Д-р Сираков: Няма удължаване на срока за здравните вноски
Предстои законова поправка, според която възложителят на граждански договор ще прави здравните вноски
Д-р Сираков: Няма удължаване на срока за здравните вноски
Всеки ден закъснение ще бъде санкциониран с начисляване на лихва
Невена МАРИНОВА
Никой няма право да удължава сроковете за внасяне на здравните осигуровки, след като крайната дата е постановена със закон. Това заяви за "Нов живот" д-р Стефан Сираков, шеф на Районната здравно-осигурителна каса в Кърджали, по повод твърденията за удължаване на срока тиражирани в централните медии.
Крайният срок за вноските на самоосигуряващите се граждани изтече на 31 юли. Ако някой не е успял да внесе дължимата за здравно осигуряване сума, той ще може да направи това до края на годината. За всеки ден закъснение обаче, ще бъде начислявана лихва, равна на основния лихвен процент. Ето защо няма нищо вярно в това, че всеки ще може да плаща здравната си осигуровка, когато си иска. Всеки ден закъснение ще бъде санкциониран, заяви д-р Сираков.
Предстои поправка на Закона за здравното осигуряване в частта му за лицата, работещи на граждански договор, съобщи д-р Сираков. До момента той предвижда всеки на такъв договор ежемесечно да си прави осигурителна вноска сам върху произволно избран от него доход. Той обаче, трябва да е не по-малък от една минимална работна заплата. Поправката предвижда сумата да се внася от възложителя на гражданския договор.
Д-р Сираков напомни, че всички здравни декларации и вноски се внасят в районните подразделения на НОИ. Това може да се извърши по 3 начина - по банков път, чрез пощенски запис или в брой.
Колко малко му трябва на човека
Колко малко му трябва на човека
"Мерцедес"-ът на инвалидите създава радост на страдащи хора в Кърджали
Васил ДЕЯНОВ
Когато пристигнахме с инвалидния "Мерцедес" на улица "Дарец" в Кърджали, Латун Иванов с охота заразказва:
- Тази кола е моят прозорец към света. Откакто я има в Кърджали, се почувствах пълноценен човек.
Миналото лято ходил с нея чак до Бургас, при приятели. Били го отписали, смее се Латун. После с умиление си спомнили за времето, когато кръстосвали тамошните плажове като спасители. Чукнали и по чашка, за здраве.
- А за Бельо, шофьора какво да ви кажа?
Златен човек е, спокоен, вежлив, отзивчив. Кола като тази трябва да се повери само на такъв шофьор.
Наскоро повикал таксиметър. Че като се разфучал оня ми ти шофьор, вдигнал му кръвното. Съжалил дето го повикал, но Бельо бил ангажиран.
Хубави думи за колата и за Бельо казаха Младенка, съпругата на Латун и съседите поканени на разходка из града.
Този ден маршрутът им беше до пазара. После смятаха пешком да се доберат до някое тихо местенце на кафе и блага приказка. По обяд Бельо щеше да ги върне в къщи.
Кърджалийските "джи-пи"-та ще работят при трудни условия
Около 20 август излизат списъците с общопрактикуващите лекари
Кърджалийските "джи-пи"-та ще работят при трудни условия
45 от практиките в Кърджалийско на бъдещите общопрактикуващи лекари, които поемат доболничната помощ от 1 януари 2000 г., са в отдалечени и труднодостъпни селища, показа проверката, която от около месец извършват из региона шефовете на Здравно-осигурителната каса, Районният център по здравеопазване и Лекарския съюз. Общо 130 са практиките за цялата област. Тези цифри могат да претърпят малки промени след срещата днес на представителите на здравеопазването с крумовградския кмет и тамошните лекари. Такива срещи вече бяха проведени из всички общини. Най-много практики има в Кърджали - 28. Предвидено е, че за региона ще са необходими 76 лекари - специалисти. За Кърджали тази цифра е 44. Това е по предварителни проучвания и осигурителната каса може да сключи договори с повече или по-малко лекари. Норматива в големите селища за един общопрактикуващ лекар е 1500 - 2000 пациенти.
Около 20 август пред поликлиниките ще бъдат изнесени списъци с лекарите, които желаят да са общопрактикуващи, за да можем да изберем своя домашен лекар. От 1 септември ще можем да се запишем при избрания от нас.
На Преображение се благославят първите лозови плодове
На 6 август Христос се явява на учениците си в своята Божествена светлина
На Преображение се благославят първите лозови плодове
Николай СТОЕВ
И след шест дни Исус взе със себе си Петра, Иакова и Йоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина. И се преобрази пред тях. И лицето му светна като слънце, а дрехите му станаха бели като светлина. И ето явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с него. Тогава Петър отговори Исусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука. Ако искаш да направим три сенника - за тебе един, за Моисея един и един за Илия.
Докле още той говореше, ето светъл облак ги засени и чу се из облака глас, който казваше: Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение, него слушайте.
И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
Но Исус като се приближи допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
А те като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Исуса.
И като слизаха от планината Исус им заповяда и каза: Никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
Това е евангелският разказ, който ни разкрива картината на празника Преображение Господне, който честваме днес. Преображение Господне спада към 12-те велики Господски празници.
Няма точни сведения кога е установен, но към VIII век всички велики Господски и Богородични празници вече са били установени.
Както говори и самото наименование на празника Христос се преобразява пред учениците си, явява им се в своята божествена светлина.
На Преображение Господне християнската църква, следвайки стара традиция, установена още от Ветхия завет, благославя първите лозови плодове.
Планината Тавор, където станало това евангелско събитие е разположена в Израелската долина и има форма на полусфера. През 1924 г. италианският архитект Антонио Берлуци построява храм "Преображение Господне".
Само 0.2% от горите в Крумовград минават в частни ръце
В поземлената комисия са постъпили 212 заявления от бивши собственици, хората нямат нотариални актове
Само 0.2 % от горите в Крумовград минават в частни ръце
В общината липсват крупни горевладелци, претенциите са за по 2 декара
Валери КОВАЧЕВ
Само 212 заявления за връщане на гори са подадени в поземлената комисия в Крумовград, съобщи директорът на местното държавно лесничейство Юсеин Ефендиев. Всичките са от частни лица. Претенциите им са общо за 115 хектара. Това представлява едва 0.2 процента от държавния горски фонд в общината, който е 47 219 хектара.
Ако се съди по размера на потърсените горски площи, в Крумовградско няма крупни частни горевладелци. Най-често бившите собственици притендират за възстановяването на два декара гора. Рядко са тези, които са посочили в заявленията по 10-12 дка. Най-много молби са постъпили от авренските села Голям Девисил и Малък Девисил.
Възможно е частните гори в общината да са повече, но населението няма писмени документи, с които да ги докаже. Лично шефът на лесничейството е констатирал, че особено този проблем се откроява в токаченския район. Там дори липсвали емлячни регистри.
Към подадените заявления най-често като доказателствени документи са прикрепени извлечения от емлячни и данъчни регистри и удостоверения за наследници. Горите, които се търсят, са предимно дъбови, намиращи се край селата. Има и залесени ниви с бор, които не са били върнати от поземлените комисии, като земеделски земи.
В горите, за които хората имат претенци, че са техни, лесничейството е преустановило всякаква дейност. След като поземлените комисии вземат решение за връщането им и въведат във владение собствениците им, те ще бъдат свалени от отчет от държавния горски фонд. Според Юсеин Ефендиев след връщането на горите няма да настъпи хаос в стопанисването. Добре е да има плурализъм в собствеността, смята той.
Укрепват пътя за Китница
Предстои откриването на каскада "Горна Арда"
Укрепват пътя за Китница
В средата на лятото кипи усилена работа по пътя за село Китница. Асеновградска фирма полага бетонни колони по отсечката, за да заздрави основата на пътя. Той трябва да бъде готов до откриването на истинското строителство на каскада "Горна Арда". Пътят за Китница трябва да стане до края на август, казват строителите от Асеновград. Подготвят се бетонните колони, които са забити на дълбочина 9 метра. Изкопаването на дупките става със специална техника. Наливането на бетона в изкопите ще заздрави пътя, по който след това ще мине строителната техника за изграждането на каскада "Горна Арда".
4. Къде е съкровището на Емин ага Балталъ
200 години митът за несметното богатство на кърджалийски разбойник влудява иманярите
4. Къде е съкровището на Емин ага Балталъ
Еминджика полудява, преди смъртта да го застигне през 1813 г. Иван МИТЕВ
/Прод. от мин. брой/
Версиите за края на Емин ага са различни и противоречиви. Едно е сигурно - този край е настъпил през пролетта на 1813 година. По това време зулумите на Еминджика са дотегнали не само на раята, но и на султана. През посочената година той изпраща двама от верните си военачалници - Исмаил бей Серески и одринският бостанджибаши Дагдевиреноглу с общо трийсет хилядна войска да сложат край на безчинствата и да му донесат главата на баш кърджалията в Цариград.
Тактиката на преследвачите този път е по-различна от досегашните. Те вземат мерки да отрежат пътя за отстъпление и бягство на Емин ага. Исмаил бей с петнайсет хиляди сеймени заобикаля Хасково откъм Родопите, а бостанджибашията напада през Свиленград. Документите сочат, че само десет дни след началото на акцията главата на Емин ага Балталъ вече се търкаля на златен поднос в султанския дворец.
Други източници хвърлят повече светлина върху края на хасковския аянин. Посочва се, че преди да стигне султанската войска до Хасково, той раздава част от богатството си на свои хора да го скрият, а друга част скрива сам през нощта в околностите на Хасково. От същия източник научаваме, че след разбиването на хората му Емин ага се самоубива, като накарва и сина си да стори същото. Синът се поколебава, хванат е от хората на бостанджибашията и е одран жив да каже къде са парите на баща му.
Обилна информация за края на Емин ага ни дава разказът на Кара Иван от Иробас, записан от Нестор Марков. Кара Иван подробно описва отбраната на Хасково и бягството на Еминджика от града, когато положението става нетърпимо. Нещо повече - Кара Иван си спомня, че малко преди края си Емин ага КОЛКОТО СИ БИЛ ЛУД, ПОЛУДЯВА СЪВСЕМ.
Той започва да подозира най-верните си хора, че искат да го затрият и да присвоят златото му. Едни заколва собственоръчно, други набива на кол. Под брадвата му попадат не само мъже, но и най-хубавите му доверенички. Изобщо, всички, в които се съмнява Еминджика, са подложени на заколение.
В една пролетна нощ на споменатата 1813 г. Емин ага Балталъ изоставя Хасково и се оттегля в укрепеното Пашакьой /днешно Войводово/, на десет километра южно от града. Там е решен той да се защитава от нападателите заедно с най-верните си двайсетина другари, делили с него през всичките тия години опиянението от властването и победите.
Това изглежда неправдоподобно, като се има предвид, че тия двайсетина, или повече души са нямали никакъв избор освен смъртта. Емин ага не се е надявал да устои в една кула, пък ако ще тя да е била от камък. Нямало къде другаде да иде, бидейки наясно, че това е краят. Остава в Пашакьой, където е бил предаден от жена си, потурчена българка, която избягва през нощта от укреплението и в дъжд и кал стига боса до Хасково, за да обади къде е Еминджика.
Дали е било тъй, или малко по-иначе, можем само да гадаем. Едно е сигурно - няколко дни след това главата на Емин ага Балталъ, разплакал толкова майки, млади невести, отделил толкова мъжки глави от раменете им, се е разделила с тялото му.
А краят на Емин ага ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДИТЕ за неговото злато - събираното години наред злато от опожарената и изпепелена заради него Румелия. Д-р Шейтанов смята, че връщането на Емин ага в Пашакьой не е никак случайно. Не е само носталгията, която насочва Емин ага натам. Някъде наблизо, и то доста преди това, е заровена голяма част от имането му.
И все пак - няма логика в това да седиш и да чакаш да те сгащят, когато ти е добре известно какво ще се случи. Още повече - планината е пред нозете ти, а злато имаш скрито за три живота напред.
Истината е, че Емин ага не е могъл да достигне планината. Неговият път за бягство е бил отрязан от придошлата река Олу дере. Неслучайно този прословут дъжд се споменава навсякъде, когато става дума за последните дни на Емин ага. Той е така дълбоко врязан в паметта на свидетелите на края на Емин ага, че и авторът на записките за скриването на златото започва разказа си с него. Реката Олу дере в днешно време е страшна за гледане, когато придойде, въпреки че огромната водна маса от нейните притоци се влива в язовир "Тракиец". И по-достоверно изглежда посоченото в един източник, че залавянето на Емин ага е станало не в Пашакьой, а някъде към Пловдивско. Защото единствено натам е могъл да избяга кърджалийският главатар и той го е направил по всяка вероятност.
Д-р В. Шейтанов е стигнал до извода, че записките на Вълко Байрактар се появяват на бял свят десетина години след това, когато нещата се успокояват и не един и двама започват да се питат къде са огромните количества алтъни. Вярно е, че една част от тях са у сподвижниците на Еминджика, които забогатяват от тях и по-сетне стават "почтени" хасковски чорбаджии. Друга, по-малка част, е похитена от враговете на аянина след превземането на Хасково. Но огромното количество, някъде към девет тона злато, го няма никакво.
В своя разказ Вълко Байрактар приканва този, който намери златото, да построи мектепи и училища, нещо повече - подтиква записките му да се преписват и разпространяват. По този начин се разпространява и налага версията, че заравянето на златото е станало на хълм, възвишение. Не е случайно и това, че самият разказ е поднесен увлекателно и дори днес може да мине за сценарий на екшън, т.е. предразполага към преразказ и разпространение.
Основната му цел според д-р Шейтанов е ДА СКРИЕ ИСТИНАТА
Явно е, че Емин ага сам няма да тръгне да скрива такова огромно количество злато, явно е, че е имало съучастници. И че те знаят точно мястото. И още - че то не е случайно място, първото изпречило се на пътя, а е търсено старателно точно за тази цел.
Съществуват определени знаци, които се повтарят в различни документи - карти, записки и прочее. Но безспорно най-интересен е един свитък, в който заедно с другите букви и цифри се появяват отново знаците от записките на Вълко Байрактар. В резултат на своите търсения д-р Шейтанов стига до заключението, че този документ посочва пътя до едно място, което се намира близо до Пашакьой. Този път е шифрован по една карта на българските земи от 1772 г., която беше задигната от архива му. Надписите на нея са на латински, а в т.нар. шифър те са записани с българска транскрипция. Но безспорно най-интересното е, че схемата, начертана от Вълко Байрактар, отговаря на истината, само че... в други пропорции, а не в крачки. Оказва се, че писаното от Вълко Байрактар е една преиначена информация, нещо като изкривен пътеводител, чието значение може да бъде схванато с помощта на психологическа дисекция на личността му.
Ако Вълко Байрактар действително е участвал в заравянето на златото, то той не може да избяга от своето подсъзнание, волю или неволю ще вмъкне и част от онова, което притежава като информация.
Съпоставяйки записки, скици и чертежи, които тук не можем да покажем, защото бяха изгорени от похитителите на архива му, д-р Шейтанов стига до извода, че една част, и то по-голямата, от всичко заграбено от Емин ага, следва да е заровена на не-повече от петнайсет километра от Пашакьой.
/Следва/
