Независимата кандидатура е мъдър избор на кърджалийци
Лидерът на СДС в Кърджали Пламен Иванов пред в. "Нов живот"
Независимата кандидатура е мъдър избор на кърджалийци
СДС ще подкрепи Румен Димитров в борбата му за кметския стол
Въпросите зададе: Георги КУЛОВ
- Г-н Иванов, как ще коментирате като лидер на СДС, факта, че жителите на Кърджали определят вашата партия като най-влиятелна и авторитетна политическа сила в града?
- Ако се има предвид последното експресно социологическо проучване на в. "Нов живот" в Кърджали, мисля, че това е добър повод всички политически сили да си направят сериозни изводи. Аз не бих се спрял на резултатите за СДС като партия, получила най-голяма подкрепа, защото това не е най-важно. За мен е важно, че Съюзът на демократичните сили със своите близо 20 % доверие и коалицията "Ние" със своите 10 на сто доверие явно имат много силна стартова позиция за местните избори, това са 30 % доверие. Това извежда политиката, която водим, на много предни позиции спрямо останалите политически сили. Въпреки това не са за подценяване и резултатите на останалите партии.
Много важно за нас е, че 20 % от жителите на Кърджали според това проучване заявяват категорично, че ще подкрепят неоцветена партийно кандидатура за кмет на града. Аз мисля, че това е един мъдър избор на хората. И ние трябва да се съобразим с него.
- Заради тези нагласи ли СДС не издигна свой кандидат за кмет. Ще подкрепите ли една независима кандидатура?
- Ние следим настроенията на кърджалийци и имахме податки, че една независима кандидатура би се приела от широк кръг от обществеността. Затова поставихме коня пред каруцата, а не обратно. Мисля, че не можем да не откликнем на желанията, на настроенията на хората от Кърджали. Защото ако подкрепим нагласата на тези 20 %, които искат да гласуват за една независима кандидатура, това означава да пренесем върху тях тези 30 % доверие, които ОДС /СДС/ и коалиция "Ние" имат заедно. Това означава една впечатляваща електорална преднина, доста преди политическата активност която ще предшества местните избори през есента. Според мен това показва, че кърджалийци са доста добре ориентирани и информирани за състоянието на обществения живот в нашия град.
- Вчера инициативен комитет издигна кандидатурата на Румен Димитров за независим кандидат за кмет на Кърджали. Обявено бе, че коалиция "Ние" ще го подкрепи. Ще получи ли поддръжка и от СДС?
- Това, че Румен Димитров е издигнат от инициативен комитет като независим кандидат мисля, че е добър политически ход. Ще се позова на социологическото проучване на "Нов живот". То показва, че кърджалийци го познават като една широкоспектърна политическа личност, която намира подкрепа в почти всички политически слоеве в Кърджали. Аз си мисля, че Съюзът на демократичните сили ще подкрепи независимата кандидатура на Румен Димитров.
- Това значи ли, че по този начин ще бъде разчупен етническият модел на гласуване в Кърджали?
- Етническият модел на гласуване в община Кърджали е проблем. От 1990 г. до сега не по наша вина този модел беше непрекъснато натрапван и налаган на кърджалийци. Аз мисля, че това е вреден модел за целия политически живот. Въпреки всичко аз не съм оптимист и си мисля, че елементи на етнически вот ще има отново през тази есен. Нещо повече, аз съзирам такова настроение в някои партийни лидери, които търсят външния враг, за да могат да постигнат някакво обединение на база етническа основа. Външният враг винаги е бил различен. На този етап външният враг се оказвам аз. Мисля, че това не е зрял политически ход.
- Как оценявате шансовете на Румен Димитров? Би ли успял да спечели на първия тур при такава мощна подкрепа?
- Румен Димитров е бъдещият кмет на Кърджали. Това е за добро. Според мен, доколкото познавам господина, той е млад човек, пълен с енергия, с необходимите професионални качества и административен опит. Той притежава подходящо образование - икономист е. Доколкото съм информиран, кара и юридическа следдипломна квалификация. Плюс това той е човек, който не е белязан с минали политически действия. Румен Димитров е наистина независим кандидат. Аз си мисля, че кърджалийци ще дадат доверието си на него.
- Очаквате ли сериозна конкуренция?
- Вероятно в Кърджали ще има и други кандидати за кметове. Мисля, че ако са много, те няма да спомогнат за спечелването на кметското място от един достоен независим кандидат. Но това е нормална политическа реакция. Тук искам да визирам Българската социалистическа партия. Моето очакване е, че БСП като една зряла политическа сила в Кърджали на тези избори ще потърси реванш за загубата, която понесе на парламентарните избори през 1997 г. Това за съжаление е възможно да се случи, но ще доведе само до факта, че изборите ще бъдат спечелени на втори тур. Очаквам на първия тур да се получи разсейване на гласове.
С внимание наблюдавам и стъпките на Движението за права и свободи в Кърджали. Забелязах ясната декларация, че ДПС се отказват от спечелването на изборите в областния град. Показателно е, че те заявиха, че в Кърджали не трябва да има доминираща политическа сила. Това е много вярно. В бъдещия общински съвет нито една политическа сила няма да има мнозинство. Това означава, че в бъдещия местен парламент ще трябва да се води много по-засилен диалог. Трябва да се правят много по-големи компромиси. Т.е. трябва да се прави много по-мъдра политика, която да кореспондира на базата на среща на интереси, а не на основата на партиен инат. Това ще промени в положителна посока община Кърджали. Тя вече няма да бъде поставена под еднопартийно управление. Еднопартийното управление ще се разчупи като монопол и в селата на общината. Много вероятно е кметовете на населени места до 500 жители да не се избират пряко, а от Общинския съвет. Аз очаквам след изборите голяма част от кметовете на населени места да бъдат определени на базата на компромиса между политическите сили в бъдещия Общински съвет. Това ще даде тласък на разкапсулирането и интеграцията на етносите в общината. То ще започне още тази есен.
- Подкрепата за независим кандидат означава ли, че СДС се отдръпва от коалиция "Ние"? Ще се запази ли коалицията?
- Искам дебело да подчертая, че коалиция "Ние" е създадена като предизборна коалиция, за да участва и ще участва в изборите. Очаквам, че ще спечелим изборите, подкрепяйки независим кандидат. Мисля, че коалиция "Ние" ще участва в управлението на община Кърджали, защото тя бе създадена като алтернатива на сегашното лошо управление. Когато се ражда нещо ново, като алтернатива на лошото, то обикновено е по-добро.
- Можем ли да считаме, че подкрепата на независим кандидат за кмет е част от политиката на СДС за интеграция на малцинствата?
- Това е нашата програма на Съюза на демократичните сили и тя е много дългосрочна. Ние желаем интеграция на малцинствата в българското общество на всички нива - икономическо, политическо, социално. Полагаме изключително много усилия в тази насока. Давали сме и много примери.
- Много наблюдатели считат, че подкрепата за СДС в Кърджали е свързана с желанието за силен синхрон между централна, областна и общинска власт. Какво в тази насока ще даде спечелването на изборите от кандидат подкрепен от СДС?
- На първо място не трябва да допускаме прекалено политизиране или етнизиране на обществения живот. Но е необходимо едно ново качество на управление, което може да се осъществява от професионалисти. Независими хора, които да управляват кадърно и компетентно нашата община.
И от това всички да бъдем доволни. Вярно е, че според споменатото социологическо проучване СДС се ползва с високо доверие в града. Вярно е също, че когато хората гласуват на такива избори, обикновено казват следното: Похубаво е тези, които управляват на национално ниво, да управляват и на местно ниво, защото по този начин противоречията ще бъдат по-малко. Когато няма противоречия, това е в полза на обикновения човек. Това не е явление, което се проявява само в България. Така е в целия цивилизован свят. Затова и доверието, което кърджалийци проявяват към ОДС /СДС/ и за което съм им благодарен, ние няма да използваме егоистично. Няма да го консумираме. Няма да боядисваме хората в цветове. Ние ще искаме да пренесем това доверие към един достоен независим кандидат. И така да отговорим на всички искания. Не наши, не тясно партийни.
Отзив
Отзив
До нови стихове, Адалъ!
Хюсеин ДЕРМЕНДЖИ
Нашият колега, дългогодишният учител Местан Адалъ през миналата година ни зарадва с първата си стихосбирка "В песните си ми ти". Знаехме, че пише стихове, че е фолклорист и добър изпълнител на песни - но да дръзне да издаде стихосбирка в това кризисно време - за нас неговите приятели и колеги наистина беше изненада.
В стихосбирката са включени 46 стихотворения, в които намираме една голяма житейска истина, предавана под формата на лирични изповеди, втъкани в личната драма и оптимизма на автора. Книгата започва с автобиографичния цикъл "Спомени", който е белязан от трудния път на учителя и вътрешния мир на един родопчанин.
В стихосбирката са включени десетина ранни творби на автора, които са по младежки емоционални, написани на един дъх с чувство и вълнение.
Макар и малка по обем, книгата е личен успех на Местан Адалъ. Прочитайки последното стихотворение от сбирката "Косите ми побеляха", читателят е в правото си да очаква още по-зрели творби от поета.
Разказът
Екшън с вчерашна дата
Разказ от Иван Митев
На Иван Бунков
Онова лято пазех кооперативните бостани. Дремех на сянка в колибата, побита на високото. Оттам всичко се вижда. Тогава никой не посягаше, но добитък можеше да се намъкне - затова оглеждах. Слизах по един път на ден за храна, винаги различно, и пак - при колибата. Седя, оглеждам, свиркам - жив човек няма наоколо. Душата ми загоря за хорска приказка. Председателят се отбиваше от време на време. След седмица берем - рече последния път. Прибираш си парите и дърпаш мустака. Харно, рекох, че пощурял бях от самотия.
Същия ден привечер излизам от колибата да се поразкърша. Гледам - човек излезе от гората, нагази в бостаните. Спре, огледа се и пак тръгне. Наведи се сега, викам си, да си продера гърлото. Ама не - все по пътя върви. Към мене идва. Наближи.
Изпънах куртката, засуках мустаките и го оглеждам. На моя възраст, в ловджийски брич и каскет. Поздрави, разменихме по две приказки. Уморен ми се видя.
Откъде и накъде, питам? А, нищо, разхождам се. Взе да ме пита за селото, за хората. Не ми се видя чиста работата му. Не сме много близо до границата, ама пътят оттука минава. Колко съм ги срещал такива като него. Ама де ще знае той.
Седнахме. Извади цигари, почерпи. Аз ги свивам от парче вестник и серт тютюн, та неговата не я усетих. Извадих кесията. Нарязал съм си вестника. Щипнах тютюн, да завия от моите, и какво да видя? На парченцето - снимка. Той. Същият. Изправи ми се косата под каскета. Как не се издадох не знам. Малка снимчица, закачил съм я в единия край с ножа. Ама грешка няма - високо чело, веждите - в края широки, носът същия. Гледам - отдолу два-три реда останали от написаното. Приказвам му и се мъча да ги прочета. А той все пита, пита. За всичко. Прощавай, казвам, да хвърля един поглед наоколо.
Отивам зад колибата и чета: "След излизането си от затвора няма сили да започне нов живот. Отново надделява... " Това беше. Запомнил съм го дума по дума. Ама и то стигаше. Какво надделява, ясно е, викам си.
Върнах се, а той: "Да остана тая вечер при тебе, а? Имаш два нара, няма да ти преча. " Дръж се, Теньо, рекох си, на теб се падна да се прочуеш. Ами харно, викам, остани.
Поговорихме още някое време, изядохме една диня и един пъпеш. Като легна, веднага заспа. Подложи си каскета и заспа. Излязох навън - пак чета. Пушката - при мене. Пък една вечер - звезди, месечината белее сред тях, чухалче се обажда от гората. Зайците играят на горния край.
Изчаках да стане полунощ, откачих късото въженце, вързах му ръцете полекичка. Отпуснах малко от въжето между тях. Тежко спеше, нищо не усети. Бил си лесен, викам си.
Още слънцето не беше лизнало росата, забръмча джипът на председателя през бостаните. С него - и агрономът.
Що си такъв, какво е станало? - питат. Хванах оня, казвам. Кого си хванал? Дето писаха вестниците за него.
Агрономът побеля. Учени хора сте, викам, вестници не четете. Аз да ви отварям очите. Излязъл от затвора и запрашил към границата.
Къде е? - пита председателят. - Тука, разреших му да поспи малко. Качвайте го, и в града, в районното.
Събудих го, той усети дебелия край. Спря да приказва, само очите му светят. Тъкмо съм за града, рече.
Хвана ме яд. Ти сигурен ли си, пита председателят. Как да не съм, там имат данни за него, откога го търсят - казвам. И кажи кой го праща. Нали ми знайш трите имена!
Запрашиха. Вечерта се смъкнах в селото. Председателят го няма. Останали в града. Запече се работата, голямо нещо излезе, мисля.
Видях го след три дена. Браво, Теньо, вика, прочу се. Знаеш ли що свят научи за тебе, все големи хора.
Усещам, яд го е, че на мене ми излезе късметът. Пък ти чети вестници, казвам. Аз чета, отговаря, ама не насън. Ядоса ме. Подиграваш ли се? - питам го. Знайш ли кого си хванал? Известен наш писател. Талантлив, скромен, душа човек. Излязъл да се разходи и налетял на тебе.
Свят ми се вие, а той говори, говори... Вадя хартийката и я пъхам в ръцете му. Гледай! Той ли е, или не?!
Това, казва, е рецензия. За последната му книга. Запиши си тая дума: ре-цен-зи-я! За един от героите. Пък на следващата може ти да си герой, кой знае... Та това е. Получих и аз книга. Не съм я прочел, разгърнах я оттук-оттам. Че аз знам къде по-интересни работи от писаното там, ама като не съм на времето?
Пък ако бях , нямаше да ми се случат.
