Крумовград през лятото тъне в мрак, пестят ток
За първото шестмесечие крумовградската община е натрупала 19 770 000 лв стари пари неразплатени сметки за електричество
Крумовград през лятото тъне в мрак, пестят ток
Програма за икономия на енергия е разработил кметът Ахмед Юмер, ще я прилага, ако го изберат
Тонка ГОГОВА
През летните месеци улиците на Крумовград тънат в мрак - по идея на кмета Ахмед Юмер, уличното осветление не се пали, за да се пести ток. За шестмесечието общината дължи за ток 19 770 000 лв. на "Енерго"-то. Като санкция енергетиците спряха електричеството в административната сграда на общината.
От началото на мандата си правя всичко възможно да намаля консумацията на ел. енергия и ако имаме дългове, то е заради твърде оскъдните субсидии за общината, твърди кметът. Само от смяната на електромера на болницата с тритарифен спестяваме по 7 млн. лв. годишно. След като монтирахме слънчеви колектори на болницата, с 39 % намаля разходът на ток там. Другото голямо дело е, че сменихме циркулационите помпи на парното отопление на всички училища и детски градини. След консултация със специалисти се оказа, че вместо доскоро използваните помпи с мощност 5 киловата, работата вършат машини с мощност 0.3 киловата.
Ахмед Юмер се похвали, че е обмислил цяла система за спестяване на енергия - не само електричество, но и горива. Някои от елементите прилага и сега - като тримесечното лятно спиране на тока по улиците. Според него от 160 млн. лв. на година сметките за ток на общината ще намалеят 9-10 пъти.
Кметът само разкри,че разковничето е в намаляването на енергоемкостта. "Енерго"-то няма интерес да пести тока, затова една от идеите на кмета е общината да стопанисва мрежата за уличното осветление. И да получава парите, които в цената на тока са включени специално за поддръжката. В случай, че бъде избран и за следващия мандат, защото до края на този няма време за осъществяване на проекта. Ахмед Юмер предпочете да не коментира дали би предоставил идеята си на друг, който в изборите би спечелил кметския стол.
Кръв и бвсило разтърсват Кърджали
Тялото на Мюрфет, посечена с брадва, е намерено в апартамент в бл. 22 във "Възрожденци", час по-късно откриват любовника й Кямил, увиснал на сезал в нива край Бойно
Кръв и бесило разтърсват Кърджали
Извънбрачна връзка, завършила със смърт е една от версиите на полицията
Салиха ЕМИН
Георги КУЛОВ
Жестоко убийство и хладнокръвно самообесване разтърсиха Кърджали. В 18 ч. на 3 август в ап. 119 на бл. 22 в кв. "Възрожденци" е открито безжизненото тяло на 28-годишната Мюрфет Д. Тя е била посечена с брадва. Ударите са нанесени в тила. Час по-късно в местността "Бююк тарла" при с. Бойно, Кърджалийско, е открит трупът на самообесилия се със сезал Кямил Х., 48-годишен. От две години между тях е имало любовна връзка.
Трагедията има своята дълга предистория. Кямил бил неудачник в семейния живот. През 1989 г. съпругата му го изоставила и безследно изчезнала в Турция. Преди да замине тя работила като барманка в печатницата. Била привлекателна и харесвана жена. С нея заминала и една от дъщерите на Кямил. Той трудно преживял раздялата. Тръгнало му накриво и с работата. Първоначално работил като шофьор в телевизионния сервиз. После карал такси. Хванал се на работа в "Бентонит", но преди месец останал без препитание. Според по-малката дъщеря на Кямил той бил добре материално.
Имал кола и апартамент. Близките на покойника твърдят, че убитата Мюрфет е завързала връзка с него заради парите му. Те многократно се опитвали да сложат край на познанството им, но безуспешно.
Самата Мюрфет живеела в кв. "Прилепци". Била е женена с две деца. Мъжът й знаел за любовните й взаимоотношения с Кямил, но също не успял да попречи на връзката.
В деня на трагедията Кямил купил хляб и продукти за обяд. Прибрал се в къщи към 15 часа. Комшиите не са видели Мюрфет да влиза в апартамента му. Малко след като се прибрал, Кямил се обадил на сестра си. Ела веднага след работа в къщи. Каквото и да става не се притеснявай, казал по телефона мъжът.
Към 18 часа сестрата на Кямил отишла в злополучния апартамент Nо 119. На входната врата тя открила бележка. "Отивам да се обеся в Бююк тарла. Искам да ни погребете заедно с Мюрфет. Не желая дъщеря ми да присъства на погребението", пишел в предсмъртното си послание братът.
Разтревожена сестрата влязла в апартамента. Тя изживяла истински шок, когато видяла под леглото в спалнята да стърчат два голи женски крака. Комшията Васви Т. повикал полиция. Според официалната версия на РДВР-Кърджали Мюрфет била открита в банята. Рани от остър предмет по тила били причина за смъртта й.
Час по-късно братовчед на Кямил открил "Лада"-та му в подножието на местността "Бююк тарла" до родната му махала Железари на с. Бойно. Намерили го провесен на сезал на млад дъб в собствената нива на родителите му. Под босите му крака били изпаднали джапанките му. Лицето му било превързано отгоре надолу с кърпа, за да не му висне ченето.
Не очаквах такава трагедия. Следобяд Кямил мина покрай мен, свирна ми с клаксона и ми козирува на шега, разказва кметът на с. Бойно Байрям Рустем.
Близки на самообесилия се, включително и дъщеря му, смятат, че любовна мъка го е принудила да сложи край на живота си. Не е възможно Кямил да е убил Мюрфет, той много я обичаше, твърдят близките. Според тях друг е умъртвил любимата на самообесилия се. Надяваме се следствието да установи това, твърди дъщерята.
Кямил посегна много хладнокръвно и преднамерено на живота си, каза на погребението сестра му. Тя разкри, че когато влязла в апартамента, намерила приготвен за погребението саван и пари.
Според полицията не е изключено Кямил да се е решил на самообесване след като е съсякал любимата си. Това е една от версиите, върху които работи следствието. Не се изключват обаче и други варианти.
Вчера следобяд цялото село Бойно се събра да изпрати Кямил. Воплите на старата му майка огласяха махала Железари. До нея бе малката дъщеря на Кямил. Никой не искаше да говори за убитата Мюрфет. Още по-малко някой от близките допускаше, че тя може да бъде погребана до него, както изискваше предсмъртното му послание.
По въжен мост се промъква животът към Ненково
Преди една година смъртоносен порой нанесе много щети и безброй огорчения на хората около река Боровица
По въжен мост се промъква животът към Ненково
28-годишният кмет Ниязим Рамадан представя и властта, и младостта в селото
Филип ХОРОЗОВ
В деня, когато бяхме в Ненково, се навърши една година от смъртоносния порой, който взе човешки живот и отнесе пътища и мостове със себе си. Кметът на селото Ниязим Рамадан ни обясни, че и досега не може да преглътне огорчението си от отношението на общинските власти в Кърджали към сполетялото ги нещастие. Прие ме директно вицепремиерът Евгений Бакърджиев и благодарение на него получихме помощ от 400 милиона лева, казва той. С тези пари са закърпили стореното от природното бедствие. Според кмета това, което наскоро се направи за пострадалите в Жълтуша, е направо за завиждане.
До преди десет години всяка сутрин три пълни автобуса с работници минавали през Ненково за строежа на язовир "Боровица". Движението по ненковския път било "като по магистрала". Сега, всяка кола, която върви по посока на стената и Безводно се запомня от хората, живеещи в неповторимото ждрело.
За Ненково човек би казал, че е едно добре уредено село. Махалите му Тикла, Тревник, Слепча, Горно Ненково са все в поречието на Боровишка река.
Последна е самотната къща на Наим Кулев на върха на планината. Само в неговия дом няма ток, а той самият слиза в ниското един-два пъти в седмицата, за да се снабдява с мая за хляб, сол и едно друго. Иначе отглежда стотици животни по платото нагоре. За синовете си, които живеят в Асеновград, построил специален гараж до самата стена на язовира. Оттам нагоре до билото има още пет километра по стръмното.
Кметът Ниязим е избран с листата на СДС. Със своите 28 години се опитва да бъде и власт, и младост за селото. На него се уповават пенсионерите, които тук са между 50-60 процента от населението. Успял е да изпълни почти всичко от обещаното на избори. През последните години е ремонтиран жизненоважния въжен мост, който бил пред разпадане. Този мост наистина е връзката на селото с минаващия по отсрещния бряг път. Заменил е порутения от водите и времето римски мост, намиращ се в долния край на селото. Възстановено е уличното осветление, което е глътнало около три милиона лева. Ще си довърша работата напълно, ако успея да телефонизирам селото, казва кметът. Засега телефон има само в кметството, който е с ръчка и иска силно викане. Преди няколко дена тук са приключили и с основния ремонт на здравната служба. От тази работа особено е доволен фелдшерът Рамадан Рамадан.
Тютюнът е поминък на 70-те семейства в селото. Сушилните в дворовете са пълни, но хората се оплакват от сушата и ниските добиви. Два магазина има в Ненково, в които от Кърджали се доставя хляб три пъти седмично. А училището, изпратило през годините към градовете стотици свои възпитаници, засега успява да не попадне в жестоката графа "закриващи се". 42 са децата, които ще го посещават от 15 септември.
Отново минаваме през моста. Няколко души ни изпращат до пътя. Там все още стоят постройките на някогашната кръчма. Затворена е, няма кой да влезне вътре. Нагоре към Безводно се появяват заплашителни облаци. Почти е изсъхнала реката под Ненково.
Тя и миналата година по това време е била суха, но за няколко часа знаем какво се получи. Тукашните хора скоро няма да забравят разрушителнатя буря. Говорим си за идващите избори. Кметът Ниязим потвърждава, че има много работа за свършване.
Тригодишна одисея
Тригодишна одисея
Как беше разсипана кравефермата в Момчилград
Мария Банева, председател на СД на "Сердика-Кърджали" АД
От десетина дни отново разполагаме със собствената си кравеферма в Момчилград. Рекапитулацията е: по-малко от 50 безпомощни крави, мръсни обори, изпочупени стъкла, повредени водна и млекодоилна канализации, дългогодишни работници-сенки, нямащи власт и сила да се справят с пагубното състояние.
Когато на 10 септември 1996 г. "Сердика"-Кърджали предаде за "чуждо" стопанисване кравефермата елитните животни наброяваха 154 крави, 33 бременни юници, 69 женски телета от 6 до 18 месеца, 51 мъжки и 48 женски телета до 6 месеца и 8 телета за угояване. Едно многоглаво добро стопанство за производство на мляко и месо.
Сега в кравефермата бездиханно преживяват 50 крави и 23 телета, с изострени кокали и хлътнали кореми, с деформирани вимета, които не пущат повече от 0.5 л мляко на ден.
Как се разви "одисеята" през годините, свързана с разсипничеството на държавното имущество, безгрижие, инертност, катастрофа.
В ущърб на недоказани и тенденциозни приказки трябва да изтъкна, че на 11 октомври 1995 г. със заповед 446 на Министерството на земеделието и хранителната промишленост е предадена кравефермата от "МЕССУТ" ЕООД - Момчилград на "Сердика" ЕООД - Кърджали. С решение на Кърджалийския съд Nо 964 от 11 септември 1996 г. е увеличен капиталът на новото ЕАД "Сердика"-Кърджали, вследствие на увеличеното имущество чрез кравефермата в Момчилград.
За съжаление със заповед Nо 513 от 16 септември 1996 г. на МЗХП е наредено да се предаде за ползване кравефермата от "Изкупуване, пласмент и търговия" ЕАД - Кърджали.
През 1997 г. "Сердика" е включена в масовата приватизация и нейният капитал не можеше да се нарушава. Със съдебно решение Nо 472 от 28 май 1997 г. е регистрирано АД "Сердика-Кърджали" с приватизирана част от 70 % и държавен дял 30 %. Индустриален концерн "АКБ Форес" притежава 61 %, лични акционери - 9 % и държавата 30 %, които ще преминат в "АКБ Форес" поради направени инвестиции чрез машини и парични средства.
От момента, когато се осъществи първата вълна на масовата приватизация и се създаде АД "Сердика-Кърджали" започнаха безконечните разговори, срещи и уговорки в Министерството на промишлеността, в Министерството на земеделието, в ИПТ - Кърджали. Интересна беше тезата на г-жа Дончева, че "ще минем през трупа й", но няма да си върнем кравефермата. Още по фрапираща беше позицията на г-н Анадолиев, който непрекъснато обещаваше решение на въпроса и дефакто нищо не направи за неговото бързо и ефикасно приключване. Още по-зле - беше ни изпратено писмо да изплатим евентуално натрупани загуби от 227 милиона лева и да си върнем кравефермата. Впрочем, за сведение на нашите читатели, касаеше се само за заповед на Министерството на земеделието, която да отмени първата заповед.
През това отчайващо деногубие животните намаляха катастрофално, извиваха врат за помощ като Елин Пелинова Сивушка, чакаха месията да съжали стадото, даряващо храна на хората /за разлика от безброй кучета по българската земя/.
Като в приказките, след безброй перипетии, всичко свърши добре за "Сердика-Кърджали", благодарение на измолената и чиста съвест - осъзната заповед на министър Венцислав Върбанов.
Оставяме на вашата човешка заинтересованост да изчисли колко средства са необходими, за да се възстановят животните, да се закупи задължително ново стадо, което при подобаващи грижи ще бъде основният приток на мляко към преработвателното предприятие "Сердика". Така ще бъде завършен и един възможен и необходим цикъл - съчетание на собствена суровина и собствена производствена база за млечни продукти.
Холандци дадоха още 30 000 ю.д. на дома за стари хора
Дарители от Червения кръст инспектираха как се изразходват парите им в Кърджали преди да отпуснат втория транш
Холандци дадоха още 30 000 щ.д. на Дома за стари хора
87-годишната Мата Узунова ще плете чорапи за Джон Гелентсен от страната на лалетата
Николай СТОЕВ
Холандският Червен кръст преведе втория транш от сумата в размер на 30 000 щ.д. за Дома за стари хора в Кърджали. Новината донесе лично Джон Гелентсен, делегат на Холандския Червен кръст, с чиито средства беше изграден Дома. Парите ще се употребят за ремонт на парната инсталация, издръжка на персонала, храна и други нужди.
Джон Гелентсен разгледа сградата, срещна се със старите хора и разговаря с тях. Много съм доволен от това, което видях, каза холандецът пред репортер на "Нов живот". Много работа е свършена, средствата, които отпуснахме, не са отишли напразно. Удоволствие е да се види, че за хората от третата възраст се грижи добър и компетентен персонал, заяви г-н Гелентсен.
Джон Гелентсен остана удивен от 87-годишната баба Мата Узунова като я видя да плете чорапи без очила.
Свикнала съм, по цял ден плета, отговори старата жена, и обеща да изплете чифт български чорапи и на г-н Гелентсен.
В момента в Дома за стари хора са настанени 14 души. От тях петима са мъже и девет са жени.
3. Къде е цъкровището на Емин ага Балталъ
200 години митът за несметното богатство на кърджалийски разбойник влудява иманярите
3. Къде е съкровището на Емин ага Балталъ
Имането е закопано до лозе със 7 тераси недалеч от Коруджи кале, записал Вълко Байрактар
Иван МИТЕВ
/Прод. от миналия брой/
За 30 години д-р Шейтанов се е срещнал в Източните Родопи и разговарял с над 5 хиляди души, водил е подробни записки, съставял е и анализирал събрания материал, за да се потопи напълно в атмосферата на онова време. Всичко събрано от доктора заемащо рафтовете на огромен шкаф, както и няколко долапа, беше преровено от иманяри, отмъкнати бяха повечето скици и графични означения, а останалото беше запалено, за да се заличат следите. За щастие запазиха се най-интересните разсъждения, както и едно шифровано съобщение, чието разчитане опровергава почти всичко в известната и разпространявана апокрифно история за заравянето на златото.
То според Вълко Байрактар, очевидец на случилото се, се извършва ПРЕЗ ЕДНА АПРИЛСКА УТРИН НА 1812 Г.
Керван от катъри, носещи дисагите със златото, се отправя от Гидикли в неизвестна посока, здраво охраняван от най-верните хора на Емин ага. През цялото време на прехода вали дъжд. Трябва да обърнем внимание на това обстоятелство, защото то се явява опорна точка при тълкуването на разказа на Вълко Байрактар.
Мулетата са със завързани очи, за да не могат после да се върнат на мястото и да го разпознаят. Керванът минава край един карач, на който гнезди орлица. Отсреща има лозе на седем тераси, а между него и гнездото на орлицата минава старият хайдушки път "Олу-Юлу".
Мястото, избрано за заравяне на товара, се нарича Коруджи кале и на него има останки от стара византийска крепост. "Докато копахме, пише Вълко Байрактар, намерихме няколко пръстена и гривни от римско време, които прибавихме към донесеното с мулетата".
366 души майстори изкопават голяма яма, иззидват я, изграждат стълби към изхода й, след което насипват златото вътре. Заедно с него насипват и много чували ръж, която запалват и оставят да тлее, за да се изпълни подземието с отровни газове. Входът е зазидан с яка плоча, под която полагат дебели железни пръти.
След това мястото е посипано с пръст, която майсторите добре трамбоват, за да не личи къде е копано. Цялата местност след това се постила със сухи дърва и се опожарява, за да се заличат всякакви следи. Заравянето и скриването на мястото е извършено от триста шейсет и шест души работници и над шейсет души колари. Впоследствие ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ХОРА СА ИЗБИТИ от осемстотин конници, телата им са сварени, а костите положени в гробовете, които те сами са си изкопали. След това умопомрачаващо събитие конниците се оттеглят в Гидикли да ядат и да пият, а Емин ага остава на мястото с най-верните си сподвижници. Той ги заклева в името на Аллаха да не издават тайната.
След произнасянето на клетвата главатарите се присъединяват към вече захваналите да пируват в Гидикли участници в избиването на работниците. Вечерта, когато личните воини са пияни, една група конници под командата на бюлюкбашията Трендафил ги изколва до един. По този начин се заличават следите към свършеното дело.
Вълко Байрактар твърди, че след битката със султанските войски избягва в Цариград, приема мохамеданството, оженва се и там пише записките. Впоследствие неговият внук Кадри бей пристига с тях в България да търси златото и по този начин те попадат тук.
Не ще да е бил много умен внукът на Вълко Байрактар, защото дядо му още в началото е казал:
"ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ УЧЕНИ ДА ПРОЧЕТАТ, УМНИ - ДА РАЗБЕРАТ."
Явно е подсказал предназначението на добре изпипаната версификация, подсигурена с много символи, рисунки и чертежи. Интересното е, че същите символи фигурират и на други карти и записки, имащи отношение към златото на Емин ага. Д-р Шейтанов смята, че тези допълнения са правени след експедицията на Кадри бей в началото на века и са плод на произволни интерпретации и предположения. Интересно обаче е това, че един от знаците в записките фигурира в намерения от него в село Зорница шифър. Което пък навежда на мисълта, че "преместването" на Вълко Байрактар в Цариград и по-нататъшната му житейска биография са също добре поднесена измислица.
Но най-добре е да цитираме точно д-р Шейтанов:
"Срещу Коруджи кале, пише Вълко Байрактар, имаше лозе на седем тераси. Под него тече река. От калето на изток има "камък-седло", на 15 крачки от него на север се намира "камък-пергел". Разстоянието на "камъка-пергел" до входа на шахтата е толкова, колкото от "камъка-седло" до "камъка-пергел".
В записките Вълко Байрактар дава и част от знаците, използвани като символика в тази и в близките местности. И нещо, което не трябва да се пропуска - споменава, че има и ШИФЪР, КОЙТО ИЗВЕСТЯВА ПЪТЯ ДО МЯСТОТО.
1. Защо е нужно да се шифрова нещо, което е добре описано с най-малките подробности? За заклетите иманяри може да се спомене, че съществуват три местности, точно копие на описаните от Вълко Байрактар в записките - край Малево, Клокотница и на още едно място, за което ще стане дума. И при трите има терасовидни склонове, следи от византийски крепости и реки. Освен това има и пътища, естествено - стари. Дали са хайдушки, можем само да гадаем.
2. Вълко Байрактар пише, че цялата местност е била опожарена, а дава като ориентир "един карач, на който гнездеше орлица". Да фиксираш гнездо за иманярски ориентир е все едно да фиксираш купа сено.
3. Докато обозът се придвижва към мястото на събитието, през целия ден вали дъжд. Впоследствие се говори за огън, който изпепелява всичко. В един момент на автора на записките му идва наум, че вече е споменал за дъжда и добавя, че пожарът е бил осъществен със сухи дърва. Откъде са били взети толкова сухи дърва, и защо е било нужно да се опожарява гората, след като Коруджи кале е хълм?
4. Според размерите на шахтата, в която е насипано златото, бригада от шест-седем души ще я изкопае, иззида и засипе за един ден време. Какво са вършили тия над читиристотин души цели три дни?
Ясно е, че посоченият текст и знаците към него имат за цел да прикрият истинското място, което безспорно е известно на автора.
По-нататък д-р Шейтанов стига до извода, че не с огън, а точно обратното - с вода са следите към златото.
/Следва/
