Ансамбъл "Кърджали" вдига на крак Копривщица
Самодейците от читалище "Юмер Лютви" са първият турски състав на най-големия български фолклорен фестивал от 12 до 15 август
Ансамбъл "Кърджали" вдига на крак Копривщица
Нашенци засипани с овации, журналисти се тълпят, канят ги и догодина
Тонка ГОГОВА
Първо място спечели ансамбъл "Кърджали" към читалище "Юмер Лютви" на фестивала "Дни за фолклор Копривщица '99", който се проведе от 12 до 15 август. Кърджалийските самодейци се представиха с 20-минутна програма от автентични турски народни танци от Източните Родопи, постановка на главния художествен ръководител на читалището Юксел Ерен. Постановката им бе разделена на две части - композициите "Кърджалийски народни танци" и "Пролетни танци". Между двете изпълнения се представиха с няколко песни солистите Леман Сабахатин и Мюжгян Мурат. Изпълненията на танцьорите бяха в съпровод на оркестъра и певците на ансамбъла.
За първи път виждам толкова професионална постановка на турски народни танци, била реакцията на член от журито. Обратно на опасенията ни, продиктувани от негативните публикации за участието на фестивала на представители на малцинствата, публиката ни прие много топло, разправя секретарят на читалището Мюзеки Ахмед. Засипали ги с поздравления. След всяко изпълнение публиката се изправяла на крака и в продължение на минути бурно ги аплодирала.
А накрая направо не искали да ги пускат. Овациите продължили повече от 15 мин. Веднага получихме покана за участие във фестивала "Копривщица" догодина, казва Мюзеки Ахмед. Художественият ръководител Юксел Есен бил буквално нападнат от журналисти, давал изявления и интервюта на поразия. Записи за Българско национално радио, за програмата на турски език направили певците и музикантите. Специално солистките Леман и Мюжгян записали по 6 песни.
Тази година за първи път на Копривщенския фестивал участват и фолклорни групи от етносите в България. Певческата група от Разградско обаче не успя да спечели такъв успех като нашенците. В петък се представи и единственият ромски състав - оркестър "Кристали". В събота пя еврейският хор от София "Агада", а в неделя - пловдивският арменски танцов състав "Арев". Близо 2500 самодейци от около 85 състава и няколко индивидуални изпълнители мериха сили на естрадите в Копривщица. Целта беше да се види състоянието и тенденциите в развитието на българския фолклор. Наградите, както си е традиция на този фестивал, се дават за показани достижения по определени критерии и нямат състезателен характер.
От Кърджалийско, за разлика от други години, нямаше други представители освен "Кърджали", вероятно по финансови причини. Ансамбълът успя да замине благодарение на финансовата помощ от "Отворено общество", осигурена със съдействието на координатора за Кърджалийско Яшар Шабан и общината, които си поделиха разноските от над 1000 нови лв. Грък "плаща" на нашенци с шепа черни маслини
Групата на Джелял И. от Тихомирския край опитаха от горчивия хляб на беломорския гурбет
Грък "плаща" на нашенци с шепа черни маслини
Костас се сдобил с нова триката къща, гони строителите с полиция
Христо ГЕОРГИЕВ
Първо отидохме в отсрещното на Тихомир гръцко село Сранджина, разказва патилата си Джелял И., който наскоро се върна без пукната пара от беломорския си гурбет. Оттам наши стари познати ни пратиха по на юг в едно гръцко село. Набързо се пазарихме с гърка Костас да му вдигнем триетажна къща. Надникът ни трябваше да бъде 30 марки, храната и цигарите от него. Парите трябваше да получим след свършената работа. Ние, четирима започнахме с хъс работата си, защото това ни е занаятът. Цял живот изкарваме прехраната си по строежи в София. Този път се подлъгахме.
За месец време, докато вдигахме трите етажа на хубавата къща, колкото маслини и хляб съм ял - не мога да ти опиша. Едва ли до края на живота си ще погледна тази богоугодна храна. Костас ни хранеше само с нея и от време на време с рибни консерви, произведени пак от него. Когато покрихме къщата, започнахме да потриваме ръце, с надеждата, че ще си получим заработеното и ще се върнем по обратните пътеки у дома. Казахме на чорбаджията, че тази вечер трябва да си оправим хесапите. Той каза "добре" и нищо повече. Привечер кацна с трима полицаи. Говореше им нещо, че сме минали границата незаконно и сме го тормозили. Полицаите въобще не ни изслушаха. Качиха ни на една кола и ни "съпроводиха" до граничната бразда. Така свърши южняшкият ми гурбет. Сега разказвам на съседите си за патилата, но те не ми вярват. Нека всеки опита късмета си. Моят "късмет" е бил да строя къща на гърка Костас само за шепа маслини, които ще ми горчат до гроб.
Гърция осъди Мара Михайлова на бесилото зарадси патриотизма и
Кърджали тепърва ще си дава сметка колко й дължи
Гърция осъди Мара Михайлова на бесило аради патриотизма й
Кърджалийци си спомнят възрастната дама, едва кретаща из градската градина под ръка със съпруга си подпирайки се на бастун, но винаги изискано облечена и с изправени рамене. Със симпатия я наричат баба Мара Михайлова. По-възрастните кърджалийци я помнят и от времето, когато е още здрава и с изключителна енергия събира етнографски материали за музея, ходи из региона, по надпявания и фестивали, пише за централни и местни вестници.
Тя беше невероятно пробивна, но по един очарователен начин, разказва за нея етнографът на Историческия музей Мария Николчовска. На един от поредните събори на Копривщица, като забеляза Людмила Живкова, тя заяви, че ще говори с нея. Малко по-късно с изумление видяхме как баба Мара успя да се добере до Людмила, необяснимо как преодолявайки охраната, спомня си Николчовска. След кратка разговорка с нея енергичната кърджалийка е поканена да седне до най-високопоставената гостенка на фестивала и така от трибуната гледа изпълненията в бъбрене с Людмила Живкова. Като се има предвид, че дъщерята на Първия беше много образована и жена с вкус, няма съмнение, че е останала очарована не само от покоряващата непосредственост в поведението на Мара Михайлова, но и от нейната ерудиция и усет към красивото.
На 18 август се навършват 10 г. от деня, в който завърши земният път на тази прекрасна и всеотдайна жена, почти изцяло посветен на събирането и опазването на богатата етнографска култура на тракийските българи и на източнородопското население. Кърджали й дължи създаването на Историческия музей. Първите материали за експозицията му са събраните през 1952 г. от Мара Михайлова етнографски предмети. Когато през 1960 г. е назначен първият музеен работник, тя не се чувства обидена, а по собствено желание остава до края на живота си нещатен сътрудник, но на практика работи не по-малко активно от щатните музейни работници. При това в доста от случаите безплатно и на собствени разноски.
Увлечението й по етнографията, подхранвано от патротизма й, е провокирано от поканата да участва в започналите в началото на 50-те години проучвания из страната от Народния етнографски музей към БАН в София. Въвлича я в това писателят Атанас Примовски, който я препоръчва на директора на музея Божидар Божиков. Първите си материали тя изпраща през април 1951 г. Плод на проучванията й са 5 обемисти ръкописа с общо над 1800 страници и много снимки, посветени на бита и етнографията на турците, циганите, тракийските народни песни, историята на Кърджали. Всички те са в архивите на Етнографския музей при БАН.
Но Кърджали й дължи много и за многобройните материали за града и региона, които отпечатва в централни вестници от 30-те години до 1944 г. През всичкото това време младата тогава жена търси приложение на бликащата у нея творческа енергия. Учи, пише разкази, вестникарски материали, издава вестници, книги, помага на бедстващите бежанци от Тракия и родопчани. Заради активната й работа за българската кауза в Беломорска Тракия от 1941 до 1944 г. гръцката администрация в Гюмюрджина я осъжда на обесване. В присъдата е наречена "патриотката" и "духовното знаме на българите".
За щастие, въпреки че е сред последните, които напускат Тракия, гърците не успяват да я заловят. Но е задържана месец след като си пристига в Кърджали в продължение на 20 дни в Дома на милицията, до изясняване политическата й необвързаност. През декември същата година е изключена от Съюза на журналистите за фашистка дейност. Два месеца по-рано й е отказано да замине като доброволка - военен кореспондент на фронта. Всичко това дълбоко я засяга. И по-късно неведнъж тя се сблъсква с препятствия и недоброжелателност от властниците. Но за нея е важно не признанието и почестите, а да има възможност да работи и да се раздава. За такива хора винаги се намира поприще.
Община Кирково подпомага на с. Завоя
Община Кирково подпомага с. Завоя
10 000 лв. лева за пострадалите от мора по животните
Васил ДЕЯНОВ
С 10 000 нови лева от оскъдния общински бюджет да се подпомогнат пострадалите от мора по животните в с. Завоя, реши ОбС в Кирково на свое заседание. Средствата ще бъдат разпределени между собствениците според вида на умрялото животно. До тази мярка местните парламентаристи прибягнаха, след като от ведомството на министър Венцислав Върбанов отказаха да обезщетят стопаните.
Близо 80 животни са умрели от началото на 1999 г. в Завоя. Според специалисти, морът е предизвикан от плесенясали фуражи.
Още 81 фирми от страната сложени на тезгяха
На 30 август стартира петият публичен търг от втората вълна на масовата приватизация
Още 81 фирми от страната сложени на тезгяха
"Сердика" Кърджали и "Родопи" в Момчилград продават близо една трета от капитала си
Снежана ГОРАНОВА
От 30 август стартира петият публичен търг от втората вълна на масовата приватизация. На него ще бъдат предложени акциите на 81 предприятия от страната. От тях две са от Кърджалийска област. Млекопреработвателната фирма "Сердика" АД Кърджали участва с 6750 акции, което представлява 30 на сто от капитала на дружеството. "Родопи" АД - Момчилград продава 2120 акции или 30.51 на сто от капитала си. Дружеството се оказа неатрактивно за хората от региона, но във втория търг от него са закупили акции 30 граждани от Благоевград, Перник, Плевен, София и Стара Загора. Цената на една акция от фирмата в Момчилград е 5.60 лв. Една акция от "Сердика" в Кърджали струва 1.80 лв. Над 13 000 са жителите от Кърджалийската област, които са регистрирали инвестиционните си бонове за участие във втората вълна на масовата приватизация.
Заявки за участие в петия централизиран публичен търг се приемат във всички пощенски клонове в областта от 30 август до 13 септември 1999 г., каза за "Нов живот" регионалният координатор на Центъра по приватизация в Кърджали Константин Самушев.
"Виена китка с алтънче" ни завеща Мара Михайлова
10 години след смъртта на кърджалийската краеведка издателство "Захари Стоянов" пусна от печат сборник с народни песни, събирани от нея през 50-те години
"Виена китка с алтънче" ни завеща Мара Михайлова
Книгата съдържа над триста фолклорни бисера от съкровищницата на българите от Тракия
Павел ПЕТКОВ, директор на Историческия музей в Кърджали
Уникален успех е появата на бял свят на втора книга на Мара Михайлова. Това са успели да сторят нейният син Тончо Михайлов и издателство "Захари Стоянов" в София с редактор Никола Инджов. Достойно изпълненият синовен дълг е защитен и от превъзходно подготвеното полиграфично издание. В резултат имаме една книга с документирана стойност за националната ни култура.
Книгата със заглавие "Виена китка с алтънче" е сборник от народни песни от Беломорска Тракия, издирени и записани от Мара Михайлова под методическото ръководство на големите български етнографи Христо Вакарелски и Анастас Примовски. Този сбор от песни е съставен през 1958 г. С встъплението си Мара Михайлова запознава читателя с кухнята на създаването на тракийските песни.
В сборника са включени автентични митически, исторически, хайдушки песни, песни от войните, патриархални, битови, пасторални, обредни и хумористични песни. Общият им брой надминава 300.
Заслужава похвала инициативността на Тончо Михайлов да публикува този том, като с това прави всенародно достояние, не само делото на една необикновена личност - каквато беше Мара Михайлова. Пред нас е богатият свят на беломорските тракийци, песенен дух и животворна плът в генния фонд на българското човечество, останали като че ли извън патетичното внимание на официалната история.
Въпреки големия обем, книгата "Виена китка с алтънче" остава отворена с провокации и проблеми, които търсят своите изследователи. Сполучливо систематизираният и богат материал е изпълнен с идеи не само за фолклористиката, но и за културологията, социологията и литературознанието.
Книгата е богато илюстрирана и това ще я прави много привлекателна и за широката публика.
С топлота и преклонение пред голямото дело на Мара Михайлова е написан послеслова на редактора Никола Инджов:
"Като самоук краевед Мара Михайлова очевидно търсеше психологически прилики между етническите групи, населяващи българския край на Европа. На това място на света всъщност съществуват и до днес в нерушима хармония нетленни следи от траки, славяни, прабългари, от Рим и Византия, от Ориента и Средиземноморието - и необичайното цивилизационно натрупване, предопределя характера на съвременника. Струва ми се, че Мара Михайлова бе на път да направи обобщаващи заключения за моралната система на южнобългарина, изградена в душевността му с улегнали един върху друг културно-религиозни пластове. Не й достигна време, както и не й достигнаха средства - финансови."
"Да се върнеш в бащината къща"
"Да се врънеш в бащината къща"
Хухленци от цяла България се веселиха на Богородица
Голяма Богородица, празникът на Успение Богородично, събра в ивайловградското село Хухла 53 семейства на водосвет и курбан. Пристигнаха хухленци отдавна напуснали родното село, разпиляни из цяла България. В църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" не успяха да се поберат всички гости. Водосветът бе отслужен от отец Здравослав, който отскоро пое съставната енория, в която влизат ивайловградския кв. "Лъджа" и селата Славеево, Хухла и Драбишна. След службата той освети и курбана в двора на храма.
Отдавна в Хухла не бяха се събирали толкова много млади хора. От дума на дума, от песен на хоро - и се възроди старата идея да възстановят параклиса "Св. Илия" на едноименния връх над селото. След над 700-800-годишна бурна история от малката църквица на върха сега са останали само разрушени зидове.
За Илинден догодина ще вдигнем отново параклиса, зарекоха се хухленци. Стана дума и за селската църква, която се наводнява при дъжд. Ще оправим и това, отсякоха съборяните. И се заканиха за храмовия празник - Никулден пак да се съберат даже в още по-разширен състав. Защото дотогава и винцето, и свинските мръвчици вече ще са излезли на дневен ред.
