Обезщетяват бившите собственици на застроени земи
В Кърджалийска област работата е приключила окончателно в 458 землища
Обезщетяват бившите собственици на застроени земи
Стопаните получават поименни компенсационни бонове
Валери НЕДЯЛКОВ
На национално съвещание в сряда е отчетено, че първият етап от изпълнението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е приключил. В Кърджалийска област от 460 землища работата е завършила окончателно в 458, каза Огнян Каменов, началник на Регионалната служба по "Поземлена реформа".
Следващият етап е обезщетяването на бившите собственици, чиито земи са застроени или заети с пътища и водни площи. Ощетените ще получат земи от общинските поземлени фондове или поименни компенсационни бонове. С тях те ще могат да участват в търговете за земи от държавния поземлен фонд и предприятията обявени за масова приватизация. Предстои изграждането на нова информационна мрежа с модемна връзка между всички регионални служби по "Поземлена реформа" и поземлените комисии от цялата страна. Целта е подлежащите на обезщетяване да получат своевременна и достоверна информация за процесите на обезщетяване.
Стойността на компенсационните бонове ще се определя въз основа на категорията на земята и корекционни коефициенти в зависимост от местоположението на имотите.
В момента в няколко области в страната текат експериментални проекти по обезщетяването, за да се намерят най-точните варианти за обезщетяване.
Цялостният процес по обезщетяването в областта ще се координира от Регионалната служба "Поземлена реформа" в Кърджали. Изпълнението е възложено на поземлените комисии и общинските администрации.
Овчар препаса мобифон, говори с щерка си в Турция
До вчера мъкнех транзистор, сега си падам по финната електроника, споделя Ахмед Р. от токаченските села
Овчар препаса мобифон, говори с щерка си в Турция
Модерният пастир, казал сбогом на телефонните неволи, вече не се тревожи за близките си в Адапазаръ
Христо ГЕОРГИЕВ
При земетресението в Турция два дни ходих до Крумовград, за да разговарям с дъщеря си в Адапазаръ. И двата дни не успях да се свържа с хората си там и се наканихме с бабата да купим един мобифон, казва бай Ахмед Р. от Токаченско. Набързо продадох четири овце от стадото. Цената, на която дадох животните не ме удовлетворява, но при мен казаната дума е като хвърления камък.
Вчера от Хасково си купих "Ериксон" и след няколко дни ще си имам "гюл гиби" връзка с този бял свят. Свикнал съм да говоря със себе си години наред. Да говоря с овчиците, да им пускам транзистор. По-преди се опитвах да свиря и на кавал. Сега ще мъкна в торбичката мъничкия телефон и на седмица-две ще се свързвам я със зетя, я с дъщерята за съвсем кратко време. Те могат да ми се обаждат колкото си искат.
Но явно моята постъпка ще повлече крак, защото съседите също са се заканили да си купуват мобифони. Иначе от нашите махали е невъзможно да се разговаря. Има по един телефон по кметствата, а там я ти дойде редът, я не. Пък и зависи кметът в какво настроение ще е. За себе си проблемът вече съм го решил. Казаха ми само да се пазя от гръмотевици. Тази малка машинка освен гласове привличала и гнева на облаците... Пазарът на зърно замря, изкупните цени са ниски
В склада на кооперацията в Звиница са натрупани 200 тона жито от тазгодишната реколта
Пазарът на зърно замря, изкупните цени са ниски
Мелниците и прекупвачите предлагат по 110-130 лева за тон пшеница
Валери КОВАЧЕВ
Около 200 тона пшеница са струпани в склада на земеделска кооперация "Съгласие" в Звиница. Пазарът е в застой. В никакъв случай няма да я продадем на безценица, категоричен е председателят на кооперацията Яни Янев. В момента търговците предлагат от 110 до 130 лв. за тон зърно без ДДС. При реализация на такава цена сме вътре с 60-70 лв. на килограм, пресмята той.
От "Мелинвест" в Сливен са взели проби от житото. Заключението е, че качеството му е добро. Но предложили ниска цена и разсрочено плащане, като първите преводи щели да пристигнат в края на септември, началото на октомври. До сделка не се стигнало.
На нас ни трябват пари сега за торове и предсеитбена оран, казва шефът на кооперацията. Вече са изорани над 300 дка. Докарани са трактори от Кърджали, заради по-ниската такса. Фонд "Земеделие" пусна краткосрочна кредитна линия за закупуване на торове, но процедурата за получаване на средставта е тромава, искат се куп документи, залози. Фондът се обслужва от четири банки, които често създават хиляди спънки. Докато вземеш парите, сроковете за сеитба са пропуснати, недоволства Яни Янев.
Преди няколко години премиерът Димитър Попов призоваваше "За Бога братя, не купувайте", сега земеделският министър казва не бързайте да продавате зърното. Както тогава народът не удържа на призива, така и ние сега няма да удържим. Нуждата от свежи пари за есенната сеитба ще накара производителите да продадат зърното под реалната цена, твърди председателят на ЗК "Съгласие". Според него ненормално е в малка България да има 2800 лицензирани търговци на зърно, докато във Франция са 700-800. Това означава притискане на производителите и сваляне на цените.
288 килограма е средният добив на зърно от декар, получен от кооперацията в Звиница. Това е два пъти повече в сравнение с миналата година. Ключът на успеха е в торенето. Освен амониева селитра е внесен и троен суперфосфат, което през последните години не се прави от нито една кооперация в региона.
Първата копка на "Горна Арда" ясна на 10 септември
От "Джейлан холдинг" в София заявиха за "Нов живот", че земетресението в Турция няма да повлияе на строителството на каскадата
Първата копка на "Горна Арда" ясна на 10 септември
Висшият екологичен съвет се произнася за доклада за ОВОС на яз. "Мадан"
Салиха ЕМИН
Елеонора АТАНАСОВА
Нанесените щети върху икономиката на Турция от катастрофалното земетресение на 17 август няма да се отразят на реализацията на съвместните инфраструктурни проекти в България. Това заявиха специално за "Нов живот" от представителството на "Джейлан холдинг" в София. Противно на опасенията, че природното бедствие ще забави за неопределено време строителството на каскада "Горна Арда", от холдинга са категорични, че земетресението няма да повлияе по никакъв начин нито на финансирането, нито на изграждането на хидросъоръжението. Това е международен проект и ние имаме задължението да го изпълним, каза Исмет Север, регионален представител на "Джейлан холдинг" у нас. В никакъв случай земетресението няма да се отрази на каскадата, коментира и кметът на Ардино Мехмед Дикме.
Той е получил личните уверения на представителите на "Джейлан" и на "Енергопроект", които преди два дни посетиха района на бъдещата стена на първия язовир.
В края на септември или началото на октомври ще бъде направена първата копка на "Горна Арда", съобщи Исмет Север. Точната дата ще стане известна на 10 септември, допълни той. През идния месец предстои сключването на официалния договор между "Джейлан холдинг" и Хидроенергийна компания "Горна Арда" за изграждане и експлоатация на обекта. Стойността на проекта и управлението на смесеното дружество бяха договорени в края на юли. Новото дружество ще се управлява от Съвет на директорите с по трима представители от двете страни. Изпълнението на обекта е на стойност 220 млн. долара. Каскадата ще произвежда годишно 466 млн. киловатчаса енергия. Очаква се тя да бъде построена за около 7 години и да даде работа на над 3000 родопчани.
Междувременно стана ясно, че на 2 септември Висшият експертен екологичен съвет ще разгледа окончателния доклад за въздействието върху околната среда на проект "Хидровъзел" Мадан, който е първият язовир на каскадата. Строителството на обекта ще започне официално след произнасянето на експертите от екоминистерството. Възможно е на първата копка да присъства турският президент Сюлейман Демирел, но решението за това ще бъде взето на политическо равнище, заявиха от представителството на "Джейлан холдинг" в София.
Тишината захлупва и Джанка
Легенди за погребана мюсюлманска светица, джинове, заклинания и заровени съкровища витаят над крумовградско село
Тишината захлупва и Джанка
Стада кози и иманярски страсти оставят следи из безлюдните махали
Фикрие САЛИФОВА
Джанка е сред най-засегнатите от миграцията села в община Крумовград. Махалите са разпръснати в подножието на стръмно възвишение. На върха имало гроб на мюсюлманска светица. Каменните къщи се извисяват от двете страни на пътя Крумовград-Хасково. Селските чешми са почти замлъкнали, изсъхнали са и кладенците.
Махала Кондакчълар е напълно опустяла. Тя е от десетина къщи, двойно повече са били жителите й. Всички са се заселили в южната ни съседка през последните 7-8 г. Двуетажните жилища са без врати и прозорци. Близостта до пътя вероятно е улеснила апашите, за които многото обезлюдени родопски селища са златна мина. Из стаите и по прашните сокаци скита стадо от 400-500 кози. Пастирката се отдалечава бързо, зървайки хора. Каменните дувари на дворовете се рушат и задръстват сокаците, по които няма кой да мине. По праговете са избуели треви и бурени. Сливовите дръвчета в бившите дворове не са родили много. Изпопадалите по земята плодове ги хапват рогатите животни.
Камъните са в изобилие във всички махали. От близката каменна кариера навремето са се прехранвали неколцина семейства. Добивали са се камъни за строителството, за надгробни плочи, мелници. На тази кариера е загубил единия си крак единственият жител на махала Бекирлер. Тя е от две къщи, ток няма.
Грамадният като кооперация стар дом някога е приютявал 6-7 семейства. Масивни дървени врати и украси над оджаците проскърцват от лекия ветрец. Преди десетилетия никому непозната възрастна жена гостувала тук. След като я нагостили щедро, тя пожелала здраве и берекет на домакините, а на махалата-никога да не надвишава две къщи. Заклинанието се сбъднало.
Еднокракият жител отсъства, не се мярка и злото му куче-пазач. Два пъти седмично възрастният мъж изпълзявал по стръмна пътека няколко километра до основния път. Ходел да проси в Момчилград, в Кърджали. Засял десетина лехи с домати, полива ги с вода от кладенец.
В долния край на махалата е Бюук дере, чието корито е запълнено с обли камъни. Дерето е изсъхнало, в 2-3 зеленясали вира крякат жаби. Преди Девети септември на рекичката е имало три мелници. Огромни мелнични камъни лежат и сега в изсъхналата трева непосредствено до брега. Планини с по няколко гърбици се редуват наоколо. Безброй са скалните ниши. В горичките червенеят дренки. Костенурки пълзят в посока към вировете. Мястото е диво, пустошта плаши. Само еднокракият си знае как минават тъмните нощи тук.
В махала Тепедженкьой живее възрастно семейство, чийто единствен син е в Турция и си идва всяко лято. Единствената им комшийка е също възрастна жена, чиито деца и внуци са отпътували на юг преди 2 години. Тя засадила на няколко места градинки със зеленчук. Непрекъснато ровичика из тях, за да минават по-бързо дните.
В най-голямата махала наоколо - Билаллар, са останали 4 семейства, както и двама братя, чиито семейства са в Бурса. Братята гледат животни. Три от фамилиите се занимават с тютюн. Всички имат по няколко крави и телета, кокошки, овце, кози. Опустялата махала през юли е преживяла радостно събитие - сватба. Имало и цигански орекстър, без какъвто навремето не минаваше нито едно подобно веселие. Момата се задомила в село от другия край на Крумовград. На празника яденето и пиенето било в изобилие.
Празните къщи тук са над 10. Местните хора ги наглеждат, складират в тях тютюн или слама. По 6-7 купи слама се извисяват до всеки дом. Растенията в зеленчуковите градини са увяхнали от непосилните жеги. Първата работа на жените рано сутрин е да донесат няколко кофи с вода от селската чешма, чиято струя е изтъняла съвсем. Махалата никога не е била водоснабдена, нито е имала магазин. Жителите й са пазарували от съседните села, а сега им се налага да ходят до Крумовград, за да се снабдят с хранителни продукти. Хлябът се меси вкъщи. Настъпи ли мрак, песовете се пускат и е невъзможно да стигнеш читав до комшиите дори. Новините стигат тук по радиото, за телевизия през лятото почти не остава време. Тютюнът не е достатъчен за прехраната. Рязко са паднали цените и на добитъка. Търговци пазарят крави и телета за по 200-300 нови пари.
Заинтригувани от разказите за иманярски набези и открити съкровища на върха над Тепедженкьой поемаме по стръмното. С помощта на храстите стигаме на билото, където ухае на риган и чубрица. Оттук околните села и в четирите посоки се виждат като на длан. Гробът, в който според местните хора лежали кости на светица, наистина е разкопан. Личат пресни ями с големина на гроба, и с по-малки размери. Свидетелство за набезите са празни цигарени кутии от "Арда" и "Виктори", празна бутилка от минерална вода.
Част от иманярите също били от околните селища. Един намерил 113 сребърни парички, сребърен гердан с широчина 4-5 см и други накити. Захвърленият настрана череп е бил заровен от живеещия в Тепедженкьой мъж. Преди години на този връх се е правил курбан, местните хора се молели за дъжд. Сега всеки рови в това свято място, други времена са, нямат страх от Аллах, споделят с огорчение живеещите в Билаллар.
Край ямите са захвърлени останки от глинени съдове с различни шарки. Личат дъна на делви, дръжки, тънки парчета керамика, вероятно от чаши. Ръчкаме с клонче почвата между две дръвчета. На дълбочина 2-3 см личат останки от десетки други съдове. По всичко личи, че на този връх, на педя разстояние от небето, някога е имало живот. Кои са обитавали тези места знаят, верояно, археолозите.
През този връх е минавал пътят на джиновската сватба. Никой не оцелявал след среща с шумните малки хора нощем. След върха джиновете поемали към Балабанлар до Крумовград. Там лежали костите на брата на погребаната на върха светица.
В "бюук късък"-вир на Бюук дере, с издълбани пещери под стръмните скали също имало "нещо", според разказите на местното население. То дебнело жертви всяка година. Ако не хора, прибирало животни, припомнят стари случки местните.
Из скалните ниши край дерето шетали иманяри от Хасковско. Преди няколко години те открили близо 8 кила сребърни монети. В една от празните къщи на Кондакчълар в стената край оджака зее дупка. Там е вградена делва. Дъното й е счупено, съдържанието липсва. Това е отпреди няколко месеца, гласят слуховете. Животът в Кърджали е почти съблазнителен в сравнение с този в махалите на Джанка. А и още в колко селища на Родопите е така. Пътуването с еднопосочен билет на юг не е никак необяснимо поживееш ли ден-два в тях.
