Дините по 10 ст., бостанджиите с двата крака вътре
Най-търсената стока за консервиране е и най-скъпа - корнишоните
Дините по 10 ст., бостанджиите с два крака вътре
Огромна разлика между цените на пазара и в кв. "Възрожденци" в Кърджали
Снежана ГОРАНОВА
Цената на корнишоните на общинския пазар в Кърджали е най-стабилна. Всички търговци предлагат търсения зеленчук за по 40 ст. килото. Доматът върви от 40 до 50 ст. Пиперът също се предлага на такива цени. Затова пък бананът падна до 60 ст. за килограм. Патладжанът закова на 30 ст. Дините се предлагат за по 10 ст. за кг. Бройка пъпеш вървеше вчера за по 20 ст., колкото връзка магданоз или кервиз. Зелето се купуваше за 50 ст., а зеленият фасул струваше 90 ст. Килограм картофи се продаваше между 35 и 50 ст. Българските ябълки вървяха за по 50 ст. или 1 лв., според едрината. За грозде кърджалийци се ръсеха с по 1 или 1.50 лв. за кг. Зелето и тиквичките се продаваха на една цена по 40 ст. С хубав чесън гражданите могат да се запасят за през зимата за по 70 ст. килото.
В квартал "Възрожденци", където живеят близо 15 хил. души, главно млади семейства, пазарджиите по традиция предлагат зеленчуците и плодовете с 10 до 15 ст. по-скъпо. Пъпешите вървяха по 40 ст. Пиперът гонеше 70 ст., доматите - 60. Праскови не можеш да си купиш за по-малко от 1 лв., докато на общинския пазар се намират и за по 60 ст. Западнякът: Булгаристан - Простакистан
За качествата на българина и за красотите на България са изписани тонове хартия, но:
Западнякът: Булгаристан Простакистан
Все пак европеецът е учтив човек и обявява нашето нищо за екзотика
Ростислав ИВАНОВ
Когато Световното информационно село си създаде мнение за някого, вече е късно да се протестира. Кака Гинка се ожени.
У нас обаче е рядкост да се протестира или да се коментира поне по някакъв начин имиджа на родината ни. Като че ли се правим, че не забелязваме обидното и пренебрежително отношение на другите нации към нашата.
България е имала доста "имидж-мейкъри" през дългата си история. Но крайния гео-политически резултат от това е негативен. Щото имиджът на страната ни е нещо обратно на имиджа на мъртвеца. За мъртвия се говори или добро, или пък нищо. А България или е "инкогнито" за средностатистическия западняк или ако се говори за нея, ще е нещо не много приятно. Каламбурът е евтин, но ще ви стане тъжен, солен и жестоко верен отвъд Калотина.
Имаме голям проблем и с името на нашата държава. Гръцките хронисти още със създаването й са представили българите като ужасни варвари, които нямали капка свян и култура. Но византийските имидж-мейкъри са ни създали най-неприятния проблем - излязло ни е име на простаци. Извън етимологията на думата "българи" гърците са ни прикачили един етикет - при липсата на съгласната "б" в техния език са ни нарекли "вулгарос", която на гръцки сега означава още едно: ПРОСТАК. Така че, ако не знаете, вече сте достатъчно големи да научите - вие живеете в страна, чието име за някой западноевропеец, звучи като Простакистан или пък Простакия.
За качествата на българина и красотите на България са изписани тонове хартия. И какво от това? Щото примерно в Англия, ако решиш да се държиш културно, срещаш такава съпротива и подозрение, че тъкмо англичанинът да повярва в "различния българин" и хоп последният не издържи и се изложи някак си. Пък и е много трудно за един инженер-химик примерно да убеди англичаните, че е истински инженер-химик, след като по "Скай нюз" в същото време тече репортаж за други трима българи: крадец на коли, сутеньор или наркопласьор и ексхуматорът на Чарли Чаплин примерно.
Какво си говорим ние българите за самите нас? Че хората тук са трудолюбиви, втори по интелигентност в света след евреите и страшно гостоприемни. Че страната ни е красива. Че жените ни са красиви. Че имаме богата история. Красиво Черноморие, Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг... Че си имаме дързост и дива балканска красота, гордост и неразбираеми предразсъдъци. Че редовно отупваме някоя и друга световна сила по футбол. И кисело мляко, което е нещо като паспортът ни пред света.
Но извадете си огнените балкански очи и си сложете за малко воднисто-сините западноевропейски заместители, с който те ни наблюдават. Какво ще забележите? НИЩО. Докъдето ти стига погледът, а и по-нататък все нищо. Но западноевропейците са учтиви люде и когато са у нас, те обявяват това нищо за екзотика. А като се приберат у дома, те се превръщат в "истинските" имидж-мейкъри на България от последния ден. И те правят на прах почти всичките ни илюзии, в които май вече и не вярваме.
Кърджалийци припадат по опашки за ток
Пощата и Енергото в Кърджали всеки месец създават тормоз на гражданите
Кърджалийци припадат по опашки за ток
Трябват отпуск или волско търпение за да достигнеш спокойно до гишето
Снежана ГОРАНОВА
"Снимайте, снимайте, дано началниците се засрамят, като видят как висим в жегата, за да плащаме". С тези думи от опашката пред гишето на "Енергоснабдяване" в ОББ в Кърджали посрещна екипа на "Нов живот". Не знаят как да ни приберат парите. Защо режат тока след 20-то число, след като не могат да организират бързо обслужване на абонатите, а само ни губят времето? Баба с внучето си твърдеше, че близо час мъчи детето на опашката.
Повреда в компютърната система. Случват се такива работи и в най-развитите държави. Вчера наистина създадохме затруднения на кърджалийци, каза шефът на "Електроснабдяване" инж. Благой Калъмов.
Преди месец около гишето на Енергото в ОББ пак бе същата картина. И тогава, опашката бе многолюдна, а втората каса пак не работеше. Трябва да вземеш отпуск, детегледачка или да се въоръжиш с волско търпение, за да си плащаш сметката за тока, твърдят отчаяни хората.
Какво сме виновни, та ни наказват, се питаха гражданите на опашките. Възрастните, които чакаха в пощата, за да си вземат пенсиите, дори не ги допускаха в просторния салон. Вратата му се отваряше от платен бодигард, за да влизат само по двама-трима души. Може да са всички вътре, но те не стоят мирно и тихо на опашката и пречат на служителите, каза директорката на Български пощи- клон Кърджали Недялка Станкова. Изплащането на пенсии още не било компютризирано и това затруднява касиерките, уточни тя.
Шефовете на фирмите монополистки в Кърджали не казаха нито дума за уважението към клиентите, на които те дължат спокойствие, внимателно и бързо обслужване.
Лекари и сестри на бунт за заплати
Символична стачка стягат в Тубдиспансера и в Дом "Майка и дете" в Кърджали
Лекари и сестри на бунт за заплати
Не са получавали пари от два месеца, някои семейства гладуват
Салиха ЕМИН
Лекари и здравни работници от Диспансера по белодробни болести и от Дом "Майка и дете" в Кърджали започват от понеделник символична стачка, ако до тогава не им бъдат изплатени заплатите за юни и юли. Повечето от служителите са потънали в дългове. Мнозина са със спряно електричество или с прекъснат телефон за неизплатени сметки.
В окаяно положение сме. Ще започнем да варим камъни за децата си, споделя д-р Мария Параскова. Здравните работници са изпратили протестна декларация на 11 август до Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, до областната управа и кмета на Кърджали.
Възмутени сме от унизителното положение на просяци, принудени да молят всеки ден за милост и подаяние и връщани с поредното лъжливо обещание за следващия ден. С тия думи те изразяват недоволството си протестиращите. Отговор обаче няма.
Лекарите държат средствата за медикаменти, платени от пациентите да останат в болницата, а не да се прехвърлят в общинския бюджет. Искат това нареждане на Министерството на финансите да бъде премахнато.
Медиците недоволстват от ниските заплати. Лекар висшист с 24 години трудов стаж в момента е със заплата от 95 хиляди лева, която на всичкото отгоре не се плаща навреме.
Протестната стачка от понеделник ще бъде подкрепена от 153-членния персонал на Дом "Майка и дете". При положение, че не се получи някакъв резултат всеки служител сам ще си търси парите от общината, каза директорката на Дома г-жа Йорданка Господинова.
Ще пламне ли фитилът на бунта в цеха на Чакаларово
Фирма "Брилянт" АД в София, за която работят 210 шивачки, нарушава трудовото законодателство, жалват се потърпевшите
Ще пламне ли фитилът на бунта в цеха на Чакаларово
Васил ДЕЯНОВ
Готови сме да предприемем ефективни протестни действия срещу безцеремонното ограбване на труда ни, заявиха пред репортер на "Нов живот" група работнички от шивашкия цех в Чакаларово, филиал на "Брилянт" АД в София.
Според тях, в цеха грубо се нарушава трудовото законодателство. От май т.г. те работели почти всяка събота и неделя, без да им се заплаща извънредният труд. Формално работният ден е 8-часов, но престоявали в цеха от 10 до 15 часа ежедневно. Шивачките казват, че средната им месечна заплата е 70-80 нови лева, която не отговаряла на вложения от тях труд. Единодушно заявиха, че дневните графици са неизпълними. Лоши са и условията за работа в цеха. Машините са стари, няма климатична инсталация, не е осигурено работно облекло. Отпуски не се разрешават. Работното време не предвижда почивки.
Третират ни като роби. От нас искат само да работим. Оплачем ли се, ставаме лоши, почти проплака млада майка и настоя за спешна намеса на инспекцията по труда в Кърджали.
Учудващо е, че всички поръчки се изпълняват навреме и пак работим допълнително, изрази съмнение председателката на синдикалната организация в цеха Магдалена Мусарлиева. Тя е солидарна с недоволстващите работнички, които са болшинство от 200-членния състав на организацията. Готова е да оглави протестни действия, ако колективът се реши на такива.
Договорите с работничките са срочни, за 6 месеца. Нормите и разценките са единни за всички предприятия на "Брилянт". Ако графикът се изпълни 100 %, месечната заплата е 160 нови лева. Когато поръчката не се изпълни, извънредният труд е задължителен и се заплаща или компенсира, уточни началникът на цеха Сергей Караиванов. "Брилянт" в Чакаларово е единственото промишлено предприятие в селото, което работи. В него намират препитание 285 души, предимно млади хора.
