РДВР реализира пилотен проект в Кърджали
РДВР реализира пилотен проект в Кърджали
Доброволци ще помагат на полицията в квартал "Боровец"
Осем доброволни сътрудници от жителите на квартал "Боровец" получиха вчера карти на доброволни сътрудници на полицията. Документите бяха връчени от директора на РДВР в Кърджали полковник Иван Коларов. Осемте от "Боровец" ще помагат на полицията при осигуряване на реда в квартала и предотвратяването на престъпления. За труда си няма да получават възнаграждение.
Основният критерий, по който са избрани е високият авторитет, който имат сред останалите жители на квартала.
Това е началото на реализацията на пилотен проект на РДВР за работа на полицията в районите със смесено население.
Горна крепост, крепост на ергени
Строители от Кърджалийско щъкат из Америка, Израел, Русия и Германия, селото им линее
Горна крепост, крепост на ергени
Снежана ГОРАНОВА
Над 20 са ергените в селата Горна и Долна крепост обединени в едно кметство в община Кърджали. Не можем да храним себе си, камо ли булка и деца, твърдят мъжете от 19 до 30 години. Единствената сватба за кадем през тази година беше в края на април, твърди кметът Халил Юсеин.
Иначе строители от родопското село щъкат из Америка, Израел, Русия, Германия. Около 30 души вдигат сгради в Стара Загора. Те докарват по някой лев за семействата си и се връщат през студените месеци.
В селото, крепост на ергени, отглеждането на тютюн е женска работа. През 1999 г. с тютюн са засадили само 80 дка. За 2000-та г. селяните са заявили да отглеждат около 260 дка житни, бостан - 45 и тютюн само на 70 дка. 1425 дка обработваема земя ще останат да пустеят, ако не се намерят стопани, които да пожелаят да ги обработват.
В кметството хората са останали наполовина и в сравнение с 1989 г. сега тук живеят малко над 400 души. Гледам да осигуря хляба им. Май това остава единствена грижа на кметовете.
В детската градина в която преди време се събираха над 60 деца сега има 11. Училището го закрихме миналата година. Около двадесетина деца учат в село Люляково. Истински късмет е, според кмета, че е успял да се договори с механизатора от Стремци Юсуф Халил да изоре и да засее нивите на хората. Случихме на разбран човек, ще му платим по 7 лв. на декар култивирането, за дисковане - по 3.5 лв., за сеитба - по 2 лв. и за дълбока оран - 9 лв. От МТС-тата ни предлагат двойни цени, казва Халил Юсеин.
Пестеливо, с две три изречения кметът обрисува живота си, който минал все тук - млад агроном, бригадир на полевъдна и на животновъдна бригади и... ликвидатор. Сърцето ми се късаше, когато трябваше да разпилея кравефермата, която бях създал сам. 750 глави едър рогат добитък имаше в нея. Сега не остана керемида, сподели Халил Юсеин. Единствената му гордост е, че вече се сложи край на страховете на хората, които преминаваха през Перперешка река от Горна за Долна крепост. За 33 дни строители от кърджалийската фирма "Устра" направиха стабилен мост. По него сега минават и автобуси. Три смъртни случая имало преди да се построи съоръжението.
Няма работа, а селото ни е хубаво, оплака се Найме Мустафа, която, заобиколена от още 3-4 жени чепкаше вълна. Седеше направо на асфалта. Прането и чепкането на вълна сега е основно занимание на по-възрастните жени, които се канят да плетат фланели, блузи, елеци и чорапи за студените дни на всички в семейството. Спомниха си, че преди години селото си имало и шивашки цех, където работели 20-тина от младите жени.
Сега очите на жените от Горна и Долна крепост са вперени все във вратата. Чакат синове, снахи, дъщери, внуци. Чакат мъжете си.
Игнатов тръгва с "Пепелната пустиня" из Балканите
Експериментална постановка на кърджалийски театрал прекосява границите
Игнатов тръгва с "Пепелната пустиня" из Балканите
Режисьорът представя България на фестивал в Гюргево, чака го и Сърбия
Тонка ГОГОВА
На Международния театрален фестивал в румънския град Гюргево кърджалийският режисьор Димитър Игнатов ще се представи с постановката си във видинския театър на пиесата на Хория Ловинеску "Игра на живота и смъртта в пепелната пустиня". Поканата получил лично от директора на фестивала още на 14 юли, когато беше премиерата на спектакъла под проливен дъжд в крепостта Бабините видини кули.
Фестивалът в Гюргево всяка година събира изявени театрални трупи от цял свят, които се представят с постановки на румънски пиеси. В тазгодишния ще има участници от Франция, Англия, Италия, Канада и още няколко страни. България ще се представлява от експерименталната постановка на Димитър Игнатов.
Почитателите на театъра в Кърджали добре помнят постановката на пиесата, с която режисьорът преди 12 г. откри камерната сцена. Оттогава той осъществи няколко експериментални постановки, които предизвикаха многобройни положителни отзиви. Сегашната Игнатов осъществява на открито, в крепостта Бабини видини кули.
Това е една видинска традиция, която той възобновява. Режисьорът, в тандем със сценариста Иван Карев, с когото си партнират от години, успява да извлече максималното от съчетанието на мрачната каменна крепост и тежката драматургия на Ловинеску. Впрочем, постановката си спечели много ласкави отзиви не само в местния видински печат, но и в централни вестници. С нея и пиесата на Славомир Мрожек "В открито море", дело на млад колектив, подпомаган от Игнатов, видинският театър ще се яви през октомври пред държавната комисия за определяне статута.
На премиерата през юли Игнатов получи и покана за участие в балкански фестивал в Сърбия, както и от директора на театъра в Гюргево да постави българска пиеса. В началото на октомври Игнатов започва там работа, пак с Иван Карев, по пиесата на Христо Бойчев "Полковникът - птица". Текстът е вече преведен от един от най-изявените ни специалисти по румънски Снежина Николова. Тя ще бъде преводач и по време на репетициите в Гюргево.
Канят Расим Муса в Комотини за откриването на пътя за Маказа
Кметът осигурил 1200 работни места
Канят Расим Муса в Комотини за откриването на пътя за Маказа
Ще присъствам при откриването на пътя за Маказа от гръцка страна. Изграждането на коридор Nо 9 и каскада "Горна Арда" са приоритет за втория ми мандат, защото ще осигурят работни места за жителите на общината. Това заяви при откриването на предизборната кампания на ДПС в Кърджали вчера кметът Расим Муса. Той изрази опасението, че натискът на държавната машина може да етнизира гласуването в общината. Не съм за етнически вот, подчерта Муса.
Той каза още, че през неговия мандат в общината са разкрити 1200 нови работни места.
ДПС очаква да има мнозинство в местния парламент. При подбора на кандидатите за съветници сме заложили на професионализма, подчерта общинският партиен лидер Сейфи Неджиб. Той обяви също, че ДПС издига кандидати за кметове в 23 населени места на общината.
Гости на откриването на кампанията на Движението бяха представители на БЗНС, ОБТ и Съюза на репресираните.
Муравей Радев кастри Муса в парламента
Кръстосана проверка на ДФК и Сметната палата в община Кърджали установява разхищение за стотици хиляди нови лева
Муравей Радев кастри Муса в парламента
Финансовият министър обвини кмета в неправомерно харчене на общински пари
Елеонора АТАНАСОВА
Финансовият министър Муравей Радев скастри вчера кмета на община Кърджали Расим Муса. От трибуната на парламента той го обвини, че не спазва закона за държавния бюджет и е изразходвал неправомерно пари от общинската хазна. Министър Радев оповести в деня за парламентарен контрол резултатите от паралелната проверка в общината на ДФК и Сметната палата. Той стори това в отговор на запитване от СДС депутата от Кърджалийския избирателен район Сабин Касабов. Муравей Радев призна, че Кърджали е сред десетте общини в страната, подложени на кръстосана финансова проверка.
Според ревизионния акт на ДФК кметът на Кърджали е допуснал превишение на неприоритетните разходи в резултат на неспазване на бюджетната дисциплина.
Към 31 юли т.г. е установено приоритетна задлъжнялост в размер на 707 122 нови лева. От тях 358 046 лв. са за заплати и осигурителни вноски, за медикаменти 156 000 лв., за храна 119 000 лв. и др. Расим Муса не е изпълнил задължението на общината да извършва разходи до определения от ОбС размер на бюджетните кредити. Разходите по одобрения годишен бюджет за първото полугодие са нараснали общо с 414 470 нови лева, обяви финансовият министър. За тези нарушения кметът на Кърджали е получил акт за административни нарушения.
Тематичната проверка на Сметната палата е констатирала, че разходите са извършвани над размера на приходите. Към 30 юни т.г. те са 1 305 000 лв. Последният анализ към 31 август показва, че общинското ръководство продължава да не спазва бюджетната дисциплина въпреки изпратеното през юли писмо на МФ. В него министерството препоръчва да се извърши актуализация на общинския бюджет. Изразходвани са все общински пари без ОбС да е упълномощил за това местната управа, каза в парламента Муравей Радев. Това е много сериозно нарушение, ясно и категорично доказано, заяви той.
Депутатът Сабин Касабов поиска промени в закона така, че кметовете да носят и имуществена отговорност. При обиколките си в Кърджалийско той се натъкнал на случаи на изразходвани неправомерно стотици милиони левове. От опозицията в НС заявиха, че трябва да се канят и кметовете, когато по обвиненията има възражения от засегнатата страна. Не превръщайте парламента в център на оклеветяване и груб шантаж над избирателите, призова от залата депутат.
Надгробни колоси мълчат векове край Богатино
Мнозина днес не знаят, че дедите им са ходили на война в Йемен, край Суец или в долината на фараоните
Надгробни колоси мълчат векове край Богатино
В земята под тях няма заровени човешки кости, а останки от кървави ризи
Сеид КЕРИМОВ
Който е пътувал за Млечино още щом пристигне в първата махала на село Богатино винаги се чуди на забитите в старото гробище базалтови обелиски, високи 2-3 метра. Те се издигат встрани от сегашното гробище и със странните си форми наподобяват великански мечове. Нищо около тях не подсказва, че тук са заровени хора. Сегашното поколение не може да си обясни тяхното предназначение. Възрастните разказват притчи и легенди за заровени тук левенти.
Историята е такава. Още по време на османското владичество от тези краища бивали мобилизирани стотици мъже в спомагателните войски на султана, който водил дългогодишни войни в Близкия и Средния изток, в Арабския полуостров, та чак до Египет. Част от местните хора били включвани в състава на "Мехтер алайъ", сиреч военните оркестри, други служели като войскови имами. Имало и "мефтаджии" - гробари, които след сраженията прибирали мъртвите и ги погребвали в общи гробища.
Голяма част от мобилизираните даалии не се завръщали от йеменските и фиравунските /фараонските/ земи в родните краища. Мнозина загивали в сраженията, други попадали в плен. Имало и такива, които дезертирали от султанската войска и намирали смъртта си в горещите пясъци на Арабската пустиня. Оцелелите предпочитали обиколни пътища през Ирак, Кавказ, украинските степи и, след години премеждия, престъпвали родния праг. Носи се легенда и за тукашни "мореплаватели", които успявали да се доберат до бреговете на Средиземно море и използвайки пиратски кораби доплували до подножията на южните Родопи. Оттам през гъстите гори поемали към родния край.
Според легендата завръщащите се от дългогодишните войни винаги слагали във войнишките си торби части от окървавените ризи, навои и паласки на своите съселяни и ги донасяли в родните им села, за да ги предадат на близките и роднините. А те от своя страна изкопавали символични гробове, в които погребвали останките. После умели "ташчии" - каменоделци, къртели от базалтовата канара тежки няколкостотин килограмови каменни обелиски в различни размери и според военните звания на загиналите, или изчезналите, и ги издигали над символичните гробове.
Не случайно в Богатино, Левци, Карабаш, Малка и Голяма ябълка има фамилии на бюлюкбашии, чауши, онбашии, които още веднъж потвърждават войнския произход на много родове в този край. Например в долната махала на Богатино имало родове на "чалгъджии", горната махала - на чорбаджии, сиреч кашавари, "мефтаджии" в махала Юсеинджиклер, на войскови имами от махала Червена скала, на корсари в махалите Коджамешелер и Тюляллар. Техните наследници при всяка крамола за мери или синори се обиждаха един друг с прозвищата "мезарджии", "давулджии", или "яланджъ молли", "дениз хърсъзларъ" /сиреч морски пирати/.
Макар и рядко, някои от уж загиналите след дълги години "възкръсвали" и идвали в родното си село, където заварвали вдовиците си задомени, или все още жалещи по погиналия съпруг. Такъв е случаят в по-ново време с дядо Ешреф от горната махала на Богатино. Той попаднал в английски плен на палестинския фронт. Опитал се няколко пъти да избяга. Но бил преследван, хванат и отново затворен в тюрмата. Сега възрастни хора някога в детството си слушаха със захлас неговите перипетии в Арабската пустиня, край Суецкия канал, по фиравунските /фараонските/ земи по време на десетилетните войни.
Там, казваше той, толкова е горещо, че ние, аскерите заравяхме яйцата в пясъка и след минути те се сваряваха. В мешинени мяхове носехме вода и през нощта я заравяхме в пясъка, за да се изстуди. Когато след десетина години есирлик /пленничество/ с хиляди мъки се завърнах тук, заварих в къщи порасналите си деца и моята вдовица, на която очите й бяха почервенели и ослепели от плач.
По стар обичай дядо Ешреф отишъл у съседите си Хаджъ Дурмуш и им предал пазените дълго от него кървави дрехи на сродника им. Когато се отбил в старото гробище неговият "курра аркадашъ" /набор/ Хаджи Осман оглу му посочил неговия гроб с почернелия базалтов обелиск. Значи, жив ме погребахте, му отвърнал дядо Ешреф. Да, рекъл, наборът му. Бяхме те зърнали в Йеменската пустиня с избито око и помислихме, че станал шехит. Понеже ингилизите и филистинците ни притискаха от всички страни, едва успяхме да свалим окървавената ти риза и да я мушнем във войнишката торба.
Попитал дядо Ешреф за бюлюкбашията им Хюсеин ага. Загина и той край Сювейш /Суец/. Ето, тази висока канара е неговият гроб.
Наистина, на дядо Ешреф едното му око беше избито. Той разказваше, че се свестил в една тъмница, някъде около Мосул, със страшна болка в лявото око. Опипал превръзката и ръката му се овлажнила от кръв. Дълги месеци стоял в тюрмата. Когато се съвзел, заедно с други пленници го закарали да работят по окопите в пустинята. Били са някъде около Сана в Йеменската пустиня. Ингилизите се окопавали в дълбокия тил. Карали пленниците да къртят камъни от близката кариера и изграждали "фортове" срещу настъпващите султански войски.
След години пленничество дядо Ешреф се решил да избяга към морето. Поел към фиравунските земи, сиреч към Суецкия канал. Знаел, че ако се добере до Искендерун /Александрия/, от там може да наеме някаква ладия, с която да се прехвърли в Къбрис /Кипър/ и през урумските /гръцките/ острови да пристигне в Селяник /Солун/. А оттам до родопските планини е хвърлей място. Все някак ще ги прехвърли по скрити пътеки. Така и станало. Дошъл ингилизкият есир /пленник/ в родното си село след дълги премеждия и тук заварил своя гроб. След това той и оцелелите му акрани изградили една воденица в близката рекичка и дълго време той се прехранваше от дерменджилик.
Дядо Ешреф /нашенците му викаха кьор Ешреф/ беше и песнопоец. Пееше песни за морабетата в Арабската пустиня, Йемен, Муш, Бяло море и Хатай. Всички те бяха свързани с дългогодишните войни по тези места. Все още хората помнят "Йемен тюркюсю", /песента за Йемен/, който впоследствие стана хит в анадолския фолклор.
"Бурасъ Муштур, йолу йокуштур, гиден гелмийор, аджаб не иштир.
/Тук е Муш, пътят му е йокуш, който замине, не се връща какво ли се случи/
Акденизе вардън мъ, гемилере биндин ми, кьоюне вардън да, каръ къзан булдун му.
/Стигна ли до Бяло море, качи ли се на гемии, като стигна в къщи, завари ли жена и дечинки.
Йолу йемендир, тюлю дикендир, гиден гелмийор, аджеб недендир.
/Пътят му е Йемен, розата му е бодил, който замине, не се връща, какво ли се случи.
Та такава е историята на базалтовите обелиски в Богатино. Те все още стоят забити в земята като паметници на незавърнали се воини. Някои са се навели един към друг като че ли разказват за патилата на тукашните левенти по време на войните в пустинята на Арабския полуостров. А изсъхналата висока трева под повея на лекия ветрец мълви песента за Йемен, Муш и Хатай. Земите, където погинаха тукашните даалии.
Общинари видяха сметката на пансион
Общинари видяха сметката на пансион
Родители против закриване на общежитие
Васил ДЕЯНОВ
30 родители от селата Фотиново, Първица и Крилатица, чиито деца се обучават в средните училища в Кирково са изпратили жалба до кмета на общината Мустафа Емин и до председателя на ОбС Фатме Хасан по повод закриването на ученическото общежитие в селото. Те настояват общината да отмени решението си и да предприеме бързи мерки за довършване на почти готовата нова сграда на общежитието. Възражение против закриването на общежитието е направила и неговата директорка Дияна Ангелова. Тя е получила и уверението на министъра на финансите Муравей Радев, който наскоро беше в Кирково, че нужните засега 15 000 нови лв. ще бъдат осигурени целево.
До края на септември единият етаж на ученическото общежитие ще бъде готово, по другия ще продължи да се работи, пое ангажимент пред репортер на "Нов живот" Мариана Бонева, началник на управление "Финанси" в общината. Довършителните работи са възложени на общинската строителна фирма "Карлък".
В края на юни ОбС, по предложение на общинската администрация, взе решение за закриване на общежитието за една година поради опасност от срутване на старата и липса на средства за довършване на новата сграда. Предложението е направено без знанието и съгласието на директорката му и без консултация с управление "Финанси" на общината. До момента са подадени 32 молби от ученици за записване в пансиона. Очакват се още 10 молби на ученици от Горно и Долно Къпиново.
Скъпи зеленчуци посрещат есента на пазара в Кърджали
Червената и зелената капия, доматите патладжаните и морковите са сред най-търсените за зимнина
Скъпи зеленчуци посрещат есента на пазара в Кърджали
Средно с по 20 стотинки се вдигат цените на зарзавата, слабо се предлагат български плодове
Христо ГЕОРГИЕВ
За седмица цените на зеленчуците, предлагани на кърджалийския пазар са скочили с 15-20 стотинки, установи репортерска проверка. Въпреки това алъш-веришът е неспирен - хората се запасяват, червена и зелена капия, домати, патладжан и моркови - продукти така необходими за приготвяне на зимнината. Освен традиционните за сезона зеленчуци вече започва да се предлага и ранно зеле. Прасковите вчера стигнаха цена 1.60 лева, ябълките бяха за лев, а гроздето варираше между 0.70 до 1.40. Общото впечатление е, че и в тържищата в Плодовитово и Първенец е слабо е предлагането на български плодове.
На цена 0.40 лв. може да се запасите с едри и хубави картофи от среднородопските региони. На същата цена са десет килограмовите мрежички с кромид лук от Ямболско. Корнишоните и оранжерийните краставици струват по един лев. Все още може да се купят хубави дини и пъпеши от района на Любимец. зелена капия 0.50-0.60 лв. червена капия 0.40-0.50 лв. патладжан 0.50-0.60 лв. краставици корнишон и оранжерийни 1.00 лв. ябълки 0.80-1.20 лв. картофи 0.30-0.50 лв. кромид лук 0.40 лв. чеснов лук 0.80 лв. зелен фасул 0.80 лв. домати за консервиране 0.25-0.40 лв. домати 0.60-0.80 лв. люти чушлета 0.80-1.50 лв. грозде 0.70-1.20 лв. праскови 1.20-1.60 лв. дини 0.10 лв. Стартират програми на "Междуетническа инициатива"
Стартират програми на "Междуетническа инициатива"
Обучават учениците в Ардино да си пазят гражданските права
Веса ГАВАЗОВА
През седмицата в Ардинска община бяха представители на Фондация "Междуетническа инициатива за човешки права", които представиха нови програми. Най-голям интерес от тях предизвика "Развитие на междуетнически опит", която е предназначена да обслужва културно-образователната област и обществени науки и гражданско образование в I-IV клас и извънучилищните дейности. Основните цели на програмата е да запознае децата с правото на име, самоличност, семейни връзки, на култура и език, на вероизповедание.
Програмата "Развитие на междуетнически опит" е одобрена от просветното министерство, подготвени са методическо ръководство за учителите и учебни пособия за учениците.
