Богат от земеделие на чакай да станеш
"Нов живот" гостува на кърджалийско семейство, което вече трето лято се връща в село Черничево
Богат от земеделие не чакай да станеш
Мара и Иван Гогови никога не са прекъсвали връзката със селото, твърдят пенсионерите
Валери КОВАЧЕВ
От земеделие чорбаджия не се става, но и от глад не се умира, казват Мара и Иван Гогови. Рано напролет те са се завърнали от Кърджали в граничното село Черничево. В града смятат да се приберат, когато падне първият сняг. Така правят вече трета година. Дойдохме тук, защото с пенсиите, които получаваме в града, не може да се живее. Трябва да изкараме нещо допълнително, за да се изхраним. От двора вадим зеленчуци за три семейства. Наесен си тръгваме с "Ниса", пълна със зимнина, доволно споделят двамата пенсионери. Иван последно е работил като слаботоков техник, а Мара е минала през "Арда инструмент" и "Тютюнева" в Кърджали.
В двора, който е около два декара, какво ли няма - картофи, фасул, грах, зеле, праз, лук, краставици, царевица, дини, патладжан. Само доматите са пет сорта - от най-ранни до най-късни, а чушките са три сорта. Растат сливи, праскови, ябълки, орехи, дюли и череши. От липата стопаните смъкват по 5 килограма цвят за чай. Цветята най-различни видове. Гордеят се с шибоя, който рядко се среща по селските дворове. Пътеката, която разделя градината на две, я наричат байкалоамурската магистрала заради многото й завои. Когато застанеш на единия край, другият не се вижда.
Хубаво ни е тука. Нямаме шеф, който да ни виси над главите и да ни трови нервите. Сутрин ставаме когато искаме, копаме и поливаме до 10 часа, след това отмаряме на сянка под асмите или на одъра в старата около стогодишна къща. В 6 часа следобед грабваме пак мотиките и маркучите. Денят ни завършва на чаша пловдивска гроздова ракийка или плодов сок, собствено производство, разказва бай Иван, докато екипът на "Нов живот" хапва от току-що набраните ягоди от двора и опитва любимата му напитка ягодов сироп, за която не пропуска да каже, че е екологично чиста.
Не сме откъснати от света, въпреки че сме на гръцката граница. Слушаме радио, гледаме телевизия. Но напоследък новините не ме влекат. Медиите така са обсебени от управляващите, както при Татово време не е било. Как може да не се дава думата на опозицията. Пуснаха бързо самолетите на НАТО, а руснаците ги мотат. Човек от съдбата си не може да избяга, ние сме славянски народи и трябва да се уважаваме, заявява Иван Гогов и уточнява, че никога не е бил член на БКП и на БСП, но човек не трябва да бъде черноглед.
Не сме прекъсвали връзката със селото, макар че сме го напуснали през петдесетте години. Не сме боси хора в земеделието. И в Кърджали имаме градинка. Като идем в града, срещаме много пенсионери, които са се предали духом, оплакват се, че нямат пари да си купят лекарства и да си платят тока и водата. Нашият съвет към тях е през лятото да се връщат, откъдето някога са поели към града, казват семейство Гогови. Това, което обаче най-много ги притеснява, е, че Черничево бавно осиротява. Има дни, когато покрай тяхната къща никой не минава.
В Жълтуша още има къщи без покриви
Продължават да пристигат помощи за пострадалите от торнадо жители на родопското село
В Жълтуша още има къщи без покриви
Май мързелът на стопаните е в повече, коментира кметът Войнов
Еленонора АТАНАСОВА
Веса ГАВАЗОВА
Около 30 млн. лв. са преведените до момента средства от различни краища на страната за пострадалата от торнадо Жълтуша. Два месеца след опустошителната природна стихия, разминала се по чудо без човешки жертви, в родопското село продължават да пристигат помощи. Само 9 млн. лв. от общата сума е похарчена досега за закупуването на цимент, вар и керемиди. В понеделник е пристигнала поредната пратка цимент, а вчера председателят на ОбС във Враца Иванка Караиванова донесе за най-пострадалите семейства постелъчни материали и спално бельо за 1 млн. лв. Възстановяването на засегнатите от торнадото частни и обществени сгради е пред завършване. Останали са училището, кметството, читалището, две детски градини и "Родопската къща", каза кметът на Жълтуша Бойно Войнов.
На тези места предстои да се поставят покривните конструкции и да се извърши вътрешен и външен ремонт. Всички сгради са остъклени. От частните имоти непокрити все още стоят 4-5 къщи. Те са сред най-пострадалите от стихията. Пари има, материали има, но май мързелът е в повече, коментира кметът Войнов нежеланието на местните да се заемат с ремонта. Хората вече претръпнаха, но още изпитват страх, когато небето причернее, разказва той.
Кампанията за набирането на финансова помощ за жълтушенци ще продължи. След примера на НС и общините Габрово, Кърджали, Ардино, София, "заявка" са дали градовете Златица, Несебър, Карлово, Русе и Казанлък. Желанието на дарителите е помощите да се контролират от ОбС в Ардино.
Милан Миланов: В Кърджали още няма нагласа да се гласува за личност
Изборите наесен ще бъдат на базата на тясно партиен и етнически вот
Милан МИЛАНОВ: В Кърджали още няма нагласа да се гласува за личност
Моята представа за бъдещия кмет на Кърджали се изгради, когато ръководех временния изпълком на общината в началото на 90-те години, заяви за "Нов живот" членът на Движението за единство и развитие в БСП Милан Миланов. Тогава разбрах, че хора, които не са политически съмишленици, но поставени при екстрени условия, могат да работят заедно.
За кмет на общината ни трябва консенсусна фигура - обществено известен и хората да му вярват, че може да направи много неща за общината. Иска ми се не толкова политически формации да го подкрепят, а гражданските структури. Да не бъде изцяло партийно зависим, защото се доказва, че при нас властта създава в една или друга степен предпоставки за олигархични структури, забогатяване за сметка на властта, приятелски и братовчедски кръгове, твърди Миланов. Кметът трябва да е обединяващо звено между хората, които правят общественополезни пари.
Все още в Кърджали няма нагласа да се гласува за личност. Според Миланов, пак отиваме към партийно-политически и етнически вот, за съжаление.
На почивка в Дряновския манастир
На почивка в Дряновския манастир
Дядо Арсений благослови 13 кърджалийчета
13 деца от Кърджали, ученици в неделното училище по вероучение в църквата "Св. Георги" бяха на едноседмична почивка в Дряновския манастир с благословията на митрополит Арсений.
Църковното настоятелство осигури средствата за храна и спане, децата бяха придружавани и от лекар, а транспортът до Дряново е дарение от турска фирма, каза за "Нов живот" отец Петър. Учениците посетиха исторически места в Търново, изкачиха се и на връх Шипка.
Проданов се призна за виновен в убийството на Хаджийски
110 бона поискаха близките на жертвата
Проданов се призна за виновен в убийството на Хаджийски
Георги КУЛОВ
Вчера Окръжният съд в Кърджали даде ход на делото срещу Кольо Банев Проданов, обвинен в убийството на главния счетоводител на фирма "Ковег" Николай Хаджийски, като освен това е нарушил закона, притежавайки нерегистрирано огнестрелно оръжие.
Три пистолета - 2 бойни и един газов, е носел в деня на екзекуцията - 17 ноември 1995 г., Кольо Проданов. Според неговите показания единият пистолет марка "Зауер" е бил предназначен за потърпевшия. Проданов твърди, че се спречкал с Хаджийски в дома му и стрелял при самоотбрана.
След убийството обвиняемият се укрива в Москва. Там се свързва с руската и грузинската мафия. Арестуван и заплашен от аверите си с екзекуция, Проданов признава за убийството в България. Екстрадиран е чрез Интерпол. 20 000 деноминирани лева граждански иск за неимуществени щети предяви към обвиняемия съпругата на убития Галина Хаджийска. По 45 000 лв. поискаха родителите на потърпевшия Любен и Елена Хаджийски.
Признавам се за виновен, заяви пред съда Кольо Проданов. Той твърди, че не е искал да екзекутира Хаджийски иначе би премахнал и съпругата му, която станала неволен свидетел на убийството.
"Детелината" в Кърджали затри осем човешки живота
Кърджали се прослави с "кръстовището на смъртта", където за 20 години станаха 15 тежки катастрофи
"Детелината" в Кърджали затри осем човешки живота
КАТ праща докладни до висши инстанции, областният шеф алармира вицепремиера
Николай СТОЕВ
15 тежки катастрофи с 8 загинали и 10 ранени са станали от 1978 г. до последната в петък на "детелината" в Кърджали на главния път за Хасково, каза началникът на КАТ Вълчо Димитров. Автопроизшествията са станали с тежкотоварни камиони от други региони на страната. Причината е трудният терен на шосето. Наклонът там е 6 %. Най-трудно е в района на Черна скала. Честото използване на спирачките в този участък от пътя води до пренагряване на накладките, те не могат да задържат колите. Това става най-вече през летните месеци, когато е много горещо. Още с настъпването на лятото МВР забрани на камиони с над 20 тона да се движат от 12 до 19 ч. по магистралите и главните пътища на страната.
Няколко докладни до висшестоящи инстанции изпрати КАТ - Кърджали за вземане мерки за коригиране на "детелината" или т.нар. "кръстовище на смъртта". Последната докладна е от 1995 г. Предлага се да се свият размерите на кръстовището и завоят да стане по-плавен. Реконструкцията е изчислена на 10 млн. лв. Другият вариант е тежкотоварните камиони да преминават през село Мост, но нямаме законно основание да задължим за това шофьорите, каза Вълчо Димитров.
Единственото решение на проблема е изграждането на околовръстен път, уточни шефът на КАТ. За това ще настоява и областният управител Пламен Иванов пред вицепремиера Евгений Бакърджиев.
