РДВР изпрати в прокуратурата списък с нарушения
РДВР изпрати в прокуратурата списък с нарушения
Внесени 14 справки за престъпления в "Джебел басма"
РДВР-Кърджали е изпратила в прокуратурата 14 справки за извършени престъпления в българо-германското дружество "Джебел басма Сервиз 4 Ю". Нарушенията са направени в периода 1997 - 1999 година от членове на борда на директорите на фирмата и от бившия земеделски министър от кабинета "Виденов" Кръстьо Трендафилов. Визират се имена на кмета на община Джебел Бахри Юмер и заместника му Мохамед Махмуд.
Ексминистърът на земеделието е обвинен в скрита приватизация на тютюневото дружество. В края на май т.г. РДВР - Кърджали внесе в Главна прокуратура материали срещу Трендафилов с мнение за образуване на предварително производство. В хода на проверката тогава беше установено, че ексминистърът е превишил правата си и е нарушил закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. По същото време в Главна прокуратура са внесени материали срещу Мехмед Исмаил, а едно от обвиненията към него е, че не е положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му имущество.
Констатацията на полицаите е, че там, където има законови нарушения, винаги възниква социално напрежение. Доказателство на това твърдение е "Джебел басма Сервиз 4 Ю". Недоволството там възникна през пролетта на 1997 г., когато работници и тютюнопроизводители поискаха неизплатените им за близо половин година заплати и суми за предаден от тях тютюн. Наложи се намесата на правителството, което пое изплащането на близо 70 % от дължимите пари.
В Костино думкат с тъпани срещу глиганите
Дивите прасета се разшетаха в областта, ако не им се гърми ще изглозгат царевицата, ще издълбаят тиквите, картофите ще изровят
В Костино думкат с тъпани срещу глигани
Селяните палят пиратки, надуват сирени, но пак щетите са големи
Валери НЕДЯЛКОВ
От една седмица нощите за хората от Костино са кошмар. Тумби диви прасета към полунощ нападат царевицата, картофите и тиквите по градините край селото. Онази вечер са стигнали на 200 метра от кметството, разказва кметът Ариф Садула.
Според него всяко лято по това време свинете започват да се спускат към селото от горите в местностите "Демирхан" и "Кемикдаг", защото всичко там вече е изсъхнало и няма какво да ядат.
Стопаните са принудени по цяла нощ да дебнат по нивите да не дойдат прасетата. Използват най-различни хватки, за да ГИ прогонят. Думкат тъпани, бият тенекии. Закачат капачки и най-различни дрънкулки, за да вдигат щум, когато вятърът ги залюлее. Забиват чучула.
Най-много обаче се плашат от гърмежи, е констатацията на кмета. През миналото лято цял месец ходел през нощта да пази собствената си царевица. Селяните са се въоръжили с пиратки. Когато ги запалят ги пъхат под кофа или друг голям съд.
Тогава бумтенето било по-силно. През юли м.г. посред нощ била надута и селската сирена, която обикновено се ползва при тревожни случаи, когато е надвиснала някаква опасност за населението.
Засега щетите не са големи. Но ако не се вземат мерки царевицата може да бъде напълно оглозгана, тиквите издълбани и картофите изровени.
Не е в правомощията ми да вдигам хайки. Горското трябва да ни помогне. За напастта ще информирам кмета на общината Расим Муса, закани се Ариф Садула.
Диви свине са се разшетали и по другите райони в областта. Стопанин от кирковското село Орлица се оплака, че се е натъкнал на цяла сюрия в нива с царевица. Останал изумен от наглостта им, било в 10 и половина вечерта. Хората тогава се прибирали от къра.
Не ни стига, че не можем да се оправим от торнадото, но сега трябва да се борим и с глигани, възмущава се картофопроизводител от Жълуша. Една сутрин намерил цял ред изровени картофи. В първия момент помислил, че крадлива ръка е копала и започнал да тегли благословии. Едва когато видял нагризан клубен разбрал, че "разбойниците" са се довлекли от близкото дере. Там открил мочурище, където свине са се въргаляли.
Не можем да помогнем на хората. Сигналите за поражения от прасета тепърва ще започнат да пристигат, заяви Господин Калоянов, организатор по лова и риболова към ловно-рибарското дружество в Кърджали. Той припомни, че през миналото лято оплаквания е имало от районите на Миладиново и Ардинско. Никой няма право да стреля по прасетата до октомври, когато се открива ловният сезон за прасета. Всяко посягане до тогава върху тях е бракониерство. Селяните могат да палят огньове, да осветяват нивите и да гърмят с пиратки, с които да плашат свинете. Обезщетения за похабената реколта ще получат само, ако тя е застрахована, уточни Господин Калоянов.
Ментят старци с иманярски карти, надписани на латиница
В кебапчийница, на пазара или в джамия човек на средна възраст с мазни обноски може да ви предложи загадъчно пожълтял свитък хартия срещу някакви си 50 нови лева
Ментят старци с иманярски карти, надписани на латиница
Олекналите с по една пенсия пият бира "Каменица", твърдят, че знаят защо
Христо ГЕОРГИЕВ
Хамди А. от момчилградските села се оплака на наш репортер с уточнението, че е направил най-голямата минавка в живота си. Той разказа как до кебапчийницата на крумовградския пазар към него се присламчил зализан, на средна възраст, човек, който след учтивостите и след две изпити бири му казал, че може да го направи богат. За цял живот. След тия намеци те са отишли настрани от пазара, там непознатият изкарал пожълтял свитък от чантичката си. Това е много ценна карта, казал, дадена му е в Одрин от стари турци. В нея било отбелязано мястото на заровено злато през 1912 година. Между Поточница и Джанка. Картата оставала завинаги у бай Хамди, ако той запази тайната и плати 100 деноминирани лева за полученото. Спазарили се за 50 лева нови пари. Нашенецът ги имал - бил получил същия ден пенсия. След това се разделили. Непознатият се качил на кола и духнал в неизвестна посока.
На връщане от пазара вечерта в автобуса Хамди се похвалил на съседа си Осман, че е купил еди какво си, но сега му трябвало човек, който да разчете картата. Без нищо да каже съседът изкарал от джоба си свитък точно като неговия. Начертаното и написаното било едно и също. На латиница били отбелязани имената на всички баири от Поточница до Джанка.
Пунктирана линия показвала пътя до някакъв камък. Съселяните се спогледали и в един глас почнали да се питат: "Откъде го имаш? " Оказало се, че съседът Осман се запознал със същия човек, но в джамията. Спазарил се за 70 лева. Оставало само да намерят камъка. По пътя от Джанка до Поточница - камъни наспорил Господ.
Онзи ден бях на пазара в Подкова, завърши разказа си бай Хамди. Там един човечец ми приплака, че някакъв тип със зализана коса му е продал карта за голямо имане в района на Бенковски. Него го бяха обрулили със сто лева. Предложих му да изпием по една бира. Какво друго ни оставаше освен да си припомним рекламата на "Каменица" - мъжете знаят защо!... Младите не искат да кажат сбогом на Горно Кирково
Родопчани свято пазят традицията си, но трудното време ги кара да търсят начини за оцеляване извън родното огнище
Младите не искат да кажат сбогом на Горно Кирково
Младежкият дом хлопна врати, единственото развлечение са капанчетата в селото
Васил ДЕЯНОВ
Бавно, но сигурно населението на Горно Кирково намалява, сподели кметът на селото Росен Чакъров. Все по-малко млади хора влизат в ритуалната зала на кметството. Ако през 1988/90 г. 23 брачни двойки са вдигнали пищни сватби, през последните 2 години, само 3 двойки са се решили да идат под венчило. Още толкова живеят без сключен граждански брак. Рязко пада раждаемостта. През 1997 г. са се родили 9, а през 1998 г. - 6 деца. В повечето млади семейства наследниците са един и рядко двама. Как да раждаме повече деца, когато и тези трудно отглеждаме, споделя млада майка от Горно Кирково.
От 759-те жители на селото 690 са постоянно живеещи. Другите са гурбетчии. Ходят, където ходят, но пак на село се връщат, уточни кметът. От работоспособните близо 400 души 30 % са млади хора. Част от тях намират прехраната си в тютюнопроизводството. Около 50 души работят в шивашките цехове. Над 50 млади хора не могат да намерят реализация в селото и търсят начини да заминат в чужбина.
Който не е излизал от Горно Кирково не му е скучно тук, но който е излизал... недовърши отговора си девойка на въпроса как прекарват младите хора свободното си време. Допреди 3-4 години дискотеката в селото е била мястото, където младите са се веселили. Днес на входната врата на Младежкия дом виси катинар. И кметът на селото, и младежите искат това да не е така. Добре би било, ако общината го отдаде под наем или пък го продаде вместо да го остави на крадците и разрухата. Сега единственото място за "културни" развлечения на младите са 7-те капанчета в селото.
Хубавото е, че младите горнокирковчани пазят традицията. Всяка година на 6 май се прави селищен празник. От 1996 г. насам чест гост на празника е била "Виевската група".
Горно Кирково не е село със "затихващи" функции. Важното е управниците на селото и община Кирково да намерят варианти за задържане на младите хора. Затова е нужно да се разкрият нови работни места и се създадат условия за културен отдих.
Санкция на БДЖ заради общински дълг
Санкция на БДЖ заради общински дълг
Железниците блокират Старейшино за света
Милица КОСТОВА
Жители на с. Старейшино, Кирковска община, са съобщили в РПУ-Подкова, че са изолирани от света заради два затворени ж.п. прелеза. БДЖ мотивирало решението си с неплатени сметки от община Кирково в размер на 1.5 млн. лв. стари пари. По силата на сключен договор общината била длъжна да покрива разходите по функционирането на прелезите. БДЖ се позовали на Наредба Nо 4.
По силата на текст от тази Наредба железниците имали право да затварят прелези при неиздължаване от страна на общините. Ж.П. секцията в Стара Загора е правила два опита за затваряне на прелези в Кърджали, съобщиха от РДВР.
В докладна записка до гл. секретар на МВР от юни шефът на РДВР-Кърджали предлага преразглеждане на Наредбата и отпадане на мярката "затваряне на ж.п. прелези". Според Иван Коларов по-удачно е при неспазване на договора от общините БДЖ да търси правата си по съдебен път.
Скакалци барикадират пътя за Пловдив
В жегата със затворени прозорци коли пъплят с 20 км в час
Скакалци барикадират пътя за Пловдив
Те идват внезапно, рекушират в стъкла и врати, покриват асфалта
Ангел ТОЛЕВ
Пълчища марокански скакалци атакуват пътя Кърджали-Пловдив и поставят под въпрос безопасното движение по него, съобщиха местни шофьори. В четвъртък следобед се връщах от Пловдив, разказа кърджалийски бизнесмен, управител на една от най-големите фирми в региона. Малко след като преминах през Комунига по стъклата и пода на колата започнаха да се удрят твърди предмети. Първо помислих, че отнякъде хвърчи чакъл.
Вгледах се по-внимателно и видях, че всъщност в автомобила ми се удрят скакалци. Бяха кафяви и дълги около 2-3 сантиметра. Любопитното беше, че при удара в стъклото не се размазваха, а отскачаха. Движех се с доста висока скорост, нормално беше насекомите буквално да се размазват на предното стъкло. Постепенно пътят се изпълни със скакалци. Асфалтът се скри от тях, личаха следи от премазани насекоми, оставени от минали преди мен коли. Наложи се рязко да намаля скоростта. Затворих всички прозорци. Пъплех с около десетина километра в час, докато премина участъка от пътя, нападнат от скакалци, разказа бизнесменът.
Така е от няколко дни, потвърдиха местни жители от Комунига. Скакалците вървели като орди и блокирали шосето. Някои от шофьорите се паникьосвали и спирали автомобилите, докато живата лава премине. В едно ято има сигурно по няколко милиона скакалци. Ако по пътя им попадне засята нива, унищожават я за нула време, оплакваха се селяните.
Всеки ден при мен идват хора, за да се жалват, каза кметът на Комунига Руфтин Шефкет. Преди седмица дойдоха от Растителна защита. Казаха, че вече е късно за борба със скакалците. И предишната година имаше от мароканските скакалци, но те бяха в района на Женда. А сега са стигнали чак до село Габрово, оплака се Руфтин Шефкет.
