Астрономите от Кърджали докоснаха тайната на Черното слънце
На 11 август 20 кърджалийци и камион астрономическа апаратура регистрираха от морския бряг последното за века слънчево затъмнение
Астрономите от Кърджали докоснаха тайната на Черното слънце
Усещането в тези 1.58 мин. не може да се опише, само може да се преживее, твърди Агоп Узунобохосян
Тонка ГОГОВА
Нищо не може да се сравни с преживяното по време на пълно слънчево затъмнение, още се вълнува след експедицията край Българево на 11 август шефът на Астрономическата обсерватория в Кърджали Агоп Узунбохосян. Виждал съм редки астрономически явления. Наблюдавахме грандиозния сблъсък на парчетата от кометата Шумейкър-Леви с Юпитер, метеоритни дъждове. Но слънчевото затъмнение е нещо неописуемо.
20 души от Кърджали заминаха седмица преди събитието за Българево - всички астрономи от обсерваторията, младежи от клуба по астрономия "Вега", студенти бивши членове на клуба, настанени в любезно предоставения от ОЦК автобус и следвани от камион на ЕТ "Технотроникс" с всичката налична апаратура, която би влязла в работа при наблюдението и регистрирането на явлението. В селцето на каменистия бряг над морето се събра многобройна група астрономи от Кърджали, Габрово и София. За щастие, твърде малко бяха там обикновените любопитни и можаха необезпокоявани да се подготвят, да инсталират и настроят апаратурата.
В дните малко преди и точно на затъмнението северното Черноморие се беше превърнало в своеобразен астрономически Уудсток, разказва Агоп Узунобохосян. Навсякъде щъкаха хора и коли, опъваха се палатки и се инсталираха уреди. Върли купонджии се бяха разположили редом със сериозни учени. По обикновените селски пътища на Добруджа движението беше като по Цариградско шосе в София в пиковите часове. Покрай пътя младежи с раници, тръгнали от другия край на Европа, си опитваха късмета в автостопа. А по крайбрежието на ивица от 30 км беше струпано невероятно множество от хора и коли.
Минути преди сянката на луната да захапе слънчевия диск, огромно ято неизвестно откъде появили се щъркели се изви над Българево, буквално изпълни небето със свистящи криле и няколко минути по-късно пак така внезапно отлетя и изчезна. Във всички дни дотогава не бяхме забелязали щъркели наоколо. С напредване на затъмнението под широколистните дървета сенките се изпъстриха със светли полумесеци - ефект, който се получава, когато светлината от слънцето прониква през малка дупчица. "Стълба към небето" на "Лед дзепелин" озвучаваше последната фаза от частичното затъмнение. А когато последната искра от слънцето изчезна зад лунния диск, прозвуча "Танхойзер" на Вагнер. Идеята за музиката беше на младежите от "Вега" и студентите.
Психологическото въздействие на затъмнението върху човека е много силно. Това е нещо, напълно незабравимо! Нито за момент не сме очаквали да се сбъднат всички черни пророчества за 11 август. Но чувството за нещо тайнствено и страшно, което настъпва беше непреодолимо. И все пак не се чувствахме подтиснати. Не знам доколко правилно от гледна точка на психолозите е да го нарека силно положително въздействие. Сякаш се докоснахме до някаква грандиозна тайна. Това, което преживяхме за тези 1 мин. и 58 сек. не може да се опише. Само може да се преживее. Когато всичко приключи, единодушно си обещахме, че през 2006 г. ще бъдем в Турция, за да наблюдаваме отново пълно слънчево затъмнение, разказва Агоп Узунобохосян.
Сега от обсерваторията търсят пари, за да уредят изложба със снимки от затъмнението. Заснетият материал беше обработен в София и Пловдив. Има напълно професионални астрономически снимки на явлението, диапозитиви, любителски снимки и видеофилм.
Има снимки на слънчевата фотосфера и петната, на слънчевата корона и редки снимки на протоберанси. Всичко това ще се използва в преподаването на астрономия в училищата в Кърджали и в клуб "Вега".
Може да се каже, че сме невероятни късметлии, че Господ отново беше българин, защото на 11 август имахме чудесно ясно време, казва Узунобохосян. На следващия ден връхлетяла страхотна буря с гръмотевици и летен порой, който вятърът омотава водни вихрушки над морето. Вилняло с часове.
Експедицията до Българево всъщност беше редовната лятна лагер-школа за членовете на "Вега", която обикновено се провежда на "Белите брези".
За провеждането й помогнаха ОЦК, "Смартком"-София, ЕТ "Технотроникс", "Бентонит", "Пътстройинженеринг".
Билки кърпят семейни бюджети в Бенковски
При сигурен пазар билкарството става поминък за десетки безработни в граничния район
Билки кърпят семейни бюджети в Бенковски
ВК "Тракия" за първи път отглежда 18 дка риган, кантарион и маточина
Валери НЕДЯЛКОВ
Ако не се пропука схемата за реализация на готовата продукция, отглеждането на култивирани билки има бъдеще в района на Бенковски, твърди Бисер Симеонов, председател на местната всестранна кооперация "Тракия". За първи път през тази година кооперацията е заложила 18 дка с риган, жълт кантарион и маточина. С изключение при кантариона, който е разсаден малко по-късно, като начало добивите при другите две билки са добри. От 7 ара един производител е получил от първия откос 100 кг листа и стръкове от маточина, посочи шефът на кооперацията. Още след първата година той ще излезе на печалба. Известно е, че риганът, маточината и кантарионът са многогодишни тревисти растения и реалните резултати ще се видят догодина.
Шефът на кооперацията се надява, че желаещите да отглеждат билки ще се увеличават. Още през тази есен има намерение да увеличи с 20 дка площите с риган. Вече води преговори с Районния кооперативен съюз в Кърджали за осигуряване на разсад. Насочва се към ригана, заради невзискателността му към влагата, за разлика от маточината, която иска много вода и трябва да се полива.
В района на Бенковски има много свободни земи, които са подходящи за риган. Безработицата е голяма. Билкарството може да закърпи донякъде продънените семейни бюджети. Билките се отглеждат от частни стопани, с които кооперацията е сключила договори. Нейният ангажимент е да достави разсада на производителите, а те да предадат на кооперацията произведената продукция. Очаква се изкупната цена на килограм сухи листа от маточина да бъде 3 лв., а на стръковете - 2 лв. При ригана цената е между 1 и 1.50 лв. Българи и турци заедно бягат от Кърджали
Социологическо проучване на агенция "АССА-М" сред 680 жители на общината показва, че близо половината не виждат бъдещето си в района
Българи и турци заедно бягат от Кърджали
Реалният емигрантски поток е около 14 %, почти всички се подготвят за чужбина
Елеонора АТАНАСОВА
Българи и турци заедно емигрират от Кърджали. Общината е с най-висок процент на кандидати да напуснат района и да се установят в чужбина или вътрешността на страната. Това показва социологическо проучване на агенция "АССА-М" в 10 български градове. Близо половината от анкетираните кърджалийци имат сериозни намерения да започнат живота си другаде с нагласата, че тук нещата вървят зле. Основният движещ мотив при тях е социалноикономическия. Те смятат, че районът е без перспектива и, че ако останат, ще бъдат сами, ще изгубят близки и приятели. 20 % са лабилни и е достатъчно задействането на "отключващия фактор", за да грабнат куфарите. Само 30 на сто са оптимисти и нямат нагласа за емиграция. Те виждат достатъчно добри перспективи за себе си и семейството, чувстват се добре тук.
Според изследването на "АССА-М" реалният емигрантски поток е около 14 %. От Кърджали си тръгват българите с много висок образователен статус и турците с ниска квалификация. Наблюденията са, че част от етноса изтича заедно с най-качественото като човешки ресурс. При всички случаи обаче и българи, и турци не виждат реализацията си по-нататък в Кърджали. 3 % от тях вече се подготвят за чужбина, а 11 % са декларирали, че ще ги последват по-късно.
Данните от изследването на агенция "АССА-М" съобщи вчера Михаил Мирчев, доц. д-р по социология. Анкетата е проведена в края на юли сред 680 души в Кърджали и околните села. Зададени са над 100 въпроса от различни сфери и около 15 конкретни проблема. Изследването струва на общината около 5 млн. стари лева.
Вдигат кръст на Даладжата, кмет руши постамента
Отново се вихри скандал около печално известния Паметник на народните будители до Синчец
Вдигат кръст на Даладжата, кмет руши постамента
Прокуратурата в Ардино била сезирана, полицията предупредила работниците
Ангел ТОЛЕВ
Петметров железен кръст като паметник на жертвите на тоталитаризма иска да издигне до автобусната спирка за село Синчец Тодор Янев, жител на Ардино. Идеята му е да използва останалия постамент от Паметника на народните будители. Само ден след като кметът на Синчец научава за начинанието, четирима души от селото са изпратени да сринат със земята постамента. Ударният труд кипи вече четвърти ден, съобщи Тодор Янев. Баща ми беше малтретиран жестоко от комунистите. Почина на 39 г. от побоите, нанесени му в арестите и затворите след 9 септември. Искам със собствени средства да издигна паметник за всички жертви на тоталитаризма, пострадали през всичките години на червен диктат. И българи, и турци, разказва Тодор Янев. Той има архитектурен проект и е съгласувал плана за изграждане с "Пътно управление" в Кърджали. Пиедесталът попада в рамките на пътя Кърджали-Ардино, намира се на държавна земя. Имам разрешение от "Пътно управление" да поставя кръста. На добра воля съобщих на кмета на Синчец за плановете си, а той изпрати хора от селото да съборят постамента. Сезирах прокуратурата в Ардино. Оттам разпоредиха събарянето да бъде спряно, докато не се произнесат дали е законно. Полицаи дойдоха и предупредиха работниците да спрат работа. Рушенето обаче продължава, каза Тодор Янев.
От пиедестала не е останало почти нищо, установи проверка на "Нов живот". Четиримата работници продължават да работят. Бетонният куб е подкопан. Ще го срутим в дерето. До два, три дни всичко трябва да загробим. Ще остане само равна поляна.
"Така ни нареди кметът на Синчец, така и ще направим", обяснява един от работниците. Другите трима се скриха веднага, щом видяха журналисти.
"Разпоредил е кметът на Ардино, заповяда ни нашият кмет, тях питайте защо го събаряме. Преди имаше един поп. Бутнахме го, тук поп не ни трябва. Сега кръст ще слагат. Кога тук е имало българи. Всички сме турци. Не щем нито поп, нито кръст. Ако сложите в центъра на Кърджали паметник на един ходжа, тогава може и да помислим", категоричен е работникът, престрашил се да застане пред микрофона. Така и не успяхме да открием кмета на Синчец Ружди Тефик. Кандидатства за втори мандат и си взе отпуска. Ще става кмет на Ардино, казаха ни в селото.
От вас чувам, че има проблем с паметника, реагира кметът на община Ардино Мехмед Дикме. Той категорично отрече да е издавал каквито и да е разпореждания за събаряне на пиедестала до автобусната спирка на Синчец. За ликвидиране на паметника има решение на ОбС на Ардино още от 1992 г. Решението е да се махне не само склуптурата, но и всичко от паметника. Ако кметът на Синчец иска сега да изпълни решението, това си е негово право. Не виждам къде е нарушил закона, каза Дикме. Според него истинският проблем е, че Тодор Янев не е спазил процедурата за построяване на паметник. Трябва той да внесе молба до ОбС в Ардино и на сесия да бъде гласувано изграждането на паметника. Решението трябва да бъде одобрено от общинския отдел ТСУ и да бъде издадено разрешение за проект. Проектът трябва да бъде одобрен от архитектурно-градоустройствената комисия към общината и да се даде виза за строеж. След построяването паметникът се регистрира като паметник на културата, обясни процедурата Дикме.
Защо трябва да искам разрешение от общината, когато строя с мои средства върху държавна земя, стопанисвана от "Пътно управление", недоумява Тодор Янев и не крие мнението си, че действията на кмета на Синчец са пример за етническа и религиозна нетърпимост.
Това е вторият скандал, развихрил се около паметника на народните будители. До 1992 г. там стоеше склуптурата на патриарх Евтимий Търновски. Паметникът обаче беше обявен за принадлежащ към остатъците от възродителния процес, за символ на тоталитаризма и последният български патриарх преди поробването на България беше свален и захвърлен.
Статуята му сега е до село Аврен.
