
- Какво е пречело на досегашните управи да намерят инвестиции и да ги насочат насам?
- Пак се връщаме към този болен въпрос. Според мен това опира най-вече до незаинтересованост. Всеки в управата има достъп до информацията, но просто човек трябва да я прочете и да избере най-удачната. По тази схема общината би могла да финансира и по-големи общински проекти. Говорим за цялостна промяна на философията за водене на местната икономика. Общината да спре да бъде рентиер, подхранващ се само от наеми и приватизация, а да започне изграждане, така че икономиката да стане работеща. Ние ще преобразим коренно общинското управление и правителството на ОДС е решило да поиска парламентът да промени Конституцията за общинското самоуправление - местните управи сами да определят данъците и таксите и да продават земята на чужди граждани. Това още веднъж показва, че ние сме готови да преобразим управлението на общините.
- Все пак какво може да попречи на инвеститорите да дойдат в общината?
- Ако програмата на правителството върви по план, парите ще дойдат, защото са одобрени. Само за 2000 година по програма тук се очакват 25 млн. марки, като в това не се включват големите инфраструктурни проекти каскада "Горна Арда" и прохода Маказа. Бюджетът на община Кърджали за миналата година беше 15 млн. С това искам да покажа колко много правителството е загрижено, как прави всичко възможно за решаване на проблемите ни. Но то не може да дойде тук и да ни свърши работата. Това трябва ние самите да го направим. Тези пари не са просто за харчене, напротив, те ще създават работни места в интерес на всички жители. Заедно с това обаче и ние имаме отговорности. Нещата, за които говорим, ще се реализират при синхрон между изпълнителната власт на централно и местно равнище. Ако има конфронтация и неразбирателство, взаимни нападки и оправдания, начинанията нямат успех. Е, питам аз, първо, коя партия или коалиция казва какво ще направи, как ще го направи и с подкрепата на кого ще го направи. Ние ви казваме - цитираните дотук неща ще бъдат сторени, програмата на Румен Димитров ще бъде изпълнена, защото знаем как и откъде ще пристигнат парите, виждаме и мощната подкрепа на правителството. Остава ни само последната брънка от това звено - инициативата на всеки гражданин. Ние ще управляваме в екип между кмета, заместниците му, ОбС и жителите на Кърджали. Ангажираме се със създаването на този екип, който да заработи още от следващия мандат и да изпълним поетите отговорности.
Докторът по философия Касим Юнузов, кандидат за съветник с листата на ДПС в Кърджали:
Докторът по философия Касим Юнузов, кандидат за съветник с листата на ДПС в Кърджали:
Интервю на Симона СТОЕВА
- Г-н Юнузов, вие сте от новите лица в кандидатската листа на съветниците от ДПС. В коя сфера мислите, че ще бъдете полезен?
- Мисля, че при обсъжданията на въпросите на образованието, културата, както и на социалните дейности, бих бил полезен в новия Общински съвет. Смятам, че моята квалификация на преподавател и компетентността ми на доктор по философия ми дават пълното основание да се кандидатирам за общински съветник. В евентуални политически дискусии пък бих се включил с удоволствие, за да се намери най-разумният вариант за решението, за излизането от една или друга ситуация. Разбира се, в аткива случаи би следвало да се предпазваме от залитания наляво или надясно, крайностите никога не са печеливши. Ясно е, че всеки общински съветник се съобразява със заложеното в програмата на политическата сила, която той представлява в мини-парламента. Това ще бъде валидно и за мен.
- Смятате ли, че политическите страсти имат място в залата на сесиите, когато се вземат важни решения, касаещи населението на общината?
- При такива обсъждания политическият заряд няма никакво място, но нали всеки съветник е и политическо лице. Винаги се стига до подобни увлечения и нещата приемат политически характер. Това се наблюдава в социалната и политическата практика не само на местно, но и на национално равнище, където острите сблъсъци, макар и словесни, са се наложили трайно. А е необходимо да се търсят умерените становища.
- Неотдавна зам.-министърът на образованието Венцислав Панчев заяви в Кърджали, че най-слабите ученици се насочвали към педагогическите ВУЗ-ове. Като преподавател в пместния Филиал на пловдивския университет вие съгласен ли сте с това твърдение?
- В никакъв случай не мога да се съглася с такова становище, това е крайно несправедливо. Съжалявам, че не съм присъствал, когато въпросният чиновник от висшия ешалон си го е позволил. Ние имаме чудесни студенти тук, това са все млади хора, които са дошли във Филиала именно заради амбицията си да станат добри учители, които носят онзи дух, който реализацията в тази професия е немислима. Разбира се, има и такива, които са се провалили при кандидатстването в други ВУЗ-ове и това ги е довело в Кърджали, но те са единици. Съвсем друг е въпросът, че след завършването си и стъпването на работа в училищата, те се сблъскват с недостойното отношение на държавата към труда им.
- Помните ли въобще такъв хаос и бъркотия при старта на учебната година, като тазгодишния, характерен за всички училища в страната?
- Когато оценяваме хаоса, с който започна новата учебна година, все пак не бива да забравяме в какъв период се намира страната ни. Икономическият хал на държавата предизвиква и трусовете в образованието на всичките му нива. Така е и във ВУЗ-овете, въпросът "какво ще стане с нас, като вземем дипломите си, ще имаме ли работа и каква ще бъде тя" бомбардира ежедневно психиката на нашите студенти. Липсата на стабилна мотивация за бъдещето провокира у тях съзнанието за безперспективност.
Факт е, че с всяка година хаосът пред старта на учебната година се засилва, а ентусиазмът спада. Жалко е, защото и българите, и турците дават мило и драго, за да изучат децата си, това е стара традиция за народа ни.
- Вярвате ли, че новият Общински съвет ще може успешно да изгради една стабилна връзка между общината, областната управа и правителството?
- На мен лично изключително много ми се иска това сработване да стане. Но имам предчувствието, че то трудно ще се осъществи при наличната ситуация и манталитет на управляващата на национално ниво сила. Амбицията на кандидатите от ДПС да постигнат това сътрудничество, мисля, ще отиде напразно. Струва ми се, че колкото и добри да са нашите намерения, идеи и предложения те няма да бъдат добронамерено възприемани от политическите ни опоненти само защото ние сме ДПС, а те са на другия полюс. А без работния синхрон между отделните групи общински съветници ще бъде невъзможно да се постигне синхронът и между властовите нива. Преди всичко е необходим духът на добронамереност, както и отговорност пред избирателя, който ни е пратил в Общинския съвет не за да се караме, а да работим за него.
И селският човек се нуждае от удобствата на града
Кандидатът за общински съветник в Кърджали от листата на ДПС Мюмюн Юсуф:
И селският човек се нуждае от удобствата на града
Интервю на Калина СТОЯНОВА
- Вие сте от село Опълченци, но на табелата на входа пише, че това е квартал на Кърджали. Ще настоявате ли в новия Общински съвет официално да получите статута на квартал от областния град?
- Мислил съм много за това, но специално за мен то няма особено значение. По-важното е жителите да не се сблъскват с проблеми, с каквито всеки ден живеят селските хора. Важното е как се чувстват те, дали като равностойни граждани или като забравени от всички. Качеството на живота определя и самочувствието. Аз познавам не само своето село, но и целия Източнородопски регион. От повтаряне и спрягане на едни и същи нерешени проблеми смисъл няма, нужна е работа. Поминъкът е мъчение. След закриването или кризите в промишлени цехове и предприятия първите съкратени са селските хора. В моя район пък земята се обработва от местните хора, но собствениците са други. Вечно възникват проблеми, било с договорите с кооперациите, било за това, че не могат да си платят арендата. Парите все са мизерни, затова и мъжете ги няма, на гурбет са в чужбина или у нас. Моето село Опълченско е почти в града, водоснабдено е, а няма канализация, улиците не са асфалтирани, с изключение на една-две малки улички. Като газиш в калта, как може да се чувстваш? Безспорно е, че и от нас, селските момчета, излизат съвестни и образовани хора.
- И професори, и големи политици са от село... Вие пък сте с немска филология, но познавате гурбетчийския живот на строителния работник.
- Така е, дори не можах да изкарам докрай предишния мандат в Общинския съвет. Безпаричието притиска семейството ми, а синът ми трябваше да кандидатства във ВУЗ. Стегнах куфара и хайде в Израел, повече от година по строителните обекти. И в Германия съм бил, и в Швеция. Но детето ми учи международни икономически отношения в Свищов, а аз поне донякъде съм спокоен, защото успях да припечеля малко пари и да го издържам.
Амбицията да се изучим е присъща на рода ми. Бях ученик в 7-ми клас, когато знаех на български едва няколко думи. Само селските деца знаят какво означава да имаш мерак да се учиш, да преодоляваш езиковата бариера, да се напъваш да си равен с градските. Преминал съм през тези изпитания. Завърших първо Учителския институт в Кърджали, а после немска филология, във Велико Търново. На това сега му казват интеграция на малцинствата в обществото. Интеграция с програми и обещания на управляващите само не се прави, интеграцията трябва да е потребност на всеки представител на малцинството и осъзната необходимост на мнозинството.
- Вие сте учител и всеки ден пътувате до Момчилград. Беден човек ли е сегашният учител?
- За жалост, и преди до 1989 г., и сега, положението на българския учител все е отчайващо. Инерцията на недооценяването на значимостта на нашата професия е стара и продължава. Заплатите - за тях не ми се говори. Размерът им се определя от министрите, кметовете не могат да ги увеличават, нито пък да заставят някого те да пристигат навреме. От друга страна, учителят не остарява, а се зарежда с енергията на младите в училището.
Тревожи ме друго обстоятелство - спадът в качеството на обучението в селското училище. Всички знаем, че 40 на сто от децата са в селските школа. Но само 2-3 процента от тях успяват да продължат в елитните училища в града. Това е отчайващо. Трябва да се работи много за подобряване на условията на живот в селата. На селския учител му се полага по-особено внимание, не може за транспортни разходи той да харчи 1/5 част от заплатата си, за да отива и се връща от работа. Детските градини се закриват поради невъзможността на родителите да плащат таксите. А закъде е едно дете без този подготвителен период, как да тръгне на училище и да е добър ученик след като и без това българският не му е майчин език. Не може това дете на село да гази километър и половина в калта до училището и обратно, и после да очакваме от него ниво като на градските ученици.
Кърджали пак настръхна, катастрофа отне два живота
Мълва за проклятие над града пуща пипала след поредното нещастие
Кърджали пак настръхна, катастрофа отне два живота
Над 20 коли изпратиха до гробищата убития Митко Станков, 24-годишната Иванка погребват днес
Фикрие САЛИФОВА
Тонка ГОГОВА
Тежка катастрофа до бензиностанцията на ардинския мост в Кърджали отне два човешки живота. Инцидентът е станал в 22.20 часа в сряда. Час след произшествието в болницата е починал шофьорът Митко Станков Калайджиев, 37 г., а спътницата му Иванка Делчева Тодева, 24 г. е издъхнала вчера сутринта.
"Лада" с водач Митко Станков при изпреварване на два автомобила рязко свил вдясно, за да се предпази от движещия се насреща автомобил.
"Ладата" се забила в крайпътно дърво с висока скорост. При удара момичето изхвърчало от колата в близките храсти. Откъснатият й крак е открит на тротоара. Тя е била закарана в критично състояние в интензивното отделение на болницата. Лекарите се борили без успех, за да спасят живота й. Преди да почине от водача е взета кръвна проба. Резултатите от проверката сочат 2.74 промила съдържание на алкохол в кръвта.
Митко Станков е лишен от правоуправление завинаги през 1984 г., съобщиха от РДВР. Това е станало след инцидент на пътя Кърджали-Седловина. Той прегазил пешеходец, който впоследствие починал. Станков избягал от мястото на престъплението. За това деяние Окръжният съд в Кърджали го осъдил на 6 г. затвор. От 1994 г. досега Станков е санкциониран 6 пъти по Закона за движение по пътищата. За това, че шофира в нетрезво състояние и незаконно, срещу него са били образувани бързи производства. За едно от провиненията е получил 3-месечна ефективна присъда, която след преразглеждане била променена в условна. Катаджии, които са спирали Станков, твърдят, че един път не са го засичали да сяда зад волана трезвен. На 23 септември КАТ-Пътна полиция е внесла в Районна прокуратура материали срещу Станков с мнение за образуване на предварително производство по чл. 343 "б" от НК, 2 г. затвор и глоба до 30 хил. лв. Полицаи, работещи по изясняването на тежката катастрофа твърдят, че Станков е шофирал с около 120 км в час и поне след 6 ракии. Натрошената на парчета "Лада" не е била негова. Познати на починалия водач припомниха как преди известно време той се хвърлил с "Ауди" от ардинския мост. Оцелелият по чудо шофьор спял кротко в колата, когато го открили полицаите. Станков живеел при майка си в кв. "Веселчане". Адресната му регистрация е в Перущица, откъдето е съпругата му. Другата жертва на катастрофата - Иванка, също живеела във "Веселчане".
Митко беше добра душа, на никого не отказваше помощ, с покруса разказаха събраните за погребението роднини и приятели. Беше един от най-добрите автомонтьори, тенекеджии и бояджии в града. Беше много търсен, защото работеше добре, а вземаше евтино. А от някои не вземаше и нищо, само с почерпката минаваше. И точно тези почерпки му изядоха главата. Според близките, Митко бил много добър шофьор. Някои от тях предпочетоха да премълчат, че е била отнета книжката му. Други с раздразнение реагираха, че е била върната, когато запитахме, дали някой не се е опитал да спре Митко да шофира пийнал, и без книжка. Тогава може би е нямало да се стигне до сегашната трагедия. Така е било писано, обърнаха гръб приятелите. Възрастни роднини с огорчение клатеха глави, че катаджиите бездействат. Тяхна работа е да спират такива луди глави като загиналия, обвиняваха старците.
Съпругата му е студентка и живее в Перущица при майка си с 10-годишната им дъщеричка Даниела, поясни първата му братовчедка Кирилка Борисова. Митко живееше със 75-годишната си майка. Въпреки хубавия занаят, така си беше все безпаричен заради щедростта си. Но пък приятели имаше много.
Над 20 коли и автобус вчера около 16 ч. изпроводиха загиналия до вечното му жилище.
Преди години загинал първият син в семейство Калайджиеви при транспортно произшествие също на ардинския мост. Родилият се по-късно Митко носел неговото име.
Трагично съвпадение има и в семейството на загиналото момиче. Преди около 15 г. при учение на войски от Варшавския договор "Щит" в Чехословакия загинал брат й при инцидент с верижна военна машина. Върнали го в метален ковчег. Иванка останала единственото дете в семейството.
Беше весело и лъчезарно момиче, винаги душата на компанията, разказа таксиджия, приятел и на двамата загинали. Пред блока ридаеха съсипани от скръб приятелките на момичето. Сякаш някакво проклятие тегне над града, коментираха покрусени съседи и си припомняха поредицата от катастрофи и нещастни случаи в последните години.
Иванка е завършила техникума по цветна металургия в Кърджали. Пробвала да захване собствен бизнес - отворила за малко магазинче в квартала, но не потръгнало. Сега работела като барманка в заведение "Кардинал".
Според свидетел на инцидента, ударът на колата в дървото бил страхотен. Чул се грохот и от колата нещо изхвърчало и паднало върху платното. С ужас установил, след като приближил, че това е човешки крак. Тялото на момичето било намерено в храстите на няколко метра от удара. Шофьорът останал затиснат в ламарините на колата, но жив. Починал час по-късно в болницата.
За живота на Иванка лекарите от ОАРИЛ и двама ортопеди в болницата се борили цяла нощ, но призори издъхнала. Била със смазан таз и жестоко увредени коремни органи.
Днес в 15 ч. покрусените близки и приятели ще изпроводят и нея.
Мехмед Дикме е кметът на Ардино
Политическата си дейност будният младеж от Бял извор започва още през 1989 година в Пловдив
Мехмед Дикме е кметът на Ардино
Голямата мечта на младия градоначалник е да види започнат строежа на каскада "Горна Арда"
Иван ДИМИТРОВ
Мехмед Дикме - кметът на Ардино, така го знае и мало, и голямо в родопската община. Когато започва мандата си, е само на 29 години. Най-младият градоначалник в страната. Сега е на 33. Но косата му е побеляла от грижи. Сядайки на кметския стол, той е обграден от приятели и върли симпатизанти. Днес има и врагове. Първите виждат в него най-добрия кмет на общината, защото навсякъде цари ред и дисциплина. Вторите го обвиняват в авторитаризъм.
Никой не е станал пророк в собствения си град, цитира великия Мохамед възрастен ардинец, когато става дума за Мехмед Дикме. Родопчанинът е свободолюбив, но обича здравата ръка, добавя старецът.
За външните хора градоначалникът е европейското лица на Ардино. Вратите на много министри са отворени по всяко време за него. В София. В Анкара създаде ардинско лоби в турския Меджлис. Чест посетител е на фондации и други неправителствени организации със световно влияние. Неговите идеи и проекти там са ценени. Резултатите чувстват ардинци.
Той е мъжко момче. Не обича да кокетничи. Нито с началници, нито с електората. Прям е. Думите му режат, казват за него и приятели, и врагове. И признават, че не обещава нищо, което не може да изпълни.
Мнозина му завиждат. Най-вече сред домораслите политици. Трудно в малкото родопско градче някои преглъщат светкавичната му политическа кариера. Има и такива, които се гордеят, че са му забили нож в гърба. Това обаче не означава, че могат да работят по-добре за интересите на ардинци.
Мехмед Дикме е роден през 1966 г. в с. Бял извор, Ардинска община. Основното си образование завършва в с. Диамандово. Рано напуска родния край. Отива да учи за технолог по тютюна в Пещера. Следва във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. След дипломирането си записва маркетинг и мениджмънт в същия институт.
Казва, че никога няма да забрави 1972 г., когато на част от българските мюсюлмани в страната бяха сменени принудително турско-арабските имена. Пред очите му убиват Кязим Пашов, заради това, че не искал да си смени името. Тази картина никога няма да се изтрие в моето съзнание, споделя Дикме.
Политическата му дейност започва още в града на тепетата през 1989 г. Той е в първите протести след падането на тоталитарния режим на Тодор Живков. Участва в студентските стачки за свалянето на кабинета на Андрей Луканов.
След завършване на висшето си образование се връща в Ардино. Започва работа като директор на общинския център за ТНТМ. Прехвърля се на работа в общинската администрация. Назначен е за главен специалист по жалби, транспорт, съобщения, а по-късно и като главен специалист по младежки, културни и спортни дейности. До избирането му за кмет през 1995 г. Политическата му дейност в ДПС е богата. Бил е председател на местен съвет, лидер на общинската организация в Ардино, член на Окръжното ръководство.
Популярност натрупва преди всичко като организатор на стачката на тютюнопроизводителите в Ардинско през 1993 г. Просто искахме да помогнем на хората да не мизерстват, спомня си за бурните дни на протеста Мехмед Дикме.
Днес кметът има зад гърба си много дни труд в борбата си срещу мизерията. Негов основен приоритет е здравеопазването. Болницата в Ардино е една от малкото в страната, където наистина обслужването на пациентите е безплатно. Не се налага болните да си носят чаршафи, храна и лекарства. Всичко им осигурява общината. Тук единствено в страната в момента тече цялостна реконструкция. Ремонтът на стойност 200 милиона стари лева вече приключва. Ще имаме европейска болница, смятат ардинци. Селските здравни служби също са изцяло ремонтирани. Четири нови линейки ще обслужват хората от общината. Нова медицинска апаратура, сред която и модерен биохимичен анализатор, единствен в областта помага на медиците.
Дикме успя да запази училищата в селата в слабо населените региони, споделят учители. Какво е село без училище, казва по този повод кметът на Ардино. През мандата му школата са основно ремонтирани. На социално слабите ученици е осигурена базплатна храна. За останалите има голямо намаление. За учителите има безплатен транспорт и квартири. През целия мандат учебният процес не е прекъсвал нито за ден поради липса на гориво.
Неправителствени организации помагат за оборудването на училищата с компютри и други учебни помагала. Резултатът е, че броят на студентите от общината се увеличава с всяка измината година. Образованието е на ниво, смята кметът.
Социалните помощи в Ардинско се изплащат редовно. В кризисните години благодарение на Дикме идват ТИР-ове с брашно от Турция. Помага основно изселническата организация "Балгьоч". В момента неправителствени организации осигуряват безплатен хляб на над 1000 семейства в общината. Пак благодарение на Дикме.
За направеното в инфраструктурата могат да се напишат томове, смятат общинари. Работи се активно с министерствата за осигуряване на целеви средства за водоснабдителни обекти и пътища. Проекти се защитават и пред Световната банка. По водния заем се реализират строителни дейности за 120 000 долара. 200 000 долара е отпуснал фондът за регионални инициативи. Водоснабдяването на общината е приоритет. Ако в началото на мандата на Мехмед Дикме той е решен до 60 процента, сега 95 на сто от селата имат добро захранване с вода. Бяха изградени нови пътища за Русалско, Горно Прахово, Гарване. Нов път се прави между Църквица и Синчец. Градят се и жилища. Там ще живеят хора с ниски доходи на минимални наеми, както и специалисти, от които общината се нуждае.
Със Световната банка се строи закрит общински пазар.
Културата живна през последните четири години. Възстановиха се общински и регионални прегледи на художественото творчество. Големите читалища са основно ремонтирани. Колективите в тях работят спокойно. Получават редовно субсидии.
Спортът също търпи развитие. Възстановен е градският стадион. Провеждат се международни турнири по тенис на маса. Тенисът е гордостта на ардинци. Работят нормално и двата футболни клуба. Дейността им се субсидира от общината.
Болката на Дикме е каскада "Горна Арда". Той иска да осигури работа на хората от общината. Настоява 70 процента от ангажираните за строежа да бъдат от Ардинско, за да се преодолее безработицата. За обикновените хора в Китница, Русалско, Горно Прахово, Сухово, Паспал и др. кметът е този, който е уредил построяването на каскадата. Той твърди обратното. Проектът е държавен, на правителството, казва Дикме. Такъв обект не е по силите на една община. Болно му е, че някои политици го обвиняват, че си приписва заслуги за каскадата. Отказва да говори за дългогодишните си обиколки по наши и турски министерства, за да търси инвеститори. Не иска името му да се изтъква.
В Ардино Дикме построи комунизма. Сега ще строи нещо ново, шегуват се ардинци. Мнозина са убедени, че кметът ще повтори мандата си. Мечтата му е строежът на каскадата. Тук е хлябът, изкаран с труд. А той е по-сладък от дарения.
Немотия, в "Ян Бибиян" пият чай от дюлеви листа
Сградата на заведение за деца с умствени и физически увреждания от 17 години не е виждала ремонт
Немотия, в "Ян Бибиян" пият чай от дюлеви листа
Ако ХЕИ направи внезапна проверка, ще затвори детската градина
Елеонора АТАНАСОВА
Дюлеви листа за чай берат в детска градина "Ян Бибиян" в Кърджали. От известно време парите не стигали за храна на децата. Родители непрекъснато питали докога в дома ще се готви само леща. Ако ХЕИ извърши внезапна проверка, "Ян Бибиян" ще бъде затворена. За критичното положение на градината за деца с умствени увреждания и физически недъзи разказа директорката й Петя Варналиева на среща между инвалиди и кандидата за кмет на Кърджали Расим Муса. От 17 години не е правен ремонт, дъждът капе отвсякъде, по стените има мухъл, храната е ужасна, заяви директорката и уточни, че е изпратила докладна в общината. Съществува предложение "Ян Бибиян" да се премести в нова сграда, а старата, след ремонт, да се използва от близкия Дом за стари хора. Настанените в него възрастни трябва да го напуснат след 6 месеца и да се преселят в други домове в страната. Не трябва да позволяваме да ни отнемат създадения с толкова труд социален дом. Ние сме свикнали един с друг, с Кърджали, имаме и приятели, казват живеещите в него. Те са убедени, че ако сградата се разшири, ще има място да се приютят повече възрастни и да не се скитат по страната на стари години.
Сали Шабан: Идвам да върна братството в Момчилград
Независимият кандидат за кмет изповядва, че за него ДПС е свято, но го провалят местните лидери
Сали Шабан: Идвам да върна братството в Момчилград
Досегашните властници извършиха разправа с кадрите, за да уредят своите хора
Антоанета ПЕТРОВА
Кандидатирам се за кмет на Момчилград, защото виждам, че местните лидери на ДПС за 8 години превърнаха властта в бащиния и излъгаха надеждите на избирателите, заяви пред препълнената зала с над 500 души в читалище "Нов живот" независимият кандидат Сали Шабан. За мен, както и за мнозина в тази зала ДПС е свята организация. Целта ми не е да руша Движението, а да му вдъхна нов живот, защото местните лидери в Момчилград го доведоха до провал, подчерта Сали Шабан.
Тук в чудесни междусъседски отношения живеят хора от различни етноси. Затова намерението ми е да съставя един добър екип от способни хора от всички етноси, който ще управлява общината така, че да обедини хората в стремежа да я направим просперираща, да върнем братството в Момчилград. Защото досегашните властници извършиха разправа с кадрите в общината, за да уредят своите хора. Те и сега, в предизборната кампания самовлюбено заявяват, че не се нуждаят от гласовете на някои от жителите на общината. Деленето на българи, помаци, казълбаши, роми изкуствено нагнетява етническо напрежение. Но за някои хора в Движението е важен рахатът им, те се боят да не изтърват кокала на властта. И не се притесняват, че доведоха общината до провал, с над 600 млн. лв. дефицит в бюджета.
Този страх е в основата и на нападките, които сипят активистите на ДПС в Момчилград срещу мен, че съм от КГБ, че жена ми е българка, можело ли турчин да е независим кандидат, къде съм бил по възродителния процес. Не съм, разбира се от КГБ. Не виждам нищо лошо, ако съпругата ми беше българка, но не е, даже е от род, в който от поколения са ходжи. По време на възродителния процес пишех кандидатската си дисертация в Москва - от 1984 до 1987 г. Колкото до независимата ми кандидатура, преди да се регистрирам, първо се допитах до Ахмед Доган. Той беше категоричен, че съм обречен на неуспех, защото не ме познават тук след 20 г. отсъствие. Но се оказа, че инициативният комитет се сформира за един ден и даже имаше хора, които се разсърдиха, че не са включени. С лекота събрах не петстотин, а над 2000 подписа в моя подкрепа. Защото хората са разочаровани от сегашните лидери на ДПС. Опитаха се да ме отклонят със съблазнителни предложения, за да се откажа. Но аз имам чест. Досегашният ми живот беше такъв, за какъвто мнозина мечтаят - движех се в среди на дипломати, министри, големи бизнесмени в България, Германия, Русия, Турция. Но сега се чувствам длъжен да върна дълга си за безплатното образование, което получих преди 1989 г. Не се срамувам да го кажа. Родителите ми бяха твърде бедни. Ако не бях продукт на онова време, нямаше да постигна всичко, което съм постигнал.
Не се залъгвам, че ме очаква лесна победа. Но, ако спечеля, приоритет в работата ми като кмет ще е да насърчавам развитието на икономиката, да се разкриват работни места. Ще се постарая да възвърна авторитета на кметската институция.
