Георг Краев: Източните Родопи стоят върху пари
Българинът е бил винаги чешит, влачил със себе си една старина, която уж обича, пък не знаел за какво му е
Георг Краев: Източните Родопи стоят върху пари
Всеки има правото на своите чудесии, стига да не нарушава общия мир
Разговора води: Снежана ГОРАНОВА
Доц. Георг Краев е роден в София. Четвърто поколение софиянец. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски". След конкурс в института за фолклор градското момче изведнъж разбрало, че има много по-дълбоки и интересни неща от това да се живее на пъпа на София. Голямата му любов е изучаването на човека. Обича зад думи, жестове и обреди да открива етностереотипа на българина. 20 години се занимава с научни изследвания в тази посока. Преди 11 г. напуска академията. Сега работи в Нов български университет. Иска да научи младите да са и древни, и днешни. Сакралното място за доц. Георг Краев в България е Драгалевският манастир. "Назад, назад, моме, Калино" е песента, която най-често пее на глас.
- Нормално ли е, доц. Краев, духовността на нацията да пада във време на преход?
- За всеки историк това е безпределно ясно, но не съм убеден, че за обикновения човек, който е без работа и мисли за хляба, е лесно да се справи, когато липсват и здрави душевни опори. Защото днес едни ценности отмират, за да се родят други.
- Но сега повече от всякога, за да те има, трябва да проявиш себе си?
- Поддръжката, на която бяхме свикнали, вече я няма. И е въпрос на лична отговорност да избереш дали да си беден или богат, но вече при нови условия и с нови средства. Натрупали сме тертипи, които трябва да сменим. Нашето връщане към Европа ще е доста трудно.
- Европа винаги е била тук?
- Тя е била тук. Но за съжаление ние я изпуснахме или се правехме, че не я виждаме, което е по-страшното. Живяхме във време на мързелуване и сега берем плодовете. Защото нищо не вършехме сами. Ние бяхме измислени. Сега трябва първо да възвърнем истината за себе си. Това е доста трудно. Някои ще успеят, други - не. Онези, които успеят, трябва да помогнат на останалите да открият своето аз, за да бъде благо на всички.
Отговорността е на всеки от нас как ще погледне на другия до себе си - с чужди или със свои очи. Дали чуждият ще го направи свой или ще му причини болка и го отдели.
- Да се научим на толерантност?
- Тази дума не я харесвам - може би да се научим на доброто старо българско комшийство. На умението да живеем двор до двор и да имаме онази портичка, през която може да влезем в градината на другия без страх.
- Искате да кажете, че трябва по-често някой да казва на народа - Вие всички сте си оттук и сте си заедно?
- Това е равносилно да вярваме заедно в пътя, който сме поели, като не забравяме никога, че всеки има своята пътека и никой няма право да я прекъсва. Не можем иначе да живеем в България, защото отново и отново ще грешим.
- С думи е лесно да се каже, но я вижте балканското ни дередже?
- Време е да си дадем сметка, за всичко, което ни се случва на Балканите. Не можем да си позволяваме да бъдем повече лоши един към друг. За мен голямото постижение на прехода в България е, че е една от малкото страни не само на Балканите, която отхвърли смъртното наказание. Този акт на хуманност трябва да намери отражение в нашия бит и в нашите души. Това е онова "Добър ден", което си казвахме.
- Мислите, че сме го забравили?
- Не, но някак си се срамуваме от задушевните нещица, които са правили старите българи. Снобизмът, който ни обхваща и ни прави не такива, а инакви, е нещо, което много повече ме тревожи, отколкото политическите неразбории. Политиците идват и си отиват, но нашето "Добър ден" трябва да остане.
- Но родопчани казват, че политиците разделят.
- Защо им позволяваме? Политикът е човек, който е на служба, и данъкоплатецът е този, който му плаща да служи. Данъкоплатецът е длъжен да знае кого и защо избира. А издигнатият във властта по погрешка може лесно да бъде свален.
- В България знаем ли да си служим със своето гражданство?
- Не. Това е и нещото, което сега ни люшка, прави ни нестабилни като общество. Още не си даваме сметка колко е важно да осъзнаем задълженията си. Когато става въпрос за градежа на Родината, не може да има отговорности за едни и неотговорности за други.
- Трябва ли да си спомним днес за българското възраждане?
- Да си спомним как след онова черно османско петвековно робство скачаме с двата крака в капитализма и никъде не се е писало, че сме в преход. А тогава се слага основата на гражданствеността, на отношението към държавността. Днес за съжаление колелото се върти отново от същата точка, от 1878 г. - А що е то гражданин?
- Накратко, да владееш правила, които гарантират свободата ти да имаш избор. Ако не свикнем с това, ако не го внушим на децата си, те ще продължат да бягат там, при другата свобода. Големият проблем на българския гражданин е да съумее да създаде условия не само за себе си, но и за децата, за да я има България, ако ли не, просто ще се разтопим. Това значи активно да се отнасяме не към едно или друго правителство. Нашият избор трябва да подскаже накъде искаме да вървим и защо. Дали да бъдем консервативни или да сме модерни.
- Какво пък значи модерни?
- И аз не мога да кажа. Но знам, че първо искам да съм свободен, а след това да разбера дали ще ставам модерен. За мен свободата е най-важна - да имам право на своята духовност. Аз мога да живея с другите, въпросът е и те да се научат да живеят с мен. Това са идеите, заложени и в Нов български университет, където преподавам. Девизът ни е "Не се боим от разнообразието".
Всеки да има право на своите чудесии, стига да не нарушава общия мир. Това е основата за гражданското общество, което не може да се изгради, без да сме си дали сметка за всичките 120 години държавност след Освобождението. Трябва да бързаме бавно, за да може това, което градим сега, да е здраво. Не да можем да го бутнем, както бутнахме стената в Берлин.
- Което май още повече ни раздели?
- Защото видяхме какво е оттатък. Те видяха какво е у нас. Време е да си подадем ръце, за да се роди онова третото - обединена Европа. А Европа е толкова древна, древна, че чак я мързи. /Смее се/.
- Да, но в България вече я докарахме до там, че българката не се сеща да ражда, българинът чупи ръце без работа?
- Българинът винаги е бил чешит. Върви напред и влачи след себе си една старина, която уж обича, пък не знае за какво му е. Такъв е, може да те погледне накриво, но когато му се допее, пее от сърце. А българската песен преди всичко носи опит - живота на поколения.
- Но песента е ту мъжка, ту женска... - Да, но с нея се извисява единствено жената. Благодарение на песента можем да разберем какво сме загърбили и какво ни тежи като воденичен камък на шията и защо не можем да се оправим с проблемите на своята древност.
- Като ви слушам, си мисля, че това е обща болест на балканските народи, за това ли тук все някой иска да побеждава някого?
- Това са пехливанлъци. Има нещо ергенско в поведението на древните ни народи. Дали сме култура на Европа, а в същото време - младенци. Ту се хванем на хорото, ту се сбием за някоя булка. Ако знаем тези неща за себе си, бихме могли да си живеем нормално. И май общо взето си живеем, стига да не надаваме ухо към поучения от хора, които не ни познават.
- Доц. Краев, кажете нещо на кърждалийци?
- Да не се боят от разнообразието и да не позволяват да ги управляват управници, които не помнят уроците от разказите на обикновените родопчани.
Хората от Източните Родопи стоят върху пари, върху много пари. Достатъчно е да се вдигне от руините крепостта край Перперек, за да стане Кърджалийско най-посещаваното от туристите място. Ами светилището при село Татул... Д-р Гюлюстан: Печеля с професионализъм и блага дума
Беднотията ликвидира училищните лекари, казва частен стоматолог от Момчилград
Д-р Гюлюстан: Печеля с професионализъм и блага дума
Средствата за зъболечение в здравно-осигурителната каса били недостатъчни
Васил ДЕЯНОВ
90 % от пациентите боледуват от зъбен кариес поради лоша профилактика, сподели тревогите си пред "Нов живот" д-р Фикри Гюлюстан от Момчилград.
Според него изградената преди 10-15 години система в това направление е неоснователно опорочена.
От това пострада най-вече ученическата профилактика. Беднотията ликвидира училищните лекари. В една социална държава, каквато според Конституцията сме ние, това не трябваше да стане. Премахването на училищните лекари и зъболекари е добре дошло за нас, частно практикуващите, но не и за подрастващото поколение, каза още д-р Гюлюстан.
Според него здравна реформа е необходима, но се страхувал от опорочаване. Предвидените средства за зъболечение в здравно-осигурителната каса са твърде недостатъчни, като се има предвид масовото поразяване на зъбите.
От 10 години д-р Фикри Гюлюстан е на частна зъболекарска практика. Кабинетът му е в центъра на Момчилград в кокетна старинна къща, от скоро негова собственост. Оборудването е модерно. Пациентите във фоайето не скучаят, защото имат нови вестници и списания.
Клиентите си д-р Фикри Гюлюстан печели преди всичко с професионализма си и вниманието към тях. Цените на услугите се знаят предварително и за тях пазарлък не се води.
Жегата размеква младежките мераци за работа
В Кърджали осигуряват почасова и надомна работа
Жегата размеква младежките мераци за работа
Невена МАРИНОВА
Ростислав ИВАНОВ
Отлив на млади хора от Младежкото информационно бюро по труда в Кърджали през последните десетина дни отбеляза Димитрина Георгиева, координатор на бюрото. Причината в спада на интереса тя вижда в кандидат-студентската кампания и отпускарския сезон. От догодина обаче предстои навременно обхващане на кандидат-студентите.
През есента се очаква да се разработи идеята за клуб "Работа", който да бъде насочен към по-широк кръг от населението на Кърджали. Димитрина Георгиева не даде по-подробна информация за проекта.
От новата учебна година се предвижда да се стеснят взаимоотношенията с училищата и с Филиал "Любен Каравелов" в Кърджали. Главната идея е да се създаде система от доброволни сътрудници.
За първи път се разкриват работни места за надомна и почасова работа за младежи между 14 и 35 години. Сред учениците най-търсени са местата за сервитьори, докато при завършилите средно образование и неработили след това интересът е насочен към курсовете за професионална кваалификация и компютърна грамотност.
До този момент през Младежкото информационно бюро по труда са минали около 60 кандидати за работа.
Разпродават "Строителство и ремонт" в Кърджали
На вчерашната сесия съветниците от местния парламент гласуваха цената 119.60 лв. за един дял от общинска фирма, предложена за приватизация
Разпродават "Строителство и ремонт" в Кърджали
Правоимащи се жалват в КНСБ, че раздържавяването става на тъмно и целенасочено
Снежана ПЕТРОВА
Вчера съветниците в местния парламент на Кърджали гласуваха цената 119.60 лв. на един дял от капитала на общинската фирма "Строителство и ремонт". Общинска комисия предложи тази сума, която е съобразена със Закона за приватизация, според който правоимащите - работници и служители, имат право да ползват облекчение.
Един дял от капитала на "Строителство и ремонт" ще струва 119.60 лв. и за външните купувачи, които ще разпределят 80 на сто от капитала на фирмата.
Не се допускат всички правоимащи да участват в приватизирането на фирмата, твърди регионалният координатор на КНСБ в Кърджали инж. Петър Илиев. В синдиката вече са постъпили жалби, в които се настоява за проверка. Потърпевши заявяват, че приватизацията на фирма "Строителство и ремонт" става на тъмно и целенасочено, така че по-големият дял да попадне в ръцете на определени хора, заети в ръководството на фирмата, уточняват от КНСБ в Кърджали.
Търсят собственик чрез конкурс
Търсят собственик чрез конкурс
Дават на концесия Детската железница в Кърджали
Уникалното съоръжение за Кърджали - комплексът "Детска железница" в парк "Простор" се дава на концесия за 15 години, решиха общинските съветници вчера.
Зам.-кметът на община Кърджали Сабахатин Риза ще има грижата да организира провеждането на конкурса за избор на стопанин на обекта.
